Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

VI. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪЗСТАНИЕ

1. Първитѣ възстанишки действия въ Битолския окрѫгъ

2. Крушово на Св. Илия. — Първиятъ изстрелъ. — Градътъ въ рѫцетѣ на възстаницитѣ. — Отблъснати турски нападения. — Горското началство въ освободения градъ. — Временно правителство. — Революционенъ сѫдъ.— Българи, власи и гъркомани побратимени

Въ доилинденскитѣ съвещания на Главния щабъ и на мѣстнитѣ районни началства, градоветѣ на Югозападна Македония станаха предметъ на особени и дълги обсѫждания. Всички ценѣха значението и ефекта на крупни акции, насочени противъ градскитѣ центрове и всѣкѫде изникваха съблазнителни планове. Горещъ привърженикъ на тия акции бѣ Борисъ Сарафовъ. Той знаеше отъ опитъ, че вихреното нападение и нѣколкочасовото владение на Мелникъ презъ 1895 год. произведе по-голѣмъ ефектъ отъ всички сражения по Пирина и Родопитѣ. Мисъльта за едно нападение на Битоля не престана да го блазни до последния моментъ. Но тя се отхвърляше решително отъ всички негови другари като непосилна, дори фантастична, при скромнитѣ срѣдства на Организацията. Така пропаднаха много планове, а се осѫществиха изцѣло или отчасти само нѣколко. Между тѣзи последнитѣ превземането, владенето и отбраната на Крушово заема първо мѣсто.

На тоя гиздавъ планински градъ, прочутъ съ богатството и разкоша на разноезичнитѣ си жители и съ прохладната си кория, край кристалнитѣ чешми на която компании чакъ отъ Битоля и отъ Прилепъ си устройваха веселби съ печени ягнета, се падна да свърже името си съ едно отъ най-крупнитѣ събития презъ Илинденското възстание.

Чисто християнскиятъ характеръ на града и неговото стратегично разположение представляваха едно изключително предимство, което мѣстното районно началство намисли да

291

използува. Всички приготовления, мобилизацията и разпредѣлението на въорѫженитѣ сили въ района се извършиха съ огледъ на решеното нападение противъ Крушово.

За непосветенитѣ, т. е. за грамадното болшинство отъ гражданитѣ, праздникътъ Св. Илия мина както всички праздници — съ литургия въ тритѣ църкви, съ визити и съ суетене около многото сватбени веселби. Отъ посветенитѣ въ тайната, младитѣ и готовитѣ бѣха вече по своитѣ мѣста въ нѣколкото отряди изъ околнитѣ балкани и села. Останалитѣ въ града преживѣха подиръ обѣдъ минути на страшна тревога. Единъ вѣчно нетрезвенъ, но патриотиченъ тѣхенъ съгражданинъ, на име Коле Чавче, получилъ сякашъ подъ влиянието на виненитѣ пари дара на ясновидецъ, се изправи предъ правителствения домъ и размахвайки червената си кърпа, вмѣсто знаме, завика въ лицето на приставитѣ и заптиитѣ: „Ура! Да живѣе Македония! Долу Турция!” Пиянското реноме на Чавчето бѣ твърде голѣмо, за да се озадачатъ турцитѣ отъ неговата революционна демонстрация. Все пакъ полицията се разшава — така поне се стори на посветенитѣ — и разпрати шпионитѣ си изъ българскитѣ махали и по крайнинитѣ на града.

Настѫпи нощьта. Градътъ постепенно утихна. Чуваха се само откѫслечни звуци на музика и пѣсни откъмъ сватбарскитѣ кѫщи и отмѣренитѣ удари на часовника отъ камбанарията на голѣмата гръцка църква Св. Никола. Презъ това време възстанишкитѣ отряди, наброяващи близо 800 въорѫжени хора, бѣха вече стѣснили желѣзния си обрѫчъ около Крушово, а два отряда се промъкнаха незабелязано въ самия градъ.

Къмъ полунощь се разнесе първия сигналенъ изстрелъ. Следъ мигновенъ интервалъ залпове се чуха отъ разни мѣста и стрѣснаха заспалия градъ. Чу се гърмовито „ура”, въ което се слѣ първиятъ камбаненъ звънъ откъмъ Св. Никола. Многото камбани на тритѣ градски църкви — българска, гръцка и влашка — чакаха тоя звънъ, за да забиятъ съ лудъ размахъ всички изведнажъ. Непосветенитѣ граждани разбраха смисъла на тоя необикновенъ трѣсъкъ. Всички прозорци свѣтнаха. Мѫже, жени и деца изтичаха на улицитѣ. Българи, власи и гъркомани се запрегръщаха и се поздравляваха съ „Христосъ Възкресе!” и „Честита свобода!”. А боятъ продължаваше. Биеха неспирно и всички камбани на тритѣ крушовски църкви.

Правителствениятъ домъ падна следъ кратка престрелка съ отряда на Андрей Христовъ. Два окървавени трупа лежеха предъ хюкюмата: на турския часовой и на единъ възстаникъ селянинъ съ разбитъ черепъ — първата жертва на възстанието въ Крушовско. Завзеха се едно следъ друго и останалитѣ учреждения и се отведоха въ отдѣлна кѫща всички турски чиновници и семействата имъ.

292

Зазори се. Само въ казармата, обсадена отъ отряда на Иванъ Наумовъ Алябака, 60-тѣ турски войника продължаваха да се сражаватъ. Откъмъ югъ се зададе съ своя отрядъ и съ разкошно знаме Пито Гули, мѣстенъ влахъ, въ сърмена турска носия, яхналъ хубавъ жребецъ. Отрядътъ мина тържествено презъ града, шумно поздравляванъ отъ множеството и се спрѣ на „Руменя”, кѫдето остави знамето. Въ продължение на два часа се изпровървѣ градътъ за да се поклони на това скѫпо знаме съ златенъ кръстъ отъ едната страна и съ червени букви написано „Свобода или смърть” — отъ другата.

Съ пристигането на Пито Гулевия отрядъ щурмуването на казармата се засили. Оградата биде напръскана съ газь и подпалена, но войницитѣ не се предадоха, а потърсиха спасение въ конюшната. Презъ две дупки пробити въ стената, тѣ се впуснаха въ дола, но попаднаха подъ кръстосания огънь на възстаницитѣ отъ града и отъ отряда на войводатаМирче, заелъ„Спилитѣ” и „Калето”.Само 17 аскерлии съ офицера си можаха да се прибератъ въ турското село Алданци. Отъ възстаницитѣ паднаха 7 убити и 5 ранени и отъ гражданитѣ 1 убитъ и 1 раненъ.

Войници и башибозуци отъ разни посоки се опитаха да помогнатъ на обсаденитѣ въ Крушово, но всички бѣха отблъснати отъ отрядитѣ, укрепени по височинитѣ около града. Мирче отблъсна предъ „Кулата” около 300 души войници и башибозукъ, доши откъмъ Прилепското поле. Коста Христовъ разпръсна на „Липа” башибозука откъмъ Норово. Гюрчинъ на „Дени-камъкъ” обърна въ бѣгъ башибозука отъ селата Дряново и Пласница. Въ тия схватки паднаха нови двадесетина турци. [1]

Сформирува се новъ отрядъ отъ граждани доброволци подъ командата на Тодоръ Христовъ, подпоручикъ. Нему се възложи охраната на града.

Въ веселие и праздненство Крушово прекара първата си свободна нощь. Всички семейства се надваряха, кое съ по-хубави гостби и баници да нагости възстаницитѣ — своитѣ освободители.

На 22—23 юлий войници и башибозуци направиха нови опити да си възвърнатъ Крушово, но всичкитѣ имъ нападения бѣха отблъснати отъ укрепенитѣ по околнитѣ височини отряди. Още на 22 слѣзе въ града Горското началство, начело съ учителя Никола Каревъ — една благородна фигура, „най-свѣтлата личность въ Крушовското възстание”, както го нарича Н. Томалевски. 60 души първенци, представители на тритѣ елемента — българи, власи и гъркомани — свикани на

1. По превземането на Крушово има две еднакво хубави описания, отъ които съмъ се ползувалъ: отъ Н. Томалевски и Н. К. Майски, крушовчани и двамата: „Камбанитѣ” (Сб. „Илиндень” 1903—1927, стр. 61—65) и „День първи” („Илюстрация Илиндень”).

293

събрание, избраха една шесточленна комисия, по двама отъ всѣка народность, на която се повери управлението на освободения градъ. „Временното правителство”, подъ председателството на Вангелъ Дину, раздали управлението на шесть ведомства, които и разпредели между членоветѣ си, както следва: председательтъ Дину Вангелъ пое сѫдебното ведомство, Георги Чаче — реквизицията, Теохаръ Недковъ — финанситѣ, Хр. П. Кюркчиевъ полицията, Дим. Секуловъ прехраната и производството и Никола Балю санитарната часть. Георги Чаче изпълняваше едновременно и секретарската длъжность. Управницитѣ заседаваха редовно въ голѣмото гръцко училище. Обзаведе се въ българското класно училище болница подъ рѫководството на д-ръ Баталъ, влахъ. Саракчиитѣ и опинчарски работилници фабрикуваха трескаво царвули, патронташи, ремъци. Въ лѣярната се претопяваха всѣкакви оловени и калаени предмети, подарявани отъ гражданството, а въ арсенала, помѣщаванъ въ една частна кѫща, се изглаждаха изливанитѣ куршуми, поправяха се пушки, револвери и пр. Дветѣ парни мелници мелѣха денонощно донасяното по планински пѫтища жито, необходимо за прехраната на населението и възстаницитѣ; на беднитѣ семейства брашно се раздаваше безплатно. [1]

На 27 юлий, неделя, цѣлото гражданство, начело съ духовенството отъ тритѣ църкви, се отправи къмъ българскитѣ гробища, кѫдето се отслужи съвмѣстна тържествена панихида. Гробоветѣ на падналитѣ борци бѣха укичени съ живи цвѣтя. Това бѣ последното тържество на освободенитѣ ...

Състави се революционенъ сѫдъ, предъ който бидоха изправени неколцина крушовчани, четирма гъркомани и единъ българинъ, известни на цѣлия градъ като турски шпиони. И петимата бѣха осѫдени на смърть и екзекутирани.

Горското началство разпрати писма и до съседнитѣ турски и помашки села, като ги предупреди да мируватъ и да не придружаватъ войската въ борбата ѝ противъ възстаницитѣ, които се борятъ за освобождението на всички македонци, безъ разлика на народность и вѣра. [2]

Въ Крушово, подъ лѫчитѣ на мимолетната свобода и на равенството се стопиха националнитѣ омрази и зацарува

1. Въ неиздадения си трудъ „Крушово и неговитѣ борби” Ник. Кировъ Майски пише, че „интелектуалната група” въ града приготвила проектъ за отпечатване съ хектографъ пощенски и гербови марки, но проектътъ останалъ нереализиранъ.

2. Интересъ представлява следниятъ отговоръ, който Горското началство получи отъ кмета на турското село Алданци :

„Отъ писмото ви разбрахме, че вие не сте лоши хора, че сте напустнали домоветѣ си не за да нападате мирното население като насъ, а сте противъ лошитѣ хора и противъ хюкюмата, който ги защищава. Но ония, които вие търсите, не сѫ между насъ, а избѣгаха въ градоветъ. Колкото се касае до насъ, обещаваме ви, че ще мируваме. Ако искате да убивате невинни хора, елате. Богъ да помогне на оная страна, която търси правдата. Другитѣ писма изпратихме до съседнитѣ села, които сѫщо сѫ съгласни съ насъ. (Печатъ). Кметъ: Синанъ”.

294

миръ и братство между тритѣ християнски общини. Въ продължение на десеть дни Крушово живѣ като автономна държавица, миниатюрна наистина, но дала плъть и кръвь на оня идеалъ, който подбуди македонскитѣ българи къмъ борба противъ тиранията и ги доведе до Илиндень.

[Previous] [Next]
[Back to Index]