Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

VI. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪЗСТАНИЕ

1. Първитѣ възстанишки действия въ Битолския окрѫгъ

5. Възстанието въ Костурско. — Закъснение. — Центрове и центрови войводи. — Опитъ за нападение на гр. Костуръ. — Нападение на Вишени. — Сражения около Клисура. — Двадесетдневно владение на градеца. — Опожаряване на Жервени. — Походъ противъ Кѫпещица и Билица. Възстанишка победа на дѫмбенскитѣ върхове. — Грандиозно сражение на Биглата. — Превземане на Невика. — Пленници и трофеи

Най-нетърпеливата околия получи най-късно съобщението на Главния щабъ. Окръжното и възванието гониха единъ-два дена костурското районно началство по планинитѣ и на день Илиндень го завариха надъ с. Дрѣновени.

Първиятъ веститель на многоочакваното събитие по околията бѣ могѫщето „ура” на четата, което следъ кратката речь на Чекаларова, огласи „Дрѣновския осой”, накара да трепнатъ сърдцата на селянитѣ отъ Горно и Долно Дрѣновени и се слѣ съ ехото на съседнитѣ планини.

Половинъ часъ по-късно бързи куриери разнасяха по селата следното възвание, съставено набързо отъ Лазо п. Трайковъ и преписано отъ по-интелигентнитѣ четници въ стотина екземпляри:

Възстанието е обявено днесъ. Македония е въ открита борба съ тиранина. Оттатъкъ Вичъ саморазправата е подета отъ днесъ зарань.

 

Поканваме всичко годно да носи орѫжие, по установения редъ, да влѣзне въ редоветъ на борцитѣ!

 

Да живѣе бореща се за свободата си Автономна Македония! Да живѣятъ борцитѣ!

 

                                                                                                            Отъ Горското началство

За опорни пунктове на възстанието служеха планинитѣ Буче, Корбецъ и Лисецъ — въ Корещата, Вичъ и Върбица — въ Пополето, върхътъ Одре — въ Кастанарията. Цѣлиятъ районъ бѣ разпредѣленъ на осемь центрове: Смърдешъ, Косинецъ, Дѫмбени, Кономлади, Блаца, Загоричани, Мокрени и Добромища съ отдѣлни началници и войводи: Стерио Стериовски, Насо Кършаковъ, Начко, Никола Трифоновъ, Ник. Андреевъ (Алай бей) Кольо Добролицки.

302

Всѣки центъръ, съставенъ отъ нѣколко селски чети, притежаваше свое отдѣлно началство и свое знаме, бродирано на червенъ коприненъ платъ. Освенъ центровитѣ чети, съставиха се още две районни чети отъ по около 150 души — за Пополето подъ войводството на Ив. Поповъ и за Корещата — Митре Влаха. Състави се една наказателна чета, съ която се движеха началницитѣ Л. попъ Трайковъ, В. Чекаларовъ, М. Розовъ и Михаилъ Николовъ.

Първиятъ день, 20 юлий, мина въ мобилизиране на въорѫженитѣ сили. Презъ нощьта отдѣлни команди скѫсаха телеграфнитѣ съобщения и изолираха града.

Вториятъ день се изгуби за началството въ безуспѣшни усилия да се предприеме походъ срещу Костуръ. Още на 20 се изпратиха въ града четници въ селско облѣкло, за да предизвикатъ пожари. Това трѣбваше да послужи като сигналъ за настѫпление противъ войската, разположена на чадъри край града, отъ въорѫженитѣ сили на съседнитѣ села Апоскепъ, Жупаница и Тихолища. Раздвижването на аскера, обаче, осуети влизането на четницитѣ въ града и застави началството да изостави цѣлия планъ.

На 21 трѣбваше да се нападне гарнизонътъ отъ 120 войника въ с. Вишени. Стрелбата противъ петнадесетина войници, срѣщнати отъ отряда на Ив. Поповъ, идещъ откъмъ Шестеово, накара гарнизона да се затвори въ квартиритѣ си и да открие огънь. Докато едни отъ селскитѣ чети се сражаватъ, еква отъ стотици гърла пѣсеньта: „Боятъ настана, тупатъ сърдца ни” ... Пристига Ив. Поповъ съ отряда си, тържествено посрѣщнатъ отъ селянитѣ. Пристигатъ следъ него и Чекаларовъ, Митре Влаха и др. Въ разгара на сражението, когато четитѣ се мѫчатъ да подпалятъ съ газь аскерскитѣ квартири, задава се откъмъ костурския пѫть друга войска и се зачува турска трѫба. Едно недоразумение решава борбата. Четитѣ, повѣрвали на донесението, че костурската войска наближава Вишени, се отдръпватъ къмъ съседното село Блаца, за да се укрепятъ, а гарнизонътъ, възползуванъ отъ затишието, напустна селото и въ паника се разбѣга къмъ Костуръ, като повлѣче и идещето на помощь войсково отдѣление отъ 80 души. Въ Вишени възстаницитѣ взеха първата плячка: две маузерови пушки, много патрони, сухаръ, оризъ и др. хранителни припаси. Тукъ паднаха и първитѣ турски жертви.

Преди това, отрядътъ на Ив. Поповъ, отивайки въ Вишени, срѣщна между последното село и Шестеово 50 души жервенци, връщащи се отъ пазара въ Костуръ. И петдесеттѣ помаци станаха жертва на страшната омраза, която българскитѣ села отъ Корещата хранѣха къмъ помашкото село Жервени: всички бѣха избити.

303

Сѫщиятъ день войводата на мокренския центъръ Ник. Андреевъ (Алай бей), безъ да дочака съсрѣдоточаването на достатъчно сили, споредъ плана, нападна съ 150 възстаници гарнизона въ градеца Клисура (Влахо-Клисура), но бѣ отблъснатъ съ шесть жертви. На другия день, 23 юлий, около градчето бѣха съсрѣдоточени къмъ 600 възстаници. Единъ възстанически отрядъ изненада и разби идещата откъмъ Кайляри войска и плени обоза ѝ (15 коли съ храни, котли за готвене, платнища, храни и пр.) Другъ възстанишки отрядъ, идещъ откъмъ с. Куманичево, прогони петдесетина войници отъ укрепенитѣ имъ позиции извънъ града. Борбата продължи около три-четири часа. Гарнизонътъ отъ 300 души не издържа настѫплението и напустна градеца. Въ Костурско по-нататъкъ се развиха епически борби срещу многохиляденъ неприятель, никѫде обаче не се удаде на възстаницитѣ да отпразднуватъ така тържествено победата си. Отрядитѣ влѣзоха съ развѣти знамена, съ ура и пѣсни и се построиха на площада. Населението ги посрѣщна най-радушно. Чекаларовъ, Кляшевъ и Поповъ държаха речи на момчетата и гражданитѣ. Кузо п. Диневъ обясни на гръцки, че борбата се води за освобождение на всички християнски народи и нѣма да спре докато общото отечество — Македония не извоюва своята автономия. Мѫже, жени и деца — всички жители на това влашко градче — изпратиха тая речь съ „ура”, което въ действителность бѣше нѣщо като „уля” : така можеха да го произнасятъ клисурскитѣ власи.

Вечерьта възстаницитѣ заеха всички стратегически височини надъ Клисура, очаквайки нападение. Турцитѣ, обаче, нито помислиха да се повърнатъ. Четитѣ останаха още два дни въ града, отпочинаха си и си набавиха всичко потрѣбно. Въ мюдюрлука възстаницитѣ намѣриха между друго пушки „Гра”, взети отъ убити четници и четири хубави обездни коня, които се поднесоха въ даръ на началницитѣ. Цѣлата архива биде изгорена.

Отъ 23 юлий до 14 августъ Клисура остана въ владение на възстаницитѣ. „Ние па и околнитѣ български села си ходѣхме на пазаръ въ Клисура като въ нашъ градѣ [1] — разказва Ив. Поповъ. — До 14 августъ бѣхме пълни господари, денемъ и нощемъ трѫбѣхме, пѣехме, знамена се развѣваха, което се виждаше отъ Костуръ”. Влашета научиха възстанически пѣсни и ги пѣеха на своя жаргонъ, замѣняйки всѣкѫде звукътъ р съ л.

Докато възстаницитѣ се сражаваха около Клисура, голѣмото помашко село Жервени въ другия край на околията, Корещата, бѣше въ пламъци. Това село, врѣзано като клинъ всрѣдъ съседнитѣ български села и дало прочути ка-

1. „Спомени”, стр. 36.

304

тили, първо изпита отплатата на възстаналата рая. Единъ голѣмъ отрядъ, предвожданъ отъ Л. п. Трайковъ, го загради на 23 юлий и му предложи да предаде всичкото си орѫжие. Жервенци отвърнаха съ стрелба, убиха две момчета и четири раниха. Цялото село биде опожарено, десетки негови жители избити, другитѣ разпръснати.

Три дена по-късно въ Смърдешъ бѣха съсредоточени около 700 възстаници. Грознитѣ  развалини на това мѫченическо село, три пѫти нападано, опожарявано и клано до възстанието, зовѣха за отмъщение. Чекаларовъ, Поповъ, Кляшевъ припомниха на момчетата миналитѣ народни страдания и сочейки имъ развалинитѣ, извикаха: „Дойде и нашиятъ редъ да отплатимъ за загиналитѣ братя и за обезчестенитѣ наши жени и дъщери!”.

Падаше се да понесатъ отплатата съседната Капещица и нахийскиятъ центъръ Билища, чиито жители бѣха редовни участници въ всички опожарявания и плячкосвания на Смърдешъ. На другия день, 28 юлий, тая възстаническа сила, разгърната въ вериги и съ четири знамена, настѫпи едновременно срещу селото Капещица и нахийския центъръ Билища. Лѣвиятъ флангъ мина презъ опразднената Капещица и напредна къмъ Билища. [1] Дѣсниятъ флангъ мина презъ Въмбелъ и Връбникъ, изтиквайки отпреде си неприятелскитѣ патрули и приближи градеца. Огъньтъ се разви по цѣлата линия. Неприятельтъ биде изтласканъ отъ преднитѣ  си позиции. Около 900 войници и 300 въорѫжени арнаути, окопани на прекрасни позиции надъ градеца и залостени въ крайнитѣ клици, се сражаваха отчаяно и държеха възстаницитѣ на разстояние. За да се атакуватъ, трѣбваше да се мине единъ долъ и да се поеме после една стръмнина. Началството не се реши на такива жертви и съ настъпването на нощьта възстаницитѣ се върнаха въ Смърдешъ съ двама убити и единъ раненъ.

На 29 отрядътъ се дигна и се отправи бързо къмъ Дѫмбени: аскеръ отъ 1000 души съ горска артилерия, дошелъ отъ Костуръ, опожарилъ селото, избилъ и нѣколцина селяни и поставилъ на тѣсно мѣстната чета. Минавайки презъ Косинецъ, четитѣ срѣщнаха косинскитѣ домочадия, напустнали селото си, застрашено отъ участьта на Дѫмбени. Поповъ ги окуражи, като имъ каза, че турцитѣ ще бѫдатъ изгонени. [2] И не ги излъга. Възстаницитѣ  бидоха посрѣщ-

1. Тая колона плени нѣколко стотинъ глави едъръ добитъкъ и кози, които послужиха за храна на отрядитѣ.

2. „Попитахъ ги, — разказва Поповъ, — изгорено ли е селото имъ, а тѣ ми отговориха: „Комати да се стори селото, вие да сте живи, кога ке се освободиме, подобри кѫщи ке си направиме”. Азъ не забелязахъ да сѫ отчаяни, не видѣхъ нѣкоя да плаче, изобщо бодри бѣха още. Даже напредъ видѣхъ учителката, която вървѣше съ натъкната кама въ пояса; казваше се Виктория Михайлова отъ Прилепъ”. („Спомени”, стр. 38—39).

305

нати съ пушечна стрелба и съ гранати отъ двата горски топа, които турцитѣ  биха успѣли вече да покачатъ на върха „Бѣлата леска”. Отлични познавачи на тия мѣста, кѫдето и другъ пѫть бѣха се сражавали, възстаницитѣ бодро заеха върховетѣ „Тиза”, „Франговица”, „Арамийскитѣ падини” и „Локвата.” Едно отдѣление съ прибѣжки се приближи къмъ „Бѣлата лѣска” и съ залпове застави двата топа да млъкнатъ. Започна се после общо настѫпление и турцитѣ бидоха подгонени къмъ опожареното село Дѫмбени. Така гонена по петитѣ, съ непрестанни викове „ура”, войската се спаси само благодарение на настѫпилата нощъ и въ безпорядъкъ се прибра въ Костуръ. Опожаряването на Дѫмбени костува на турцитѣ повече отъ 20 души убити и двама пленници, между които и сигналната имъ.

Тая победа бѣ помрачена отъ известието, че сѫщия день аскеръ и башибозукъ излѣзълъ отъ Билища и изгорилъ близкото село Връбникъ, като убили и двама души — мѫжъ и жена.

Въ Дѫмбени, следъ победата, Горското началство реши да предприеме, комбинирано съ леринскитѣ възстаници, нападение на гарнизона въ с. Песодери и на кулата въ самия песодерски проходъ. Презъ тоя проходъ, на Биглата, [1] минава шосето Леринъ — Корча.

На 4 августъ призори отрядътъ отъ 600—700 души се намираше подъ самата кула. Първата чета, излѣзла на височината, се натъкна на аскеръ, който отиваше да заеме сѫщата позиция. Започна се престрелка и дветѣ страни побързаха да се настанятъ по височинитѣ. Турцитѣ, предизвестени види се отъ нѣкое свое око, бѣха се приготвили да посрѣщнатъ нападението съ около 2000 войска, артилерия и кавалерия. Възстаницитѣ пъкъ разчитаха на изненада, пресмѣтайки неприятелската сила на 300, най-много 400 войника. Пропадането на плана, обаче, не намали волята имъ за борба. Тѣ бързо се укрепиха на височинитѣ „Копачката”, „Гьоргова глава” и „Езерцето”. Леринскитѣ чети, предвождани отъ Георги попъ Христовъ, заеха „Кирчова долина”, „Голѣмъ Рундзелъ “ и „Малъкъ Рундзелъ” надъ с. Търсье. Турцитѣ атакуваха стремително. Но тѣхната стрелба съ гранати и шрапнели не бѣше ефикасна. До обѣдъ тѣ можаха да завзематъ само височината „Езерцето”, но отстѫпилитѣ отъ тамъ възстаници се прехвърлиха на „Голѣмия Рундзелъ”, при леринци и застрашиха турския флангъ. Следъ обѣдъ нападателниятъ имъ устремъ бѣ пречупенъ. Не имъ помогна и кавалерията, която имъ дойде на помощь и която възстанишкиятъ огънь на нѣколко пѫти разпръсна. Пѣснитѣ и урата,

1. Тая мѣстность, наречена „Бигла”, нѣма нищо общо съ планината Бигла между Битолско, Охридско и Демиръ-Хисарско.

306

които се подемаха отъ връхъ на връхъ ясно говорѣха на неприятеля за суетностьта на неговитѣ усилия. Въ сражението на Биглата не липсваха и игри. Стариятъ четникъ Коста Горигащевъ цѣли часове заблуждаваше турцитѣ, давайки противоречиви сигнали съ трѫбата на пленения надъ Дѫмбени турски сигналистъ. По едно време кавалериститѣ се опитаха да приближатъ позицията „Гьоргова глава”, подкарвайки предъ себе си едно стадо отъ говеда. Но възстанишкитѣ куршуми обърнаха въ яростенъ бѣгъ нещастнитѣ животни, които повлѣкоха съ себе си и кавалериститѣ. Щомъ се мръкна войската, отчаяна отъ неуспѣха и отъ многото свои жертви (не по-малко отъ четиридесеть) напустна височинитѣ и се отправи за Леринъ. Слѣзоха отъ позициитѣ си и възстаницитѣ и потеглиха къмъ укрепената кула, при село Песодори. Аскерътъ ги посрѣщна съ стрелба. Тукъ началницитѣ констатираха, че хората имъ сѫ капнали отъ умора. Атакуването не бѣше мислимо. Отрядътъ се оттегли.

Въ сражението на Биглата паднаха 6 възстаници убити и трима ранени. Между последнитѣ бѣ и Митре Влаха, чиято позиция бѣ атакувана на ножъ отъ турцитѣ.

Отстѫпващиятъ къмъ Леринъ аскеръ, минавайки презъ Арменско, запали селото и извърши жестокости, които спадатъ къмъ най-страшнитѣ презъ възстанието.

На костурскитѣ водители главно се дължи и успѣшното нападение на голѣмата влашка паланка Невеска, едно отъ най-високитѣ селища въ Македония. На 12 августъ сутриньта Невеска бѣ обградена отъ всички страни. Къмъ обѣдъ възстаницитѣ започнаха да стѣсняватъ обрѫча, пълзейки между височинитѣ, покрай самитѣ турски караули. Едно отдѣление отъ стотина войници спокойно се отправи по шосето къмъ Леринъ. Другата войска бѣ разположена на чадъри край Невеска и вѫтре въ казармата. Наближили на 600 крачки до чадъритѣ, възстаницитѣ чакаха съ притаенъ дъхъ. Оставаха още три часа до мръкване, когато се даде първия изстрелъ. Трѫбата засвири настѫпление. Последва залповъ огънь срещу чадъритѣ. Ив. Поповъ нахълта съ едно отдѣление въ града. Ник. Андреевъ настѫпи и влѣзе откъмъ югъ. Усилена стрелба се завърза около казармата. Настѫпи живописенъ хаосъ. Докато едни отъ възстаницитѣ стреляха по отстѫпващитѣ войници, други се разправяха съ сражаващата се войска въ казармата. Вѫтре въ града възстаницитѣ попадаха подъ огъня на другаритѣ си и на нѣколко пѫти стана нужда да се отстранява недоразумението чрезъ пѣсни и „ура”. Ив. Поповъ съ извадена сабя посрѣщна Чекаларова и му доложи, че Невеска е превзета. Момчетата запѣха. Други завъртѣха хора. Охотници се отдѣлиха за да се доразправятъ съ неприятеля въ казармата, упорствуващъ още. Възползувани отъ настѫпилия мракъ, войницитѣ се

307

измъкнаха презъ една задна вратичка, неизвестна на възстаницитѣ. Гонитбата на бѣгащитѣ турци продължи още известно време. Нѣколцина аскерлии бѣха заловени живи. Завземането на мюдюрлука донесе нови приятни изненади на победителитѣ. Тамъ се откриха още десетина аскерлии, скрити въ хамбара за жито. Четиридесеть нови маузерови пушки, нѣколко хиляди патрони и цѣлъ складъ отъ хранителни припаси: брашно, оризъ, захарь и пр.

Така се свърши тая славна акция. Възстанишката тактика да започватъ настѫпленията си обикновено късно следъ обѣдъ, тукъ облагодетелствува неприятеля. Гарнизонътъ отъ 300—400 души можа да се измъкне откъмъ източната страна, възползуванъ отъ настѫпването на нощьта. При все това, проявената ловкость, благодарение на която възстаницитѣ можаха да се промъкнатъ до самитѣ аскерски чадъри и неудържимиятъ устремъ на борцитѣ, заловеното орѫжие, взетитѣ пленници, — всичко това съставя една отъ най-блѣскавитѣ страници на възстанието отъ 1903 година. Въ Невеска паднаха двадесетина турци. Възстаницитѣ имаха само единъ убитъ и нѣколцина ранени.

Сѫщата нощь, следъ като подпалиха казармата и подоколийското управление и унищожиха телеграфната станция, възстаницитѣ се раздѣлиха. Костурскитѣ чети се прибраха въ своята опорна база — върха Върбица, надъ Загоричани. Леринскитѣ чети, въ чийто районъ спадаше Невеска, останаха наоколо. Леринчани, виждайки, че войска отъ никѫде не иде, повикаха костурскитѣ си другари отъ Върбица за да отпразднуватъ заедно победата си въ 6 хилядния влашки градецъ. Предложението съблазни костурчанитѣ, но сѫщия день отъ Костуръ потегли къмъ Върбица многохилядна войска. Това ги застави да се откажатъ отъ всѣкакви праздненства. Отъ тоя день настана обратъ въ военното щастие. Инициативата мина въ рѫцетѣ на неприятеля.

Въ Костурско възстанието бѣ масово. Въ дветѣ северни части на околията, Корещата и Пополето, цѣлото население се дигна на кракъ и свърза сѫдбата си съ подетата борба. Командуването, още презъ първитѣ дни, взе въ рѫцетѣ си инициативата и не я изпустна презъ цѣлия нападателенъ периодъ на възстанието — до срѣдата на августъ. Въ своя нападателенъ устремъ то действуваше съ мълниеносна бързина и почти всѣкѫде съ голѣми отряди. Затова и отбеляза блѣскави успѣхи. Духътъ на инициатива не го напустна както ще видимъ и после, когато околията биде наводнена отъ войски и мѣстнитѣ планини станаха тѣсни за борцитѣ.

[Previous] [Next]
[Back to Index]