Миналото на Яврово, Девин, Манастир
Николай Хайтов, Славчо Дичев
I. СЕЛИЩНИ ИСТОРИИ
СЕЛО МАНАСТИР, СМОЛЯНСКО
През една прохладна септемврийска нощ на 1890 година, когато всичко живо се е скрило и заспало, по една пътека откъм Енихан баба долита тропот на копита, сподавена глъчка и приглушен детски плач. Керван от мулета и хора тихо приближава гористия хребет на Тузлата, където на помътеното от дъждовни облаци есенно небе се откроява Беклемето — турският граничен пост.
Керванът спира. Мъжете връзват някакви парцали на мулешките копита. Жените още по-яко прегръщат децата, неколцината, които водят кервана, стискат в ръце пушките. Тихо просъскват боровите клони, бръснати от нечие рамо или ръка, докато странните пътници най-сетне излизат на билото, на хубаво притъпканата гранична пътека, която води надолу към Беклемето, нагоре — към Чилтепе. Очертават се тъмните силуети на мулета и хора, но само за миг — и нощните бродници, бързо превалят билото и се изсипват из боровите младиняци надолу към Йозкаба. Никой все още не издава глас. Потракват само капистрите. Но ето, смълчаните високи смърчи оредяват и керванът излиза на Йозкаба. Мъжете спират, оставят мулетата и се погледват радостно, жените целуват дечицата, чуват се благодарствени възгласи и въздишки на облекчение, защото най-сетне границата благополучно е премината и тези двайсетина побягнали от турските зверства давидковски селяни са вече на своя, българска земя.
Един от мъжете запалва огън, другите насичат борина. И в светлината на тия горски факли давидковските бежанци продължават към сгушеното в лесистите пазви на Чилтепе Манастирище, където призори на 8 септември 1890 година те слагат темелите на новото село Манастир махала, или накратко — Манастир. [1]
1. Настоящият дял от книгата е написан в съавторство със Славчо Дичев.