Асеновград в миналото. Исторически очерк

Николай Хайтов

 

(Литература)

 

Използувана литература

Литература за селищата в околностите на Асеновград

 

Използувана литература  [*]

 

К. Иречек, Княжество България, ч. I и II, Пловдив, 1899 г.

 

Йордан Иванов, Асенова крепост над Станимака и Бачковския манастир, историко-археологически бележки, Известия на Историческото д-ство, 1911 г.

 

 

*. Инициативи за „съставяне” историята на Асеновград са възниквали неведнъж: през 1902, 1927, 1940 г. и пр., но всички те завършили с неуспех и книгата за миналото на града, като не смятаме отдавна изчезналата „Кратка история на Станимака” от С. Златаров, не е могла да се появи. За това трябва да се съжалява. Защото в края на миналия век, когато е възникнала първата инициатива за написване историята на града, спомените и преданията били още „пресни”, подробни, та историкът на старата Станимака би могъл да надникне в неща, които сега са напълно забравени, да се запознае с явления и факти, които времето е направило съвършено недостъпни. Няма да преувеличим, ако кажем, че с всяка пропусната година историята на Асеновград се е лишавала от десетки драгоценни страници, които никога не ще могат да бъдат възстановени. Онова, с което ние разполагахме при написването на тая книга, бе твърде малко, при това пръснато в най-различни книги и списания от най-различни времена и без особена връзка помежду си. За преодоляването на оскъдицата откъм литературни податки за миналото на Асеновград и особено за неговата етнография трябваше да се пристъпи към издирване на всякакви архивни източници, мемоари, записки, да се разпитат десетки възрастни хора и да се запишат техните спомени. Справедливо е да се отбележи, че в това отношение много ценно бе съдействието на писателя В. Димитров и асеновградчаните Лиляна Михайлова и Димитър Попов, които извършиха голяма събирателска работа, поставиха на мое разположение някои от своите издирвания и подпомогнаха по този начин написването на настоящата книга. Имената на хората, от чиито трудове съм се ползувал, са отбелязани в списъка на литературата. Между тях има и такива, като Щерю X. Георгиев, Кузмов, Д. Тосков, Ел. Тянева, Д. Тамбулов (Димитрето), Коста Патера, Лиляна Михайлова и Симеон Чунгаров, които проявиха особена отзивчивост, за което им изказваме своята гореща благодарност.

 

433

 

 

В. Н. Златарски, Асеновият надпис при Станимака. Известия на Българското археологическо дружество, 1911, с. 231.

 

Д. Цончев, Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и околността, Изв. на Археологическия институт, кн. XXIII, 1960, с. 99.

 

В. Кънчев, Станимака — Бачковският манастир, сп. „Български преглед”, IV, 1897, кн. 6.

 

Теофил Иванов, Предпазно въоръжение на тракиец от Асеновград, Разкопки и проучвания, Народен арх. музей, 1948.

 

Д-р Васил К. Пеев, Град Пловдив (минало и настояще), Пловдив, 1948.

 

В. Миков, Траките (тяхното изселване, култура и изчезване) през вековете — исторически народописни статии, Сб. I.

 

Лиляна Мих. Христова, Асеновград, историко-етнографска студия, Известия на Пловдивските музеи, 1960.

 

Д-р Димитър Ив. Папазов, Село Арбанаси, Сборник БАН, кн. XXXI, С., 1936.

 

М. Мартилос Апостолидис, Кратка история на град Станимака от древността до наши години. В превод на Коста Илков, ръкопис (оригиналът на гръцки е издаден в Атина, 1929 г.).

 

Н. Хайтов, С. Яврово, Асеновградско, БАН, 1958.

 

Д. Цончев и арх. Ст. Стоилов, Асеновата крепост, Пловдив, 1960.

 

И. И. Соколов, Грузинский манастир във Византия, сп. „Родопски напредък”, г. 4, кн. 2, Станимака, 1906.

 

Св. Георгиев, Император Фридрих Барбароса на Балканския полуостров и в българските земи, ИИБИ, т. II, г. III (1930).

 

В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, 1940.

 

Никифор Стоянов, Манастирът „Света Петка Мулдавска”, 1895.

 

Никола Ганчев Еничаров, Някои възпоминания от моето ученичество. Документи за българската история, т. I, София, Държ. печатница, 1906. (Архив Найден Геров.)

 

434

 

 

В. Ставров, Един новонамерен среднобългарски писмен паметник — сп. „Родопски напредък”, г. 7, кн. III и IV, с. 73.

 

П. Р. Славейков, Един поглeд към миналото. — Периодично списание, кн. 23 и 24, с. 889.

 

Янко Сакъзов, Българите в своята история, София, 1917.

 

П. К. Българското учебно дело в турско. — Периодично списание, год. 5, кн. 22, с. 848.

 

Петър Детев, Новооткрити предисторически селища в Южна България. — Годишник на Народния археологически музей в Пловдив, кн. 9, С., 1948, с. 172.

 

П. Детев, Праисторически следи в с. Козаново. — Годишник на Народния археологически музей в Пловдив, кн. II, 1950 (археологически вести).

 

Я. Н. Кръстев, Един от близките курорти „Св. Петка”. — В. „Родопско ехо”, бр. 67/1926 г.

 

Константин Иконом, свещеник пловдивски, Наръчник за Пловдивската епархия или нейното описание, Виена, 1819.

 

Анастас Примовски, Един спомен за Аджи ага. — В. „Родопска мисъл”, г. II, бр. 9.

 

Българско народно творчество, т. III, исторически песни, отбрал и редактирал Хр. Вакарелски (песента „Кърджалии в Станимака”).

 

Г. Димитров, Княжество България, част II, Пловдив, 1896. (За кърджалийските нападения в Станимака.)

 

Йордан Иванов, Български старини в Македония, с. 272. (За кърджалийското нападение върху Станимака.)

 

Д-р К. Иречек, История на българите, с. 276.

 

Янко Сакъзов, Новооткрити документи от края на XIV в. на българи от Македония, продавани като роби — сп. „Македонски преглед”, г. 7, кн. 2 и 3, 1932 г.

 

Документи, взети от тайните турски архиви върху търговския и стопанския живот на градове, населени с българи, през време на турското управление. — Годишник на Висшето училище за стопански и обществено-политически науки, т. 17, С., 1927 г.

 

Д-р К. Иречек, Стари пътешествия по България от XV—XVII столетие. — Периодично списание, кн. III, 1882 г.

 

Руси Стойков, Нови сведения за миналото на български селища през XV и XVI векове. — Исторически преглед, 1959 г.

 

Д-р М. Апостолидис, Обсадата и завладяването на Пловдив от готите. — Сб. „Борис Дякович”, С., 1927, с. 192.

 

435

 

 

Д-р Беню Цонев, Старобългарски писмени паметници в Пловдивската народна библиотека, 1929 г.

 

В. Миков, Едно пътуване през България преди 230 години, Изв. на Българското географско дружество, кн. III, 1935 г.

 

Прот. Иван Гошев, Пловдивските архиереи от турското робство, Сборник в чест на пловдивския митрополит Максим, С., 1931 г., с. 117.

 

Документи за българската история, Из турските държавни архиви, т. III, с. 30, т. II, с. 187.

 

Прот. Иван Гошев, Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир, Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, т. 8, 1930—1931 г.

 

Ст. Заимов, Един кърджалийски цар (исторически записки), сп. „Деница”, г. II, кн. 9, 1891 г.

 

Д-р П. Д. Пеев, Станимашките крепости, в. „Родопско ехо”, бр. 36 и 37 от 1925 г.

 

П. Р. Славейков, Няколко думи за Пловдив. — Българска сбирка, с. 286.

 

Проф. Гаврил Кацаров, Из старата история на Тракия. — Сп. „Родина”, г. II, кн. 3, с. 5.

 

Георги Ковачев, Петрич, Петрицос, Василикос, Годишник на музеите в Пловдив, т. III, 1960, с. 379.

 

Кирил Жуглев, Принос към историята на средновековна България въз основа на хрониката на Хенрих дьо Валенсиен. Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. 16, 1949, кн. 2 — История.

 

Д-р П. Николов, Възраждане на българския народ, църковно-национални борби и постижения, С., Изд. на Страшимир Славчев, с. 194.

 

Д-р Хр. Кесяков, Стари пътувания през България. — Периодично списание, кн. 55—56, 1898 г. (Евлия Челеби и др.).

 

Б. Дякович, Тракийско светилище край Станимака. — Периодично списание, свезка 9—10, 1902 г.; също сп. „Родопски напредък”, г. I, кн. 11, 1903 г.

 

Документи за Априлското въстание 1876 г., т. I, с. 543—577.

 

Д. Т. Страшимиров, История на Априлското въстание, т. III, Въстание и пепелища, Пловдив, 1907 г.

 

Ат. Маринов, Априлското въстание в Асеновградска околия, в. „Родопско ехо”, бр. 701/1938 г.

 

436

 

 

Павел Делирадев, Принос към историческата география на Тракия, т. II, С., БАН, 1953, с. 108.

 

Кирил Жуглев и Йорданка Калудова, Към историята на античното селище при Асеновград, сп. Археология, г. 4, кн. 1, 1962 г.

 

Д-р Ал. Пеев, Страничка от далечното минало на Станимака, в. „Родопско ехо”, бр. 32/1925 г. (Старинни паметници.)

 

Статии в „Периодично списание”:

·        В. Атанасов, Принос за изучаване миналото на нашето народно стопанство, кн. 1—2, 1905 г., с. 648;

·        С. Вацов, Думи по говора в Пирот, кн. 16, 1885 г., стр. 165;

·        С. Ж. Дацов, От София до Пранга, пътни бележки и възпоминания, кн. 15, г. IX, с. 423.

 

Статии в сп. „Родопски напредък”:

·        Неделев, За малко из царството на Родопите, кн. 1, г. 5/1907 г.;

·        Ст. Н. Шишков, Народни обичаи в Станимака, кн. 11—12, 1903 г.;

·        Ст. Н. Шишков, Пътни бележки, кн. 1, г. 7/1910 г.;

·        Фанко Карааланова, Вярвания в Станимака, кн. 7, г. 1/1902 г.

 

Н. Начев, Пътни бележки из Родопите. — Сп. „Деница”, кн. 11—12, 1891 г.

 

В. Кънчев, Станимака и Бачковският манастир. — Сп. „Български преглед”, г. 4, кн. 7, с. 63.

 

И. Д. Шишманов, Принос към българската народна етимология. — СбНУ, кн. IX, 443—646.

 

С. Златаров, Народни умотворения от Конушко „Рейс Баба”. — СбНУ, кн. III, 1890 г.

 

Рафаил Попов, Материали за проучване лова, земеделието, лозарството, скотовъдството и риболова в предисторическото и ранноисторическото време у нас.

 

Ст. Стоилов, Прякори в Станимака, Известия на Народния етнографски музей, г. II.

 

Н. Събчев, История и етнография на гр. Чирпан, 1938.

 

Стоян Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926, с. 378.

 

Вестници:

·        „Дружба”, Асеновград (1904—1911 г.)

·        „Ново време”, Асеновград (1908—1910 г.)

·        „Искрица”, Асеновград, 1902 г.

·        „Станимашки глас”, Асеновград (1911—1912 г.)

·        „Родопско ехо”, Асеновград (1925—1944 г.).

 

437

 

 

·        „Крепост”, Асеновград (1922 г.)

·        „Марица”, Пловдив.

·        „Народний глас”, Пловдив.

 

Документи, спомени и предания:

Пловдивски окръжен архив, ф. 55, Арх. „Асеновградска община”, ф. 55 (Материалите са извлечени от писателя Васил Димитров.)

Доклад на бюрото на Пловдивската търговеко-индустриална камара за икономическото състояние на района на камарата през 1895— 1896 г.

 

Панайот Сребрев, Архив, НБКМ, арх. ед. 504.

 

„Хрониката на Арие”, с. 1409. (Архив на Историческия институт при БАН.)

 

Хаджи Димитър Стоилов, Спомени (Музей на революционното движение, София).

 

Димитър Тосков Груев, Спомени, Асеновград, 1962 г.

 

Ангел Т. Пеев, Бележник на разни събития, 1877—1955 г.

 

Щерю Хаджигеоргиев Кузмов, Материали върху историята на етнографията на Асеновград (намира се в Асеновградския народен музей).

 

Ангелина Прашкова, Спомени (Музеят — Асеновград).

 

Олга Чакърова, Спомени, записани от Димитър Попов (Музеят — Асеновград).

 

Влашо Папуртов, Спомени (Музеят — Асеновград).

 

Елисавета Михайлова Тянева, Спомени (Музеят — Асеновград).

 

Коста Патера, Спомени (личен архив Н. Хайтов).

 

Димитър Тамбулов, Спомени (личен архив Н. Хайтов).

 

Сведения за занаятите на българите в Станимака (архив на църквата „Св. Димитър”).

 

Г. Д. Шопов, Кратка история на гр. Станимака. (Музеят — Асеновград.)

 

Атанас Колев Маринов, „Памятна книга” (Музей на националноосвободителното движение, Пловдив).

 

Лиляна Михайлова, Миналото на Асеновград, ръкопис.

 

Прот. Сп. Филипов, Кратка историческа справка за църквата „Св. Богородица — Благовещение” („Дълбоката”).

 

Свещ. Симеон Чунгаров, Църквата „Успение пресветая Богородици” в Асеновград.

 

Баба хаджийка Елена Кирова, Кърджалиите на Емин ага в Станимака (Записка на Панайот Сребрев).

 

438

 

 

 

Литература за селищата в околностите на Асеновград

 

Библиография за изучаване на селищата. — Известия на Историческото дружество, кн. 14—15, 1937 г.

 

Антон Ковачев, Село Конуш. — В. „Родопско ехо”, бр. 837/1942 г.

 

Батаклиев Гр., Татар Пазарджик, 1927 г.

 

Йозеф фон Xемир, История на Османската държава, Пеща, 1834 г.

 

Васил Миков, Принос към предисторическата епоха у нас, ИБАИ, 1938 г.

 

Рафаил Попов, Материали за проучване латенската култура в България, ГНАМ, 1921 г.

 

М. Апостолидис, Неиздадени надписи в Пловдив и околността. — Годишник на Пловдивската библиотека, 1927 г.

 

И. Велинов, Антични паметници в България. — Годишник на Народния археологически музей, 1922/25 г.

 

Г. Кацаров, Антични паметници в Тракия. — ГНАМ, 1930 г.

 

Лилия Ботушарова, Антични паметници в България. — ГПМ, 1949 г., с. 49.

 

Димитър Цончев, Антични паметници в Ю. България. — ГМПО, 1954 г., с 281.

 

[Previous]

[Back to Index]