ПРЕДГОВОР

За народностния характер на Македония в последния век и до балканската война ние имаме мненията на ред учени, пътешественици, географи, етнографи, историци и публицисти европейци от двата воюващи лагера: Всички почти дохождат до единодушното заключение, че Македониа е земя населена преимуществено с българи (освен иноверците турци и евреи) и Султанският ферман за създаване българската Екзархия, междудържавни актове като Цариградската конференция, Сан-Стефанския договор и Берлинския договор, потвърждават още един път тази истина.
Без да имаме за цел разглеждането на тоя въпрос, ние се натъкваме на него мимоходом излагайки фактическото положение на нещата през време на сръбския режим и революционната борба на населението в Македония през периода от края на 1912 година, когато сърбите заседнаха в тая страна, до края на 1915 година, когато те, изгубили и старата си територия и в пътя на своето отстъпление, бяха най-после принудени да напуснат и Македония.

И наистина, какво представляваше Мекедония, когато сърбите, макар и за три години време, се видяха господари на тая земя?
Освeн големите и градове, по-големи и по-населени от сръбските първостепенни такива; освен обширната територия, която почти удвояваше оная на тяхното кралство; освен хубостите на македонската природа и нейните завидни богатства, - сьрбите намериха в Македония и едно население пропито с крепък български национален дух; една част от него бе жив свидетел и ревностен съратник на националната борба за духовно обособление на българския народ, а друга още по-крупна част съставляваше жилавата материя и несъкрушимият дух, изтъкани и калени през 20 годишен период на революционна борба за политическа свобода и национално обединение; с една дума - население, което, след като се бе отдавна самоопределило в национално отношение и си имаше своята самостоятелна цьрква в лицето на българската екзархия, своето родно училище, просветило и възпитало редица поколения, бе си казало чрезъ революцията и своето политическо верую, очакваше в своите обятия ония, които бяха тръгнали да му донесат на своите щикове санкцията на осъществения народен идеал, а именно обединението му с неговите свободни вече братя.

И тъй в следващите страници се налагат, въз основа на внимателно подбрани, на местото събрани и проверявани и възможно най-обективно предадени данни, страданията и борбите на българите в Македония през време на сръбския режим.
Онова, което още от сега може да се приеме като недостатък в предлаганата работа, то е непълнотата досежно подробните случаи от изтезания, гонения и насилия, извършени от сръбска страна върху българското население през тоя тригодишен тежевен период. Такава празнота може да е допусната и за някои и други прояви от прикрита или открита съпротива срещу тежкия режим. Но това се дължи на невъзможността да се установи изчерпателно в толкова кратък срок съвокупността от тези подробни случаи.

Съставителите

[Index] [Next]