Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

14. ГРЪЦКАТА ВЪОРѪЖЕНА ПРОПАГАНДА. ПЪРВИ ВДЪХНОВИТЕЛИ И УСТРОИТЕЛИ

Кога и какъ се зароди мисъльта за противобългарски чети. — Германосъ Каравангелисъ и Ионъ Драгумисъ. — Първи комитети на организацията „Отбрана”. — Андартска чета презъ Илинденското възстание въ помощь на турцитѣ.— Потераджията Вангелъ.— Ролята на родоотстѫпника Коте. — Бази въ планината Вичъ. — Колебанията на кабинета Теотокисъ. — Офицерска разузнавателна чета. — Демагогия и подкупничество на дребно. — Докладътъ на разузнавателитѣ. — Правителството и щабъть на армията даватъ благословията си. — Ролята на консулитѣ и владицитѣ. — Навлизане на офицери. — Ламбросъ Коромиласъ въ Солунъ.

Идеята да се подкрепи гръцкото пропангандаторско дѣло въ Македония и чрезъ въорѫжана сила се зароди въ Гърция още преди възстанието. Презъ 1901 г. гръцкиятъ политикъ Карталисъ, депутатъ отъ Воло и близъкъ приятель на Д. Калопотакисъ, виденъ журналистъ и главенъ редакторъ на в. „Ембросъ”, обиколи Битолския вилаетъ и изнесе въ поменатия вестникъ впечатленията си отъ посетената область. Въ неговитѣ писания се прокарваше мисъльта, че българитѣ, покрай своитѣ добре уредени училища, развиватъ въ Македония и една „по-възвишена родолюбива дейность” [1], която

1. Л. Т. Киселинчевъ. Гърцитѣ преди и следъ Илинденското възстание (Сб. „Илиндень” 1903-1922 г., стр. 84-93).

131

отговаря на въжделенията и нуждитѣ на мѣстното население и съ която тѣ сѫ оставили далечъ задъ себе си гърцитѣ, отдадени само на духовна и културна пропаганда. По това време въ леринско действуваше, като апостолъ-революционеръ и организаторъ, Марко войвода. Карталисъ е слушалъ отъ своитѣ сънародници въ Битоля и Леринъ за невѣроятното обаяние на тоя бившъ български подофицеръ всрѣдъ мѣстното население и за неговата фактическа власть. Пишейки за българския войвода, той не криеше завистьта си и съжаляваше загдето направеното отъ Марко не е още по-рано сторено отъ нѣкой гръцки офицеръ.

Това бѣха първитѣ обективни освѣтления за дейностьта на революционната организация и минаха почти незабелязано за широката гръцка публика, свикнала отъ писанията на печата да вижда въ македонскитѣ революционери обикновени разбойници, изпращани отъ София едва ли не изключително за да тероризиратъ и изтрѣбватъ гръцкитѣ духовни и просвѣтни деятели. Въ в. „Ембросъ”, обаче, както и въ други органи на атинския печатъ — „Акрополисъ”, „Асти”, „Скрипъ” и пр. — откровенията на Карталисъ бѣха последвани отъ засилена кампания въ защита на елинизма въ Македония. Идеята за въорѫжена акция, организирана по подобие и въ противовесъ на В. М. О. Р. О., започва да занимава „македонскитѣ организации” въ гръцката столица — „Елинизмосъ”, „Македоникосъ Силогосъ”, разнитѣ емигрантски дружества и пр. Съ особено внимание и жарь тя се обсѫжда въ крѫжока на бившия министъръ Стефаносъ Драгумисъ, известенъ държавникъ, родомъ отъ Богоцко, гръцко село на юго-изтокъ отъ Костуръ. Ядката на крѫжока съставляватъ братята, синоветѣ и зетьоветѣ на Драгумисъ, все хора съ видно обществено положение.

Самото гръцко правителство, обаче, се отнася твърде резервирано къмъ идеята, ограничавайки се отъ време на време съ протестни ноти противъ „комитаджийскитѣ насилия” надъ беззащитния елинизъмъ въ Македония. То още помни злополучния случай съ „Етники Етерия” и се пази отъ авантюри. Основана презъ 1894 г., съ цель „да събере въ една държава цѣлото гръцко племе”, „Етерията” успѣ въ твърде кратко време да тикне страната боса въ война противъ Турция за присъединяването на Критъ. Следъ тесалийския погромъ отъ 1897 година правителството побърза да я разтури.

По-дейнитѣ членове на разтурената организация, обаче, основаха друга, която подъ благовидното име „Стрелческо дружество” („Скопевтики Етерия”) се зае да даде бойна подготовка на младежьта, насърдчавайки най-добритѣ стрелци

132

съ похвали и други награди [1]. Всрѣдъ настаналото въ страната безнадеждие и упадъкъ, деятелитѣ отъ бившата „Етники Етерия” и отъ „Стрелческото дружество”, както и нѣкои измежду младитѣ действуващи офицери, бѣха първитѣ, които дигнаха гласъ за пробуждане на народния духъ. И понеже критскиятъ въпросъ бѣ вече временно ликвидиранъ съ назначаването на принцъ Георги за управитель на автономния островъ, глашатаитѣ на подема насочиха погледитѣ си къмъ Македония.

Най-близко до сърдцето си взематъ новия замисълъ журналистътъ Калапотакисъ, богатиятъ банкеръ Сароглусъ, Ионъ Драгумисъ, офицеритѣ Павлосъ Меласъ, Кондулисъ, Г. Цонтосъ, Катехакисъ, К. Мазаракисъ и др. Презъ 1902 г. Калапотакисъ застава начело на преустроения „Македонски комитетъ”. Къмъ края на сѫщата година Ионъ Драгумисъ, синъ на стария Стефаносъ Драгумисъ, отива въ Битоля като секретарь на тамошното гръцко консулство. Въ тѣсно разбирателство съ комитетскитѣ срѣди и съ артилерийския подпоручикъ Павлосъ Меласъ, който е жененъ за сестра му, Ионъ, Драгумисъ проучва положението въ вѫтрешностьта и полага основитѣ на една организация, наречена „Отбрана” (Амина). Цельта на организацията е: „да защищава гръцкитѣ общини срещу всѣкакви врагове”. Ионъ Драгумисъ не е само първия организаторъ на тайни гръцки комитети, но единъ отъ първитѣ идеолози на въоръжената противобългарска акция въ Македония. Въ книгата си „Кръвь на мѫченици и на герои” [2], написана съ живъ образенъ езикъ, но надъхана съ нечовѣшка ненависть къмъ българитѣ, Ионъ Драгумисъ призовава смѣлостьта на Василий Българоубиецъ и се прекланя предъ неговата метода, но иска нейното прилагане да става по начинъ „по-хуманенъ” и сѫщевременно „по-практиченъ”: „Василий, вмѣсто да ослѣпи толкова хора, нѣщо варварско, щѣше да направи по-добре, ако ги бѣше избилъ всички. Така хемъ тѣзи хора нѣмаше да се измѫчватъ — живи ослѣпѣли, хемъ числото на българитѣ въ свѣта щѣше изведнажъ

1. В. Чекаларовъ, който по-после се прочу като войвода въ костурско, минавайки презъ Гърция, сѫщо се яви въ стрелбището на „Скопевтики Егерия” и съ безпогрѣшната си стрелба обърна вниманието на инструкторитѣ, които се заинтересуваха, откѫде е родомъ стрелецътъ, когото гръцката полиция търсеше като набеденъ гонитель на гърцизма въ костурско, се представи като елино-албанецъ.

Тоя забавенъ случай увеличи популярностьта на Чекаларова всрѣдъ костурскитѣ емигранти, които имаха свой революционенъ комитетъ въ гръцката столида. Костурчанитѣ въ Атина използуваха доста рационално „Стрелческото дружество”: членоветѣ на комитета имъ бѣха задължени да се упражняватъ въ стрелба, като изстрелватъ най-малко по десеть патрона седмично.

2. , издадена презъ 1907 г. въ Атина, подъ псевдонима Идасъ, и посветена „на младитѣ”.

Ионъ Драгумисъ зае после видно мѣсто въ гръцката журналистика, но, замѣсенъ въ борбитѣ между монархисти и републиканци, бѣ убитъ презъ 1920 г. въ Атина отъ шайкаджийтѣ-венизелисти.

133

да се намали съ 15,000 души — нѣщо полезно” [1], Македония — класическата гръцка земя, населена „съ гърци, които сѫ изгубили езика си” [2], страна, въ която „градоветѣ сѫ гръцки, т. е. цивилизацията ѝ е гръцка, историята, земята, просторитѣ ѝ сѫ гръцки” [3] — има да се отвоюва не отъ турцитѣ, а отъ българитѣ. — „Въ миналото гърцитѣ имаха за врагове турцитѣ; презъ идещитѣ години ще иматъ за врагове българитѣ” [4]. „Започва се наново и ще продължи въ още по-страшна форма, отколкото нѣкога, дивата война отъ византийскитѣ времена, и разни Василиевци ще кръстосватъ -та страна и ще дирятъ българи по планинитѣ, изъ пещеритѣ, по селата и по горитѣ и ще ги изгонватъ или избиватъ” [5]. Но наредъ съ крайната цель — отвоюването на Македония, авторътъ вижда въ проповѣдвания кръстоносенъ походъ противъ българитѣ и срѣдство за възраждане на гръцкия националенъ духъ, унилъ и обезвѣренъ следъ военния погромъ отъ 1897 г.: „Македония ще ни спаси отъ мърсотията, въ която тънемъ, ще ни спаси отъ посрѣдственостьта и отъ мъртвилото, ще ни избави отъ позорния сънь, ще ни освободи. Ако се затечемъ да я спасимъ, ние ще бѫдемъ спасенитѣ” [6]. А спасението е въ въоръжената борба: „Трѣбва да образуваме чети, инакъ сме изгубени” [7]. Още презъ пролѣтьта на 1903 г. П. Меласъ, Г. Цонтосъ К. Мазаракисъ и др. вербуватъ въ Гърция андарти. Тѣ изпращатъ и нѣколко момчета въ Македония. Единъ отъ тѣхъ, Георгиосъ Перосъ, обикаля, като легаленъ, повечето центрове въ Югозападна Македония и предава писменитѣ и устни порѫчения на Меласъ до разни членове на „Отбраната”, връща се после въ Атина и занася на Меласъ много писма отъ Македония.

Въ вѫтрешностьта човѣкътъ, който не само сподѣля разбиранията на младия Драгумисъ, но и се погрижва още отъ по-рано да се снабди съ андартска чета, е костурскиятъ митрополитъ Германосъ Каравангелисъ. Той има на разположението си единъ гъркоманинъ, на име Вангелъ, отъ с. Сребрено, нѣкогашенъ харамия, който е сега на служба у турцитѣ като потераджия. Вангелъ съ една малка чета, съставена отъ нѣколцина негови роднини и съселяни-гъркомани, участвува, заедно съ войската, въ преследването на българскитѣ чети, за което е и осѫденъ отъ организацията на смърть. Костурскиятъ владика и Ионъ Драгумисъ поискватъ отъ Гърция десеть отбрани момчета, които да засилятъ четата на Вангелъ. Презъ втората половина на юний 1903 г. поисканитѣ момчета, избрани и въорѫжени отъ Цонтосъ и отъ Меласъ, се намиратъ вече въ костурско — въ Чурилов-

1. Пакъ тамъ, стр. 110.      2. Пакъ тамъ, стр. 99.      3. Пакъ тамъ, стр. 98.      4. Пакъ тамъ. стр. 142.

5. Пакъ тамъ, стр. 144.      6. Пакъ тамъ, стр. 5 (въ предговора).      7. Пакъ тамъ, стр. 38.

134

ския монастиръ „Св. Никола”, отгдето ги поема Вангелъ. Всички сѫ критяни. Между тѣхъ е и Ефтимиосъ Каудисъ, който по-после се прочува като андартски капитанъ. Понататъшната дейность на тази първа андартска чета е описана отъ Стаматисъ Раптисъ [1] — единъ отъ многото гръцки автори, по съчиненията на който ние проследихме историята на гръцкото четническо движение въ Македония. Четата, подсилена съ други гъркомани и потераджии и стигнала до 24 души, започва вече своитѣ „наказателни” действия противъ българитѣ и то въ тѣсно сътрудничество съ турцитѣ. Една нощь, къмъ края на юний 1903 г. караулитѣ на Вангеловата чета забелязватъ при с. Бабчоръ (въ политѣ на пл. Вичъ) стотина въорѫжени хора. Караулитѣ ги взематъ за българи и се завързва стрелба. По-нататъкъ, ето какво пише Ст. Раптисъ:

„Обаче начинътъ, по който стреляха враговетѣ на отмъстителитѣ, нѣколко изсвирвания съ трѫба и размѣнени турски сигнали убедиха капетанъ Вангела, че има срещу себе си войска.

 

По това време капетанъ Вангелъ бѣше принесълъ голѣми услуги на турската войска, не само защото бѣше служилъ за водачъ на войската при преследването на българскитѣ възстанически чети, но и бѣше участвувалъ самъ съ безподобна храбрость въ станалитѣ отражения.

 

Затова турскитѣ офицери отъ тоя районъ бѣха дали на храбрия македонецъ „парола”, чрезъ която да се избѣгватъ стълкновенията, които по недоразумение биха могли да станатъ между него и войската.

 

Парола е тайния знакъ, който тѣ знаеха, и съ който си служеха въ общата борба, цельта на която бѣ потушаването на лъжевъзстанието, организирано отъ Чекаларова, Попова и Сарафова, заедно съ софийскитѣ комитаджии.

 

Капетанъ Вангелъ заповѣда на своитѣ паликари да спратъ стрелбата.

 

И стоещитѣ насреща имъ направиха същото. Капетанътъ извика „паролата”, и веднага получи отговоръ отъ единъ турко-албанецъ офицеръ.

 

— Войска е. — каза той на своитѣ паликари.

 

— Ела, капетане, да те видимъ, —извика отъ шумака турскиятъ офицеръ.

 

Капетанъ Вангелисъ Георгиу слъзе и се срещна съ турскитѣ офицери. Той имъ изказа съжаленията си за недоразумението

1.  („Капетанъ Пулакасъ. — Цѣлата македонска борба. — Героичнитѣ сражения. — Отмъстителитѣ българоубийци. — Най-патриотично четиво. Съ истинскитѣ образи на борцитѣ”).

Това съчинение излѣзе на времето въ отдѣлни брошури и обема цѣли 2520 страници. Като се изключатъ помѣстенитѣ въ него документи — докладитѣ на капетани, комитетски заповеди и окрѫжни, частни писма и др. — останалото е смѣсь отъ факти и измислици, предадени безъ огледъ на логика, истина и правда. Авторътъ, самъ андартъ и сляпъ българомразецъ, мѣри патриотизма и заслугитѣ на героитѣ си споредъ числото на българитѣ, които тѣ сѫ убили. Той въздига гърка до свърхестествено сѫщество, андартскитѣ капетани — до „полубогове”, а българина поставя подъ равнищего на дивака, като му отрича дори и човешки образъ. Така написана, книгата на Раптисъ е за насъ ценна като самохарактеристика на гърка и като неизчерпаемъ изворъ на самоизобличения за самото андартско дѣло. И като такава ние ще я използуваме. Обстойна преценка за нея ние дадохме презъ 1909 година въ „Периодическо списание” (LXX, 3—4, стр. 268—311) подъ насловъ: „Къмъ историята на гръцката терористическа пропаганда въ Македония”.

135

което стана по причина на нощната тъмнина, и следъ като се сбогува приятелски съ началницитѣ на тоя отредъ, върна се при четата си.

 

Войската продължи пѫтя си къмъ Черешница [1].

Митрополитъ Каравангелисъ се срѣща свободно съ андартската чета и то въ присѫтствието на турски войници. На 28 юний — намираме се все още преди възстанието — митрополитътъ, придруженъ отъ 27 войници арнаути, подъ началството на чаушитѣ Рустемъ-бей и Шефкетъ-ага, пристига въ с. Елеово. Капетанъ Вангелъ се научава и веднага идва съ четата си въ сѫщото село. Тамъ „отмъстителитѣ” присѫтствуватъ на литургията, отслужена отъ митрополита. Митрополитътъ продължилъ после обиколката си, „учейки и просвѣщавайки паството си въ истината”. И презъ лѣтото презъ цѣлото пѫтуване четата на Вангелъ го придружава „тайно”, безъ да се отдѣли отъ него [2].

На 24 юлий — възстанието е вече обявено — единъ отредъ отъ 400 войници отивалъ къмъ Клисура за да нападне една комитаджийска чета отъ 500 и повече българи. „Елино-македонцитѣ” следвали отъ известно разстояние подирь войската. Между Маврово и Горници офицеритѣ се спрѣчкали помежду си и се върнали назадъ. „Обаче отмъстителитѣ, заедно съ познатитѣ имъ отъ обиколката на костурския митрополитъ албанци-чауши Рустемъ и Шефкетъ, придружавани само отъ четирма солдати, продължиха пѫтя си къмъ Клисура”. И стигнали на 300 крачки отъ позициитѣ на българитѣ. „Войницитѣ щомъ видѣха, че българитѣ сѫ близу двадесеть пѫти повече и настанени на силни позиции, поискаха отъ чаушитѣ да се отстранятъ отъ това опасно мѣсто. Но Рустемъ и Шефкетъ не приеха да отстѫпятъ”. Тѣ казали на войницитѣ:

— Идете си вие, страхливци, а ние ще останемъ съ паликаритѣ, белки направимъ нѣщо.

По-нататъкъ Ст. Раптисъ разказва, какъ андартитѣ, макаръ само 13 на брой — 15 заедно съ двамата чауши — се сражавали геройски противъ възстаницитѣ, като убили шесть и ранили четири души отъ тѣхъ [3].

Сѫщата чета на Вангела и критянитѣ придружава къмъ края на възстанието костурския митрополитъ въ неговитѣ обиколки по опожаренитѣ села, за да ги увещава да минатъ подъ Патриаршията. Следъ възстанието Вангелъ остава съ мѣстнитѣ си хора, а критянитѣ се завръщатъ въ Гърция.

Отъ казаното до тукъ се установява по единъ несъмненъ начинъ, че андартската акция е замислена, подготвена и започнала да се осѫществява преди Илинденското въз-

1. Стр. 112-115.

2. Пакъ тамъ, стр. 112-115.

3. Пакъ тамъ, стр. 122—123.

136

стание. Не е, прочее, „насилственото” обръщане на патриаршийскитѣ села въ екзархийски, започнало къмъ края на 1903 г, и продължило презъ следващитѣ години, което е внушило на македонствуващитѣ срѣди въ гръцката столица мисъльта за „въорѫжена отбрана” противъ комитаджийскитѣ насилия.

*

Костурскиятъ митрополитъ е същевременно въ връзка и съ познатия ни Коте. Организацията е въ течение на тѣзи връзки. Когато, обаче, наближи възстанието, костурското началство, по настояване главно на Лазаръ п. Трайковъ, опрости, както знаемъ, всички прегрѣшения и престѫпления на стария пакостникъ и му опредѣли районъ за действие въ югоизточна Прѣспа. Презъ възстанишкитѣ действие Коте не прекъсна връзкитѣ си съ Каравангелисъ, а следъ надделяването на турцитѣ, мина открито на гръцка страна. За да запечати и съ българска кръвь вѣрностьта си къмъ гърцизма, Коте отрѣза главата на Лазаръ п. Трайковъ, когото бѣше приютилъ следъ раняването му въ Мариховско и я изпрати на владиката въ Костуръ. Сега вече Каравангелисъ решава да използува по-рационално комитаджийската опитность и влиянието на Коте по селата край Рулската рѣка и въ югоизточна Прѣспа.

Въ началото на 1904 година убиецътъ на п. Трайкова се озовава въ Атина, посрещнатъ като борецъ за елинизма и обсипанъ съ почести отъ комитетскитѣ срѣди [1].

Чрезъ Коте, Павле Кировъ отъ с, Желево и други нѣкои изверги отъ селата край Рулската рѣка, бѣха отчасти спечелени и, заедно съ съседното влашко село Песодери [2], разположено надъ стратегичния Песодерски проходъ, послужиха като база за действие въ Корещата (западната часть на костурско) и въ Долна Прѣспа. Още по-сигурна база за замислената андартска акция въ източната часть на планината Вичъ се създаде отъ влашката паланка Невеска и отъ селата: Елеово, Негованъ и Бѣлкаменъ — първитѣ две населени съ арнаути-християни и третото — съ арнаути и власи. Въ този районъ, Ионъ Драгумисъ и Каравангелисъ, покрай известния ни Вангелъ отъ с. Сребрено, спечелиха, още преди възстанието, съдействието на Зиси Дульо отъ Елеово, турски потераджия, съ право да държи въ селото си въоръжена чета, на Коле Пинза, тоже потераджия отъ съседното с. Негованъ, ползуващъ се съ сѫщитѣ права и други.

1. Гръцката признателность се изрази, между друго, и въ настаняване на дветѣ Котеви момчета като стипендианти въ гръцки училища. Единътъ синъ на Коте свърши военното училище въ Атина и стана офицеръ.

2. Въ с. Песодери андартската идея намери горещъ привърженикъ въ лицето ма мѣстния свещеникъ влахъ, образованъ, твърде хитъръ и съ влияние всрѣдъ офицеритѣ отъ мѣстния гарнизонъ.

137

*

Преустроениятъ македонски комитетъ на Калапотакисъ въ Атина засили следъ потушаването на възстанието настояванията си предъ правителството и успѣ да издействува съгласието на м-ръ-председателя Теотокисъ за изпращане на една разузнавателна мисия въ Македония. Съ тази мисия, която трѣбваше да изучи, доколкото условията въ вѫтрешностьта благоприятствуватъ за пропагандаторски действия чрезъ въорѫжени чети, бѣха натоварени четирма офицери: Кондулисъ, Колокотронисъ, Папуласъ [1] и Меласъ. Всѣкиму отъ тѣхъ се даде право да вземе съ себе си по едно въоръжено лице, а Коте — три свои момчета. Павле Кировъ отъ Желево и Ник. Пирзасъ отъ Леринъ бидоха ангажирани за да отведатъ дружината въ вѫтрешностьта на Македония. Военното министерство даде редовенъ отпускъ на офицеритѣ [2], престолонаследникътъ, князъ Константинъ, ги прие на прощална аудиенция [3] и презъ втората половина на февруарий 1904 г. тѣ, заедно съ хората си, се отправиха къмъ турската граница.

Ние ще проследимъ пѫтя, действията и резултатитѣ на тази първа официална андартска мисия по най-автентични гръцки източници. Гръцката литература изобилствува съ всевъзможни съчинения върху андартското движение — мемоари, биографии, спомени, бележки, полемични статии. Най-важни сѫ, разбира се, изнесенитѣ въ тѣхъ писма и официални документи, въ които фактитѣ, мислитѣ и настроенията на действуващитѣ лица, непредназначени на времето за обнародване, заслужаватъ пълно довѣрие. Особено ценни отъ това гледище сѫ, помѣстенитѣ въ току-що споменатата биография, писма на Павлосъ Меласъ до жена му, до приятели и сътрудници. Въ тѣзи писма Меласъ, пръвъ герой и великомѫченикъ на андартската акция, се е самообрисувалъ като човѣкъ — идеенъ борецъ и патриотъ. Но обрисувайки себе си, той ни е далъ и най-достовѣрната характеристика на андартското движение — на неговитѣ съкровени подбуди, употребявани срѣдства и преследвани цели. Далъ ни е, съ други думи, цѣлъ арсеналъ отъ оръжия, чрезъ които може по най-ефикасенъ начинъ да се бие самото андартско дѣло. А да биешъ противника съ неговитѣ собствени орѫжия е, безъ съмнение, работа благодарна...

На 7 мартъ, презъ нощьта, единъ подофицеръ съ двама евзони отъ пограничната стража поведоха офицерската група — всичко 17 души, и я прехвърлиха отвѫдъ границата. пѫтьтъ до костурско върви презъ гориститѣ мѣста на Гре-

1. Главнокомандвуващъ на гръцката армия въ Мала-Азия презъ 1921—22 г.

2. („Биография по разкази, спомени, писма негови и на други” — Александрия, 1926, стр. 458).

3. Пакъ тамъ, стр. 181.

138

бенската околия, минава се р. Бистрица (Алиакмонъ) и се навлиза въ западнитѣ предпланини на Снѣжникъ (Мурикъ), въ гънкитѣ на която сѫ сгушени: Палеокастро, Сятища, Конско, Селица, Богоцко, Костурачъ, Лошница, Гръцка Блаца. Този пѫть, съ отклонения въ една или друга посока, следватъ обикновено андартскитѣ чети, предназначени за Битолския окрѫгъ. Областьта е гориста, съ твърде живописни гледки. Населена е, въпрѣки изобилието на славянски наименувания, съ гърци, турци и власи. Гръцкото население още не е сериозно повлияно отъ агитационната и организаторската дейность на „Отбраната” и не питае къмъ българитѣ органическата ненависть на андартитѣ и тѣхнитѣ вдъхновители. То познава българитѣ по отгласитѣ на тѣхнитѣ революционни борби и на възстанието. Отдѣлни гърци сѫ въ услугитѣ на организацията, като водачи и ятаци, при пренасяне на орѫжие и нелегални хора. Тѣ вършатъ това срещу заплащане, но и съ съзнанието, че подпомагатъ едно дѣло, насочено противъ общия угнетитель — турчина. Меласъ, възмутенъ отъ всичко това, въ едно писмо до жена си, говорейки за единъ куриеръ, Георгисъ, отъ Палеокастро, пише:

„Той поверително ни съобщи, че преди нѣколко дена е прекаралъ презъ Богоцко значително количество пушки за българитѣ. Той не мисли, че е направилъ нѣщо лошо, понеже — казва — българитѣ се борятъ за свобода и, какт сами тѣ твърдятъ, „ние се боримъ, а гърцитѣ ще ѝ се радватъ”. Както виждашъ, дори и тукъ тѣзи безобразници сѫ работили. Тукъ сѫщо трѣбва непремѣнно да се поработи отъ страна на мѣстнитъ ни хора, но и отъ страна на Гърция. Безъ съмнение, тукъ българитѣ не преследнатъ завоевателни цели, но ухажватъ селянитѣ зарадъ превоза на своето орѫжие. Прочее, всѣкидневно тукашнитѣ хора се намиратъ въ сношение съ българитѣ, тогава, когато съ насъ не ги свързва нищо. Азъ, разбира се, развихъ предъ него (куриера) всичкото си ораторско изкуство и, повидимому, той за първи пѫть слушаше и гръцката редакция за българскитѣ освободители” [1].

За забелязване е, че мѫкитѣ и лишенията на дружината сѫ най-голѣми въ тази именно неорганизирана область — отъ гръцката граница до костурско. Минали отсамъ на 7 мартъ, тѣ едвамъ на 13 мартъ стигатъ въ Богоцко — последното чисто гръцко село по тая посока — и на 15 с. м. — въ Чуриловския монастиръ. Но дори и въ тази область най-ценни услуги при търсене на мѣстни куриери, храна и пр. указва на андартитѣ гъркоманинътъ Павле Кировъ (Павлосъ Киру), ученикъ на Коте, многажди прескачалъ, като четникъ, гръцката граница. Въ Чуриловския монастиръ дружината гостува у игумена Григорий, гъркоманинъ отъ с. Чурилово, довѣренъ човѣкъ на Каравангелисъ, „съ неугасима ненависть къмъ българитѣ, противъ които

1. Пакь тамъ, стр. 220—221.

139

води бѣсна война” [1]. Отъ Чуриловския монастиръ ги подема единъ водачъ отъ с. Черновища, изпратенъ имъ отъ Каравангелисъ, и презъ Шестеово и Черновища ги прехвърля въ Габрешъ. Оттукъ нататъкъ разпорежда вече Коте, който има своитѣ приятели и ятаци по селата. Куриери, храна, посрѣщане и изпращане, караулене — когато андартитѣ сѫ настанени на квартири вѫтре въ селата — всичко става при образцова точность и редъ, и извиква възторзитѣ на Павлосъ Меласъ [2]. И всичко това Меласъ го отдава на организаторския талантъ и на авторитета на Коте (Котосъ), безъ да подозира, или като умишлено премълчава, че въ посетенитѣ села хората се придържатъ за единъ редъ, на който организацията ги е научила. Коте подбира по селата и хората, предъ които офицеритѣ обясняватъ целитѣ на андартската акция. Това сѫ отдѣлни по-фанатизирани гъркомани, лични приятели на Коте и на неговитѣ момчета, разни недоволници отъ строгоститѣ на организацията или роднини и близки на наказани отъ комитета лица. Ораторитѣ се обясняватъ чрезъ преводачи, понеже мѣстнитѣ „елини” не разбиратъ езика имъ. Въ с. Черновища, предъ дванадесеть „първенци”, повикани отъ Коте, Пирзасъ отъ Леринъ превежда речитѣ, произнесени отъ Кондулисъ и Меласъ. Въ едно отъ писмата до жена си, Меласъ дава въ резюме речьта, която е произнесълъ предъ този „македонски парламентъ”: 

„Братя, ние, които дойдохме отъ Атина, за да ви помогнемъ, донесохме съ себе си само любовь, патриотизъмъ и юначество; само съ тѣхъ и съ пушкитѣ, които ще ви донесемъ, ако си поискате, ще ви помогнемъ да се защитите противъ безчестията на българитѣ, а, ако стане нужда, и противъ безчестията на турцитѣ. Ние нѣма да ви насилваме да ни последвате, както направиха съ васъ българитѣ. Тѣ ви заставяха да си продавате воловетѣ, за да имъ давате пари за пушки. Но следъ като ви взимаха паритѣ, не само пушки не ви даваха, но презъ лѣтото ви дигнаха на сила, само и само да покажатъ предъ Европа, че Македония е българска и е цѣла възстанала. И следъ като си направиха по този начинъ кефа, оставиха турцитѣ да ви изгорятъ селата. Ние ще дадемъ безъ пари пушки на ония, които ни поискатъ. Но ще обичаме и ще закриляме и онѣзи, които не ще ни поискатъ. Ние нѣма да вадимъ очи, нито ще рѣжемъ уши, нито ще обесимъ нѣкого. Но ако единъ нашъ бѫде убитъ, ще убиваме веднага единъ виновникъ-врагъ. Нѣма да се криемъ като подлецитѣ Сарафовъ, Чекаларовъ и др., а ще се биемъ гърди съ гърди и ще мремъ първо ние и после вие. Нашата политика презъ тази година е следната: Трѣбва да попрѣчимъ на българитѣ да вършатъ пакъ злодеяния и да повторятъ ланското лъжевъзстание, защото цѣлиятъ свѣтъ е на пѫть да признае, че тукъ има само българи. Това трѣбва да стане тази година, а догодина можемъ да поработимъ и за свободата” [3].

1. Пакъ тамъ, стр. 236 — 237.

2. Пакъ тамъ, стр. 252.

3. Пакъ тамъ, стр. 244—255.

140

Почти въ всѣко село офицеритѣ посещаватъ църквата и училището, разпитватъ учителитѣ за обучението, разпитватъ децата и имъ раздаватъ шекерчета, локуми и дребни монети. Меласъ е крайно огорченъ, загдето децата не разбиратъ четеното. „Всички заедно посетихме училището. Учительтъ говори доста лошо гръцки. Той накара децата да попѣятъ. Не разбрахме дали езикътъ бѣше македонски или гръцки. Всички ученици знаятъ да четатъ и да пишатъ, но нито едно не знае да говори, а едно или две разбиратъ само малко” [1]. Меласъ е още повече огорченъ отъ това, че „ни една отъ женитѣ не приказва гръцки” и затова трѣбва „на всѣка цена да се постигне, щото момичетата да посещаватъ училището” [2]. Той прави пропаганда съ заплащането на всичко, което се взима за храна [3], съ разни дребни благодеяния и подаръци. „Научихъ и малко македонски думи и ги казвамъ на женитѣ, на майкитѣ особено, и тѣ сѫ въ възторгъ отъ мене. Едно петаче тукъ, едно шекерче тамъ, една добра дума, една цѣлувчица на децата привличатъ винаги родителитѣ, които съпоставятъ гърцитѣ съ българитѣ” [4]. Въ с. Оровникъ пъкъ той обещава на гъркоманския попъ Стефанъ, който е и учитель въ селото, пари за ново расо, ако успѣе да увеличи броя на ученицитѣ си [5]. Съ една речь, Меласъ изпъква като изкусенъ демагогъ и подкупникъ.

Между 16 и 25 мартъ офицеритѣ посетиха селата Габрешъ, Черновища, Руля, Бирима, Желево и Оровникъ. Презъ време на обиколката си тѣ сѫ непрекъснато въ връзка съ Каравангелисъ (който въ Руля имъ изпратилъ тютюнъ, овощия вино и една кадифена капа за Меласъ) [6] и съ консулството въ Битоля. Въ Оровникъ Ионъ Драгумисъ имъ съобщава съ шифровано писмо отъ Битоля, че турската легация научила за обиколката на Кондулисъ и на Меласъ изъ костурско и направила постѫпки предъ гръцкото правителство и че, за да разпръснатъ съмненията на турцитѣ, необходимо е двамата офицери да се върнатъ колкото може по-скоро въ Гърция. Пръвъ заминава Меласъ, натоваренъ отъ другаритѣ си да направи докладъ до министерството. На 25 мартъ той потегля, преоблѣченъ, за Битоля, кѫдето се настанява въ гръцкото консулство и се вижда съ Ионъ Драгумисъ. Придруженъ отъ консулския чиновникъ Агорастосъ, Меласъ отпѫтува съ чуждъ паспортъ за Солунъ [7]. Отъ Солунъ, съ грижитѣ пакъ на гръцкото консулство, Меласъ взе парахода за Пирея [8].

1. Въ с. Руля (пакъ тамъ, стр. 247).     2. Пакъ тамъ, стр. 248.

3. „Всѣкѫде плащаме за всичко и това прави най-добро впечатление” (пакъ тамъ, стр. 2 2).

4. Пакъ тамъ, стр. 258.      5. Пакъ тамъ, стр. 267.       6. Пакъ тамъ, стр. 255.

7. Пакъ тамъ, стр 271.      8. Пакъ тамъ, стр. 274.

141

*

Не много време следъ доклада, подписанъ и отъ четирмата офицери, членове на разузнавателната мисия, м-ръ председательтъ получава другъ отдѣленъ докладъ отъ Папуласъ и Калакотронисъ, и то съ противоположни заключения. Докато въ общия докладъ се изтъкваше, че въорѫжената пропаганда въ Македония е, при опредѣлени условия, възможна, въ доклада на двамата се твърдѣше, че почвата за четнишка дейность е досущъ неблагоприятна и че е невъзможно да бѫдатъ българитѣ измѣстени отъ позициитѣ, които сѫ извоювали. Неизяснени останаха причинитѣ, които сѫ накарали Папуласъ и Калакотронисъ да промѣнятъ коренно първоначалното си мнение. Както и да е, противоречието между анкетьоритѣ наложи на Теотокисъ да отзове и останалитѣ членове на мисията. Възмутенъ отъ двойственото поведение на двамата си другари, Меласъ оскърби при първа среща Калакотрониса, който пъкъ му изпрати веднага секундантитѣ си. Дуелътъ между двама офицери, принадлежащи на две отъ най-знатнитѣ атински семейства, бѣ изнесенъ и въ печата и предизвика сензация въ гръцкото общество [1].

Правителството и щабътъ на армията усвоиха въ края на краищата препорѫкитѣ на Кондулисъ и Меласъ. По официално указание, при комитета, председателствуванъ отъ Калапотакисъ, се учреди и „върховенъ съветъ”, въ състава на който, покрай тримата членове на комитета (Д. Калапотакисъ, Т. Балтаджисъ [2] и И. Ралисъ), влѣзоха още П. Т. Политисъ и Сораглусъ. Въ гръцката столица се основаха по това време и разни други дружества за подкрепа на андартската акция въ Македония.

Вѫтре въ Турция върховното рѫководство на акцията се повѣри на самитѣ консули, въ тѣсно разбирателство съ мѣстнитѣ владици. Наложи се, прочее, консулскитѣ постове да се повѣрятъ на дейни и предани на андартското дѣло лица, макаръ и не отъ кариерата. Назначенията засегнаха и нѣкои по-важни градове въ България, като Пловдивъ и Бургазъ, за да бѫдатъ наличнитѣ сили на елинизма въ Княжеството сѫщо използувани за терористическата пропаганда въ Македония. Като такива консули бѣха изпратени: въ Битоля — Калергисъ (зеть на стария Драгумисъ), въ Сѣръ — Сахтурисъ, въ Пловдивъ — Коромиласъ [3], въ Бургазъ — Матлисъ и пр. Въ Бургаското консулство бѣ пре-

1. Пакъ тамъ, стр. 276.

2. Застрелянъ следъ малоазиатската катастрофа заедно съ други членове отъ кабинета на Гунарисъ.

3. Л. Т. Киселинчевъ, познавачъ на гръцкитѣ работи, изследвалъ по гръцки източници развоя на андартското движение, пише: „Коромиласъ престоя въ Пловдивъ близу една година, презъ което време непрестанно работѣше за гръцкото дѣло въ Македония и то предъ очитѣ на всички официални власти въ България, които, за голѣмо съжаление, не пожелаха да повѣрватъ на даванитѣ сведения за неговата особа и за деянията му отъ добри българи въ вѫтрешностьта на Македония”. (“Гърцитѣ преди и следъ Илинденското възстание” — Сб. „Илиндень”, 1927 г., стр. 42—50).

142

мѣстенъ като чиновникъ и Ионъ Драгумисъ. На Коромиласъ бѣ повѣрено общото рѫководство на акцията. Въ това си качество той, преди да заеме консулския си постъ, посети най-виднитѣ политически личности въ Атина, за да постигне пълно единение на гръцката общественость по тази проблема. Само престарѣлиятъ Т. Делиянисъ, м-ръ предсе-датель презъ нещастната гръцко-турска война, се противопостави на първо време, сочейки рисковетѣ на предприеманата акция.

Освенъ това, Коромиласъ подбра единъ щабъ отъ офицери, измежду най-способнитѣ въ гръцката армия, на които възложи да проучатъ предварително, по райони, Македония, за да могатъ по-после да поематъ непосрѣдственото рѫководство на противобългарската борба. Първитѣ ангажирани отъ него офицери бѣха: капитанитѣ — Мораитисъ, Куревелисъ и Влахоянисъ, поручикъ К. Мазаракисъ, подпоручицитѣ — Ексадактилосъ и Какавосъ, морскиятъ офицеръ Какулидисъ и жандарм. подпоручикъ Спиромилиосъ. Преди да заминатъ за Македония и се настанятъ подъ други имена, като чиновници по гръцкитѣ консулства, тѣ се явиха предъ командуващия армията, престолонаследника князъ Константинъ, който ги насърдчи съ думитѣ: „Отечеството очаква много отъ васъ и, увѣрявамъ ви, нѣма да забравя това, което ще направите”, — както пише единъ отъ тѣзи офицери — поручикъ К. Мазаракисъ (по-сетне капитанъ — Акритасъ) въ една своя статия [1]. Подборътъ на офицери за Македония продължи непрестанно и презъ следващитѣ години. Мнозина отъ тѣхъ, преди заминаването си, изучаваха топографията и народностната статистика на Македония, а нѣкои вземаха уроци и по български езикъ [2]. Въ вѫтрешностьта офицеритѣ се настаняваха не само по консулствата, но още и като директори и учители по училищата, търговци, комисионери — изъ разни центрове, и дори като игумени на монастири [3].

Следъ известно престояване въ Пловдивъ, Коромиласъ бѣ назначенъ за генераленъ консулъ въ Солунъ и презъ лѣтото на 1904 г. зае новия си постъ. Тукъ, окрѫженъ отъ своя офицерски щабъ, той застана начело на андартското движение и го води съ рѣдка енергия и упоритость, но и

1. „Македоникосъ агонъ”, 1903—1908 г. („Македонска борба”, 1903— 1908 г.) отъ генералъ К. И. Мазаракисъ Енианъ, Атина, 1937 г., стр. 56.

2. Пакъ тамъ, стр. 12: „Ние останахме да изучаваме етимологическите статистики при Министерството на външнитѣ работи и българския езикъ съ учитель, нѣкой си Илия отъ Загоричане”.

3. Мазаракисъ привежда следнитѣ случаи (стр. 17): Офицерътъ Цироянисъ, училищенъ директоръ въ Струмица, Клитосъ — търговецъ в Гевгели, Анагиостакосъ – игуменъ на манастира при Ошани и “други, настанени по-късно въ Лозенградъ, одринъ, Драма, Пангеонъ, Кавала, Ксанти и постепенно навсѣкѫде, кѫдето имаше поробенъ елинизъмъ”.

143

съ още по-рѣдка патриотическа безочливость. Разкрития следъ разкрития дойдоха да установятъ, че цѣлата терористическа дейность на гръцкитѣ комитети и чети въ Солунския санджакъ се вдъхновява и рѫководи отъ гръцкото генерално консулство. Консулското тѣло въ Солунъ взе да негодува. Високата порта се принуди да направи многократни постѫпки въ Атина. Коромиласъ не се стрѣскаше и можа да се задържи на солунския си постъ чакъ до края на 1907 година.

[Previous] [Next]
[Back to Index]