Недльо Н. Вълковъ Чалъковъ


Кратка автобиография на автора -- страдалецъ
        За да станатъ по-ясни нкои факти и събития, изложени въ предлаганата отъ мене книга за гръцкия варваризъмъ надъ сънародниците ни въ Тракия и Македония, намирамъ за необходимо да кажа нколко думи за себе си, колкото и нескромно да се вижда това на прьвъ погледъ. Днесъ азъ съмъ единствениятъ члень — наследникъ отъ прочутата копривщенска фамилия на Вълко Чалъковъ Пловдивски родоначалникъ, единъ отъ най-главнит дейци и виновници за възраждането на българит въ Пловдивъ, ликътъ на когото и тоя на съпругата му красятъ Рилския монастиръ изъ между ликовет на другит заслужили на отечеството дейци.

      Своето възпитание и образование получихъ въ Цариградъ, изпърво въ Метеби Султание (Лицея), а следъ това въ Робертъ Колежа. Презъ време на сръбско-българската война отъ 1885 год. бхъ доброволецъ въ Русенската доброволческа чета (червенит ризи) на поручикъ Дворянова. Презъ Балканската и Междусъюзническата война участвувахъ като фелдфебелъ отъ 5 п. Дунавски Полкъ. Следъ примирието станахъ адвокатъ въ Деде-агачъ, отъ кдето бхъ интерни-


Автора на средата при първото му интернирване.

ранъ на два пти. Първиятъ пть б на 8 мартъ 1921 год., когато като опасенъ български пропагандистъ, 6хъ грабнатъ и изпратенъ като разбойникъ при усиленъ конвой съ маршрутъ Деде-агачъ — Солунъ — Атина — Пирея, въ затворит на които градове излежавахъ по нколко дни или седмици, безъ да ми се отпуща никаква храна. Най-после, сь трима българи отъ Деде-Дгачъ и единъ турчинъ отъ Ипсала, бхъ изпратенъ въ гр. Ханя-Канса на островъ Кандия, кдето ме оставиха на свобода, но безъ всякакви средства. Следъ безбройни оплаквания презъ м. октомврий с. г. се получи разрешение да ми се даватъ по 5 драхми дневно. Въ края на м. октомврий бхъ освободенъ по настояване на българското правителство, но не ми се позволи да замина съ семейството си въ България. Не следъ дълго бъхъ повторно интерниранъ въ сжщия островъ и градъ, като съмнителенъ българинъ, а семейството ми б екстернирано въ България на 3 априлъ 1923 год. Най-после, следъ дълги мчения, успхь да се завърна при семейството си въ България на 19 декемврий 1923 год. Това дължа най-вече на предвидливостьта на жена ми, която по това време бъше лехуса. Не изтекли и 24 часа отъ освобождението й, тя писала на сестра ми Олга въ Цариградъ за моята участь. Сестра ми, вдовица на покойния Машковъ, руски генераленъ консулъ въ Цариградъ, а сега писателка се отнесла до едно отъ тамошнит посолства и благодарение на неговото застпничество се запази живота ми, понеже отъ достоверно мсто знаехъ, че съмъ фигуриралъ въ черния списъкъ за храна на рибите. Това се потвърдява и отъ пострадавшата г-жа Мария Александрова (вж. 15 стр. ), която ми каза: „Въ гр. Софлу ненадейно се срещнахъ съ тамошния полицейски приставъ Aндопиосъ Касидакисъ отъ Белопокисъ, който, като ме вид, до толкова се смая, щото нкоя и друга секунда не можа да се съвземе и следъ малко каза: „кой е билъ тоя влиятеленъ, който те е спасилъ, та сега да си между живит, защото самиятъ азъ. като писарь — стражарь при Дедеагачкото градоначалство, бхъ те вписалъ въ списъка на лицата, предназначени за храна на рибит въ Егейското море, заедно съ Чалъкова и други още 5—6 българи и 3—4 турци".
        Това писмо е било замесено и врчено отъ синьоръ Пасквали, Дедеагачки италиански консулъ, сега покойникъ. Г-нъ Данчевъ, управляющъ атинската ни легация, съ телеграма № 517 ми съобщи, че се освобождавамъ. За тая сторена ми честь властит въ Ханя-Канеа не можеха да прикриятъ злобата си и постоянно ме подиграваха: "Г-нъ Чалъковъ, защо не заминавашъ? Нали ти съобщиха вашит? Кога ще заминавашъ или тукъ ти е по-добре?" Едва следъ 20 дни се получи заповдь да бда предаденъ на България презъ пограничния пунктъ „Бубаларъ" съ следния маршрутъ: Ханя — Солунъ (по море); Солунъ — Суфлу (по железницата) и отъ тамъ пешъ: Софлу — Каяджикъ — Малъкъ Дервентъ — Бубаларъ — границата. Като знаехъ мкит и страданията при такива конвоирвания, както и обноскит на про-чутит имъ хорофилаки, — стражари съ предадени тмъ лица и съ железа въ рце, обща мрка за подобни случаи веднага настояхъ предъ легацията да се отмени това нареждане и да бда предаденъ на легацията, въ което нщо сполучихъ. Съ парахода "България",отъ Пирея презъ Цариградъ пристигнахъ въ България.
        Капитанътъ — комендантъ на парахода, Г-нъ Поповъ, въпреки че бхъ оксанъ и изпустлъ, настани ме съ храна въ II класа. Хвала и честь на такива доблестни българи, които по своя инициатива и безъ шумъ се притичатъ на помощь на страдалеца като мене и така запазватъ народната ни гордость.
        Съ тоя параходъ отъ Пирея за Варна птуваха и няколко гръцки семейства отъ Варна, български поданници. Т бха отишли да настаняватъ децата си въ атинскит училища, понеже мразеха българскит училища. Другаде подобно нщо не може да се случи, понеже на вскде се държи смтка за такива случаи. Само въ благословена България с възможни такива нща, понеже никой не гледа, кой какво прави. Много такива чужди възпитаници следъ време се завръщатъ въ България и най-алчно ни експлоатиратъ, а нкои отъ тхъ успватъ да се настанятъ и на държавната трапеза.


Фотография следъ освобождението му, сравни портрета на стр. 4

назад  нагоре  напред