1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Асеновград е разположен на 20 км югоизточно от Пловдив, където Асеница, наричана още Чепеларската река или „Чай”, напуща теснините на презродопския беломорски проход и навлиза в Тракийското поле. Равнината се врязва в планинската теснина и „набъбнала” от речните наноси, постепенно се слива с най-северните родопски разклонения, възвисяващи се плавно на юг и югоизток, за да преминат по-нагоре в стръмни и високи върхове.
Старата част на града — махалата, наречена „Метошка”, и кварталът Амбелино (Амбелин), се намира и сега върху двата плавно възвисяващи се бряга, а съвременният град е слязъл далече надолу в полето — широко разгърнат и многократно увеличен.
На юг от Метошката махала на около 400 м над морското равнище се издига островърхата чука на историческия връх Свети Димитър, а на юг от Амбелино — голата варовикова рътлина, наречена „Анатема”. Още по на юг се забелязват високите родопски върхове Безово и Червената скала, които придават на пейзажа дива, романтична красота. Южната част на планинския пейзаж над Асеновград се допълва от профила на Асеновата крепост, кацнала на левия бряг на реката, в самото гърло на речния пролом, на 2,5 км от южната част на града.
На запад градът е заобиколен от спусковете на Свети
7
Кирик, които слизат на север и образуват преграда за студените северозападни ветрове. Тия спускове са естествена защита и естествен декор от живописни връхчета, била и върхове, осеяни с параклиси, храсталак, орехи, бадеми и лозя.
Откъм изток, доста по-високо от сегашното речно легло, се издига стъпаловидното старо корито на Асеница, което незабелязано се слива с възвишението Баделема. Оттук през Червената пръст планинският „ръб” отдясно на реката поема към скалистия Камен и превръщайки се в планинско било, свършва при Анатемата — една истинска „дига”, която загражда града откъм изток с много стръмни спускове, на места отвесни, непристъпни.
Градът е открит и леко достъпен само откъм север, откъм равнината, потънала в градини, овошки и лозя. В тая посока човешкото око не среща преграда. Виждат се при ясно време бляскавите лъкатушки на Чепеларската река, която бърза да се влее в Марица, тъмните очертания на Средногорската верига и зад нея — синият профил на Стара планина.
„Стратегическите” свойства на тъй описаната местност са били най-отколе оценени. Това е много удобна „калъфка” за град с един единствен отвор откъм север. А като се има пред вид, че градът се е ограничавал най-напред с махалицата около Метоха и че северният достъп лесно е могъл да бъде преграден с една двестаметрова стена, ясно е защо средновековният град се е намирал именно тука.
Стратегическите свойства на местността придобиват особено значение при наличието на речния пролом, може би най-достъпния от трите презродопски прохода, които свързват тази част на Тракия с Беломорието и още по-нататък — с най-интензивните огнища на егейската цивилизация. Ключът за планината се е намирал при изхода на речния пролом. Това е ключ на планинския пазар, на планинските крепости и на военните походи. Този „ключ” се е намирал в Станимака, между бойните чуки Свети Архангел и Свети Димитър.
Веднага трябва да добавим, че стратегическите преимущества съвсем не са единствената причина за възник-
8
ването на града на това място. „Ключа” на прохода, страж на тоя проход би могла да бъде и да си остане крепостта, наречена „Асенова”, ако нямаше други, много по-значими предпоставки за възникването на селище и за развитието на това селище в град. Какви са тези предпоставки?
На първо място, близостта на плодородната равнинна местност, изобилно напоявана от речните води. Р. Асеница, ако се съди по навлеците от чакъл и пясък в старото корито, е била някога страшна и буйна. Тя е менила, види се, непрекъснато своето корито и равнината доста е пострадала от дилувиалните ѝ наноси. Сетне, когато тоя интензивен период отминал, с нормалните си прииждания реката нанася върху чакъла плодороден тлак и образува по този начин съвременните плодоносни почви.
„Заливаната” от речните порои зона най-добре се очертава, ако се погледне „станимашкият кър” от височината Свети Димитър. Забелязва се тогава как овощните градини и лозята досущ като вълна заливат равнината и впират в сухата и гола Капсида (опалена земя, горена, съхнеща), под която се намират мощни пластове от „диви” речни наноси.
Лесната за обработване - глинесто-песъчлива почва, напоявана от старите канали на р. Асеница, на която всичко вирее и всичко се ражда, прави от „станимашкия кър” земя обетована и скъпа, както ще се види по-нататък, през всички времена.
Река Асеница има значение не само като „първомайстор” на станимашките почви, обогатител с тлакове, постоянен, безценен източник за напояване на тия почви, но също тъй на вода за пиене, за ловене на риба, за естествена защита и най-сетне — като най-достъпен източник на двигателна сила. Няма никакво съмнение, че още между първите жители на Асеновград ще да е имало воденичари, а сетне и тепавичари и съдържатели на маслобойни (яхани) и табахани, приспособени за водна сила. Голямото значение на реката най-добре са оценили турците, като са я нарекли „Алтън дере”, което значи „Златен дол”, макар че по-дълго се е задържало другото ѝ, турското ѝ име „Чай” (река). Българското население в Асеновград, което в го-
9
лямата си част е от Родопа, наричало реката „Чепеларска”, като имало пред очи нейните извори, а старото станимашко население я е наричало „Станимашка” по името на своя град. Така е наречена реката в пътните бележки на италианския пътешественик Бенедето Рамберти, който преминал на път за Цариград реката, наричана „Станук” (1534 г.).
Чрез два водопровода са били снабдявани в миналото с вода за пиене от р. Асеница двете най-стари махали по-двата ѝ бряга — Амбелин и Метошката. Високите части на тези две махали са се снабдявали с изворна вода: Метошката махала от изворите на големия планински дол, който реже планината на запад от върха Св. Димитър, а Амбелин — от изворите под Анатема. Хубава вода е бликала и под камена „Св. Петка” от изобилния извор, наречен „Топлицата”. Идвала е вода и от височините над Амбелин. Изобщо при тогавашните гори изворите в околностите на града са били пълноводни и достатъчно на брой, тъй че недостиг от вода не само че не се е чувствувал, а е имало дори в излишък.
Сред естествено-историческите предпоставки за заселването на Асеновград от голямо значение е благоприятният климат и особено неговите специфични, местни компоненти, характерни за селищата на Природопската яка. Валежите в Асеновград са малко повече от валежите в равнината — 690 мм на кв. м с максимум през най-съдбоносните за реколтата месеци — май и юни, и с минимум през септември и октомври. Пролетта е хладна, лятото е топло, есента мека, зимата немного студена, а снежната покривка в Асеновград и неговата околност много не се задържа.
Характерно явление за Асеновград и неговата околност са градушките. Градът в това отношение попада в зоната на най-интензивните градовалежи и заема едно от първите места по силата и честотата на градушките. Някои от причините за това явление се крият навярно в топографските особености на местността — съчетание между низина и високи скалисти масиви, в различното им нагряване и оттам в появяването на ония възходящи въздушни течения, които водят до градушки. Освен това съществу-
10
ват много по-общи причини за появяването на градушките — в циклонните и антициклонните въздушни течения, които имат свои обичайни пътища над нашата страна. Изглежда, че Асеновград се намира твърде близо до някой от тези големи градоносни „улеи”.
Тоя минус в асеновградската природа намира компенсация в един сериозен климатически плюс — характерния за града вечерник. Това е твърде умерен вятър, който се излива като из фуния от пролома на реката към равнината. Започва да духа надвечер и спира към 10 ч. на другия ден. Явно е, че причината за неговото появяване е различното нагряване на въздушните маси в полето и планинския масив, от една страна, а, от друга, присъствието на пролома, който дава тласък и посока на въздушното течение.
Асеновградският вечерник достига до 4—5 км на север по течението на реката. Наистина зимно време той е твърде нападателен и рязък, но през лятото е цяла благодат, защото всяка вечер идва от планината на равномерни, хладни струи, които разбиват „възглавницата” от претоплен въздух, дим, прах и внасят свежест и прохлада в града. Освен това, като продухва съседната на града околност и намалява въздушната влага, вечерникът предпазва овощните и зеленчуковите култури от тъй наречените криптогамни болести (ръждите, пероноспората и други подобни), които мъчно се развиват на сухо.
Вечерникът е отличен регулатор и на винената ферментация и се смята за един от съществените фактори за израстването на града като лозарски и винарски център в далечното и близкото минало.
Щом вечерникът спре да духа, може със сигурност да се очаква обрат към лошо време. В това отношение асеновградският вечерник за разлика от официалните предсказатели на времето никога не сгрешава прогнозата и до днес си остава най-точният природен барометър на града.
Важен фактор за заселването на тази местност са представлявали и горите, в които обитателите са намирали сенчеста прохлада, завет, дърва за огрев, дъски и греди за домашното строителство, дъски и греди за бъч-
11
ви и линове. В горите те са намирали и най-бързото и сигурно убежище по време на опасност. Една крепост е могла да бъде заобиколена, обсадена и превзета, гората — никога! И тази гора неведнъж е скривала заселниците на Станимака. Те заравяли в нейните сенчести усои големи делви със запаси от жито и по време на опасност се чувствували там като у дома си. Подобни делви са разкопавани и по ридовете, съседни на града, най-много около Червената пръст, Баделема и Равдия, там, където някога са били най-гъстите гори.
По-голяма част от станимашките гори оцелели до началото на миналия век. Гората над Амбелин е изсечена по време на смутните кърджалийски времена, за да се предпази градът от внезапни нападения, а гората около Камена е била оставена и се споменава във връзка с „чумавите” времена (1814—1816 г.). Тя загръщала целия Червенак зад Баделема и на изток, възкачвала се е на юг, покривала Анатемата и голото днес, престъргано от пороите Курудере, където се е сливала със сегашната храсталачна гора по десния бряг на Чепеларската река. Гората в Курудере се споменава в един протокол на общинския съвет от 30 август 1891 г. като участък от станимашката гора заедно с гората в Петрич (така се е наричала тогава местността по левия бряг на реката срещу Бачковския манастир).
Друго благоприятно условие за голямата жизненост и трайност на града е неговият огромен планински район. Водосборният басейн на р. Асеница, който граничи на запад чрез вододелното било Чернатица с басейна на Въча, а на изток — с водосборния басейн на Арда, заема внушително пространство от 1200 кв. км. Това е обширна планинска земя с извори и пътища, естествено водещи към Асеновград: един стопански хинтерланд, който намира своето „полско пристанище” в Асеновград. Една овчарска земя, която е намирала около града своите пазари и зимовища и в голяма степен му е помогнала да се развие от незначително селище в истински град.