VI.
( 6. Чужди пропаганди въ Албания (румѫнска, гръцка, италиянска и австрийска) и французско влияние )
Днесъ Албания и албанския народъ сподѣлятъ сѫдбата на всички европейски провинции, които сѫ останали подъ прямата власть на султана: съсѣднитѣ държави ежедневно очакватъ благоприятния моментъ, за да се хвърлятъ върху ѝ и да заграбятъ за себе си най-голѣмъ дѣлъ отъ малкото наслѣдство, което имъ обѣщава „болния човѣкъ”. Само по себе си се разбира, че въ това стрѣмление не се държи никаква смѣтка за желанията на населението. Гърци, италиянци, австрийци и румѫни трѣскаво работятъ, за да бѫдатъ неоспорими господари на Албания въ сѫдбоносния моментъ, който може да настане всѣки день. Тѣ работятъ между населението искусно и съ всички срѣдства съ които може да разполага днесъ една държава. Албанското население не е въ състояние да погледне направо въ пропастьта, която му се готви. То се поддава на чуждитѣ агитации и естественно, най-много на онази, която, като гони неговитѣ примитивни желания, му прѣдставлява най-голѣми лични облаги и която работи съ най-прями и осезателни срѣдства. Историята на албанцитѣ, съ твърдѣ малки и незабѣлѣзани изключения, показва, че тѣ сѫ биле всѣкога годенъ материалъ за градежъ на чуждо политическо здание. Въ всичкитѣ врѣмена ролята на албанския народъ се изчерпва съ постоянната служба на съсѣднитѣ народи. Гърци, румѫни, българи, византийци и турци едно слѣдъ друго сѫ чер-
66
пили отъ този неприсушимъ изворъ на здрави и способни солдати. Сегашнитѣ стрѣмления на околнитѣ народи се свеждатъ върху сѫщата почва. Онзи който ще има на своя страна албанския народъ, той ще обсеби най-голѣмия кѫсъ отъ Европейска Турция. Това го схващатъ всички освѣнъ съсѣднитѣ на албанцитѣ славянски народи, на които е прѣсѫдено да се сѣщатъ само когато е кѫсно и да работятъ само съ дипломатически философствувания, когато съсѣдитѣ имъ печелятъ почвата подъ собственнитѣ имъ нозѣ. Пропагандитѣ, които работятъ днесь въ Албания, сѫ: румѫнска, гръцка, италиянска и австрийска.
1. Румѫнската пропаганда е най-младата и най-слабата. Тя прави бавни и несигурни стѫпки. Датира едва отъ четвертъ столѣтие; поддържа се отъ албанския комитетъ въ Букурещъ и румѫнското правителство. Прѣди да влѣземъ въ подробноститѣ на тази пропаганда, трѣбва да отбѣлѣжимъ една нелогичность твърдѣ характерна въ случая, но не и единственна пра работитѣ въ Турция: румѫнската пропаганда се поддържа открито отъ турското правателство; румѫнскитѣ агитатори въ Албания високо проповѣдватъ, че интереса на албанци и на власи въ Македония и Албания изисква да бѫдатъ всѣкога покорни и послушни на Султана; а между това, сѫщата пропаганда се поддържа и насърдчава отъ букурещкия албански революционенъ комитетъ, който се бори противъ всѣка султанска власть въ Албания! Впрочемъ, тази нелогичность се обяснява, като се взематъ прѣдъ видъ лицата и инспираторитѣ на активната румѫнска пропаганда въ Албания.
Въ Южна Албания и Епиръ живѣятъ доста власи (цинцари), колто сѫ размѣсени съ албанци християни и мухамедани. Въ тази именно страна румѫнскитѣ агитатори се срѣщнаха най-първо съ албанцитѣ и тамъ се начерта хубавата перспектива на взаимна дѣятелность. Като първа рожба на скроения планъ бѣ прочутото възвание къмъ албанския народъ. Това възвание ясно рисува стрѣмленията на румѫнската пропаганда, която въ него се прѣдставлява още доста скромна: тя желае умственното повдигание на двѣтѣ родни плѣмена — албанци и румѫни — подъ върховното владичество на Султана,
„Възвание къмъ албанския народъ”.
„Братя Албанци!!”
„Всички знаете на каква културна висота се е повдигнала Европа. Тя свѣти като слънце, лѫчитѣ на което се разливатъ по цѣлото земно кълбо съ своитѣ науки, изкуства, индустрия,
67
търговия и особенно съ законитѣ си и свободния духъ, прокаранъ въ тѣхъ. Ние сме въ XIX-я вѣкъ, когато всѣко плѣме, всѣкой народъ се събужда отъ летаргическия сънъ, въ който го бѣха приспали мъгливитѣ вѣкове; мѫчно ще се намѣри нѣкой народъ, който да не повдига горделиво челото си и да не заявява правата си прѣдъ Бога и человѣчеството. Само ние, албанцитѣ, още спимъ нашия мъртвешки сънъ. Ние, синоветѣ на старитѣ Пелазги, първитѣ жители на нашия континентъ, най-голѣмитѣ юнаци въ миналото, еднакво прочути въ изкуствата и занаятитѣ, както и въ полетата на сраженията, ние само, казвамъ, сме останали умственно по-надирѣ отъ всичкитѣ народи, които идяха по нашитѣ слѣди. И ето ни готови да изчезнемь съвсѣмъ! ...
„Наистина, който изучва нравитѣ и обичаитѣ на нашия фамиленъ животъ, нашия характеръ и темпераментъ, и който търси исторически, етнографически и езикови документи, ще се убѣди, че ние, албанцитѣ, сме правитѣ потомци на старитѣ Пелазги и че ние пазимъ непокѫтнати нравитѣ на онова врѣме. Хомеръ, съ своята Илияда и тогавашнитѣ костюми, живѣе още помежду ни. И до днесь ние мислимъ, че богатство и слава се печелятъ съ сабята, както казва безсмъртния поетъ. Всѣкога сме живѣли съ орѫжие въ рѫцѣ, като сме показвали на свѣта, че почитаме само куража и честьта ...
„А между това, както виждате, братя, колкото юначни и умни да сме, никога нѣма да напрѣднемъ, до като не прѣгърнемъ цивилизацията и до като оставаме безъ народенъ езикъ. Албанската народность ще се отдалечава полегка-легка отъ правия пѫть, до като най-послѣ изчезне съвсѣмъ и нейното име се заличи за винаги, ако о врѣме не се оставимъ отъ тази индеферентность и не прѣмахнемъ тази тѫпота, въ които влечемъ своя първобитенъ животъ. Даже и сега едва половината отъ онова, което сме имали, ни остава още. Останалото се потопи въ славянскитѣ и елински вълни. Нашитѣ смъртни врагове, като не можаха да ни убиятъ съ ножъ, ни убиха съ кръста, казвайки се наши христови братя. И ние, дѣца, се оставяме да ни лъжатъ! Братя, настана врѣме да се събудимъ, да заработимъ, да заучимъ сладкия езикъ на нашитѣ дѣди, езика — майка на класическитѣ езици, да го четемъ и пишемъ, да го извадимъ отъ гробницата и да го въведемъ въ училището, църквата, фамилията и на всѣкадѣ, гдѣто още вѣе албански духъ . . .
„По този начинъ ще излѣземъ отъ мракътъ, въ който линѣемъ. Този мракъ така ни е заслѣпилъ, щото ние не можемъ
68
да се опознаемъ и особенно да познаемъ неприятелитѣ си. Погледнете ги, ежедневно тѣ ни бѣдятъ прѣдъ цивилизована Европа, че сме диви и варвари, като казватъ, че сме недостойни да живѣемъ. Ниски клѣветници, които лъжатъ Европа, за да ни убиватъ спокойни, като стадо на касапница! И защо всичко това е тъй? Нека изповѣдаме срамътъ си: защото до сега не се издигна гласъ отъ милионитѣ албански гѫрди, за да протестира противъ тѣзи клѣвети и противъ комплота на неприятелитѣ ни . . .
„Вие знаете коя сѫ клѣветници. Тѣ сѫ тихитѣ и нѣжни православни, нашитѣ братя по религия . . . Трѣбва да посочимъ грѣшката, въ която е падналъ цивилизования свѣтъ и да му докажемъ, че по-голѣмата часть отъ Албано-Македония е албанска и румѫнска, а не гръцка и славянска, както се харесва на нѣкои да вѣрватъ. Колкото се отнася до тѣзи ни братя по вѣра, тѣзи неукротими неприятели, които заплашватъ нашето сѫществувание, нека се знае, че тѣ отъ насъ сѫ получили живота си, отъ насъ още получаватъ имущества, богатства и поддърѫка. Едва вчера тѣ оставиха името на прадѣдитѣ си и захванаха да се наричатъ Ромеи (Романи). Тѣ сѫ благороднитѣ потомци на Кадмоса и Кекропса, египто-финикийскитѣ изгнанници, нарѣчени отъ нашитѣ прадѣди — Пелазгитѣ — съ името Греръ (което значи оса) [1]. Име, което наистина е било заслужено! Съ това име тѣ сѫ се наричали до скоро врѣме, когато се прѣоблѣкоха въ лъскава кожа, като се прѣименуваха Елини. Но дѣлата имъ си останаха гръцки.
„Въ албанския езикъ и до днешенъ денъ думитѣ подлецъ и гръкъ сѫ синоними. „Пази се: той е гръкъ!” е едва наша пословица. Или както латинитѣ казватъ: „Graeca fides, nulla fides. . .”. Да, това сѫ истинскитѣ качества на нашитѣ Грери!
„Ахъ! добритѣ ни братя Елини, дошли отъ Египто-Финикия, се показаха признателни за хубавия приемъ, който имъ се направи въ нашата Пелазгия. Тѣ ни показаха тази си признателность чрѣзъ машинациитѣ на топоветѣ си, чрѣзъ своята тирания, чрѣзъ комплотитѣ, които сѫ правили и правятъ, за да попрѣчатъ на развитието на езика ни и на народностьта ни ...
„Не се обезсърдчавайте прѣдъ интригитѣ и прѣпятствията. Никой албанецъ не ще пожелае погубванието на античната нация. Само изродитѣ, подлецитѣ, прѣдателитѣ би се съгласили на това. Пазете се, братя, отъ гръцкитѣ примки, отъ гръцкото духовенство,
1. Автора на прокламацията произвожда думата grec отъ французската дума ??? (оса) и ??? била еднозначуща (???) съ grerr!
69
нашия пръвъ и най-голѣмъ неприятель. Спомнете си, че първото албанско училище въ Корча бѣ афоресано и богохулено отъ гръцкия владика, намѣсто да бѫде християнски поздравено и благословено, като че ли ние съ това бѣхме направили нѣкакво свѣтотатство. Тѣ мисляха, че съ подобни низости ще успѣятъ да ни извадятъ очитѣ. Отворени, нашитѣ очи не имъ се харесватъ. Но ние ще можемъ да поминемъ и безъ тѣхната обичь; ние ще знаемъ за въ бѫдѫще, какво струва тѣхното приятелство, както тѣ сами знаятъ защо ни изпращатъ тѣзи тълпи отъ черни гарвани, които ни грабятъ въ името на Всевишния. Тѣ грабятъ плодътъ на нашия трудъ ужъ за доброто и щастието на родътъ ни и на цѣлото православие! Не отъ любовь къмъ вѣрата ни въ Христа и не отъ желание да напрѣднемъ, гърцитѣ създаватъ вълненията у насъ. Това тѣ правятъ отъ любовь къмъ милионитѣ, които всѣка година извличатъ отъ джобоветѣ ни и отъ страхъ да не би да се подигне нашия народъ, та да намали гордостьта имъ! Числата показватъ по-добрѣ всичко това; тѣ ще ви прѣдставятъ ясно какви годишни подаръци даваме на гърцитѣ; тѣ ще ни покажатъ сѫщеврѣменно отъ гдѣ гръцкото царство е черпило и ще продължава да черпи своята жизненность:
1. Поддържание на 3,000 души учители въ Албано-Македония, по 100 наполеона годишно за всѣкой
300,000 нап.
2. Поддържание на 300 души отуденти въ Атинския университетъ, които сѫ прѣдназначени да разпространяватъ елинизма и да мѫчатъ своитѣ братя — албанци и власи по 100 нанолеона годишно за всѣкой
30,000 „
3. 200—300 души бащи на студепти, които отиватъ да видятъ синоветѣ си въ Атина, по 100 наполеона
30,000 „
4. 1,000 Албано-македонци, които ежегодно отиватъ въ Гърция за да я посѣтятъ като отечественъ храмъ и които оставятъ всѣка година
100.000 „
5. Книги и учебни пособия, кунувани все отъ Гърция
25,000 „
6. Подаръци и завѣщания на гръцкитѣ училища и църкви въ Епиръ и Македония
300,000 „
Всичко наполеони . . 785,000 „
„Или повече отъ 15 милиона лева.
„И други сумми, които оставяме на страна, ежегодно отиватъ къмъ Атина. Трѣбва да смѣтаме, че цѣлата сума, която всѣка година даваме на Гърция, възлиза на 100 милиона лева, плодъ отъ нашия потъ и нашата кръвь. Смѣтайте още, че въ врѣме на война много милиони турски лири отиватъ въ Гърция и че съ стотина хиляди души отиватъ да мратъ за нея. Румѫния има повече право да иска нашата помощь: не ще ли бѫде и по-добрѣ и по-справедливо да погледнемъ къмъ нея? Братия, настана врѣмето . . .
70
“Ала най-голѣмото зло не ни иде отъ Гърция и гърцитѣ. То иде отъ сатанинското гнѣздо на патриаршията. Тамъ се кроятъ всичкитѣ демонски планове за да ни погубятъ морално и материялно. Тамъ си служатъ съ Иисуса Христа и по този начинъ направиха отъ Него убиецъ. Системата не е лоша, може би. Но Христосъ си е всѣкога Христосъ и до когато свѣтъ свѣтува, Христосъ ще си остава спаситель на хората, а не на тѣхнитѣ мѫчители и убийци. Въ този часъ, когато ний виждаме и чувствуваме всичкитѣ адски примки, прострѣни подъ нозѣтѣ ни и всичкитѣ низости на гръцкото духовенство, ще се намѣри ли поне единъ човѣкъ, който носи човѣшко име, които има човѣшка съвѣсть, да не протестира противъ ужаснитѣ дѣйствия на хора, които ни се прѣпорѫчватъ за прѣдставители на Христа! О, позоръ! Хиляди пѫти позоръ! Вий, нашитѣ духовни бащи, вий сте станали наши джелати!
„Но да оставимъ празднитѣ прѣпирни! Всѣка изгубена минута може да бѫде фатална за насъ, които искаме да живѣемъ и трѣбва да живѣемъ. Желай и ще можешъ, учи се и ще прогледашъ. Ний искаме свѣтлина; тя ни е тъй нужна, както ни е нуженъ хлѣба; а свѣтлината може по-лесно и по-евтино да си я доставимъ. Едно букварче струва 10 стотинки и другитѣ книжки още толкова. А днесъ въ Румѫния ний сме 20,000 души; ако даваме по 1 левъ на мѣсецъ, въ разстояние на шесть мѣсеци ще просвѣтимъ цѣлата Албано-Македония, дѣто по настоящелъ не се намира нито единъ албанецъ. Единъ левъ е нищо: всѣкой — бѣденъ и богатъ — може да го даде; съ него не се докарва нѣкаква трудность въ кѫщата или въ търговията. А съ този левъ цѣлъ народъ се просвѣщава и изважда отъ гроба. Колкома помежду ни хвърлятъ съ стотини левове за нищо! Защо да не ги дадемъ за това човѣшко и свято дѣло, отъ което потомството ни ше бѫде вѣчно признателно! Братя албанци, възкресяванието ни зависи отъ насъ самитѣ и отъ Румѫния, нека се поставимъ на висотата на работата си.
„Освѣнъ отъ Румѫния помощи ще ни дойдатъ отъ Египетъ и отъ други страни, населени отъ наши съотечественници. Нека се надѣваме, че Костантинъ Явасъ, Зографосъ и много богагаши, албанци по произхождение, които и до днесъ още работять съ своитѣ милиони противъ народътъ си, като видятъ нашия напрѣдъкъ, ще съзнаятъ грѣшкитѣ си и ще ни протегнатъ приятелска и сърдечна рѫка. Въ противенъ случай, историята ще ги запише въ чернитѣ си страници, а бѫдѫщитѣ поколѣния ще ги хулятъ като братоубийци.
71
„Погледнете на Румѫния! Тя бѣше сѫщо така угнетена отъ гръцкото духовенство и гръцкия езикъ. Тя захвана да цъвти и да върви къмъ прогреса само когато се очисти отъ тѣзи паразити. А между туй, по-лоши християни ли сѫ руманитѣ, слѣдъ като се отърсиха отъ гръцкото духовенство? Богъ не приема ли днесъ молитвитѣ имъ, казвани на родния имъ езикъ? Не е ли казано въ Св. Писание: „Ходете и разпространявайте вѣрата . . . . и апостолитѣ учаха и проповѣдваха на всѣкой народъ споредъ езика му”? Така именно апостолитѣ разпространявали Христовата религия. До като нѣмаме религията си написана на родния ни езикъ, ний нѣма да бѫдеме християни, защото не ще можемъ да опознаемъ вѣрата си. Смѣтайте какви сѫ послѣдствията на вършеното отъ гръцкото духовенство притѣснение! Гръцкото духовенство е прѣобърнало православието на своя собственна плячка и има претенции да убѣждава цѣла Европа, че цѣлата Албано-Македония е гръцка, че ний, албанцитѣ, не сме човѣци, а сме гърци, тѣла безъ душа, безъ мисли и безъ животъ, мъртви трупове. Нашето име не се произнася никадѣ: българи, сърби и църногорци заявяватъ права върху нашия народъ и земя. Да забравимъ различието въ религията и обрядитѣ, и да се боримъ противь общия врагъ на народното ни сѫществувание.
„Слушайте! Ето вече 450 години отъ какъ турчина ни владѣе. Чуждъ на нашата раса, господарь на народа и земята ни, той не ни отне нито езика, нито народностьта, нито орѫжието, което така гордо носимъ на пояситѣ си. Ако нѣкога сме правили грѣшки съ повдиганието си противъ суверена, то е било всѣкога по подтиквание на гръцкото духовенство, вѣчния неприятель на исляма, когото съсипва отъ вѣкове и противъ когото употрѣбява насъ.
„Но не забравяйте, братя албанци, че Богъ създаде народитѣ прѣди религиитѣ. За да спасимъ народностьта си отъ православието, — прикрита, но голѣма опасность, врагъ ва Христа, на човѣчеството и на народноститѣ — трѣбва да се прилѣпимъ съ тѣло и душа къмъ отоманската империя. Отоманската империя е нашия истински и най-голѣмъ протекторъ, нашата надѣжда и нашата подпорка. Сигурна въ нашата прѣданность къмъ нея, тя нѣма да ни остави на неприятелитѣ ни, които сѫ и нейни.
„Албанци! Ний сме въ сѫщото положение, въ каквото бѣха румѫнитѣ прѣди едно столѣтие. Тѣ се срамуваха да се наричатъ румѫни. Фанариотитѣ бѣха до толкова опорочили духа имъ, щото тѣ даваха това име само на простата маса! Днеска румѫнитѣ сѫ румѫни и струватъ нѣщо повече отъ гърцитѣ. Тѣ се гордѣятъ
72
съ народностьта си: нека и ний се гордѣемъ съ своята; свѣтътъ тогава ще ни уважава. Шепа албанци, рѣшени на всичко, ний написахме върху знамето си: свѣтлина. Кълнеме се, че до послѣденъ ще работимъ за събужданието на народа си. Ний нѣма да се занимаваме съ политика; нѣма да настѫпяме правата на никого. Нѣма да тиранизираме никого.
„Ний ще се боримъ за животъ. Намъ трѣбва свѣтлина. Свѣтлина желае всѣкой албанецъ.
„Ний поискахме отъ патриаршията позволение да употрѣбяваме албански езикъ въ литургията; нека не се отчайваме, ако не сполучимъ това право. Правото е на наша страна; то ще свърши и съ триумфъ!”
Тази прокламация, pисана отъ генeралния щабъ на румѫнската пропаганда въ Битоля, съдържа всичко, което може да се каже за цѣльта, начина на дѣятелность и успѣха на тази пропаганда. Гърцитѣ сѫ заблудили всички цинцари въ Епиръ и Тесалия; тѣ сѫ спечелили тоже всички албанци — православни: тѣ сѫ, слѣдоватедно, най-опасния врагъ на румѫнитѣ и албанцитѣ. Румѫни и албанци сѫ потомци на старитѣ Пелазги и тѣмъ принадлежи правото да бѫдатъ господари на Балканския полуостровъ; гърцитѣ съ духовенството си и съ неговото православие сѫ станали най-голѣмитѣ прѣстѫпници, като унищожаватъ народностьта на албанцитѣ. Румѫни и албанци хранятъ и поддържатъ гръцката народность и гръцкото кралство. Жертви на една и сѫща цѣль, румѫнитѣ и албанцитѣ трѣбва да се съединятъ и опълчатъ противъ общия врагъ. Албанцитѣ трѣбва да обърнатъ погледитѣ си къмъ Румѫния, която нѣма да ги остави безъ поддръжка. Но, прѣди всичко, тѣ трѣбва да бѫдатъ вѣрни и прѣданни на Султана, едничката гаранция на националното имъ запазвание.
Ето въ кратцѣ съдържанието на това хубаво и пропито съ пламененъ патриотизмъ възвание. То е писано отъ чужденци на албанския народъ — отъ румѫни! Подъ хубавото патриотическо облѣкло се крие прѣдварително скроеното и хладно натъкмено намѣрение да се работи за въ полза на Румѫния. „Ний не се надѣваме да се съединимъ днесъ или утрѣ съ братята си отъ Румѫния: ний сме раздѣлени отъ тѣхъ съ кралства и княжества. Трѣбватъ вѣкове и нѣколко поколѣния прѣди да настане врѣме за реализивание идеята за съединението ни съ Румѫния. А до тогава намъ трѣбва турско владичество. Една източна криза ще ни унищожи!” сѫ думи казани отъ автора на горньото възвание
73
— г-нъ Апостоло Маргарити. Но тази криза може да настане скоро. Румѫнитѣ трѣбва да бѫдатъ готови. Албанцитѣ, поне малка часть отъ тѣхъ, заедно съ живущитѣ въ Епиръ и Тесалия цинцари трѣбва да заявятъ своитѣ права и симпатии за румѫнитѣ. Въ прѣдъ видъ на тази именно мисъль румѫнитѣ създадоха и поддържатъ своята пропаганда между цинцаритѣ и албанцитѣ. Онова което румѫнскитѣ агитатори не казватъ и което ясно личи е желанието имъ да приготвятъ почва за румѫнска рекламация въ случай на едно евентуаляо разрѣшение на източния въпросъ.
Румѫнската пропаганда високо заявява, че нѣма намѣрение да прави политика. Тя иска само умственното подигание на албанския народъ. Причината на тази скромность се съдържа въ процитиранитѣ по-горѣ думи на г-нъ Маргарити. Тази пропаганда не прави нѣкаква разлика въ вѣроизповѣданията на албанцитѣ. „Не забравяйте, че Богъ създаде народитѣ прѣди религиитѣ”. Православни, католици и мухамедани — всички сѫ албанци, синове на едно отечество, съ единъ езикъ, еднакви нрави и обичаи, еднакви достойнства и недостатъци и еднаква нужда отъ просвѣщение. Всички, слѣдователно, трѣбва да се групиратъ около генералния щабъ на пропагандата и да заработятъ за своето просвѣщение и съединението си съ румѫнитѣ. Тѣзи хубави мисли, каквито и да сѫ мотивитѣ, които сѫ ги продиктували, сѫ рѣдко казвани на Балканския полуостровъ, гдѣто религиозната толерантностъ никога не е прониквала до сърдцето на хората. Албанцитѣ, обаче, по-охотно би приели, че Богъ е създалъ сабята и отмъщението прѣди религията.
Пропагандата пристѫпи къмъ реализирание на изложенитѣ въ възванието хубави идеи. Първата и най-важната стѫпка бѣ направена съ изнамѣрванието на албанска азбука. Албанския езикъ до тогава е нѣмалъ писменни знакове. Мнозина албански патриоти, особенно между мухамеданитѣ, бѣха на мнѣние, че съ турската азбука може да се пише на албански езикъ. Нѣколко опита бѣха достатъчни за да се установи, че звуковетѣ на албанския езикъ не се поддаватъ на турската азбука; пъкъ освѣнъ това албанския народъ — християни и мухамедани -- хранятъ голѣма умраза къмъ турския езикъ. Въ по-голѣмитѣ градове, гдѣто гръцкото влияние е проникнало, албанцатѣ си служатъ съ гръцката азбука. Но и тя не може за означи точно всички звукове на албанската рѣчь. Румѫнската пропаганда — кояти се явява под мантията на спасителка на албанската народность — изнамѣри особенна азбука за албанския езикъ: 25-тѣ латински букви и още 10
74
измѣнения на тѣзи букви, всичко 35 букви. Съставителитѣ на тази азбука — Апостоло Маргарити и отецъ Фавейриалъ [1] — двѣ години сѫ работили непрѣкѫснато надъ нея и надъ първитѣ училищни книги, написани на тази азбука.
Съединението на южнитѣ албанци (тоскитѣ) съ власитѣ бѣ възможно, особенно върху почвата, на която власитѣ поставятъ това съединение. Но тази пропаганда дойде много кѫсно, когато всичко бѣ спечелено отъ другитѣ. Освѣнъ това, тя захвана да работи съ срѣдства, които не всѣкой албанецъ разбира [2]. И нейната дѣятелность тръгна бавно и трудно. Колкото и да сѫ привлекателни думитѣ и мислитѣ, съ които първитѣ румѫнски агитатори привѣтствуваха албанския народъ, колкото и скрита да бѣше цѣльта имъ, колкото полезно и безопасно за албанския народъ да се прѣдставя проповѣдваното съединение на албанци и власи — все пакъ дѣятелностьта на агитаторитѣ бѣ неплодотворна. На югъ гърцитѣ бѣха пълни господари; на сѣверъ католишкитѣ албански плѣмена не разбираха хубавитѣ мисли на отецъ Фавейриалъ, че Богъ създаде народноститѣ прѣди религиитѣ: тѣ не чувствуваха нито голѣмата умраза къмъ гърцитѣ, съ които бѣ припитано цѣлото сѫщество на отецъ Фавейриалъ, нито пъкъ виждаха нѣкаква облага въ съюза съ румѫнитѣ; въ центра — мухамеданитѣ албанци — се показаха индеферентни, даже неприязненни къмъ тази пропаганда, която искаше да ги учи да добиватъ прѣпитание и слава съ книгата, а не съ сабята и която се стрѣмеше да ги поставя на равна нога съ цинцаритѣ и албанцитѣ — християни.
Румѫнската пропаганда не е още успѣла да придобие здрави послѣдователи между сънародницитѣ си цинцари, които отодавна живѣятъ съ гръцки духъ и аспирации. Това затруднява успѣха ѝ между албанцитѣ. И цинцари и албанци поглеждатъ на новитѣ си спасители, като на заинтересувани чужденци и се отнасятъ къмъ тѣхъ съ явно недовѣрие. Напраздно Апостоло Маргарити държа редъ проповѣди и изпраща едно слѣдъ друго нѣколко послания до цинцаритѣ около Пиндъ и до албанцитѣ въ Епиръ и Южна-Албания.
1. Отецъ Faveyrial е родомъ французннъ, отъ ордена на Лазариститѣ. Дълго врѣме е работилъ за Унията на българитѣ. Слѣдъ рухванието на плановетѣ му да съедини българитѣ подъ духовния скиптрт на Папата, той се вшуща между албанцитѣ. Пѫтува по цѣла Албания, поддържа широко познанство съ шефоветѣ имъ. Тукъ се срѣща съ Апостоло Маргирити, който хитро му итстѫпва въ нѣкои обѣщания, за да го спечели на своя страна. Отъ тогава тѣ ставатъ другари и съмишленици. Както е забѣлѣзалъ витателя, Отецъ Faveyrial взема/влага (???) своя дѣлъ въ “Възванието къмъ албанския народъ”.
2. Ср. V. Berard. La Turquie et l’Hellenisme contemporain, отъ гдѣто заемамъ много отъ изказанитѣ тукъ мисли.
75
Турското правителство открито поддържа румѫнската пропаганда между албанцитѣ. Подъ това покровителство сближаванието на албанцитѣ съ румѫнитѣ може да стане бързо и непринудено, ако албанцитѣ съчувствуваха колко годѣ на тази пропаганда и ако разбираха ползата, която можаха да извлекатъ за себе си и за нацията си отъ този съюзъ. Но тѣ не сѫ приготвени за това, пъкъ и румѫнската пропаганда би се отказала отъ тази демонстративна покана къмъ нациопално съзнание, ако дѣйствително албанцитѣ разбератъ и упорито заработятъ въ това направление! Логиката на работитѣ, които всѣкидневно се развиватъ, ни довежда до това заключение колкото чудно и да се вижда то. Наистина, безъ това ний не бихме могли да си обяснимъ желанието у румѫнитѣ да свързватъ всичко що е ставало и има да става между албанцитѣ съ интереснитѣ на румѫнитѣ и Румѫния, нито да разберемъ защо именно, гдѣто и да се отвори албанско училище — даже въ чисто албански центрове, румѫнитѣ прибавяха къмъ него и румѫнско отдѣление. Всички албански училища сѫ румѫно-албански и румѫнския езикъ и история сѫ единственнитѣ нѣща, които се изучаватъ въ тѣзи чудновати албански-народни училища!
Ако тази пропаганда успѣе да създаде прокламирания въ възванието съюзъ между албанци и румѫни, отъ това ще изгубятъ само гърцитѣ. Защото тази пропаганда не може да има нѣкакъвъ успѣхъ нито между мухамеданитѣ, нито между католицитѣ албанци, макаръ и да прави невиденъ до сега между балканскитѣ народи компромисъ въ религиитѣ и религиознитѣ обряди. Умразата между православнитѣ власи (цинцари) и албанци, отъ една страна, и католицитѣ албанци, отъ друга, е тъй голѣма, щото, поне за сега, за съближавание помежду имъ дума не може да става!
Малкитѣ успѣхи, които пропагандата направи въ Епиръ развълнува силно гръцкитѣ патриоти и патрияршията. Отварянието на нѣколко училища, печатанитѣ отъ „Албанското дружество” въ Букурещъ книги и вѣстници, се посрѣщнаха съ силни негодувания и нападки отъ страна на патрияршията. Успѣха на румѫнската пропаганда бие право въ сърдцето на гърцитѣ и колкото да бѫде малъкъ, той имъ причинява голѣми болки. Цинцари и албанци въ Тесалия, Епиръ и Южна-Албания до сега сѫ биле най-яри прѣдставители на елинизма, били сѫ се за него, ежегодно харчатъ грамадни суми за поддържанието му, ежедневно оставятъ голѣми завѣщания за гръцки църкви, училища и пр. Тѣзи калени елинофили захванаха да се искушаватъ отъ чужда
76
пропаганда, която имъ говори на народния езикъ, ласкаво имъ обѣщава хубаво бѫдѫще. Това смущава гърцитѣ.
Намъ се стува, че румѫнската пропаганда би имала по-голѣиъ успѣхъ, ако не бѣше стрѣмлението ѝ за широко съюзявание и особено ако не бѣше съюза ѝ съ турското правителство. Всички народи на Балкански полуостровъ хранятъ голѣма ненависть къмъ турцитѣ. Даже албанцитѣ-мухамедани и славянитѣ-мухамедани, които се считатъ, и съ право, за вѣрни служители на Султана, не скриватъ умразата си къмъ турцитѣ и турското правителство: при едно своеобразно схващание тѣ се мислятъ приятели на Султана, но врагове на турския народъ и правителство.
Вѣрни на своята вънкашна политика, румѫнитѣ не можаха да не поставятъ пропагандата си въ интимность съ турското правителство. Съ една послѣдователность всичкитѣ румѫнски дѣйци съгласяватъ дѣлата и думитѣ си съ усвоенитѣ отъ Букурещкото правителство дѣйность и тактика въ вънкашната политика. Думитѣ на А. Маргарити сѫ изразъ на тази тактика, която умно скрива интимнитѣ желания на румѫнскитѣ дипломати. Впрочемъ, румѫнитѣ не за пръвъ пѫтъ и не само въ пропагандата си между албанцитѣ държатъ този езикъ. Издаденото въ послѣдно врѣме възвание на Румѫнската Лига съдържа буквално сѫщитѣ думи и сѫщитѣ мисли: „Основателитѣ на Лигата нѣматъ нѣкаква бързопостижима политическа цѣль съ завоевателна тенденция или же нѣкакво желание да се мѣсти границата на Румѫния; тѣ гонятъ чисто етническа цѣль, желаятъ да обърнатъ погледитѣ на всички румѫни къмъ пѫтеводителния фаръ, издигнатъ надъ вълнитѣ на вѣковетѣ: руманизма!”.... сѫ думи, съ които захваща това твърдѣ интересно възвание, което има характеръ на единъ хитро съставенъ дипломатически памфлетъ и което е подписано отъ видни румѫнски държавни мѫже, между които единъ полковникъ и единъ подполковникъ (Colonel V. Badulesco, lieutenant-solonel Zudoriu).
2. Гръцката пропаганда. На друго мѣсто въ настоящата статия ний казахме, че православнитѣ албанци въ Южна-Албания, както и ония въ Епиръ и Тесалия, сѫ отдавна спечелени отъ гърцитѣ. Гръцката пропаганда между тѣзи албанци води началото си още отъ врѣмето, когато православнитѣ проповѣдници за пръвъ пѫть захващатъ да проповѣдватъ словото Божие въ тази страна. Още отъ ония врѣмена тѣзи проповѣдници, гърци по народностъ и езикъ, захващатъ да приготовляватъ почва за елинизма, безъ да подозиратъ, че заедно съ проповѣдитѣ
77
поставятъ първитѣ и най-здравитѣ основи на елинската крѣпость въ тая страна. Въ течение на всичкитѣ промѣнения, на които е билъ подложенъ Балканския полуостровъ, православнитѣ албанци, отъ плѣмето на тоскитѣ, сѫ останали вѣрно паство на Цариградската патрияршия и, слѣдователно, на еленизма. Гръцкото духовенство е крѣпило православието у този народъ, а заедно съ това поддържало е въ него гръцкия духъ. И днесъ сѫщото духовенство остава могущественния прѣдставитель на гръцката пропаганда.
Периодътъ на настѫпателна борба за гръцката пропаганда между православнитѣ албанци е завършенъ много отдавна. Сега тя пази заетитѣ позиции и не отстѫпва отъ тѣхъ. Заради това именно румѫнската пропаганда се явява толкова ожесточена противница на гръцкото духовенство и патриаршия. Никадѣ въ гръцкитѣ земи нѣма толкова много гръцки свѣщенници и владици, колкото между православнитѣ албанци. Въ всѣко село има по единъ или двама гръцки свѣщебници; въ всѣка паланка има единъ архимандритъ или епископъ; въ всѣкой градецъ— единъ епископъ или архипископъ [1]. Епископитѣ или архиепископитѣ се назначаватъ отъ патриаршията и се утвърждаватъ съ специялни берати отъ великия везиръ. Съ тази санкция тѣ сѫ всесилни въ далечната провинция. Вѣрни синове на елинизма и православието, тѣ сѫ станали всевластни господари на Южна-Албания и Епиръ. Намъ, на българитѣ, е познатъ начина, по който тѣзи прѣдставители на православието свързватъ православното християнство съ елинския шовинизмъ. Въ лицето на това духовенство гръцкитѣ революционни комитети намѣриха най-прѣданнитѣ и смѣли борци за гръцката свобода. Бракава и Букавалосъ, славнитѣ водители на албанци и цинцари, сѫ биле свѣщенници. Прѣдставителитѣ на гръцкия краль работятъ задружно съ гръцкитѣ архиепископи и епископи. Тѣ се ползуватъ съ голѣмо влияние между албанцитѣ християни и мухамедани [2].
1. Само въ Янинския вилаетъ има четире архиепископи митрополити (въ Янина, Бератъ, Аргирокастро и Превеза), трима епископи-митрополити (въ Коница, Парамития и Филеатесъ) и шесть архиерейски намѣстници (архимандрити — въ по-голѣмичкитѣ населени пунктове). Гл. Салнамеи-Янья, 1308 год., стр. 111. Освѣнъ това, гръцкя архиепископъ има в Корча, а епископъ — въ Херсегъ.
2. Въ Янинския вилаетъ има шесть гръцки консулства, отъ които едно генерално консулство (въ Янина), четире консулства (въ Превеза, Аргирокастро, Бератъ и Авлона) и едно вицеконсулство (въ Луросъ). Гл. сѫщото Салнаме, стр. 112 статията “Дахилъ вилайетде булунанъ месмуринъ ежнебие”. Благодарение на това гръцко влияние албанцитѣ-мухамедани въ Южна-албания не взеха никакво участие въ гръцко-турската война прѣзъ 1897 год., въпрѣки подканванията от Цариградъ. Много байряци отъ Корчанско и Грамошъ открито отказаха помощьта си на турското правителство.
78
Не само православнитѣ албанци сѫ спечелени за гръцката идея. Мухамеданитѣ-албанци гледатъ съ голѣмо спокойствие на едно евентуално присъединение на Южна-Албания и Епиръ къмъ гръцкото кралство. Тѣ сѫ свикнали съ тази евентуалность и въ много случаи се показватъ наклонни да съдѣйствуватъ за реализиранието ѝ. Силното гръцко влияние между православнитѣ имъ сънародници, не е останало безъ да повлияе и на тѣхъ. Гръцкитѣ училища всѣка година се пълнятъ съ албански дѣца, половината отъ които сѫ отъ мухамедански кѫщи. Голѣма часть отъ бащитѣ на тѣзи дѣца знаятъ да четатъ и пишатъ по гръцки и неволно се намиратъ подъ влиянието и обаянието на еленизма, който самъ по себе си е могѫще агитационно срѣдство, особенно между народъ, който нѣма нито литература, нито минало.
Трѣбва да се признае, че тази пропаганда е смегкчила суровитѣ нрави на южнитѣ албанци и, ако днесъ не виждаме въ тази страна онова свирѣпо изтрѣбление на християнитѣ, каквото е въ Сѣверна-Албания, това се длъжи на гръцкото влияние и на гръцкия свѣщенникъ и учитель.
3. Италиянска пропаганда. Ако Южна-Албания и Епиръ сѫ областитѣ, гдѣто гръцката пропаганда е завзела здрави позиции и гдѣто румѫнската пропаганда се стрѣми да развие дѣятелность, то Сѣверна-Албания е мѣстото на италиянската и австрийска пропаганди.
Италиянската пропаганда води своето начало много отдавна. Както гръцката пропаганда на югъ има основитѣ си въ първитѣ проповѣди на християнскитѣ проповѣдници, така пъкъ тука италиянската пропаганда туря своето начало въ първитѣ стѫпки на римскитѣ проповѣдници. И тукъ виждаме сѫщата несъзнателность, да се приготовлява почва на национални и политически аспирации, както въ южнитѣ области. Италиянското влияние се усилва въ постепенно растящитѣ италиянки колонии по цѣлото продължение на източния брѣгъ на Адриятическо море. Гемиитѣ и морски корита на италиянскитѣ моряци сѫ сновяли по всичкитѣ приморски пунктове отъ Превеза до Триестъ. А основанитѣ колонии се усилватъ и добиватъ голѣмо значение въ цвѣтущата епоха на двѣтѣ италиянски републики — Венеция и Генуа. Заедно съ това се е увеличавало и италиянското влияние между албанското население. Италиянския езикъ става търговския и официяленъ по цѣлото прибрѣжие. Католическитѣ проповѣдници учатъ и проповѣдватъ него и албанското население бързо го усвоява и захваща да си служи съ него. Настѫпва единъ моментъ въ историята на цѣлата
79
прибрѣжна Албания и голѣма часть отъ вѫтрѣшностьта на Сѣверна-Албаная, когато италиянцитѣ сѫ се почувствували пълни господари на тѣзи страни. Това могуще италиянско влияние трае дори до покоряванието на Албания отъ турцитѣ. Антонио Лоретано е единъ отъ послѣднитѣ прѣдставители на италиянскоіо могущество въ отсамния брѣгъ на Адриятическо море. Неговитѣ хора, слѣдъ паданието на Скутари (Шкодра), се изселватъ въ Италия и образуватъ голѣмитѣ албански колонии, които и днеска сѫ запазили спомени за хубавото си отечество, което тѣ мислятъ за нераздѣлна часть отъ Италия.
Двата фактора на италиянската пропаганда въ Албания, италиянскитѣ колонисти и римското духовенство, сѫ работили задружно и еднакво несъзнателно за приближаванието на албанския народъ къмъ Италия. Тази задружносгь, обаче, се разваля щомъ съзнателностьта се появява. Иинтереситѣ на римскитѣ проповѣдници и римския папа не всѣкога сѫ съвпадали съ завоевателнитѣ стрѣмления на свѣтскитѣ господари, а въ много случаи сѫ се сблъсквали твърдѣ силно. И до когато Венециянската и Генуезска републики и Неаполитанското кралство сѫ гледали да отварятъ пазарища на търговията си, а не да разширочаватъ прямитѣ си владѣния, до тогава и въ Албания сѫществува пълно съгласие между италиянскитѣ колонисти и прѣдставителитѣ на републикитѣ и кралството, отъ една страна, и прѣдставителитѣ на Папата, отъ друга. Обаче, когато първитѣ сѫ поискали да свържатъ въ здрава административна организация тѣзи земи, които сѫ биле подъ тѣхно търговско и културно влияние, веднага срѣщатъ силна опозиция отъ страна на духовенството. Захваща се едва борба, естеството на която не позволявало да се намали обаянието на албанцитѣ къмъ Италия и италиянската култура, но която е разединявала и ослабвала силитѣ, които сѫ работяли въ едно направление и прѣдъ видъ на една и сѫща цѣль. Политическото и търговско отпадвание на италиянскитѣ господарства, завладѣванието на Балканския Полуостровъ отъ турцитѣ и настѫпилата скоро слѣдъ това борба между мухамеданството и християнството, ослабило твърдѣ много италиянското влияние между албанцитѣ. Още отъ ХVI столѣтие италиянската пропаганда захваща постепенно да отстѫпва отъ заетитѣ си позиции. Дълга и упорита е била тази тиха но трогателна борба на полумѣсеца съ кръста. Римското духовенство отстѫпвало бавно и геройски. Въ тази неравна борба иезуитския орденъ е принесалъ най-голѣма заслуга на италиянското дѣло и на християнството.
80
Къмъ края на XVIII столѣтие римското духовенство остава единственния прѣдставитель на италиянското влияние въ Албания. Връзката между албанцитѣ и италиянцитѣ продължава да се поддържа и отъ постояннитѣ имъ съобщения съ многото албански колонисти въ Италия. Въ ония размирни за Италия врѣмена албаацитѣ съ готовность минавали Адриатическо-море и ходили да служатъ въ гвардията на Неаполитянскитѣ крале или да търсятъ щастие и богатство по широкитѣ италиянски друмиша и мнозина оставали тамъ. Численностьта на тѣзи доброволно минали албанци въ Италия се увеличава съ политическитѣ бѣжанци, които напущали отечеството си слѣдъ неуспѣшна борба съ султанската власть. Тѣзи прѣселенници даватъ най-добритѣ дѣйци на италиянската пропаганда. Почти всички видни прѣдставители на Папата и на римското влияние въ Албания сѫ по произхождение албанци отъ споменатата емиграция.
Ала това италиянско влияние въ Албания не е имало характеръ на национална пропаганда въ такава смисъль, въ каквато се разбиратъ днешнитѣ политико-национални пропаганди. Нито римското духовенство, нито Ватикана сѫ се водили отъ мислитѣ на днешнитѣ прѣдставители на пропагандитѣ. Въ ония врѣмена, прѣди френската революция, тѣзи мисли сѫ биле незнайни и не разбирани отъ хората. Папството