Асеновград в миналото. Исторически очерк

Николай Хайтов

 

( Заключение )

 

*

 

Завършва нашата разходка из града, наричан някога Станимака. Тя е твърде неспокойна, но какво да се прави, когато е такова и времето, за което пишем! Едни се забавляват на „вингери” с богати вечери и цариградски свирци, други се забавляват с връзване на фуски; едни се занимават с благотворителност, други продават млякото ексик и надуват джигерите, за да се виждат големи и пресни. Лозовите пръскачки са на „пост” заедно с противооблачната артилерия. Фонографът се състезава с латерната, а латерните — с чалгаджиите. Автомобилът се надбягва с файтоните, за да бъде самият той надминат от телеграфа и телефона. Борбата в края на века е повсеместна: борят се още конякът с мастиката, „гроздовицата” — със спирта; модната бира — със старото вино

 

430

 

 

и тая борба разтърсва махалите и разбърква торбата с парите. Като правило дребното умира, смазано от едрото, старото загива под напора на новото и бурята на времето постепенно го поваля, за да го замести новият двадесетият век. Смяната на времената не става изведнъж: хората по навик от стария век продължават да пикаят по улиците с тая разлика, че сега градските стражари ги ругаят и глобяват; търговците продължават да продават ексик, касапите продължават да надуват джигерите, децата — да се бият с прашки. Градските бабаити продължават да препускат по главната улица и макар че бардаците са вече мода, все още има хора, които от едно ущипване умират от срам.

 

Чалгаджиите от стария век не спираха пред черквите и болниците, а сега спират, покланят се и подминават. Хората от стария век спокойно съжителствуваха с дървениците, сега ги трепят. Хората от стария век се забавляваха с вързаните фуски по опашките на кучетата, а сега „люпят семки” в салона на „Домуз пазар” и се чалдисват от вълшебствата на киното. Заедно с това и сега, както и някога, слугините забременяват от своите господари, момите пристават, бащите се гневят, гръкоманите враждуват с българите, българите — с гръкоманите, падат и стават общинските съвети, падат и стават и кметове, а общината все лежи затънала в тресавището на вечните си дългове. Който падне — пада здраво, с ритници, удари и ругатни. Който стане ѝ хване кормилото — никому не прощава! Още по-малко на общинските финансии. Ако е сиромах — да са живи търговете и общинските аренди, които не един управник са направили не само влиятелен, но и богат. Общинските преписки са пълни с обвинения за злоупотреби, при общинските търгове иглата винаги пада, когато трябва, в предприемаческите и прекупвачески подмоли, ако се бръкне, винаги ще се „набута” някоя фирма с познато име.

 

И все пак общината не пропада. Градът съществува, труди се, забавлява се, живее, гордее се... Градът се страхува, градът се вълнува... Стачкува и с възмъжаването на века и той възмъжава, поумнява и става някак замислен и тревожен.

 

431

 

 

Да се сбогуваме с този град! Притихнал в подножието на планинските възвишения, той се току-що събужда от вековен сън и като че ли ей-сега ще се отприщи червената „река” на неговите покриви и ще се спусне към полето освободена от планинските окови. Градът опипва вече вляво и вдясно бреговете, за да се повдигне, за да се изправи, а долу зад Чинара го очакват къщите на турската махала, прихлупени, потънали в зеленината на овошките, сгушени между градините, незначителни, скромни... далечни. Досами тях се забелязват други, неизмазани, кирпичени — първите къщи на Кюмюрджу махала, които лека-полека се присламчват към града, бавно, боязливо, сякаш градът ги плаши, като че те се стесняват от него, боят му се и предпочитат по-далечко да стоят. Това са аргатски български къщи, на преселници-балканджии, които заявяват правото си над трада.

 

На изток зад височините на „Баделема” е разгънала своето кирпичено ветрилце и най-новата Харман махала, съставена от чаушевски, тополовски, козановски и други преселници. Тя все по-смело наднича към реката и слиза, за да се свърже с Кюмюрджу махала, та въглищарите и дърварите заедно да се втурнат в града. И те наистина ще се втурнат. Ще залеят и чаршията, ще завладеят и полето, градините, лозята, за да образуват заедно с Тракийската махала новия и хубав Асеновград.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]