Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

IV. СѪДБОНОСНАТА ГОДИНА (1902)

5. Австро-рускитѣ реформи

Дипломатическитѣ канцеларии и положението въ Македония. — Отзиви на европейския печатъ. — Руски съчувствия за бѣжанцитѣ. — Европейската дипломация предъ нова заплаха. — Дветѣ „най-прѣко заинтересовани Сили”. — Погледъ върху международнитѣ отношения презъ 1902 г. — Реформаторскитѣ Сили изпреварени отъ Турция. — Султански реформи. — Хилми паша въ Солунъ. — Обиколката на графъ Ламсдорфъ. — Австро-рускиятъ реформенъ проектъ. — „Пѫдарски реформи”. — Руски предупреждения

Общиятъ революционенъ кипежъ въ Македония презъ 1902 година, Джумайското възстание и засилениятъ повсемѣстенъ тероръ на турската власть рисуватъ едно тревожно положение, което повелително крещи предъ лицето на Европа за нуждата отъ намѣса и отъ радикални промени въ европейскитѣ вилаети. Акредитирани въ Цариградъ и въ вилаетскитѣ центрове европейски представители, особено посланницитѣ и консулитѣ на Англия и на Франция, ясно виждатъ това положение, правилно схващатъ тая нужда и скрупульозно информиратъ правителствата си. Тъхнитѣ  рапорти за македонскитѣ събития отъ 1902 година свидетелствуватъ за това. На 22/4 ноемврий управляващиятъ французкото посолство въ Цариградъ Едмонъ Бапстъ пише до министра на външнитѣ работи Делкасе:

Не само че четитѣ не можаха да бѫдатъ унищожени отъ турцитѣ и оставатъ сега, къмъ края на сезона, почти незасегнати, запазвайки всичкитѣ си водители, но по цѣлата избродена територия тѣ срѣщнаха съчувствията на по-голѣмата часть отъ населението и бѣха подкрепени отъ него въ борбата си противъ турцитѣ. Сигурно е, че въпросътъ за реформи въ Македония става наново актюеленъ. [1]

На 2/15 декемврий Луи Стегъ, французки консулъ въ Солунъ, чертае предъ министра си единъ проектъ отъ необходими и неотложни реформи въ жандармерията, като из-

1. Французката „Жълта книга” отъ 1902 г. № 35.

186

тъква между друго и нуждата отъ премахване на злоупотрѣбленията, които ставатъ при събирането на десятъка. [1]

Еднакво съ дипломатическитѣ канцеларии, отлично е осведомено върху тревожното положение въ Македония и общественото мнение въ Европа.

Въ Франция големи писатели и публицисти, като Викторъ Бераръ, Франси дьо Пресансе, Анатолъ Льороа Болийо, Андре Шерадамъ, Жоржъ Голисъ и др., посвещаватъ на македонската кауза статии, пропити съ дълбоко човѣколюбие. Мѣродавниятъ в. „Temps” поддържа, че християнското население отъ тритѣ вилаета трѣбва да се обедини подъ едно управление и да се даде на Македония автономенъ режимъ. „Инъкъ — предупреждава французкиятъ листъ, — всѣко закъснение може да бѫде съпроводено не само отъ възстание, но и отъ война”.

Въ английскиятъ печатъ сѫщо се повдигатъ гласове за реформи съ гаранции и съ европейски контролъ. Най-пламененъ застѫпникъ за македонското освобождение тамъ е, както видехме, кореспондентътъ на Daily News Джонъ Макдоналдъ.

Топли съчувствия къмъ Македония се манифестиратъ и въ италиянския печатъ.

Въ австрийската преса, общо взето, по-въздържана, сѫщо има органи (Zeit, Die Information и други), които се застѫпватъ решително за ефикасни реформи.

Печално изключение прави германскиятъ печатъ. Той се ограничава повече съ хладна информация и е твърде резервиранъ въ коментариитѣ си.

Подъ въздействието на македонскитѣ събития презъ 1902 година, въ рускиятъ печатъ настава единъ твърде благоприятенъ обратъ. Съ изключение на реакционния в. „Свѣтъ” на В. В. Комаровъ, всички органи на руския печатъ се застѫпватъ за решителни реформи въ Македония. Голѣмиятъ руски журналъ „Вестникъ Европы” въ ноемврийската си книжка обнародва обширна съчувствена статия, въ която между другото се казва:

Докато Европа не вземе македонския въпросъ въ свои рѫце, съ твърдото намѣрение да го разреши безъ помощьта на Турция, до тогава положението на работитѣ ще зависи отъ разни случайности и стихийни избухвания, надъ които дипломатитѣ не сѫ властни.

„С. Петербургскiя ведомости” (14. XII. 1902) намира, че най-правилното разрешение на македонския въпросъ се състои въ назначаването на християнинъ генералъ-губернаторъ и въ участието на мѣстното население въ управлението.

1. „Жълта книга”, № № 32 и 48.

187

Никѫде другаде общественото мнение не взе така присърдце сѫдбата на бѣжанцитѣ отъ Джумайско и Разложко, както въ Русия. Създаде се една вълна на съчувствие, която, макаръ и въ много по-малка степень, напомня движението въ полза на пострадалитѣ отъ Батакъ и Перущица презъ 1876 г. „Ние не можемъ, ние не смѣемъ да забравимъ, — провиква се познатиятъ македонски приятель, кореспондентътъ на „Новое время” Несторъ, — че едновѣрниятъ и еднокръвенъ намъ народъ умира съ нашето име на уста. Освенъ великата Русия и слабата, малка България, той нѣма никого другиго на свѣта въ днешния хладенъ и спекулантски свѣтъ”. Съчувствието къмъ бѣжанцитѣ се изрази и въ материална помощь. Примѣръ за това даде самъ императорътъ Николай II, като отпусна 10,000 рубли. Сѫщо такава сума отпусна презъ ноемврий и „Славянското благотворително общество”. Госпожа В. П. Самарина изпрати въ редакцията на „Новое время” 1,000 рубли въ паметь на съпруга си, познатия славянофилъ Д. Т. Самаринъ. Има трогателни по-скромни приноси отъ руски студентки и студенти въ Швейцария и отъ други отделни руси, у които заговориха споменитѣ отъ епохата на Освободителната война. [1]

*

Сѫдейки по чувствата и преценкитѣ на европейския и руския печатъ отъ октомврий, ноемврий и декемврий 1902 година, би помислилъ човѣкъ, че Македония се намира въ навечерието на своето избавление. Въ действителность, международната политическа обстановка най-малко благоприятствуваше за решителна и ефикасна намеса въ полза на бунтуващитѣ се християнски населения въ турската империя. Ако при все това дипломацията се раздвижва и дарява македонскитѣ вилаети съ нѣщо като реформи, това се дължи почти изключително на нейната дълбока увѣрееность, че динамиката на бунтарството въ Македония далечъ още не се е изчерпала съ Джумайското движение. Този е смисълътъ на предупреждението на Temps, че „всѣко закъснение може да бѫде съпроводено не само отъ възстание, но и отъ война”. Балканскиятъ кореспондентъ на „Новое время” (16. XI. 1902) изказва сѫщо опасението, че напролѣть, „ако Европа тая зима не се заеме сериозно съ разрешението на македонския въпросъ, ще настане неминуемо катастрофа въ тая страна,  т ъ й  к а т о  и  В ѫ т р е ш н а т а  о р г а н и з а ц и я  щ е  в з е м е  у ч а с т и е  в ъ  в ъ з с т а н и е т о  з а е д н о  с ъ  М а к е д о н с к и я  к о м и т е т ъ”. (к. н.).

1. Съ раздаването на събранитѣ въ Русия помощи бѣ натоварена съпругата на руския дипломатически агентъ въ София, г-жа Бахметева, която, придружена отъ четири милосърдни сестри, на нѣколко пѫти посети бѣжанцитѣ на границата.

188

Разбира се, дипломацията не би почувствувала никакво угризение за неизпълненитѣ си берлински задължения, тя дори би въздъхнала съ облекчение, ако македонскиятъ робъ бѣше изстрелялъ презъ септемврий и ноемврий 1902 г. въ Пирина всичкитѣ  си патрони. Има, обаче, единъ Дамоклевъ мечъ, който виси надъ нея и я изпълва съ страхъ предъ очаквани нови македонски размирици и опасни усложнения на Близкия изтокъ: това е Вѫтрешната организация съ нейнитѣ запазени революционни възможности. Подъ угрозата на този мечъ тя намисля да се намѣси и да направи нѣщо, за да предупреди опасностьта.

За нещастие, инициативата се падна „по право” на дветѣ европейски сили, които бѣха най-малко пригодни за съвмѣстна творческа работа на Балканитѣ: Русия и Австро-Унгария. Презъ 1897 година дветѣ държави, съперници отъ два вѣка насамъ на Близкия изтокъ, се видѣха принудени да се гарантиратъ взаимно отъ опасни конфликти на Балканитѣ, чрезъ едно споразумение отъ отрицателно естество, съ което се задължиха да пазятъ балканското status-quo и да действуватъ съвмѣстно по въпроситѣ, отнасящи се до балканскитѣ работи. Дветѣ държави, които продължаваха да смѣтатъ Турция за своя длъжница, отлагайки за друго по-благоприятно време реализирането на своитѣ незакрѫглени още завоевания, бѣха мълчаливо признати отъ Европа за „най-прѣко заинтересовани” на Балканитѣ и трѣбваше сега да изпълнятъ, въ името на своитѣ  временни нужди, една сложна и трудна задача: да внушатъ благоразумие и въздържаность на балканскитѣ държави — на България, преди всичко — и да потушатъ огъня на революцията въ Македония чрезъ въвеждане на подобрения, задоволителни за мѣстното християнско население и въ сѫщото време приемливи за законния турски владѣтель. Преследването на тая задача въ посоченитѣ строго определени рамки е наложително, особено за Русия. Започната въ 1890 г., сибирската желѣзница е вече свършена и руското знаме се развива надъ Портъ-Артуръ. Но тъкмо презъ тая 1902 година е сключенъ, въ противовесъ, англо-японскиятъ съюзъ, сериозенъ предвестникъ на близката манджурска кампания. Балканската контрагентка на Русия, Австро-Унгария, нѣмаше интересъ да бърза: кървавйтѣ македонски размирици и реформенитѣ комедии допринасяха за по-скорошното узрѣване на очаквания отъ нея плодъ. Трѣбваше при това да се държи смѣтка за съюзната Германия, започнала вече строежа на багдадската желѣзница и устремена къмъ икономическо проникване въ Мала Азия. Италия, членка на Тройния съюзъ и въ сѫщото време балканска съперница на формалната си съюзница Австро-Унгария, не играе особена роля: тя свири най-маловажния инструментъ въ концерта. Франция и Англия се въодушев-

189

ляватъ отъ добри намѣрения и иматъ по-здрави разбирания за омиротворението на вилаетитѣ, но тѣхната роля въ реформеното дѣло не е активна. Въ Ке д’Орсе получаватъ обширни и вѣрни информации за положението въ Македония. Особено докладитѣ  на солунския генераленъ консулъ Луи Стегъ, поместени въ Жълтата книга за 1902 г., се отличаватъ съ голѣма добросъвѣстность и ясновидство. Но Франция, бдителна за вложенитѣ си грамадни капитали въ Турция и очакваща нови концесии, по македонския въпросъ следва стѫпкитѣ на своята руска съюзница. Колкото за Англия, нейното мощно до преди арменската криза влияние на Босфора е изтикано и заместено отъ влиянието на Вилхелмъ II. Тя токущо е привършила тежката война въ Трансвалъ и очаква руско-японското стълкновение, отлично посветена въ неговитѣ тайни пружини. При това, докато Австрия я информира редовно и коректно върху реформенитѣ преговори, Русия, другата „най-прѣко заинтересована Сила”, я държи колкото може по-далеко отъ намѣренията и отъ действията си.

*

Илдъзътъ и Високата порта, добре преценили международната обстановка и австро-рускитѣ реформени разговори, се подготвиха твърде отъ рано да я посрѣщнатъ по своя изпитанъ и традиционенъ начинъ. Докато органитѣ имъ въ Македония потушаватъ съ инквизиционни средства революционния кипежъ, специална турска комисия работи надъ единъ реформенъ проектъ. На 22 юлий управляващиятъ французката легация Бапстъ докладва на своя шефъ, че:

Най-размирната часть на Македония сега за сега е Битолскиятъ вилаетъ, където четитѣ сѫ най-многобройни и сѫ успѣли да се въорѫжатъ, па да въорѫжатъ и населението съ пушки „Гра”, докарани отъ гръцката граница... Очевидно е, — продължава Бапстъ, — че единъ строгъ адинистративенъ, финансовъ и сѫдебенъ контролъ ще бѫде единственото срѣдство, за да се внесе малко морално спокойствие и малко материално благосъстояние у тия толкова изпатили населения, но съмнително е и този пѫть, че тѣзи толкова желани и толкова очаквани реформи ще излѣзятъ отъ съвещанията на комисията, заседаваща по настоящемъ при Великото везирство.

Абдулъ Хамидъ и тоя пѫть изпревари реформаторскитѣ Сили. Презъ ноемврий Турханъ паша, изпратенъ да поздрави Николая II, по случай неговото традиционно пребивание въ Ливадия, донесе въ Илдъза желанието на руския императоръ да се премахнатъ причинитѣ за недоволство между християнитѣ. Отзовавайки се на царското желание, султанътъ следъ нѣколко дена, на 18 ноемврий, прогласи съ едно ираде реформения проектъ, изработенъ отъ комисията при Великото везирство. Тия султански реформи не заслужватъ особено разглеждане преди всичко, защото и като книжно обе-

190

щание, съдържаха по-малко отколкото по-рано даденитѣ и никога неизпълнени турски проекти. Въ тѣхъ се разширяваха правата на валиитѣ, допускаше се участието и на християни въ жандармерията. Говореше се твърде много за просветата (обещаваха се училища на всички села съ повече отъ 50 кѫщи), за независимо правосѫдие и пр., но не с посочваха, напримѣръ, никакви мѣрки за ограничение на злоупотрѣбленията при събиране на десятъка и на другитѣ данъци. По-скоро отколкото другите, тоя проектъ мина въ архивата, съ изключение само на едно постановление, което остана: създаването на специаленъ инспекторатъ за тритѣ македонски вилаети. Съ бързина несвойствена на турцитѣ, известни като майстори на отлаганията, султанътъ не само назначи главния инспекторъ на вилаетитѣ, но го и изпрати да започне „прилагането” на реформитѣ. На 25 ноемврий, 7 дена подиръ тържественото прокламиране на реформитѣ и на надлежнитѣ инструкции до валиитѣ, главниятъ инспекторъ Хилми паша пристигна въ Солунъ.

Това театрално усърдие на Илдъза никого не заблуди. Само дветѣ „най-прѣко заинтересувани Сили” не се отнесоха съвсемъ отрицателно къмъ султанскитѣ реформи. Колко малко внимание сѫ обърнали френското и другитѣ посолства на Великитѣ  сили въ Цариградъ на новата реформена игра и съ каква тревога тѣ  гледатъ на положението, се вижда отъ доклада на Бапстъ до м-ръ Делкасе, нѣколко дена следъ заминаването на Хилми паша (2/15 дек. 1902 г.):

Споредъ всички сведения, които получавамъ и които се схождатъ съ тѣзи на другитѣ посолства, никога грабежитѣ и звѣрствата на турската жандармерия и на редовната войска не сѫ били по-многобройни отъ сега. Летящи отделения преброждатъ страната, търсейки орѫжие за да го конфискуватъ. Презъ време на своитѣ обиколки тѣ се настаняватъ по домоветѣ на жителитѣ и използуватъ случая за да ги ограбятъ. Директорътъ на желѣзопѫтната линия Солунъ—Битоля ми разказваше завчера, че въ днитѣ на плащане служащитѣ при компанията биватъ редовно обирани отъ войницитъ, които сѫ натоварени да пазятъ пѫтя.

 

Рускиятъ посланникъ ми говори за това засилване на преследванията противъ македонското население: той констатира, че убийствата вършени отъ турцитѣ подлудѣватъ македонското население, което бѣга на тълпи въ Княжество България; княжеското правителство е безсилно да обуздае чувството на гнѣвъ, което вълната на тия нещастници възбужда противъ турцитъ; ако спокойствието и сигурностьта не се възстановятъ въ близко време въ Македония, мѫчно е да се предвиди какво може да се случи.

*

Подъ впечатлението на такива тревожни известия, руската дипломация се раздвижва. Министрътъ на външнитѣ работи графъ Ламсдорфъ предприема пѫтуване до Виена — Бѣлградъ — София. На 13 декемврий той пристига въ бъл-

191

гарската столица. Следъ вечерята въ двореца се устрои въ негова честь факелно шествие, въ което взеха участие 5—6000 македонци. Между многото лица, съ които рускиятъ министъръ влѣз е въ контактъ, бѣха и двамата нови представители на Организацията, Хр. Матовъ и д-ръ Татарчевъ, недавна завърнали се отъ заточение. Графъ Ламсдорфъ носѣше съ себе си подаренитѣ отъ императора 10000 рубли [1] но сѫществената часть на неговата мисия бѣ да уведоми дветѣ славянски държави върху реформенитѣ намѣрения на своето правителство, да имъ даде съвети за търпение и благоразумие и да ангажира тѣхното съдействие за прокарване на новитѣ реформи. „Пѫтуването на Ламсдорфа, — писа „Новое время” — е резултатъ на непоколебимото желание на Русия да предотврати възможнитѣ усложнения на Балканския полуостровъ, като възпрепятствува на агитациитѣ за повдигане възстание и като застави Турция да въведе нужднитѣ реформи.”

Едва ли има нужда да се казва, че съветътъ: „patience et prudence!”, даденъ на Хр. Матовъ и д-ръ Татарчевъ можеше да има за Вътрешната организация само една стойность: реалната стойность на проектиранитѣ реформи. Що се отнася до българското правителство, кабинетътъ на д-ръ Даневъ, макаръ че презъ неговото властвуване се допустна организирането на Джумайското възстание отъ Върховния комитетъ, [2] представляваше добра гаранция за съобразяване съ рускитѣ съвети: решенъ да даде всички доказателства на лоялность и да предпази България отъ каквито и да било упрѣци за евентуалния неуспѣхъ на австро-руската реформа, той отиде до тамъ, че на 31 януарий 1903 год. разтури и двата Върховни комитета и арестува членоветѣ имъ. [3]

1. Императорскиятъ даръ за бѣжанцитѣ бѣ последванъ — за равновесие — отъ отпускане на 10000 рубли за разрушенитѣ сръбски църкви и монастири въ Стара Сърбия.

2. Македонската политика на д-ръ Даневото правителство се контракарираше отъ военния министъръ генералъ Паприковъ, довѣрено лице на князъ Фердинанда. Министритѣ отъ тоя кабинетъ приписваха на ген. Паприковъ, че подпомогналъ акцията на Върховния комитетъ. Както е известно, по-късно генералътъ, по настояването на д-ръ Данева, подаде оставка отъ министерския си постъ. Непосрѣдствениятъ поводъ на конфликта бѣ открадването на пушки отъ Школата въ Княжево, за което правителството поиска отъ военния м-ръ издирване и наказание на отговорнитѣ и остана недоволно отъ неговитѣ действия по тоя случай.

3. Въ надлежното министерско постановление („Държавенъ вестникъ,” бр. 25, 31. I. 1903) се казва, че понеже „сѫществуващитѣ въ Княжеството макед.-одрински комитети, организации и дружества сѫ се отклонили отъ първоначално поставенитѣ си хуманитарни и легално-политически задачи и съ целитѣ, които преследватъ отъ нѣкое време насамъ и средствата, които употрѣбяватъ, тѣ принасятъ отъ една страна вреда на държавния и общественъ порядъкъ (чл. 23 отъ Конституцията) а отъ друга застрашаватъ външната безопасность на Княжеството, Министерскиятъ съветъ постанови  признава за незаконни всички тия организации и натоварва министра на вѫтрешнитѣ работи да разпореди нуждното както за разтуряне на тия организации, така и за преследване на членоветѣ имъ, които сѫ се провинили спрямо законитѣ на страната.”

192

Следъ срещата си съ краль Александра въ Нишъ, графъ Ламсдорфъ посети австрийската столица, кѫдето, споредъ тогавашнитѣ съобщения на виенската преса, размени мисли за „съвмѣстно уреждане на плана, чрезъ който да се тури край на безредицитѣ въ Македония.”

*

Изработениятъ австро-руски проектъ получи одобрението на Великитѣ сили, но съ известно окастрюване, извършо за да се угоди на Германия — зорка бдителка надъ султанския суверенитетъ. Английското правителство даде своето съгласие съ уговорка въ тоя смисълъ, че австро-руското предложение не ограничава правото на Англия да иска разширение на реформитѣ или да предложи съвсемъ нови. [1]

На 8 февруарий проектътъ биде съобщенъ на Портата. Той съдържаше следнитѣ по-главни точки: реорганизиране на полицията и жандармерията съ помощьта на чуждестранни офицери на турска служба; отдѣленъ бюджетъ за тритѣ вилаета, контролиранъ отъ Отоманската банка, която отъ приходи ще изплаща редовно заплатитѣ на чиновницитѣ; заменяване на десятъка съ поземленъ данъкъ; поляцитѣ турци въ християнскитѣ села се замѣн ятъ съ християни; създава се специаленъ инспекторатъ за тритѣ вилаети. Тази последна точка бѣ взета отъ султанския проектъ. Нѣщо повече, Силитѣ признаваха за главенъ инспекторъ назначения вече отъ султана, тъй че Хилми паша добиваше двойно качество: чиновникъ на своя господарь и мандатьоръ на реформаторскитѣ сили.

Великиятъ везиръ и султанътъ приеха почти веднага и безъ възражения предложения проектъ. Тая отстѫпчивость се обяснява не само съ доста остритѣ  предупреждения, които придружаваха изложението на мотивитѣ къмъ проекта. Султанъ Хамидъ не искаше да отиде противъ настойчивитѣ желания на руския императоръ, тълкуватель на които стана предъ него рускиятъ посланникъ Зиновиевъ следъ завръщането си отъ Ливадия. Отъ друга страна, всички посланници — и германскиятъ въ това число, макаръ и последенъ — подкрепиха австро-руската нота. Но по-важно отъ тия обстоятелства бѣ това, че Илдъзътъ и Високата порта счетоха тоя проектъ за безобиденъ и безвреденъ. Реформитѣ не съдържаха онова, което би могло да озадачи турцитѣ  и да вдъхне на хри-

1. Такава декларация направи английскиятъ министъръ на външнитѣ работи лордъ Лансдаунъ, отговаряйки на интерполацията по руско-австрийскито реформи на лордъ Нютонъ въ Горната камара. Сѫщата декларация направи лордъ Лансдаунъ и предъ австрийския посланникъ въ Лондонъ, който му съобщи проекта само 2—3 дена преди да бѫде врѫченъ на великия везиръ. Това се вижда отъ документитѣ на английската „Бѣла книга”, издадена презъ сѫщия месецъ февруарий специално по руско-австрийскитѣ реформи.

193

стиянитѣ вѣрата, че ще бѫдатъ приложени: ефикасенъ чуждестраненъ контролъ. Приемането на Хилми паша, довѣрено лице на султана, за главенъ инспекторъ, представляваше и за турцитѣ и за християнитѣ сигурно доказателство, че австро-рускитѣ реформи, и безъ това незначителни по същество, ще се прилагатъ по турски маниеръ, т. е. ще останатъ неприложени. Отстранението на пѫдаритѣ турци отъ християнскитѣ села като че ли изчерпваше всичкото положително съдържание на тия реформи. Ето защо тѣ се зарегистрираха въ историята на Македония подъ ироничното име:  п ѫ д а р с к и  р е ф о р м и.

Следъ оповестяването на реформения проектъ, руското правителство излезе въ „Правительственный вѣстникъ” съ едно комюнике, въ което се казваше:

Тия мѣрки, които могатъ да се разширятъ въ бѫдеще, сѫ достатъчни да осигурятъ едно съществено подобрение на положението на християнитѣ. Освенъ това, ще се организира контролъ за точното прилагане на реформитѣ отъ консулитѣ въ тая страна подъ рѫководството на посланницитѣ  въ Цариградъ ... Балканскитѣ държави, повикани на независимъ животъ чрезъ жертвитѣ на Русия, могатъ да разчитатъ сигурно на благоволението на императорското правителство за тѣхнитѣ действителни нужди и на мощното покровителство на материалнитѣ и духовнитѣ нужди на християнитѣ, но тѣ не трѣбва да забравятъ, че Русия нема да жертвува нито една капка отъ кръвьта на своитѣ синове и нито една частица отъ руското национално наследство, ако славянскитѣ държави, противно на обмисленитѣ и даденитѣ на време съвети, се решатъ да аспириратъ за едно изменение на съществуващия на Балканския полуостровъ редъ на нещата чрезъ революционни или насилствени средства.

Загатваната въ комюникето възможность отъ разширение на реформитѣ и обещаваниятъ контролъ за тѣхното „точно приложение” показватъ, че и самитѣ реформаторски Сили съзнаваха органическия недѫгъ на своята рожба. Но не съумели или не успѣли да осигурятъ своевременно гаранциитѣ и контрола, никакви илюзии и обещания не можеха вече да възпратъ стихийния ходъ на революционнитѣ събития въ Македония.

[Previous] [Next]
[Back to Index]