Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

 

V. ПРЕДИЛИНДЕНСКИ ПЕРИОДЪ

 

 

3. Последнитѣ дни на Гоце

Следъ софийскитѣ съвещания. — Надежди и усилия на Г. Дѣлчевъ.— Динамитниятъ атентатъ при Ангиста.— Динамитарството. — Несполучилъ опитъ на Мих. Герджиковъ. — Дѣлчевъ въ Солунъ. — Гоце и Даме. — Какво даде тѣхната среща. — Баница. — Гоце сънува гроба си. — Въздишката на Македония

 

Въ софийскитѣ съвещания преодолѣ както видѣхме, мнението противъ масовото повсемѣстно възстание. Но за да се изостави окончателно солунското решение, необходимо бѣ да се произнесатъ противъ него съ формални решения и окрѫзитѣ въ вѫтрешностьта.

 

Това положение създаваше нагледъ благоприятна почва за агитации и полемики вѫтре. Работитѣ, обаче, не се развиха така. Централниятъ комитетъ, рѫководенъ отъ Гарванова, държеше здраво за солунското решение и правѣше своитѣ приготовления. Напълно солидарни съ него бѣха и двамата задгранични представители, Матовъ и Хр. Татарчевъ. Това обстоятелство тежеше много върху намѣренията и действията на ония, които въ софийскитѣ съвещания бѣха се произнесли противъ възстанието. Едни отъ тѣхъ нито помислиха да противодействуватъ и заминаха отъ тукъ убедени, че възстанието въ Битолско ще стане и решени да направятъ „кой каквото може” въ своя районъ. Други, макаръ и да се произнесоха въ София противъ, въ душата си бѣха за възстанието: Борисъ Сарафовъ, Сл. Ковачевъ и др. Тъкмо затова Сарафовъ нито помислюва да остане въ Малешевско и Петричко, минава Вардара и въ първата си среща съ А. Лозанчевъ и Г. Пешковъ отъ Окрѫжния битолски комитетъ, състояла се въ село Паралово, обсѫжда направо въпроса за предстоящето възстание и имъ предлага планъ: да се нападне съ 10000 възстаници Битоля. [1]

 

Изключение прави Дѣлчевъ. Той заминава отъ тукъ дълбоко наскърбенъ отъ изпъкналитѣ въ съвещанията разногласия и отъ разномислието между него и задграничнитѣ представители, но съ надежда, че ще може вѫтре, подкре-

 

 

1. „Спомени” стр. 83.

 

228

 

пенъ отъ едномисленицитѣ си въ Сѣрския окрѫгъ (Яне Сандански и др.) да повлияе върху Централния комитетъ въ духа nа своитѣ разбирания. Въ духа на тия разбирания той агитира вѫтре устно между по-интелигентнитѣ деятели въ Сѣрско и писмено — чрезъ основания хектографиранъ листъ „Свобода или смърть”, подъ редакторството на П. К. Яворовъ. [1] Ето какъ П. К. Яворовъ ни рисува надеждитѣ и намѣренията на Дѣлчева: [2]

„На едно съвещание въ с. К. (Кърчево, Демиръ-Хисарско, Б. А.) между Гоце, Д. Гущановъ, Я. Сандански и пишущия, биде уговорено да се положатъ най-голѣми старания за отмѣняване Х-ското (Солунското, Б. А.) решение. Гоце се надъваше, че нѣколцина видни работници, които се намираха по това време въ България, ще съдействуватъ въ сѫщото направление. Но той искаше да изтъкне предварително, чрезъ единъ атентатъ по желѣзопѫтнитѣ линии, всичката целесъобразность на своя планъ за действие. И после вече да отиде въ Х (Солунъ, Б. А.) на лични обяснения съ Централния комитетъ.

Следъ едно съвещание съ седемтѣ чети отъ Сѣрския окрѫгъ, състояло се на Али-ботушъ презъ първитѣ дни на февруарий, Гоце прекара известно време въ Демиръ-Хисарско, за да изучи условията за динамитни атентати по желѣзопѫтната линия. Къмъ средата на мартъ той е съ своята чета, съ Демиръ-Хисарската и Драмската, въ Драмско. Презъ нощьта на 18 срещу 19 мартъ се извърши по единъ блѣскавъ начинъ първата крупна динамитна акция презъ тая пролѣть: голѣмиятъ желѣзопѫтенъ мостъ при Ангиста биде разрушенъ. [3]

 

Ако сѫдбата бѣше пощадила Дѣлчева поне за нѣколко месеца още, Илинденското възстание, сигурно, би зарегистрирало повече такива бляскаво извършени динамитни атентати.

 

Динамитаторството бѣше станало нѣкакъ модно по това време. Дѣлчевъ и Мих. Герджиковъ бѣха заразили доста свѣтъ и значително количество взривни материали се внесоха вѫтре. Но като се изключатъ солунскитѣ атентати презъ априлъ, за които ще говоримъ отделно, опититѣ следъ

 

 

1. „На 10 февруарий вече излѣзе първия брой на единъ срѣдна голѣмина вестникъ „Свобода или смърть.” Цѣли три месеца наредъ, всѣки понедѣлникъ, вестника бѣше въ рѫцетѣ на куриери по криви пѫтища. Той говорѣше въ духа на Гоцевитѣ възгледи, отъ името на революционната организация” (П. К. Яворовъ: „Гоце Дѣлчевъ”, стр. 89)

 

2. Пакъ тамъ, стр. 90.

 

3. Нѣколко дена по-късно Гоце пишеше въ едно писмо до редактора на „Свобода или смърть”: „Брате П(ѣю), разрушихме моста при Анжиста и близкия при него тунелъ; скѫсахме на едно мѣсто релситѣ и на две мѣста телеграфнитѣ жици. Всичко се извърши тъй сполучливо, че и най-добрия воененъ инженеръ би ни завидѣлъ. Отъ страна на турцитѣ и до сега нѣма никакви движения. Като пишешъ въ вестника по извършеното, недей го отдава на чета, ами на оная сила изобщо, която се намира изъ цѣлата страна, подъ името тайна революционна организация”. („Гоце Дѣлчевъ”, стр. 93).

 

229

 

взрива при Ангиста излязоха повечето несполучливи. Твърде малцина бѣха технически подготвени и фамиляризирани съ тоя родъ акции — по-сложни и свързани съ по-голѣми рискове и неизвестность. Най-крупенъ отъ тия опити бѣше тоя на М. Герджиковъ. Съ чета отъ 25 души, въ която влизаха и изпитани борци, като Кръстю Българията, Ив. Варналиевъ, Пенчо Шиваровъ, Цено Куртевъ, Ив. Ннгеловъ и др., Герджиковъ навлезе къмъ края на януарий въ Турция и презъ М. Търновско и Бунаръ-Хисарско се отправи къмъ с. Странджа — далечъ отъ организационната територия. Отъ тамъ той се спустна въ полето и стигна до турскитѣ села Черкезкьой и Синеклий. Тамъ четата проучи въ продължение на два дена линията и разписанието на треноветѣ и на 19 февруарий презъ нощьта подкопа на две мѣста линията и приготви два взрива. Обречениятъ на гибель конвенционалъ пристигна въ очакваното време, но мина надъ дветѣ минирани мѣста безъ да полети на въздуха. Чуха се само два гърмежа като отъ пушка — изгърмяха само петардитѣ, а 25-тѣ килограма динамитъ остана неподпаленъ. Машинистътъ спрѣ влака, забеляза четницитѣ, които бѣха станали прави на 200—300 крачки разстояние, даде пълна пара и избѣга. Тая несполука бѣ страшенъ ударъ за дружината, която сега, изнурена, безприютна, презъ снегове и виелици, трѣбваше цѣли петь дена да гони обратно първитѣ български колиби Апортесъ. [1]

 

Опровергано биде и вѣрването, че българскитѣ села нѣма да пострадватъ, ако динамитнитѣ атентати се извършватъ въ мѣстности ненаселени съ българи. Следъ атентата при Ангиста 10 села въ Драмско и Неврокопско (Просѣченъ, Плѣвна, Гюреджикъ, Кобилица, Скребатно, Или-дере, Горенци, Карлуково, Височенъ и Волакъ) бѣха, на общо основание, подложени на ужасни преследвания: 182 души бѣха изтезавани и 152 арестувани. [2]

 

*

 

На Дѣлчева предстоеше сега да отиде въ Солунъ, за да се обясни по въпроса за възстанието съ хората отъ Централния комитетъ. Въ цитираното вече негово писмо отъ 25 мартъ до Яворова, Г. Дѣлчевъ, следъ описанието на атентата пише:

Утре-други день ще замина самъ за Х (Солунъ, Б. А.) гдето ще се срѣщна съ тебе известнитѣ (Гарвановъ и др. Б. А.) и съ най-любимия ми другарь Груевъ, който неотдавна билъ пристигналъ тамъ отъ Подрумъ. Въ Х (Солунъ, Б. А.) ще се бавя най-много десетина дни и ще гледамъ да се установимъ на общо гледище по оня въпросъ.

 

1. М. Герджиковъ е предалъ по единъ покъртителенъ начинъ въ „Споменитѣ” си (стр. 50—53) своето отчаяние отъ несполуката и страданията на четата при връщането ѝ.

2. „Мемоара”, стр. 101—102.

 

230

 

На Велики четвъртъкъ вечерьта, между другитѣ пѫтници, слѣзе на солунската гара и единъ селянинъ въ кукушка носия — потури и червенъ поясъ, съ фесъ на главата. Въ рѫката си държеше кошница съ червени яйца. На пристѫпилитѣ къмъ него колджии кукушанецътъ предложи кошницата, отъ която тѣ си взеха яйца и пропустнаха непретърсенъ човека, който носеше два револвера въ пояса си.

 

Сѫщата вечерь кукушанецътъ — Гоце Дѣлчевъ— беседваше съ Ив. Гарвановъ въ неговата квартира. На другия денъ Гоце, на саме съ дошлия отъ Подрумъ „най-любимъ свой другарь” обсаждаше съдбоносния за Македония въпросъ.

 

Преценката на Д. Груевъ върху положението, което той завари следъ пристигането си отъ заточение, се съдържа въ неговитѣ думи: „късно бѣше да се разсѫждава”. [1] Недостатъчната подготовка на повечето околии не можеше да не загрижва и Груева за сѫдбата на едно дѣло, което той имаше право — наравно съ Дѣлчева, ако не повече — да смѣта за свое. Но неговиятъ положителенъ духъ насочваше всичкитѣ му помишления само въ едно направление: да се използуватъ месецитѣ, които оставатъ, за максимално попълване на празднотитѣ; другото е губене време.

 

Груевъ е съвършенно лакониченъ и сухъ въ своитѣ „Спомени” — по-сухъ отъ всички, които сѫ разказали предъ проф. Милетича своето революционно житие-битие, а Дѣлчевъ не ни е оставилъ никакви спомени и мемоари, за да можемъ да установимъ съ положителность, какъ е текълъ разговорътъ имъ, воденъ насаме. „Дѣлчевъ прави възражения. Главно намираше, че Сѣрския санджакъ е съвсемъ лишенъ отъ орѫжия”, — разказва Груевъ, — „но ние го утешихме съ обещание, че ще се достави потрѣбното чрезъ специални доставчици. [2] Дѣлчевъ се успокои. Той тръгна съ намѣрение да уреди канала за Св. гора, отгдето щѣше да минава орѫжието за Сѣрско”. Това е всичко, което ни казва Груевъ. Очевидно, той ни предава само деловата страна на заключението, до което сѫ дошли двамата стари другари отъ Щипъ, запазили докрай ненакърнено приятелството и абсолютното взаимно доверие, което ги свързваше. Съ думитѣ: „Дѣлчевъ прави възражения”, Груевъ е предалъ всичкиятъ страхъ на събеседника си отъ едно възстание-недоносче и отъ похабяването на най-важния козъ, съ който Организацията разполагаше, както и всичкитѣ му предпочитания въ полза на отдѣлнитѣ терористически акции. Въ всѣки случай, постигнатото между тѣхъ съгласие не бива да се разбира въ смисълъ, че единътъ е наложилъ „своя планъ”

 

 

1. „Спомени на Дамянъ Груевъ”, стр. 22.

2. „Щѣхме затова да изпратимъ Гочева, надѣвахме се, че пакъ направо по море ще се докаратъ пушки отъ Гърция. Смѣтахме за една доставка отъ хиляда пушки” (Пакъ тамъ, стр. 23)

 

231

 

на другия, както пише П. К. Яворовъ. [1] Трѣбва сѫщо да се отхвърли злоумишления опитъ на Гьорче да представи Дѣлчева като жертва на нѣкакъвъ капанъ отъ страна на Централния комитетъ и на самия Груевъ въ Солунъ. [2] Работата е, струва ни се, по-проста и по-естествена. Д. Груевъ предпочиташе ръзстание въ подготвенитѣ битолски райони, отколкото общо разстройство и разложение, но безъ да отхвърля четнишкитѣ действия и терористическитѣ акции въ другитѣ околии. Дѣлчевъ пъкъ, който не бѣше способенъ да бездействува когато въ часть отъ Македония Организацията предприема възстание, се съгласи, макаръ и съ тежко сърдце, предъ неотмѣнимостьта на взетото решение, — да направи и самъ каквото може въ Сѣрския окрѫгъ.

 

Така, всжщность, трѣбва да се разбира  п о в с е м ѣ с т н о с т ь т а, за която се говори въ протокола на Солунския конгресъ. Недопустимо е да е мислилъ който и да било да повдига „цѣлото население”, т. е. и околиитѣ, които нѣмаха никакъ или имаха твърде малко орѫжие. Както и да го наречемъ — било възстание, било „усилено до най-висока степень движение, посрѣдствомъ четитѣ”, планътъ въ своята сѫщина се свеждаше къмъ това, че на окрѫзитѣ оставаше да направятъ кѫде  к а к в о т о  е  в ъ з м о ж н о. Въ тая смисъль трѣбв а, споредъ насъ, да се смѣта че сѫ се разбрали — en bons esprits — Груевъ и Дѣлчевъ въ Солунъ.

 

*

 

Напустналъ Солунъ, Дѣлчевъ нареди да се събератъ по Гергьовдень на Али-ботушъ всички чети отъ Сѣрския

 

 

1. „Въ Х. (Солунъ, Б. А.) както трѣбваше да се очаква, Гоце е успѣлъ въ мисията си: новогодишното решение се изменяше въ духътъ на неговия планъ. Така щото Организацията щѣше да предприеме само едно усилено до най-висока степень движение, посрѣдствомъ четитѣ, а не възстание, посрѣдствомъ цѣлото население. А за да се подготвятъ по-добре четитѣ, повсемѣстнитѣ действия се отлагаха за презъ августъ”. („Гоце Дѣлчевъ,” стр. 93).

 

2. „Дѣлчевъ тръгна съ силно желание да види Груева, да размѣни мисли съ него; у него му бѣше последната надежда, но отиде загриженъ за Организацията. Той стигналъ въ Солунъ,  О н ѣ з и (Гарвановъ и другаритѣ му Б. А.)  х и т р о  г о  о с т а в и л и  с а м о  с ъ  Д а м е т а,  к о й т о  2—3  д е н я  г о  д ъ р ж а л ъ  в ъ  е д н а  с т а я  п р и  с е б е  с и  и  с е  м ѫ ч и л ъ  д а  м у  р а з б и е  у б е ж д е н и е т о  п р о т и в ъ  в ъ з с т а н и е т о. (к. н.)Даме е сполучилъ съ това само да му нанесе последния ударъ на разочарование, както се бѣше изповѣдалъ предъ Пере, Яворова, и други, съ които се бѣше срѣщналъ сетне въ Сѣрско”. („Спомени на Гьорчо Петровъ”, стр. 164—165). Въ желанието си да уязви още веднажъ неприятния нему Гарвановъ, Гьорче Петровъ тукъ самъ се оплете въ противоречие. Затварянето на Груева и Дѣлчева въ една стая не е продиктувано отъ никаква „хитрина”, то се налагаше отъ „силното желание” на Дѣлчева „да види Груева и да размѣни мисли съ него”. Щомъ Груевъ е въ Солунъ, всѣкакви спорове и взаимни убеждавания между Дѣлчева и други лица се явяватъ излишни и ненуждни. Дали Дѣлчевъ е изповѣдалъ на други лица „разочарованието” си, ние не знаемъ, въ всѣки случай такава изповѣдь не е правена предъ Яворова, понеже следъ като напустна Солунъ и до самата си смърть, Дѣлчевъ не се е срѣщалъ съ Яворова. Освенъ това, Яворовъ твърди, както вече цитирахме, че Груевъ усвоилъ Дѣлчевия планъ, така че не е могло да има мѣсто за „разочарования”.

 

232

 

окрѫгъ. Въ тоя конгресъ имаше да се обсѫди участието на окрѫга въ предстоящитѣ акции. Но Гоце не стигна до Али-ботушъ, а само до с. Баница, недалеко отъ Сѣвръ, кѫдето единъ куршумъ тури край на неговитѣ предначертания.

 

Въ Баница Гоце стигна съ четата си на 19 априлъ. Заедно съ четитѣ на Дим. Гущановъ и на Георги Бродалията, въ селото бѣха се събрали двайсетина четници. По разказа на Димо х. Димовъ, свидетель на разигралата се въ Баница трагедия, Яворовъ описва последния день отъ земното сѫществувание на безсмъртния македонски апостолъ.

На 20 априлъ Гоце разказваше на другаритѣ си по-раншни свои сънища, които съвпадаха съ избиването на близки нему хора и думаше:

 

— Съ нашия животъ, какъвто е, станахъ вече и фаталистъ. Нощеска сънувахъ, че турци ме удариха въ сърдцето. Щипската чета е разбита въ Каринци. Миланъ, братъ ми, е въ тази чета и сигурно е убитъ.

 

Гоце не бѣше сънувалъ смъртьта на втория свой по-малъкъ братъ: Миланъ падна много по-късно, лѣтосъ, въ Неманци, Кукушко. [1] Гоце забравяше своитѣ неотдавашни предчувствия. Съньтъ пророчествуваше неговия гробъ.

Истината по предаването на Дѣлчева остава и до днесъ неразгадана. Турцитѣ знаеха, че обсѫждатъ именно него въ Баница. Затова начело на отряда стои бившиятъ български офицеръ поручикъ Тефиковъ, който познава Дѣлчева още отъ Военното училище въ София. Нѣкои предполагатъ, че престояването му въ Солунъ било подушено отъ властьта, която после попаднала наново въ диритѣ му изъ кукушкитѣ села, на пѫть за Сѣрско. Нападението се отдава и на предателство, извършено споредъ едни отъ учителя въ с. Горно-Броди, Андрея, а споредъ други — отъ единъ мѣстенъ селянинъ.

 

Селото бѣ обсадено още презъ нощьта, а на 21 сутриньта започна обискирането на кѫщитъ. Гоце напустна заедно съ Гущановъ и други квартирата си преди да дойде реда ѝ. Следъ първия залпъ той можа да гръмне само веднажъ. Единъ неприятелски куршумъ го улучи въ гърдитѣ.

 

Сражението продължи още 15 часа: Гоцевитѣ другари се сражаваха отъ една плѣвня и до настъпването на нощьта не дадоха съ стрелбата си на турцитѣ да се приближатъ до плѣвнята и до трупа на падналия войвода. И сражавайки се, тѣ виждаха мъртвия Гоце, „приведенъ сякашъ върху гроба на Македония”. [2]

 

*

 

Гоцевата родина бѣ тъй претръпнала по онова време, че не плачеше вече предъ новитѣ гробове, които всѣки день

 

 

1. На 17 юний 1903 г. (Б. А.)

2. Въ Баница загинаха още шестима четници, между които и Гущановъ. Голѣма часть отъ селото бѣ опожарено.

 

233

 

никнѣха по земята ѝ. Неочакваниятъ гробъ въ Баница изтръгна отъ дъното на душата ѝ една исполинска въздишка която, носена отъ ехото на солунския динамитенъ трѣсъкъ, се заблъска отъ градъ въ градъ и отъ планина въ планина.

Македония преживѣ и тая скръбь и продължи упорито да събира сили, решена да победи робската си сѫдба или да изгори въ собствения си огънь, пламналъ буйно отъ една искра на Гоцевото велико сърдце.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]