Никога и никъде в Македония, през всичкото време от идването на сърбите до тяхното прогонване от страната, местното населении не се бе помирило с мисълта да остане под сръбска власт. То винаги е реагирало. Душевната реакция, която се състои в открито изповядване на угрозената народност, в привързаност към оскверненото национално вероизповедание, зачитане на установените нрави и обичаи, когато ви ги петнят - това е реакция, готова сама да се обърне в самостойна акция в даден психологически момент. Такава реакция никога не е липсвала у македонския българиин под сръбския режим; той постоянно я е проявявал, кога поединично, кога колективно. И естествено, тя го е карала да дири и конкретна форма, материален израз за нея, т.е. да се обърне тя на акция. Поводът не закъсня.

През целия си неособенно труден военен поход в Македония сърбите, макар и подпомагани от чети на Вътрешната революционна организация, не можаха да не забележат, че населението чак до западните граници, като българско, очаквало е българските освободителни войски. Това бе от естество да всели в душата им едно ожесточение. В Дебър и Дебърско през септември 1913 година сърбите с крутостта на своите обноски и суровостта на своя режим бяха дали пълен ход на своето ожесточение. Албанските шефове, които бяха от време приятелски настроени към българската революционна организация и в разбирателство с нейните водители, поведоха част от албанското население срещу крайно предизвикателните сръбски власти. Движението започва стихийно от Пишкопея (Долни Дебър) в момента, когато сърбите празднували анексията на Македония. Числото на потеглилите от Пишкопея възстанници постепенно се увеличавало от присъединилите се към тях по пътя до Дебър. От тук сръбските чиновници и сръбската войска биват прогонени и тяхното място заемат възстанниците и временното управление в гр. Дебър, в състава на което влизат Сефедин Пустина, Риза бей, Христо Атанасов, Байрам Стрезимир и др. - всички родом от гр. Дебър. Сега сърбите смятали да намерят спасение в Струга - Охрид, без да знаят в същност какво ги очаква тук, в тия градове. А излезе, че и тук порасналата вълна на възстанието, не даде мир на престъпната и гузна сръбска власт. Местните революционни чети под водителството на Петър Чаулев, Милан Матов, Павел Христов и Антон Шибаков станаха господари на положението, като пропъдиха чрез силата на оръжието цялата сръбска администрация и войскови части от Струга и Охрид.