Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

 

VI. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪЗСТАНИЕ

 

 

1. Първитѣ възстанишки действия въ Битолския окрѫгъ

 

3. Възстанието въ Демиръ-Хисарско. — Отрядътъ въ с. Прострени. — Нападнати кули и чифлици. — Нападение на Брѣзовската кула. — Сражение въ Прибилци. — Д.-хисарци и боятъ при Карбуница. — Изгарянето на Цѣръ. — Смъртьта и погребението на Йорданъ Пиперковъ

 

Презъ първитѣ възстанически действия Демиръ-Хисарскиятъ районъ бѣ единъ отъ най-щастливитѣ.

 

Разположенъ между Бигла отъ югъ, Круша и Баба — откъмъ северъ, Илийнска планина — откъмъ западъ и Смилевската и Крушовскитѣ планини — откъмъ изтокъ, тоя гурбетчййски край, макаръ и лишенъ отъ градски центъръ, бѣ добре организиранъ и съ високъ духъ. Демиръ-Хисарско извади надъ 1000 възстаници.

 

Районенъ войвода тукъ бѣ познатиятъ ни Йорданъ Силяновъ Пиперката (отъ с. Козица, Кичевско) — изобретателенъ, бързоногъ, станалъ легендаренъ между българитѣ, турцитѣ и арнаутитѣ. [1] Районното началство се състоеше отъ Дим. Дечевъ, портупей-юнкеръ, Йорданъ Пиперката, свещеникъ Кузманъ отъ с. Бабино и Хр. Ник. Пасховъ.

 

На Илиндень въ църковния дворъ на с. Прострени, при стечение на много народъ, се извърши тържественото освещаване на демиръ-хисарското знаме. Пламенното слово на Д. Дечевъ въодушеви мобилизиранитѣ селяни. Отъ Прострени началството, съ осветеното знаме, пристигна въ Велмевци. Тукъ възстанието биде провъзгласено отъ църковния амвонъ.

 

Бунтътъ се изрази въ редица гръмотевични акции презъ първата нощь. По главното шосе Битоля — Кичево, което минава презъ Демиръ-Хисарско, биде скѫсана телеграфната жица и се разрушиха всички мостове. Възстанишки отряди нападнаха и изгориха кехайскитѣ кули по чифлицитѣ Утово,

 

 

1. „Отъ Йордана трепереше цѣло Демиръ-Хисарско; турскитѣ катили се плашеха отъ неговото име. Арнаутитѣ, когато забележеха, че нѣкой отъ тѣхнитѣ другари въ нѣщо напомня Пиперката, започваха да се възхищаватъ и да се провикватъ: „нальонъ бре, нальонъ бре, Йорданъ Пиперконъ” (бре, бре, цѣлъ Пиперката.) Турцитѣ, не вѣрвайки въ юначеството на гяуритѣ, бѣха убедени, че или майката или пъкъ бащата на Пиперката ще да сѫ били турци” („Революционната дейность въ Битолския Демиръ-Хисаръ”, по спомени на Алексо Стефановъ (демиръ-хисарски войвода) съобщава Боянъ Мирчевъ, стр. 28.)

 

295

 

Стругово, Жванъ, Загориче и др. 150 възстаници, съ члѣноветѣ на Горското началство, подъ командата на Д. Дечевъ, нападнаха гарнизона отъ 170 души въ административния центъръ Прибилци.

 

Селото бѣ обходено. На възстанишкия огънь, откритъ следъ сигналенъ изстрелъ даденъ отъ Пиперката, войската отвърна съ залпове отъ позиция, заета предъ селото: турцитѣ очакваха нападението. Не закъсняха да се обадятъ съ стрелбата си и турскитѣ селяни отъ прозорцитѣ на кѫщитѣ си. Изведнажъ селото се освѣтли отъ пламъцитѣ на запалени съседни турски села и кули: Кочища, Ново-село, Жванъ и др. Зрелището на пламъцитѣ и гласътъ на трѫбата, съ която манипулираше самъ войводата Дечевъ, внесоха смутъ въ неприятелскитѣ редове: турцитѣ помислиха, че иматъ работа съ „московци” и спрѣха стрелбата. Сутриньта възстаницитѣ оставиха аскера и селото въ паника и заминаха къмъ с. Бабино.

 

Другъ отрядъ изби аскера въ Брѣзовската кула, а самата кула опожари.

 

Единъ голѣмъ отрядъ, командуванъ отъ Пиперката, нападна аскера, квартируващъ въ с. Цѣръ. Но войската, обхваната отъ паника, напустна предварително Цѣръ и се прибра въ съседното турско село Сълпъ, като остави патрони, шинели и други припаси.

 

Направи се и една демонстрация предъ турското село Мургашево.

 

На демиръ-хисарци се пада дѣлъ отъ победата въ знаменитото сражение при с. Карбуница, Кичевско. На 23 юлий единъ възстанишки отрядъ, съ членоветѣ на районното началство, потегли за Карбуница, кѫдето, споредъ едно получено на 22 известие, войводата Арсо билъ обграденъ. Въ мѣстностьта „Гюргевица” отрядътъ се окопа и отблъсна нѣколко атаки на неприятеля. Въ една отъ тия атаки падна прочутиятъ кръвникъ Сеферъ ага, предводитель на сражаващия се башибозукъ. И войската и башибозукътъ започнаха да отстѫпватъ. Тоя день на „Гюргевица” загинаха 16 демиръ-хисарци. Труповетѣ имъ бха пренесени въ съседното село Кладникъ и погребени до църквата Св. Петка.

 

Заредиха се дни на свобода и народно ликуване. Турското население живѣ затворено въ селата си и изоставило на произвола снопитѣ по нивята и добитъка си. Четири отъ най-сигурнитѣ села — Бабино, Слоещица, Велмевци и Жванъ, се определиха за хранителни пунктове: тамъ се пращаха сурови материали, зеленчукъ, жито и се приготовляваше въ голѣмо количество хлѣбъ, врѣха казани съ месо и пр. Тамъ се пълнеха и праздни гилзи съ барутъ, приготовляваше се облекло и други пособия нуждни за възстаницитѣ. Команди отъ жени и мѫже отъ Горния Демиръ-Хисаръ се изпратиха, по заповѣдь, да пожънатъ турскитѣ ниви

 

296

 

и да прибератъ снопите: така се снабди съ жито планинската часть на района. Отъ хранителната база при поменатитѣ четири села се помогна съ храни на Охридско и на чети отъ съседнитѣ райони.

 

Освободенитѣ бѣха смутени следъ падането на Крушово. Единъ голѣмъ отрядъ отъ армията на Бахтиаръ паша се отправи презъ Демиръ-Хисарско за Кичевско. При мѣстностьта „Коприндолъ”, недалеко отъ село Цѣръ, той се натъкна на около 70 възстаници, командувани отъ селскитѣ войводи Велко и Злате. Неподозирайки голѣмата сила на неприятеля, селскитѣ чети първи му откриха огънь но скоро, притиснати отъ главното турско ядро, се оттеглиха въ гората. Турцитѣ навлѣзоха въ Цѣръ, избиха заваренитѣ тамъ нѣколцина старци, между които и попъ Спиридонъ, и го запалиха. Подпалвачитѣ трѣбваше да положатъ голѣмъ трудъ, докато се разправятъ съ 200 здрави каменни зидове на това гиздаво село. „Цѣлото село Цѣръ, обливано отъ огнени пламъци, горѣше презъ нощьта като голѣма запалена главня, — пише Хр. Н. Пасховъ, членъ на районното началство, което отъ върха „Грънчарецъ” наблюдаваше пожара. [1] — Горѣше китниятъ „бѣлокаменниятъ” Цѣръ, гордостьта на Демиръ-Хисаръ. Сърдцата ни се свиваха отъ тѫпа болка”.

 

Отъ „Грънчарецъ” се отдѣлиха сутриньта група отборъ момчета и се изпратиха къмъ Цѣръ, надъ който се издигаха пушеци, да узнаятъ подробности по станалото и да помогнатъ на цѣрскитѣ семейства, избѣгали въ планината. Пиперката, въпрѣки увещанията на другаритѣ, му отъ районното началство, се постави начело на тая група, впусна се къмъ полето и се запѫти за Цѣръ. Минаха се много часове, а групата не се връщаше. Между селата Сълпъ, Цѣръ и Църско се завърза ожесточено сражение. Групата бѣ забелязана и нападната. Войводата и хората му залегнаха въ хендецитѣ на открито поле и се започна отчаяна защита срещу атакитѣ на аскерската и башибозушка паплачь. Обстрелваха ги и съ топове. Четитѣ отъ „Грънчарецъ” се впуснаха на помощь. Сражението се ожесточи. Не спрѣ и следъ настѫпването на нощьта. Обсаденитѣ единъ по единъ се измъкнаха отъ трапищата, като оставиха трима убити. Между загиналитѣ бѣ и самиятъ войвода. Любимецътъ на демиръ-хисарци, неуловимиятъ и неуязвимиятъ Йорданъ Пиперката намѣри смъртьта си въ единъ отъ трапищата, отивайки на помощь на опожаренитѣ цѣрчани.

 

Късно презъ нощьта четата слѣзе въ равнината, прибра тритѣ трупа и ги отнесе въ с. Велмевци. Вестьта за смъртьта на Пиперката обходи като мълния цѣлия край и го потопи въ скръбь. Околнитѣ села се изпровървѣха на другия день,

 

 

1. „Какъ възстана Битолскиятъ Демиръ-Хисаръ”, В. „Македония”. 8. VIII. 1931 г.

 

297

 

за да се поклонятъ предъ тримата герои, които лежеха, обсипани съ цвѣтя, въ велмевската църквица, огласявана отъ тѫжнитѣ ридания и нареждания на женитѣ. Пристѫпвайки къмъ легендарния войвода за прощална цѣлувка, народътъ окѫпа съ сълзи неговото студено чело.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]