Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

 

IV. СѪДБОНОСНАТА ГОДИНА (1902)

 

 

4. Джумайското възстание

Усилията на Вѫтрешната организация да осуети възстанието въ Джумайско. — Първата пушка въ с. Желѣзница. — 19 сражения. — Какъ се потуши възстанието. — Статистика на изнасилванията и обезчестяванията. — Екзекуция на възстаналитѣ села. — Бѣжан-цитѣ въ България. — Ролята на кореспондента Джонъ Макдоналдъ. — Отзвукътъ на възстанието въ България.— Спорове между двата Върховни комитета. — Трагизмътъ на Вѫтрешната организация. — Цариградскитѣ дипломати за Джумайското възстание

 

Желанието на комитета Михайловски — Цончевъ да увлѣче въ решеното свое възстание колкото се може повече околии. Опити въ тоя смисълъ той направи навсѣкѫде, кѫдето имаше спечелени привърженици и кѫдето успѣ да изпрати свои чети или специални емисари, но навсѣкѫде се натъкна на съпротивата на Вѫтрешната организация. Възстана само Джумайската околия, затова възстанието отъ 1902 година мина въ историята подъ името  Д ж у м а й с к о  в ъ з с т а н и е.

 

Джумайската околия бѣше една отъ сравнително най-добре въорѫженитѣ. A готовность къмъ бунтъ има само у въорѫженитѣ околии. Трѣбва да прибавимъ още, че съ изключение на Лешко, което остана вѣрно на Организацията и на още нѣкои колебаещи се села, околията бѣше предварително завладяна отъ Върховния комитетъ. При все това, Организацията положи неимоверни усилия да възпре народа отъ увлѣчение. Къмъ средата на септемврий тамъ сѫ съединенитѣ чети на Чернопѣевъ, Кр. Асеновъ, Славчо Ковачевъ и др., броещи около 50 души, съ задача да се разправятъ съ четитѣ на мичманъ Саевъ и Лефтеровъ и да възпратъ населението. Въ сѫщия духъ действува по източния бръгъ на Струма Сандански противъ приготовленията на капитанъ Ю. Стояновъ. Присѫтствието, увещанията и предупрежденията на вѫтрешнитѣ чети оказваха, безсъмнено, парализуваще влияние върху духа на нещастното население, но не успѣха да го възпратѣ

 

178

 

На 23 септемврий въ с. Желѣзница пукна първата възстанишка пушка. Неколцина четници, изпратени отъ Саева, убиха трима спахии. Пристигналата войска завърза сражение съ въорѫженитѣ селяни и подпали Желѣзница. Сѫщиятъ день пристигна съ развито знаме четата на Саевъ, засилена съ възстанали селяни и до вечерьта се сражава съ войската. Докато Саевъ се сражаваше, Чернопѣевъ съ четата си и сь присъединени къмъ него селяни наблюдаваше спокойно отъ единъ далеченъ връхъ борбата на възстаналия робъ!

 

На 23 септемврий станаха сражения и при селата Сърбиново и Градово между аскера и възстанали селяни, предвождани отъ мѣстния войвода Павле Давковъ. Въ сражение влѣзе и възстанишкиятъ отрядъ на кап. Ю. Стояновъ.

 

Сраженията въ Джумайско се подеха съ нова сила къмъ края на м. октомврий. Отъ 19 октомврий до 3 ноемврий станаха шесть сражения (при с. Бистрица, на върховетѣ Чаталъ, Факиръ-тепе и мѣстностьта Ибраимецъ). Генералъ Цончевъ взе участие въ тия сражения и бѣ раненъ.

 

Въ Малешевско, кѫдето възстанието трѣбваше да бѫде обявено на 30 септемврий, по сѫщия начинъ — чрезъ избиване на спахии, пѫдари и пр. — движението бѣ осуетено отъ Чернопѣева, комуто се удаде, както видехме, да нападне чрезъ измама четата на Васе Пехливана и да рани самия войвода.

 

Сражения станаха и въ нѣкои съседни околии: 3 въ Мелнишко, 2 въ Петричко и по едно въ Малешевско, Струмишко и Разложко. Броятъ на всички сблъсквания между 23 септемврий и 1 ноемврий възлиза на 19.

 

Споредъ статистическитѣ данни на „Мемоара”, въ сраженията взеха участие 2580 борци и 13960 турски войници; загинаха 95 възстаници. Най-продължителни сражения — 10-12 часа — сѫ станалитѣ при Кресна, Езерецъ и Желѣзница, а най-кръвопролитнитѣ — при Кресна и Сърбиново — Градево, кѫдето загинаха 43 възстаници и 108 турци. [1]

 

 

1. „Мемоара”, стр. 90—93.

 

И до днесъ „Мемоара на Вътрешната организация” отъ 1904 г. остава едва ли не единственъ по-пъленъ и сигуренъ изворъ на статистически данни за първото десетилетие на освободителното движение. Отъ него сѫ се ползували мнозина при съставянето на по-общи статии за македонската революция; него цитира и г. Леонъ Ламушъ въ книгата си Ouinze ans d’histore Balkanique”. Макаръ и съставенъ на времето съ голѣмо старание, въ него не липсватъ неточности и непълноти. Моето впечатление е, че що се отнася до статистическитѣ данни за аферитѣ и до македонската мартирология изобщо, Мемоара е непъленъ. До това заключение ме довеждатъ нѣкои известни на мене афери (като Неоказката въ Леринско, напримѣръ) неотбелязани въ Мемоара. Впрочемъ, самитѣ съставители на Мемоара не претендиратъ за пълнота що се отнася до статистиката на македонскитѣ страдания. По отношение на сраженията сѫщо не липсватъ пропуски: има и неотбелязани сражения. Сѫщото нѣщо констатира и Хр. Матовъ. Съ довѣрие трѣбва да се приематъ и даннитѣ относно часоветѣ на сраженията, броятъ и загубитѣ на участвуващитѣ въ тѣхъ  борци. Не може, обаче, да се каже същото за броя на участвуващитѣ турци, войници и башибозуци, както и за турскитѣ загуби. Тукъ има несъмнени преувеличения, допуснати несъзнателно отъ съставителитѣ, които сѫ предали добросъвестно даннитѣ на противника на надлежнитѣ районни рѫководители и войводи, базирани най-често на впечатления и на непроверени слухове.

 

179

 

*

 

Борбата бѣ сравнително кратка, но страданията — твърде продължителни. Мѫкитѣ на населението започнаха отъ първия день: селото Желѣзница биде подпалено още съ пристигането на аскера. Пожаритѣ, изтезанията, безчестията и грабежитѣ засегнаха 15 села въ Горно-Джумайска и Разложка околии. Въ първата околия най-много пострадаха селата: Желѣзница, Сърбиново, Градево, а въ втората: Елешница, Долна Драглища и др. Убити бѣха 37 мѫже и 8 жени, изтезавани 304 мѫже и 134 жени, изнасилени 111 моми и жени, ограбени 807 кѫщи, опожарени 67.

 

Въпрѣки лютата зима, часть отъ жителитѣ на дветѣ околии прекараха доста време изъ планинитѣ, а надъ 2000 потърсиха спасение отсамъ границата. „Между избѣгалитѣ, — казва се въ Мемоара, — има моми, жени и деца обезчестени и жестоко мѫчени. Има жени, моми и деца до такава степень изтезавани и изнасилвани, щото нѣкои отъ тѣхъ  издъхнаха въ рѫцетѣ на мѫчителитѣ си... Свещеницитѣ Стефанъ Стоименовъ отъ с. Падежъ и Атанасъ отъ с. Ораново бидоха обесени съ главата надолу надъ запалена слама и въ това положение горени съ желѣза...” „Турцитѣ не пощадиха и християнскитѣ светини. Църквата Св. Иванъ въ с. Бистрица е осквернена и обърната въ яхъръ; естественитѣ си нужди турцитѣ вършатъ въ олтаря...; иконитѣ сѫ осквернени и издупчени, а очитѣ на светиитѣ издълбани. Църквата „Св. Илия” въ с. Желѣзница тоже е осквернена и обърната въ яхъръ. Въ с. с. Падежъ, Тросково, Сърбиново и пр. църквитѣ сѫ разрушени...”

 

Отъ всички видове жестокости, хвърля се въ очи сравнително грамадниятъ брой на изтезаванитѣ и обезчестени жени: 134  и 111 въ всичко 15 села!

 

Дветѣ околии, Джумайска и Петричка, прекараха една страшна зима. Властьта подложи много отъ селата на екзекуция, като разквартирува въ тѣхъ аскеръ. За характера на тая екзекуция може да се сѫди по това, че въ продължение на три нормални вече месеца бидоха обезчестени отъ войници, полицейски и други турци въ селата Лешко, Падежъ, Добринище, Банско и Елешница 29 моми и жени и двама възрастни мѫже. А Катерина Милчевица отъ Банско бѣ не само обезчестена, но после и разсечена.

 

Присѫтствието на повече отъ 2000 бежанци въ Княжеството даде възможность да се анкетиратъ отъ българи и

 

180

 

чужденци извършенитѣ при потушването на възстанието жестокости. Описанията на рускитѣ и европейскитѣ кореспонденти създадоха силно негодувание противъ турския режимъ и симпатии въ полза на пострадалитѣ. Особено много допринесоха за това дългитѣ и покъртителни описания на Джонъ Макдоналдъ, кореспондентъ на „Daily News”, който направи подробна анкета на положението въ нѣколко македонски околии. На времето Джонъ Макдоналдъ, съ дълбокото си съчувствие къмъ борцитѣ и пострадалитѣ и съ изобличителнитѣ си разкрития за пороцитѣ и жестокостьта на турското управление, стана много популяренъ въ България и спечели признателностьта на българското общество. Въ българскиятъ печатъ Джонъ Макдоналдъ се превъзнасяше като новъ Макъ-Гаханъ. [1]

 

*

 

Върховниятъ комитетъ направи потрѣбното за да популяризира Джумайското възстание въ България и въ чужбина.

 

На 20 септемврий — три дни преди да гръмне първата пушка въ Желѣзница — бѣ свиканъ на площадъ „Позитано” митингъ, на който Ст. Михайловски призова българското гражданство да подкрепи възстаналитѣ отвѫдъ Рила. „Не се гледа сега, кой правъ, кой кривъ! — заяви той. — Робътъ е възстаналъ и трѣбва да се подкрепи!”

 

На тоя позивъ другиятъ Върховенъ комитетъ на инж. Станишевъ отговори съ окрѫжна телеграма до дружествата, печатана въ в. „Вечерна поща”: отвѫдъ Рила нѣма никакво възстание!

 

Последва окрѫжно № 113, съ което комитетътъ Михайловски — Цончевъ изобличи предъ дружествата другата страна. „Възстание ще има тогазъ, — казваше се въ окръжното, — когато тѣ ще бѫдатъ главнитѣ му дейци и елементи. И понеже това никога нѣма да бѫде, и не може да бѫде, тѣхна милость се провикватъ: „Нищо не е направено, нищо нѣма да бѫде направено”. „Въ Костурско, Леринско и Воденско всичко е скокнало съ орѫжие въ рѫка. Тази е голата истина!”

 

Спорътъ около това, има ли въ Македония възстание или не, възбуди негодуванието на широкитѣ обществени слоеве въ България. Опитътъ да се отрече и омаловажи онова, което ставаше отвѫдъ, злепостави тукашнитѣ  привърженици на Вътрешната организация. Въ по-нататъшнитѣ общограждански митинги, които станаха въ София, Пловдивъ. Варна и други градове, покрай съчувствията къмъ борещитѣ се и апелитѣ къмъ Европа и къмъ българското правителство,

 

 

1. Кореспондентъ на сѫщия в. „Daily News”, който пръвъ описа турскитѣ жестокости въ Батакъ презъ 1876 г.

 

181

 

осѫждаше се не само „всѣко опозиционно дѣло”, но и „всѣко бездействие” отъ страна на виднитѣ македоно-одрински дейци, „отъ която и да било група, съюзъ или братство”.

 

Независимо отъ „голата истина” относно самото възстание, която далечъ не се съдържаше въ гръмогласията на върховно-комитетския печатенъ органъ „Реформи” и неговитѣ червени „Притурки”, оттатъкъ Рила се разиграваше една страшна трагедия, която не можеше да не развълнува отсамнитѣ българи. За това свидетелствуваха първитѣ завърнали се ранени или разбити четници и първитѣ дом-чадия отъ Джумайско и Разложко, потърсили отсамъ спасение отъ пожарищата, сѣчьта и безчестията. Органътъ на Демократическата партия „Прѣпорецъ” (5. Х. 1902) пишеше: „Ако ония, които сѫ дигнали орѫжие противъ турската власть не трѣбваше да направятъ това, или ако грѣшатъ ония, които отъ тукъ отричатъ сериозностьта на положението и не одобряватъ навременностьта на подобни движения, безорѫжната маса въ Македония не е въ нищо виновата да изплаща грѣшкитѣ нито на еднитѣ, нито на другитѣ”.

 

Какъ могатъ революционери да бездействуватъ и дори да противодействуватъ когато, така или инъкъ, е обявено оттатъкъ възстание и когато борцитѣ изнемогватъ подъ напора на неприятелската сгань? Така просто се поставяше въпросътъ за всички добри български патриоти, неосведомени или неутрални въ македонската междуособица. Тая именно патриотическа струна обтѣгаше Върховниятъ комитетъ на Михайловски. И имаше известенъ успѣхъ. Не само странични крѫгове, но и нѣкои отъ дружествата на другия комитетъ се разколебаха. И комитетътъ, председателствувенъ отъ инж. Станишевъ, смѣтна за по-умѣстно да спре печатния си органъ „Реформи” [1] — „за да не прѣчи на освободителното дѣло, както го упрѣкватъ нѣкои”. Редактираниятъ отъ Ник. Наумовъ вестникъ „Право”, обаче, не последва неговия примѣръ. Оформенъ като неофициаленъ органъ на Вѫтрешната организация, тоя вестникъ продължаваше да осѫжда акцията въ Джумайско като единъ безуменъ ударъ противъ готвеното повсемѣстно възстание, и посрѣщаше невъзмутимо осѫжданията и нападкитѣ, които отъ разни страни се сипаха противъ него. [2]

 

Да не се омаловажава Джумайското възстание предъ свѣта и да се не спъва отъ никоя българска срѣда зараждащето се въ чужбина движение въ полза на реформи въ Македония, това бѣ напълно логично и патриотично отъ

 

 

1. Следъ раздвоението на Върх. комитетъ излизаха два вестника подъ сѫщото име „Реформи”.

 

2. „Само българскиятъ „Право” и сръбскиятъ „Србин” продължаватъ да отричатъ сериозностьта на положението въ Македония или да увѣряватъ свѣта, че движението е вече потушено”, — писа в. „Прѣпорецъ” отъ 25 октомврий 1902 г.

 

182

 

политическо и отъ общобългарско гледище. Но можеше ли Вѫтрешната организация да приобщи силитѣ си къмъ една акция, предприета безъ нейно съгласие и мимо нейната воля?

 

Веднажъ запретнала сили да угаси или поне да ограничи до минимумъ пожара, умишлено подкладенъ и подпаленъ отвънъ, не ѝ оставаше друго, освенъ да изиграе докрай пожарогасителската си роля. Тя не можеше, поради тукашнитѣ патриотически настроения и рѣзки преценки, да се постави въ противоречие съ своитѣ дотогавашни действия и разбирания.

 

Върховисткиятъ щабъ се отнасяше съ пренебрежение къмъ преценката на чуждия свѣтъ за едно възстаническо движение, което носѣше всички белези на стъкмено отъ тукъ и къмъ дипломатическитѣ неудобства, които едно такова движение представляваше за българското правителство. За всички чужди наблюдатели бѣше ясно, че възстанието има своята база въ територията на Княжеството: отъ тукъ заминаваха и тукъ следъ непродължително време се завръщаха възстанишкитѣ отряди, предводителствувани отъ офицери въ българска военна униформа. Не за такова възстание мечтаеше и работеше Вѫтрешната организация. Тя мислеше, че революцията трѣбва да има стимулитѣ и главнитѣ си ресурси въ вѫтрешностьта и да носи всички неопровержими елементи на нѣщо мѣстно и самородно. Това бѣ въ духа и идеологията й, то се налагаше отъ добре разбранитѣ интереси на македонското освободително дѣло и отъ общитѣ интереси на нацията; само то би могло да направи неатакуеми политическитѣ и морални позиции на българското правителство предъ европейския концертъ и предъ европейското обществено мнение. Джумайското възстание въ очитѣ на отвѫднитѣ водители бѣ единъ частично сполучилъ атентатъ противъ така разбираната идейна и тактическа база на Вѫтрешната организация.

 

За преценката на възстанието въ дипломатическитѣ крѫгове най-красноречиво говори следниятъ рапортъ [1] на Ив. Ст. Гешовъ, княжески дипломатически агентъ въ Цариградъ:

Нѣкои отъ тѣхъ [2] не пропущатъ случаятъ безъ да отбележатъ, че другъ не можеше и да бѫде резултатътъ на такова едно възстаническо движение нахлуло отвънъ и на което даже и българското население въ Македония не е съчувствувало и за това не го е последвало. Истина е, че въ всичкитѣ посолства на Великитѣ сили тука иматъ ясно и определено понятие за съпротивлението, което Вѫтрешната революционна организация на Македония направи толкова упорито срещо последниятъ възстанически опитъ на Софийския върховенъ комитетъ; но не

 

1. № 2011 отъ 25 октомврий 1902 г.

2. Европейскитѣ дипломати въ Цариградъ, Б. А.

 

183

всички признаватъ, че тази е главната причина, загдето движението не успѣ  да се разшири изъ самата срѣда на македонския народъ.

 

Безспорно е при това, че посолствата тука щѣха да бѫдатъ поставени въ голѣмъ вразплохъ, ако се бѣше прегърнало движението отъ самото население въ Македония, ако бѣше получило то по този начинъ единъ мѣстенъ националенъ характеръ и ако можеше то да трае известно време. Отъ всичко разбирамъ, че въ такъвъ случай посланницитѣ на Великитѣ сили нѣмаше да се ограничатъ само въ теоритически разменения на мисли и сѫждения, но широкото размирие въ Македония щѣше да накара само по себе правителствата на Великитѣ сили да имъ заповѣдатъ да заседнатъ около зелената маса, върху която да пригласятъ най-после и неканения гостъ: македонския въпросъ.

Интересъ представлява интимната преценка и на другъ единъ български дипломатъ, тогавашниятъ княжески дипломатически агентъ въ Бѣлградъ, К. Величковъ. Въ единъ рапортъ отъ 18 октомврий 1902 г. № 916, К. Величковъ изказва досущъ еднакво мнение:

Ако едно възстание е нуждно за да се повдигне македонскиятъ въпросъ и да се упѫти къмъ едно благоприятно решение, тая цель би могла да се постигне само при едно възстание, което би избухнало вѫтре въ Македония и което би било организирано така, щото да обхване всички краища на страната и да даде презъ едно продължително време отпоръ на неприятелскитѣ сили. Самата слабость на възстанието е една причина за опасения.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]