С цел да бъде пречупена смелостта и победоносността на мюсюлманските сили и същите да бъдат съвсем обезсилени, създаде се съюз, в който участвуваше императорът на Германия, т.е. цезарът на Австрия и ръководителите на другите европейски земи, които събирайки огромни военни сили организираха голяма армия, за която не бяха достатъчни равнините и полята. Тези сили бяха упътени към граничните предели на високото царство и пристигнаха до едно близко място до Крива Паланка. Вестта за тяхното пристигане веднага достигна до царската армия, която се намираше край Крива Паланка, като предизвика ужас и страх. Веднага бяха проведени съвещания. На съвещанието някои предлагаха да не се воюва или пък като се остави царската свита зад армията, войската да тръгне начело със сераскера. След така изложените, но неприемливи внушения, взе думата ходжата на падишаха Садудин ефенди, нека върху него да се излее милостта на бога. Със своето изказване той укрепи морала на падишаха, който имаше наследена храброст от своите деди, и даде подтик за смелост. Тогава падишахът заедно със своята свита и с всички военни сили тръгна против неприятеля и веднага след пристигането започна дълготрайна и жестока борба. След продължителна и кървава битка неприятелят се оказа победител, при което мюсюлманските сили се разпръснаха. Тогава повечето от австрийските войници се отдадоха на плячкосване на шатрите на царската армия. Някои от тях се доближиха и до шатрата на падишаха, но и при това положение ходжата на султана, който се намираше в царската свита, съветваше борците да бъдат храбри, издръжливи и непоколебими. Негово величество падишахът стоеше като северния или южния полюс в средата на събитията. Тогава се засилиха атогланите, готвачите и татарските пазачи, които като махаха със секири, дебели тояги и подобни предмети започнаха да нападат неприятелските войници, които плячкосваха, и успяха да ги изгонят от лагера на армията. Когато тези съобщиха, че неприятелят е победен, мюсюлманските войници които бяха разпръснати се върнаха, съединиха се и извършиха силно нападение. Същия ден неприятелят съвсем се разпръсна. Голям брой неприятелски войници бяха унищожени.
Тази голяма победа беше резултат от далновидността и окуражаването на ходжата-герой, поради което името му беше записано в списъка на почитаните сердари.