Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

VI. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪЗСТАНИЕ

3. Възстанишки действия въ другитѣ окрѫзи

3. Скопскиятъ окрѫгъ презъ възстанието. — Четата на Ник. Пушкаровъ въ Скопско. — Атентатъ по желѣзницата Скопие—Солунъ. — Сърбоманска чета. — Сражения надъ Кожле, Вѣтърско и Гюрище. — Други сражения въ Скопския санджакъ: Прешовско, Малешевско, Щипско и Кочанско

Въ Скопскиятъ вилаетъ, по-точно въ неговата македонска часть — Скопския санджакъ — станаха сѫщо акции въ подкрепа на Илинденското възстание. Едни отъ околиитѣ, съставляващи Скопския революционенъ окрѫгъ, останаха невъорѫжени [1], други бѣха изтощили силитѣ си въ борба срещу

1. Съ изключение до известна степень на Тетовската, Гостиварската и Щипската. Въ Тетовско и Гостиварско българитѣ притежаваха известно количество „тетовки”, но съседството съ Арнаутлука правѣше тѣзи краища изобщо неудобни за четнишко движение.

352

сръбската пропаганда (кумановската), трети носѣха следитѣ на преживени тежки афери (щипската и др.), или се разяждаха отъ мѣстни раздори (велешката). Затова и приносътъ на тоя окрѫгъ къмъ възстанието не е много значителенъ.

Неколко седмици до възстанието въ Скопско се яви четата на Ник. Пушкаровъ отъ Пирдопъ, бившъ учитель въ скопското педагогическо училище и председатель на скопския окрѫженъ комитетъ. Четата — 18 души — разполагаше съ нѣколко боеви сили и интелигентни младежи [1] и носеше съ себе си стотина килограма динамитъ и 200 бомби, адски машини и циановодородъ. [2]

На 22 юлий вечерьта четата се настани въ монастира Св. Иванъ надъ с. Ветърско, недалеко отъ вливането на р. Пчиня въ Вардара. Отъ тамъ се вижда Вардара и движението по желѣзопѫтната линия. Въ Ветърския монастиръ бе нагласено организационни куриери да подведатъ една сърбоманска чета, която неотдавна беше се явила въ Кумановско и да я доведатъ при Пушкарова. Планътъ успѣ. Сърбоманската чета, състояща отъ трима сърби и четирма македонци сърбомани, се видѣ заобиколена отъ Пушкаровитѣ другари. Началникътъ ѝ заяви, че четата дошла въ Македония за да подкрепи Вѫтрешната организация въ борбата ѝ противъ турцитѣ и че желае да се присъедини къмъ Пушкаровата. Пушкаровъ ги прие. [3]

Отъ Ветърския монастиръ четата се премести при с. Новачени и приготви динамитенъ взривъ подъ желѣзопѫтната линия Скопие—Солунъ. На 1 августъ, 11 часа, динамитътъ избухна и предизвика дерайлирането на единъ воененъ тренъ отъ 32 вагона. Два дни трая разчистването на линията. Едно отделение съ Дим. Бояновъ начело нападна веднага следъ взрива турския патрулъ при моста и въ

1. Въ тая чета влизаха: трима избѣгали отъ ломския полкъ войници, за да подкрепятъ възстанието въ Македония — Димитъръ Бояновъ, подофицеръ, Тодоръ Николовъ и Дим. Баевъ и тримата отъ Търновско; Миланъ Ангеловъ и Алекс. Антоновъ, учители; Хр. Шалдевъ, студентъ отъ Духовната академия въ Петербургъ; Романъ Стефановичъ, русинъ, гимназистъ отъ Тифлисъ; другитѣ момчета бѣха отъ Щипско, Кумановско и Велешко.

2. „Силна отрова, която действува отровително дори само като се разлѣе, за да се пръсне въ нѣкои джамии (въ Скопие, Б. А.) та да помислятъ, че чума е донесена” („Спомени на Ник. Пушкаровъ”, стр. 189).

3. Въ Враня функционираше сръбски комитетъ за изпращане чети въ Македония. Въпросната чета бѣ часть отъ по-голѣма чета, изпратена отъ тоя комитетъ и разпръсната отъ турцитѣ. Както увѣряватъ Н. Пушкаровъ („Спомени”, стр. 193) и Хр. Шалдевъ („По пѫтя къмъ изпълнение на клетвата си”, Сб. „Илиндень 1927, стр. 90—91), сърбоманската чета сътрудничила лоялно до край съ тѣхъ. Скопскиятъ търговски агентъ Недковъ съ дата 30 августъ (рапортъ № 588) съобщава, че споредъ турски сведения въ Враня пристигнали два вагона доброволци, за да подкрепятъ възстанието на македонцитѣ.

353

палаткитѣ изби десетина войници и разпръсна останалите, некои отъ които се издавиха въ Вардара. Четницитѣ заеха камениститѣ висоти надъ Кожле и демонстрираха отъ тамъ присѫтствието, си за да привлѣкатъ потерата. Турците, обаче, се упѫтиха право въ с. Кожле, подложиха на изтезание селяните, навързаха 50 души и ги подкараха съ себе си. Тогава четата откри огънь и разпръсна потераджиитѣ. Престрелката продължи до вечерьта.

На другия день Пушкаровъ има сблъскване съ аскера надъ Ветърския монастиръ безъ да даде ни една жертва. Следъ сражението къмъ Пушкарова се присъедини свети николската чета на Боби Стойчевъ, който беше тръгналъ на помощь на сражаващитѣ се.

Три дена по-късно, на 5 августъ, дветѣ чети, 47 души, надъ Гюришкия монастиръ се натъкнаха на арнаутска потера и на аскеръ. Отъ своитѣ укрепени позиции възстаницитѣ отблъснаха нѣколко атаки. Турцитѣ получаваха презъ деня подкрепления откъмъ Велесъ, Щипъ, Куманово, Скопие. Следъ обедъ неприятельтъ усили атакитѣ си и на некои позиции успе да се доближи до 20—30 крачки. Нѣколко ходжи по върховетѣ отправяха молитви къмъ Аллаха и насърдчаваха башибозука. Все пакъ четницитѣ удържаха и презъ нощьта успѣха да се оттеглятъ съ единъ убитъ (Тод. Миразчиевъ отъ Щипъ) и трима ранени. Подгоненъ отъ потери, Пушкаровъ прекара още две седмици, носейки съ себе си тримата ранени и къмъ 20 августъ мина сръбската граница при Враня. Сърбоманитѣ останаха въ Сърбия, а Пушкаровитѣ момчета съ орѫжието си минаха сръбска българската граница и дойдоха въ Кюстендилъ.

Презъ цѣлото възстание въ Скопския санджакъ станаха 15 сражения: по едно въ Прешовско, Малешевско и Щипско; по две въ Скопско и Кратовско и 4 въ Кочанско. Най продължителни бѣха сраженията въ Кратовско: четитѣ на Н. Дечевъ и Мурджевъ (152 души) се сражаваха на 25 августъ надъ с. Луково 15 часа и дадоха 8 жертви, а четитѣ на Сл. Ковачевъ и Атанасъ Бабата 90 души — на 19 августъ, въ планината Плавица до гр. Кратово и дадоха 3 убити. И четиритѣ сражения въ Кочанско станаха презъ м. септемврий, между 5 и 20 число. Те сѫ и най-кръвопролитните. На 5 септемврий четитѣ на Чернопеевъ, капитанъ Треневъ, П. Самарджиевъ, Кирилъ Пърличевъ, Делчо Коцевъ, Ник. Жековъ, Константиновъ, на брой около 250 души, предназначени за разни райони, се натъкнаха при с. Витоша на 8 души заптии и избиха шестима отъ тѣхъ. Заела здрави позиции, четата посрещна аскера и се би първия день безъ жертви. На втория день, поради появила се буря и мъгла, четата се разкѫса. Ядрото съ Чернопеева начело се сражава надъ с. Ново

354

село цѣлия день. Друга група заблудени четници се биха при върха „Султанъ-тепе” и дадоха много жертви — около 40 души, споредъ самия Чернопѣевъ. [1]

Въ всички споменати сражения въ Скопския санджакъ паднаха 93 възстаници.

1. Въ тоя отрядъ, съ четата на Пешо Самарджиевъ бѣха и група студенти: Стоиловъ, Мариновъ, Соколовъ, Лазаровъ.

[Previous] [Next]
[Back to Index]