ПРЕПИСКА НА БЪЛГАРИТЕ С ПАПА ИНОКЕНТИЙ III.
(Превод от латински Михаил Войнов, Иван Дуйчев)
1. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян] 7
2. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III] 8
3. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян] 9
4. [Писмо на Василий, архиепископ на Загора, до папа Инокентий III] 12
5. [Писмо на княз Белота до папа Инокентий III] 14
6. [Писмо на папа Инокентий III до Василий, архиепископ на Загора] 14
7. [Писмо на папа Инокентий III до княз Белота] 16
8. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III] 17
9. [Писмо на папа Инокентий III до Василий, архиепископ на Загора] 19
10. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян] 21
11. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян] 22
12. [Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий] 26
13. [Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий] 28
14. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III] 34
15. [Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий III] 36
16. [Писмо на българските митрополити и епископи до папа Инокентий III] 38
17. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III] 38
18. [Писмо на папа Инокентий III до велбъждския митрополит Анастасий] 41
19. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян] 42
20. [Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий] 44
21. [Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий] 45
22. [Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий III] 46
23. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян] 47
24. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III] 49
25. [Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий III] 50
1. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян]
До благородния мъж Йоаниций [1]
Господ обърна поглед към твоето смирение и преданост, която, както се знае, си имал досега към Римската църква, и не само мощно те защити сред военните бури и опасностите на битките, но дори по необикновен и милосърден начин те възвеличи. А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право [2], отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници. Но, възпрепятствани от различни църковни грижи, ние не можахме досега да изпълним нашето намерение. Сега обаче ние сметнахме, че и тази грижица трябва да се поеме между другите наши грижи или, по-скоро, поета вече отдавна, ще трябва да бъде изпълнена, за да те подкрепим с пратеници и наши писма в похвалното намерение и да те укрепим в предаността ти към апостолическия престол. И тъй, като изпращаме лично при теб нашия любим син Доминик, архипрезвитер на гърците от Бриндизи [3], припомняме на твое благородие и те увещаваме в Господа и ти поръчваме с апостолическо писмо, като го приемеш смирено и предано, да се отнесеш с почести и любезно и чрез него да ни засвидетелстваш по-пълно своята преданост. Защото ние решихме, когато ни станат ясни чрез него искреността на твоето намерение и чувството ти на преданост, да изпратим при теб по-високи пратеници или по-скоро посланици, които да уверят както теб, така и твоите хора в обичта на апостолическия престол и да те осведомят за нашето благоволение.
7
2. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III]
Писмо на Калоян, господар на българите и власите, изпратено до господин папа Инокентий III, преведено от български на гръцки и после от гръцки на латински [4]
До уважавания и пресвети отец, върховния първосвещеник. Аз, Калоян, император на българите и на власите [5], ти желая радост и здраве. Известяваме на ваша светост, че получихме вашето пресвето писмо, което ни донесе благочестивият бриндизийски архипрезвитер [6], и че ние го сметнахме по-скъпо от всяко злато и кой да е скъпоценен камък (срв. Пс. 18:11). Затова въздадохме много благодарности на всемогъщия Бог, който по своята неизказуема доброта ни посети нас, своите недостойни раби, обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество, от което произхождаме. И сега, отче свети, ти като добър пастир и глава на всички верни християни, желаейки да събереш на едно чадата на светия католически и апостолически престол, ни издири нас, отдалечените телесно. И макар моите блаженопочивши братя още отдавна да бяха искали да изпратят пратеници до ваша светост, те все пак не са могли да достигнат до вас поради многото наши неприятели. И ние, опитвайки се по същия начин веднаж, втори и трети път да изпратим до вас пратеници, не можахме да доведем до успешен край това, което желаехме [7]. И сега, виждайки, че ваша светост е сметнала за достойно да изпрати пратеник до нашето царство, ние като собствени и твърде любими чеда изпращаме на ваше милосърдие като на прелюбим и прежелан отец благочестивия браничевски преждеосвещен епископ, верния наш презвитер Власий [8] заедно с вашия пратеник — бриндизийския архипрезвитер, които ви носят като на духовен отец и върховен първосвещеник от наша страна
8
изразите на благодарност, приятелство и подчинение. Пресвети отче, вие ни известихте чрез вашето свето писмо да ви съобщим какво желаем от Римската църква. А нашето царство иска от апостолическия престол ние да бъдем утвърдени като с майчинско чувство от Римската църква. На първо място ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона [9] и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър [10], втори — Самуил [11] и други, които са ги предхождали по царуване. Сега обаче, ако ваша светост реши да ни изпълни това желание, каквото сметнете, че трябва да се възложи на нашето царство, то ще се изпълни за слава на Бога и на Римската църква. Не се учудвайте, че вашият пратеник не се е завърнал бързо при вас, тъй като ние го бяхме заподозрели нещо, защото в нашето царство дойдоха мнозина, които замислят да ни лъжат. Ние обаче знаем да се предпазваме добре от всички. Но ние получихме свидетелството на Претекстат [12] за него и се успокоихме относно него. Но ако вие, пресвети отче, благоволите, изпратете ни пратеници от висок ранг, за които ни съобщихте с вашето писмо. Изпратете с тях и този и тогава ние ще се уверим едновременно за първото и второто посолство. Господ да ви даде много години.
3. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян]
До благородния мъж Калоян, господар на българите и власите [13]
Апостолическият престол, на който може би незаслужено седим, помни евангелското слово, където знае, че е
9
казано за блажения Петър и за всеки негов наследник: ако ме обичаш, паси овцете ми (Йоан. 21:15), и за да покаже, че има чувство на чиста обич спрямо Господа, старае се да му пасе овцете и да събере дори отдалечените в скута на една църква, за да има една кошара и един пастир (по Йоан. 10:16). Тъй като [апостолическата катедра] наистина е обща майка на всички, тя, за да прояви майчинска нежност спрямо чедата, се опитва да ги свика и събере заедно, както квачката събира своите пилета (по Мат. 23:37), и ги посещава както с пратеници, така и със своите писма, за да познава пастирът своите овце, а и овцете да познават едновременно и кошарата, и пастира. Като имахме предвид това отдавна, ние решихме, че трябва да посетим твое благородие посредством наш пратеник и писмо, та като разберем чувството ти на преданост, което имаш спрямо Римската църква, твоята майка, да изпратим после при теб по-висши пратеници, които да пасат със слово и пример, както теб, за когото се казва, че си произлязъл от благороден римски род, така и намиращия се под твоя власт народ, и да те уверят за благоволението и любовта на апостолическия престол. И макар твое благородие да се е усъмнил отначало в нашия пратеник, тъй като знаеш, че понякога ангелът на сатаната се преобразява в ангел на светлината (2 Кор. 11:14), все пак, като си разбрал след това истината чрез свидетелството на благородния мъж Претекстат, ти си се погрижил, както се казва в писмото ти до мен, да го приемеш благосклонно и с почести. Ти обаче ни отговори по него писмено и смирено и ни съобщи, че си сметнал нашето писмо но-скъпо от всяко злато и от кой да е скъпоценен камък и че си благодарил на Бога, задето те удостоил да те посети. Ти добави също, че, макар, следвайки примера на славопаметните си братя, да си се опитвал веднъж, втори и трети път да изпратиш до нас пратеници, все пак не си могъл да изпълниш това, което си пожелал. Но сега, подкрепен от нашето писмо, ти се опита да изпратиш с нашия пратеник браничевския преждеосвещен
10
епископ В[ласий], въпреки че същият преждеосвещен епископ да не можа да достигне до нас поради опасните пътища. Ти обаче смирено поиска Римската църква да ти даде корона, както се чете в твоите книги, че е дала на Петър, Самуил и на другите твои знатнопаметни предци. Ние прочее, за да се уверим в това по-добре, наредихме да бъдат прочетени внимателно нашите регистри, от които ясно узнахме, че в подчинената ти земя са били короновани много царе. Освен това в тях се съдържа, че по време на нашия предшественик, блаженопочившия папа Николай [14], българският цар, на чиито допитвания отговарял твърде често, за негова прослава бил покръстен заедно с цялото му поверено царство и че самият цар бил поискал от него архиепископ. И пратеник на българския цар Михаил [15] бил донесъл на нашия предшественик папа Адриан [16] заедно с царски дарове и царско писмо и поискал от него да му изпрати да си избере някой от кардиналите за архиепископ, когото после, след одобрение от тяхна страна и след като се завърне при апостолическия престол, самият той да посвети. Когато същият Адриан изпратил там заедно с двама епископи [17] някой си поддякон българите, подкупени от гръцките дарове и подведени от обещанията (им), приели гръцки свещеници, като изгонили римските [18]. И тъй, макар споменът за толкова голямо лекомислие да ни кара да бъдем предпазливи до такава степен, че да не пращаме лично до тебе някой от нашите братя кардинали, все пак ние решихме да проводим до тебе като пратеник на апостолическия престол любимия син Й[оан] [19], капелан и наш близък, мъж предвидлив и разсъдлив, когото поради неговото благочестие и честност ние и нашите братя обичаме в Господа с особена обич между останалите наши капелани. Нему ние поверихме нашата длъжност да изправя в цялата ти земя духовните работи, които намира, че трябва да бъдат изправени, и да установява това, което би трябвало да бъде установено съгласно с Бога. По него ние също така изпращаме за архиепископа на твоята
11
страна палиум, сиреч знака за пълнота на първосвещеническата длъжност, който трябва да му се предаде съгласно с формулата, която изпращаме под вид на наша була. На същия наш пратеник ние дадохме поръчение, ако някои в твоята страна случайно трябва да бъдат повишени в сан или да бъдат посветени за епископи, той да нарежда те да бъдат назначавани и посвещавани само чрез съседни католически епископи. Също така ние му възложихме да издири по-грижливо както по старите книги, така и по други документи истината относно короната [20], дадена от Римската църква на твоите предци, и да обсъди с тебе всичко, което би трябвало да бъде обсъдено, та когато бъдем осведомени за всичко от него и от твоите пратеници, да действаме по-нататък по-умно и по-зряло, според както трябва да се действа. И тъй ние молим твое благородие и те подканяме в името на Бога да приемеш нашия пратеник благосклонно като наше лице и да се стараеш да му оказваш почит, като и ти сам приемеш спасителните му съвети и постановления, а и направиш те да бъдат приети и спазвани от цялата църква на българите и власите. Защото за теб е от полза колкото за временната слава, толкова и за вечното спасение ти да бъдеш римлянин както по род, така и по подражание, а народът на твоята земя, който твърди, че е произлязъл от римска кръв, да следва наредбите на римската църква, така че и в божествения култ нравите да изглеждат, че наподобяват отеческите. Дадено в Латеран на 27 ноември [1202 г.].
4. [Писмо на Василий, архиепископ на Загора, до папа Инокентий III [21] ]
До почтенейшия и светейши върховен първосвещеник — папата. Аз, Василий, недостойният архиепископ на ваша
12
светост и пастир на Загора [22], заслужено ви [изпращам] като на наш духовен баща поздрав, привет и поклон. Въпреки че не можем да ви се поклоним тялом, все пак ние ви се кланяме духовно и съобщаваме на ваша светост, че когато видяхме изпратения бриндизийски архипрезвитер Доминик, ние благодарихме на Бога, който не презря нас, смирените и недостойни раби, алчущи и жаждущи за благословението на светата Римска църква, понеже и нашите господари — императорите — и ние желаехме от много години да изпратим пратеници до вас, но не можахме. И сега вие постъпихте твърде добре, че по волята на всемогъщия Бог и на ваша светост изпратихте на нашия господар император молитва и благословия. Когато научихме това от нашия император, който прати да ни извикат, ние вдигнахме ръце към небето заедно с целия народ и казахме така: "Господ не ни е забравил, което ние не вярвахме". Затова всички ние, малки и големи, подобно на добри чеда ви молим като добър баща нашият господар император [23] да получи това, което иска от вас, защото той е достоен да го получи, тъй като и сам той, и цялото му царство като наследници, произлизащи от римска кръв [24], имат добро чувство на преданост спрямо Римската църква. Ние молим пак ваша светост да приемете като облечени с доверие нашия син и събрат презвитер Власий, епископ на град Браничево, заедно с най-верния ваш пратеник До[миник], бриндизийски архипрезвитер, понеже нашият господар император Калоян им довери своите тайни, и да смятате за вярно това, което те и нашето писмо ви кажат. И ние молим ваша светост да побързате да изпратите пратениците си, защото тогава ще бъдем по-уверени във вашето посолство. Господ да ви даде много години.
13
5. [Писмо на княз Белота до папа Инокентий III [25] ]
Аз, княз Белота [26], преголям грешник, изказвам почит към великата ваша светост, прославена по цял свят. Известявам ти, че ни бе твърде приятно, когато при нас дойде вашият пратеник — архипрезвитерът Доминик — и ни съобщи за ваша светост и моля за молитвата и благословията на твоя светост, за да мога да участвам аз, жена ми, децата ми и целия ми род в благодатта на Римската църква. И първият, който мине през наша земя, нека ни донесе писмо и благословия от вас, за да бъдем утвърдени във вашите молитви.
6. [Писмо на папа Инокентий III до Василий, архиепископ на Загора]
До архиепископа на Загора [Василий] [27]
Понеже знаем, че за нас е казано по отношение на блажения княз на апостолите Петър: И ти, който някога бе обърнат във вярата, утвърди братята си (срв. Лук. 22:32), когато се връщаме от безбройните грижи, които ни притискат, към спокойствието на нашата мисъл, ние утвърждаваме и отдалечените наши братя и съепископи, които въпреки че физически са далеч, все пак ги смятаме, че присъстват духом в това, което се отнася до тяхното спасение и до единството на църквата, та както са призовани към грижи, така да бъдат подкрепени от нашите съвети. Разбира се, тъй като тялото на светата църква е едно според думите на апостола: Всички сме едно тяло в Христа (Рим. 12:5), не трябва да се смята,
14
че в едно тяло има много глави, но след Господа за глава на божията църква трябва да смятаме само този, когото нашият Господ Иисус Христос си е поставил за заместник и дори го е нарекъл глава, като казал на Петър: "Ти ще бъдеш наречен "кефас", което се превежда и "камък", и "глава" (Йоан. 1:42). Разбира се, понеже Господ му е поверил да пасе овцете му, казвайки Паси овцете ми (Йоан. 21:15—17), който не пожелае да го признае за глава и пастир, той се показва чужд на Христовата кошара, сиреч на църквата. Ние прочее, които Господ пожела да бъдем, макар и незаслужено, негови наместници и наследници на княза на апостолите, за да покажем на дело чувството на бащина обич спрямо църквата на българите и на власите, за която се казва, че е произлязла и по плът, и по кръв от римляните, отдавна вече решихме, че трябва да бъде изпратен лично при любимия син, благородния мъж Калоян, господаря на българите и власите, любимия [Доминик], бриндизийски архипрезвитер, който да утвърди в преданост към апостолическия престол както самия него, така и намиращия се под негова власт християнски народ и като се завърне, да ни осведоми за чистотата на вярата и за истинността на обичта му. Впрочем ние се радваме и одобряваме твоята мъдрост в Господа, дето признавайки главенството на апостолическата църква, писа, че ти жадуваш за благодатта и благословията на светата католическа и апостолическа църква и си благодарил на Бога, че гореспоменатият благороден мъж е заслужил да бъде посетен от наше писмо. И тъй, желаейки досега да затвърдим тебе и поверената ти църква по-пълно в църковното единство и преданост към апостолическия престол, ние решихме да изпратим до теб и до споменатия благороден мъж [като пратеник на апостолическия престол] любимия син Йоан и пр., както по горе, сиреч в изпратеното до Калоян писмо до обичаме. Нему ние също така поверихме нашето право да изправя в цялата земя на същия благороден мъж и пр. до. По него също изпращаме на твое братство палиум и пр.
15
в същия смисъл до, който ще трябва да се предаде. И тъй ние ти напомняме, брате, и те подканяме по-настойчиво и ти поръчваме чрез апостолическо писмо, признавайки главенството и първенството на апостолическия престол, да постоянстваш в предаността си към нас и към Римската църква и да приемеш благосклонно самия посланик като наше лице и пр. почти в същия смисъл до, спазвани [от цялата църква на българи и власи], за да следват наставленията на Римската църква тия, които водят началото си от римляните. Ти ще узнаеш, че ние сме дали поръчение на същия наш посланик, ако някои от твоята страна случайно и пр. почти в същия смисъл до да се действа. Дадено в Латеран на 27 ноември [1202] [28].
7. [Писмо на папа Инокентий III до княз Белота]
До благородния мъж княз Белота..., жена му и синовете му [29]
Получихме с подобаваща благосклонност писмото, което ваше благородие ни изпрати по любимия син [Доминик], бриндизийския архипрезвитер, и разбрахме добре какво съобщавате с него. Радваме се обаче в Господа и одобряваме мъдростта на ваше благородие, че имате чисто чувство на преданост спрямо нас и Римската църква и искате да бъдете укрепени с нашата благословия и подпомогнати от молитвите ни. И тъй ние напомняме на ваше благородие и ви подканяме по-настойчиво и поръчваме чрез апостолическо писмо, постоянствайки смирено в предаността си към нас и апостолическия престол, да приемете благосклонно и да се стараете да оказвате почит на любимия син Й[оан], капелан
16
и наш близък, пратеник на апостолическата църква, мъж предвидлив и разсъдлив, когото поради благочестието и честността му ние и нашите братя обичаме в Господа с особена обич между останалите наши капелани. Разбира се, ние ви имаме дълбоко в сърцето и отправяме молитви към Господа да ви даде да минете по същия начин през земните блага, за да получите най-после вечните. Дадено в Латеран като горното [30].
8. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III]
Калоян, император на българите, до пресветия господин патриарх римски папа на християнската вяра от Изток чак до Запад [31].
Аз ти пращам послание, като се радвам, ако моят пратеник те намери здрав и весел заедно с всички, които са с тебе и с всички твои сродници и приятели. Аз съм здрав по добродеянието на Господа и на блажената Дева и чрез молитвите на светите апостоли Петър и Павел, и чрез светите твои молитви. Аз, Калоян, император на българите, разбирам, че ти имаш власт от Бога да свързваш и развързваш, както е имал блаженият апостол Петър, комуто Господ рече: Каквото свържеш на земята и прочие (срв. Мат. 16:19), така и на тебе възложи Бог тази благодат. Затова, когото свържеш, е свързан, и когото развържеш, развързан е. Известявам на твоя светост, че се изминаха шест години, откак аз веднъж, дважди и три пъти изпращах при вас, но моите пратеници не можаха да стигнат при твоя светост и да предадат моето слово и да ми донесат твоето утешение. Господ вдъхнови твоя светост да ми изпроводи бриндизийския
17
архипрезвитер Доминик, от когото разбрах, че не си ме забравил мене — твоя роб. Аз го почетох като твой човек и му дадох писмо, което да отнесе на твоя светост и което, Бог знае, дали е донесъл или не е донесъл. Откакто гърците узнаха това, патриархът и императорът пратиха при мене [пратеник с предложение]: "Ела при нас, ще те коронясаме за цар и ще ти поставим патриарх, защото царство без патриарх не бива." Но аз не пожелах, а, напротив, прибягнах до твоя светост, защото искам да бъда роб на св. Петър и на твоя светост. И нека знае твоя светост, че аз изпроводих при тебе архиепископ с всяко устроение и богатство, и копринени платове, восък и сребро, коне и мулета, за да почете той твоя светост вместо мене, твоя роб. И аз моля чрез молитвите на блажения апостол Петър и чрез светите твои молитви да изпроводиш кардинали, на които твоя светост да поръча да ме коронясат за цар и в моята земя да поставят патриарх, та да съм твой роб през времето на моя живот.
Освен това да знае твоя светост, че аз, архиепископ Василий, идвах с това богатство, за да почета твоя светост, и стигнах до Драч [32], гдето видях пратениците на граф Валтер [33], които заедно с мене се зарадваха и се разпореждаха да преплуват заедно с мене. Но гъркът, който идваше с тях, след като се посъветва с дука на Дирахиум [34], не ми позволи да премина с тях, уверявайки, че ако премина, ще бъде неприятно на императора. Когато чуха това архидяконът и латинските свещеници, които се намират в Драч, също ме посъветваха да не преминавам и ако постъпя иначе, щял съм да загубя вещите и себе си. Поради това изпроводих при теб знатните мъже и верни на царя люде коместабул Сергий [35] и презвитер Константин [36], на които е поръчано да ти известят истината. Нека Господ те вдъхнови да постъпиш добре в това дело.
18
9. [Писмо на папа Инокентий III до Василий, архиепископ на Загора]
До архиепископа на Загора
След като получихме писмото, което твое братство ни изпрати от името на благородния мъж Калоян, господаря на българите, по любимия син презвитер Константин и коместабла Сергии, ние изпитахме по-пълна радост, че като мислите двамата еднакво правилно за ключовете на църквата, признавате на Римската църква първенството и на нас — властта да връзваме и развързваме, а на църковното учение — главенството. Вие наистина разбирате, че за нас е казано от Господа, а не само за блажения Петър: Ще ти дам ключовете на царството небесно и каквото завържеш на земята и пр. (Мат. 16:19), но за нас се казва също и у пророка: Ето поставих те днес над народи и царства, за да рушиш, разрушаваш и погубваш, да строиш и насаждаш (по Иер. 1:10). Искате от нас и царска корона, и върховенството на патриаршеско достойнство, тъй като същият благородник желае чрез нашия авторитет да му се възложи корона и в земята му да се постави от нас патриарх. Ние обаче отдавна вече сметнахме, че трябва да се изпрати лично до същия благородник любимия син Доминик, бриндизийския архипрезвитер, за да можем да бъдем осведомени за неговата и на подчинените му преданост и за положението на земята [му], тъй като ние не само искаме, но дори желаем, щото той, както е произлязъл от благороден римски род, така също да следва наредбите на Римската църква и да вземе от нея наставление в католическата вяра и начало на своето достойнство. Когато и той се завърна при апостолическия престол с писмо от същия български господар, от теб и от княз Белота, ние се осведомихме за гореказаните неща и решихме да изпратим при него като пратеник на Римската църква
19
нашия капелан, любимия син Й[оан], като му предоставихме пълна възможност да изправя в цялата му страна духовните работи, които намери, че трябва да бъдат изправени, и да установява това, което би трябвало да бъде установено съгласно с Бога. Чрез него ние сметнахме, че и на един от архиепископите на неговата земя трябва да бъде изпратен палиум, сиреч знакът за пълнота на първосвещеническата длъжност. Ние му поръчахме също, ако случайно някои в онази земя трябва да бъдат повишени в чин или да бъдат посветени в епископи, да не се бави да действа в назначаването на тези, които трябва да бъдат назначени, и в посвещаването на тия, които трябва да бъдат посветени, само чрез съседните католически епископи. На същия ние дадохме и поръчение да издири по-грижливо истината относно короната, дадена от Римската църква на дедите на често споменавания благороден мъж, и да обсъди със същия всичко, което сметне, че трябва да се обсъди, та, осведомени най-после чрез него и чрез пратениците на същия благородник, да можем да действаме по този въпрос по-умно и по-бързо. Неотдавна обаче същият наш пратеник се срещнал с пратениците на същия благородник, изпратени при прескъпия в Христа наш син... светлия крал на Унгария [37], с които той обявил, че ще замине незабавно при техния господар. И тъй, въпреки че си решил да изпратиш до нас гореказания презвитер [Константин] и коместабула С[ергий], все пак, понеже споменатият благородник е възложил специално на теб задължението да дойдеш при нас и те е натоварил със своето посолство, ние напомняме на твое братство, подканяме те по-настойчиво и ти поръчваме с апостолическо писмо да се представиш пред нашите очи, ако някога може да стане, след като, ако потрябва, изоставиш множеството прислуга и конната свита. Наистина ние вярваме, че чрез теб ще бъдем до такава степен осведомени за това, за което искаме да бъдем осведомени, че не ще трябва може би да очакваме връщането на онзи пратеник. Напротив, ние ще
20
можем да изпратим наш пратеник, чрез когото да се задоволи по-пълно желанието и искането на господаря на българите. Постарай се да отплуваш за Апулия, защото ще наредим да бъдеш съпроводен безопасно оттам или от друго място по море или по суша лично при нас и да бъдеш отпратен в твоята страна със сигурен съпровод, за да не трябва да се съмняваш за връщането. Дадено във Ферентино на 10 септември (1203).
10. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян]
До благородния мъж Калоян, с почти същото съдържание чак до края [38]. И тъй, когато самият архиепископ, както се надявам, дойде при нас, ние, доколкото можем, в съгласие с Бога и нашата чест ще се съгласим с твоите и неговите искания, тъй като ние имаме намерение да утвърдим както теб, така и народа под твоя власт в католическата вяра и да ги закрепим здраво в предаността им към апостолическия престол, а теб лично да почетем като духовен син на църквата. Затова ние напомняме на твое благородие и те подканяме по-настойчиво да възстановиш мирните договори с любимия син — благородния мъж Вълко [39], за да не би в случай на раздор твоята или неговата земя да се изложи на непоправими щети. Дадено, както горното [40].
21
11. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян]
На Калоян, светлия цар на българите и власите и на неговите потомци, които ще го наследят както в царството му, така и в предаността му към апостолическия престол за вечни времена [41].
Царят на царете и господарят на господарите Иисус Христос, свещеник навеки по чина Мелхиседеков (Пс. 109:4; Евр. 5:6, 7:17), в чиито ръце Отец даде всичко, поставяйки под краката му всичко, чиято е земята и пълнотата на този земен кръг и всички негови обитатели, нещо повече — пред когото се прегъва всяко коляно на небесните, земните и подземните [обитатели], постави върху народите и царствата върховния първосвещеник на апостолическия престол и на римската църква, когото остави в лицето на благородния Петър за свой заместник, като му даде власт да изкоренява, да разорява, да погубва и да унищожава, да създава и да посажда, обръщайки се към него чрез пророка, който е бил от свещениците на Анатот: Ето, Аз те поставих над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзидваш и да насаждаш (Иер. 1:10). За да посочи обаче това по-ясно, когато заради човеците се въплътил и се отправил в Идумея, за да му се подчинят иноплеменниците и да доведе своите овце, които не бяха от тази кошара, та да стане едно стадо и един Пастир (Йоан. 10:16) в негово лице, който е Бог над всичко, благословен във вековете, Той постави не чрез друг, но чрез себе си основа на вселенската църква и даде на нейния княз на апостолите Петър ръководството и първенството, казвайки му: Ти си Петър [Камен] и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно (Мат. 16:18—19). И тук
22
непосредствено добавил: И каквото свържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата (Мат. 16:19). И след своите страдания, когато щял да се възнесе на небето, Той, предавайки и поверявайки му във всяко отношение своята кошара, сиреч църквата, му казал: Паси овцете ми, като три пъти повторил израза (Йоан. 21:15 и сл.). С това Той ясно показал, че до неговата кошара не се отнасят ония овце, които са отказали упорито да бъдат поверени и подчинени на блажения Петър и не са пожелали да се обучат в неговото учение и да се подчинят на неговото ръководство. Понеже църквата представлява онзи ковчег, в който са били спасени малко души, тъй като останалите загинали в потопа (по Бит. 6:14 и сл.), затова както погинали в потопа всички, които не влезли в ковчега, така всички, които бъдат намерени извън църквата, ще бъдат осъдени при Съда. Защото ковчегът представлява църквата, потопът — Съда, а Ной, кормчията на ковчега — Петър, пастира на църквата. За първия се разказва, че вървял с Бога (по Бит. 6:9), а за втория се пише, че дошъл до Бога по водите на морето (по Мат. 14:28 и сл.), което означава този свят. С това ясно се отбелязва, че на Петър не е била поверена отделно някаква особена църква, но целия свят и цялата църква. Защото, както много води означават многото народи, така голямото и обширно море означава целия свят. Затова, докато другите били възбудени, Господ дал нему пълната власт, като му казал: Ти ще се наречеш Кефас, което се превежда с "Петър" [камък] и "глава", за да посочи Петър като глава на църквата, който, както маслото, което се стича от главата на Аарон по брадата (по Пс. 132:2), да се разлее в членовете, за да не загине нищо напълно само за себе си. Защото в главата процъфтяват всички чувства, а известна част от тях се отклонява в членовете. Освен това, когато Петър питал дали се прощава до седем пъти на брата си, колчем греши против него, казва се, че Господ отговорил: Не ти казвам до седем, а до седемдесет
23
пъти по седем (Мат. 18:21 и сл.). Разбира се, тъй като цялото време се ограничава с числото седем дни, на това място умножената на себе си седмица означава всичките грехове на всички, тъй като само Петър може да опрощава не само всичко, но и на всички греховете. Защото намираме, че Господ е казал не за друг, а за него: Върви след Мене (Мат. 8:22; 9:9), сиреч да го подражава в службата на истински пастир и в пълнотата на църковната власт, защото Господ си го е назначил него като заместник в службата и наследник в наставничеството, прехвърляйки към същия наследството, върху чиито скъпоценности беше паднало неговото ръководство, за да направи след него и по негово време и други участници в завещаното наследство. Тъй като прочее изпълняваме, макар и незаслужено, службата на земята на този, който е Господар в царството на хората и който ще го даде, комуто пожелае, понеже чрез него царете царуват и владетелите господаруват (Притч. 8:15 и сл.), тъй като намираме, че той казал за Петър, наследниците му и за нас: Аз се молих за тебе, Петре, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си (Лук. 22:32), и тъй като се придържаме към заповедта на Господа да му пасем овцете, ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото Самуил помаза за цар Давид (1 Цар. 16:13), ние те поставяме за цар над тях [42] и ти изпращаме по любимия син Л[ъв] [43], презвитер кардинал на Св. Кръст, посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен нам между другите братя, царски скиптър и царска диадема [44] , която да ти бъде възложена един вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от теб клетвено уверение, че ще останеш предан и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската църква и ще запазиш в подчинение и преданост на апостолическия престол всички земи и племена,
24
подчинени на твоята власт. Освен това по молбата на нашия досточтим брат Власий, епископ браничевски, когото изпрати при апостолическия престол, ти предоставяме пълна свобода да сечеш в царството си държавна монета [45], отбелязана с твоя образ. Също и на нашия досточтим брат [Василий], търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на приматство [46] върху всички земи, над които заповядваш. Той и неговите наследници да коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи наследници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята земя приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените митрополити както в областта на България, така и на Влахия [47], които да оказват на примаса дължимата според каноническата форма почит и уважение. Впрочем, прелюбими сине, ти така да почувстваш милостта, която ти оказва твоята майка, апостолическия престол, така да ни възрадваш за всичко, което ти даваме на тебе самия, така да заздравиш царството си в подчинение и преданост към апостолическия престол, та когато то бъде основано под закрилата на Петър върху твърдостта на онази скала, за която апостолът казва: Камъкът обаче беше Христос, да не се бои нито от проливните дъждове, нито от напора на ветровете, нито от разлива на реките (по Мат. 16:18, 7:25). И ти освен помощта на апостолическия престол, която ще почувстваш сега съобразно с твоята преданост, би дошъл от временното царство до вечното царство. И тъй ние решаваме никой изобщо да не нарушава и т. н. този привилегиум на нашето постановление и отстъпка или да му и т. н. Обаче ако някой и т. н. Даден в Анагни от ръката на Ио(ан), поддякон и нотарии на Светата римска църка, на 25 февруари, VII индикт. От Въплъщение Господне 1203 г. А о(т) понтификата на папа Инокентии III — седма година
25
12. [Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий]
На [Василий,] търновския архиепископ, примас на българите и власите, и на неговите приемници, които ще го заместят канонически и които ще го наследят в предаността към апостолическия престол. За вечни времена [49].
Царят на царете и пр. до Самуил помаза за цар Давид (1 Цар. 16:13) [50]. Ние поставяме прескъпия ни в Христа наш син Калоян, досега господар на същите, за цар над тях, [и] по любимия син и пр. до ще запази в подчинение и преданост към апостолическия престол [всички земи и племена, подчинени на твоята власт]. И теб те поставяме за примас [51] в царството на българите и власите и ти предоставяме с настоящия привилегиум приматската власт над търновската църква, като постановяваме ти и твоите приемници, които те наследят в предаността към апостолическия престол, да се издигате с приматството над останалите митрополити на България и Влахия. Те да оказват на самия теб и на тях дължимите на примаса съгласно с каноническата форма уважение и почит. Ние искаме твое братство да знае, че у нас тези две думи — примас и патриарх, макар имената им да са различни, значат почти напълно едно и също, понеже примасите и патриарсите по сан са едно и също [52]. И чрез настоящия привилегиум ние даваме на теб и на твоите приемници пълно право да помазвате, да благославяте и да коронясвате за в бъдеще царете на българите и власите. Когато обаче ти, който сега си примас на споменатата църква, умреш, да не се поставя там начело никой с измамна хитрост освен този, който бъде избран за нея канонически според одобрения обичай. Избраният пък от митрополитите и другите суфрагани [53] на същата църква, които могат да вземат
26
участие, да бъде тържествено посветен за епископ. А след като бъде посветен, да изпрати свои пратеници при апостолическия престол, които да искат взетия от тялото на блажения Петър палиум, сиреч знака за пълнота на понтификалната длъжност. При получаването той ще дава на нас и на приемниците ни и на Римската църква клетвата, която ни дават според общия обичай другите примаси и митрополити и която и самият ти даде при получаването на палиума. Ние изпращаме нейната формула, потвърдена с нашата була за вечни времена, като изтъкваме в нея, когато коронясва за цар някого от приемниците на казания цар, да взема от него предписаната клетва. Когато обаче някои от митрополитите, които ти са подчинени по правото на приматство, поеме пътя на всяка плът, ти ще утвърдиш тържествения канонически избор на удобно лице и избраното лице ще посветиш за епископ. За палиум обаче ти ще изпратиш своите пратеници ведно с пратениците на църквата, чийто предстоятел е, до апостолическия престол и ние ще ти го изпратим по тях на драго сърце и радостно, за да бъде даден чрез теб тържествено на митрополита епископ съгласно с формулата, която ще получиш с наша була, но така че ако се случи да присъства наш посланик или пратеник, ти ще изпълниш това заедно с него. Ние позволяваме мирото и маслото за оглашените и болните да се приготвя всяка година [в деня] на Господнята вечеря според римския обичай както в твоята, така и във всяка съборна църква в България и Влахия, така че, колчем бъде необходимо, да се кръщават тия, които трябва да бъдат кръстени, и да получат конфирмация тия, които трябва да я получат, и посвещението на епископите и назначението на свещениците нито да се възпрепятства напълно поради липсата на подобни неща, нито да се отлага за по-дълго време. Защото, макар досега у вас да не са получавали обикновено свето помазване нито презвитерите при своето назначение, нито епископите при своето посвещение, все пак ние желаем занапред първосвещениците
27
и свещениците да се помазват тържествено, следвайки не толкова нашия обред, колкото божественото предписание, по силата на което в закона се предписва да се помазват тържествено първосвещениците и свещениците — да се помазват ръцете на тия, които се назначават за презвитери, а на тия, които се посвещават за епископи — както ръцете, така и главата. Освен това ние даваме на твое братство правото да се носи пред теб по цяла България и Влахия кръстът, сиреч знамето на страданието Господне. И тъй ние решаваме и т.н. както по-горе. Дадено, както по-горното [54].
13. [Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий]
До търновския архиепископ В[асилий], примас на българите и власите
Когато дойде при апостолическия престол нашият досточтим брат [Власий] [55], браничевският епископ, той ни съобщи ясно, че при посвещението си не е бил получил своето помазване, понеже у вас не е имало обичай да се помазват първосвещениците, когато се посвещават. Ние прочее поръчахме по отношение на него да се допълни това, което му е липсвало, като наредихме да се помажат според църковния обичай главата и ръцете му със свето миро от досточтимия наш брат епископа на Албано Ио[ан], подпомогнат от двама епископи. Католическата църква спазва това не само по божествена заповед, но и по примера на апостолите. Наистина в Изход четем, че Господ възложил на Мойсей да помаже Аарон и синовете му, за да му бъдат свещеници (Изх. 28:1; Лев. 8:2). И Анаклет [56], по произход грък, които бил назначен за презвитер от блажения Петър [57], а после наследил
28
Климент [58] в апостолската длъжност, предава, че епископите при своето назначение трябва да бъдат помазвани по обичая на апостолите и на Мойсей, защото всяко освещаване става със Светия Дух, чието невидимо достойнство е смесено със светото миро. После ние искаме ти да знаеш, че има два вида помазване: външно, което е материално и видимо, и вътрешно, което е духовно и невидимо. С външното видимо се помазва тялото, с вътрешното невидимо се помазва душата. За първото апостол Иаков казва: Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния (Иак. 5:14—15). За второто апостол Йоан казва: Помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой, но самото това помазание ви учи на всичко (1 Йоан. 2:27). Помазването е видим и външен белег на вътрешното и невидимо помазване и не само белег, но и тайнство, защото, ако се вземе достойно, то без съмнение или поощрява, или прави да се увеличи това, което отбелязва. И тъй, за да се получи външно и видимо помазване, благославя се елей, който се нарича елей на оглашените и на немощните, и се прави миро, като се приготвя по тайнствен начин от елей и балсам. Защото чрез елей се означава блясъкът на съвестта, според както четем: Мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и елей в съдовете си (Мат. 25:4). А с балсам се изразява уханието на славата, поради което се казва: Дадох ухание като благовонен балсам. И тъй, епископът трябва да бъде помазан с това миро не толкова телесно, колкото душевно, та и вътрешно да има блясъка на съвестта по отношение на Бога, а и външно да има уханието на славата по отношение на ближния. За блясъка на съвестта апостолът казва: "Славата ни е свидетелство за нашата съвест" (по 2 Кор. 1:12). Защото цялата слава на дъщерята на царя е отвътре. За благоуханието на славата същият апостол казва: Навсякъде ние сме благоуханието
29
Христово и за едни сме живително ухание за живот, а за други — смъртоносно ухание за смърт (По 2 Кор. 2:15—16). Наистина епископът трябва да има добро свидетелство и от тия, които са вътре, и от тия, които са вън, та съдът да привлича съд и който чуе, да каже: Дойдох. С това благовоние се освещават главата и ръцете на епископа. Защото под глава се разбира умът според онова място: Помажи главата си и си умий лицето (Мат. 6:17). С ръцете се обозначават делата според онова място: От моите ръце капеше смирна (Песен на песн. 5:5). И тъй ръцете се помазват с елей на благочестието, за да може епископът да се труди добре за всички, най-вече обаче за служителите на вярата. Главата обаче се помазва с балсама на любовта, за да обича Бога с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си душа, и ближния си като себе си. Главата се помазва заради авторитет и достойнство, ръцете — заради службата и длъжността. Главата се помазва, за да се посочи, че представлява неговата личност, за което пророкът казва: Като драгоценен елей на глава, който се стича по брада, брадата Ааронова (Пс. 132:2). Главата на мъжа е Христос, главата на Христа — Бог, който за себе си казва: "Духът Господен е върху Мене, понеже Ме помаза, прати Ме да благовестя на бедните" (По Лук. 4:18). Ръцете на епископа се помазват, за да се посочи, че той получава власт да благославя и да посвещава. Затова, когато посветителят ги помазва, казва: Удостой, Господи, да посветиш и осветиш тия ръце посредством това помазване и нашето благословение, та каквото и да осветят, да бъде осветено, и каквото благословят, да бъде благословено в името Господне. Обаче в Стария завет се помазват не само свещенослужителят, но и царят, и пророкът, както Господ заповядва на Илия в книгата на царете: Иди и върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия, а Ииуя, Намесиевия син, помажи за цар над Израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си (3 Цар. 19:15—16).
30
Но след като Иисус Назарянин, който според апостола е Глава на църквата, а тя — Негово тяло (Ефес. 1:22—23; Кол. 1:18), и когото Господ помаза, както е казано в Деянията на апостолите, със Свети Дух (По Деян. 10:38), бе помазан с елей повече от съучастниците си (По Пс. 44:8), помазването на владетеля е пренесено от главата върху ръката, за да не се помазва оттогава владетелят по главата, но по ръката или по рамото, с които се означава съответно владичеството, според това, което четем: властта е на раменете Му (Ис. 9:6). И за да покаже това, Самуил накарал да поставят плешка пред Саул, комуто дал челно място пред тия, които били поканени (По 1 Цар. 9:22, 24). Сакраменталното помазване обаче е запазено върху главата на първосвещеника, защото в първосвещеническата длъжност тя представлява личността на главата. Има обаче разлика между помазването на първосвещеник и на владетел, защото главата на първосвещеника се освещава с миро, а ръката на владетеля се омекчава с елей, за да се посочи колко е голяма разликата между властта на първосвещеника и силата на владетеля. Защото Христос със своята кръв ни направи нас за нашия Бог царство и свещенослужители, поради което апостол Петър казва: Вие сте род избран, царствено свещенство (1 Петр. 2:9). Затова в Новия завет се помазват не само свещенослужителите и царете, но и всички християни: два пъти преди покръстването, но с благословен елей, първо по гърдите, а после между плешките, и два пъти след покръстването, но със свето миро, първо по темето, после по челото. Този, който ще бъде кръстен, се помазва по гърдите, за да отхвърли чрез дара на Светия Дух греха и невежеството и да приеме правата вяра, защото праведният живее с вярата (По Рим. 1:17). Този, който ще бъде кръстен, се помазва между плешките, за да захвърли благодарение на милостта на Св. Дух немарливостта и бездействието и да върши благотворство, защото вярата без дела е мъртва (Иак. 2:20,26), за да има чрез тайнството на вярата чистота на мислите в
31
душата. Чрез упражняването на труд да има сила на действията на плешките, понеже според апостола вярата действа чрез любовта (По Гкл. 5:6). Кръстеният обаче се помазва по главата, за да бъде готов да даде разяснение за вярата на всеки просещ, защото под главата се разбира умът, според както се казва: Очите на мъдрия са на главата му (Екл. 2:14), чиято горна част е разумът, а долната — чувствителността. Затова под темето, което е горната част на главата, се разбира правилно разумът, който е горната част на ума. Кръстеният се помазва по челото, за да изповядва свободно, което вярва, защото със сърцето се вярва за справедливост, а с устата става изповед за спасение, помнейки това, което казва Господ: Който ме изповядва пред хората, ще го изповядам и аз пред моя Отец (По Мат. 10:32). Преди кръщаването обаче се помазва с благословен елей, а след кръщаването — със свещено миро, защото мирото подхожда само на християни. Защото Христос се нарича по "хрисма" или по-скоро "хрисма" се нарича по Христос — не според формата на думата, но според смисъла на вярата. Християните са наречени по Христа, както би могло да се изведе "помазани" от "маз", за да тичат всички в уханието на благовонията на този, чието име е разлят елей. Чрез помазването на челото се означава възлагането на ръцете, което с друго име се нарича конфирмация, защото чрез нея се дава Св. Дух за укрепване и твърдост. Затова, докато останалите помазвания може да извърши обикновен свещенослужител, сиреч свещеник, това помазване трябва да направи само най-голям свещенослужител, сиреч епископ, защото само за апостолите, чиито заместници са епископите четем, че с възлагане на ръка са давали Свети Дух, според както става ясно от думите на Апостолските деяния Когато, се казва [в него], апостолите, които били в Йерусалим, чули че жителите, които приели словото Божие, те изпратили при тях Петър и Йоан Когато отишли, те се помолили за тя да получат Св. Дух. Защото Св. Дух не бил слязъл нито върху един от тях,
32
но те били кръстени само в името на Господа Иисуса. Тогава полагали ръце върху тях и те приемали Светия Дух (По Деян. 8:14—17). Неговото слизане се означава чрез тайнството на помазването, защото гълъбът, в който Свети Дух слязъл при кръщението върху Христа (По Мат. 3:16), връщайки се привечер през време на потопа, донесъл клонче от зелена маслина. Пророк Давид (По Пс. 104:15), знаейки предварително за неговото тайнство, проповядвал, че образът трябва да се развеселява с елей. Освен това според църковния обичай помазване става, когато се освещава олтар, когато се посвещава храм и когато се благославя чаша не само по заповед на божествения закон, но и по примера на блажения Силвестър [59], който, когато освещавал олтар, го помазвал с миро. Защото Господ заповядал на Мойсей да направи елей за помазване, с който да помаже скинията на свидетелството и ковчега на завета, а и масата със съдовете (По Изх. 30:25— 27). За тези именно помазвания, ако случайно се усъмните, ние ще напътим ваше братство по-пълно, когато бъдем потърсени от теб. Обаче тайнството на помазването има по-друго въздействие и представлява нещо по-друго в Новия завет, отколкото в Стария. Затова църквата не изпада в иудаизъм, като употребява тайнството помазване, както заблуждават някои, които не познават нито Писанията, нито Божията мощ. И тъй съветваме твое братство и по-настойчиво те подканяме, като ти поръчваме чрез апостолическо писмо, и ти да получиш свето помазване според поръчението на любимия наш син Л[ъв], презвитер кардинал на Св. кръст, посланика на апостолическия престол, за да не ти липсва нищо по отношение на пълнотата на тайнството, и когато бъдеш помазан със свето миро, по същия начин да помажеш своите архиепископи и епископи и да наредиш те да помажат с благословен елей ръцете на свещенослужителите, като спазваш и изискваш да се спазва в останалото онзи обичай в поставянето на свещеници и посвещаването на епископи, спазван от апостолическата катедра, която по
33
Божия воля е майка и учителка на всички вярващи. Ние пък ти изпращаме по гореказания кардинал първосвещенически атрибути, калиги и сандали, амиктус и алба, цингулум и сукцинкториум, орариум и манипулум, туника и далматика, хиротека и пръстен, планета и митра [60]. А палиум ти бяхме изпратили по-рано по нашия капелан, любимия ни син И[оан]. И макар римският първосвещеник да не си служи с пастирски жезъл както поради историческо, така и поради мистическо основание, все пак ти, по подобие на другите първосвещеници, ще можеш да си служиш с него. За предназначението на всичко това ще може да те уведоми същият кардинал, както е научил от нас. Дадено, както горното [61].
14. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III]
В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин. Тъй като бе угодно на Господа наш Иисус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия [62], издирих в писанията и книгите на нашите предци, и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър [63]. Така също и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, от апостолическия престол,
34
от княза на апостолите Петър и от пресветия наш отец и вселенски патриарх папа Инокентий трети. И от който и господин папа да бъдат дадени и отстъпени патриаршеска благословия и поръчение на града на моето царство Търново за поставяне и посвещаване на архиепископи, митрополити и епископи, а и други църковни свещенослужителски послушания, моето царство позволява те да имат най-пълна власт във всяко притежание и във владенията на моето царство. Разбира се, притежанията на цялата църква в целокупното мое царство и моят патриарх [64], митрополитите, архиепископите, епископите и всички свещеници нека да бъдат под властта на Римската църква и да държат закона, обичая и последованието, което са държали блаженопочившите царе на България и Влахия, онези наши някогашни предшественици, и ние, които следваме по същия начин техните стъпки. А пък моето царство подписва своя златопечатник [65] в потвърждение на това, че никога не ще отстъпи от Римската църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър — сиреч нито самото мое царство, нито другите князе на моето царство ще се отлъчат, но аз ще бъда като призван възлюбен син на светия и апостолически римски престол на княза на апостолите Петър. И каквито земи на християни или езичници в бъдеще придобие моето царство, те ще бъдат под властта и повелята на същия свещен и апостолически римски престол. И за да бъде смятан за истински и безсъмнен настоящият златопечатник на моето царство, царството ми го даде в ръцете на препочтения мъж Йоан, пратеник на пресветия римски престол и капелан на господин папата. Подписа се в него и нашето благочестиво и от Бога въздигнато царство. В годината шест хиляди седемстотин и дванадесета, индикт седми [66].
35
15. [Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий III]
[Като изпращам] много поклони и големи молитви към господина и преславния и съпрестолен на апостолическия престол отец на цялото християнство и мой господар папа Инокентий III, [аз] Василий, малък и най-смирен архиепископ на цяла България и Влахия [моля] вашето съвършено благословение. Моля премилосърдния Бог и преблажената Богородица, щото моето послание да намери ваша светост здрав и радостен, и онова, що моята душа желаеше в течение на осемнадесет години — благословението на престола на блажения апостол Петър и на твоя светост, ето днес ни [го] даде Бог и светата твоя молитва. Нека знае твоя светост колко много аз претеглих, като търсех твоето благословение. На четвъртия ден от месец юли шест хиляди седемстотин и единадесета [година], индикт шести [67], потегли мое смирение към светия преславен наш отец Инокентий папа Римски, и прекарах тридесет дни в Драч на морето. И когато исках да стъпя в кораб, за да преплувам, тогава гърците ме възпряха и не ме пуснаха да премина, но ме държаха при Драч осем дни и благодарение на многото мои молитви към Бога и преблажения княз на апостолите Петър чрез твоите свети молитви латините ме освободиха. Защото [гърците] бяха решили да ме хвърлят в морето, но ме спаси Бог и твоята света молитва. Като излязох обаче от града, завърнах се в селището, назовано Краватохори [68], и останах там 15 дни и оттам изпроводих двама мои благородни мъже в Рим при твоя светост. Дали преминаха или не [69], Бог знае. Но пристигна ми писмо от страна на моя господар царя господин Йоан, в което ми се съобщаваше: "Завърни се бързо, защото тук пристигна кардинал от страна на господина папата" [70]. Като прочетох писмото на царя и видях, че ме вика, завърнах се и пристигнах в Търново през месец септември и намерих
36
мъж свет, праведен и честен, изпратен от твоя светост, на име капелан Йоан. И той ми даде всички писма от страна на твоя светост и ми бяха прочетени. Възрадва се много поради това душата ми и като прострях ръце към небето, въздадох благодарност Богу, че навести Господ своя народ, и нашият блажен отец папата потърси овцата, която беше загубена, за да я прибере в светата кошара. И както се съдържа в писмото на ваша светост, така постъпи капелан Йоан според волята на великата ваша светост — даде ми вашето благословение и ми дари палиум за пълнота на свещенослужителския сан на осмия ден от месец септември, на празника Рождение на пресветата наша Богородица. И аз, като получих с голямо смирение и преданост палиума, представих задължение за вярност в присъствието на епископите, които пишат на ваша светост, и на нашия владетел, и на мнозина други, които присъстваха в църквата. И, от друга страна, свети отче, аз моля ваша светост да обзаведеш и изпълниш църковния ред, и [да разпоредиш] как трябва да управлявам паството, което ми е поверено от Бога и от твоя светост. Нямаме свето миро — бяхме го получили от гърците. Гърците обаче мразят нас, както и вас. И знайте, господине мой, че всички тези неща останаха за твоя светост, която трябва във всичко да се разпореди и да ни поучи за светото миро, и как трябва да кръщаваме людете, за да не останат те без свето миро и да се допусне грях. Но във всички неща ни поучи, добри отче, нас, твоите загубени и загиващи синове, и прати ми палиуми за двамата митрополити на Преслав и Велбъжд и каквото друго твоя светост знае, което е потребно за пълнотата на моя свещенослужителски сан, нека ми го изпрати ваша светост.
37
16. [Писмо на българските митрополити и епископи до папа Инокентий III]
Прекланяйки своите вратове под десницата на неговото господство като пред най-свети отец и господин господин папа, с наведена глава н подвити колена поклон. На първо място грешник и смирен митрополит на пресветата църква на Велбъжд Анастасий; след него грешник и смирен митрополит на великата църква на Преслав Сава; и епископът, ако и недостоен, на пресветата църква на Богородица в Скопие Марин; смиреният епископ на пресветата епископия на Призрен Авраам; грешник и смирен епископ на пресветата църква на блажения и преславен великомъченик Прокопий в Ниш Кирик и недостойният епископ и грешник на пресветата църква на Богородица във Видин Климент — ние те молим най-смирено като единствен наш пастир и вселенски отец и господар да благоизволите да ни изпратите палиум за пълнота на свещенослужителския сан, 1а и ние през всичките дни на нашия живот да не престанем да се молим за вашето велелепие [71].
17. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III]
До пресветлия повелител и вселенски папа, седящ на престола на блажения Петър и господин отец на моето царство Инокентий III, папа на апостолическия престол и на Римската църква и учител на целия свят. Надявам се в Господа, Спасителя на людете, че твоя светост е добре и много добре заедно с всички кардинали на светата Римска църква, които седят около престола на твоя светост. Нека
38
знае великата твоя светост, че синът твой и на Римската църква — царят на всички българи и власи заедно с всички князе на моето царство са много добре благодарение на Бога и на твоята света молитва. Много пъти изпроводи моето царство свои пратеници при твоя светост, но не намериха сгода да преминат при твоя светост. Те не можаха да преминат, защото онези, които не бяха в мир с моето царство, пазеха пътищата [72]. След това, през миналия месец юни [73], царството ми изпроводи своя архиепископ и [глава] на цялата българска земя и на всеобщата света и велика църква на Търново и велик човек на моето царство, сега въздигнат в примас и архиепископ на цяла България и Влахия, на име Василий, който, като пристигнал в Драч, не бил допуснат да премине при твоя светост, за да изпълни твоя светост желанието на моето царство съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите. Обаче с помощта на Бога и със съдействието и молитвите на твоя светост пристигна при мене настоящият пратеник на апостолическото седалище и първопрестола на княза на апостолите и на светата и всемирна Римска църква капелан Йоан и ми донесе палиум по повеля на твоя светост и на апостолическия престол и украси с този палиум казания архиепископ и го въздигна в примас и архиепископ на цяла България и Влахия, като донесе на моето царство писмо от твоя светост и изложи отново, що му поръчала твоя светост. Изпълни се сърцето ми с голяма радост, защото Бог и твоя светост ме дариха според искането на моето царство. И аз моля и умолявам твоята велика светост да изпълни желанието на моето царство и да изпрати пастирски жезъл за събиране на овцете и останалите неща, който е обичайно да притежава патриархът, и да въздигне сегашния примас за патриарх в светата и велика църква на Търново, първия град на цяла България, и тази църква да има патриарх винаги, дори след смъртта на този патриарх,
39
по повеля на твоя светост. Понеже ще е тежко поради дължината на пътя и войната между людете след смъртта на всеки един патриарх да се прибягва към Римската църква, нека бъде предоставено на църквата в Търново да може да си избира и посвещава патриарх, за да не остане тази земя поради липса на патриарх без благословение, и твоето посвещение — непълно, и да не падне грях върху твоя светост. Но сега молим по повеля на твоя светост да бъде приготвено миро за кръщението на християните в светата и велика църква в град Търново. Нека знае твоя светост, че когато ромеите узнаят, че сме получили посвещение от твоя светост, не ще ми дадат миро. И друго моля от твоя светост: да изпратиш кардинали при моето царство — или този, който дойде при мене, или някого другиго от апостолическия престол — и да им дадеш корона и скиптър според благословията на апостолическия престол и на княза на апостолите, и да изпратиш привилегиум, подпечатен със злато, по подобие на този, за да се пази винаги в църквата на Търново, и всичко това те да дадат на моето царство и да посетят и коронясат моето царство. Но всички гореказани неща, които трябва да се изпратят на моето царство от твоя светост, нека ги види настоящият пратеник, браничевският епископ Власий, за да може да донесе онова, което ти ще напишеш с твоята ръка. И ако изпълни твоя светост всичко това, тъй ще смятам заедно с рода на моето царство и на всички българи и власи, [а именно] че съм възлюбен син на православната света Римска църква. А [въпроса] за границата между Унгария, България и Влахия предоставям на присъдата на твоя светост, да уредиш това дело честно и справедливо, та да няма грях душата на твоя светост и царството ми да има права над България и Влахия така, както кралят на Унгария да има права над Унгария, и да престанат убийствата на християни между мене и него [74]. Нека знае обаче твоя светост, че на моето царство принадлежат петте епископии на България, които унгарският крал нападна и завладя заедно
40
с църковните им правдини, и тези епископии са унищожени — дали е справедливо това да стане? Онова, което каже на твоя светост настоящият пратеник на моето царство браничевският епископ Власий, да приемеш за вярно, защото ще го каже от мое име.
Изпратих на твоя светост три двойни екзамити и златна чаша, и четири либри перпери, и три сребърни чашки, и сребърна обкова за книга.
Калоян, император на България [75]
18. [Писмо на папа Инокентий III до велбъждския митрополит Анастасий]
До велбъждския архиепископ Анастасий [76]
Тъй като всички сме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове (Рим. 12:5) и се знае, че всички членове нямат едно и също движение, но се различават не само по службата, но и по формата, и този вид нееднаквост или по-скоро различие не само не причинява безформеност, а по-скоро красота на тялото, защото и звезда от звезда се различава по блясък (1 Кор. 15:41), редно е тези, които заемат по-високо място в църквата божия, да се почитат повече и да се украсяват с особени знаци на почит. И тъй, понеже сметнахме, че нашият досточтим брат [Василий], търновският архиепископ, трябва да бъде поставен за примас във всички земи, в които заповядва най-скъпият в Христа наш син Калоян, сияйният цар на българите и на власите, като му предоставихме според обичая на апостолическия престол знаците на почит, които се отнасят до неговата длъжност, за да почетем и теб особено като уважаван член на Търновската църква и митрополит на Велбъждската църква и прелат
41
по митрополитско право на нейните викарии, ние ти изпращаме по любимия син Л[ъв], презвитер кардинал на Светия кръст, легат на апостолическия престол, мъж за препоръчване поради честния нрав и учено дарование, когото обичаме с особена обич между останалите наши братя, да ти бъде даден според формулата, скрепена и потвърдена с нашата була, палиум, сиреч знак за пълнота на първосвещеническа власт, взет от тялото на блажения Петър. И тъй ние напомняме на твое братство, подканяме те в Господа и ти поръчваме чрез апостолическо писмо да го приемеш смирено и предано, и да си послужиш с него не за възвеличаване, а по-скоро за смирение вътре в църквата си през време на празничните дни на литургии, които ти посочи същият кардинал, и да се стараеш да се покажеш такъв, че вътрешната украса от добродетели да прозира под външната украса на одеждите и външната дреха да издава вътрешното състояние на душата, и то не с изкуствено преструване, а по-скоро с истинско изразяване.
Със същото съдържание до преславския архиепископ Сава [77].
19. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян]
До светлия цар на българи и власи [Калоян] [78]
Понеже поради заслугите на княза на апостолите на вселенската църква ние сме пастири под властта на този Пастир, който събра на едно място другите овце, които не са били от неговата кошара (По Йоан. 10:16), и ги повери на пастира Петър да ги пасе, казвайки: паси Моите овци (Йоан. 21:17), от това следва да бъдат наша постоянна настоятелна
42
грижа тревогите на всички църкви и благото на всички народи, които майката църква възроди за ново детство, като изчисти старата закваска и ги събра в своя скут като кокошка своите пилци (По Мат. 23:37). Ние се смятаме толкова по-особено задължени към народите на българи и власи, че те не само някога са възприели по-предано вселенската вяра от апостолическия престол, но и защото са произлезли от кръвта на римляните, в чиято полза и служба ние сме отредени по-особено и които като наш особен народ ни се подчиняват както в духовните, така и в светските работи без ничие посредничество. И тъй, за да познаят ръководството на този [престол], от който те знаят, че са се научили духовно на това, в което вярват, и че са получили плътта, която имат, тъй като по плът те са произлезли от благородни римляни, ние, за които Господ се е помолил като за приемници на блажения Петър да не оскъднява вярата ни, но да укрепваме нашите някога покръстени братя (По Лук. 22:32), желаем да ги укрепим и да ги утвърдим в предаността [им] към апостолическия престол. Но за да бъде на всички ясно чувството на отеческа обич, която имаме спрямо самите тях, и за да се прояви щедростта на майката спрямо децата, ние желаем да ги почетем както в духовните, така и в светските работи като особени чада на Римската църква. И затова ние изпращаме от наша страна в България и Влахия обичания син Л[ъв], презвитер кардинал на Светия кръст, легат на апостолическия престол, забележително начетен мъж, надарен с честност, когото между останалите наши братя обичаме с особена нежност, за да те помаже с нашия авторитет и власт, да ти даде царски скиптър и да ти наложи царска диадема. И понеже по любимия син И[оан], наш капелан, решихме да изпратим палиум на досточтимия наш брат Василий, търновския архиепископ, и понеже го назначихме за примас на цяла България и Влахия, по същия посланик изпратихме на митрополитите, които същият капелан е поставил и отново подчинил под негова власт, палиум, сиреч знака за пълнота
43
на първосвещеническата власт, който да им се даде според формулата, която изпращаме, дадена в нашата була. И на същия посланик ние дадохме пълно право да изправя това, което реши, че трябва да се изправи, и да постановява това, което реши, че трябва да се постанови, като поръчаме на същите [митрополити] да осведомят както клира, така и народа за това, което се отнася до успеха на християнската вяра, и да ги уведомяват за нашето благоволение. И тъй ние напомняме на ваша царска светлост и ви подканяме по-настойчиво да приемеш благосклонно у себе си самия посланик като наше лице, нещо повече, в негово лице да приемеш нас и блажения Петър и да се постараеш да се отнесеш към него с почит, като и сам приемеш и спазваш спасителните му съвети и решения, и направиш да се приемат и спазват и от цялата ти страна. Ти ще постъпиш така по отношение на това, което пишем, за да узнаем в изпълнението на делото чувството ти на преданост, което ние вярваме, че ти имаш по отношение на нас и на Римската църква.
20. [Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий]
До търновския архиепископ [Василий], примас на цяла България и Влахия и до другите назначени в България и Влахия архиепископи, епископи, до клира и народа [79].
Понеже и пр. до за нашето благоволение. И тъй ние напомняме на всички вас и ви подканяме по-настойчиво, и чрез апостолическо писмо ви поръчваме и пр. до [80] да се отнесете с почит, като приемете радостно това, което той сметне, че трябва да се поправи у вас или да се постанови, и го спазвате ненакърнимо, та макар досега да сте били като
44
блуждаещи овце, все пак от момента, когато сте се обърнали към епископа и пастира на вашите души, да следвате учението и формата на този, комуто Господ е дал ръководството и приматството на цялата църква. Пазете се обаче да не се отклоните по лесен начин от постоянството на вашия ум, но като бъдете неизменни в доброто си намерение, смирено да упорствате в предаността си към апостолическия престол, за да изглежда, че вие сте утвърдени върху твърдината на оная скала, върху която Господ положи основите на църквата, предавайки ключовете на небесното царство, за да бъде то отворено за тези, на които Петър отвори, и недостъпно за тези, за които го заключи (По Мат. 16:18—19).
21. [Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий]
За слава на всемогъщия Бог, на блажената дева Мария, блажените апостоли Петър и Павел, на господин папа Инокентий и на Римската църква, а също и на поверената ти църква предаваме ти палиум, сиреч знака за пълнота на първосвещеническата длъжност, взет от тялото на блажения Петър, с който да си служиш при празничните литургии в подчинените ти църкви на Рождество Господне, празника на първомъченика Стефан, Обрязване Господне, Богоявление, Сретение Господне, Цветница, Господнята вечеря, Великата събота, Великден, втория ден след Великата събота, Възнесение Господне, Петдесетница, трите празника на св. Мария, рожденият ден на Йоан Кръстител, празниците на всички апостоли, в деня на поменаване на всички светии, при освещаване на църкви, при посвещаване на епископи, при ръкополагане на клирици, през главните празници на твоята църква и в годишнината от твоето посвещение. Разбира се,
45
само римският първосвещеник си служи с палиум винаги и навсякъде при празничните литургии, защото е облечен с пълнотата на църковната власт, която се изразява чрез палиума. Останалите обаче трябва да си служат с него не винаги и не навсякъде, но в църквата си, в която са получили църковна юрисдикция, в определени дни, защото те са натоварени с част от грижата, а не с пълнотата на властта.
22. [Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий III]
Аз [Василий] [81], архиепископ търновски, примас на цяла България и Влахия, от този час занапред ще бъда верен и покорен на блажения Петър и на светия римски апостолически престол и на моя господар папа Инокентий и на неговите католически приемници. Не ще участвам в дело или съвет, или споразумение, за да загубят те живота си или свой член, или да бъдат пленени или ограбени. Съвет, който те биха ни поверили, никому няма да открия съзнателно в тяхна вреда. Ако зная, ще се помъча да попреча на всяко явно зло спрямо тях. Ако не мога да попреча това, ще им известя, колкото може по-скоро. Ще защищавам според възможността си римското папство, честта, достойнството и интересите на апостолическия престол, докато запазвам моя чин, против всеки жив човек. Бидейки призован на събор, ще дойда, освен ако бъда възпрепятстван от каноническа задръжка. Ще посещавам седалището на апостолите [82] всеки четири години лично или чрез мой пратеник, освен ако бъда освободен по тяхно желание. Ще приема с преданост пратеника на апостолическия престол, за когото ще зная положително, че е пратеник, и ще му помагам в неговите нужди. Когато посвещавам когото и да било от моите подгласници
46
за епископ, ще го карам да се закълне, че ще оказва постоянно повиновение и дължима чест на римския първосвещеник и на Римската църква. По-нататък, когато коронясвам някого за цар на българите и власите според даденото на мене и на моите приемници от апостолическия престол позволение, ще изисквам от него клетвено уверение, че ще пребъде предан и покорен на оногова, който тогава би стоял на апостолическия престол, на неговите приемници и на Римската църква, и всички земи и народи, подчинени на неговото царство, ще запази в повиновение и преданост към апостолическия престол. Всичко това ще спазвам добросъвестно. Нека така ми помага Бог и това свето Евангелие сега и в бъдеще. Амин. [1204 г.].
23. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян]
До светлия цар на българи и власи Калоян [83]
За да се прославиш заедно с апостола в кръста на нашия Господ Иисус Христос и за да приписваш своите бъдещи победи не на себе си, но на този, пред когото се скланя всяко коляно, който научава ръката за война и движи пръстите за битка, и за да чувстваш, че сред различните случаи на войните ти си защищаван от застъпничеството на този, комуто Господ е дал ключовете на небесното царство и властта да връзва и да развързва (По Мат. 16:19), ние решихме да изпратим по същия човек на теб, твоя светлост, по искането на нашия досточтим брат браничевския епископ В[ласий] освен знаците на царско достойнство, които ти изпращаме по любимия син Л[ъв], презвитер кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия престол, човек предвидлив и
47
почтен, още и знаме [84], с което да си служиш срещу тези, които почитат с уста разпънатия на кръста, сърцето им обаче е далече от Него. То представлява не без религиозно значение кръст и ключове, защото блаженият апостол Петър и кръста заради Христа прие и ключове от Христа получи (По Мат. 16:19). И така то представлява знака на кръста, с който именно побеждаващият Христос царува и повелява, завладял е небесните простори, с който плячката, хващайки грабителя, го е погълнала и умиращият живот е уловил смъртта и хипопотама пред очите му като с въдица (По Иов. 40:10,19). То представлява двоен ключ, единият — за разграничаване, другият — за власт, та когато разграничаваш доброто от злото, светлината от тъмнината, а също така светото от безбожното, да си послужиш с поверения ти материален меч за наказание на злосторниците и за похвала на добрите и да вземеш оръжието и щита против онези, които не са взели Бога за свой помощник, но доверявайки се на своето зверство и на множеството, се мъчат да ритат срещу ръжен. И тъй ние напомняме на царската ви светлост и ви подканяме по-настойчиво и чрез апостолическо писмо ти поръчваме да си служиш със същото знаме със сърдечно смирение, да се явяващ сред бойните редици, като помниш Господнето страдание, и да признаваш ръководството на този, комуто сам Господ казва: Ти си Петър и върху тоя камък ще съградя църквата Си и вратите адови няма да ѝ надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно (Мат. 16:18—19). И наистина така твоите неприятели не само не ще могат да те надвият, но и с Божия помощ не ще издържат пред твоето лице [85].
48
24. [Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III]
Калоян, цар на цяла България и Влахия, до боговъздигнатия и пресвети и възлюбен в Христа и преуважаем отец на моето царство Инокентий трети и пресвети папа на Рим и приемник на княза апостол Петър. Посланикът на апостолическия престол господин кардинал Лъв донесе на мое царство писанието на твоя светост. Като узнах прочее за неговото здраве и невредимост, възхвалих всемогъщия Бог и пресветата негова майка. Дано писанието на мое царство намери твоя светост жив и пребиваващ във всяка радост и веселие. А моето царство по благодатта на всемогъщия Бог и на преблажената Богородица и чрез застъпничеството на ваша светост е здраво и много добре с всяка радост и веселие. Нека бъде известно на ваша светост, духовни отче на мое царство, господин папа, че господин Лъв, посланик на апостолическия престол, пристигна при моето царство и ми донесе корона [86] и като я благослови, постави я на главата на моето царство и в моите ръце ми даде скиптър [87] и знаме и благослови пресветия патриарх на моето царство и на цяла България по поръка на ваша светост, а ние възвеличихме много Бога и преблажената Богородица, както и съобразителността на ваша светост затова, че ваша светост изпълни според искането на мое царство цялото ни желание. Цяла България и Влахия и владенията на цялото ни царство много прославиха и възвеличиха ваша светост. Пиша ви обаче и за унгареца [88], че моето царство няма никаква общност на владенията или нещо друго с него, нито му вреди, а, напротив, той напада и уврежда владенията на моето царство. Също и господин кардинал Лъв видя и ще извести на ваша светост право или неправо, що се отнася до моето царство, и дали аз не зачитам унгареца или пък самият той не зачита моето царство. Нека му пише ваша
49
светост да стои далече от моето царство, понеже моето царство нито има намерение да не го зачита, нито да отива против неговите земи. Ако обаче той сам дойде против земите на моето царство и Бог помогне да бъде победен, нека ваша светост да не подозира моето царство, но да съм освободен [от подозрение]. Също за латините, които навлязоха в Константинопол [89], пиша на ваша светост да им пишете да стоят далече от моето царство и така моето царство не ще им стори никакво зло, нито пък те нас да не зачитат. В случай, че те наченат нещо против моето царство и не го зачетат и убият от онези [люде, които са му подвластни], нека ваша светост да не подозира моето царство, но всичко да е свободно [от подозрение]. При твоята пък велика светост изпроводих две момчета, едното се казва Василий, а другото Витлеем [90]. Нека бъдат дадени по нейна повеля да научат в училището латинско писмо, защото тук нямаме граматици, които могат да превеждат писмата, които ни изпращате. И когато те се изучат, нека бъдат върнати при моето царство. Изпратих засега също в знак на малък спомен два екзамита, двойни еписими — единият червен, а другият бял — и един камей. Наистина, когато изпращам пратеници при ваша светост, винаги ще си спомням за ваша светост.
25. [Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий III]
Много поклони и много поздрави от мене, Василий, смирен примас на българите и власите, към отеца на всички и мой господин и отец превелелепния и пресветия папа Инокентий. Молим всемогъщия Бог и пресветата Богородица и преблажените апостоли Петър и Павел, щото посланието на мое смирение да ви намери здрав и читав. И чрез велелепието
50
на вашето господство живея и аз по божия милост, потънал в големи прегрешения. Нека бъде прочее известно на вашата велика светост, че кардинал Лъв, изпроводен от ваша светост и от апостолическия престол, пристигна здрав и читав и дойде в нашия голям град Търново на петнадесетия ден от месец октомври [91] и донесе цялата пълнота на патриаршеското достойнство и всички свещенослужителски украси, които ми бяха изпратени от великото ваше светейшество. Предаде също и пръстена, и привилегиума, и писанията, и наставленията. И по разпоредба на ваша светост той ме помаза с миро, като ме благослови, и ме посвети за патриарх на седмия ден от месец ноември [92], сиреч на празника на светия апостол Иаков, брат Господен. И аз в същия ден помазах двама митрополити и други епископи с голяма радост, а кардиналът благослови двама от митрополитите и им връчи палиум и митри, а на другите от тях постави митри на главите. На осмия ден от същия месец [93], сиреч на празника на свети Михаил, той короняса и благослови цар Калоян, господар на всички българи и власи, и постави на главата му царска корона и връчи в ръцете му скиптър [94]. Всичко това той изпълни и извърши според волята на ваша светост и, като ни благослови, раздели се от нас на петнадесетия ден от месец ноември. Нека знае при това вашата велика светост, че ви изпровождам по повеля на господаря цар две момчета — едното е син на свещеника Константин, а другото на царя [95], та да изучат по нареждане на ваша светост латинско писмо, и каквото можете да сторите в чест на царя, сторете го. Да запази Бог ваша светост за много и дълги времена.
51
26. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян]
До Калоян, славния цар на българите и на власите
Поради особеното благоволение, с което те прославихме между всички християнски владетели, ние те обичаме до такава степен, че дейно подкрепяме твоето благо и чест, като сигурно се надяваме, че ти трябва непрекъснато да напредваш в предаността си към своята майка, светата Римска църква, чрез чиито заслуги ти спечели славна победа срещу тия, които се стараеха да ти причинят неприятности. Понеже ти получи от нас чрез посланика на апостолическия престол царска диадема и военно знаме, за да бъде твоята царска власт специално от блажения Петър, ние желаем да се погрижиш старателно, освободен отвсякъде от нападенията на неприятелите, да се радваш на спокоен мир. И тъй да знаеш, прелюбезни сине, че освен тази войска [96], която се е приближила неотдавна, огромна войска ще тръгне от западните страни за Гърция [97]. Затова ти трябва да се погрижиш много за себе си и за своята земя, докато можеш, за да сключиш мир с латинците [98], защото, ако случайно, от една страна, те, а, от друга, унгарците те нападнат, ти не би могъл да се противопоставиш лесно на усилията на двете страни. Затова ние внушаваме на твоя сияйност и искрено те съветваме, понеже казват, че ти държиш в плен константинополския император Балдуин [99], ти така да се погрижиш за себе си, че чрез освобождаването му да сключиш истински и здрав мир с латинците, за да спрат напълно да нападат теб и твоята земя. Защото ние наредихме с апостолическо писмо до Хенрих [100], брата на същия император, който стои в Константинопол начело на латинската войска, да склони латинците на мир с тебе срещу освобождаването на императора и да престане изобщо да те безпокои. И така, нека Бог
52
ти внуши да послушаш нашите напомняния и съвети, за да може твоето царство, което ти най-предано посвети на блажения Петър и на Римската църква, да се запази незасегнато от всяко смущение, за което ние желаем да положим грижливо старание и резултатен труд [101].
Писано е до [Василий], търновски архиепископ, примас на българи и власи, и той да го посъветва усърдно и да го склони към това [102].
27. [Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян]
До любимия в Христа наш син Калоян, светлия цар на българите|
Тъй като според свидетелството на апостол Иаков Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Иак. 4:6), ти бе длъжен да припишеш предоставената ти от Господа победа не на своята храброст, но по-скоро да я отдадеш на греховете на тези, които заслужено паднаха, тъй като се надяваха на лъка си и вярваха да се спасят с меча си. Ти обаче, като приписваш на себе си изтръгнатата от неприятелите победа [103], не си отдал, както беше длъжен, слава на Бога, в чиито ръце са сърцата на царете (По Притч. 21.1). Което може да се прецени доста ясно по това, че когато се погрижихме да изпратим при теб наш пратеник, за да сключиш с намиращите се в Константинопол латинци мир или примирие, ти не само не пожела да направиш това, но дори прие и отпусна самия пратеник с по-малко почести, отколкото подобава на царското достойнство. Ти беше длъжен да го приемеш благосклонно и да се отнесеш към него с почит от уважение към апостолическия престол,
53
имайки предвид, че той е пратен да благовести мир и да проповядва спасение (По Ефес. 2:17). И тъй, макар да си се възгордял в себе си поради споменатата победа повече, отколкото трябва, все пак, понеже те обичаме като прелюбим в Христа син с искрена в Господ обич, желаейки ти спасение и мир, ние приехме благосклонно любимия син, твоя пратеник, и писмото, което ни изпрати по него [104], и внимателно взехме предвид това, което ни пишеш в него. Разбира се, след като разбрахме, че ти вече отдавна си се стремил да изпратиш пратеници до нас лично, но те не са имали достъп, тъй като не са се осмелявали да минат през Унгария нито през Дирахиум поради господстващите там венецианци, ние с наше писмо поръчахме на любимия в Христа син..., светлия унгарски крал [105], да позволи да преминат свободно и безопасно през неговата земя твоите пратеници, които си решил да изпратиш до апостолическия престол. Същото това поръчахме и на любимия син, благородния мъж..., дожа на венецианците [106], а именно да нареди същите да получат безопасно преминаване през Дирахиум. А за това, дето уверяваш, че твърдо постоянстваш в предаността си към апостолическия престол и ако бъде необходимо, си щял да изложиш главата си за него, ние препоръчваме царското [ти] височество на Господа и въздаваме благодарност на дарителя на всички блага (По 2 Кор. 9:8), който милосърдно ти е внушил това намерение. И тъй ние напомняме на твоя царска сияйност и те поощряваме в Господа, като ти поръчваме с апостолическо писмо да сключиш и спазваш мир и примирие с прелюбимия ни в Христа наш син Х[енрих], славния константинополски император [107], и с другите пребиваващи в империята Романия латинци. Ние обаче, когато видим, че е полезно, ще се постараем да се погрижим да изпратиме при тебе наш пратеник, според както ни беше внушено свише.
Дадено в Латеран, 25 май, десета година [1207] [108].
54
Бележки
1. Едва ли има български владетел, чието име да е засвидетелствано в толкова много и разнообразни форми. Рожденото му име е било Йоан — Иван, но тъй като и по-големият му брат е имал същото име, то той отрано е бил наричан Йоаница — Иваница, т. е. умалителна форма от Йоан — Иван. За различните форми на името: Божилов. Асеневци, I, № 3, с. 37, бел. 1. Обръщението "благороден мъж" (nobilis vir) е употребявано твърде често от Инокентий III както в писмата до обикновени благородници, така и до владетели (Вж. Дуйчев. Преписката, с. 78). Писмото е писано между декември 1199 и 1200 г.
2. Това твърдение на папата, разбира се, не отговаря на истината и е начин да се започне по-лесно и бих казал примамливо кореспонденцията с Калоян.
3. Доминик вероятно е бил от гръцки (ромейски) произход.
4. За езика на писмата на цар Калоян, както и за вероятните им преводи, вж. тук Послеслов. Писмото е писано преди 27 ноември 1202 г.
5. Калоян се титулува "цар на българи и на власи", тъй като част от земите на север от Дунав са били в границите на българската държава. Вж. Божилов. Асеневци, с. 13.
6. Т. е. Доминик. Вж. бел. 3.
7. Калоян на няколко пъти, а заедно с него и архиепископ Василий, убеждавал папата, че отдавна, още преди шест години, искал да установи връзки с римския апостолически престол.
8. Допуска се, че Власий е бил само избран за епископ на Браничево (близо до Белград), но не е бил интронизиран. По неизвестни причини той не могъл да пристигне в Рим.
9. В текста е само корона (corona et honorem), но няма съмнение, че става дума за царска корона.
10. Цар Петър (927—969), син и наследник на цар Симеон.
11. Цар Самуил (ок. 980—1014).
12. Личността на Претекстат (Pretaxtatus) не е установена.
13. Писмото на папата, както личи от датата накрая, е писано на 27 ноември 1202 г.
89
14. Папа Николай I (858-867).
15. В текста "крал Михаил" (Michaelis regis), "много крале" (multi reges), "rex Bulgarorum" и т. н.
16. Папа Адриан II (867—872).
17. Това били Леопард Анконски и Доминик Тривенски, а поддякона — Силвестър.
18. Колебанията на княз Борис с кого да се обвърже — с Константинопол или с Рим — приключили на 4 март 870 г., когато младата българска църква била поставена под върховенството на Константинополската патриаршия. Така българският църковен въпрос намерил своето временно решение.
19. Йоан Каземарински, роднина на Инокентий III.
20. За исканата корона вж. бел. 9.
21. Това писмо няма надслов — адресат. Този текст е добавен от преводача. Василий е бил избран за епископ на Търново, а сетне за архиепископ на България още в 1186 г. Писмото е писано през 1202 г., но преди 27 ноември.
22. Името Загора се употребява почти през цялото Средновековие, но с различно съдържание, което зависи от гледната точка на лицето, което го използва. През Ранното средновековие с него се означавало строго определена област в българския Югоизток, т. е. земите на юг от Балкана. През XIII—XIV в. то се използвало за да се обозначи Българското царство. Тук го употребява самият Василий (това е малко странно), което показва, че към това време българската държава е обхващала предимно земи на север от Стара планина (?), т. е. гледната точка на чужденеца, на ромея. Разбира се, възможно е при последователните преводи името на България да е заменено със Загора.
23. Прави впечатление, че в латинския текст стоят изразите "dominus noster imperator", "totium imperium", "dominus noster Caloihannes imperator".
24. Тук архиепископ Василий подхваща — явно съгласувано с цар Калоян — темата за "римската кръв" на Асеневци.
25. Писмото няма адресат и текстът в квадратни скоби е добавка на преводача.
26. Княз Белота (Belotta princeps) е личност непозната от други извори. В същото време името Белота (Μπεαλωτᾶς) е разпространено сред население от български произход, обитавало
90
с. Враста (североизточната част на Халкидическия полуостров, близо до залива Орфано и езерото Болбе), както и сред българи от Западна Македония (района на Мъглен). Това дава основание "княз Белота" да бъде обвързан с българската история от началото на XIII в., а неговите владения да бъдат локализирани в българския Северозапад. Връзката му с управляващата династия остава неясна. Вж. И. Божилов. Белота — български владетел от началото на XIII в. // Исторически преглед, 1977, 1, 71—81; И. Божилов. Българите във Византийската империя, С., 1995, 41—44, 47—48. Просопографски каталог с. 125-131.
27. Обръщението е само "Archiepiscopo de Zagora", т. е. без името Василий и е написано с червено мастило в полето. Вж. Дуйчев. Преписката, с. 27, № VI, бел. 1.
28. Писмото на папата до архиепископ Василий е написано на 27 ноември 1202 г., както и писмото до цар Калоян (тук № 3). Годината 1202 е добавена от издателя и преводача.
29. Адресът е непълен по неизвестни причини и е написан с червено мастило. Вж. Дуйчев. Преписката, с. 29, № VII, бел. 2.
30. И това писмо е написано на 27 ноември 1202 г., както "горното" (ut supra), т. е. предходното писмо до архиепископ Василий.
31. Адресът е написан с червено мастило и се намира в полето на регистъра (Дуйчев. Преписката, с. 31, бел. 1). В началото Калоян се назовава "domini Bulgarorum et Blachorum"; тук той вече е "Caloihannes imperator Bulgarorum". В първото писмо Инокентий III е "domino Innocentii pape ΙΙI", а тук — "Sanctissimo domino fidei christianorum ab oriente usque ad occidentem patriarche pape romano!" Писмото не може да се датира точно и Ив. Дуйчев го е отнесъл към времето между 22 февруари 1203 и 22 февруари 1204 г.
32. Това писмо на българския цар трябвало да бъде занесено в Рим от архиепископ Василий, който след като стигнал до Дирахиум — Драч и не могъл да продължи, добавил към царското писмо и свой текст.
33. "Граф Валтер" е граф Готие III дьо Бриен (графството Бриен се намирало на североизток от Троа — Франция), който бил сред първите участници в Четвъртия кръстоносен поход. През 1199 г. тръгнал да завоюва Сицилия, която била наследство на неговата съпруга Елвир, дъщеря на сицилианския крал Танкред.
91
34. "Дукът на Дирахиум" (Драч) — той е неизвестен по име — бил военно-административен управител на града и областта, назначаван от византийския василевс.
35. Коместабул (comestabulum — вероятно гр. κόμης τοῦ σταύλου = "комит с конете" от българските грамоти?) Сергий е непознат от други извори. Навремето П. Мутафчиев допусна, че той е идентичен с бъдещия севастократор Стрез (брат на цар Борил и племенник на Калоян), но основанията за подобно отъждествяване не са убедителни.
36. Презвитер Константин също е неизвестен. В писмо на архиепископ Василий, писано през ноември 1204 г. (тук № 25) той е споменат като баща на едно от двете момчета (Василий), изпратени да се учат в Рим.
37. "Светлия крал на Унгария..." е Емерих (1196—1204). Писмото е писано на 10 септември 1203 г.
38. Както се вижда, писмото до цар Калоян е повтаряло основния текст от писмото до архиепископ Василий (тук № 9; Дуйчев. Преписката, с. 92) и затова не е вписано в регистъра.
39. "Благородният мъж Вълко" (nobili viro Wlko) е Вукан, син на Стефан Неман и по-голям брат на великия жупан и сетне крал Стефан Първовенчани. Бил е крал на Дукля.
40. Писмото датира от 10 септември 1203 г.
41. В адреса на тържествената була на папа Инокентий III естествено стои rex, а не imperator: "Caloihanni illustri Bulgarorum et Blachorum regi...". Не би могло и да се очаква друго. Вж. Послеслов.
42. И тук, разбира се, формулата е "regem te statiumus".
43. В текста стои L., т. е. L[eo], кардинал Лъв, папски легат в Търново, натоварен с мисията да помаже архиепископ Василий и да короняса цар Калоян. За него вж. Дуйчев. Преписката, 94.
44. Diadema, т. е. гръцкото наименование на императорската корона (διάδμα), използвано през ранната епоха. През XIII—XIV в., както свидетелства "Псевдо-Кодинос", се предпочитало понятието стема (Γέμ - στέμμα). Скиптърът, а понякога и лабарум (силно издължена вертикална част на кръста) е бил символ на така наречения победоносен кръст, т. е. кръста, с
92
който император Константин I победил при моста Милвио своя противник Максенций (28 октомври 312 г.). Легендата разказва, че в навечерието на сражението Константин видял на небето кръстния знак и надпис "Нос signo vince", т. е. "С този знак ще победиш".
45. Правото да сече монети — израз на владетелски суверенитет — Калоян получил заедно с всички останали привилегии и инсигнии. Иначе българските царе не са чакали разрешението на папата, за да секат монети. Друг е въпросът, че монетосеченето на първите Асеневци е неясно и бих казал несигурно.
46. "Приматството" в случая означава първенствуващо място на Василий сред архиереите на Българската църква; той е първи сред останалите и нищо повече.
47. Този израз — "... в областта на България, така и на Влахия" — най-добре предава същността на понятието "Влахия": обширни области на българската държава, отъждествявани не само с Влахия, но отчасти и с Молдова. Вж. Божилов. Асеневци, 12—18.
48. Това датиране на писмото — 25 февруари 1203 г., седми индикт и седма година от понтификата на Инокентий III — е предизвикало много спорове, въпреки своята пълнота. Ив. Дуйчев ("Преписката", с. 93) доказа убедително, че датата е точна.
49. В надслова, изписан с червено мастило, е изпуснато името на българския архиепископ.
50. Вж. писмото до Калоян, тук №11.
51. За примас, сана, който Инокентий III дал на българския архиепископ, вж. бел. 46.
52. Тук папата се опитва да убеди българския цар, че "примас" и "патриарх" са равностойни санове и по този начин се измъква от деликатното положение да откаже искания сан. По-нататък ще видим, че той тактично си замълчава, когато и двамата, Калоян и Василий, употребяват 'патриарх' навсякъде, където би трябвало да става дума за 'примас'.
53. Епископия, подчинена на определен митрополитски център.
54. "Datum ut supra", т. е. като предходното писмо до цар Калоян — 25 февруари 1203 г.
55. В регистъра името на търновския архиепископ е изписано само с инициал В[асилий], а името на браничевския епископ е пропуснато.
93
56. Анаклет — втори или трети римски епископ, мъченик от времето на Домициан или Траян.
57. Свети ап. Петър.
58. Свети Климент — римски епископ (папа) от 92 до 101 г.
59. Силвестьр - римски папа (314-315).
60. Калиги — вид високи чорапи;
сандалиа — епископски обувки;
амиктус — вид наметало;
алба — бяла туника, достигаща до стъпалата, с дълги тесни ръкави;
цингулум — пояс, с който се препасвала туниката;
сукцинкториум — пояс или вид гащи;
орариум — на Изток наричан епитрахил;
манипулум — копринено или полукопринено парче плат, носено на лявото рамо или в лявата ръка;
далматика — вид дреха, носена под т. нар. планета;
хиротека — църковни одежди, носени при служене на литургия; планета — наметало във формата на кръг, с отвор за главата, носено над туниката и далматиката;
митра — епископска двувърха корона.
Подробно у Дуйчев. Преписката, с. 96 (литература).
61. Писмото е писано на 25 февруари 1204 г.
62. "Господар и император", т. е. dominus et imperator — превод на гр. κύριος καὶ βασιλεύς.
63. Това твърдение не отговаря на истината, което и Калоян, и папата добре го знаят, но служи за пореден път като оправдание за исканията на българския владетел и за решението на папата.
64. "Patriarcha meum" — Калоян отново не пропуска да отбележи какво иска от Инокентий III, този път в своя "Златопечатник", с който подчинява Българската църква на Рим.
65. "Златопечатник" е превод на лат. "chrysobolum", което пък съответства на гр. χρυσόβουλλον. Издаването на този тип документи е било привилегия на византийските василевси и в случая на българските царе. Тяхната достоверност се е гарантирала от златния печат, с който са били снабдени и който давал името на документа.
66. Годината 6712 от сътворението на света съответства на 1204—1205 г. от рождението на Христа. Документът е вмъкнат между писма, писани през 1204 г., но според Дуйчев "Златопечатникът" е издаден в края на 1203 г.
67. 6711 г., индикт 6, т. е. 1203—1204 г., но неуспешното пътуване на архиепископ Василий се отнася към юли 1203 г.
94
68. Вероятно става дума за албанския град Кроя (Cruja), гр. Κρόια. Във втората част на името трябва да се прочете гръцкия израз τὸ Χωρίον, т. е. град Кроя.
69. Става дума за коместабул Сергии и презвитер Константин — вж. тук писмо № 8.
70. Вж. тук писмо № 9.
71. Писмото е писано наскоро след 8 ноември 1203 г. За датата и подробни обяснения у Дуйчев. Преписката, с. 97—98.
72. Вж. предходните две писма.
73. Юни 1203 г. (ЛИБИ, III, с. 338, бел. 2).
74. Българо-унгарските отношения са се влошили към 1201—1202 г. в резултат на унгарското настъпление към Белград и Браничево.
75. Писмото е писано към края на 1203 г. Вероятно в българския текст е стояло "цар на Българите", преведено на гръцки βασιλεύς τῶν βουλγάρων, което на латински е било леко деформирано: "imperator Bulgarie".
76. Анастасий е бил митрополит, а не архиепископ на Велбъжд, както го назовава Инокентий III, следвайки (в случая неправилно) западната практика. По принцип папата рядко употребява понятието митрополит (гр. μητροπολίτης).
77. Вж. тук. Послеслов.
78. В адреса, написан с червено мастило, липсва името на българския цар. Писмото на папата датира от 25 февруари 1204 г.
79. В надслова липсва името на българския архиепископ. "Архиепископи" очевидно е подменило правилното "митрополити" (в цялата преписка то е употребено само два пъти в писмо № 16).
80. Тук е била повторена уводната част от писмото на папата до цар Калоян. Вж. писмо № 19.
81. В текста липсва името на Василий.
82. Т. е. Рим.
83. В ЛИБИ, III, с. 345 е пропуснато името на цар Калоян, което стои в оригиналния текст. Вж. Дуйчев. Преписката, с. 54, № XXIV.
84. Знамето (vexillum) е било един от важните белези на властта на византийските василевси. В късновизантийската епоха то се е наричало φλάμουλον, т. е. хоругва. Различните видове императорски хоругви са описани подробно в "Псевдо-Кодинос"
95
(средата на XIV в.). Вж. Византийските василевси. Под ред. на проф. Ив. Божилов, С., 1997, 23—24. В текста имената на кардинал Лъв и на браничевския епископ Власий са изписани само с инициали, съответно L. и В.
85. Писмото е писано на 25 февруари 1204 г.
86. За короната вж. писмо № 19.
87. Пак там, както и тук, бел. 44.
88. Унгарският крал Емерих (1196—1204). За българо-унгарските отношения вж. тук, бел. 74.
89. Рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, които на 12 април 1204 г. завладяли византийската столица и създали Латинската Константинополска империя, просъществувала до 1261 г.
90. Витлеем вероятно е бил незаконнороден син на цар Калоян. Вж. Божилов. Асеневци, I, № 10, с. 94—95.
91. 1204 г.
92. Същата 1204 г. Вж. Божилов. Асеневци, I, № 3, с. 48.
93. Пак там. Василий бил ръкоположен за примас, но самият той, Калоян и всички българи са приели този сан за равностоен на патриарх. Василий, освен на историческото право, се опирал и на разбирането на Инокентий III, изложено в писмо № 12, че "примас" и "патриарх" са почти едно и също. Вж. тук, бел. 52.
94. Кардинал Лъв, разбира се, коронясал, от името на папата, Калоян за крал (rex), но това не попречило на българския владетел да възприеме титлата, дадена му от римския първосвещеник, като император. Вж. тук, Послеслов.
95. Двете деца са споменати в писмо № 24 — Василий и Витлеем (за него вж. бел. 90).
96. Папата заплашва Калоян с нова кръстоносна войска. Но това било по-скоро пожелание, отколкото действителна възможност.
97. Т. е. Византия.
98. Константинополските барони.
99. Бодуен, граф на Фландрия и Ено. Избран за латински император на 9 май, а коронясан на 16 май 1204 г. в църквата "Св. София". Сведенията за неговата съдба след битката при Адрианопол (14 април 1205 г.) са противоречиви. Според едни извори той е бил пленен и отведен в Търново, а според други — загинал на
96
бойното поле. Вж. Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол. Увод, прев. от старофренски, бележки и приложения Ив. Божилов, С., 1985, с. 151, бел. 110.
100. Анри дьо Ено, по-малък брат на император Бодуен. Коронясан за император на 20 август 1206 г. Починал на 11 юни 1216 г.
101. Писмото е писано наскоро след разгрома на латинците край Адрианопол, 14 април 1205 г.
102. Това писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий не е запазено или по неизвестни причини (повторение на текста на писмото до цар Калоян?) не е вписано в регистъра.
103. Битката при Адрианопол.
104. Калояновото писмо не е запазено. За щастие част от него е вписано в Gesti Innocentii III РР Вж. ЛИБИ, III, с. 378.
105. Андрей II (1205-1235).
106. Дожът на Венеция е Енрико Дандоло (1192—1205). Починал на деветдесет и седемгодишна възраст на 14 юни 1205 г., след като се разболял от натрупаната умора при бягството от Адрианопол.
107. Император Анри (вж. бел. 100).
108. Писмото е написано на 25 май, десетата година от понтификата на Инокентий III, т. е. 1207 г.