Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

III. РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ СЛЕДЪ ВИНИШКАТА АФЕРА (1898, 1899, 1900 и 1901)

2. Турски тероръ и революционенъ подемъ

Непрекѫснатъ низъ отъ афери. — Афери презъ 1899 година. — Валандовската афера. — Първото сражение.— Сражение на единъ срещу сто. — 1900 година. — Афери въ Енидже-Вардарско, Тиквешко, Одринско, Лозенградско, М. Търновско. — Попъ Ставревата афера въ Битоля и арестуването на Д. Груевъ. — Голѣмата Солунска афера. — Важни разкрития. — Централниятъ комитетъ обезглавенъ. — Отзвукътъ въ другитѣ околии: Кукушка, Гевгелийска, Воденска, Тиквешка, Радовишка. — Рекапитулация на Солунската афера. — На пѫть за Подрумъ-кале. — Иванчовата афера въ Костурско. — Четникъ предатель. — Методата на Мухтаръ ага. — Страшенъ сѫдъ за предателитѣ. — Г. Дѣлчевъ и съвземането на Костурско

Между растежа на революционното движение и тоя на турската репресия има единъ закономѣренъ паралелизъмъ. Преследвайки своята цель, дветѣ страни се сблъскватъ на всѣка стѫпка съ все повече засилваще се ожесточение. Организацията отбѣгва всѣкакъ сблъскванията, спестява сили и трупа енергия. Наопъки, властьта търси сблъскванията съ свѣщь.

Петтѣ години отъ Виница до Илиндень сѫ единъ непрекѫснатъ низъ отъ афери, които избухватъ по най-различни поводи, ту въ единия, ту въ другия край на организационната територия. Често тѣ сѫ рожба на слѣпия случай. Не по-малко често тѣ се дължатъ на човѣшка подлость или слабость — факторъ сѫщо важенъ въ това съзаклятие, което се гради отъ всѣкакъвъ човѣшки материалъ... А когато и слѣпиятъ случай и човѣшката слабость пасуватъ, тогава самата власть човърка, рови, за да създаде афери, понеже мисли, че чрезъ непрекѫснатъ натискъ и кръвоизпускания, ще може да смаже противника си.

Всѣка афера разпалва злобата на администратори, полицаи и войници, разтваря широко вратитѣ на затворитѣ и запознава революционнитѣ деятели съ малоазийскитѣ крепости и съ африканскитѣ пустини на империята. Всѣка афера

108

поглъща по-голѣма или по-малка часть отъ живия капиталъ на Организацията и разкѫсва на едно или на повече мѣста мрежата на конспирацията ѝ. Населението се оказва виновно и се подлага на инквизиция винаги и тогава, когато заслужава само защита или похвала. Напримѣръ, когато селяни, нападнати отъ разбойници, окажатъ съпротива и повалятъ нѣкой бандитъ; когато братъ или съпругъ защити съ орѫжие семейната си честь; когато изобщо християнинътъ, предизвиканъ, прибѣгне къмъ самоотбрана. За турската власть не е важно въ такива случаи нападението и престъплението, а факта, че християнинътъ се е осмѣлилъ да се брани и то съ орѫжие! А когато и такива поводи за афери липсватъ, потерата ги създава сама, като предприема блокади на цѣли села, обиски и побоища, търсейки пушки и комити.

*

Не е по силитѣ ни да опишемъ всички афери въ тѣхния хронологически редъ и съ тѣхнитѣ страховити подробности. Презъ поменатия петгодишенъ периодъ всѣка околия брои по нѣколко, безъ да говоримъ за по-маловажнитѣ. Костурско, напримѣръ, брои отъ септемврий 1899 г. до май 1903 г. 14 афери, предизвикани отъ убийства на турци, предателства, сражения на чети, случайно заловени книжа и пр., при 234 души изтезавани и 225 арестувани селяни, безъ да говоримъ за забѣгналитѣ и осѫденитѣ, нито за ограбенитѣ и опожаренитѣ села. Струмишко отъ 1897 г. до края на 1902 г. брои петь главни афери съ 741 арестувани, 280 изтезавани и т. н. и т. н.

Отъ немалкото афери до края на 1899 г. заслужава да се спремъ на  В а л а н д о в с к а т а  и  Щ и п с к а т а.

За забелязване е, че цѣли две години следъ появяването на първитѣ агитационно-организаторски чети, имаме само едно единствено сражение. [1] Втората среща между четници и войска става година и деветь месеца по-късно на 7 декемрий 1899 г. въ с. Валандово (Дойранско). Издаденъ отъ единъ предатель отъ с. Балинци, Дойранско, четата бѣ нападната следъ полунощь. Въ престрелката загинаха две заптиета, но отъ четата не се откри никаква следа. Това вбѣси потерата, която сутриньта подложи много селяни на бой и изтезания. Разследването се възложи на солунския жандармерийски началникъ Мехмедъ паша отъ Тетово, който се оказа не по-малко свирепъ инквизиторъ отъ Дервишъ ефенди въ Виница. Отъ многото изтезавани селяни единъ

1. На 20 мартѣ 1898 г. Колю Мѫжкото съ 7 души отъ кукушката чета, откритъ въ с. Гавалянци, Кукушно, има тричасово сражение, въ което паднаха единъ четникъ и неколцина войници. Сражението въ Гавалянци е първото сражение съ организационна чета.

109

посочи имената на нѣколцина души отъ околнитѣ села. Плъзнаха потери да издирватъ посоченитѣ и се извършиха навсѣкѫде ужаси отъ рода на винишкитѣ. Въ разни села на три околии: Дойранска, Енидже-Вардарска и Гевгелийска бѣха подложени на изтезания 150 души и арестувани около 100. Тълпи отъ жени се явиха въ Солунъ съ оплаквания, заинтересуваха се консулитѣ и арестуванитѣ бѣха освободени. Една комисия констатира на самото мѣсто инициативната роля на Мехмедъ паша и на каймакамитѣ отъ Дойранъ и Гевгели въ извършенитѣ злодеяния. И тримата бѣха уволнени.

Валандовската афера продължи до края на априлъ. Петь души отъ освободенитѣ въ селата Валандово и Балинци бѣха наново арестувани и изпратени въ солунския затворъ Йеди-куле. Презъ време на аферата бѣха убити отъ бандата на Кязимъ ага седемь души отъ Бойлица и други села на Гевгелийска и Енидже-Вардарска околии. Все пакъ тая афера се изживѣ не тъй тежко, безъ паниката и страшнитѣ последици на Винишката. Изтезаванитѣ проявиха забележителна твърдость. [1]

Щипската, или по-точно Новоселската афера избухва почти едновременно съ Валандовската. Единъ раненъ четникъ, Сандо, се промъква въ щипското предградие Ново-село, но забелязанъ и издаденъ на турцитѣ, квартирата му се обгражда отъ заптии и аскеръ. Ранениятъ Сандо започва борбата — единъ срещу сто. Отъ поваленитѣ десетина обсадители се вижда, че той стреля спокойно и вѣрно, въпрѣки раната си. Става нужда да се докара пожарна тулумба и да се напръска кѫщата съ газь. Тогава Сандо, — следъ тричасова престрелка — напуща подпалената кѫща, прехвърля се въ друга и успѣва да се укрие. По-после Сандо почина отъ ранитѣ си, като завеща на борцитѣ примѣра на единъ подвигъ отъ рода на ония, които прославиха тримата прилепчани: Стоянъ Лазова, Чемкова и Гавазова. Новоселската афера се изкупи съ двама убити граждани, 21 арестувани, 14 осѫдени и една полудѣла жена (домакинята на Сандовата квартира).

1. Хр. Матовъ е излѣлъ възторга си отъ тая твърдость въ едно хубаво стихотворение „По Бѣласица” въ народенъ стихъ. Младъ овчарь по Бѣласица пѣе „гласовита пѣсень, що покъртва дънъ-душа” :

Удри, удри, поганъ турчинъ

        колко щешъ,

Ей и ръженъ, — можешъ да ме

        опечешъ.

Тозъ езикъ бихъ азъ откѫсналъ

        на часътъ,

Щомъ би дръзналъ да издава

        на врагътъ.

. . . . . . . . . . .

110

Три месеца по-късно убийството на единъ бегъ чифликчия въ с. Софилари, пакъ Щипско, предизвика жестоки изтезания и арести на 37 души отъ Софилари и други села на Щипската, Велешката и Скопската кази.

Следната 1900 година най-много пострадаха околиитѣ Енидже-Вардарска, Тиквешка, Одринска, Лозенградска и Малко-Търновска. Енидже-Вардарската афера бѣ предизвикана отъ нападението изъ засада и раняването на мѣстния злодей Демиръ Субаша (12 августъ 1900) между селата Тумба и Сушилово. Изтезанията се извършиха по валандовски образецъ и засегнаха 35 души отъ разни села. Арестувани 21. Въ Тиквешко гонението произлѣзе отъ едновременното убийство на единъ турчинъ и единъ българинъ. Арестувани бѣха въ селата Неготино и Мързенъ-Орѣовецъ 48, отъ които нѣколцина осѫдени на смърть. Въ Одринската каза най-много пострадаха селата Ахъръ-кьой, Кемалово и Каикъ-кьой, поради клеветническитѣ донесения на единъ криминаленъ престѫпникъ, Фоти Георгиевъ: 23 изтезавани и арестувани, 33 забѣгнали. Въ Лозенградско убийството на единъ шпионинъ въ с. Кара-Хадъръ има за резултатъ арестуването на 24 души отъ това село (мартъ 1900). Въ Малко-Търновско пострадаха селата Велика (за сношение съ съмнителни хора), Стоилово, Пенека и Малко-Търново (по просто подозрение). Арестувани въ Малко-Търновско 32 души.

*

Преместването на Д. Груевъ въ Битоля презъ 1898/99 учебна година се ознаменува съ засилването на Организацията въ Битолския окрѫгъ. Още по-силенъ тласъкъ получи революционното дѣло следната 1899/1900 год., когато Груевъ се сдоби съ активни помощници въ лицето на В. Пасковъ, М. Герджиковъ (подъ името и съ дипломата на Тодоръ Лукановъ)и П. Мартулковъ, учители въ битолската класическа гимназия, която презъ тая година даде своя пръвъ випускъ свършивши. Атмосферата въ централния градъ на отвѫдвардарска Македония стана революционна. Хектографираниятъ вестникъ „На орѫжие” се подобри. Сказкитѣ на Груева, Паскова и Герджикова, държани на безобидни теми, но съ прозрачни революционно-възпитателни тенденции, привличаха масово гражданството въ недѣлното училище. [1] Подъ непосрѣдственото влияние на Груева и неговитѣ другари, ученицитѣ отъ тоя пръвъ випускъ се оформиха още въ гимназията като революционери. Рѣдъкъ випускъ, наистина. Отъ 24 души свършивши, само три-четирима заминаватъ въ Бълга-

1. Една отъ сказкитѣ на В. Паскова, напримѣръ, бѣше на библейска тема: Разпръсването на евреитѣ и плачътъ на пророкъ Иеремия. Заключението на сказчика: да не бѫдемъ Иеремиевци!

111

рия да продължатъ образованието си. Всички останали на следната година сѫ примѣрни работници, рѫководители на райони, затворници и заточеници. Ето и нѣколко имена, нѣкои отъ които се срѣщатъ въ тая книга, а други добиха по-широка известность по-късно: Ал. Станоевъ, Търпенъ Марковъ, Манолъ Розовъ, Георги Баждаровъ, Пандо Кляшевъ, Георги Диневъ, Андрей Казеповъ, Георги Христовъ, Тале Христовъ, Ив. Биневъ, Христо Силяновъ и други.

Презъ лѣтото сѫщата година станаха въ Битоля събития, които отнеха на дѣлото много ценни ратници, но безъ да спрать развоя на Организацията, поставена вече върху содидни основи. Презъ м. августъ бѣ екзекутиранъ попъ Ставре, който не само отказа да даде поисканитѣ му 30 лири, но и „предаде момчето на полицията”, както твърди Г. п. Христовъ. [1] Мнозина бѣха арестувани, други интернирани по роднитѣ си мѣста. В. Пасковъ бѣ между първитѣ. Груевъ, интерниранъ още преди това сѫщо въ родното си село, бѣ докаранъ въ Битоля и хвърленъ въ затвора.

Отъ това негово премѣстване въ Битоля Организацията само спечели, понеже битолскиятъ затворъ представляваше по-голѣми удобства за управление на окрѫга, отколкото село Смилево. Близо две години нишкитѣ на революционното съзаклятие отъ окрѫга се концентрираха въ битолския затворъ. Тамъ, предъ погледа на тѫпия вардиянинъ, Груевъ приемаше докладитѣ на районни рѫководители, даваше директиви, утвърдяваше смъртни присѫди. Единъ ноемврийски день на 1901 година, предъ сѫщата желѣзна решетка се изправи единъ тежъкъ търговецъ и води дълъгъ разговоръ съ Груева. Тоя човѣкъ бѣ Гоце Дѣлчевъ. Сѫщиятъ човѣкъ, но вече въ изтритъ костюмъ на изпадналъ селски даскалъ, дойде следъ нѣколко дни пакъ предъ решетката за да довърши разговора си съ рѫководителя на окрѫга.

Отъ затвора Груевъ поддържаше и широка кореспонденция съ шифъръ и химическо мастило. Това продължи до къмъ края на май 1902 година, когато рѫководительтъ на Битолския окрѫгъ напустна битолската си резиденция и се отправи къмъ Подрумъ-кале на заточение.

1. „Спомени”, стр. 35. Има данни, които говорятъ, че предателството не е извършено отъ самия попъ Ставре, а отъ Таки Чона, влахъ и турски шпионинъ, шурей на неговия синъ Иванъ. Битолчани, като Кирилъ Христовъ и други описватъ попъ Ставре като твърде събуденъ и уменъ свещеникъ, който не би дръзналъ да издаде каквото и да било на турцитѣ. Попътъ намѣрилъ твърде голѣма поисканата му сума и помолилъ да му се даде срокъ. Когато организационниятъ човѣкъ отишелъ наново въ кѫщата му, пресрещнали го полицаи. Споредъ поменатитѣ битолчани, синъ му, отъ лекомислие, съобщилъ цѣлата история на Чона, който отъ своя страна се обърналъ къмъ полицията. Камитетътъ, обаче, отдаде всичко на попа и реши убийството му. Тоя случай на съмнително предателство не е единственъ.

112

*

Изобщо, 1900 година брои сравнително малко афери. [1] Организацията работи, разбира се, най-усилено. Презъ сѫщата година се сдобиватъ съ чети нѣкои околии отъ Битолския вилаетъ — Костурска, Леринска и други. Тая дейность, обаче, поради предпазливото и сравнително ограничено още действие на четитѣ, остава неразкрита за властьта. Затова пъкъ следната 1901 година започва съ една отъ най-крупнитѣ и най-шумнитѣ афери —  С о л у н с к а т а, която е  п р е л ю д и я  на множество други афери въ всички вилаети, на голѣми разкрития и на зачестили сблъсквания.

Поводъ за Солунската афера даде арестуването (23 януарий 1901) на двама организационни хора, Александъръ Никовъ, секретарь на Централния комитетъ и Миланъ Михайловъ, у които се намѣриха револвери. Никовъ успѣва да избѣга, а Миланъ Михайловъ, подложенъ  на изтезания, започва да издава каквото знае. [2] Въ резултатъ на неговото говорене полицията обискира квартирата на ученика отъ VII класъ Коце Лазаровъ и намѣри списъкъ отъ имена на работници, хектографъ и други компрометиращи книжа. Последва арестуването на редъ други видни комитетски хора: Хр. Матовъ, д-ръ Хр. Татарчевъ, попъ Стаматъ, Диме Палашевъ, търговецъ, Василъ Мончевъ, съдържатель на „Бошнякъ-ханъ” и други. Нѣколко дена по-късно Мил. Михайловъ, преоблѣченъ въ жандармски дрехи, посочва кѫщата, кѫдето се криеше ранениятъ четникъ на Чернопѣева Кочо Карловалията, лѣкуванъ отъ д-ръ Хр. Татарчевъ. Една нощь полицията залавя на излизане отъ Солунъ колата на кукушанеца Анго Арабаджията, съ която бѣгаха нѣколко търсени комитетски хора: секретарьтъ Никовъ, ученикътъ Миланъ Ризовъ, четникътъ Тодорчо отъ с. Серменинъ. Секретарьтъ Никовъ се самоубива, а Миланъ Ризовъ издава члена отъ мѣстния комитетъ Атанасъ Ангеловъ, ахчия, у когото се е крилъ. „Като предатели се отличиха, — казва въ споменитѣ си Ив. Гарвановъ, учитель въ солунската гимназия тогава — Миланъ Михайловъ, Миланъ Ризовъ и донѣкѫде Коце Лазаровъ”.

Рѣдко турската власть е попадала на такива видни хора и крупни комитетски тайни. Никой въ Солунъ и въ околийскитѣ центрове на вилаета не се чувствуваше сигуренъ. Очаквайки всѣки мигъ да бѫде арестуванъ, книжарьтъ Ив. х. Николовъ, единственъ незаловенъ още членъ на Централния коми-

1. Презъ 1900 г. става само едно сражение: въ с. Горбоникъ, Гевгелийско. На 20 августъ четата на Апостолъ има 3 часово сражение, въ което паднаха 1 четникъ и осемь войници.

2. Тоя фаталенъ момъкъ, бившъ слуга при Сарафовия комитетъ въ София, бѣ избѣгалъ, поради нѣкакво престѫпление отъ България. Въ Солунъ, по препорѫка на Сарафовия комитетъ, го направиха прислужникъ при Централния комитетъ.

113

теть, побърза да предаде на учителитѣ Ив. Гарвановъ и Спасъ Мартиновъ адреси и всичко необходимо за влизане въ връзка сь провинциалнитѣ организации и съ Софийския комитетъ. [1] Между другитѣ книжа, попаднали въ турски рѫце, бѣ и обширниятъ шифрованъ цариградски докладъ на Александъръ Кипровъ върху разкопавания каналъ подъ основитѣ на Отоманската банка въ Галата отъ анархо-терористическата група на Слави Мерджановъ. На Миланъ Михайловъ, значи, се дължи и това, че централата на Отоманската банка не полетѣ въ въздуха.

Насърдчени отъ солунскитѣ резултати, турцитѣ започнаха да прилагатъ съ поводъ и безъ поводъ инквизиционната си метода и въ съседнитѣ кази.

Кукушко пламва едновременно по предателство отъ Солунъ и поради сблъскването на Чернопѣевата чета въ с. Баялци. Въ това знаменито сражение обградената чета си проби пѫть съ атака и после цѣлия день се сражава въ открито поле, като даде 7 убити момчета (отъ 13) и двама ранени. Единиятъ отъ раненитѣ бѣ отнесенъ отъ другаритѣ си, другиятъ остана въ рѫцетѣ на турцитѣ. Предателството и сражението струваха на града Кукушъ и на четири села (Морарци, Калиново, Гавалянци и Крецово) такива тегла, че отъ арестуванитѣ и изтезавани (42 и 45) двамина умрѣха, двамина осакатѣха, а единъ (Хр. х. Поповъ) полудѣ.

Въ Гевгелийско, по поводъ на сражението въ Баялци и на две убийства, отъ изтезаванитѣ (51, между тѣхъ и жени) умрѣха двама. Въ Воденско пострадаха 45 души.

Въ Тиквешко, кѫдето властьта предприе издирванията си съ участието на най-прочутитѣ злодеи, пострадаха деветь села. За преживѣнитѣ ужаси говори фактътъ, че отъ стотината изтезавани единъ отъ с. Ресово и двама отъ Мързенъ-Орѣовецъ умрѣха всрѣдъ страшни мѫчения, а единъ отъ с. Борово, за да избѣгне ареста и мѫченията, се самоуби. Въ Тиквешко преживѣ една покъртителна трагедия и учительтъ Александъръ Станоевъ, една богато надарена, кристално чиста поетическа душа. За да избѣгне арестуването, Станоевъ се застреля, но куршумътъ мина надъ клепача. Падналъ въ безсъзнание, нещастникътъ бѣ закаранъ въ Неготино, лѣкуванъ, изпратенъ въ Солунъ, осѫденъ и после заточенъ въ Подрумъ-кале. [2]

1. Къмъ мартъ пристига въ Солунъ Якимъ Игнатиевъ, учитель въ Сѣръ, за попълване на Централния комитетъ. На 7 юний, при опитване на револвери, Игнатиевъ загива— жертва на случайностьта. Арестуватъ временно Гарванова. До освобождението на Гарванова комитетътъ се попълва отъ Кирилъ Пърличевъ, учитель въ Воденъ и Ил. Чакъровъ отъ Струга повикани за тая цель въ Солунъ.

2. На Станоева, мой интименъ другарь отъ солунската и битолската гимназии, азъ съмъ посветилъ нѣколко реда въ „Писма и изповеди”. Неговата трагедия е подробно описана, заедно съ една прекрасна характеристика за него, отъ Г. Баждаровъ („Духътъ на Македония”, стр. 180—186).

114

Не остана незасегнатъ отъ отраженията на Солунската афера и Скопскиятъ окрѫгъ — главно Радовишката каза. Тукъ терорътъ на потеритѣ, водени отъ отбрани катили, се прояви въ нѣкои особени садистически форми : „Така: на М. Дураковъ отъ с. Инево изпотрошиха всички зѫби, заклаха Хр. Василевъ, отъ с. Вращица, а снаха му гола съблѣкоха и изтезаваха...; на Хр. Митевъ отъ сѫщото село съ тулумба вкараха презъ anus-а гореща вода...; Петра Здравковъ отъ с. Габеръ съ бръсначъ рѣзаха по тѣлото и въ отворенитѣ рани забождаха остри клечки... ;” [1] Изтезанията траяха отъ 30 мартъ до 16 априлъ. Арестувани бѣха 82 души отъ селата и шестима отъ града Радовишъ, начело съ главния учитель Кралевъ. Мнозина отъ тѣхъ бѣха откарани въ Скопие и осѫдени.

Рекапитулацията на всички тия афери — отгласъ на Солунската, е страшна и по броя и по качеството на пострадалитѣ. Отъ арестуванитѣ 188 бидоха осѫдени 101 (9 души на смърть). Една партида отъ 40 души [2] бѣ изпратена на 6 юлий въ малоазийската крепость Подрумъ-кале. Друга партида отъ 44 души бѣ изпратена на 8 августъ въ Акия, сѫщо малоазийска крепость. [3]

Доблестното държане на тия мѫченици при следствието и предъ сѫда, особено невъзмутимото хладнокръвие на Хр. Матова, заличиха впечатлението отъ предателствата на Миланъ Михайловъ и Миланъ Ризовъ и проявената слабость на нѣколцина други отъ арестуванитѣ. Въ България следѣха съ затаенъ дъхъ тия паметни процеси. Европейскитѣ кореспонденти дадоха трагичнитѣ перипетии на аферитѣ. Цѣлата европейска колония въ Солунъ бѣ смаяна отъ широкото разклонение на конспиративната мрежа и отъ нравственото величие на организационнитѣ водители и на македонската интелигенция. Когато дългата редица на навързанитѣ затворници се отправи къмъ пристанищния кей, за да се качи на турския параходъ, отиващъ за незнайната далечна крепость Подрумъ-кале, екна пѣсеньта „Живъ е той, живъ е!” Отъ гърдитѣ на олимпийски спокойния Хр. Матовъ се изтръгна викътъ: Vive la revolution!

Единъ французинъ, Pierre d’Espagnat, видѣлъ съ очитѣ си покъртителната раздѣла на македонскитѣ борци съ скѫпата имъ и изтерзана родина, издаде на другата година романа Avant le massacre, съ главенъ герой Хр. Матовъ.

1. „Мемоара”, стр. 70—71.

2. Между тѣхъ  и членоветѣ на Централния комитетъ. По професия тия 40 души се разпредѣлятъ така: 8 свещеници, 15 учители, 2 ученици, 1 учил. инспекторъ, 1 книжарь, 1 лѣкарь, 12 търговци и земледѣлци.

3. 1 свещеникъ, 1 учитель, 4 търговци, 1 комисионеръ, 9 занаятчии, 2 бакали, 19 земледѣлци, 1 телеграфистъ, 2 овчари, 1 млѣкарь, 2 козари и 1 кираджия.

115

Широкиятъ отгласъ на страданието и на героизма наредъ съ наново разнесената зловеща слава на турската инквизиция, съставятъ загубата на Турция отъ Солунската и другитѣ афери.

*

Отъ многото други афери по останалитѣ вилаети презъ 1901 година ще се спремъ на така наречената  И в а н ч о в а  афера въ Костурско. Рѣдка по размѣритѣ си, тая афера е и твърде характерна въ много отношения. [1] При това тя засегна единъ районъ, на който се падна да изиграе първостепенна роля въ Илинденското възстание.

Тая срамна и страшна афера, е даръ на първата чета, набързо и отъ всѣкакви елементи образувана презъ лѣтото на 1900 г. Единъ отъ четницитѣ, Иванчо Кичевецътъ, членъ на сѫщата чета, която биде разтурена и препратена въ Гърция, следъ като опита щастието си съ собствена харамийска четица отсамъ границата и не му провървѣ, намисля да се прочуе и да направи състояние чрезъ издаване на организационнитѣ тайни. Той открива намѣрението, си предъ турския консулъ въ Лариса (Тесалия), консулътъ го препраща въ Битоля, а отъ Битоля — въ мутесарифския центъръ Корча. На 27 юлий Иванчо, придружаващъ жандармерийския началникъ Мухтаръ ага съ стотина низами и прочути злодеи, се явява въ с. Дѫмбени. Самъ предательтъ се оказа надаренъ съ феноменално силна паметь. Той бѣ установилъ фактитѣ съ най-малки подробности и имената на около 400 организационни работници, все първи хора, които сега се търсѣха, по приготвенъ списъкъ, въ всѣко село. Предательтъ е облѣченъ сѫщо въ низамски дрехи и носи името Османъ чаушъ. Потерата обгражда селото и когато селянитѣ почнатъ да излизатъ отъ църква, залавя петима селяни и търси по списъка на предателя други 24 души. Още въ Дѫмбени Мухтаръ ага даде на селянитѣ да разберагъ, че има срѣдство за спасение отъ изтезание и затвори: откупъть. Прибралъ 24 лири — по лира за всѣки отъ 24-тѣ търсени врагове на държавата — бинбашията отива въ съседното село Косинецъ, после въ Лобаница — Смърдешъ — Брѣзница — Кономлади — Загоричани и пр.

Навсѣкѫде се прилага сѫщата метода: арести, бой, изтезания, откупъ за търсенитѣ, но незаловени царски душмани. Очаквайки реда си, селата вече предварително взиматъ своитѣ мѣрки, като използуватъ посрѣдническитѣ услуги на Мухтаровия внукъ Кязимъ. Сѫщата посрѣдническа роля играятъ и нѣкои гъркомани и отдѣлни българи, приятели

1. Предадена е подробно и съ скрупульозна точность отъ Пандо Кляшевъ въ негови „Спомени”, стр. 50—59.

116

на турцитѣ: гъркътъ Алекси Ханджията въ Костуръ, гъркоманътъ Василъ Каранджовъ, Василъ Цемановъ отъ Дѫмбени, Лазо Колевъ отъ Кономлади — и двамата уличени после въ предателство — и други. Събраното по тоя начинъ богатство на императорския жандармерийски началникъ се пресмѣта на около 2500 лири.

Впечатлението бѣше ужасно,—казва Пандо Кляшевъ. — Четникъ и то виденъ терористъ, редомъ да предава всичко! Почнаха да се сипятъ проклятия и пр. То бѣше една голѣма язва за още незакрепналата организация.

Иванчо скоро завидѣ на началника и последва неговия примѣръ. Отъ страстьта на бинбашията се заразиха и неговитъ посредници. Предательтъ и посрѣдницитѣ започнаха да „спасяватъ” срещу откупъ но не вече за Мухтаръ ага, а за себе си. Други тръгнаха по стѫпкитѣ на Иванчо — почнаха да предателствуватъ и станаха хора съ влияние предъ турцитѣ. Между това, подушилъ, че Комитетътъ му тъкми нападение отъ засада, Иванчо престана да се движи по селата и се установи въ Костуръ, дирижирайки отъ тамъ действията на потеритѣ. Но звездата му почна да залѣзва: не му оставаше вече какво да предава, разкриха се и рушветитѣ му. Поради оплаквания отъ арестувани и откарани въ Битоля работници, „Османъ чаушъ” бѣ обискиранъ и намѣрени у него 50 лири. Това бѣ краятъ на неговата предателска кариера: арестуваха го и го изпратиха въ Корча.

Обирътъ на царската поща за Янина, устроенъ отъ Коте въ Прѣспата, застави Мухтаръ ага да напустне Костурско. Замѣсти го по-достойно шайката на Асимъ чаушъ, бившъ разбойникъ. Асимъ довърши селата въ Пополето — източната часть на околията: Вишени, Блаца, Черешница, Загоричани и др. Въ монастира Св. Врачъ той обтѣгаше на два кола калугеритѣ и ги биеше по голо съ върбови прѫчки, за да кажатъ, кога сѫ идвали комити въ монастира.

Иванчовата афера разнебити съвсемъ Костурско. 250 души излѣзоха отъ строя: стотина арестувани и 150 укрили се и станали нелегални. Това бѣха първитѣ хора на тридесетина засегнати отъ аферата села. Подлостьта и деморализацията тържествуваха. Предателитѣ действуваха открито, демонстративно дори. На всичко отгоре каймакаминътъ, за да парализира съвсемъ Комитета, натрапи на селата по двама-трима пѫдари турци, плащани отъ селянитѣ. Гръцкиятъ владика въ Костуръ постѫпи като сѫщински мародеръ. Той подпомогна всѣкакъ мисията на Мухтаръ ага, взе подъ закрилата си гъркоманитѣ и почна да търгува съ застѫпничеството си предъ властьта, за да привлича екзархиститѣ. Гъркоманитѣ напълно единни до тогава съ екзархиститѣ, започнаха да странятъ отъ Организацията. Между двата елемента се хвърли семето на раздора.

117

И все пакъ, съвземането на духоветѣ не закъснѣ много. Рѫководителитѣ Лазаръ Московъ, Василъ Чекаларовъ, Пандо Кляшевъ, Кузма Стефовъ се заловиха да преустроятъ всичко, на първо мѣсто като разпустнатъ окончателно четата и образуватъ после друга, съвсемъ нова. Стрѣсването, обаче, настѫпи, когато се предприе унищожението на проявилитѣ се предатели. Наказаха се нѣколцина. Чекаларовъ самъ застреля и съсѣче Цеманова въ с. Дѫмбени. Другъ върлъ предател, гъркоманинътъ Карамачо загина по сѫщия жестокъ начинъ въ Загоричани. Учительтъ Козма Стефовъ, избѣгалъ презъ време на аферата изъ рѫцетѣ на придружаващето го заптие и станалъ нелегаленъ, слѣзе посрѣдъ день въ село съ два-трима четници, застреля предателя, а момчетата съ прикладитѣ на пушкитѣ смачкаха главата му на селския калдаръмъ. Заповѣда се на селата да се освободятъ отъ пѫдаритѣ турци, защото инъкъ самъ Комитетътъ ще се наеме съ тѣхното премахване. Вѫтре въ два месеца пѫдаритѣ бѣха отстранени, понеже самъ каймакаминътъ, който своеволно ги бѣше назначилъ, се смути отъ предприетитѣ повсемѣстни постѫпки на селата.

Къмъ края на сѫщата година Организацията въ Костурско бѣше вече ликвидирала съ последствията на страшната Иванчева афера. Идването на Гоце Дѣлчевъ презъ втората половина на ноемврий, ознаменувано съ важни преустройствени инициативи и съ едно решително и смѣло доочистване на предатели и шпиони, окрили духа, възроди Организацията и Костурско взе да се сочи като образецъ на стегнатъ, дисциплиниранъ и въорѫженъ районъ.

Това можахъ и самъ да видя съ очитѣ си презъ първитѣ дни на януарий 1902 г., когато се озовахъ въ Костурско и заварихъ Дѣлчева и костурскитѣ рѫководители изпълнени съ доволство и гордость отъ блѣскавитѣ резултати на своитѣ усилия.

[Previous] [Next]
[Back to Index]