Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

VI. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪЗСТАНИЕ

3. Възстанишки действия въ другитѣ окрѫзи

2. Участието на Солунския окрѫгъ въ възстанието. — Сава Михаиловъ въ Гевгелийско. — Атентатъ по желѣзопѫтната линия при Гевгели. — Сражение при с. Клисура. — Сражение на Башъ-бунаръ въ Паяка. — Динамитенъ атентатъ при Смоквица. — Атентати и сражения въ Воденско. — Сражение въ с. Постуларъ. — Обрядътъ въ с. Корнишоръ. — Убийството на Кр. Асеновъ. — Наказани предатели въ с. Крива. — Динамитенъ атентатъ и нападение въ Гумендже. — Други сражения въ Енидже-Вардарско. — Сражение въ Арджанското блато

Не е по-голѣмъ приносътъ и на Солунския санджакъ къмъ Илинденското възстание. Възстанието тукъ нѣмаше фанатизирани противници отъ типа на Я. Сандански. Районнитѣ началства въ Воденско, Енидже-Вардарско, Гевгелийско, Кукушко и др. се въодушевяваха отъ желанието да развиятъ максимална дейность въ подкрепа на Илинденското възстание. Освенъ липсата на орѫжие, не по-малко чувствителна отколкото въ Сѣрско, въ тия околии, съседни на Солунъ, последицитѣ на априлскитѣ атентати бѣха най-тежки и най-продължителни. Тия атентати имаха, както видѣхме, и тоя резултатъ, че унищожиха канала за доставки на пушки презъ Солунъ, отъ който единствено разчитаха да се въорѫжатъ Солунско, Енидже-Вардарско, Гевгелийско, Тиквешко. Поради всичко това само въ петь околии на санджака имаше акции, а околии като Струмишката, която презъ организационния периодъ даде колосални жертви, не можаха да взематъ абсолютно никакво участие въ възстанието.

Сѫществената помощь, която 4 околии отъ Солунския санджакъ оказаха на възстанието, състои въ атентати по

348

желѣзопѫтнитѣ линии. Такива атентати, безъ да броимъ осуетенитѣ и несполучливитѣ опити, макаръ че и последнитѣ не бѣха безъ значение, станаха 2 въ Воденско, 3 въ Гевгелийско и 1 въ Кукушко.

Устроителъ на атентатитѣ въ Гевгелийско бѣ Сава Михаиловъ. С. Михаиловъ (Савата) пристигна въ Гевгелийско къмъ края на февруарий съ 9 другари, динамитъ и тридесетина пушки. Първата му грижа бѣ да помири двамата враждуващи мѣстни войводи Аргиръ Манасиевъ, бившъ учитель и Ив. Карасулията, бившъ харамия, върховистъ. Въ района нѣмаше почти никакво орѫжие. До солунскитѣ атентати се доставиха презъ Солунъ 70 пушки. Съ тѣхъ се въорѫжиха забѣгналитѣ работници, заедно съ които числото на хората отъ тритѣ чети въ района се увеличи на сто. Сава Михаиловъ реши да използува тая сила отъ стотина души само за динамитни акции. Презъ цѣлото време го занимаваше само тая мисъль и сраженията, които четитѣ дадоха, бѣха все въ връзка съ предприети атентати.

Първата и най-сполучлива динамитна акция бѣ разрушаването на желѣзопѫтната линия и на моста при Гевгели. На 28 юлий презъ нощьта четата слѣзе на линията и зае пѫтя, за да не даде възможность на близката стража или на войската отъ Гевгели да попрѣчатъ на акцията. Сава Михаиловъ и Аргиръ съ десетина души натъкмиха подъ линията и на моста, по едно протежение отъ 900 метра, множество динамитни взривове. Експлозиитѣ, поради нееднаквата дължина на едновременно запаленитѣ фитили, ставаха съ интервали отъ секунди и минути, така че се получи ефектътъ на една страховита бомбардировка. Мостътъ, около 20 метра, полетѣ въ въздуха. Съвършенно бѣ разрушена и линията на нѣколко стотинъ метра.

Презъ втората половина на августъ Савата и Аргиръ потеглиха да разрушатъ голѣмия мостъ при Демиръ-капия, на Вардара. Изъ пѫтя бѣха предадени надъ с. Клисура. Макаръ че можеха да се изтеглятъ, войводитѣ по настояване на момчетата си, дадоха на 24 августъ нѣколкочасово люто сражение, въ което нѣколко аскерски атаки бѣха отблъснати съ бомби. Паднаха седемь четници, между които и храбриятъ фелдфебелъ Тошо Гачевъ отъ Враца и двама ранени. Единъ месецъ по-късно, на 25 септемврий, гевгелийскитѣ чети, увеличени заедно съ кукушката на 180 души, дадоха ново сражение на „Башъ-бунаръ” въ Паякъ-планина: паднаха повече отъ десетина турци и само единъ четникъ. Сѫщиятъ месецъ едно ново покушение срещу единъ тренъ край станцията Гумендже излѣзе несполучливо поради неподпалена лоша петарда. Най-после, на 10 октомврий при с. Смоквица бѣ устроенъ динамитенъ атентать на единъ товаренъ влакъ; разрушенъ бѣ последниятъ вагонъ.

349

Въ Тиквешката околия, разполагаща всичко съ 300 пушки, четата на Петьръ Юруковъ се увеличи следъ солунскитѣ атентати на 80 души. Тя изби следъ обявяването на възстанието нѣколцина лоши бегове и заптиета. Четата не разполагаше ни съ динамитъ, ни сь бомби. Предаденъ и обграденъ надъ с. Шешково, Юруковъ има на 3 августъ нѣколкочасово сражение, въ което паднаха 15 четници и толкова турци. Въ Тиквешко до късна есень сновѣха потери и не престанаха побоищата, изтезанията и обезчестяванията. Петима селяни умрѣха отъ бой, а нѣколцина бѣха при бѣгство застреляни отъ аскера.

Въ Воденска околия, гранична на Битолския окрѫгъ, възстаницитѣ на 24 августъ разрушиха при 132 километъръ съ динамитъ единъ малъкъ мостъ между Острово и Владово а при 139 километъръ — една кантонерка и часть отъ линията.

Кукушкиятъ районъ, сравнително по-добре въорѫженъ, не се прояви въ очаквания размѣръ, поради две обстоятелства, които преждевременното разстроиха. На 16 юлий Кръстю Асеновъ даде въ с. Постуларъ едно сражение, което споредъ враговетѣ му въ четата, можело да бѫде избѣгнато. Хиляденъ аскеръ се стече въ селото, но отблъскванъ отъ огъня на четницитѣ, се видѣ принуденъ да предприеме правилна обсада, която продължи цѣлия день. Следъ героична отбрана четата, 70 души, можа да се измъкне само съ 4 жертви и да се прехвърли въ Енидже Вардарско, заедно съ часть отъ селянитѣ. Съ четата тръгна и една въорѫжена селска девойка. За многото дадени жертви и за претьрпѣната несполука, аскерътъ излѣ гнѣва си върху населението, като опожари и часть отъ селото. Гоненето се отрази върху духа и на съседнитѣ села. Другото обстоятелство, поради което отношенията между войвода и четници се обтегнаха до крайность е това, че Кр. Асеновъ бѣше още преди сражението прибралъ като четница въ четата своята годеница Ана Малешевска, позната революционерка, учителка въ Кукушъ.

На Илиндень Кр. Асеновата чета, заедно съ мѣстнитѣ чети на Апостолъ Петковъ Терзиевъ и на Иванчо Карасулията — всичко около 250 души — се събраха въ с. Корнишоръ, кѫдето се извърши тържественото освещаване на знамето. Веднага следъ това Асеновъ покани свещеника да извърши въ селската църква другъ единъ обрядъ: да го вѣнчае съ Малешевска. Ония, които по-отблизо познаватъ тоя борецъ съ необикновено силенъ и воленъ духъ, не могатъ да обяснятъ постѫпката му инъкъ, освенъ съ неговата рицарска натура и съ завладѣлото го желание да увѣковѣчи сърдечната си връзка съ доживѣното велико събитие — възстанието. Не така, обаче, прецениха постѫпката на Асенова нѣкои негови четници, зле разположени, поради по-раншни разправии съ началника си, който не рѣдко биваше су-

350

ровъ къмъ тѣхъ. [1] „Ние ще правимъ възстание, а той се жени!” Съ това обвинение тѣ създадоха ропотъ въ четата и я разстроиха. Въ името на това „престѫпление” тѣ и застреляха ненадейно и съ подлость рицарьтъ, роденъ за необикновени подвизи и заслужаващъ да сложи главата си въ по-достойна борба — въ нѣкое сражение, упорито и необикновено като аматовското [2] и постуларското или при нѣкоя друга чутовна акция, която нашето въображение не е въ състояние да догади. Кр. Асеновъ стана жертва на оня конфликтъ, който понякога противопоставяше едни срещу други хората, обрекли се, по най-различни и несравняеми подбуди, да служатъ на видимо еднакъвъ идеалъ. Въ кукушката чета омразата на проститѣ къмъ интелигентнитѣ — „чонголитѣ”, бѣ силна. Загубата на Кръстю причини безкрайна мѫка на приятелитѣ му, които отблизо познаваха тоя съ необуздана сила романтикъ, наричанъ „Мечката” и „Черкеза”. Въ революционната организация актива на Кр. Асеновъ е единъ отъ най-крупнитѣ. Като учитель и рѫководитель въ Лешко, Кръстю направи отъ това село крепость, непристѫпна за върховизма. За сполучливия край на аферата мисъ Стонъ, той има не по-малко заслуги, отколкото Сандански. А. Страшимировъ е посветилъ на Кръстю Асеновъ една възторжена книга („Кръстю Асеновъ,” София, 1906, стр. 78.)

Единиятъ отъ убийцитѣ, Мицо Голѣмановъ бѣ, двадесетина дена по-късно, сѫденъ отъ четата на Сава Михаиловѣ осѫденъ на смърть и екзекутиранъ.

Отъ Корнишоръ Апостолъ се отправи къмъ с. Крива, кѫдето екзекутира неколцина предатели и подпали кѫщитѣ имъ. На 28 юлий Апостолови четници хвърлиха бомби въ

1. Между другото, четницитѣ натякваха на войводата си, загдето преди месеци бѣше пустналъ на свобода двама случайно заловени турци, вмѣсто да ги убие, както му се предлагало. Освободенитѣ турци донесоха на властьта за четата и това даде поводъ за много арести по селата.

2. Това сражение стана презъ м юний, преди възстанието. Кръстю Асеновъ се укрепи съ четата си въ тръстиката всрѣдъ Аматовското блато, близо месецъ грамадни турски сили държаха блокирано цѣлото блато, като го обстрелваха и съ артилерия. Четата изчерпи всичкитѣ си провизии и започна да се храни съ млада тръстика и съ нѣкакви диви плодове, тъй нареченитѣ блатни ябълки. За да спаси хората си отъ гладна смърть, Кръстю поведе съ лодка едно отделение отъ четата си къмъ брѣга, успѣ да слѣзе незабелязано и да хване планината Кара-дагъ. Подиръ него се измъкнаха и другитѣ четници. Продължителностьта на обсадата и безрезултатностьта й, направиха огромно впечатление въ Солунъ и изложиха много турцитѣ.

Павелъ Кониковски, енидже-вардарски войвода, известенъ като изтрѣбитель на множество турски и албански деребеевци въ тоя край, пръвъ, презъ 1898 г. си послужи съ Енидже-Вардарското блато за прикриване и отбрана, като построи, върху колове колиба всрѣдъ тръстиката. Тая тактика после усвоиха и усъвършенствуваха Кр. Асеновъ, Апостолъ и воденския войвода Лука Ивановъ. Следъ възстанието по блатата Енидже-Вардарско, Арджанско, Аматовско и др. се развиха епически борби, великолепно описани отъ американеца Сониксенъ, четникъ-доброволецъ въ четитѣ на Апостола и на Луката (Албертъ Сониксенъ: „Изповѣдьта на единъ македонски четникъ”. Преводъ отъ М. А. Мавродиевъ, издание на Македонския националенъ комитетъ, София, 1927 г. Стр. 159).

351

казармата въ Гумендже, а четата отвънъ откри огънь срещу войницитѣ, 120 кавалеристи. Престрелката трая два часа. Четата се оттегли, но бомбитѣ въ казармата всѣха страхъ и трепетъ у турцитѣ.

Презъ следнитѣ месеци, августъ и септемврий, станаха още 4 сражения въ Енидже-Вардарско. Тритѣ бѣха дадени отъ четитѣ на Апостолъ и Ив. Карасулията — при с. Рамно (9 септемврий), на върха „Гъндачъ”, Паякъ-планина, (12 септемврий) и при „Гола Чука”, въ Паяка (14 септемврий). Най-продължително и най-кръвопролитно бѣ сражението на „Гъндачъ”: то трая десеть часа. Четата даде само единъ убитъ. Въ продължение на нѣколко дена турцитѣ не позволяваха на населението да се приближи до мѣстосражението, за да не види следитѣ на многото имъ жертви. На „Гъндачъ” се сражава, на 21 августъ и кукушката чета на Гоце Нисторовъ.

Въ Кукушко до края на възстанието стана още едно сражение. На 18 августъ четата на Гоце Нисторовъ, 70 души, бѣ нападната при с. Аматово, не далеко отъ едноименното блато. Презъ цѣлия день аскерътъ получаваше съ желѣзницата подкрепления отъ Солунъ. Четницитѣ се сражаваха юнашки. Ожесточена борба се завърза около развитото възстанишко знаме. Знаменосецътъ Ив. Пехливана загина. Знамето биде поето отъ замѣстника му, който сѫщо загина. Загинаха и други двама четници. Въ турски рлще падна и знамето. Сражението продължи другия день, но не срещу възстаницитѣ, а срещу тѣхнитѣ гуни и други горни дрехи, съ които четницитѣ презъ нощьта бѣха твърде изкустно замаскирали оттеглюването си.

Турцитѣ не можеха да се нарадватъ на плененото знаме. Скѫпиятъ воененъ трофей биде изпратенъ чакъ въ Цариградъ.

[Previous] [Next]
[Back to Index]