ДОПИСКИ И ПИСМА
4.
Господине Г. С. Раковский, здравей!
Приех вашето честно писмо от 11-ий текущаго [177], проумях писаните ви точно и ето что ви отговарям,
Аз приказах на г-да спомоществуватели, що ми пишехте заради, че що се следова порт на турската поща от Русчук до Шумен, требова да плаща всяк спомоществувател и тий остават съгласни на това. И тъй днес пиша на г[осподи]н И. Г. Мавриди в Русчук да ни извести колко требова да платим и кому да проводим парите и да се свърши работата. А вам казваме сега да следувате изпращанието на вестника. Стойността им за предплатата шестмесечна утре изпращам в Цариград до г[осподи]на Д. Добрович според вашата заповед. И така бъдете спокойни. Сега за пръв път ви пиша следующите новости от нашия град Шумен, за които ви моля да ги вместите по-скоро в почитаемия ваш лист.
Като прочетохме [178] във вашия почитаемий лист, както и във вестник „България" обнародванието на постъпките, които направили нашите съотечественици българи в разни села и градове по България, като афоресали, проклели и изхвърлили гръцкия патрик с неговото духовенство от съобщението с нашите народни български църкви, и ние днес, като одобряваме и уважаваме тяхната народна патриотска ревност, съобразихме се с тях, решихме общонародно и епархиално, проклехме и изхвърлихме речения гръцки патрик с духовенството му от съобщението му с нашата народна Преславска епархия и от българските наши народни църкви. Това направихме на 16-ий априлия, в деня на цветоносната неделя, като се свърши съборно-божествената служба. Във времето на причястната възлези един от учителите [179] ни на амвона и като изрече едно тържествено слово [180] за слава на празника, на конеца прочете и проклятието с тия думи: „Братя българе! Като имаме всичките явни доказателства от свещеното писание и правилата на светите отци за гнилостта на гръцкото духовенство, защо йоще стоим и не изпълняваме длъжността си, както направиха нашите братя по всичките епархии из България? Или не видим, че с това наше равнодушие приемаме на себе си грях и осуждение от бога, от закона и от целий наш българский народ укорение.
Защо, братя, днес, като се утвърдим на апостолските правила и светото Христово евангелие, също както казва 12-то правило на Лаодикийския събор тъй: „Който владика се постави на тоя чин не заради учението и доброто му поведение, но защото дава по много дари да нахрани гладостта на патрика, да е проклет и извержен от църквата", а това ние видим явно, което се доказва от притесненията, които правят гръц[ките] владици на народа за пари. Да съединим, прочее, нашите мисли и единогласно да речем: да бъдат от днес нататък извержени от нашата българ[ска] с[вя]та църква патрикът и владиците му гърци и общонародно да бъдат проклети...
Според третата и четвъртата книга на царства да бъдат наказани от бога както Иеровоама, Гиезий, Дитина и Авирона и да бъдат изпъдени от нашата българ[ска] църква, както изпъди и прокле апостол Петър Симона вълхва, който дръзна да дава пари да си купи дух святий.
Такива владици, които купуват и продават духа святаго с пари и обръщат вярата на търговия, те са, както казва с[ве]ти Тарасий, по-нечестиви от еретиците: Македония духоборца, Ариа Савелий, Нестория и Юда предателя, който предаде Христа за пари.
Такива според правилата 14-то на седмий и 23-то на шестий собори не само се изхвърлят от духовния си чин из църквата, но и работите им, които са вършили, наричат ги не еретичество, но безбожество, защото са по-мръсни пред бога от еретичеството.
Гръцкият патрик и синодът му, като развалят апостолските правила, които повеляват [в]секи народ да има по езика си и от своя род своите духовни пастири, и те не дават: да бъде проклет той и синодът му.
Които ходят из народа българский с дух папнщашский и проповяд[в]ат, че унията е по-добро за българите, да бъдат проклети (три пъти).
Конто българи се отричат от народа си български, гонят своята народност, хортуват за гърците добро и помагат къмто тях да бъдат, да бъдат проклети от с[вя]тата българска църква и от народа (три пъти).
Дотука като свършихме проклинанието, след отпуст на църквата направиха заседание нашите граждани и съгласно отбраха и одобриха за представител г[осподи]на доктора Вича Панова, кого снабдиха с потребните пълномощни писма, и утре 28-ий текущого, ще се отправи за царствующий град да се присъедини с другите представители от другите епархии и да действуват за общонародната наша полза.
Тия са, прочее, новините ни в града Шумен, които са в пълно истински, затова казвам да нямате нещо съмнение.
Наконец, като ви братски поздравлявам, оставам желающ да бъда завсегда ваш усьрдний приятел и ваш наздраве верен дописник като чист народен българин.
Николай Иван Бацаров [181]
[На гърба адрес:] Господину Георгио С. Раковский, редактор „Д. лебеда"
в Белград
[Previous] [Next]
[Back to Index]
177. Унищожено през 1877 г. заедно с други писма на Г. С Раковски. Вж. „Описанjе на бjографjата ми" (Втора част, § 3, с. 63).
178. В бр. 34 от 19 май 1861 г. на в. „Дунавски лебед", Раковски е поместил останалата част на писмото, като анонимна дописка от Шумен.
179. Става дума за Никола Бацаров.
180. Вж. НБКМ, БИА, ф, 328, а. е. 6, л. 500—697.
181. И трите писма на. Н. Бацаров до Г. С. Раковски са публикувани в Архив на Г. С. Раковски, Т. III, С., 1966, с. 180, 295—296, 439—441.