Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

31. СОЛУНСКИЯТЪ ОКРѪЖЕНЪ КОНГРЕСЪ

Солунскиятъ окрѫженъ конгресъ се състоя презъ м. юний 1905 г. Въ него бѣха представени съ по единъ делегатъ районитѣ отъ Солунската, Кукушката, Дойранската, Гевгелийската,Енидже-Вардарската, Воденската и Тиквешката околии. По личенъ съставъ тоя конгресъ се отличава по това, че членоветѣ му бѣха почти изключително легални деятели, избрани отъ надлежнитѣ комитети съ съгласието на по-виднитѣ мѣстни нелегални лица. Това обстоятелство не остана безъ отражение върху цѣлата работа на конгреса. Делегатитѣ, гледайки на нѣщата съ окото на хора, които живѣятъ подъ зоркото наблюдение на властьта и сѫ въ положение да преценяватъ — най-често върху собствения си гърбъ — ефекта отъ всѣка погрѣшна стѫпка въ революционния животъ, не се впустнаха въ дълги и широки обсѫждания по отвлѣчени теми и теории. Тѣ се ограничиха въ дѣлова критика на създаденитѣ поредки и въ формулиране на препорѫки, извлѣчени отъ суровитѣ факти. И цѣлата имъ работа носи отпечатъкъ на благоразумие и умѣреность.

Читательтъ ще остане сигурно очуденъ, като му кажемъ, че сведенията си за дейностьта на Солунския окрѫженъ конгресъ ние дължимъ на ... Хилми паша. Главниятъ инспекторъ обичаше да се хвали предъ чужденцитѣ, че е отлично осведоменъ по организационнитѣ работи. „Твърде грозно впечатление прави обстоятелството, — пише въ единъ свой докладъ търговскиятъ агентъ А. Шоповъ, — че когато отиде човѣкъ при Хилми паша, слуша да му се разказватъ въ подробности най-новитѣ и най-секретни действия, съве-

367

щания и приготовления на македонскитѣ комитети, партии и фракции въ София [1]”. Но най-голѣма била изненадата на княжеския агентъ, когато, на 21 октомврий, главниятъ инспекторъ му показалъ автентичнитѣ протоколи на два окрѫжни революционни конгреси — Скопския и Солунския.

Протоколътъ на Солунския конгресъ (намѣренъ въ чантата на единъ убитъ войвода) билъ написанъ съ шифъръ, дешифриранъ въ канцеларията на инспектората, преведенъ отъ български на турски и проученъ отъ Хилми паша. Главниятъ инспекторъ далъ на Шопова да прочете дешифрирания текстъ и сподѣлилъ съ него мнението си за авторитѣ на заловения документъ. Мнението и на двамата събеседници е еднакво ласкаво за конгресиститѣ и за тѣхнитѣ решения. А. Шоповъ пише: Протоколътъ, който въ същото време е едно подробно и прекрасно изложение на досегашната деятелность на Организацията, е написанъ умѣло, съ голѣма последователность, справедливость и силна логика. Лицата, които сѫ го съставлявали, см познавали, вижда се, всичкитѣ досегашни грѣхове на Организацията и на четитѣ. Хилми паша нѣколко пѫти ми казва, че е удивенъ отъ изложенитѣ мисли и начала въ тоя протоколъ и че никога не билъ вѣрвалъ, че между тия невзрачни селски учителчета, въ рѫцетѣ на които се намѣрва въобще вѫтрешната организация, се намѣрватъ хора съ такива здрави мисли и начала. — Вижда се, хитро прибави Хилми паша, че миналото е послужило за добъръ урокъ на тия хора . . .

 

И действително, въ тоя протоколъ или въ това изложение см изложени много важни начала, които се препорѫчватъ да влѣзатъ въ будещия статутъ на вѫтрешната организация.

Ето и по-главнитѣ точки на протокола, набелязани отъ А Шоповъ [2]:

„Четитѣ занапредъ да не бѫдатъ голѣми и воинствующи.

Да се изостави досегашната система на безразборни убийства, а да се влияе повече съ убеждение, увещание, заплашвания и други срѣдства.

Конгресътъ осѫжда строго безчеловѣчнитѣ обезобразявания на убититѣ вече хора, като се констатира, че това влияе много лошо въ възпитателно отношение на народа и се дава мнение да се вземе постановление да се наказватъ строго подобни безчовѣчни постѫпки.

Констатира се, че не е въ интереса на дѣлото да се държи организацията изключително почти въ рѫцетѣ на учителитѣ и се изказва мнение да се привлѣкатъ къмъ организацията хора и отъ други срѣди, така че учителитѣ да иматъ възможность да се занимаватъ съ своитѣ прями учителски длъжности.

Признава, че въ четитѣ и въобще въ Организацията сѫ ставали голѣми злоупотрѣбления и се изказва мнение да бѫде за напредъ всѣко злоупотрѣбление примѣрно наказвано.

1. № 1844, 17 октомврий 1905 г.

2. № 1893, 31 октомврий 1905 г.

368

Предлага да се състави сѫдъ, който да сѫди Борисъ Сарафова.

Осѫжда идентифицирането деятелностьта на вѫтрешната организация съ деятелностьта на Екзархията и на екзархийскитѣ чиновници, и предлага да се остави за напредъ Екзархията, като учреждение, спокойна и Организацията да функционира самостоятелно.

Констатира, че добре разбранитѣ интереси изискватъ да се работи върху почвата на автономия и осѫжда всѣки опитъ за раздѣление сфери на влияние или за подѣлба на областьта между балканскитѣ държави.

Препорѫчва Организацията да бѫде поставена на основа съвършено самостоятелна и да бѫде независима отъ никоя балканска държавица.

Изказва мнение, какъ трѣбва да бѫде устроено управлението на окрѫжния комитетъ, взаимното имъ (на окр. комитети) сношение, независимостьта имъ единъ отъ другъ и пр.

Констатира, че не е въ интереса на работата да се убиватъ турци, а въ случай че се убие нѣкой, да се пишатъ до турскитѣ села писма, въ които да се разясняватъ причинитѣ на убийството.

Изказва мнение, че трѣбва да се почне печатането на единъ французки вестникъ, който да представлява и защищава интереситѣ на Организацията предъ Европа.

Срещу гръцката и сръбската пропаганда трѣбва да се взематъ строги мѣрки, защото тѣ покваряватъ народния моралъ и вредятъ на интереситѣ на комитета. Но на борбата ни съ тѣхъ не бива да се дава националенъ характеръ, нито пъкъ да се счита тя за борба между Патриаршията и Екзархията. Въ борбата ни съ тѣхъ не бива да си служимъ съ тѣхнитѣ срѣдства, защото това е противъ нашата пропаганда. И не бива да се закачатъ мирнитѣ гърци, които сѫ противъ интереситѣ на комитета”.

Въ допълнение на горнитѣ точки, набелязани отъ А. Шоповъ, трѣбва да кажемъ, че Солунскиятъ конгресъ се отнесе скептично къмъ изборното начало, широко прокарано въ проектоправилницитѣ: „Опасно е да се даватъ широки права на хората, които слабо познаватъ своитѣ права и отговорности”, — казва се въ конгресния протоколъ.

*

Съвършено другъ духъ вѣе въ съседния Струмишки окрѫгъ, кѫдето командува надъханиятъ съ идеитѣ на Директивата Хр. Чернопѣевъ. Тамъ се почувствуваха зле засегнати отъ това, че Солунскиятъ конгресъ се е изказалъ, поради неподготвеностьта на масата, противъ широкото изборно

369

право [1]. Лѣвичарскитѣ настроения на струмишкитѣ рѫководители се обясняватъ, покрай личния авторитетъ на Хр. Чернопѣевъ, още съ следнитѣ обстоятелства: окрѫгътъ не е застрашенъ отъ въорѫженитѣ пропаганди и води енергична борба противъ домогванията на върховиститѣ.

Презъ м. юний бѣ свиканъ въ струмишко районенъ конгресъ, който, между друго, взе и следнитѣ решения, които сведочатъ за безкрайното разнообразие отъ идеи, което владѣе въ умоветѣ:

1. Създаватъ се специални сѫдебни институти, като се отнема правото на рѫководнитѣ тѣла да сѫдятъ. Изработва се особенъ правилникъ за сѫдопроизводството.

2. Приходитѣ отъ сѫдопроизводството се опредѣлятъ въ полза на затворенитѣ затворници на Организацията.

3. Като се извади отъ житнитѣ произведения онова, което е необходимо за прехраната на едно селско стопанство, — опредѣля се по 270 оки на глава, — останалото се облага въ полза на Организацията съ 5 % годишенъ данъкъ и пр.

Конгресиститѣ отъ Струмишкия районъ, съ всичкия си радикализъмъ се произнасятъ за въвеждане на плащано правосѫдие и за облагане на зърненитѣ храни по подобие на турската десятъчна система!

Сѫщиятъ конгресъ осѫди на смърть, и то условно, струмишкиятъ митрополитъ Герасимъ за контрареволюционна дейность.

Струмишкиятъ окрѫженъ конгресъ се състоя презъ сѫщото лѣто и взе решения въ духа на Директивата.

1. Изразъ на това недоволство е даденъ въ едно писмо до „Рев. листъ” (бр. 16 стр. 13), въ което дописникътъ, Сандо, пише за Солунскитѣ конгресисти: „Тия хора, навѣрно, по своето невежество сѫдятъ за невежеството на другитѣ”.

[Previous] [Next]
[Back to Index]