Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

32. СѢРСКИЯТЪ ОКРѪЖЕНЪ КОНГРЕСЪ

Следъ възстанието 1903 год., бойнитѣ сили на Революционната организация бѣха оредѣли. Една часть отъ тѣхъ паднаха въ неравенъ бой съ турския аскеръ и башибозукъ, като облѣха съ обилно пролѣтата си кръвь полета и планини; друга часть попадна въ турскитѣ затвори, дето, нечути и невидени, загинаха въ мизерия и гладъ; трета часть поради лошитѣ политически условия емигрира въ чужбина, най-вече въ България, Америка и други страни.

По съвета на водачитѣ на възстанието и поради настѫпилата зима, голѣма часть отъ възстаналото население се завърна въ своитѣ разорени кѫщурки, да прибере свидни чада.

370

Така децата на Македония бѣха пръснати немили, недраги въ чужбина, или бѣха обречени на гладъ и мизерия. Тежка и горчива сѫдба!

Но въпрѣки всичко, духътъ на българина не падна, никой не хвърли проклятие противъ водачитѣ, които пакъ приемаха, пакъ посрѣщаха и изпращаха.

Останалитѣ възстаници продължиха борбата за свобода.

Мина се една година, настѫпи втора и Организацията отново стѫпи здраво на краката си. Централниятъ комитетъ бѣ наредилъ да се свика общъ конгресъ на ВМОРО съ цель да се направи преценка на положението и се дадатъ нови насоки и директиви, да се стегнатъ редоветѣ и се подготвятъ и издигнатъ нови сили. Трѣбваше, обаче, да се свикатъ по-напредъ околийски и окрѫжни конгреси, за да се избератъ делегати.

Сѣрскиятъ революционенъ окрѫгъ се състоеше отъ околиитѣ: Сѣрска, Демиръ-Хисарска, Неврокопска, Разложка, Г.-Джумайска и Мелнишка. Дадено бѣ нареждане да се избератъ делегатитѣ.

Дадени бѣха нареждания по колко делегати да се избератъ, като се размѣнятъ мисли върху дейностьта за напредъ и се дадатъ директиви на делегатитѣ.

Въ общи околийски събрания делегатитѣ бѣха избрани и по различни пѫтища потеглиха за мелнишко. Дадено бѣ нареждане точно на 29 юлий 1905 г. да сѫ въ дивния Пиринъ, въ мѣстностьта „Белемето”. Една хубава полянка, заградена съ високи и грандиозни върхове, бѣ опредѣлена за салонъ. Близу до полянката клокотѣше бистъръ планински ручей, който пѣеше свойта вѣковна хайдушка пѣсень. Въ тази мѣстносгь синоветѣ на робска Македония отъ Сѣрски окрѫгъ бѣха решили да се срещнатъ и обмислятъ бѫдещитѣ планове за революционната дейность срещу вѣковнитѣ сатрапи — султанитѣ. Точно въ 4 часа азъ пристигнахъ отъ Сѣръ, дето бѣхъ учитель и председатель на окрѫжния комитетъ. Пѫтувахъ отъ Сѣръ до с. Марикостиново презъ дъждъ и каль. Минахъ Сѣрското поле, Рупелския проломъ между Бѣласица и Сенгеловска планини и надвечерь пристигнахъ въ с. Марикостиново. Пѫтуването бѣ твърде рисковано, придружено съ опасности. Въ Марикостиново ме посрещнаха любезно и ме настаниха да отпочина. Точно въ 9 часа вечерьта потеглихъ съ куриеритѣ въ тъмнина и по незнайни пѫтища. Следъ доста мѫчителенъ и труденъ пѫть къмъ 5 часа сутриньта бѣхме на Белемето. Намѣрихъ се въ тази дивна мѣстность между четници и легални дейци почти повече познати. Една атмосфера на непринуденость, шеги и веселие изпълваше душата на всички. Прехраната бѣ осигурена. Всичко необходимо имаше, дори кафе, вино и пр. Не далечъ по високитѣ чукари бодърствуваха часовитѣ, зорко

371

пазеха отъ неприятелско око. До колкото мога да си спомня, делегатитѣ бѣха около 25—30 души. Имаше, обаче, и много четници и легални хора. Нѣкои отъ воеводитѣ бѣха съ четитѣ си.

Точно въ 9 часа конгресътъ се откри при величествена обстановка отъ Л. Томовъ, сѣрски делегатъ. Съ подбрани думи и сърдечни слова той поздрави делегатитѣ и се избра постоянно бюро: Т. П. Антовъ — председатель и Илия Балтовъ — секретарь. Тѣ заеха мѣстото и се почна работа.

Първо стана провѣрка на делегатитѣ. Констатира се, че за делегати бѣха избрани:

1. Сѣрско — Л. Томовъ, Вл. Благоевъ, Богатиновъ. Т. Врански.

2. Демиръ-хисарско — Ст. Хаджиевъ, Г. П. Ивановъ и още двама.

3. Неврокопско — В. Х. Петровъ, Д. Арнаудовъ, Илия Балтовъ и П. Милевъ.

4. Мелнишко — Яне Сандански, Т. П. Антовъ, Поцковъ, Казеповъ и др.

5. Разложко — Г. Скрижевски, Лаз. Колчеговъ и Мил. Колчеговъ и др.

6. Г.-джумайско — Йосифъ, Ичко Бойчевъ и учителя Павловъ.

Имаше още делегати легални и нелегални, но не мога да си припомня имената имъ.

Присѫтствуваха на конгреса още новодошлитѣ Даевъ, Буйновъ, Чудомиръ, Васката, Антонъ Кюсето, стариятъ хайдутинъ и войвода, който сега живѣе въ Горна-Джумая.

Следъ провѣрка на пълномощията председательтъ съобщи дневния редъ:

1. Докладъ на делегатитѣ, легални и нелегални, по положението на организациитѣ и въобще на населението.

2. Мѣрки за засилване на Организацията:

а) изборъ на рѫководители:

б) изборъ на войводитѣ;

в) просвѣтно отношение — учители;

г) стопанска дейность.

3. Изборъ на делегати за общия конгресъ и изборъ на окрѫжния комитетъ.

Разни.

По първа точка докладваха всички делегати. Подробно бѣ изложено положението на Организацията въ окрѫга. Конститира се, че въ всички околии духътъ е бодъръ и организационнитѣ членове стоятъ здраво на поста си. Липсваше, не можа да дойде, само Сѣрскиятъ войвода Таската Врански, който бѣ много заетъ съ организирането на селата въ Сѣрското поле.

Между делегатитѣ имаше разбирателство и съгласие по въпроситѣ, подложени на разискване. Забелязваше се

372

едно течение на неприязънь къмъ нѣкои отъ виднитѣ представители на Организацията.

По втория въпросъ — именно мѣрки за засилване на Организацията се взеха следнитѣ решения:

1. Препорѫчва се да се избиратъ предани, честни и прилежни рѫководители чрезъ избори.

2. Избраха се за войводи както следва по райони: Яне Сандански — мелнишко, Таската Врански — сѣрско, Г. Скрижевски — разложко, П. Милевъ за войвода въ неврокопско, дѣдо Илия Кърчовалията и Ст. Хаджиевъ за демиръ-хисарско, Ичко Бойчевъ — г. джумайко.

3. Направи се разпредѣление на учителитѣ по села и градове и се реши да се иска отъ духовнитѣ и училищни власти да бѫдатъ назначени по тия мѣста.

4. Особено внимание конгресътъ обърна на стопанственото положение на населението. Препорѫча се всячески да се изкупватъ имотитѣ отъ чифликчиитѣ бейове. Заседанията ставаха при величествена гледка. Около насъ бѣ всичко грандиозно и величествено. Всичко ни напомняше важностьта на момента. Пѣсни бунтовни, приказки за легендарния Пиринъ, хора, не липсваха. Подиръ всѣко заседание имаше хайдушко хоро на пѣсни. Минаха се 6—8 дни въ работа. Оставаше ни още 3-та и четвъртата точка — изборъ на делегати, окрѫженъ комитетъ и разни.

Шпионско око бѣ съобщило на турскитѣ власти, че конгресъ на революционеритѣ има въ Белемето. Куриеритѣ донесоха, че се движатъ турски войски къмъ насъ.

Принудихме се да вземемъ предпазителни мѣрки и да побързаме. Наредихме да се премѣстимъ на високо въ Пиринъ при „Дългото езеро”.

Следъ малко всичко бѣ готово и почнахме да се катеримъ като диви кози по стръмния пѫть. Подиръ 2 часа пѫть ние бѣхме при Дългото езеро. Тамъ се завърши конгресътъ. Избраха се за делегати на общия конгресъ на Организацията следнитѣ лица: Л. Томовъ, Яне Сандански и Илия Балтовъ.

За окр. рев. комитетъ се избраха Л. Томовъ, Вл. Благоевъ, Т. П. Антовъ, Ил. Балтовъ, Яне Сандански, Георги Скрижевски и още единъ учитель въ Сѣръ.

Единъ малъкъ инцидентъ наруши спокойствието. Васката, младъ, буенъ четникъ, въпрѣки забраната бѣ се хвърлилъ въ езерото да се кѫпе. Следъ малко, обаче, той почна да потъва въ езерото.

Благодарение на решителностьта на другъ четникъ — Юруковъ, той бѣ спасенъ съ голѣма мѫка. Настѫпи обща радость и добро настроение, че се избѣгна единъ неприятенъ случай.

373

Дългото езеро е много високо и по краищата му имаше ледъ. Намира се близу до главния гребенъ и високитѣ върхове, отъ които се отправя къмъ всички страни чудна гледка. На северъ се вижда Рила съ своитѣ мощни върхове, допиращи се до небеснитѣ висини; на изтокъ се вижда Родопскиятъ лабиринтъ, като хубавъ разноцвѣтенъ килимъ; на югъ се издига историческата Бѣласица, задъ която се вижда Бѣлото море, покрито като съ бѣлъ вуалъ; на западъ — македонскитѣ планини Осогово, Влахина и Малешевска като стена се изпрѣчили предъ насъ, а задъ тѣхъ се забелязватъ силуетитѣ на хубавата македонска земя, оросена съ сълзитѣ на хиляди мѫченици.

Конгресътъ се закри отъ председателя Т. П. Антовъ съ кратко, но прочувствено слово. Всичко се завърши. Зави се кръшно хоро около езерото. Следъ малко всички почнахме да се разотиваме за районитѣ си. Тайно и предпазливо да се промъкнемъ по незабелязани пѫтища, безъ да предизвикаме неприятеля.

Делегатитѣ за общия конгресъ по нелегални пѫтища трѣбваше да се събератъ на опредѣленото мѣсто, което допълнително се съобщи. Това мѣсто бѣ Рилскиятъ монастиръ „Св. Иванъ”. Конгресътъ се състоя презъ м. септемврий въ килията на Неофитъ Рилски. Той заседава цѣлъ месецъ почти, тайно и незабелязано отъ чужди хора.

Председатель на конгреса бѣ апостолътъ Д. Груевъ

                                                                                        Л. Т.

[Previous] [Next]
[Back to Index]