ИВАН МИХАЙЛОВ И ВМРО В ПЕТРИЧКИ ОКРЪГ 1922-1934 г.
(ОПИТ ЗА ПСИХОГРАФИЯ)

Димитър Тюлеков

Българското националноосвободително движение през междувоениия период търпи изключителиото въздействие на личностния фактор. Това е особено валидно за ВМРО, която след възстановяваието си постепенно започва да приема облика на боева, конспиративна, строго централизирана и терористичиа формация. Върху традиционната въоръжена ииституция на македонските българи голямо отражение имат душевните качества и светогледът на нейните организационни водачи - един значим и недостатъчно изследваи проблем в отечествената историческа наука.

Революциониият и политическият деец Ив. Михайлов се подписва с няколко псевдонима: Скромни, Брезов, Радко Деянов, Давид. Лъжливите имеиа в случая могат да бъдат използвани като оригинален ключ за разкриване на неговия духовеи свят и характер.

Повиканият през есента на 1918 г. от Тодор Алексаидров за машинописец в канцеларията на Задграничното представителство "свенлив, сух, рус, млад момък" бързо овладява тънкостите на конспиративната работа. Едно писмо на Скромни до генерал Александър Протогеров от 27 юни 1922 г. красноречиво показва истинското място, което Ив. Михайлов вече заема в дейността на ВМРО. Бившият студент е утвърден младежки лидер, запознат систорията и същиостта на борбата, която македонските българи водят, публицист с остро перо, той изпълнява деликатии задачи, поставени от Т. Алексаидров и разполага отговорно с организациониите тайни, финанси,кадри и оръжие.

След убийството на Т. Александров (31 авг. 1924 г.) Брезов като пунктов началник на ВМРО в София и секретар на ЦК хладнокръвно ратува за запазване на независимия характер на македонското освободително движение и утвърждаване на Организацията като самостоятелен фактор в предстоящата трудна освободителна борба. Отговорникът за умиротворяването на Петричко методично и безкомпромисно разрешава възникналата остра криза, налагайки стабилизирането на организационната база в окръга.

Делегатите на VI конгрес (февр. 1925 г., с. Сърбиново, Горноджумайско - дн. с. Брежани, община Симитли) в резултат и на грижливата предварителна подготовка избират с мнозинство за член на ЦК Иван Михайлов. Радко Деянов е най-дейният представител на новото следвоенно поколение участници в организираните македонски революционни борби. Това е неговият любим и най-дълго използван псевдоним.

Нареденото от Ив. Михайлов убийство на дългогодишния революционер Ал. Протогеров, член на ЦК на ВМРО и генерал от българската армия, е удар върху моралния авторитет на освободителното дело. За да отстрани неблагоприятния ефект от последвалото кърваво взаимоизтребление, като член на ЦК, преизбран на Седмия (юли, 1928 г., с. Покровник, Горноджумайско - дн. Благоевградско) и Осмия април 1932 г.) конгреси на ВМРО, Михайлов превръща областта в един от главните обекти на дейността си. С присъщата му упоритост и завидна енергичност той хвърля много усилия за укрепване на най-важните организационни институти - "бойния и културно-стопанския".

Освен псевдонима Радко Деянов, Михайлов започва да използва и псевдонима Давид. Той е убеден, че борбата срещу Голиат ще бъде дълга и трудна, а населението в "свободния край на Македония - Петрички окръг" всестранно и упорито трябва да се готви за решителния момент на "кървава отплата".

В спора с Ал. Протогеров при разпределението на водачеството на революционните окръзи Михайлов успява да запази за себе си Петричко със създаденаа понареждане на Т. Александров спомагателна организация. До Седмия конгрес на ВМРО Михайлов завежда в организационно отношение Петричкия административен окръг на Царство България. И след това, до 19 май 1934 г., той има решаващата дума за развитието на ВМРО в Пиринска Македония. Върху ръководната му дейност съществено влияние оказват особеностите на неговия характер и душевност.

При тяхното формиране определящо е значението на цял низ от фактори: революционният българизъм в историческото Ново село, Щипско; учението в Солунската българска гимназия "Св.св. Кирил и Методий"; националната омраза срещу окупаторските власти и отвращението от налагания сърбизъм в гимназията на гр. Скопие, работата в Задграничното представителство и трупането на опит под непосредственото обаятелно въздействие на Тодор Александров; участието в учредяването и председателството на Македонското студентско дружество "Вардар"; изявите в македонската революционна публицистика и др.

Душевното своеобразие на Михайлов през този период намира ярък израз в ръководните правила, които той защитава, обогатява и сътворява в духа и традицията на ВМРО.

Михайлов отрича безплодното партийно противоборство и отстоява идеалите на ВМРО пред водещите начала на българския многобагрен политически живот. Продължена е установената от Т. Александров традиция и дори по-категорично от него, "най-младият член в ЦК" защитава безпартийния режим в Петрички окръг. Мотивът е ясен: партиите възприемат различни становища по македонския въпрос, те разделят и противопоставят македонските българи - местни и бежанци, които са призвани още от миналото да изпълняват преди всичко братския си дълг за участие в святото македонско дело.

Насъщна потребност е всеобщата македонска организираност. За да има успешен край започнатата борба, всички българи от Македония е необходимо да бъдат единомишленици, сплотени в благотворителни братства, илинденски и женски дружества, македонски младежки културно-просветни организации и др. Чрез тях се проявява идеологията и волята на ВМРО, както и ръководният стил на нейния водач. Според Михайлов "македонските институти" са длъжни да поддържат добри отношения с всички българи, да бъдат еднакво обективни и лоялни към всички партии. Но, ако е налице вражеска проява, преди да се влезе в борба, е важно неотклонната ответна реакция да бъде обоснована и защитена пред обществеността. По този начин отговорността пада върху другата страна. Убеден в правотата и идейната мотивираност на поведението си, Михайлов по-твърдо и по- безкомпромисно от Т. Аександров воюва срещу организационните противници и рушителите на българската държавност.

За Иван Михайлов е важно целите и задачите в македонското "идейно движение да бъдат следвани с упоритост и неизменност, така, както калугерите в Рилския манастир всяка утринна произнасят в храма своята молива и удрят камбаните".

Правилото на "тайнствената нелегалност и мистериозна коиспиративност" винаги е спазвано от Михайлов. Загадъчният статут на ВМРО в Петрички окръг е продиктуваи от две важни обстоятелства: маскираното поведение на ВМРО е форма на загриженост и съобразяване с намиращата се във вражеско обкръжение беззащитна българска държава, която в представите на Иван Михайлов е най-важният фактор за бъдещата македонска автономия, организаторът, вдъхновителят и мозъкът на революционния терор е Михайлов. Неговите изисквания за скрита организаторска дейност не вииаги се спазват. Но за Р. Деянов това е от изключителна зиачимост, защото народът "гледа с по-особено обаяние на тайната работа, тя повече импулсира младежта, чрез такава работа повече се подготвят хора за всякакви изненади и жертви в борбата". Завеждащият Петричко дава съвети-афоризми и предлага мерки за опазване на организационната тайна: "Дребнавостта и клюкарствата не може да се търпят в редовете на македонските деятели"; "Лекомислието е най-важната пречка за борбата"; "Терористите трябва да останат съвършено неизвестни за всички. Имената и родните им места никой не бива да узнае, а и самите те да бъдат невидими". Светоусещането, вниманието и контролът на Михайлов са насочени към членовете на ВМРО, към културата на общуването им и строгото зачитане на схващанията за благоприличие сред населението от Петричко. "Забелязва се, че някои другари си позволяват словоохотливост повече отколкото е потребно. Даже, когато се говори и за най-обикновени неща, нужно е да се води мярка, колко и как да се приказва, според важността на третираните въпроси: с какъв тон и при какъв маниер да се говори с оглед на положението, възрастта и обноската на събеседника: не е похвално да избързваме и да налагаме мненията си преди да сме изслушали другите"; "Необходимо е да се водят разговори само по обмислен план" и т. н.

В нашето революционно движение Михайлов е пример за идеалистически тип характер. Смисъла на живота намира в преследването на възвишена цел: – националното освобождение на македонските българи. Източника на вдъхновение търси предимно в историята на Вътрешната организация от 1893 г. насам. Впечатлява се и сочи за пример саможертвата на войводите Хр. Узунов и М. Патчев, подвига на солунските атентатори, чувството за дълг към родината на К. Григоров и М. Кърничева, безропотното послушание и твърдост на терористите Й. Цицонков, Д. Стефанов и др.

Михайлов абсолютизира ролята на ВМРО като самостоятелен фактор в народното освободително дело повече от Т. Александров. До 19 май 1934 г. в качеството си на революционен водач е убеден, че единствено възможна е надпартийната и надкласова борба, която е насочена срещу омразните сръбски и гръцки денационализаторски режими. За някогашния софииски студент по право Организацията на македонските българи е екстериториална. Тя не признава установения ред, държавните закони и международните задължения, когато се отнася до изпълнение на решенията й. Родена е от чуждоземната тирания. Членовете на ВМРО "свикват безвъзвратно с нейните изключителни изисквания за мислене, за чувствуване и за работа: те се претапят в нейната идеалистичност". Така македонският революционер се превръща в самоотречено същество, участвайки в едно "ултра-идеалистическо" дело.

Фанатичната преданост към ценностите на организацията ражда крайностите в чувствата на Иван Михайлов. Обектите на тази полярност от една страна са "клетвопрестъпници, продажници като Т. Паница и Илия Пандурски, сребролюбци и авантюристи", които "разчитат на сръбското и гръцко злато и оръжие, за да погребат македонския идеал и поробят България", а от друга страна това са неговите най-близки другари и съмишленици, четници, воеводи, дейци на ВМРО и на легалните учреждения в окръга.

Иван Михайлов смята всички мерки, включително и смъртните наказания, за справедливи и основателни, когато се отнася за запазване престижа и сигурността на ВМРО. Пред главните организационни дейци от окръга (8-9 апр. 1925 г.) Михайлов издига строгата препоръка: "... нека не остане ненаказана нито една пакостна постъпка, без да ни мига окото пред нищо. Но винаги да се ръководим и от справедливост и да се стремим да установяваме престъпленията. В доклада си на Първия окръжен конгрес (11-12 ян. 1926 г., гр. Банско) Михайлов посочва, че общият брой на смъртно осъдените от организационното правосъдие през 1925 г. в с. Дъбница, Градево, Крупник и Сушица е над 70 души. На конгреса в с. Покровник (Тодорова почивка) "с дъбоко съжаление" е констатирано: "числото на жертвите в откритата борба срещу сърби и гърци е близо до броя на наказаните от нас хора". Това не смущава Михайлов. Той е със спокойна съвест, даже се чувства горд, "знаейки, че наказаните не са били друго освен едни прями или косвени оръдия на македонските поробители". Изпитва радост, че са премахнати злините, които разяждат делото на Македония отвътре и се мъчат да отрежат "спасителните криле на македонското освободително движение".

Заклеймяващите чувства срещу не винаги заслужено обвинените в национално предателство врагове и недоброжелатели на ВМРО остават водещи за Иван Михайлов. Крутите наказания имат обратен резултат. За разлика от другите части на Македония българският народ в Пиринска Македония не сътвори песни за Михайлов. Известно е само едно народно поетично послание, записано в с. Парил, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско), и то е с остро негативен оценъчен пункт.

Качествено друго е отношението на Иван Михайлов спрямо участниците и сподвижниците на ВМРО в окръга. В рамките на организационния морал и целесъобразност проявява завидно умение, което говори за неговото възпитание, здрав морал и природна интелигентносг. Доказателсва са многобройните писма за ходатайства, изпращани до Ив. Михайлов. Той не злоупотребява с почти неограничената си власт. Повдигнатите въпроси се стаае да разреши с такт, внимание, деликатност и справедливост.

Иван Михайлов не крие задоволството и радостта си от успешните въоръжени действия на обикновените четници и милиционери, които се противопоставят на емигрантските федералистки чети, идващи главно от Вардарска Македония. На 1 ноември 1926 г. той поздравява милиционерите от с. Игралище, Петричко, за добрия урок на всички продадени македонци, които срамотят народното ни име, като служат на тираните сърби. Участието им по изтребването на разбойническата банда на Геоги Манджов е оценено като помощ за поробените братя.

Особено след организационните репресии от лятото на 1925 г. Михайлов далновидно апелира към Окръжния комитет и околийските управителни тела за справедливост и премахване прекаленостите в съдебно-наказателната дейност. ВМРО не може да бъде "мирово съдилище" и да разглежда частни спорове, необходимо е да се внушава "повече разум" и "по- малко крутост" при прилагане на наредбите.

Научен интерес будят и някои характерни страни от душевността на Иван Михайлов.

Проявявайки високи нравствени изисквания към кадрите на ВМРО, той държи "при назначаване на наши другари на отговорни постове в организацията специално внимание да се обръща на морала им ... нека по-често и по-настойчиво да се взираме във вътрешните, моралните, духовните особености на лицата". Препоръчва да се избягва, доколкото е възможно, занимаването на ръководещи в организацията лица с търговия и др. занятия, на които населението гледа неодобрително. Според мярата на Иван Михайлов терористите са образец на скромен живот, никакво пиене, икономии в разходите за частния живот, учтивост. Указанията до околийските управителни тела са категорични: "Не оставяйте никой ръководител, войвода и пр. да излага Организацията, като тормози населението за лични дертове".

Вярно е, че кадрите на ВМРО получават финансова издръжка и мнозина от тях не крият положителното си отношение към Р. Деянов. Той е в пълно единомислие и в общо действие с най-широк кръг членове на ВМРО от окръга: Аргир Манасиев, Стоян Филипов, Иван Ингилизов, Васил п. Димитров, Зисо Попов, Атанас Маджаров, Захари Новев, Страхил Развигоров, Йордан Гюрков, Георги Настев, Асен Аврамов, Васил Мечкуевски, Борис Бунев, Асен Аврамов, Панчо Тошев, Илия Гаджев и десетки други участници в освободителнота дело, които искрено смятат, че подпомагат борбите на сънародниците си от "Сръбска и Гръцка Македония".

Противник на бездействието и умствената леност Иван Михайлов внушава необходимостта "при всеки удобен случай всички наши другари било с беседи, било с жив пример" да възпитават нови сътрудници на движението. Разумно е терористите да четат полицейска литература, "защото тя дава тласък на фантазията". Неговото желание и надежда е в Петрички окръг да се формира "ново поколение от безпартийни, патриотични, а на някои места даже и фанатизирани македонци".

Чувството и съзнанието за историзъм е показателно за душевността на Иван Михайлов. През 1933 г. проявява интерес към жителите на селата, участвали в Кресненското въстание (1878-1879 г.). Постоянно се връща към миналите освободителни изяви на българското население в Македония. Михайлов организира, комплектува и съхранява богат архив. В нега е запазена автентична информация за индивидуално-личностната характеристика на революционния водач. Само една личност с висок дух, силна воля, смелост и обладаваща спокойна съвест за стореното може да сподели върху хартията преживените настроения, мисли, чувства и да остане с убеждението, че има обществена интуиция и бъдеще, които най-правилно присъждат за всичко.

Иван Михайлов притежава усет за организационно- политическо творчество, което се въплътява във всички изяви от деиността на ВМРО. Убеден противник на инерцията в мисленето, той аргументира своето поведение и с организационната традиция. ВМРО успява да спечели терен, да задържи "македонската селска маса "чрез облагите и интересните занимания - строеж на училища, крадене на турски коне и продажбата им, обиране на бейските хамбари, постепенното прехвърляне на бейските земи в ръцете на "довчерашните роби - селяни" и др.

Особено след убийството на Ал. Протогеров, Михайлов е обект на организирана критика и е обвиняван в спекулиране с името на Македония, в която той никога не е влизал като революционер. Известна е неговата фотография в бойна униформа и снаряжение: оръжието му е 9 мм пистолет и италианска парабелова пушка, общото количество патрони са 58. От тях нито един не е изстрелян срещу омразните нему сръбски управници. Силата и авторитетът на Михайлов се определят не от спазването на задължителното уставно изискване за пребиваване в поробена Македония, а преди всичко от ефекта на професионално организираните акции против сръбския кралски режим, от разнопосочнатз дейност на ВМРО в Петрички окръг и от осигуреното влияние сред македонските българи, бежанци в България, Съединените американски щати, Канада и Австралия.

За постоянното поддържане на всеобщата македонска организираност водачът на ВМРО предлага идеи и програми, целящи създаването и работата на: Македонска парламентарна група, Македонски младежки орден, Македонски помощен легион. В областта на бойната подготовка и военно дело замисля използването на радиостанции, създаването на специални картечни части, обучаването във взривно, химическо, мотоциклетно и бацилно дело, а в перспектива и на авиатори, които да управляват "малки солидни аеропланчета".

Впечатляваща е грижата на Михайлов за петричкото население. Мащабното културно-стопанско строителство е заслуга на ВМРО и на нейния ръководител. Полагат се усилия за доброто настаняване на бежанците, започва изграждането на училища, на болница в гр. Свети Врач (дн. гр. Сандански), на водни синдикати и високопланински хижи. Взети са мерки за издигане агротехническата култура на селските жители, приета е програма за телесното възпитание на подрастващите в Петричко. Замислено е организирането на Македонска хигиенистична инспекция "Махико". От началото на 1934 г. организационните и административните власти са запознати със съветите и препоръките на Иван Михайлов за благотворителни акции и начинания: откриване на детски приюти, на летовища и почивни станции, на безплатни трапезарии към всички училища, като по този начин "поне един път на ден" да се дава топла храна на всички бедни ученици, предложени са и мерки за организиране на "македонското работничество" и "откъсването му от пагубното влияние на комунизма".

Заслужава да бъде отбелязан образно-чувствения стил на писмено и устно изложение, които Михайлов използва в публичние си речи и при съставяне на многобройните инструктивни писма, окръжни и други документи на ВМРО. Те също говорят за неговия своебразен душевен свят. "ВМРО е съвест и щит на българщината в Македония"; "Терористите са братя на смъртта, специалните войскари на македонското освободително движение"; "Воевода - синоним на организирана мъжественосг, фигура на непобедима мощ и абсолютна справедливост, обкръжен с ореола на приказна тайнственост и пурпура на средновековна романтика, нещо като офицер на честта, рицар на смъртта"; "Окръжен боеви инстрктор - едноличен генерален щаб, боевата политика на ВМРО".

Несъмнено характерът на Иван Михайлов е идеалистически устроен. Но в революционната си практика той не винаги успява да подтисне бурния изблик на отрицателните си качества в името на свещената идея, на която е предан застъпник: крайната недоверчивост, практичната изобретателност, младежката непочтителност и грубост, лицемерието, нетърпимоспа към чуждото миеиие, болезнената амбиция към по-скорошното еднолично водачество на ВМРО и властната суровост. Сенчестата страна в неговия характер се проявява отчетливо в съдебно-наказателиата дейност на ВМРО, в кореспонденцията с ген. Ал. Протогеров, както и в заповяданите отстранявания чрез смърт на заслужили дейци и участници в десетилетните национални борби на македонските българи. Това именно придава демоничния ореол около личноспа на Иван Михайлов.

Под влияние на извършеното убийство на 7 юли 1928 г. Иван Хаджов, литературен критик и публицис от гр. Струга, в разговор с Евтим Спространов, съгражданин на Ал. Протогеров, поставя ударението върху тази страна от характера на Ив. Михайлов. "Като човек е чудовищен велзевул, но като историческа личност е друго".

И като човек, и като историческа личност Иван Михайлов чувства трудностие на очертаващата се борба. По повод убииството на Васил Пундев (4 март 1930 г.) след двадесет дни българският министър- председател Андрей Ляпчев нарежда да бъде арестуван Иван Михайлов. Очертаващата се перспектива на българо-югославското сближаване и неуредиците, засягащи ВМРО в окръга, заставят члена на ЦК, пътувайки за София, да отрази в дневника си следното: "В душата ми е празно и пусто (18 септ. 1930 .). Няколко години по-късно в с. Покровник със съпругата на Димитър Цилев, Мария Даскалова, организационният водач пее"

Дотегнало ми е, Янко
Кървави ризи да пера
Остри ножове да мия
Човешки глави да крия.

Но историческите извори са доста оскъдни за подобен тип настроения, отразяващи социално- психологическото състояние на Михайлов.

Откроява се неговият борчески темперамент и наклонност. Става дума за силен, барутен и независим характер в пълна хармония с изповядания от Радко Деянов политически идеал: "Свободна и независима Македония". Тази идея е потвърдена и широко прокламирана на Великия Македонски събор в гр. Горна Джумая (февр. 1933 г.). Съдържа и издига на по-висок етап основните цели на македонското освободително движение - защита на национално- политическите права на българското население в Югославия и Гърция, постигане териториалната неделимост на географската област Македония, успоредно с нейното държавно обособяване и живот, създаване на предпоставки за бъдещо обединение с България. В един тезисен материал под заглавие "Защо се борим за независима Македония?" е отговорено на издигнатите обвинения в политически сепаратизъм. "Идеята за независима Македония" няма антибългарска насоченост, защото не съществува отделна македонска националност, македонските славяни са българи и част от духовното цяло на българската нация, а "македонският народ е географско и политическо понятие. С него се определя населението, което ще обгръща бъдещата македонска държава".

Когато трябва да се осмисли исторически идеята за независима Македония, задължително е необходимо да се вземат предвид особеностите в характера на Иван Михайлов. В неговите съвети и бележки за Македонската парламентарна група от декември 1931 г. има същностен анализ и разбиране за перспективите на борбата: "Понеже македонското дело е преди всичко дело за запазване на българщината, то колкото повече морални средства се измислят за въздействие върху противника и върху убежденията на света, колкото повече хитрини, ако щете, се употребяват в изграждането на една македонска общественост днес - толкова повече спечелва българщината".

Петрички окръг, според политическата философия на Иван Михайлов, трябва да бъде юрнек (образец - б.а.) за свободна Македония, да подсказва какво би представлявала от себе си бъдещата македонска държава. Това е един от основните мотиви за разгръщане на разнообразното просветно, културно, стопанско и благотворително строителство в окръга.

Тъи като България не може да обучава мъжете си, спомагателната организация на ВМРО е в състояние да провежда военно обучение, да отбива гранични и други вражески нападения. Разбира се, когато настъпи решителният момент, замисълът е от окръга да отидат на помощ вътре "десетина хиляди македонци, обучени и годни за партизанска воина".

Определящо е значението на Петрички окръг за осиуряване финансовата стабилност на ВМРО. Съобразно характера и манталитета си на самостоятелен революционен лидер Михайлов е убеден, че не трябва да престава вземането на пари от тамошното население. В противен случаи хората ще се отдалечават от чувството на принадлежност към народното дело. Във финансовата политика органите на ВМРО създават правилото: "Когато човек дава нещо за някоя работа, повече я чувства като своя и се грижи за нейното добро".

В стремежа си да намери източници на нови приходи Иван Михайлов организира нелегалното изкупуване на афиона от Петрички окръг, преработването и контрабандното му пренасяне по таен канал от гр. Горна Джумая (дн. Благоевград) през българо- югославската граница. Ценната стока е пласирана в Албания. Разбира се, тези периодични опасни акции не са възможни без участието на легендарните куриери на ВМРО начело с Димитър Костадинов (Мите Босото).

През пролетга на 1934 г. по идея на Ив. Михайлов в дома на Дино Кехайов от гр. Горна Джумая е монтиран мощен за времето си парен двигател с цел извличане екстракта от афиона. Военният преврат от 19 май 1934 г. осуетява това нестандартно начинание, целящо осигуряване на средства за организационния бюджет.

Личните качества на видния революционен деец имат пряко отражение върху дейността на ВМРО в Петрички окръг. Псевдонимите Скромни, Брезов, Радко Деянов и Давид са свързани с характерни страни от духовния облик на Иван Михайлов. Тяхното изследователско проследяване и анализиране след 19 май 1934 г. е значимо условие за написването на научната биография на Иван Михайлов. Но има нещо, което докрай остава присъщо за него. В едно писмо до Ал. Протогеров от 21 септ. 1927 г. Михайлов изказва мисълта: "... Никога не мога да разбера едно изопачаване на истината; такова нещо просто презирам."

С цялостното си участие в македонското освободително движение Иван Михайлов доказва, че тази мисъл не е случайно изтървана фраза, а израз на вътрешна убеденост. Като революционен водач, публицист и общественик Михайлов защитава македонската българщина. Със свойствената нему яснота и категоричност последователно разобличава държавно организираните изопачавания на истината за българското културно-историческо наследство в Македония.


Back