Моитѣ спомени отъ войнитѣ 19121918. Часть I. Спомени отъ Балканската война 1912—1913

Отонъ Барбаръ

 

9. Чаталджанскитѣ боеве.

 

 

На 1. XI. къмъ 2 часа следъ пладне офицеритѣ отъ дружината съ по 4 войници отъ рота отидохме да огледаме и отчасти да трасираме позицията, която предстоеше да заемемъ презъ нощьта. Това бѣше единъ малъкъ гребенъ, отделенъ посредствомъ реката Куюнъ-дере отъ голѣмитѣ Чаталджански гребени, въ политѣ на които сега бивакирахме. Този малъкъ гребенъ — така го наричахме тогава — се простира отъ юго-западъ къмъ северо-истокъ, успоредно на голѣмитѣ Чаталджански гребени и успоредно на рекитѣ Кара-су и Куюнъ-дере, като тѣхна вододѣлна линия отъ Буюкъ-Чекмедженското езеро чакъ източно отъ града Чаталджа, т. е. до къмъ Акаланскитѣ висоти. Неточно и южно отъ този малъкъ гребенъ се простира долината на реката Кара-Су. Предъ фронта на нашия полкъ тъзи долина бѣше равна като длань и широка около 4 клм., т. е. по около 2 клм, отъ двата брѣга на реката. По тъзи именно като длань равнина ний трѣбваше да настѫпимъ следъ нѣколко дена

 

На 1. XI. въ 6 часа следъ пладне подъ прикритието на вечерната дрезгавина нашата дружина слезе долу, на изтокъ отъ голѣмия гребенъ, минахме Куюнъ-дере и се установихме на малкия гребенъ между чифлицитѣ Мартиникъ и Лахонати. По този гребенъ туку задъ окопитѣ които изкопахме презъ сѫщата нощь минава пѫтя отъ Чаталджа за Каликратия. Презъ нощьта всички роти отъ дружината се окопаха съ фронтъ къмъ турскитѣ укрепления Гяуръ-Табия и Бахчишъ-чйой; изкопаха се и ходове за съобщения; окопитѣ бѣха за стрелба стоишкомъ. 14-а, 15-а и 16-а рота бѣха бойна часть отъ дружината, а 13-а — въ дружинна поддържка. Още въ сѫщата вечерь въ лѣво се свързахме съ 37-й пехотенъ полкъ, който бѣше вече слѣзалъ на тъзи линия, а въ дѣсно се

 

 

32

 

свързахме съ заставитѣ на 1 -а дружина, която продължаваше да стои на голѣмия гребенъ. Нашитѣ кухни се настаниха въ чифлика Мартиникъ, който бѣше на отсамния склонъ на малкия гребенъ и се закриваше отъ неприятелското наблюдение. Деньтъ 2. XI. прекарахме въ наблюдение отъ новата позиция, като всички войници отъ ротитѣ, що съставляваха бойната часть на дружината лежаха презъ цѣлия день въ окопитѣ си. Неприятелскитѣ биваци бѣха на открито и ний добре можахме да наблюдаваме розовитѣ платнища на тѣхнитѣ палатки. Сутриньта на 2. XI. изглеждаше, че турцитѣ не бѣха ни още забелезали, но къмъ обедъ забелѣзахме едно раздвижване по бивацитѣ имъ и отдѣлни групи се насочиха къмъ преднитѣ имъ окопи. Следъ това пакъ всичко нагледъ утихна. Вечертьта сѫщиятъ день при насъ на малкия гребенъ слезе и цѣлата 1-дружина, като удължи въ дѣсно отъ насъ линията на окопитѣ почти до Буюкъ-Чекмедженското езеро. Презъ нощьта на 2. срѣщу 3. и на 3. срещу 4X1. по заповѣдь се изпратиха отъ ротитѣ на дружината офицерски патрули, за да рекогносциратъ реката Карасу. Всички патрули донесока, че реката е дълбока отъ 1.30 до 1.50 метра, че има блатисто дъно и стръмни брѣгове, че е широка отъ 4 до 5 метра и че въ бродъ никѫдѣ не може да се мине; предъ фронта на дружината имаше само едно малко дървено мостче за минаване на кола. За да можемъ да минемъ реката, трѣбваше предварително да се построятъ мостове, а това не бѣше направено. За състоянието на реката и за невъзможностьта тя да се мине въ бродъ, дружиниятъ командиръ донесе своеврѣменно въ щаба на полка. Вечерьта на 3.Х. пристигна и се разнесе въ ротитѣ едно предписание, което съдържаше инструкции за предстоящата атака на Чаталджанскитѣ турски позиции въ това предписание се подчертаваше,че тия позиции сѫ слабо въоръжени и то съ стари орѫдия, че се защищаватъ отъ обезсърдчени вече войски, че още едно малко напрежение отъ наша страна и ще свършимъ съ пълна побѣда надъ противника. Следъ малко последва заповѣдь: настѫплението да почне на 4.XI., 5 часа преди пладне, като за обектъ на полка се даваше укреплението Гяуръ-табия. Следъ прочитането на заповѣдьта ротнитѣ командири на преднитѣ роти пакъ донесоха, че реката Кара-су е непроходима и че ако настѫплението се спре на дѣсния ѝ брѣгъ, въ равната като длань долина, ротитѣ ще се намѣрятъ на открито и подъ огъня на противника ще трѣбва да се окопаватъ, поставени въ невъзможность повече да напреднатъ. Дружиниятъ командиръ пакъ донесе и това въ щаба на полка, но отъ тамъ се отговори, че заповѣдьта е да се настѫпи.

 

На 4.XI. въ 6 1/2 часа преди пладне почнахме настѫплението. Отъ дружината 14 и 16 роти бѣха въ първа линия (бойна часть на дружината), 13-а бѣше дружинна подръжка,

 

 

33

 

а 15 рота бѣше оставена въ разпореждане на командира на полка. Така че дружината настѫпи съ три роти.

 

Въ дѣсно отъ насъ настѫпи 1-а дружина и тя съ три роти: 2-а и 3-а рота въ първа линия, а 3-а рота въ дружинна подръжка; 1-а рота бѣше оставена въ разпореждане на командира на полка; 2-а и 3-а дружини бѣха въ маневриращи на бригадата. Тъй че полка настѫпи въ посока на своя обектъ — укреплението Гяуръ-табия — всичко съ 6 роти, отъ които само 4 въ бойна часть.

 

Въ този бой азъ изпълнявахъ службата на дружиненъ адютантъ и благодарение само на това обстоятелство мене ми се даде възможностьта да участвувамъ въ настѫплението, защото ротата, въ която бѣхъ взводенъ командиръ (15-а рота) остана въ състава на полковата подръжка и не взе участие въ настѫплението.

 

Настроението на офицеритѣ отъ дружината не бѣше добро, благодарение на направенитѣ рекогноцировки, които разколебаха вѣрата у мнозина въ успѣха на предстоящето предприятие, защото никой не обърна внимание на резултатитѣ отъ тия рекогницировки и не се взеха никакви мѣрки за да се подготви преминаването на рѣката и въобще за усигуряване успѣха на атаката. Самъ дружинния командиръ, при тръгване на дружината се прекръсти и на гласъ каза: „сега Богъ да ни е на помощь!” Това той въ предишнитѣ боеве никога не е правилъ; изглеждаше, че и той не бѣше увѣренъ въ успѣха ни. Започна да вали слабъ дъждъ когато тръгнахме; часътъ бѣше точно 6 1/2. Щомъ слѣзохме отъ гребена, преднитѣ две роти се разсипаха въ вериги, като се насочиха къмъ посоченитѣ имъ отъ дружинния командир обекти. Когато почнахме да се спущаме отъ малкия гребенъ къмъ равнината забелезахме, че турцитѣ се спустнаха отъ бивацитѣ си и заеха окопитѣ. Туку що бѣха доближили до рѣката веригитѣ на преднитѣ роти и противникътъ откри срещу насъ силенъ пушеченъ, картеченъ и артилерийски огънь, който ни биеше по фронта, отъ лѣво и отъ дѣсно; по фронта — отъ батареята настанена малко въ лѣво отъ Гяуръ-табия, отъ лѣво — отъ батареитѣ на Бахчеишъ-кьой, а отъ дѣсно — отъ морскитѣ параходи. Единъ неприятелски параходъ отъ Мраморно море бѣше се много доближилъ до брѣга и до Боюкъ-чешмедженското езеро и отъ тамъ ни стреляше (отъ дѣсно) съ голѣмокалибърни орѫдия; този огънь не ни причиняваше голѣми загуби, но влияеше морално, защото ни фланкираше. Снарядитѣ, които турцитѣ ни хвърляха отъ морскитѣ параходи бѣха дълги около единъ метъръ съ калибъръ около 25 см. Шумътъ, който се произвеждаше отъ летенето на тия снаряди приличаше, като че ли праздни бъчви се търкалятъ се по каменистъ пѫть. И азъ отначало помислихъ, че по шосето минаватъ кола съ бъчви, до като раз-

 

 

34

 

брахъ, че това сѫ снаряди отъ морски орѫдия. Единъ такъвъ снарядъ падна въ участъка на 1-а дружина, изрови единъ трапъ дълбокъ около 1 1/2 метъръ и широкъ около 5 метра въ диаметъръ като уби единъ войникъ. Другъ единъ сѫщо такъвъ снарядъ падна до насъ на шосето на малкия гребенъ. Други снаряди падаха въ лѣво и задъ насъ и се виждаха въ време на летението имъ.

 

Съ пристигането на преднитѣ вериги до реката се съвпадна и откриването на най-силния неприятелски огънь и въ този моментъ се спрѣ настѫплението на нашата дружина. Кой до кѫдето бѣше достигналъ залегна и се почна инстинктивно окопаване подъ огъня на противника, който ни обстрелваше съ модерни орѫдия съ фугаси и шрапнели, а отъ окопитѣ си — съ картечници. Преднитѣ неприятелски окопи бѣха отъ рѣката не по-далечъ отъ около 1500 крачки така, че това бѣше разстоянието и до нашитѣ вериги. Отъ какъ почна войната пръвъ пѫть виждамъ неприятеля да развива такъвъ съсрѣдоточенъ огънь; неговитѣ фугаси дигаха цѣли гейзери отъ каль и камъне, които ни засипваха; а ний въ това време лежахме върху гладката, като длань равнина очаквайки всѣкой редътъ си да бѫде ударенъ, безъ да можемъ нито да настѫпимъ, защото рѣката ни пречеше, нито да можемъ бързо да се окопаемъ, зашото явно бѣше за всѣкиго, че неприятеля следеше и най-малкото наше движение и гдето видеше такова, веднага насочваше огъня си.

 

Азъ нѣмахъ свой шансовъ инструментъ за да се укрепя, а да заповѣдамъ на войникъ да изкопае за мене преди самъ да се е окопалъ, виждаше ми се за слабость и затова лежахъ на земята безъ никакво закритие.

 

Залегналъ наредъ съ другитѣ азъ наблюдавахъ за попаденията на противниковитѣ снаряди и си мислехъ: ето иде сега и моя край; но фугасна граната пада точно петь метра предъ мѣстото гдето лежахъ. Изведнъжъ парчета отъ каль и пръсть ме биятъ по гърба, а азъ правя малки движения за да провѣря дали не съмъ ударенъ. И въ този моментъ странни мисли ми минават презъ ума. До обедъ, мислехъ си тогава, сигурно ще бѫда убитъ на това мѣсто и родителитѣ ми ще узнаятъ, че съмъ падналъ тука, следъ като съмъ участвувалъ вече и уцѣлялъ въ толкова боеве. Но следнята граната пада задъ мене на около 50 крачки и азъ си пресмятамъ, че щомъ мѣрника е презъ 100 крачки, тогава наистина азъ мога да бѫда спокоенъ. Но ето други снарядъ пада на около 10 крачки въ дѣсно и ранява тежко двама войници; аха, мисля си, неприятеля не ме мѣри само съ едно орѫдие!.. Чудно нѣщо: въ никой бой не сѫ ми идвали подобни мисли... Въ такова мѫчително положение употрѣбявайки голѣми усилия за какво-годе окопаване лежахме съ часове на земята. Дружиниятъ командиръ лежеше на (3)—4 крачки въ лѣво отъ

 

 

35

 

мене и подпрѣлъ се на лактитѣ си наблюдаваше. Дружинната подръжка бѣше ни изпреварила съ около 400 крачки. Азъ искахъ да отида напредъ при дружинната подържка, казахъ на дружиния командиръ: да се премѣстимъ напредъ, но командира не се съгласи. Раненитѣ трѣбваше отъ сутриньта до вечерьта, т. е. цѣлия день да лежатъ неподвижно на мѣстото си непривързани, защото тия които мърдаха биваха повторно ранявани — толкова ефикасенъ бѣше неприятелския огънь и наблюдение...

 

Къмъ 8 часа преди пладне откъмъ малкия гребенъ се зададоха 5-а и 6-а роти; веднага неприятеля пренесе часть отъ артилерийския си огънь по тия роти. Понеже тѣ настѫпваха задъ насъ, азъ както бѣхъ залегналъ, обърнахъ се назадъ, за да ги наблюдавамъ. 5-а рота съ ротния си командиръ, капитанъ Карадимовъ, настѫпваше цѣла, както се настѫпва подъ артилерийски огънь: взводъ отъ взводъ по на 40 крачки и въ шахматенъ редъ. Капитанъ Карадимовъ вървеше съ връзкитѣ си въ срѣдата и командуваше. Шрапнелитѣ се сипеха надъ самата рота, а капитанъ Карадимовъ командуваше като на учение. Ротата се доближаваше до насъ и азъ чувахъ ясно всѣка негова дума, следѣхъ всѣко негово движение; и до сега ми звучатъ ясно думитѣ му: „момчета не се плашете, какво че ще падне нѣкоя и друга граната”, пазете точно разстоянията, 40—50 крачки взводъ отъ взводъ”. А въ това време следъ всѣки 2—3 негови думи по единъ снарядъ падаше въ ротата му или се пръсваше надъ нея. Въ единъ моментъ единъ шрапнел се пръсна точно надъ главитѣ на единъ отъ взводоветѣ и видяхъ — защото ротата бѣше много близо до насъ — какъ падна убитъ юнкера Куюмджиевъ и още двама войника съ него. Капитанъ Карадимовъ съ пълно спокойствие, необръщачки никакво внимание на огъня, всрѣдъ който се движеше съ ротата си, продължаваше да си командува. Така продължаваше да настѫпва 5-а рота, докато дойде до мѣстото, кѫдето лежахме и като се разсипаха взводоветѣ ѝ въ вериги спрѣха се и почнаха бързо да се окопаватъ подъ градъ отъ снаряди. Сѫщото направи и 6-а рота подъ командата на капитанъ Русовичъ, която настѫпи въ лѣво отъ 5-а рота и се спрѣ и окопа на сѫщата линия. Това бѣше и последното наше движение въ този бой.

 

Само презъ този день 4. XI. дружината ни състояща се отъ три роти изгуби 110 войници ранени и 8 убити и 2 ранени офицери; загубитѣ на 1-а дружина бѣха значително по-голѣми. Тази дружина имаше загуби и отъ опита на една отъ ротитѣ ѝ да минатъ въ бродъ рѣката Кара-су ; само единъ взводъ — този на запасния подпоручикъ Дацовъ отъ 2-а рота — успѣ да прегази и отъ части да мине въ плавъ рѣката като даде нѣколко войници (4—5) жертва въ удавени между

 

 

36

 

другитѣ убити и ранени; цѣлия този взводъ измокренъ до шия и залепилъ съ на лѣвия брѣгъ на рѣката престоя цѣлия день въ това положение до настѫпването на нощьта, подъ огъня на противника, потънали въ каль и вода.

 

Съ настѫпването на нощната тъмнина, като чели слънце светна предъ очитѣ ни, защото щомъ се стъмни неприятелската стрелба се прекрати. Сега всички наизлязоха отъ окопитѣ си и почнаха свободно да се окопаватъ, да ходятъ и да си приказватъ.

 

Окопитѣ на 14-а и 16-а роти се пълнеха съ вода понеже бѣха много близко до реката, та трѣбваше да се копаятъ по-плитко, но да имъ се правят по-високи бруствери, та да запазятъ що-годе стрелцитѣ. Веднага се погребаха убититѣ и пренесоха раненитѣ. Следъ като нѣкои отъ убититѣ бѣха вече погребани дойде друга заповъдь, предадена по телефона отъ щаба на полка: да се пренесатъ назадъ и тѣлата на убититѣ, а ако нѣкои сѫ вече погребани, да се изровятъ и пренесатъ. Това се правеше съ цель да се знаятъ отпосле гробоветѣ на падналитѣ въ днешния бой.

 

Загубитѣ на полка въ този день бѣха: 41 убити, 346 войници и 4 офицери ранени, безъ весть 15, отъ които знаеше се, че сѫ удавени 5 войници. Раненитѣ офицери бѣха запаснитѣ подпоручици: Шипковъ, Прокоповъ, Найденовъ и Николовъ.

 

Настѫплението на нашия полкъ се подържъше отъ огъня на едно скорострелно отдѣление отъ 4-и артилерийски полкъ и отъ не с. с-то отдѣление на майоръ Кънчевъ, снарядитѣ на което не достигаха до всички артилерийски позиции на ония неприятелски батареи, които обстрелваха нашитѣ пехотни линии. Презъ цѣлия день на 4. XI. ний чувствувахме слабостьта на нашата артилерия: тя неможа да ангажира огъня на никоя неприятелска батарея и неможа да спре огъня на никоя неприятелска картечница...

 

Вечерьта дружинния командиръ ме прати да предамъ полученитѣ по телефона благодарности на началника на дивизията къмъ всички офицери и войници участвували въ настѫплението. Намерихъ 14-а и 16-а роти окопани до самата рѣка; войницитѣ бѣха съ отпаднало настроение; тѣ не бѣха яли цѣлъ день, та сега на групи се хранеха — туку що бѣха имъ донесли храната. Изказанитѣ похвала къмъ войницитѣ малко ги поободриха. Презъ нощьта ротитѣ се окопаха.

 

На 4 срещу 5 XI. чухъ по телефона, че се правеха разпореждания, щото артелерийското не с. с. отдѣление на майоръ Кънчевъ да смѣни позицията си и слезе при насъ въ равината. Веднага доложихъ това на дружиния командиръ и той поиска да говори съ началникъ щаба на бригадата, майоръ Дранговъ. Дружиниятъ командиръ обясни на майоръ Дрангова, че ако артилерията слезе долу при насъ, тя утре

 

 

37

 

ще бѫде за 1/2 ч. унищожена, защото тукъ ще бѫде на открита позиция и помоли Дрангова да обясни тази работа тамъ дето трѣбва. Следъ малко телефониста, който слушаше на телефона, доложи ми, че дивизията отмѣнила заповѣдьта за премѣстването артилерийското отдѣление на майоръ Кънчева долу въ равнината. Но въ това време артилериститѣ майоръ Кънчевъ, поручикъ Ребровъ и други дойдоха при насъ да изучатъ „позицията”. Понеже една неприятелска картечница се обаждаше отъ време на време и куршумитѣ ѝ прелетяваха надъ главитѣ, поручикъ Ребровъ казваше: „хей, и азъ сега почувствувахъ що е пехотенъ огънь!”

 

Презъ нощьта капитанъ Карадимовъ бѣше се разпоредилъ да се донесътъ дъски и греди отъ близкия чифликъ Лахонати, за да послужатъ за мостове на рѣката — той предполагаше, че настъплението ще продължи.

 

Деньтъ 5. XI прекарахме на същата „позиция”, т. е. окопани въ калната и равна като длань равнина, кѫдето окопитѣ се пълнеха съ вода и кѫдето всѣко наше движение се следеше отъ неприятеля. Но днесъ не дадохме никакви жертви, защото всички презъ цѣлия день немръднаха отъ окопитѣ си, а турската артилерия не ни закачаше вече. Изглеждаше, че задачата на турцитѣ бѣше само да ни спратъ, а не и да ни изгонятъ отъ заетата вече мѣстность.

 

На 5. ХI. вечерьта получихме заповѣдь да напустнемъ окопитѣ въ равнината и се завърнемъ пакъ на малкия гребенъ, гдето бѣхме на 1. XI. вечерьта — между Куюнъ-дере и Карасу. Презъ нощьта срещу 6. XI ний напустнахме равнината и се оттеглихме на старата позиция.

 

Това бѣше нашето настъпление на 4. XI. придружено отъ грамадни жертви безъ никакъвъ успѣхъ. А известно е, че по цѣлата Чаталджанска линия нашето настъпление не успѣ. Този неуспѣхъ се разтръби отъ турска страна по цѣла Европа, като голѣма турска побѣда, подигна духътъ на турцитѣ, даде имъ да разбератъ, че тѣ не сѫ сломени и при преговоритѣ за примирието и мира тѣ показаха такава упоритость.

 

Неорганизираната и зле водена — било по лекомислено пренебрежение или по преднамеренно предателство — това издирванията трѣбва да изяснятъ. — Чаталджанската ноемврийска атака съставлява една отъ причинитѣ за по-сетнешнитѣ български военни и политически неуспѣхи. При това по цѣлата линия отъ Черното до Мряморното море дадохме около 17,500 убити и ранени. Въ бързината си да вземемъ съ щурмъ неприятелската позиция нашето главно командуване не се постара да подготви атаката чрезъ по ефикасното участие на артилерията. Пешата артилерия обстрелваше равномѣрно цѣлия фронтъ отъ езерото Буюкъ Чекмедже до езе-

 

 

38

 

рото Деркосъ, безъ нѣкѫде да се концентрира този огънь върху предварително избрано мѣсто. Изпратенитѣ да атакуватъ полкове сѫ били слабо подържани отъ артилерията. Така бѣше не само въ участьта на нашия полкъ, но и въ другитѣ участъци, като напр. при 4-та пех. Плѣвенски и 17 пех. Доростолски полкъ. Най-голѣми загуби при Чаталджанската атака, както отпосле се узна претърпя 29 пехотенъ Ямболски полкъ, който на ножъ завладѣ фортътъ при с. Лазар-кйой до езерато Доркосъ и следъ 6 часово престояване въ форта е трѣбвало да напустне тъзи тъй важна позиция, защото е билъ изстрелялъ всичкитѣ си патрони, а помощь навреме не получихъ. И когато този полкъ е отстѫпвалъ билъ е посрещнатъ отъ огъня на нашата артилерия, която го е почти унищожила.

 

Въобще цѣлата борба на Чаталджанската линия бѣще расѣяна по цѣлия фронтъ; изглежда, че не бѣше съставена нѣкоя подходяща концепция за разкъсване турската линия на избрано мѣсто, кѫдето да се хвърлеха по-значителни сили и кѫдето атаката да се подготви предварително съ концентрираните усилия на артилерията. Възможно е, че сравнително по лекитѣ наши предшествующи успѣхи сѫ повлияли върху това да се подцени противника, но при все това отъ стратегично гледище ноемврйската Чаталджанска атака дава поводъ за основателни обвинения... Между другото, следъ тия боеве, между офицеритѣ много се коментираше обстоятелство, че българския генераленъ щабъ е билъ зле осведоменъ за силата на Чаталджанската укрепенл линия, благодарение на невѣрнитѣ донесения на българския преди войната воененъ аташе въ Цариградъ Майоръ Тапалджиковъ, за който отпосле узнахме, че билъ назначенъ комендантъ на гара, ако и да бѣше отъ генералния щабъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]