Кирил и Методий в българската Моравия

Петер Юхас

 

ПРЕДГОВОР

 

"Не бях, бидох и съм във вековете."

Константин-Кирил Философ

 

Делото на двамата солунски братя Кирил и Методий отдавна вълнува културните и научните среди, повече от два века неотклонно привлича вниманието на учени и книжовници от славянски и неславянски произход. С право още през 1913 г. А. Брюкнер в предговора към книгата си "Die Wahrheit über die Slavenapostel" отбелязва: "Поне за периода XIX-XX в. в цялата световна история няма нито една глава, която да е третирана така самостоятелно, на толкова много езици и от толкова различни гледища, както тази за Кирил и Методий" [1] [*]. Делото на двамата братя и сега е един от основните въпроси в славистиката.

 

Преди около половин век известният руски славист Г. А. Илински в анотирания си библиографски преглед "Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библиографии" [2], а след него М. Г. Попруженко и Стоян Романски в "Кирило-Методиевска библиография за 1934-1940 г." [3], без да предявяват претенции за пълнота, изброяват общо около 5 000 публикации на тази тема. В най-новия български библиографски обзор на кирилометодиевската литература са дадени 5 134 заглавия. [4]

 

Когато разровихме огромната литература на Кирило-Методиевските проучвания, от пръв поглед ни се стори невъзможно да напишем за епохалното дело на двамата апостоли нещо ново. Колкото обаче се задълбочавахме в анализа на посветените на живота и дейността на Кирил и Методий научни трудове, толкова повече у нас се засилваше убеждението, че въпреки наличието на множество ценни монографии и статии,

 

 

*. Бележките, означени с цифри са на автора и се намират в края на изложението, а бележките, означени със звездички са на редактора и са дадени "под линия".

 

5

 

 

написани за двамата братя, някои въпроси, засягащи жизнения им път и обществената им дейност, се нуждаят от допълнителна разработка, и то преди всичко в светлината на автентични писмени извори от IX в. Наистина мнозина изследователи твърде ерудирано и с подчертана любов са се занимавали с тези проблеми, но някои неща не са достатъчно изследвани и изяснени, към тях не е подходено достатъчно задълбочено или мотивирано, не съвсем удачно и добросъвестно са подреждани и систематизирани отделни факти и данни, което затруднява едно по-правилно и по-всеобхватно извеждане на взаимозависимостите. Същевременно има и такива проблеми, които изобщо не са били проучвани.

 

Така се е оформило погрешното схващане, че Пространните жития на Кирил и Методий (така наречените Панонски легенди) [*], от една страна, а от друга, кратките им жития и житията на най-близките ученици на двамата славянски апостоли (Климент Охридски и Наум) [**] съдържат сведения, които взаимно си противоречат (например според първите Моравската мисия на Кирил и

 

 

*. Пространните жития на Кирил и Методий са ценен старобългарски литературен и исторически паметник. Заемат централно място в корпуса от Кирило-Методиевски извори. Предполага се, че са създадени от ученици на двамата просветители, като се допуска, че житието на Кирил е написано със съдействието на Методий между 869 и 882 г., а житието на Методий е създадено в България след пристигането на Кирило-Методиевите ученици през 886 г. За най-вероятен автор на житието на Методий се приема св. Кл. Охридски († 916).

 

**. Този кръг от паметници включва Проложното житие на Кирил и Проложното житие на Методий, съставени от български автори през XII или XIII в., в които се съдържат сведения за дейността на двамата братя сред българите; Краткото житие на Кирил (т.нар. Успение Кирилово) вероятно е изготвено през XIII в. в България; Солунската легенда - старобългарски паметник, за който се предполага, че е създаден през XII в.; Първо житие на св. Наум Охридски - създадено от български автор не по-късно от 969 г.; Второ житие на св. Наум Охридски - анонимен текст отпечатан през 1740 г., неговият превод от гръцки е извършен вероятно през втората половина на XVII в.; Пространно гръцко житие на св. Наум Охридски - създадено през XIII в. вероятно от охридския архиепископ Константин Кавасила (ок. 1255-1260); Гръцки житиен текст, отпечатан във Венеция през 1695 г., съкратен вариант на Пространното житие на св. Наум Охридски или по-скоро на неизвестния му протограф; Пространно житие на св. Кл. Охридски, познато и като Българска легенда, създадено вероятно от Теофилакт Охридски в края на XI или началото на XII в.; Кратко житие на св. Кл. Охридски (наричано и Охридска легенда) от Димитър Хоматиан (1216-234) - охридски архиепископ.

 

6

 

 

Методий е била в Моравия и Панония, а според вторите - в Панонска Моравия и нейните околности, в Мизия, Панония, Далмация, Тракия, Илирик, Македония и Тесалия), т.е. те са толкова контрадикторни, че съобщенията на едната група жития правят несъстоятелни силата и достоверността на сведенията от другата група. Същевременно - тъй като днес монополно господства мнението за първостепенното историческо значение на пространните жития - мнозинството изследователи почти изцяло отричат стойността на другите жития като исторически извор, в повечето случаи ги поставят в категорията на онези легендарни книжовни паметници, които не винаги отговарят на историческата истина. Даже се направиха отделни опити не само да се омаловажи, но и да се отрече напълно историческата достоверност на последните, да им се припишат "редица неточности", "плод на патриотично възбуждане или на произволни тълкувания" [5], деяния - чужди на техните автори. И тъй като Панонските легенди не съдържат сведения за Брегалнишката мисия [*], участието на Константин-Кирил и Методий в покръстването на българите се оспорва от мнозина съвременни изследователи.

 

Както ще видим обаче, между информациите от двете групи няма противоречия, защото споменатите от Панонските легенди поданици на Ростислав са били българославяни, за които намираме съобщения и данни и в значителен брой по-късни славянски и гръцки паметници. Ако Ростислав е бил княз на българославяните по поречието на р. Българска Морава, както съобщават Фулденските аналии [6] [**], то тогава не може да бъде вярно твърдението, че Панонските легенди - основните и най-авторитетни източници за живота и делото на Кирил и Методий - не съдържат сведения за участието на славянските първоучители

 

 

*. Сведения за дейността на Константин-Кирил сред славянобългарите по р. Брегалница се съдържат в Краткото житие на Кирил (т.нар. Успение Кирилово), в Солунската легенда и някои по-късни извори.

 

**. Писани в манастира Фулда в пруската област Хесен-Пасау. За първите две части на Фулденските анали се предполага, че са писани от Айнхард (ок. 770-840) и Рудолф (IX в.), на останалите части авторите не са известни. Описват събития от франкската история от 741 до 882 г.

 

7

 

 

в покръстването на българите. Та нали Брегалница, с била именно в южния край на тази българска Моравия, в която княз Ростислав поканва Кирил и Методий! Но нека да не се впускаме твърде напред. Тук само споменаваме тези факти. По-нататък това становище що бъде доказано с множество достоверни писмени извори от IX в. Засега само ще отбележим това, че за най-важна задача смятаме именно изясняването на тези действително фиктивни разногласия, което от своя страна ще разсее съмненията в автентичността, ще възстанови стойността на пълноценни исторически извори като Краткото житие на Кирил (Успение Кирилово), Проложните жития на Кирил и Методий, Солунската легенда, Пространното житие на Климент Охридски, староруската Повест за изминалите години (Повесть временных лет), [*] Второто старобългарско житие на Наум Охридски, Житието на Климент Охридски от Димитър Хоматиан, Моравската легенда [**] и Чешката хроника [***], защото те имат своето място и значение при проучването на един голям период от културната история на България.

 

Има ли наистина противоречие или несъответствие между Пространните жития на славянските първоучители и паметниците, които по един или друг начин свидетелстват за мисионерско-просветителска дейност на Константин-Кирил Философ и на Методий сред българските славяни?

 

Та нали ако съпоставим единственото сведение от Панонските легенди за географското разположение на Моравия, а именно, че по молба на Коцел [****] папа Адриан II [*****] е ръкоположил

 

 

*. Най-старият руски историографски паметник, датиран около 1113 г. и свързван с името на монаха от Киево-Печорския манастир Нестор.

 

**. Създаването на този паметник, писан на латински език, се датира между XII и първата половина на XIV в.

 

***. Чешки паметник от XIV в. Общо за изворите вж. студията на Светлина Николова "Извори за делото на Кирил и Методий" - В: Кирило-Методиевска енциклопедия, т. II. С., 1995. с. 60-88.

 

****. Коцел (862-874) - княз на Панония, син на Привина. В някои латиноезични извори името му се изписва като Hezilo, Hebrilo. Вж. Асемани, Й. С. Календари на Вселенската църква. Встъпителна студия и коментарни бележки на Маргарита Ст. Кискинова. С., 1987.

 

*****. Адриан II (867-872) - римски папа.

 

8

 

 

за eпископ Методий на трона на свети Андроник. т.е. в Сирмиум на брега на р. Сава, с другите известни за Моравия извори от IX-X в., веднага те стане ясно: твърдението на двете групи е идентично, в случая различията са само в традиционните ни трактовки за Моравия. Или с други думи - не твърдението на една от групите исторически извори подлежи на съмнение, а нашето общоприето разбиране за Моравия изисква друго тълкуване.

 

Братиславското издателство "Татран" най-напред през 1976 година издаде на немски, а през 1980 година и на унгарски език книгата на Ян Декан "Moravia Magna". Според Ян Декан пътят на славянското писмо е тръгнал от територията на днешна Словакия, оттам е водел до Охрид, а сетне, заобикаляйки в достатъчно далечна дъга тогавашната българска столица, е стигнал направо в Киев.

 

Фалшификатори от рода на Ян Декан ни заставят да се спрем на проблема за Моравската мисия. Тази "реконструкция" на историята бе възможна, защото има много, и то твърде важни въпроси около делото на Кирил и Методий, недостатъчно изяснени от науката и до днес. Подчертаваме: това се отнася не само до второстепенни, а и до кардинални въпроси, тясно свързани с живота и дейността на двамата солунски братя.

 

Между споменатите нерешени или спорни въпроси на първо място следва да поставим следните: Кой е онзи славянски народ, за когото двамата славянски братя са създали славянското четмо и писмо? На какво се дължи славата на Константин-Кирил и Методий като български първоучители? Кои земи е получил Методий за своя епархия?

 

Една източна поговорка казва: "И големите сандъци се отварят с малки ключове". Дали ключът на Българската мисия на двамата солунски братя е голям или малък не знаем, но го намерихме в съществуването на две Моравии в средата на IX в. - едната на територията и в съседство на днешна Словакия, а другата в пределите на тогавашното българско царство и на северозапад от него.

 

9

 

 

Пътят на славянското писмо според словашкия изследовател Ян Декан

 


БЕЛЕЖКИ

 

1. Brückner, А. Die Wahrheit über die Slavenpostel. Tübingen, 1913.

 

2. Ильинский, Г. А. Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библиографии. С., 1934.

 

3. Попруженко, М. Г. - Романски, Ст. Кирилометодиевска библиография за 1934-1944 г. С., 1942.

 

4. Дуйчев, Ив. - Кирмагова, А. - Паунова, А. Кирилометодиевска библиография 1940-1980. С., 1983.

 

5. Петканова, Д. От историческата правда към легендата. Константин-Кирил Философ. С., 1983, с. 262.

 

6. Annal. Qüedlinb. - Magnae Moraviae Fontes Historici (нататък MMFH), I, р. 152 Annal. Saxo - пак там, р.248. Annal. Magdeb. - пак там, р. 257. Annal. Fuld. - пак там, р. 90 - Opera Universitatis Purkynianae Brunensis. N 104, 118, 134, 156. Ред: Bartonkova, Dagmar; Havlik, Lùbomir; Ludvikovský, Jaroslav; Masarik, Zdenek; Večerka, Radoslav (показалецът на четирите посочени тома беше издаден през 1977 г. като 206-и том на университетската поредица.

 

 

[Next] 

[Back to Index]