Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

 

VI. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪЗСТАНИЕ

 

 

1. Първитѣ възстанишки действия въ Битолския окрѫгъ

 

6. Възстанието въ Леринско. — Линията и мостътъ при Екши-су разрушени. — Сражение въ с. Витоша. — Сражения при Раково и Буфъ. — Опожарени села. — Комбинирани акции съ костурскитѣ чети. — Сражения въ нидженския районъ

 

Унищожението на Папанчевата чета (26. V. 1903) нанесе силенъ ударъ на тоя районъ. Новоназначениятъ районенъ началникъ Георги попъ Христовъ настояваше предъ Главния щабъ за по-голѣмо отлагане на възстанието, та да може да привърши приготовленията и обучението.

 

Окрѫжното и възванията тукъ се получиха три дни до възстанието, така че не навсѣкѫде можаха да бѫдатъ своевременно разпратени. Отъ петтѣ възстанали околии на Битолскиятъ вилаетъ само въ Леринско биде спазено точно решението на Смилевския конгресь относно партизанския характеръ на възстанието. Благодарение, може би, на многото преживѣни съсипателни афери и на значителното количество заловени пушки, леринското районно началство мобилизиеа всичко около 500 пуши, по 10, 20 и повече души отъ село. Изключение правѣше само голѣмото село Екши-су, кѫдето се дигнаха стотина. души. Населението остана докрай изъ селата си.

 

Възстаницитѣ тукъ имаха две бази отъ дветѣ страни на Леринското поле: едната — Буфската и Нередската планини, на северозападъ и югозападъ отъ Леринъ, другата — Нидже планина (югозападната ѝ часть), на изтокъ отъ Леринското поле.

 

Макаръ и предприето съ сравнително по-малки сили, възстанието тукъ произведе силно впечатление, понеже първата нощь, едновременно и въ двата района на околията, се извършиха множество акции. Телеграфнитѣ линии, съединяващи Леринъ съ Битоля и съ нахийскитѣ центрове Суровичово, Невеска и пр., бидоха скѫсани, бейски кули по чифлицитѣ бѣха нападнати; шосейни и желѣзопѫтни мостове бѣха разрушени.

 

Единъ отрядъ отъ 200 души начело съ Георги попъ Христовъ, Мих. Чековъ и Алексо Турунджовъ, нападна аскерското отдѣление на екши-сулийската станция, разпръсна го, като уби четирма войници и разруши съ динамитъ маказитѣ на желѣзопѫтната линия. Гръмътъ се разнесе изъ цѣлото поле и скова въ страхъ всичко турско. Друга възстанишка команда разруши желѣзопѫтния мостъ при с. Кенали.

 

На 22 юлий войници отъ Нередъ, Песодери и Леринъ, надъ 400 души, нападнаха възстанишкитѣ позиции въ мѣстностьта „Плоча”, надъ с. Търсье. Въ продължение на осемь часа възстаницитѣ, около 200 на брой, отблъсваха успѣшно

 

309

 

турскитѣ атаки. Вечерьта войската се оттегли съ загуби. Четитѣ не дадоха ни една жертва.

 

На 1 августь зараньта бѣ нападната мѣстната чета отъ 15 души надъ с. Витоша. Единъ отрядъ отъ 30 възстаници се притече на помощь, но по-късно пристигна хиляденъ аскеръ, подъ напора на който възстаницитѣ отстѫпиха по височинитѣ. Войската влѣзе въ Витоша, ограби и опожари селото и изби 25 души. Следнитѣ дни възстаницитѣ се сражаваха при селата Раково и Буфъ. Въ Раково турцитѣ бѣха задържани докато се изтегли населението. Въ Буфъ мѣстната чета, командувана отъ стария борецъ Ферманъ и подкрепена отъ други отряди, сѫщо успѣ цѣлия следобѣдъ да задържи неприятеля и да спаси населението отъ сѣчь. И дветѣ села, обаче, бидоха опожарени.

 

Последваха дветѣ описани сражения около Песодери и Невеска, въ които леринскитѣ отряди действуваха заедно съ костурчани.

 

Въ източната часть на района, полето и подножието на Нидже, възстанието се ознаменува съ множество нападения на чифлишки кули, турски воденици и пр. Възстаницитѣ тукъ се командуваха отъ Лечо Настевъ Цѣровски, Тане Дзолевъ отъ Гарничево, Леко Банички и др. Първото сериозно сражение се даде на 25 юлий надъ с. Гърничево. То бѣ и едно отъ най-кръвопролитнитѣ: турцитѣ, около 800 души на брой, отстѫпиха подиръ шестчасова борба, като дадоха надъ 50 убити, срещу трима убити възстаници. Следъ нѣколко други сражения при Неокази, Сетино, Секулево и пр., Нидже планина остана въ владение на възстаницитѣ до срѣдата на августъ.

 

Изобщо, въ Леринско малкото възстанишки сили бѣха целесъобразно използувани.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]