ЖИВОТООПИСАНИЕТО МИ, Никола Бацаров

Шумен, 1884 година, октомврия, 6-й ден, събота

НАЧАЛО

Описание на биографията ми (или животоописанието ми)

ЧАСТ ПЪРВА

§ I

Аз Никола, син на Ивана Николов Бацаров, съм се родил в лето 1818, месец март, 9-й ден, в паметта на Св. четиридесет мъченици; роден и възпитан в селото Калофер, Пловдивско окръжие (сега Източна Румелия) от православни родители, именуеми баща ми Иван Н. Бацаров, а майка ми Въла (или Васила). Най-първо съм се учил в оновавремешните училища, които биваха учредени при църквите, в черковни стаи, или келии именуеми, и за учители имаха църковните слуги (кандиловжигатели или кандилари), които всякога биваха някои духовни лица от монастирите в Света гора и Святий „Йоан Рилский". Моите учители бяха: първий — отец Сава, светогорски монах, служител на черковата „Св. Атанасий", при когото учих от първоначално, додето изучих часослова (наустницата), [14] а вторий — отец Симеон, служител и певец на чгрковата „Света Богородица" — и той хилендарец от Св. гора, при когото изучих псалтира [15], апостола [16] и други църковни служебни книги, които тогава за българите бяха учебните книги на наший матерний славянобългарский язик. И в него време, който свършеше тях и знаеше да чете в черковата, той биваше съвършено учен и се считаше за най-учено и просветено лице между народа след ония, които бяха ходили вън от Отечеството ни България и бяха се просветили на чужди язик, който изключително беше гръцкият, и те се думаха учени двуязични.

Като се изучих до тази степен, както горе казах, и станах на четиринадесет години момче, баща ми, на когото занаятът беше абаджилък, т. е. да купува хаби и шие и приготовлява чрез други шивачи дрехи от хаби и шаяк и ги носи в Цариград и ги продава (както сега донасят нам от Немско готови панталони, сюртуци и други френски дрехи), защото това беше по онова време главната търговия в нашето село Калофер, като, от една страна, беше съвсем безграмотен, а, от друга, правеше в търговията си съдружество с цариградски жители гърци, имаше нужда да води с тях кореспонденцията си по гръцки язик. Той на 1831 г. ме заведе в Цариград и ме даде да се уча на гръцки язик. Тук аз, като следвах редовно в едно енорийско гръцко училище две години, се научих (по първоначелните гръцки науки) на гръцки язик, колкото да говоря, да прочитам свободно и да пиша на баща си нужните писма за търговията му. Баща ми, обрадован от този мой успех, нямаше де да ме тури. Един ден ми казва: „Синко! Ти нели захвати да ми пишеш самичък и на гръцки да не ходя и търся за писмата си писар отвънка (които писари тогава бяха рядкост), стига ти това учение, то е за мене доволно. Аз думах на ума си: „Ей, татьо! За тебе е доволно, ама за мене не!" „Айде сега да седнеш при мене на занаят да се научиш, да печелиш пари." Колкото и да беше това мъчно и несгодно за мене, нямаше какво да правя. И тъй баща ми ме задържа на занаят при него в Цариград още две години, като ходех и на училище, ама не редовно.

В това мое четиригодишно живеене в Цариград аз, като жадущ за наука, всякога си приговарях учените уроци. По матерния наш язик нямахме никакви други книги освен славянските: часослов, псалтир, апостол и проч., а по гречески имах първоначалните учебни книги: Кратка свещена история, Катехизис, [17] География, Граматика, Аритметика, Христоития и други, защото по онова време освен черковнославянските нямахме на българский говорим язик никакви други книги, само едничката най-първа, която беше написана от д-ра Петра Берова (Берона [18]) и напечатана в Брашов на 1824 г. и която прочитахме с най-голяма сладост и усърдие. И защото имаше изображения (риби и други разни животни) наричахме я Рибений буквар [19] (буквар, защото захващаше от А, Б). И втора една Св. История [20] със 104 примера от вехтий и новий завет, превод от руский от А. С. Кипиловский, печатана в Будин на 1825 година.

Като прочетох славянските книги, познавах, че в тях няма да научи человек нищо друго за наука освен да се моли на бога и като всякое неразвито и набожно дете си мислех, че това е вече за человека най-нужната наука: да знае да се моли на бога и познава всичко, което се отнася от тоя свят за в бъдещия живот. Много обичах да ходя в черкова и да гледам изображенията на иконата, която се наричаше Йерусалим (изображение на второто Христово пришествие, на която имаше изобразени Страшният съд, раят за праведните и вечната мъка за грешните). В неделен ден и други празници повечето време проминувах в черквата „Св. Богородица" на Галата, [21] дето беше близо и дюгенят на баща ми, който много ми се радваше за това ми набожно поведение.

Но когато прочитах от гръцките си книги „Географията" и виждах, че тя разказва за света — де какъв град се намира, колко морета и суша има и проч., сетне някои басни Езопови и други историйки, аз колкото и да не можех да се досетя без разказванието на учител, се ми дохождаше на ума, че има освен черковното и друго учение за този свят, и си думах: защо ние българите да го нямаме по наший язик? Учението, което имаме ние по черковно, имат го и гърците, ама това, което имат те, както казах: география, аритметика, граматика и проч., защо да го нямаме и ние по български? Това ми е много чудно! Аз ще се уча още по гръцки, казвах пак в себе си.

Един път казах на баща си: „Татьо! Аз искам да отида да се уча още на гръцки." Той ми отговори: „Нели знаеш да говориш и пишеш, колкото да си вършим работата, защо ти е повече учение на този гръцки язик? Стой си долу, няма да те оставя и свършено." Това отиде така до 1835-та година, докогато се разчу в Цариград, че в България, в Габрово се отворило ново българско училище, [22] в което се преподавало българска граматика, аритметика, география и други науки, които бях учил на гръцки.

Като се научих за това, аз една вечер разказах на татя и му известих, че желая да ме пусне, или по-добре да кажа, да ме заведе и настани там да се уча и после, като се изуча, да си дойда при него да му помагам в работата. Той ми каза решително: „Синко! Тебе ти стига колкото знаеш. Я гледай твоите връстници, на нашите съседи синовете, които са се захватили по-рано на работа, спечелили пари и станали търговци,. а ти малко ли време изгуби с това учение, ами сега пак искаш да отидеш на Габрово. Ще те съветвам и кажа, че аз, ако и да не зная нито да чета, нито да пиша, с честното си отношение между търговците про-минувам най-добре живота си и работя свободно търговията си. Затова те съветвам отечески, което искам добре да помниш. Най-главното нещо в живота ти да бъде честното слово (ихтибарът по турски), защото мене, каза той, се е случвало да остана без пари, а хората ми са вярвали за хиляди да ми дадат в заем, както и досега. Аз не те оставям веке да ходиш да губиш време, това намерение ти го извади от ума си и си налягай мястото, защото аз зная и другояче!" Като узнах наздраве, че баща ми няма да ме остави веке и ще да ми припятствува в намерението, и аз захватих да мисля другояче, т. е. как да се отделя от него и да си отида на Отечеството при майка си, та барем нея дано приклоня да ми даде воля и помощ да отида в Габрово на учение.

Захватих да се тъжа пред татя, че станаха 4 години как съм се отделил от мама и ми е много мило за нея, та искам да си отида на вениат (на село). Тогава баща ми, колкото и да беше строг и неразсъдителен, понеже мама много пъти му беше писала да ме проводи при нея да ме види, се склони на просбата ми и на 1835 (по октомврия месеца) ме изпроводи с тогавашната манда поща (биволски кола, които донасяха стоката от Сливен в Цариград) и след 21 ден пътувание си отидох в Калофер.. Аз стигнах през ноемврия, а баща ми си дойде за Коледа (през декемврий). През всичката зима се молих на мама, щото ако напролет татьо, като ще отиде в Цариград, поиска пак да ме заведе с него, тя да ме не пуЩа, ами да ме остава при нея да й помагам в работата, да си изваждам разноските за в къщи, като му представи, че след отиванието му в Цариград тя посреща големи мъчнотии, защото големий ми брат Христо, като нямаше добро поведение, не слушаше нито баща ни, нито майка ни и се занимаваше отделно с терзилък, колкото за своето си препитание. На пролетта през априлия (1836), като щеше да отиде за Цариград, баща ми една вечер с мама ведно (види се, че предварително се бяха съгласили) ми казаха това радостно известие: „Синко Николчо, каза татьо, аз няма да те водя с мене, ами ще те, оставя тука при мама ти да гледаш чарковете и да й помагаш, защото тя сама не може, а пък аз ще взема със себе си свако ти (зетя ни) Христа (който водеше сестра ни Мария) за съдружник да ми помага на работата." Аз, без да показвам голяма охота за оставанието ми при мама, в себе си тайно много се възрадовах и си помислих, че бог ще ми изпълни желанието, което бях намислил и беше това: ако и майка ми не ме пусне с добро да отида в Габрово, да побягна скришом от дома.

На 25 априлия изпроводихме татя със зетя ни за Цариград. През всичкото лято слушах мама добре и във всякой благоприятен случай й споменувах и се молех да ме пусне да се уча. Но и тя, от една страна, види се, защото си улесни работата с мене, а, от друга, дето в онова време не се оценяваше какво добро нещо е учението, когато за най-учени се считаха поповете, един ден ми каза: „Бре, синко! Какво е това чудо от тебе? Току си рекъл учение, учение! Проглуши ми главата с това учение. Няма да те правим поп, я, пък ако и тъй да е, аз те слушам, че ти понякога четеш и канероваш в черковата по-добре от поп Веля, който едно време бил овчар във Влашко и пак станал поп. Забрави това нещо, знаеш добре, че баща ти не става каил, затова и аз съвсем няма да те пусна." Тогава, като чух това от мама, захватих вече да мисля как да побягна скришом и отида да постигна желанието си.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


14. Наустница (Часослов) — книга с молитви за различни часове на денонощието.

15. Псалтир — част от Библията, книга с псалми.

16. Апостол — църковна книга от Новия завет, която съдържа апостолските деяния и апостолските послания.

17. Катехизис — кратък курс по християнската вяра във форма на въпроси и отговори.

18. Д-р Петър Берон (Петър Хаджиберович) (1800—1871) — български възрожденски просветен деец, книжовник и общественик. Реформатор на българското учебно дело. Съставя през 1824 г. първия български учебник, провъзгласяващ принципите на светско образование — Рибен буквар. Радетел за девическо образование. Завещава значителна част от голямото си състояние в полза на българските училища. Многостранната научна дейност на Берон е отразена в повече от 20 големи труда, които засягат въпроси из областта на метеорологията, физиката, химията, астрономията, математиката и др.

19. „Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича за болгарските училища.... В годе 1824 (Брашов)."

20. „Священое цветообрание или сто и четире священи истории, избрани из вехтиат и новиат завет в полза на юношеството от г. Йоана Гибнера... (1925)."

21. Галата — район в европейската част на Цариград.

22. Габровско училище — първото българско обществено светско училище. Открито на 2 януари 1835 г. по почин на В. Априлов. Пръв учител в него е Неофит Рилски. От 1840 г. се превръща в класно училище, а през 1871—1872 г. — в гимназия.