Биографична бележка за автора
(Справката е изработена от Веселин Вълчев.
По-подробно — виж у същия автор:
Мутафчиев, Петър. Библиография. София, 1992.
Както и: Гюзелев, Васил. Петър Мутафчиев. Библиотека „Видни университетски учени”. София, 1987 г.)
Петър Стоянов Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 г. в с. Боженци, Габровско. Син на Стоян Мутафчиев (Комитата) и на Дона Дрянкова
1890—1894
Получава начално образование в Габрово.
1894—1898
Учи от I до IV клас в Плевен.
1898—1901
Учи в Русенската гимназия и завършва класическия ѝ отдел на 27 юни 1901 г.
1901—1906
Основен учител в Плевенските села Пелишат и Кирилово.
1906—1910
Следва история и география вСофийския университет. Дипломира се на 15 юли 1910 г.
1910—1920
Уредник на Средновековнияотдел при Народния археологически музей в София с прекъсвания заради редовната си военна повинност и трите войни.
1911—1913
Отбива военната си служба и участва в Балканската и Междусъюзническата войни.
1914
Печели конкурса за стипендията „Марин Дринов” за специализация, която осъществява по-късно.
1915—1918
Участва като запасен офицер, командуващ 7 рота от 41 Пе-хотен полк на I Софийска дивизия в Първата световна война.
1916
На 25 февруари е награден с ордена „За храброст” IV ст. и орден „За заслуга” на военна лента за участието си в Балканската и Междусъюзническата войни.
1917
На 20 януари награден с ордена „За храброст” IV ст., 1 клас за участието си в Първата световна война.
1918
На 24 април награден с германския Железен кръст.
372
1921
На 14 септември награден с ордена „Свети Александър” с мечове за участието си във втория период на Първата световна война.
1920-1922
Специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка палеография към Мюнхенския университет при проф. Аугуст Хайзенберг.
1923
На 21 май е избран за редовен доцент при Катедрата по история на Източна Европа и Византия при Историко-филологическия факултет на Софийския университет.
1923—1939
Чете курс лекции по история на Сърбия, Румъния и Османската империя до XV в.
1924—1936
Чете лекции по обща култура и социална история и по българска история във Висшето военно училище.
1925—1941
Редовен сътрудник за Източна Европа в престижното германско списание „Бизантинише Цайтшрифт” - Мюнхен.
1927
Получава първа награда за наука от фонд „Берлинов”,присъдена му от Управителния съвет на БАН.
1927
На 26 декември е избран за извънреден професор в Софийския университет.
1928
На 21 април сключва брак с Надежда Трифонова,з авършила история в Софийския университет (Родена – 1901 г.)
1929
На 13 май е избран за член-кореспондент на Славянския институт в Прага.
1929
На 16 юни е избран за дописен член на БАН по доклад на проф. В. Златарски.
1934
На 3 октомври е награден с офицерския кръст на ордена „Свети Александър” за заслуги.
1935—1943
Главен редактор на списание „Просвета”.
1936
Избран за декан на Историко-филологическия факултет при Софийския университет.
1937
На 11 януари е избран за редовен професор в СУ.
1937
На 5 юни е избран за почетен член на Полското историческо дружество.
373
1937
На 27 юни е избран за действителен член на БАН.
1938
На 12 февруари е избран за редовен член на Македонския научен институт.
1938
На 26 май е избран за почетен член на Научното дружество в Дебрецен (Унгария).
1938
Избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАН.
1939
През юли е избран за член на Полската академия на науките.
1939—1943
Титуляр на Катедрата по история на България. Чете курс лекции по средновековна българска история.
1942
На 6 юли избран за съпредседател на Комитета за българо-немско сътрудничество по издаване на османски документи.
1942
На 17 октомври е избран за почетен член на Добруджанския културен институт.
1943
На 20 март е избран за почетен доктор на Виенския университет.
Умира на 2 май 1943 г. в София.