Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

ПОСЛЕСЛОВИЕ

II томъ отъ „Освободителнитѣ борби на Македония” е вече въ рѫцетѣ на читающата публика.

Това бѣ последното творение на известния на българското общество Христо Силяновъ, който тъкмо въ своитѣ умствени сили и продуктивность напустна Божия свѣтъ.

Въ битностьта си на деенъ членъ на революционната организация, съ пушка на рамо на нѣколко пѫти той бѣ кръстосалъ поробената земя и въ поетичната му душа бѣха откликнали копнежитѣ и въжделенията на борящия се за свободата си робъ.

Вложилъ всичката своя опитность, всичкото си старание и жарь въ възложената му работа, Хр. Силяновъ увѣнча своята преданость къмъ родни идеали съ ореолъ, който на вѣки ще сочи свещенодействието, съ което той презъ цѣлия свой животъ служи на своята родина.

Много сѫ трудоветѣ, въ които Хр. Силяновъ възпѣ романтизма и всеотдайностьта на революционера въ Македония и Тракия: „Дневникътъ на 1 четникъ”, „Отъ Витоша до Грамосъ”, „Преображенското възстание”, стихотворнитѣ му сбирки и т. н. Редъ студии и статии въ ежедневници и периодиченъ печатъ очертаватъ голѣмитѣ и всестрани познания, здравитѣ мисли и патриотичнитѣ чувства на журналиста Хр. Силяновъ.

Трудъ системенъ, обаче, като „Освободителнитѣ борби на Македония” въ българската книжнина рѣдко се срѣща.

Презъ 1933 год. нашата критика посрѣщна съ възторжени похвали I томъ на „О. Б. М.” Ролята, която изигра тая книга е грамадна. Около 2000 екземпляра отъ нея бѣха разпратени даромъ въ самата Македония и въ чужбина и пръснаха всички козни и заблуждения, които съюзенитѣ чужди пропаганди разпространяваха изъ свѣта и всрѣдъ поробенитѣ относно „правата” и „основанията” върху които почиваха тѣхнитѣ аспирации върху завладѣната земя.

Илинденската организация е щастлива, че може да представи този пѫть и II томъ на това крупно творение на своя бивши членъ Хр. Силяновъ, убедена че и той ще получи правдива оценка.

Познавайки освободителното движение на Македония въ всичкитѣ му потънкости, взималъ дейно участие презъ цѣлото протежение на борбитѣ било като възстаникъ-революционеръ, било като деенъ участникъ въ цѣлия развой и борбитѣ всрѣдъ самата революционна организация, вѫтре въ поробената страна и вънъ отъ нея, надаренъ съ перо Боговдъхновено и съ способностьта да използува широкитѣ си

568

познанства съ дейцитѣ и съ архивитѣ на разнитѣ министерства въ България и въ чужбина, Хр. Силяновъ даде най-изчерпателни сведения за великото дѣло, което българинътъ подъ робство извърши за своето освобождение.

Изплелъ съ подвизитѣ си и съ кръвьта си великата илинденска епопея, която го прослави въ цѣлия свѣтъ, следъ жестокото потушаване на възстанието българинътъ въ Македония бѣ подвъргнатъ на нечувани по своята жестокость гонения. Отъ 1904 год. насетне сърби и гърци въ съюзъ съ турци съ всичкитѣ свои сили се нахвърлятъ върху възстаналия робъ съ намѣрение да го сломятъ окончателно, да го повалятъ мъртавъ на земята, и върху гроба му да заиграятъ своето юдино хоро.

Вѣрата, възторгътъ и самопожертвувателностьта, обаче, създадоха отъ македонския българинъ гранитната скала, която устоя на всичкитѣ изпитания и в която се разбиха всичкитѣ напъни идващи отъ северъ и отъ югъ и българскиятъ духъ се наложи и устоя до край въпрѣки всичкитѣ изпитания и жертви: Илинденскиятъ подвигъ е не само най-висшата проява на борческото напрежение въ Македония— той е изкупителна дань на вѣчния стремежъ на българина къмъ свобода, проявяванъ презъ всѣки 3—4 десетилѣтия презъ периода на робството му изъ разнитѣ краища на поробената страна. Илиндень бѣ началната фаза на македонската борба. Пламъцитѣ опожариха само сградитѣ въ 203-тѣ опустошени села, но въ тѣхъ не изгорѣ духътъ, който сътвори Илиндень. Тоя духъ продължи все съ сѫщата своя сила, и стана причина Мюрцщегската реформа да бѫде последвана отъ джандармерийската акция на европейскитѣ държави, отъ финансовия контролъ върху Македония и отъ срещата въ Ревалъ, която кроеше окончателното откѫсване на Македония отъ властьта на Султана и която доведе хуриета и последващитѣ го събития, които и днесъ друсатъ цѣлия свѣтъ въ всичкитѣ му континенти.

Събирайки материалитѣ за тоя II томъ Хр. Силяновъ бѣ се загрижилъ и за III томъ на „О. Б. М.”, обхващащъ събитията следъ хуриета до Балканската война, но смъртьта го изпревари и отне възможностьта на Илинденската организация да издаде и последния томъ на своята голѣма замисъль. Ще се намѣри ли вещъ познавачъ и възторженъ деецъ като Хр. Силяновъ, който би се нагърбилъ съ подобна тежка задача?

Въ своитѣ многостранни грижи по написване обширния си трудъ Хр. Силяновъ не бѣ успѣлъ да го подреди окончателно за печатъ. Това възнамѣряваше да стори презъ време на самото му печатане — да досъбере всичкитѣ данни въ тѣхнитѣ подробности.

Не съ голѣмъ трудъ всичко се подреди въ завършената му форма.

Кирилъ Христовъ — Совичановъ            

[Previous] [Next]
[Back to Index]