БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ В МАКЕДОНИЯ

Писмо до в."Les droits du peuple"

Господине редакторе!
Отправям Ви следните редове, като съм уверен, че за Вас истината е по-скъпа от всичко друго и следователно, че ще я поставите над всяка деликатност към приятеля, дори когато тряба да му се изрази едно твърде човешко състрадание за загубата на близко същество. Аз искам да поговоря върху писмото на г.Refik Hifzi от Солун, напечатано во Вашия вестник под заглавие "Assassinat" и пр. Нека припомня в няколко думи съдърханието на това писмо: г-н R.Н. изброява качествата на своя брат като човек и социалист - неща, които, между скоби казано, вярвам и от които се възхищавам; после той говори за неговото убиване от българите при обстоятелства - които ме карат - втора скоба - да се съмнявам во вероятността на факта; най-после той представява освобождението на Македония от съюзните балк/ански/ войски като едно варварско нашествие - нещо, което ме изпълня - последна скоба - с искрено и дълбоко възмущение. Прочее, отправям до уважавания редактиран от Вас вестник моя протест на писател, който винаги е застъпвал хуманни идеи в своята страна - моя протест на революционер, който со слово и оръжие е взимал участие в борбите на македоно-одринското население против Хамидовия режим - и протестът на войник, който, изпълнявайки една отечествена повинност, се е сражавал през сегашната освободителна война срещу турските войски в Македония. Аз говоря тъй, въоръжен против г-на Refik Hifzi с истината като очевидец, който иде от Драма и Кавала. Върху тъмни и непроверени слухове за тия два града е написана изпратената Вам кореспонденция от Солун.
Разбира се, пишейки тия редове, аз не искам да направя апология на войната. Но понеже се отправям до един социалистически орган, позволявам си да попитам: нима от животинска жажда за кръв трудящите се маси са отстоявали и ще отстояват по барикадите своето право с оръжие в ръка? И с по-голямо основание, струва ми се, трябва да се противопостави насилие на насилието, когато не е още въпрос да се извоюва ползуването на една класа от всичките блага на културата, а просто - възможността на цяло едно население да диша въздуха под небето, сигурно през деня и нощта на своя имот и живот. Твърде вероятно беше да станат в Македония изстъпления от страна на християни, пряко или косвено засегнати по-рано от турците, било чрез заграбване на имоти, било чрез малтретиране и убийства на техни близки. Но тук г.К.Н. вече може да свидетелствува като очевидец, че строгостта на нашите военни съдилища парализира още в зародиш всички пориви към възмездие. Може би отделни злосторници са направили злодеяния - и лично съм бил свидетел на опити за подобни неща, но колкото шепата апаши в Париж дава някому право да нарече разбойнически целия френски народ, толкова и в нашия случай могат да бъдат заклеймени като варварски четирите воюващи балкански народи.
Впрочем, г.R.Н. прави своите обобщения върху положението в земите, заети от балканските съюзници, изхождайки от един факт, нека побързам да повторя, твърде съмнителен. Г-н R.Н. разказва:
"При обявяването на войната моя брат зае длъжност като поручик в милицията на гр.Драма и нему беше поверено пазенето на телеграфа без жици." Още тук нещата или не са наречени со своите имена, или са буквално неверни. Името на милицията в Турция е "башибозук", име познато по цяла Европа и което прави да настръхват косите на човека. В Драмска околия имаше село Плевна с около 600 къщи - казвам имаше! Два дни преди пристигането на българските войски, драмската "милиция" превърна това село на едно пепелище, обляно с кръвта на старици, жени и деца, понеже възрастните мъже бяха избягали в планините. Не се съмнявам, че свободомислящият Erib Hefzi, в качеството си на един от началниците на башибозука, който унищожи Плевна, се е борил срещу извършеното злодеяние. Но аз бих желал г.Erib Hifzi да е още жив, за да свидетелствува, че в Драмско не пострада нито едно турско село като отплата срещу Плевна. неговият брат, г.Refik, е толкова зле осведомен, че поставя в Драма дори един телеграф без жици. Наистина, Erib е пазил в Драма телеграфа, който като всички телеграфи в Македония бе останал без жици... защото революционните чети ги бяха изсекли.
По-нататък Вашият дописник разказва: След капитулиране на Драма, Еrib отива в Кавала като мирен гражданин... Там българите го залавят и изпращат в Съръбашан, гдето го убиват заедно с други пленници. Ако Erib Hefzi bey наистина е постъпил по тоя начин, постъпката му е много лоша. Един офицер - и всеки войник, който захвърли оръжие и се укрива като мирен хител в заетата от неприятеля земя, е двойно дезертьор. Така укрит, той е виновен пред своята армия, която трябаше да следва в нейното отстъпление - и същевременно пред неприятеля, комуто трябаше да се предаде, той, един офицер... Естествено, българите го залавят, защото това изискват всичките воеини закони в света, това изисква и елементарната предпазливост. По-нататък Erib бива откаран во вътрешността на страната и г.Refik Hifzi предполага, че нещастният пленник е убит.
Господине редакторе, в моята родина има десетки хиляди турски пленници и никой не е мислил да ги убива. напротив, цяла Европа знае по техните собствени изявления, че те се радват у нас на едно завидно третиране. Посъветвайте г.К.Н. да подири брата си между тях, ако наистина той е паднал в ръцете на нашите войски.
Изглежда, че братската обич и патриотическото чувство са вдъхнали на вашия дописник едно безкрайно лековерие към всичко, което би опетнило българина. Той не е пропуснал да Ви съобщи всички невероятни слухове, които една деморализирана и бягаща армия разпространява. Ето и тоя post scriptum за 6 мюсюлмани и арменци избити от нас в Дедеагач. Това е истина, колкото и отиването на чуждите консули в Съръшабан да констатират жестокостите, извършени там от българите. Светата истина е, че никой чужд консул не е стъпвал нито в Съръшабан, нито другаде, защото не е имало за какво. Та дори - избити са били редом с мюсюлманите и арменци - от кого? Дали от арменците, български поданици, които са войници в нашите полкове, или от арменците емигранти, които образуваха самостоятелен доброволчески отряд и се сражават рамо до рамо с нас против един неприятел, когото всички считат и наш, и техен.
След всичко това, струва ми се, не е мъчно да се догади, че истината не е в онова, което г.R.H. излага в писмото си. Аз съчувствувам на неговата скръб за намиращия се в неизвестност брат - и на патриотическото му огорчение, - но моя длъжност беше да отхвърля несправедливите обиди, отправени към моето отечество. И като се надявам, че съм изпълнил тая длъжност, аз свършвам, ползувайки се от случая да Ви засвидетелствувам моята дълбока почит -

П.К.Яворов

homme de letters, dramaturgue au Theatre National de Sofia, ancient membre de Haute Comite mac.adr.

[Index]