Когато положението на българското население в страната почна да става нетърпимо, когато сърбите, бързайки да се приготвят и осигурят за очакваните от тях събития, бяха сключили тайно още през ноември 1912 г. своя отделен съюз с Гърция, насочен срещу съюзна България, тогава от всички градове на Македония, заети от сръбските войски, се отправиха до българското правителство и до Българския цар изложения, в които въз основа на изтъкнатите в тях факти, сочат се признаците по които може вече да се съди за явното намерение на сърбите да изменят на България, като не напуснат не само спорната, но също тъй и неспорната зона. Такива изложения се изпращаха почти от всички градове и със специални депутации, които трябваше и лично да разправят за неволите и страданията на населението, което ги пращаше, както и за опасенията, от които се измъчваше неговата душа.
Скопяни още в първите дни от безпрепятственното влизане на сърбите в предалия се техен град бидоха поразени от думите на сръбския престолонаследник към българския митрополит Неофит: "Владико, да служим молебен в Цар-Душановата църква" - думи предизвикателни и злокобни, защото сега в Скопйе имаше само българска църква, а в миналото Скопйе бе и българска столица.Кумановчани сa стреснати от неудържимия шовинизъм на сърбите, които са поразени от факта, че при посрещането им се явяват повече от 900 български ученика, с 26 учителски сили срешу някаква шепа сърбоманчета. Това не пречи на сърбите да предадат общинското управление на мизерното малцинство сърбомани в града, макар че тук има 1100 български къщи срещу 240 сърбомански. На 6 декември, на цели 3 месеца от влизането на сърбите тук, кумановчани поканват скопския владика за патронния праздник на черквата им "Свети Никола", а той им държал черковна реч, която сърбите не харесали никак. На Нова година сърбите строго забраняват на българските ученици да ходят и суровакат из града, както си е обичай, защото тоя обичай е свързан с български песни и български благопожелания по случай новата година. По тоя повод те още тогава предупреждават и бият тревога, като предават едно обстойно изложение по въпроса до пребиваващия тогава в Скопйе Генерал Паприков, под заглавие "Миналото, нястоящето и бъдещето на гр.Куманово", подписано от група по-смели и решителни български граждани. А в края на месец декември същата 1912 годна пратиха по-пълно изложение и до Царя на Българите, подкрепено с печатите на 20 градски еснафа, печата на Българското Музикално-Просветително Дружество „Самообразовапие", печата на "Българска Матица", на юнашкото дружество "Гоце Делчев" и подписано саморъчно от всички (7) градски свещенници и 10 души първенци от града.
Ето например, изложението, което населението от Скопската епархия поднесе чрез избрана депутация на Негово Величество Царя:
Такива също чувства са вълнували и сьрдцата на грамадното българско население от важната и скъпа за всички ни Скопска епархия, която захваща един голям дял от северо-западна Македоиия. Няма нужда, мислим, да се простираме тук и да описваме значението на Свопйе и околността му в стратегическо и икономическо отношение за цяла Македоиия, па и за Велика България; няма защо да се говори и за народността на тукашното християнско население. Не можем обаче да премълчаваме факта, че това население от незапомнени времена се е считало за българско, за каквото и всички чужди и наши учени го признаха. В Скопйе и епархията му наедно с Дебърско най-свето се е пазила в църквите и училищата, до колкото ги имало, старобългарската книга, завещана им от Солунските братя "Св.Св. Кирил ц Методи"; Свопйе и епархията му първи измежду всички епархии в пространното ни отечество още през първата половина на миналото столетие са поискали българин митрополит, вместо грък и от тогава не са преставали да отстояват своето национално право. Самите турци за българско са считали тукашното християнско население през всичкото време на своето господарувание. Във фермана за съграждането на Скопската катедрална църква (1835г.) изрично е казано, че тая черква е за българите. Християнското население в Скопската епархия се признава официално за българско още през 1870г., когато турската власт издаде берат за български Скопски митрополит. Най - несправедливият между турските Султани - Султан Хамид не можа да игнорира дългогодишните настойни и справедливи молби на епархийското българско население в най-ново време, а го удостой с роден архиерей през 1890г. и от тогава и по-напред шестима вече такива възседват на тоя Св.престол. И това българско население е пазило своите български нрави и обичай и самоотвержено е защищавало своето българско име, църквата и учебните си учреждения, тия лостове за закрепванието на националното име и съзнание, срещу посегателството от страна на чуждите пропаганди. Особено то се бори срещу сръбската пропаганда, която през последните 20 - 25г. подържана от турската власт, употреби най-низки средства в борбата си. И при все това, успехът и бе незначителен, както това се вижда от следната таблица за християнското население в Скопската епархия:
I. В гр.Скопйе има 18 670 ж. българи и 1 060 ж.сърбом. околията 19 369 5 885 II. В гр.Тетово 5 595 1 130 околията 15 019 6 268 III. В гр.Куманово 5 277 1 612 околията 11 085 13 911 IV. В гр.Паланка 1 252 24 околията 13 284 10 796 V. В гр.Гостивар 178 54 околията 3 541 5 969 VI. В гр.Кратово 2 384 105 околията 15 608 256 VII. В гр.Кочани 2 095 - околията 17 540 - VIII.В гр.Щип 7 369 - околията 11 912 - IX. В Царевска нахия 7 540 - Всичко: 156 731 ж. българи и 46 935 ж.сърбом.Горната статистика е най-безпристрасната. От нея ясно става, че в някои околии сърбоманите надминават българското население. Това много ясно може да се обясни, като се знаят ония непростени и безчовечни средства, с които си служеше напоследък сръбската пропаганда. Така, в Гостиварско тя е имала с помощта на златото в услугите си кървожадното арнаутко население, а в Кумановската и Цаланечката околии бе употребен нечуван терор от страна на сръбските чети, явно закриляни и подпомагани от турската власт. В Скопйе обаче, както и в другите околийски средища, гдето тоя произвол не можешс съвсем открито да се упражнява, нашето надмощие е грамадно. Скопйе наедно с Куманово, изложени на преките и най-силните удари на сръбската пропаганда, достойно са отстояли борбата, запазиха наедно със своята чисто българска физиономия и оная на останалата Македония. Шар планина и днес си остава естествената етнографическа граница между българското и сръбското племе. На юг от тая планина няма сърби; искуствено създадените такива, стига да се премахнат причините, веднага ще съзнаят своята народност, към която по език, по нрави и обичаи се отнасят.
И на това грамадно българско население в епархията ни, както бe забeлязано, винаги, Ваше Величество, погледите му са били обърнати към своите еднокръвни братя оттатък Рила, като са вярвали дълбоко, че в щастливия час, когато се сломи тежкото турско иго, и те ще съставят част от целокупното ни българско отечество. С такава надежда те приветствуваха настоящата освободителна война на съюзните Балкански държави, в която война най-много и най-скъпи жертви даде Царство България. С такава надежда ние посрещнахме и сръбските войски, които на 13 м. м. Октомврий след боя им с турците при гр.Куманово, завзеха гр.Скопйе и Скопско, както и в другите градове на епархията завзети от сръбските войски, сръбска власт погледна на нас , българите като на завоевани, а не освободени християни. Тая власт игнорира всичко българско, даже не ще да се чуе името българин, а имаме положителни данни, че органите на тая власт заплашват българското градско, а особено селско население, като го заставят още от сега да се казва сръбско и да презира всичко българско. Тукашното наше българско населениеособено се отчайва, като чете по разните български и чуждестранни вестници, че между царство България и Сърбия имало съглашение, според което цяла северо-западна Македония, дето изцяло поцти спада нашата епархия с градовете: Скопйе, Тетово, Гостивар, Куманово, Паланка, Кратово, щип и Кочани с околиите им е била отстъпена на последната - Сърбия, а държенето на органите на сръбската власт в освободените чисто български места, незачитането на българския език и българските учреждения в тия места дохождат да потвърдят съобщенията на вестниците.
Подобни изложения, както се каза, се изпратиха от много градове гдето сръбския шовинизъм бе разперил криле. А Кратовчани, които още с първите дни след дохождането на сърбите са изпитали тяхната неприязън, грубостта и шовинизма им, бяха изпратили своята комисия (от лицата Тошо Георгиев, георги Анастасов и Стефан Бидиков) да иде първо и доложи всичко на българските власти в Щип, а от там да опълномощят лица за София. Скопяни даже бяха изпратили такова и до руския император, като арбитър в спора между съюзниците.