10. Мнимъ генетиченъ дуализъмъ въ македонскитъ говори
отъ Кирилъ Мирчевъ
Между нѣколкото научни доклади, които засѣгаха отблизо българския езикъ, на втория международенъ конгресъ на славиститѣ, състоялъ се въ Варшава отъ 23 до 30 септемврий миналата година, личеше и докладътъ на хърватския славистъ Г. Ружичичъ подъ заглавие „Genetički dualizam macédonskich govora". По неизвестни причини авторътъ не се яви да прочете обявения си докладъ, обаче отъ напечатаното предварително извлѣчение на най-сѫщественото и важното въ неговитѣ изводи (вж. Knięga referatòw. Sekcja I — językoznanstwo. Стр. 105-107) може да се получи пълна представа за всичко онова, което той е ималъ да съобщи малко по-обширно непосрѣдствено на своитѣ слушатели. Доколкото ми е известно, Ружичичъ е новъ работникъ въ областьта на македонската диалектология. Обаче въпрѣки радостьта ни, че интересътъ къмъ македонскитѣ говори се засиля всрѣдъ съвременнитѣ слависти, не можемъ предварително още да не подчертаемъ, че опитътъ на автора да установи нѣкакъвъ генетиченъ дуализъмъ въ македонскитѣ говори, или, да се изразимъ съ неговитѣ думи, въ ония южнославянски говори въ югозападния кѫтъ на Балканския полуостровъ, които вмѣсто праславянскитѣ полугласни ь и ъ иматъ пълни гласни е и o, е обреченъ на неуспѣхъ. За да изтъкна именно това, ще подложа на кратъкъ разборъ схващанията на автора.
Основната мисъль на Ружичича е, че въ днешнитѣ македонски говори можемъ да различимъ два дѣла, които иматъ различенъ генетиченъ произходъ, но дошли веднажъ на Балканския полуостровъ въ иепосрѣдственъ допиръ и живѣли вѣкове наредъ общъ животъ, се характеризуватъ днесъ съ много общи особености, които имъ даватъ външенъ изгледъ на хомогенность. Първиятъ дѣлъ говори, споредъ общото опредѣление
157
на Ружичича, се простира главно по горното и срѣдно течение на Вардаръ, до вододѣла на Дринъ на западъ и до Воденъ на югъ. Вториятъ дѣлъ представя споредъ автора малко или много тѣсенъ поясъ, който се простира отъ Дебъръ прѣко Охридъ, Ресенъ, Костуръ, Кайляри до околностьта на Солунъ на изтокъ, като обхваща областитѣ на западъ, югъ и изтокъ отъ първия дѣлъ. За основно мѣрило на това си разпредѣление Ружичичъ взима замѣната на праславянскитѣ групи tj dj, която действително представя най-добрата черта за групиране на славянскитѣ езици. Първата група товори споредъ Ружичича има ясно изразена и общо прокарана замѣна к' г' на въпроснитѣ праславянски съчетания, [1] докато за говоритѣ отъ втората група като ясно изразена особеность се явява замѣна шт жд. Върху това именно обстоятелство авторътъ слага най-голѣма тежесть и мисли, че то му дава право да тегли заключение, че между първата и втората група има генетично различие, въпрѣки останалитѣ имъ общи особености, на които, въ сравнение съ замѣнитѣ на tj dj, може да се приписва само второстепенно значение. Съ раздвоението си на македонскитѣ говори възъ основа на замѣнитѣ на tj dj Ружичичъ иска да се срещупостави на дветѣ схващания, които се изтъкваха до сега въ славистиката досежно тоя въпросъ, именно отъ една страна на схващането, че за македонскитѣ говори, взети като цѣлость, характерни и исконни се явяватъ шт жд < tj dj, докато к' г' доколкото ги имаме въ южни и северни македонски краища, сѫ странично влияние (Облакъ, Милетичъ, Цоневъ, Младеновъ, Селищевъ и др.) и отъ друга страна на схващането, че замѣни к' г' вследствие на редовната имъ поява въ срѣдни и северни македонски краища трѣбва да се смѣтатъ за първична тѣхна особеность, a честата поява на шт жд въ южни и югозападни македонски говори трѣбва да се обясни като влияние на говоритѣ изъ околностьта на Солунъ (Новаковичъ, Мазингъ и др.). Новото y Ружичича както се вижда е, че той не отива до крайность да отрича първичностьта на шт жд въ южнитѣ и югозападни македонски говори, въ замѣна на това обаче той упорито защищава първичностьта на к' г' въ посочения по-горе
1. Ружичичъ пише винаги tv dv, съ което вѣроятно иска да подчертае съгласието си съ онѣзи изследвачи, които приематъ, че въ македонскитѣ к' г' имаме фрикативенъ елементъ.
158
неговъ първи дѣлъ отъ македонскитѣ говори. До това си убеждение авторътъ споредъ твърдението си е достигналъ чрезъ по-близко проучване на нѣкои до сега доста малко познати мѣстни говори и чрезъ критиченъ прегледъ на публикувания до сега материалъ. За жалость въ извлѣчението не е посочено, кои сѫ тия малко известни македонски говори, които авторътъ е проучилъ (лично?) и които сѫ го накарали да изказва толкова решителни схващания относно първичностьта на к' г'. Въ всѣки случай, за да подкрепи тезата си, Ружичичъ изтъква на първо мѣсто следното лингвистично съображение: ако к' г' действително сѫ внесени изъ сръбскохърватски говори, би трѣбвало въ първия дѣлъ македонски говори да имаме известно смѣсване на замѣнитѣ шт жд и к' г' както въ втория дѣлъ. Като примѣръ авторътъ привежда обстоятелството, че въ първия дѣлъ говори покрай редовната замѣна a (о, ъ) < ѫ имаме много случаи съ у, които безъ съмнение се дължатъ на влияние отъ страна на сръбскохърватскитѣ северни говори. По-нататъкъ авторътъ се запитва, какъ е възможно, ако замѣна к' г' е била дошла отъ северъ да изтика напълно (к. м.) старата замѣна шт жд и защо напр. замѣна y не е измѣстила първоначални a (о, ъ)?
Въ горнитѣ твърдения на Ружичича сѫ се вмъкнали очевидни недоразумения. При така установени положения и така зададени въпроси за насъ остава непонятно твърдението на автора, че своитѣ схващания гради покрай другото и върху критично проучване на изнесения до сега материалъ. Странно се явява решителното заявление на автора, че въ първия неговъ дѣлъ отъ македонски говори нѣма смѣсване на замѣни шт жд съ к' г', още повече като се има предъ видъ, че Ружичичъ включва въ този дѣлъ не само срѣднитѣ македонски говори съ ѫ > а, но и говори съ ѫ > о, ъ т. е. такива, които сѫ разположени вече доста на западъ. Противъ твърдението на Ружичича говори цѣлиятъ познатъ до сега говоренъ материалъ изъ срѣдни и западни македонски диалекти, който, въ това можемъ да бѫдемъ напълно сигурни, не ще загуби значението си и следъ като бѫде изнесенъ новиятъ материалъ изъ нѣкои съвсемъ малко известни македонски диалекти, за който загатва Ружичичъ. За да не бѫда голословенъ, ще противопоставя на твърденията на Ружичича нѣколко факти.
За да докаже първичностьта на замѣни к' г' въ срѣднитѣ
159
македонски говори, авторътъ срещупоставя, както се каза погоре, състоянието на замѣна и вм. ж въ сѫщитѣ говори, наблѣгайки именно върху обстоятелството, че тази замѣна не е могла да изтика напълно стари a (о, ъ) като редовни замѣстници на ѫ. Авторътъ е съвсемъ правъ като твърди, че замѣна y е влияние отъ севернитѣ сръбскохърватски говори. Би могло само да се прибави, че известно влияние тукъ е ималъ и черковниятъ езикъ, което нѣщо въ нѣкои случаи се вижда нагледно. [1] За да се изтъкне обаче още по-добре външния характеръ на замѣна у < ѫ добре е да се подчертаятъ ония случаи, гдето тази замѣна не е могла да се настани въ всички думи отъ единъ и сѫщъ коренъ, съдържащъ старо ѫ. Така напр. въ прилепския говоръ покрай прѝнудиф имаме пòнада, покрай мỳдар имаме наречие мàдро (стòі мàдро! = стой мирно, прилично), покрай кус (кѫсъ) имаме да кàcнам (кѫс-ати). Има и другъ единъ случай, при който още по-ясно се вижда сръбското влияние, по-точно казано влиянието на сръбския канцеларски езикъ въ Македония презъ срѣднитѣ вѣкове. Най-разпространени примѣри съ у почти въ всички македонски говори се явяватъ сѫществителното сyт и глаголътъ судам, които безъ съмнение сѫ били най-обикновени изрази въ речника на сръбската администрация. Покрай тѣхъ обаче имаме напр. въ прилепския говоръ сàдоі и неотбелязаната въ нито единъ български речникъ дума пòсатка = покѫщнина, срв. срб. посуће, рус. посуда.
Ако се съгласимъ съ Илински, че бyбрек' стои въ свръзка съ праславянско *bo̧bьrèti (срв. ческо bubrěti), което, както и bo̧bati, е образувано отъ коренъ *b(h)omb „надигамъ ce",
1. Не мога да не отбележа тукъ, че не върху всички случаи съ у < ѫ, изброени напр. въ статията на Д. Мирчевъ за прилепския говоръ (СбНУ XX 7), трѣбва да се слага еднаква тежесть. Форми като ỳтроба, лýкаф, прѝнудиф, ѝзругаф, трỳдна, чỳбрица, скỳден сѫ толкова обикновени по всички български говори до най-крайния изтокъ. При това лỳкаф и изрỳгаф сѫ много съмнителни като народни думи. Що се отнася до бỳбрек' въ този си видъ тази дума може да се срещне въ родопскитѣ говори, лично я записахъ въ типични източнобългарски говори по Неврокопско. Относно нейната етимология срв. Berneker, SIEtWb. 96, Dr Karl Lokotsch, Etymologisches Wörth. der europäischen (germanischen, romanischen und slavischen) Wörter orientalischen Ursprungs. Heidelberg 1927, стр. 28; St. Mladenov, Geschichte der bulg. Spr. Rocznik slawistyczny X 166-167.
160
можемъ да срещупоставимъ прилепскитѣ форми бàпка, бàбуле = каквато и да е подутость въ човѣшкото тѣло. Сравни още глагола се набàбарил = облѣкълъ се прѣкомѣрно много, та изглежда като подутъ, отъ тамъ и названието бàбари = кукери.
Като съответствие на горнитѣ факти въ срѣдномакедонскитѣ говори могатъ да се посочатъ думи отъ единъ и сѫщъ коренъ, които показватъ ту к' ту шт (шч). При все че замѣни к' г' cѫ успѣли тукъ да завоюватъ несравнено по-голѣмо мѣсто, та днесъ правятъ впечатление на почти редовни наследници на tj dj, въ прилепския говоръ напр. покрай обикновеното нок' имаме редовно сношчи, a покрай к'èрка имаме редовно пàшчeркa = заварена дъщеря (срв. пàсинок = заваренъ синъ). Първото отъ тѣхъ като стара вкаменѣла падежна форма, напълно чужда днесъ на македонскитѣ говори, както на цѣлия български езикъ, a втората като изобщо по-рѣдка дума отъ к'èрка, показватъ доста ясно съ тѣзи си качества, коя е била причината, за да останатъ незасегнати отъ влиянието на новопридошлитѣ к' г'. Особено мѣсто въ тѣзи редувания заематъ случаитѣ плèшкa покрай плèк'и и сфèшник покрай сфèк'а. Тѣ сѫ важни, защото подчертаватъ архаичностьта на замѣни шт жд. Съвсемъ естествено е, че наставкитѣ -ка и -ник сѫ причина за изпадането на втория съставенъ елементъ отъ тия съчетания (сравни наречието мошне, въ което се оглежда сѫщиятъ процесъ), поради което новополученитѣ форми плèшкa и cфèшник сѫ били защитени отъ влиянието на новопридошлитѣ замѣни к' г'. Действително на пръвъ погледъ не е сѫществувала прѣчка, за да не се запази и множествената форма плешк'и. Д. Мирчевъ дори привежда за прилепския говоръ подобна форма (вж. Сбну XX, № 2, 15), но моитѣ сведения гласятъ, че тя вече не сѫществува, измѣстена очевидно отъ силното аналогично влияние на форми като гàк'и, cфè'ки и пр. Ta нима би било редно да се оставятъ безъ всѣкакво внимание още и типичнитѣ прилепски форми пòмош (посочената y Новаковича прилепска форма pomoć е погрѣшна), немошен (= боленъ), нàдеш, мàшчеа (< *mat'eха), мошне, за да се твърди, както това прави Ружичичъ, че въ срѣдномакедонскитѣ говори нѣмаме смѣшение на замѣни к' г' съ шт жд? При това всѣки би забелязаль, че наречието мошне (< моштьнѣ) въ прилепския говоръ има стремежъ да се
161
ограничи въ типични изречения (при изказване на недовѣрие и неодобрение), което нѣщо свидетелствува за негоаата архаичность. Има срѣдномакедонски говори, които много по-нагледно отъ прилепския говоръ показватъ смѣшение на к' г' съ шт жд и въ които последниятъ видъ замѣна е много по-честа, отколкото въ прилепския говоръ. Така напр. въ Balkan-Archiv т. IV покойниятъ проф. Вайгандъ изнесе доста интересни данни изъ ненапечатаната дисертация на Tassilo Schultheiss върху говора на битолското село Сърпци, разположено на тринадесеть километра северозападно отъ града. Говорътъ на това село е именно типиченъ срѣдномакедонски съ ḁ, a вм. ѫ (сḁбота, пḁт, патишта, мака) и следователно ще трѣбва да бѫде причисленъ къмъ втората група на Ружичича. Забележителна се явява за този говоръ борбата между стари и нови форми. Така напр. тукъ наблюдаваме смѣсена употрѣба на санок', нок'еска покрай нош, соношти, вигане покрай виждане, туг'и покрай чужди. Натрапената чужда форма личи най-добре въ успоредната употрѣба на кук'а и къшта. Самъ Ружичичъ признава, че замѣна у < ѫ е чуждо влияние въ срѣдномакедонскитѣ говори. Тогава, ако приемемъ неговото твърдеиие за исконностьта на замѣни к' г' въ македонскитѣ говори, какъ ще си обяснимъ обстоятелството, че нито въ говора на с. Сърпци, нито пъкъ въ който и да било другъ македонски говоръ нѣмаме нормални форми къ̀к'а или кàк'а, a винаги кỳк'а и не е ли това доказателство за чуждия характеръ на тази заемка, заета наготово съ нейнитѣ най-типични фонетични особености? Покрай горнитѣ форми въ говора на с. Сърпци имаме още срешната кук'а (въ Прилепъ cpèк'a), сажда (въ Пр. сàг'a), преждa (въ Пр. прèг'a), свеш (въ Пр. свèк'а), жажда, нужда. Сѫщото смѣсване, сѫщата неустановеность въ употрѣбата на к' г' и шт жд се забелязва и пò на западъ, напр. въ Дебърско (вж. Oblak, Mac. St. 67; Селищевъ, Очерки 130).
Това сѫ само нѣколко факти изъ съвременното състояние на срѣднитѣ македонски говори, които ни учатъ най-убедително че смѣсване на замѣни к' г' и шт жд тукъ е най-обикновено явление. Още по-убедителни въ тая посока сѫ историческитѣ езикови данни, които не бива да се пренебрѣгватъ, особено когато се касае да се опредѣли генетическиятъ произходъ на известни говори. Дори строго погледнато при разрешаване на въпроси отъ такъвъ характеръ върху историческитѣ свидетелства
162
се слага най-голѣма тежесть. Самъ Ружичичъ едва ли би намѣрилъ други опорни точки въ днешното състояние на македонскитѣ говори, за да подкрепи своята теза за различния тѣхенъ генетиченъ произходъ, освенъ въ раздвоението на замѣнитѣ за праслав. tj dj, защото и за него едва ли е тайна, че това сѫ говори отъ общъ типъ. Прочее известно е, че въ цѣлата редица отъ важни старо- и срѣднобългарски паметници, чийто македонски произходъ е вънъ отъ всѣко съмнение, нѣмаме ни следа отъ замѣни к' г'. Действително ний не можемъ да се похвалимъ, че всички по-късни паметници изъ македонскитѣ краища, доколкото ги имаме, сѫ достатъчно добре проучени, особено досежно въпроса, който тукъ ни интересува. Всѣкакъ съ даннитѣ, съ които днесъ разполагаме, може да се опредѣли, че замѣни к' г' въ северна Македония се явяватъ въ XV в., a въ срѣдна Македония такива замѣни имаме едва отъ XVII в. (вж. Селищевъ, Очерки 139). Покрай свидетелствата на писменитѣ паметници не бива да се пренебрѣгватъ и свидетелствата на топонимията. И отъ последната работа върху тая тема (вж. А. Селищев, Диалектологическое значение македонской топонимии. Сборникъ Л. Милетичъ 1933. Стр. 29—46) се установява, че замѣни к' г' не сѫ оставили никаква следа въ македонската топонимия и че, напр. въ срѣдна Македония, въ говоритѣ на която Ружичичъ отрича, че сѫществува смѣшение на к' г' и шт жд имаме мѣстни названия, като: Граждане, Радовещa ( Дебърско), Бърждани (Кичевско), Дрaгош (Битолско), Кривогашчани, Пешчани, Саждово (Прилепско).
Въ края на извлѣчението си Ружичичъ твърди, че е мѫчно да се установи, где е била нѣкогашната граница между двата дѣла македонски говори. Ето защо можемъ да очакваме опити отъ негова страна да се обезсили значението на гореприведенитѣ мѣстни имена съ предположения, че нѣкогашната граница на шт жд — говори е минавала малко пò на северъ, но всичко това би значило да се борави съ много неизвестни величини. При това не бива да се забравя, че мѣстни названия съ шт жд имаме доста на северъ въ Македония, въ Пологъ, Скопско, Кочанско и другаде (вж. Селиицев, Диалектолог. значение 37—38). Даннитѣ на историческитѣ паметници и на топонимията говорятъ убедително, че ония случаи въ срѣднитѣ македонски говори, които показватъ замѣна шт (шч) жд сѫ въ сѫщность архаични преживѣлици, a не се дължатъ на влияния отъ югъ.
163
Второто лингвистично съображение, което Ружичичъ привежда, като доказателство за исконностьта на к' г' гласи така: ако к' г' въ първия дѣлъ говори сѫ заемка отъ севернитѣ сръбско-хърватски говори, би трѣбвало да се очаква, че тѣ ще измѣстятъ не само шт жд отъ tj dj, но и шт жд отъ skj zdj sk' zg', т. e. бихме имали поне единъ случай отъ „хипердиалектизъмъ". И въ това твърдение на автора азъ виждамъ недоразумение, за да не кажа пресилено старание. Преди всичко проявитѣ на така наречената „неправилна регресия" или „хипердиалектизъмъ" (поляцитѣ сѫ обикнали терминъ hiperpoprawność) по диалектитѣ не сѫ безусловни. Тѣ спадатъ къмъ спорадичнитѣ езикови явления. Ето защо твърдението на Ружичича не може да притежава нѣкаква доказателна сила.
Неубедително е и последното лингвистично съображение на Ружичича. Тукъ авторътъ се сили да подкрепи тезата си съ следното доказателство: ако к' г' въ първия дѣлъ сѫ внесени изъ севернитѣ сръбско-хърватски говори, би трѣбвало да имаме поне въ нѣкои случаи контаминация отъ дветѣ замѣни k' х št > šk', g' x žd > žg'. При това такива случаи въ първия дѣлъ отъ македонскитѣ говори нѣмаме, освенъ въ онѣзи говори, които лежатъ на границата между двата дѣла. Така, напр. въ гевгелийския говоръ, въ който имаме смѣсване на замѣни к' г' съ шт, жд срѣщаме плашк'ум, испрашк'ум, фашк'ум, гашк'и, рожг'ум, наожг'ум, заожг'е. Недоразумението, на което е станалъ жертва авторътъ, очевидно се дължи на недостатъчното му запознанство съ българскитѣ диалекти. Инъкъ той би зналъ, че случаи, като гореприведенитѣ изъ гевгелийския говоръ, намираме и въ други български говори, при това въ такива, които сѫ пространствено доста отдалечени отъ македонскитѣ. Пълната еднаквость на явленията прави най-вѣроятно предположението, че въ сѫщность гевгелийско шк' е прѣко развитие отъ шт. Причината за подобна промѣна на шт и жд очевидно се дължи на нѣкогашния палаталенъ характеръ на тѣзи групи, за което имаме неопровержими исторически доказателства и който продължава да трае било въ по-малка било въ по-голѣма мѣра въ редъ източиобългарски говори. Отвърдяването на шт жд въ гевгелийския говоръ, което впрочемъ се нуждае отъ по-нагледни доказателства, както и въ други нѣкои западнобългарски говори, е по-късно явление. Но по всичко изглежда, че въпроснитѣ групи сѫ запазвали за по-дълго време
164
старата си палаталность въ известни положения, напр. предъ окончанието -ум на глаголитѣ за 1. л. ед. ч., или пъкъ сѫ имали стремежъ да развиватъ въ тия случаи вторична палаталность, каквато наблюдаваме въ разложката и самоковска форма гувежг'о вм. говеждо. Разбира се не е изключена възможностьта шк' да се е получило най-рано въ формитѣ за второ и трето лице ед. ч., които въ гевгелийския говоръ окончаватъ на -еш, -е, -иш, -и и после да е пренесено въ формата за първо лице, защото подобна промѣна на шт жд въ българскитѣ говори имаме предимно предъ меки гласни, срв. гевгелийско гàшк'и. Тия случаи стоятъ въ пълно съответствие съ толкова изтъкнатата особеность на цѣла редица български говори, западни и източни, да омекчаватъ предъ йотувани и предноезични гласни денталитѣ т, д, срв. напр. специално за гевгелийския говоръ свàк'а, цвèк'е, кòск'и, л'yг'e, прèг'и, пъ̀к'е, распъ̀к'е, брàк'ата, трèк'ето (Д. Ивановъ, Гевгелийскиятъ говоръ 76). Ружичичъ твърди, че въ гевгелийскитѣ форми плашк'ум, рòжг'yм не сме имали меки шт жд, защото тия съчетания, като наследство отъ старитѣ stj sk' zg' днесъ въ сѫщия говоръ били твърди. Обаче редица западнобългарски говори иматъ не по-малко твърди шт жд отъ гевгелийскитѣ, но при все това ни даватъ примѣри вънъ отъ гореприведеното гувежг'о още и нyшк'à, вäшк'и вм. вäжди (вж. Алексиевъ, Разложкиятъ говоръ. Мак. Пр. VI, 3, стр. 107), ношк'à, нòшк'а (Софийско и Самоковско Сбну VI 18) ношк'ем Враца (вж Цв. Тодоровъ, Съчетания šč, ždž и št, žd въ българския езикъ. Сборникъ Л. Милетичъ 1933. Стр. 51), премежг'и (с. Конаре, Бѣлослатинско, вж. Цв. Тодоровъ ц. м.) Че действително при всички тѣзи случаи нѣмаме работа съ контаминация, a съ органично развитие било отъ меки или омекчени шт жд говори фактьтъ, че въ всички горни диалекти замѣни к' г' вм. tj dj било съвсемъ липсватъ, или ги имаме въ крайно ограниченъ брой. Още по-нагледно като типично самостоятелно явление изпѫква промѣната шт < шк' отъ даннитѣ изъ нѣкои източнобългарски говори. Между тѣзи говори има единъ, който особено чувствително омекчава денталитѣ предъ предноезични гласни. Това е Широколѫшкиятъ говоръ. И ето че за този говоръ съвсемъ обикновени се явяватъ форми като: шк'е шк'еш < ште штеш, шк'ä’а̥ < штѣха (вж. L. Miletič, Die Rhodopemundarten 188).
165
Една значителна непълнота въ работата на Д. Ивановъ за гевгелийския говоръ представя обстоятелството, че не е означенъ по-точно характерътъ на съчетанието шт, т. е. явява ли се тукъ точно подобно съчетание или имаме известното отъ други македонски говори шч. Авторътъ си служи съ обикнатия въ българската азбука знакъ щ, който може условно да означава и едното и другото. (срв. Д. Ивановъ, Гевгелийскиятъ говоръ. София 1932. Стр. 76). Изтъкнатитѣ обаче по-горе особености ни принуждаватъ да приемемъ, че за гевгелийския говоръ е свойствено сачо съчетание шт, отъ което единствено, както казахъ вече, е възможно развитие къмъ шк'. Въ това ни убеждаватъ и даннитѣ изъ ония говори, които съ цѣлия си морфологиченъ и фонетиченъ строй стоятъ най-близко до гевгелийския. Известно е, че последниятъ спада къмъ групата на така нареченитѣ долновардарски говори, които включватъ въ себе си кукушкитѣ, воденскитѣ и солунскитѣ говори. Въ кукушкия говоръ имаме редовно шт, въ воденския говоръ се срѣщатъ покрай сѫщото и спорадични следи отъ к' и шч (вж. Д. Мирчевъ, Бѣлѣжки по кукушко-воденския говоръ, СбНУ. XVIII, 453). Последователна е замѣна шт въ солунскитѣ говори (вж. M. Małecki, O zròżnicowaniu gwar Bogdańska w pd. — wschodniej Macedonij. Lud słowianski, tom III, zeszyt 1, dział A, стр. 100).
Известни аналогични на промѣната шт > шк' явления се наблюдаватъ и въ нѣкои македонски говори при вторични tj dj. Споменавамъ тукъ за тѣхъ само дотолкова, доколкото би могло да се приведе като примѣръ, че форма bràtk'е изъ говора на солунското село Сухо (Oblak, Mac. St. 56) не трѣбва да се смѣта като контаминационна спроти форма брaк'а. Защото докато въ по-голѣма часть отъ българскитѣ говори t подъ влияние на j минава направо въ к' (между източнобългарскитѣ говори освенъ широколѫшкия най-видно мѣсто въ това отношение заематъ котленскиятъ, еленскиятъ и дрѣновскиятъ, вж. Miletič, Das Ostb. 169—172), въ други говори j минава въ г (въ нашия случай t + j > tg' > tk'), срв., наприм. охридската форма cvetk'e или формитѣ prъ̀tk'i, palatk'i, glъbg'i (< gъlъbji) изъ солунското село Айватово (вж. Oblak, ц. с., гдето сѫ приведени аналогични примѣри изъ нѣкои словенски диалекти). Преходъ на j въ г намираме и въ гевгелийския говоръ (срв. вгянyм, вгяна — Ст. Романски, Долновардарскиятъ говоръ. Мак. Пр.
166
год. VIII, кн. 1, стр. 129). Намираме сѫщото и въ нѣкои северномакедонски говори. При това положение отъ само себе си се налага въпросътъ, дали не е играло известна роля при образуването на гевгелийскитѣ форми плàшк'yм, фàшк'ум нѣкакво ј. При липсата на по-надежденъ материалъ, принудени сме да оставимъ за сега този въпросъ откритъ. Важно за насъ е, че отъ всичко гореизложено ясно личи, че горнитѣ форми не сѫ плодъ на контаминация, a се дължатъ на органично развитие.
Българскитѣ диалектолози, които днесъ сѫ затруднени въ желанието си да се запознаять по-отблизо съ нѣкои неизследвани по-основно македонски говори, съ нетърпение ще очакватъ новия материалъ на Ружичича. Обещания за изнасяне на новъ материалъ изъ македонскитѣ говори до сега сѫ давани не еднократно и отъ други езиковеди, които работятъ въ днешна Югославия. Но, както се вижда отъ всичко изложено до тукъ, новиятъ материалъ не ще може да обезсили значението на до сега известнитѣ езикови данни и да ни накара да повѣрваме, че действително замѣни к' г' сѫ исконна особеность на голѣма часть отъ македонскитѣ говори. Тезата на Ружичича за различния генетиченъ произходъ на ония македонски говори, които замѣнятъ днесъ стари tj dj съ к' г' е лишена отъ по-здрави основания.