Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

VI. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪЗСТАНИЕ

1. Първитѣ възстанишки действия въ Битолския окрѫгъ

9. Прилепскиятъ районъ презъ възстанието. — Злополучно сражение. — Гьорче Петровъ съ чета въ Прилепено. — Нападение въ Витолища. — Дребни акции

Прилепската околия въ Битолскиятъ вилаетъ не възстана. Попадналъ въ срѣдата, еднакво отдалеченъ отъ българската граница и отъ югозападнитѣ покрайнини, отгдето се доставяха гръцки пушки, тоя районъ остана невъорѫженъ. Той бѣ, обаче, доста добре организиранъ, боенъ духъ не липсваше на селянитѣ, а въ града Организацията разполагаше съ прекрасенъ борчески елементъ отъ млади, самоотвержени хора способни, при добро рѫководство, да извършатъ подвизи, достойни за паметьта на Църне, Чакревци и Йорданъ Гавазовъ.

Къмъ 10 августъ пристигна Гьорче Петровъ съ голѣма чета,- динамитъ, бомби. [2] Въ Прилепско още отъ по-рано

2. Приготовленията на Гьорче за заминаване продължиха много. Той искаше непремѣнно да замине съ внушителна чета и съ достатъчно материалъ, за да приложи на дѣло известния свой планъ за терористически и други нападателни акции. Бѣше се наканилъ да замине още отъ пролѣтьта, а все се явяваха спънки. Другитѣ чети пъкъ непрекѫснато заминаваха. Съ усмивка Гьорче посръщаше закачкитѣ на нѣкои приятели, които му повтаряха една отъ мене съчинена шега :

Всички на Балкана —

Гьорче у Щърбана.

(Въ бирария Щърбановъ, кѫдето свирѣше и шопски оркестъръ, Гьорче си пиеше всѣка вечерь бирата съ специална чаша).

Най-после Гьорче се приготви и тръгна съ 130 момчета — близо половината отъ Прилепско, другитѣ отъ Дебърско, Охридско, Битолско, Кичевско. Съ него тръгнаха Лука Ивановъ, запасенъ поручикъ (после воденски войвода), единъ запасенъ поручикъ, Георгиевъ, единъ доброволецъ черногорецъ Йово Йовановичъ, войводата Андонъ Кьосето, който водѣше и четата и др. Гьорче носѣше 130 килограма динамитъ, 200 бомби, 6—7 адски машини, много патрони и пр. Двадесетина отъ момчетата му бѣха въорѫжени съ манлихерки.

Заминалъ късно, Гьорче се застоя по-дълго време вѫтре и следъ възстанието, когато другитѣ войводи и началници бѣха вече се прибрали въ България. Тогава, въ негово отсѫтствие вече, приятелитѣ у Щърбана си спомняха за него и често повтаряха двустишието, но измѣнено вече :

Всички у Щърбана —

Гьорче на Балкана!

320

се намираше и Пере Пешевъ. При все това, наличнитѣ сили останаха неизползувани за сериозни акции. За тоя резултатъ не бѣше съвсемъ безъ значение, може би, и това, че двамата голѣми революционери които се намираха въ Прилепско, останаха отъ начало и до край съ своето скептично отношение спрямо възстанието.

Смилевскиятъ конгресъ назначи за членове на горското началство въ Прилепско П. Ацевъ, Толе Христовъ и И. Тренковъ. Въ района действуваха четири чети: Толе паша по дѣсния брѣгъ на р. Църна, Анте по лѣвия брѣгъ на Църна, Ник. Пешковъ въ селата около града и Хр. Оклевъ въ Прилепското поле.

Следъ Смилевския конгресъ се започнаха трескави приготовления. Охотници отъ града се явиха доста. Стана, обаче, една нещастна случка, която угаси възторга на градскитѣ работници и парализира енергията на рѫководнитѣ тѣла. Млади хора на групи напущаха вечерно време града, изпращани отъ близкитѣ си и се присъединяваха къмъ четитѣ. Две седмици преди Илиндень, единъ необикновено зноенъ день, четитѣ на П. Ацевъ и Ник. Пешковъ, къмъ които бѣха зачислени тридесетина граждани — всичко около 80 души, бѣха ненадейно нападнати недалеко отъ с. Бѣловодица, мѣстностьта „Студеница”, отъ 20—30 жандарми. Часть отъ четницитѣ се пръснаха. Не закъснѣ да пристигне и аскеръ отъ гаризона, квартируващъ въ с. Дунье. Обстрелвани отъ нѣколко страни, четницитѣ се сражаваха единично и на малки групи. На „Студеница” паднаха 18 четници. Загиналитѣ бѣха главно между новоизлѣзлитѣ граждани, интелигентни хора и преданни работници: Тале Христовъ, единъ многообещаващъ революционеръ, учитель, Георги Сливяновъ,

321

сѫщо учитель, иеромонахъ Козма, Григоръ Ракиджиевъ, Йорданъ Нуневъ и др. Това неочаквано нещастие съкруши гражданитѣ и окуражи турцитѣ.

На Илиндень четитѣ скѫсаха телеграфнитѣ съобщения между Прилепъ — Битоля и Прилепъ — Велесъ, разрушиха и нѣкои дървени мостове по шосетата за Градско, Кичево, Крушово и Велесъ. На 23 юлий четитѣ, подсилени и съ въорѫжени и невъорѫжени селяни, нападнаха казармата и конака на мюдюрина въ с. Витолища, Мориовско. Една случайно изгърмѣла пушка дигна гарнизона на кракъ. Нападателитѣ бѣха посрещнати съ залпове. Следъ двучасова безрезултатна престрелка възстаницитѣ се оттеглиха. Въ това нападение взе участие и Пере Тошевъ.

Мобилизиранитѣ граждани и селяни се върнаха по домоветѣ си. После четитѣ извършиха отдѣлни нападения на бейски кули и чифлици. Гьорче пристигна въ Прилепско, когато турцитѣ готвѣха голѣмото си настѫпление въ възстаналата область. Гьорчевитѣ  момчета се отправиха за роднитѣ си мѣста, отдѣли се и Андонъ Кьосето и Гьорче остана само съ 14 момчета и съ материалитѣ си. Проектирайки крупни действия, Гьорче прекара около месецъ съ мѣстнитѣ чети, вършейки заедно съ тѣхъ по-маловажни акции. „Предприемахме дребни работи — нападение на нѣкой чифликъ, нѣкоя кула — дребна, мизерна работа”, както самъ казва Гьорче. Презъ септемврий Гьорче се срѣщна въ Мориовско съ костурски чети. Заедно съ тѣхъ той има едно сражение при с. Чанища, за което ще говоримъ по-после.

[Previous] [Next]
[Back to Index]