Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

 

 

18. АНДАРТСТВОТО ПРЕЗЪ 1905 ГОДИНА

 

 

На Загоричани, цвѣтущо до възстанието българско село, съ повече отъ 500 кѫщи — най-голѣмото въ костурско — се падна да изпита, въ най-голѣмъ размѣръ и въ най-по-тресна форма, садизма на гръцкитѣ андарти. Родното село на полковникъ Янковъ нѣмаше друга вина, освенъ тая, че, отъ година и половина насамъ, оставайки глухо на увещанията и заплашванията на Каравангелисъ, бѣше станало трънъ въ очитѣ на Костурския митрополитъ.

 

Капетанъ Вардасъ бѣше решилъ отъ по-рано нападението, но го отлагаше, очаквайки да пристигне отъ Гърция Стефаносъ Мельосъ съ стотина отбрани и добре въорѫжени андарти. На 20 мартъ, въ гръцкото село Лошница, бѣха се съсрѣдоточили четитѣ на Каудисъ, Каравитисъ, Макрисъ, Кукулакисъ, Пуланасъ, Мельосъ, които, заедно съ милицията, дигната отъ съседнитѣ чисто гръцки села, възлизаха на повече отъ триста въорѫжени хора. Раздвижването на такава многобройна чета не остана тайна за турската власть. При все това, на 25 мартъ преди зазоряване, Вардасъ бѣше безъ всѣкакви инциденти се явилъ предъ Загоричани. Селянитѣ още спѣха. Събуди ги военна трѫба, но безъ да ги разтревожи много: само преди нѣколко дена едно войсково отдѣление бѣ възвестило, сѫщо съ военна трѫба, пристигането си въ Загоричани. За андартитѣ, обаче, трѫбата не бѣше само срѣдство за измама [1], но и знакъ за общо настѫпление противъ обграденото село. Дадоха се залпове отъ всички страни. После андартитѣ на групи нахълтваха по кѫщитѣ и подлагаха на сѣчь обитателитѣ, докато други стреляха противъ ония селяни, които се показваха по прозорцитѣ или по улицата. По всички махали избухнаха пожари. Затрещѣха и бомби. Нареждането бѣ: „Отъ 16 години нагоре да не остане никой живъ” [2].

 

Клането продължи повече отъ два часа. Гарнизонътъ въ Клисура, отстояща на половинъ часъ, чуваше пукота на пушкитѣ и бомбитѣ, наблюдаваше и почернѣлото отъ пушекъ небе надъ Загоричани, но не бързаше. Когато аскерскиятъ патрулъ се показа по височинитѣ, въ селото бѣха вече разстреляни или изклани петдесеть души, ранени седемь, опожарени надъ 30 кѫщи и избито голѣмо количество до-

 

1. Въ последното съвещание между капетанитѣ бѣ възприето следното преложение :

 

— „Щомъ българитѣ чуятъ трѫбата, ще помислятъ, че е войска и ще побързатъ да скриятъ, дето могатъ, орѫжието си. Така ние ще имаме време да ...

 

— Много добре, — казаха двамата началници”. (Ст. Раптисъ, стр. 990).

 

2. „Такова бѣ нареждането, получено отъ лице, на което отмъстителитѣ длъжеха слѣпо повиновение”. „Никой да не остане”, — пишеше високостоящето лице”. И отмъстителитѣ изпълняваха нареждането”. (Пакъ тамъ, стр. 1002).

 

209

 

битъкъ. Андартитѣ побързаха да се оттеглятъ, като отвлѣкоха съ себе си и 28 задържани мѫже — между тѣхъ и единъ свещеникъ — всички до единъ избити после въ планината. Пръвъ се яви на мѣстопроизшествието италианскиятъ офицеръ отъ Костуръ Манера, като изпревари каймакамина. Тамъ го завариха на другия день рускиятъ и австрийскиятъ консули, дошли да анкетиратъ сами станалото. Консулитѣ, обаче, не завариха каймакамина, понеже турскиятъ администраторъ нѣма смѣлостьта да се покаже предъ тѣхъ и избѣга отъ селото.

 

Въ своето изложение, съставено по сведенията на двамата консули и на италианскитѣ офицери, българскиятъ търговски агентъ А. Тошевъ между друго пише [1]: 

Тѣ — рускиятъ и австрийскиятъ консули и италианските офицери Aлбера, Гастолди и Манера — сѫ потресени отъ това, що сѫ видѣли и констатирали. Изъ улицитѣ, край църквата, навсъкѫде лежели трупове, обезобразени жестоко. Имало 5 годишни деца съ разпорени кореми, жени убити съ разсечени рѫце. На нѣкои черепитѣ били разбити и мозъка изтекълъ, на други очитъ извадени, рѫцетѣ и краката сѣчени и пр. Единътъ отъ селскитѣ свещеници, 60 годишенъ старецъ, тоже убитъ, е билъ покритъ цѣлъ съ рани. Едно цѣло семейство избито съ бомби, които сѫ били хвърлени въ кѫщата презъ кумина и презъ две нарочно отворени дупки. Бащата, майката и дветѣ деца сѫ ужасно обезобразени отъ бомбитѣ. Най-малкото, 5 годишно момиченце, е искало да избѣга, презъ вратата, но е било разпрано отъ байонетитѣ на гърцитѣ.

 

Рускиятъ консулъ г. Колъ плачеше, когато ми разправяше това що е видѣлъ. Австрийскиятъ консулъ г. Прохаска едвамъ си задържаше сълзитѣ. Тѣ заявяватъ, че подобни ужаси не сѫ видѣли да правятъ и турцитѣ презъ възстанието.

 

Консулитѣ прибавятъ, че при влизането имъ въ селото миризмата на разлагащитѣ се трупове, писъцитъ и риданията на останалитѣ живи можели да покъртятъ душата и на най-жестокосърдечнитѣ.

 

Въ сѫщия докладъ А. Тошевъ предава и мнението на консулитѣ, споредъ което Леринскиятъ и Костурскиятъ каймаками били замѣсени въ престѫплението. Ето и основанията имъ:

 

Недопустимо е движението на такава многобройна чета да остане незабелязано отъ органитѣ на гражданската и военната власть. Нѣколко дена преди нападението, турска войска, дошла въ Загоричани, сѫщо свирила съ трѫба, а офицерътъ успокоилъ изплашенитѣ селяни, като имъ казалъ, че щомъ чуятъ трѫба, да знаятъ, че е войска и да не се тревожатъ. Нѣколко дена наредъ преди нападението, аскерътъ правилъ обиски въ Загоричани, така че, ако нѣкои отъ селянитѣ сѫ имали орѫжие, скрили сѫ го и не сѫ го имали на рѫка, за да се бранятъ. Заминаването на Костурския каймакаминъ, безъ да се яви предъ консулитѣ, е другъ не по-малко подозрителенъ фактъ.

 

1. № 447, 30 мартъ 1905 г.

 

210

 

Ужасътъ отъ клането всрѣдъ жителитѣ на Загоричани бѣ такъвъ, че 11 души напустнаха селото си и се изселиха въ България.

 

*

 

Презъ 1905 г. станаха андартски нападения въ доста околии на Битолския и Солунския окрѫзи. Едни отъ тия нападения бѣха придружени съ частични пожарища и кланета, други съ отвличане на заложници, а нѣкои бѣха отблъснати отъ селска милиция или отъ редовни чети.

 

Въ Битолския окрѫгъ пострадаха най-много костурско и леринско.

 

Въ костурско дадоха жертви главно селата Монгила, Езерецъ, Осничани и Лувради (Кастенарията), Жупанища, Търново, Борима, Брѣзница (Корещата) Прекопана, Българска Блаца и Мокрени (Пополето). Въ Монгила многобройна андартска чета обгради презъ февруарий, въ време на богослужение, църквата, изведе богомолцитѣ къмъ лозята и започна избиването имъ, но въ разгара на сѣчьта се яви районната чета, подсилена съ милиция, и нападна палачитѣ. Андартитѣ бидоха разпръснати и гонени въ продължение на два километра и дадоха шесть души ранени. Сѫщия месецъ бѣха убити въ с. Осничани свещеникътъ и братята Хр. и Ив. Димитрови. На 15 мартъ андарти успѣха да се вмъкнатъ за втори пѫть въ с. Езерецъ и избиха 8 души. Следъ два дена районната чета дигна на кракъ многобройна милиция и подгони андартитѣ къмъ Жаковийския манастиръ Св. Атанасъ — постоянния сборенъ пунктъ на гръцкитѣ чети при тѣхнитѣ нападения. Неприятельтъ, обаче, току-що бѣ напустналъ манастира. Напустна го и четата, но следъ като опожари всички манастирски сгради, освенъ църквата. Презъ априлъ група работници, повече отъ с. Жупанища, отиващи на работа въ Гърция, бѣха нападнати при гръцкото село Конско, отъ андартска чета и по-голѣмата часть отъ тѣхъ избити. Презъ юний една андартска чета въ планината Вичъ залови и изби по най-звѣрски начинъ петима селяни отъ Българска Блаца и трима отъ Прекопана. Презъ м. августъ бѣ отчасти опожарено с. Осничани [1]. Презъ септемврий андарти на-

 

1. Историята на това нападение е описана отъ самитѣ жители на селото въ едно тѣхно оплакване до Хилми паша, Битолския валия, консулите и италианския полковникъ Албера. Въ оплакването се казва:

 

На 25 августъ една гръцка чета отъ 250 души, между които имаше и турски и албански разбойници отъ съседнитѣ села, нападна селото ни. Селянитѣ оказаха силно съпротивление, но тѣ имаха само 8 души въоръжени съ пушки и следъ двучасова битка, тѣ се оттеглиха, като оставиха неколцина убити и ранени, между които и попъ Симо Зисовъ. Гръцкитѣ разбойници доубиха нещастнитѣ следъ като имъ отсѣкли рѫцетѣ, носоветѣ, езицитѣь и имъ изчовъркаха очитѣ. Четири жени и едно дете бѣха сѫщо ранени. Селото биде запалено. 17 кѫщи и най-голѣмитѣ хамбари изгориха. Селяни отъ Монгила. Мървища и Долени пристигнали на помощь и разбойниците се оттеглиха, като задигнаха покѫщнината и около 150 турски лири. Войсковото отдѣление, чиято казарма се намира на 2 часа отъ селото, пристигна едва шесть часа по-късно, следъ заминаването на разбойниците. Прокурорътъ отиде да направи анкета и заяви на селянитѣ, че правителството ги смѣта за гъркомани и че гръцкитѣ чети ще ги научате на умъ. Поручикъ Камберъ ефенди добави : „Кой ви е кривъ, станете гърци, ако искатъ да сте спокойни”. Селянитѣ напустнаха селото си отъ страхъ да не се върне четата пакъ.

 

211

 

паднаха с. Лувраде, но бѣха изгонени съ жертви отъ пристигналата милиция изъ околнитѣ села. Въ селата Търново и Брѣзница андартитѣ, между друго, излѣха гнѣва си върху църковнитѣ славянски книги, като ги предадоха на аутодафе. Презъ 1905 г. четитѣ опожариха и други две андартски свърталища — Чуриловския и Сливенския манастири. На 2 декемврий едно отдѣление отъ четитѣ, действуващи въ Корещата, бѣ нападнато отъ андарти въ с. Брѣзница. Въ селото, обаче, се намираха П. Кляшевъ, Митре Влаха и Хр. Цвѣтковъ. Тѣ изведоха веднага хората си и на свой редъ удариха нападателитѣ. Сражението трая три часа и андартитѣ бидоха прогонени, като дадоха единъ убитъ и двама ранени. Пристигна войска, но четитѣ, възползувани отъ тъмнината, измъкнаха се незабелязано отъ селото.

 

Въ леринско бѣха нападнати и дадоха скѫпи жертви селата Лагенъ, Кладораби, Германъ, Арменско, Неволяни, Айтосъ, Любетино, Забърдени и др.

 

Айтосъ е нападано два пѫти, презъ май и презъ октомврий. Първото нападение бѣ успѣшно отблъснато, но при второто андартитѣ сполучиха да опожарятъ 10 кѫщи и убиха 75 годишния свещеникъ Дине Минчовъ. Въ Германъ андартитѣ се ограничиха съ грабежи, като отвлѣкоха и нѣколко жени. Най-много пострадаха Кладораби и Неволяни.

 

Презъ юлий андартска чета, подсилена съ много гъркомани отъ Песодери, Клещино и други села, преоблѣчена въ по-голѣмата си часть като войници отъ „авджи-табуру”, влѣзе денемъ въ Кладораби и събра на площада почти цѣлото мѫжко население. Вмѣсто всѣкакви речи, „войската” откри огънь въ тълпата и повали мъртви 17 души. Леринскиятъ каймакаминъ, дошелъ на другия день въ селото, каза на кмета: „Каквото дирихте, това намѣрихте” и заповѣда да се погребатъ веднага труповетѣ. Кметътъ се възпротиви, настоявайки да се дочакатъ италианскитѣ офицери, но каймакаминътъ доведе селяни отъ други села и ги застави да погребатъ убититѣ.

 

Въ Неволяни, на 20 минути отъ Леринъ, повтори се зеленишкото произшествие. На 29 октомврий андарти и мѣстни турци нападнаха 40—50 души сватбари въ дома на българския първенецъ Георги Яневъ. Само единъ младежъ притежаваше револверъ и можа все пакъ да държи цѣлъ часъ на разстояние нападателитѣ. Най-после кѫщата бѣ подпалена и часть отъ сватбаритѣ потърсиха спасение презъ задни вратички и съседни дворове. Другитѣ, 11 на брой, които напустнаха пламналата кѫща презъ главния входъ, бѣха до единъ избити. Нападателитѣ върлуваха отъ 9 до 1 часа следъ полунощь. На много жени бѣха задигнати накититѣ. Обрани бѣха и убититѣ. Нито единъ войникъ или жандармъ не мръдна отъ Леринъ. Осемь жени и деца бѣха

 

212

 

ранени. Подъ развалинитѣ на кѫщата се намѣриха овѫглени тѣлата на Георги Яневъ и на една мома. Чакъ на другия день единъ юзбашия се яви въ селото за огледъ. Помоленъ отъ селянитѣ да изпрати жандарми да пазятъ труповетѣ до идването на консулитѣ, офицерътъ отговори: нека кучетата ги изедатъ.

 

Презъ тази година андартитѣ въ леринско претърпѣха и едно позорно поражение. Една голѣма чета отъ стотина души бѣ загащена презъ м. априлъ въ с. Бѣлкаменъ. Отъ първитѣ залпове на войската паднаха трима андарти. 49 души, начело съ капетанъ Нидасъ, поручикъ, се предадоха. „Турцитѣ се отнесоха любезно къмъ тѣхъ. Никого не малтретираха, нито оскърбиха”, — пише Ст. Раптисъ [1].

 

Друга андартска чета отъ двадесетина души бѣ изненадана на 27 ноемврий, въ с. Стребрено и цѣла пленена. Между плененитѣ андарти се оказаха и четирма турци: Сульо отъ Зелениче и Мухаремъ отъ Инско, Вейсалъ и Ибрахимъ Али отъ с. Сарѫгьолъ.

 

Презъ лѣтото на 1905 г. андартитѣ завърлуваха въ Битолското поле, появиха се и по политѣ на Пелистеръ, като главни бази имъ служеха градътъ, с. Буково, Буковскиятъ манастиръ и пр. Нападнати бѣха и дадоха жертви влашкитѣ села Магарево и Търново, екзархийскитѣ кѫщи въ Буково и Брусникъ. Най-голѣми звѣрства бѣха извършени въ Путуросъ и Църничани. На 23 октомврий въ първото селце бѣха опожарени 14 кѫщи (отъ всичко 17), избити бѣха петь души и две деца хвърлени въ пламъцитѣ. Въ Църничани изгориха 10 кѫщи. Група дървари бѣха заловени надъ с. Драгожъ и изклани отъ тѣхъ трима; останалитѣ се спасиха благодарение на притеклитѣ се въорѫжени селяни, които изгониха андартитѣ.

 

Въ прилепско пострада на 24 юний с. Бърникъ: изклани 10 души и нѣколко кѫщи опожарени.

 

Презъ сѫщото лѣто андартитѣ успѣха да се затвърдятъ и въ часть отъ Мориховско. Тукъ въ тѣхна услуга се поставиха нѣколко старогъркомански села измежду най-невежественитѣ и най-първобитни въ цѣлата область: Градешница, Старовина, Зовикъ, Грунища, Пчанища, Будимирци. Най-много се застрастиха, до озвѣряване, въ братоубийствената борба, гъркоманитѣ въ Градешница: приютяваха непрестанно андартски чети и ги придружаваха въ вандалскитѣ имъ походи. На два пѫти презъ тая година бѣха нападнати селата Бещища и отвлѣчени заложници: първия пѫть трима, втория пѫть седемь души; Скочивиръ: презъ второто нападение, отвлѣчени и изклани бѣха петь души, Дреновени. На 5 септемврий биде нападнато с. Добровени, край р. Църна,

 

1. Стр. 1120.

 

213

 

отвлѣчени бѣха четири души. Нападнати бѣха и дадоха жертви още селата: Бърникъ, Путуросъ, Църничани, Петалино. Презъ лѣтото, сѫщата година, андартитѣ претърпѣха и едно тежко поражение. Гого Ацевъ, 21 годишенъ момъкъ, оставенъ да замѣстwа временно брата си П. Ацевъ, заминалъ въ България за орѫжие, издебна при с. Пологъ и разби до кракъ една андартска чета, съставена отъ 10 души пришелци и 15 милиционери отъ гъркоманскитѣ села: нѣколцина андарти паднаха убити, други се издавиха въ Църна, останалитѣ се пръснаха.

 

Андартската напасть засегна и нѣколко села въ югозападна Прѣспа. Това бѣха набѣги на андартитѣ, настанени въ с. Желево и подпомагани отъ отдѣлни гъркомани, отъ Оровникъ и други нѣкои села въ самата Прѣспа. Въ началото на септемврий на желевската чета се удаде да залови на пѫтя между селата Буковикъ и Бесвине група българи, между които и попъ Кръсге, свещеника на с. Бесвине. Преди, обаче, да започнатъ избиването на селянитѣ, андартитѣ се видѣха нападнати отъ четата на Насо Кършаковъ, която случайно се намираше на бивакъ недалеко отъ мѣстопроизшествието, и изоставиха жертвитѣ си. Едно войсково отдѣление срещна на пѫтя бѣгащи домочадия отъ Буковикъ и Бесвине, изплашени отъ стрелбата на сражаващитѣ се чети. Офицерътъ успокои хората и ги върна въ селата имъ. Следъ заминаването на войската, обаче, сѫщата андартска чета влѣзе, на разсъмване, въ Бесвине, запали кѫщата на попъ Кръсте и други четири кѫщи, влѣзе и въ църквата и унищожи всички църковни книги, свещенически одежди и пр. На костурскитѣ чети се удаде да откриятъ презъ нощьта на 12 октомврий въ с. Оровникъ и да изгонятъ отъ селото една андартска чета отъ 70 души. На 18 декемврий презъ нощьта, костурскитѣ чети нападнаха друга андартска чета въ с. Буковикъ и я разпръснаха, като раниха нѣколцина андарти. „Веднага следъ тѣзи сражения, — пише Пандо Кляшевъ въ едно свое частно писмо, [1] — подигнаха се силни потери и взеха да ставатъ чести обиски: на всѣки 3—4 дена въ 30—40 села изведнажъ. Вследствие на това нашитѣ движения сѫ, за сега, много затруднени и не можемъ да преследваме гръцкитѣ чети”.

 

Взаимното гонение се усили и въ самия вилаетски центъръ. Гръцкиятъ комитетъ и гръцката митрополия въ Битоля намираха интересъ да подклаждатъ ненавистьта на привърженицитѣ си противъ българи и румъни, чрезъ непрестанни предизвикателства и терористически покушения. Подъ носа на турската полиция, шайки, съставени главно отъ гърчеещи се власи, твърде често предизвикваха скандали и

 

1. Обнародвано въ „Мак.-Одр. Прегледъ”. г. I, бр. 18, 20. II. 1906 год.

 

214

 

сбивания по улицитѣ. На 28 февруарий, день на карнавала, една голѣма тълпа буйствуваше изъ града, необезпокоявана отъ никого, наби нѣколцина минувачи и нарани българина Б. Галевъ. Сѫщата вечерь, тая тълпа нахълта въ българския девически пансионъ, навърза слугитѣ и ги наби до безсъзнание, разграби и опустоши каквото можа. Всрѣдъ писъци и олелия ученичкитѣ потърсиха спасение въ съседнитѣ български кѫщи. Обстоятелството, че полицията се яви съ закъснение отъ цѣли два часа, за да освободи нападнатия пансионъ, даде удобенъ поводъ на живущитѣ въ града чужденци да направятъ своитѣ заключения за безпристрастието на турската власть и особено за неслучайнитѣ закъснявания на турската войска при андартскитѣ нападения по българскитѣ села.

 

За забелязване е, че отъ десетината покушения противъ българи, станали презъ годината, само едно излѣзе напълно сполучливо: убитъ бѣ на мѣсто гимназиалниятъ учитель Хр. Вълкановъ. Д-ръ Владовъ, стрелянъ съ четири куршума, първенецътъ Данаилъ Ризовъ, драгоманинътъ на княжеското агентство Наумъ Христовъ и всички останали отъ нападнатитѣ, останаха живи.

 

Разбира се, гръцкитѣ предизвикателства не оставаха безъ отговоръ. Отдѣлни по-буйни българи, на свой редъ, отвърнаха на нападенията съ нападения. Двама видни членове на гръцкия комитетъ, Тирче Танти и Михалъ Папаяни, бидоха убити по решение на самата Организация. Екзекуторитѣ не бѣха заловени, полицията, обаче, арестува десетина българи. Извънредниятъ сѫдъ, още на третия день следъ убийството, осѫди двама отъ арестуванитѣ, Петъръ Христовъ и Стоянъ Христовъ, на смърть, чрезъ обесване. Пристрастието на сѫда бѣ така демонстративно, че цивилнитѣ агенти смѣтнаха за нуждно да се застѫпятъ за спазване на законната процедура.

 

Споредъ английския майоръ Войванъ, който въ нѣколко седмици обиколи костурско и други околии, броятъ на действуващитѣ презъ пролѣтьта на 1905 г. андарти въ Битолския вилаетъ възлизалъ на 800—1000 души. Споредъ една статистика на А. Тошевъ, отъ началото на андартската акция до пролѣтьта на 1905 г., бѣха преминали гръцката граница около 2,800 андарти.

 

*

 

Както вече имахме случай да споменемъ, андартската акция въ Солунския санджакъ взе, отъ самото начало форма на явно сътрудничество съ мѣстнитѣ турски бейове, поляци, килджии, кехаи и професионални разбойници, турци и албанци. Къмъ андартското движение се приобщиха и цѣли турски села, като Сарѫгьолъ, Балджа и много други. За

 

215

 

забелязване е при това, че при всички съвмѣстни гръцко-турски действия въ Македония, бандититѣ не се ограничаватъ само съ убийства и пожари, но се отдаватъ и на грабежи и всѣкакви други безчинства.

 

Най-крупното гръцко-турско злодеяние презъ 1905 г. бѣ извършеното на 4 януарий въ с. Мървенци, дойранско. Около 40 бандити, турци и гърци, навлѣзоха въ селото и заловиха 26 по-първи селяни подъ предлогъ, че ще ги отведатъ въ Дойранъ. Сѫщевременно обрани бѣха всички кѫщи, а една невѣста, Велика Христова, изнасилена отъ капетана гъркъ. На четвърть часъ отъ селото селянитѣ бидоха нападнати съ залпове. 12 души паднаха убити на мѣсто и двама тежко ранени.

 

На 3 мартъ андарти нападнаха и разрушиха съ динамитъ до основи кѫщата на свещеника Ив. Митовъ въ с. Попово, пакъ дойранско.

 

Гръцко-турска банда бѣ образувана и за действия въ петричко, съ тая разлика, че тукъ бандититѣ не нападаха села, а избиваха срещнати българи по пѫтищата и изъ полето. Презъ м. августъ бѣха намѣрени при с. Ключъ труповетѣ на четирма българи, избити отъ поменатата банда.

 

Въ цѣлия санджакъ най-много жертви даде презъ този периодъ и най-много сражения изнесе противъ андарти и войска Воденската околия. За това свидетелствуватъ следнитѣ цифри [1]: отъ 26 октомврий 1904 до 1 юлий 1905 г., т. е. вѫтре въ 8 месеца, воденскитѣ чети сѫ имали 12 сражения съ андарти [2], при двама убити и двама ранени четници, а отъ населението загинаха подъ андартски ножъ и куршумъ 33 българи и 8 власи [3]. Сраженията съ аскера, 7 на брой станали отъ 21 февруарий до 1 августъ 1905 [4], т. е. вѫтре въ 5 месеца, костуваха на четницитѣ 10 убити и 7 ранени; презъ сѫщия периодъ отъ населението паднаха, непосрѣдствено следъ сраженията отъ войската и башибозука или единично отъ арнаути и турци, 61 души [5]. Всичко жертви въ убити отъ населението, вѫтре въ десетина месеци, 102 убити и 5 ранени.

 

1. Споредъ една статистика на Воденския революционенъ комитетъ, обнародвана въ „Македоно-Одрински прегледъ”, г. I, бр. 8, 10. Х. 1905.

 

2. Тѣзи сражения станаха: презъ 1904 г. — при с. Месимеръ на 26. IX; Поляни 14. XI., Гугово 18. XI., Бахово 7. XII ; презъ 1905 г. — Манастира Св. Продромъ на 30. I. Месимеръ 2. II . Месемеръ 24. III , Галишани 13. IV., Георгеви колиби (Нидже планина) 7. V., Граматиково 22. V., Галишани 30. V., Епископия 27. VI.

 

3. Презъ м. августъ андартска чета изби по най-звѣрски начинъ 6 души отъ с. Месимеръ, когато отиваха съ свещеника си на богослужение въ манастира Св. Троица: на 24 септемврий андартска чета срещна между селата Вълкояново, Лѣсковецъ и полето 22 българи изби голѣма часть отъ тѣхъ и пр. и пр.

 

4. При с. Месимеръ на 21. II., с. Жерве 11. III , Цармариново 27. VI., Месимеръ 27. VI, Градешница 5. VII., Пожарско 10. VII., Луковеиъ 1. VIII.

 

5. По-голѣмата часть отъ тѣзи жертви сѫ дадени въ с. Жерве на 11. III. 1905 г. Разяренъ отъ неуспѣха си въ сражението съ мѣстнитѣ лерински войводи Дзоле Стойчевъ, наричанъ още Агешъ паша и Тане Горничевски аскерътъ подложи на пожаръ и сѣчь цѣлото село. Отъ всичко 45 кѫщи оцѣлѣ само 4, а отъ населението загинаха, убити отъ войската и башибозука или живи изгорени, 54 души, мѫже, жени и деца.

 

Следъ сражението въ Пожарско пъкъ войската опепѣли цѣлото село.

 

По-сетнешнитѣ борби съ андартитѣ въ воденско, берско, негушко, енидже вардарско и гевгелийско ще бѫдатъ разгледани на друго мѣсто.

 

216

 

Най-голѣмата гръцка несполука презъ този периодъ въ Солунския санджакъ е разбиването на една андартска чете отъ 64 души въ началото на м. юний 1905 г., между манастира Св. Анастасъ и с. Василикосъ (солунско). За забелязване е, че тази чета, която даде едно отъ най-продължителнитѣ сражения съ войската, се командуваше отъ единъ професионаленъ разбойникъ, бившия подофицеръ отъ гръцката армия Дафотисъ. Осѫденъ на смърть за разбойничества и убийства, Дафотисъ лежеше въ затвора Паламидионъ. Нѣколко дена преди очакваното негово екзекутиране, обаче, той получи кралска милость и бѣ изпратенъ съ чети въ Македония. (Случаятъ не е единственъ). По-голѣмата часть отъ андартитѣ паднаха убити и ранени, останалитѣ се разпръснаха. Въ рѫцетѣ на турцитѣ останаха двадесетина мулета съ муниции, храни, 20 каси конякъ гръцка фабрикация, а върху убития секретарь на четата бѣ намѣренъ единъ докладъ до генералния консулъ Коромиласъ за движението и дѣлата на четата.

 

На 11 май друга андартска чета бѣ разбита и разпръсната въ сражение съ български четници и милиция при с. Смоквица, гевгелийско.

 

Трета андартска чета отъ 18 души, открита отъ войската на 25 августъ, се предаде безъ да хване пушка, при турското село Сарѫгьолъ (солунско), което ѝ служеше за прикриване и база за действие.

 

Група български работници, тухлари, нападнати недалеко отъ Солунъ, презъ августъ въ землянкитѣ си, отъ андартска чета, отговориха съ стрелба и отблъснаха нападателитѣ. Едно войсково отдѣление, ксето наблюдаваше сражението, се яви веднага въ землянкитѣ. Офицерътъ предупреди работницитѣ, че ако още единъ пѫть си послужатъ съ орѫжие, ще бѫдатъ изклани.

 

Презъ ноемврий селска милиция постави засада, по шосето Воденъ—Негушъ, на една андартска чета. Паднаха четирма андарти.

 

Въ самия Солунъ станаха доста покушения противъ българи и ромъни. Нападнати и ранени бѣха гимназиалниятъ директоръ Ат. Ченгелевъ, търговецътъ Тома Баялцалиевъ, инспекторътъ на ромънскитѣ училища Дума и др. Покушението противъ Т. Баялцалиевъ бѣ извършено отъ Яни Авгеросъ, който презъ м. ноемврий бѣ плененъ съ една андартска чета. Въ сѫда после се установи, че Авгеросъ е билъ сѫщевременно агентъ на тайната турска полиция.

 

Важенъ факторъ при провеждането на гръцката въорѫжена пропаганда представляваше въ Солунъ Митилинската банка. Тази банка извършваше не само финансовитѣ операции на андартското рѫководство, но изпълняваше и други революционни служби. При единъ обискъ презъ

 

217

 

м. януарий 1905 г. въ банката бѣха открити 13,000 патрони отъ пушка „Гра” и 90 револвери. Нѣколко дена по-късно бѣ откритъ складъ на орѫжие и въ кѫщата на директора на банката.

 

*

 

Въ Сѣрския санджакъ андартската акция се организира малко по-късно — презъ 1905 година, при най-благосклонното съдействие на мѣстната власть и на турското население.

 

Поддържанъ презъ вѣкове, чрезъ непрекѫснати преливания на българска селска кръвь, гърцизмътъ въ града Сѣръ става твърде внушителна сила по численость, културни организации и материално благосъстояние. Все пакъ той се чувствува изолиранъ всрѣдъ плодородното Сѣрско поле, населено съ българи и простиращо се въ подножието на Пирина и Али-Ботушъ — царства на комити. Отдалеченостьта на Гърция и близостьта на българската граница правятъ опасностьта откъмъ северъ още по-осезателна и внушаватъ на гърцизма да се съпротивлява отчаяно срещу проникването на българщината въ неговата крепостъ. Сѫщата опасность откъмъ северъ заставя и турцитѣ да поддържатъ упорито и безъ всѣко стѣснение гръцката съпротива.

 

За изпратенитѣ отъ атинския комитетъ военни емисари съвсемъ не бѣ мѫчно да организиратъ „отбраната” въ града. Съ създаването на коридоръ за бѫдещи чети въ околията се зае самъ гръцкиятъ консулъ Стариара. Срещу месечно възнаграждение отъ 2—3 лири ангажираха се отдѣлни лица, не само по патриаршийскитѣ, но и по екзархийскитѣ села, като имъ се раздаваха и пушки. Въ своитѣ увещания консулътъ не се стѣсняваше да увѣрява селянитѣ, че провеждането на гръцката акция става съ благословията на властьта и съ знанието на мютесарифина. Узнала за това, организацията нареди до нѣкои свои хора да дадатъ съгласие и да приематъ предлаганото имъ орѫжие. Едно отъ тѣзи поставени лица се яви, заедно съ други селяни, предъ мютесарифина и му съобщи, между другото, че гръцкиятъ консулъ си е служилъ и съ името на турския администраторъ. Понеже отъ тая постѫпка не последва нищо, организацията сама подгони по-главнитѣ орѫдия на гръцкия комитетъ. Четата на Георги Радевъ влѣзе въ с. Олшани, залови и наказа съ смърть рѫководителя на гръцкия комитетъ Хар. Димитровъ и прибра намѣренитѣ въ кѫщата му осемь пушки отъ консулскитѣ. Чакъ тогава мютесарифинътъ започна да действува: арестува нѣколцина българи отъ Олшани, въ това число и Конст. Димитровъ, който го бѣше предупредилъ за действията и увѣренията на Стариара. Въ допълнение на тая турско-ан-

 

218

 

дартска идилия, нека кажемъ още, че градскиятъ кметъ Акилъ бей се показа крайно щедъръ, къмъ гръцкия комитетъ, като му отпустна 100 лири.

 

Къмъ срѣдата на 1905 г. въ сѣрско вече действуватъ и андартски чети, съвмѣстно съ четитѣ на Вели, Селимъ бей Джина, Мустафа Пехливанъ и други известни турски разбойници. Отначало тѣ се ограничаватъ съ избиване на отдѣлни селски търговци, учители и свещеници. После предприематъ нападения и по селата. На 16 ноемврий турско-андарска чета опожари кѫщитѣ на двама българи първенци въ Г. Караджово, а въ Д. Караджово изгори една кѫща и подложи на изтезания множество селяни.

 

Въ услуга на гръцката пропаганда сѫ изцѣло и чифликчиитѣ гърци. Тѣ не само поддържатъ андартскитѣ чети, но си позволяватъ безнаказано всѣкакъвъ гнетъ и своеволия надъ чифлигаритѣ си, когато последнитѣ не желаятъ на бѫдатъ патриаршисти. Единъ типиченъ случай. Хаджи Лазаровци, стопани на чифлика Бахатаръ, обложиха чифлигаритѣ си съ извънреденъ данъкъ по 27 гроша на глава добитъкъ, задето селянитѣ взеха при преброяването български нуфузи. И понеже селянитѣ нѣмаха да платятъ данъка, хората на хаджи Лазаровци навлѣзоха въ кѫщитѣ и задигнаха зимовището и царевицата имъ. Но дори и този пръвъ по рода си произволъ не трогна Сѣрския мютесарифинъ: оплакванията на чифигаритѣ останаха безъ последствие.

 

Жертва на гръцкия тероръ Въ града станаха презъ годината: сѣрскиятъ свещенникъ Вангелъ, убитъ, Ив. Филиповъ отъ с. Оршовецъ и учительтъ П. Горчиловъ въ Сѣръ тежко ранени отъ гръцки терористи. Единъ опитъ за нападение противъ чиновника на княжеското агентство, Чолчевъ, биде осуетено отъ гавазина на агентството. Предизвикателствата противъ учители, ученици и пр. нѣматъ брой.

 

Гръцкиятъ тероръ въ града се простираше и надъ ония патриаршисти, които не съблюдаватъ комитетскитѣ нареждания за прекѫсване на всѣко вземане-даване съ българи. Преследватъ се всички, които даватъ на българи квартири подъ наемъ, а най-много — които продаватъ имотъ на българи. Ще приведемъ единъ случай, характеренъ поради ролята която играе Сѣрскиятъ мютесарифинъ. Братя Апостолъ и Анастасъ хаджи Лазарови бѣха подгонени отъ гръцкия комитетъ и отъ митрополита, задето продадоха една кѫща на българинъ. Единъ отъ братята бѣ раненъ отъ терористъ, а семействата и на двамата — отлѫчени отъ църквата. Опасявайки се, че болната имъ майка може да умре, и да бѫде лишена отъ опѣване по християнски обрядъ, хаджи Лазарови решаватъ да поискатъ отъ комисията по преброяването български нуфузи. Намѣсва се, обаче, самъ мютесарифинътъ и ги заставя да оттеглятъ заявлението си. Между това умира

 

219

 

старата. За да позволи погребението ѝ митрополитьтъ поисква 300 лири. Погнусени отъ това търгашество съ религията и не намирайки никакво съдействие отъ мютесарифина, братята се обърнаха къмъ самия Хилми паша, но и това не имъ помогна. Два дена следъ смъртьта си старата биде погребана въ кѫщния дворъ — нѣщо забранено отъ законитѣ.

 

Влиянието на гърцизма предъ турската власть се подхранва, между другото, и отъ това, че повечето отъ чуждитѣ почетни консули въ Сѣръ сѫ видни мѣстни гърци и помагачи на своя гръцки колега. Единъ отъ най-дейнитѣ водачи на андартската акция е английскиятъ почтенъ вицеконсулъ д-ръ Яни Теодоридисъ. Гърци сѫ и почетнитѣ консули на Франция и на Австро-Унгария, а на Италия — евреинъ.

 

При това положение французкитѣ жандармерийски офицери сѫ единственитѣ чужди представители, у които българитѣ отъ града и околията намиратъ, при нужда, човѣшко съчувствие и справедливо застѫпничество.

 

Разбира се, организацията въ дветѣ най-силно атакувани отъ пропагандата околии на Сѣрския окрѫгъ — Сѣрска и Демиръ-Хисарска — не бездействува. Четитѣ ѝ издирватъ и изтрѣбватъ най-дейнитѣ органи на гръцкия комитетъ. гърци и турци. Силно впечатление произведе въ демиръ-хисарско едновременното екзекутиране, презъ м. октомврий 1905 год., на рѫководителя на пропагандата въ с. Острово и на неговия помощникъ, кехаята турчинъ, въ с. село. Месецъ преди това, мѣстната чета изгори плѣвнитѣ на по-първитѣ гъркомани, органи на гръцката въорѫжена пропаганда въ село Крушово.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]