Освободителнитѣ борби на Македония, I

Хр. Силянов

Посвещава се на всички покойници и живи, знайни

и незнайни труженици и борци, които подготовиха

и сътвориха Илиндеската епопея

Предговоръ

Наличнитѣ сурови материали още не сѫ достатъчни за да се напише една по-пълна и абсолютно точна история на македонското освободително движение. Много отъ даннитѣ, съ които разполагаме, особено цифритѣ относно турскитѣ и македонскитѣ жертви, подлежатъ на провѣрка. За тая провѣрка и за по-пълно освѣтление на нѣкои отъ събитията, биха допринесли много архивитѣ на Вѫтрешната организация и на Върховния комитетъ. За съжаление, обаче, запазената часть отъ тия архиви, пръсната у разни, известни и неизвестни, мѣста и лица, още не е достѫпна за проучване.

Отъ публикуванитѣ данни, намиращи се въ отдѣлни книги и изъ разни вестници и списания, най-много ми послужиха издаденитѣ отъ Македонския наученъ институтъ „Материяли за историята на македонското освободително движение”. Професоръ Л. Милетичъ имà щастливата идея да запише и запази за потомството личнитѣ спомени на редица видни революционни деятели, повечето отъ които не сѫ днесъ между живитѣ. Заслугата на уважаемия професоръ е толкова по-голѣма, че можа да предаде разказитѣ на тия скѫпи покойници съ скрупульозна точность, почти въ стенографенъ видъ, запазвайки и индивидуалнитѣ особености на живия имъ говоръ. Гьорче Петровъ и Борисъ Сарафовъ, напримѣръ, изпъкватъ живи въ тия свои спомени — самохарактеристики. Не ще съмнение, тия материали могатъ и да заблудятъ. Тѣ изискватъ най-предпазливо и критично разглеждане, за да може да се елиминира неизбѣжния субективенъ и тенденциозенъ елементъ въ тѣхъ. Твърде много дължа сѫщо на „Мемоара на Вѫтрешната Организация” отъ 1904 година, на материалитѣ пръснати изъ разнитѣ издания на Илинденската организация и др.

Отъ необнародванитѣ материали най-богатъ източникъ на сведения бѣ за мене тайната архива на Министерството на външнитѣ работи, която министъръ-председательтъ г. Н. Мушановъ имà добрината да ми остави за проучване. Княжескитѣ дипломатически агенти въ Цариградъ и търговскитѣ агенти въ главнитѣ градове на Македония и Одринско сѫ влагали патриотична грижа и акуратность въ своята инфор-

VIII

мационна служба, а нѣкои отъ тѣхъ сѫ я изпълнявали като свещенодействие. Изпълнявамъ приятенъ дългъ, като изказвамъ отъ това мѣсто моята голѣма благодарность на г. Мушанова. Благодарность дължа и на много приятели, коичо проявиха интересь къмъ моя трудъ и ми помогнаха било съ свои сведения, било като ме снабдиха съ чужди писма, писани спомени, неиздадени мемоари и дневници, както и на всички които по единъ или другъ начинъ улесниха моята задача.

Не си правя илюзията, че изложението на фактитѣ е изчерпателно. Въ такива случаи стремежътъ къмъ аб точность никога не е постижимъ. Смѣтамъ, обаче, че прагматическата страна въ едно историческо съчинение не е най-важната. При това тя подлежи на постоянни корекции и добавки. Всички обяснения, допълнения и поправки, направени публично или по частенъ редъ, ще бѫдатъ взети подъ внимание и надлежно използувани при евентуално второ издание.

По-важно отколкото самитѣ факти е, да се предаде тѣхния духъ и тѣхната вѫтрешна сѫщность. Това бѣше и моето главно домогване, при което съмъ искалъ да бѫда обективенъ, въ рамкитѣ на човѣшката възможность. Еднакво съмъ искалъ да избѣгна и всѣка тенденциозность. Тия мои усилия бѣха въ известна смисъль спъвани отъ това, че трѣбваше да възпроизвеждамъ събития, представящи само прелюдията на една неизповѣдима трагедия, развръзката на която се крие въ бѫдещето, по-близко или по-далечно, и всѣко действие на която пари като нажеженъ вѫгленъ българската душа.

София, 6 ноемврий 1933 г.

Авторъть

[Previous] [Next]
[Back to Index]