Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

30. СКОПСКИЯТЪ ОКРѪЖЕН КОНГРЕСЪ

Конгресътъ на Скопския революционенъ окрѫгъ се откри на 2 януарий 1905 г. въ Осоговската планина, надъ с. Кнежево, кратовско, и свърши работата си въ една седмица. Кратовската околия, макаръ и не заемаща централно положение въ окрѫга, бѣ предпочетена като най-удобна и сигурна: въ онова време тя бѣ една отъ най-добре организиранитѣ въ окрѫга, граничеше непосрѣдствено съ България, а нейната планинска часть бѣ мѫчно достѫпна, населена изключително съ българи и твърде рѣдко известявана отъ турци [1]. Делегатитѣ на околиитѣ, съставляващи окрѫга (Скопска, Кумановска, Кочанска, Кратовска, Паланечка, Щипска и Велешка) бѣха двадесетина на брой, легални и нелегални. Тѣ потеглиха за Осоговската планина съ околийскитѣ чети, така че, конгресътъ имаше като охрана около 250 четници, които, разпредѣлени на групи отъ по 30—40 души, бѣха пръснати по околнитѣ села. На самия върхъ, по нареждане на домакина, кратовския околийски войвода Атанасъ Бабата, бѣха построени всрѣдъ гѫста гора, покрай единъ изворъ, три колиби — първобитни, само съ по две четвъртити дупки на тавана, за да излиза пушекътъ — за делегатитѣ. „Само на плета на най-голѣмата — заседателната зала, имаше една четириѫгълна дупка, но и тя се затваряше съ дъсченъ капакъ и нѣмаше никакво стъкло” [2].

На Скопския конгресъ липсваха революционни първенци, представители на идейни течения, като Д. Груева и П. Тошева, но имаше твърде ценни сили, интелигентни и боеви — скопскиятъ войвода Ефремъ Чучковъ, щипскиятъ — Мише Развигоровъ, велешкиятъ — Стефанъ Димитровъ, кочанскиятъ — Кръсто Българията, кратовскиятъ — Атанасъ Бабата, паланеч-

1. Въ споменитѣ си за скопския конгресъ, въ който взе участие като делегатъ на Щипската околия, Тодоръ Александровъ, бѫдещиятъ голѣмъ революционенъ водачъ, пише :

„До 1906 г. въ планинската часть на Кратовската околия и нѣкои съседни села на Кочанската и Паланечката — въ единъ голѣмъ районъ стъ 20—30, пръснати по стръмни върхове и край голѣми гори, чисто български села, турцитѣ не бѣха поставили никакви войници или стражари. Населението тамъ, тогава чифлигарско, бѣше крайно бедно: турцитѣ, които рѣдко отиваха, не можеха да намѣрятъ нито добра храна, нито удобно мѣсто за спане. Па и страхътъ отъ комититѣ бѣ ги принудилъ да не смѣятъ да излизатъ въ „Комитското царство”, както уместно бѣха кръстили тоя районъ. Дамянъ Груевъ като председатель на окр. комитетъ на Скопския окрѫгъ, презъ лѣтото на сѫщата 1905 г. е водилъ нѣколко дена на коне съ 5—9 души четници двама англичани, единиятъ отъ които секретаря на Балканския комитетъ въ Лондонъ. Англичанитѣ, като видѣли, че по цѣли дни на коне, въорѫжена редица се движатъ презъ планината отъ село въ село, че тамъ ги посрѣщатъ и изпращатъ всички селяни, мѫже, жени и деца, че въ нѣкои села срѣщатъ освенъ селски чети, но и околийска чета отъ 20—50 души, почнали да не вѣрватъ, че сѫ въ турска територия: не могли да допустнатъ, че може да сѫществува подобна революционна организация, която да е сѫщинска — държава въ държава”. (Сб. Илинденъ 1903—1905 г. Издание на Мак. студентско дружество „Вардаръ София, 1925 г. — „Първиятъ редовенъ окрѫженъ конгресъ на Скопския революционенъ окрѫгъ въ 1905 г.” (Спомени) — стр. 8.

2. Пакъ тамъ, стр. 9.

363

киятъ — Петъръ Ангеловъ, кумановскиятъ — Кр. Нунковъ и др. Легалнитѣ — по-малко на брой — бѣха почти всички учители, едни на служба, други възпрепятствувани отъ властьта да упражняватъ професиитѣ си и държани подъ наблюдение въ роднитѣ си мѣста. Между последнитѣ бѣ и Тодоръ Александровъ. Излѣзълъ преди осемь месеци отъ Скопския затворъ „Куршумли ханъ”, той бѣ потърсенъ отъ властьта и въ навечерието на конгреса избѣга въ околийската чета и отъ тогава заживѣ нелегално.

Отличителната черта на този конгресъ е дѣловия характеръ на неговата разностранна работа. Това се вижда отъ дневния редь, така както е той формулиранъ въ заключителния „Протоколъ на I-вия революционенъ конгресъ въ Скопския окрѫгъ, откритъ на 2 януарий 1905 година”:

1. Досегашната дейность на Организацията и бѫдещата.

 

2. Разглеждане всичкитѣ проекто-устави, правилници за селскитѣ чети, районнитѣ чети, директивата, одобрена отъ Мелнишкия и Струмишкия революционни окрѫзи, основитѣ на Организацията отъ „Брутъ”.

 

3. Нуждна ли е съединителна нишка на районитѣ отъ единия окрѫгъ.

 

4. Избиране външенъ задграниченъ представитель.

 

5. Отношенията спрямо външнитѣ задгранични влияния.

 

6. Отношенията спрямо разнитѣ пропаганди (национал.(ни).

 

7. Въпроси отъ економиченъ характеръ [1].

Първитѣ три точки обхващатъ една огромна материя — въпроситѣ около новото устройство на Организацията, по които още се спори. По-главнитѣ опити за изясняване на разбиранията сѫ: известнитѣ намъ два проекто-правилника, изработени въ Прилепския конгресъ; една „директива”, изразяваща тежненията на най-лѣвитѣ, изработена съ участието на нѣкои социалъ-демократи въ София и утвърдена отъ водителитѣ на Сѣрския и Струмишкия окрѫзи, съ Я. Сандански и Хр. Чернопѣевъ на чело; една брошура отъ Хр. Матовъ (Брутъ), която съ яснота, странна за онова време, опредѣля основнитѣ начала на Организацията [2]. Нека споменемъ още, че отъ половинъ година насамъ спорнитѣ въпроси се обсѫждатъ и публично отъ колонитѣ на „Революционенъ Листъ” въ особенъ отдѣлъ „Трибуна” [3].

1. Протоколътъ е обнародванъ отъ Боянъ Мирчевъ въ „Илюстрация Илиндень”. год. 5, кн. 4 (44), мартъ 1933, стр. 11—13. Въ него конгреснитѣ решения сѫ предадени въ най-лаконична форма.

2. Написана презъ май 1904 г. тази брошура е преиздадена, като кн. 1 на „Македонска Революционна Библиотека” презъ 1925 г.: „Основи на Вѫтрешната Революционна Организация”. (Опитъ за подбиране и формулиране “основитѣ”) съ приложение “Що бѣхме — що сме”. Съ предговоръ отъ Г. Б-въ (Г. Баждаровъ). София, стр. 98.

3. Първиятъ брой на „Революционенъ Листъ”, периодично издание на Вѫтр. организация, излѣзе на 12 августъ 1904 г. Списанието се редактираше въ София отъ В. Пасковъ и бѣше предназначено за вѫтрешностьта. Съ пълнотата на отдѣлитѣ си, хубавия езикъ и угледната си форма, „Рев. Листъ” заема твърде видно мѣсто въ българския периодиченъ печатъ отъ онова време.

364

Конгресътъ възприе изцѣло петтѣ основни начала, резюмирани отъ Хр. Матовъ така: Принципа на автономията; Принципа на вѫтрешностьта; Принципа на революционната борба; Принципа на политико-икономическа почва и Принципа на самостойностьта [1].

Конгресътъ възприе „директивата”, но съ забележка, че „Организацията ще гони всички сърби, които не се подчиняватъ и се отклоняватъ отъ нейнитѣ статути, „както, напримѣръ, гони върховиститѣ презъ 1902—1903 година”.

Смисълътъ на тази добавка е, че сърби и сърбомани се приематъ и за напредъ въ организацията, стига да се подчиняватъ на статутитѣ ѝ и да не се поставятъ въ услугитѣ на враждебни ней сили. Като такава враждебна сила се проявява отъ година и половина насамъ въ Скопския окрѫгъ сръбската въорѫжена пропаганда и ще бѫдатъ, следователно, гонени като врагове, ония, които я поддържатъ. Разглеждайки битолския проектоправилникъ, конгресътъ имаше предвидъ главно устройството и управлението на Скопския окрѫгъ и по-малко — на цѣлата организация. На проектоправилника, съ всички внесени въ него измѣнения и добавки, се даде задължителна сила въ Скопския окрѫгъ, независимо отъ това, дали тѣзи измѣнения ще бѫдатъ възприети или не отъ другитѣ окрѫзи [2].

Но при този очевиденъ стремежъ къмъ обособяване и самостойность, конгресътъ не съумѣ да установи поне устойчива и жизнеспособна окрѫжна власть. Конгресътъ постанови : „Окрѫжното управление се съставя отъ трима членове легални и три нелегални лица, избрани въ окрѫжния конгресъ срокъ за една година”. Вънъ отъ твърде кѫсия срокъ, още по-голѣмо неудобство представлява смѣсениятъ съставъ на окрѫжното рѫководно тѣло — легални, т. е. лица съ опредѣлено мѣстожителство и нелегални (войводи), които се намиратъ въ постоянно движение. Но дори и легалнитѣ не

1. Сѫщото резюме, малко по-обяснително, е предадено, пакъ отъ Хр. Матовъ. така:

I. Цельта е да се добие: политическа автономия на Македония и Одринско.

II. За гореказаната цель мѣстното население — масата — се организира за борба противъ сегашния турски режимъ. Организираната маса е Вѫтрешна Организация. Значи, Организацията се осланя преди всичко на вѫтрешностьта.

III. Борбата е революционна. Масата се революционизира на дѣло — кали се и се въорѫжава — за революция. Естествено, колкото по-голѣма маса се революционизира, толкова по-добре.

IV. Вѫтрешната Организация стои на чисто политико-икономическа почва: нейната борба е борба на угнетенитѣ, отъ каквато народность и да сѫ тѣ, срещу общия врагъ.

V. Вѫтрешната Организация е самостойна и като всѣка малка държава една отъ първитѣ ѝ грижи е да се опази отъ разнородни външни влияния и намѣси.

2. Въ друга своя брошура, издадена на следната 1905 година („за управлението на Вѫтрешната Революционна организация”) Хр. Матовъ упрѣква, по този поводъ, Скопския окрѫгъ, че „нарушава, безъ да ще, принципа за единството на Организацията”. „Докато битолскиятъ конгресъ, въ който бѣха застъпени едни отъ най-добритѣ и най-авторитетнитѣ сили на организацията, предлага само проектъ, т. е. води смѣтка за мнението на останалитѣ окрѫзи и околии, Скопскиятъ конгресъ, по-малко компетентенъ по личния си съставъ, не зачита другитѣ и като взима формални решения за себе си, забравя, че предрешава нѣкои основни въпроси, които засѣгатъ цѣлата Организация и че ги налага на другитѣ окрѫзи”, (Стр. 95 отъ изданието на „Мак. Револ. Библиотека, кн. III, София, 1926 г.).

365

е необходимо да живѣятъ непремѣнно въ окрѫжния центъръ — тѣ могатъ да пребиваватъ и въ околийскитѣ центрове.

Съзнавайки, все пакъ, че е невъзможно да функционира редовно едно окрѫжно тѣло, членоветѣ на което нѣматъ възможность да се събиратъ и съвмѣстно да разискватъ и решаватъ, конгресътъ прибѣгна къмъ единъ корективъ: „Дава се пълна инициатива на рѫководителното тѣло и районнитѣ войводи да работятъ съгласно мѣстнитѣ условия и изисквания”. Развръзвайки, по този начинъ напълно рѫцетѣ на околийскитѣ рѫководни тѣла — въ действителность на районнитѣ войводи, които държатъ въоръжената сила — корективътъ разслабва още повече централната власть и самото единство въ окрѫга.

Върховно тѣло на организацията е конгресътъ. Конгресътъ назначава и уволнява членоветѣ на окръжното управление: той смѣнява войводитѣ и опредѣля „кой отъ тѣхъ въ единъ районъ има право да влиза като членъ въ управителното тѣло” и пр. Стремежътъ къмъ самостойность е изразенъ и въ това, че когато окръжното управление „занемари нѣкои свои права и длъжности или се провини въ нѣщо”, сѫди го не нѣкое по-висше началство, а „всичкитѣ районни войводи въ окрѫга”. Изобщо, конгресътъ не държи смѣтка за върховно управително тѣло на цѣлата организация — за централенъ комитетъ. Когато нѣкой членъ отъ окрѫжното тѣло липса, предоставя се право на останалитѣ петима да избератъ на мѣстото му другъ. Но понеже редовното свикване на конгресъ всѣка година не може да се смѣта за сигурно, предвидѣ се „при нѣмане възможность да се събере конгресъ, изборътъ на окрѫжно тѣло да става чрезъ писмено разбиране съ рѫководното тѣло на районитѣ войводи”.

Сепаратизмътъ по окрѫзи се прояви и при разрешението на въпроса за представляването на Организацията задъ граница: „Организацията се представлява въ странство отъ свои равноправни представители, които се избиратъ по единъ отъ всѣки окрѫгъ, отъ окрѫжнитѣ конгреси за една година”. Шесть души задгранични представители (за 6-тѣ окрѫга), избирани само за една година, пълномощници само на единъ окрѫгъ и поставени да бдятъ преди всичко за нуждитѣ и интереситѣ на своя окрѫгъ! Очевидно, конгресиститѣ, въ силното си желание да иматъ собственъ представитель, не сѫ се достатъчно замислили за нуждата отъ единно и работоспособно представителство на цѣлата организация.

Конгресътъ избра окрѫжно рѫководно тѣло, като реши да покани за председатель Д. Груева, избра Ив. Гарванова

366

за задграниченъ представитель, посочи районнитѣ войводи и разреши редъ други временни въпроси, интересуващи окрѫга.

Вънъ отъ своята учредителна дейность, която, макаръ въ сравнително по-умѣренъ размѣръ, отразява духа на реформизма и страда отъ доста несъобразности, конгресътъ прояви живъ интересъ къмъ състоянието на окрѫга въ културно-просвѣтно и стопанско отношение. Три избрани комисии (сѫдебна, културно-просвѣтна и за економическа борба) изработиха съответни доклади, по които станаха разисквания и се взеха решения: за устройството на организационнитѣ сѫдилища, за въвеждане на задължителното образование, за отваряне нови училища и за построяване на удобни училищни сгради, за приучване на заселението къмъ чистота, за запазване на горитѣ и пр. Отъ най-жизнено значение за населението бѣха решенията, взети по доклада на економическата комисия.

[Previous] [Next]
[Back to Index]