ЖИВОТООПИСАНИЕТО МИ, Никола Бацаров

ДОПИСКИ И ПИСМА

2.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


172. Преди това Г. С. Раковски поддържа връзки с Бацаров чрез своя кореспондент Стоил Д. Балкански (вж. писмо на Стоил Балкански от 8 февр. 1861 г. до Г. С. Раковски; НБКМ, БИА. ф. 16, № 854).

173. При посочване на датата Бацаров допуска грешка. През 1850 г. той се намира в Мачин. Пътуването му до Цариград е в периода май-юли 1849 г. (вж. ф. 328, а. е. 1, л. 10—11).

174. Това желание на Бацаров не се осъществява. До края на живота си той не е имал случай да разговаря с Раковски (в следващите години Раковски се намира в емиграция, а Бацаров учителствува в Мачин).

175. Раковски изпълнил молбата на Бацаров. От брой 23 от 28 февр. 1861 г. до края Никола Бацаров фигурира като настоятел на „Дунавски лебед" в Шумен.

176. Петър (Петраки) С. Златов — роден в Клисура; занимавал се с търговия; чиновник на турска служба; по-късно е осмиван от Л. Каравелов и Хр. Ботев с най-злъчнн епитети; през 60-те години е краен туркофил.