3. Името на градъ Ямболъ.
Отъ Д. Ярaновъ.
Като разглежда географията на Идризи, доколкото тя засѣга Балканския полуостровъ, Томашекъ мимоходомъ споменава и за Ямболъ [1]. Споредъ него най-старото име на този градъ е Кабиле [2], въ началото на срѣднитѣ вѣкове се наричалъ Диосполисъ, [3] a отпосле — Диамполисъ. [4]
Още сѫщата година Иречекъ засегна въпроса за старото име на градъ Ямболъ по-подробно и изказа предположението, че Ямболъ се споменава едва отъ 10—14 в., отъ когато започва да се среща името Диамполисъ и Дамполисъ [5]. Споредъ Иречекъ
1. W. Tomaschek, Zur Kunde der Hämus Halbinsel, II, Die Handelswege im 12 Jahrh. nach der Erkundigung des Iebûsî. Въ Stzungsber. d Phil.-Hist. Classe d. Akademie, Wien, 1886, Bd. 113, стр. 322. Вѣроятно споредъ Atlas antiquus на Kiepert-a.
2. Вж. Itinerarium Antonini Augusti, ed. Porthey et Pinder, Berlin, 1848, стр. 77: Cabile; Claudii Ptolemaei Geographia, ed. Car, Muelleri, Paris, 1883, стр. 485; καβύλη; и други извори.
3. Вж. Hierocles, Synecdemus, ed. Parthey, Berlin, 1866, стр. 5; Δίσπολις : Въ notitiae episcopatuum (издадени заедно съ Synecdemus-a), стр. 72, 160, 179 и 195: Διόσπολις. Все по сѫщцото време, срѣдата на първата половина на VI вѣкъ, този градъ се споменава като епископско седалище и отъ хрониста Малала (вж. Joannis Malalae Chronographia. Bonnae, стр. 4367: Διὸς πόλεως τῆς Θρᾁκης = Διόσπολις) Три вѣка по-късно хронистътъ Теофанъ споменава пакъ за Διόσπολις (Theophanis Chronographia, Bonnae, t. I, стр. 27116), но пакъ като седалище на епископъ презъ първата половина на VI в.
4. Georgius Cedrenus, Hist., Bonnae, t. 11, стр. 59620: Δάμπολις; Annae Comnenae Alexiadis, Bonnae, t. I, стр. 3339 (lib. VIII, 2): Δάμπολις (въ нѣкои рѫкописи — Διαμπύας); Georgii Pachymeris, De Michaele et Andronico Palaeologis, Bonnae, t. II, стр. 5594 (lib. VI, 35 отъ De Andronico Palaelogo): Ὑάμπολις ; Joannis Cantacusemi Hist. Bonnae, t. I, стр. 29416, 32410, 4316, 46315,21, 4647: Διάμπολις ; Ив. Сакѫзовъ, Новооткрити документи отъ края на XIV вѣкъ за българи отъ Македония, продавани като роби, въ Македонски прегледъ, год. VII. кн. 2-3, стр. 48: Diamboli.
5. Соnst. Jirеčеk, Archäologische Fragmente aus Bulgarien, въ Archäolog.-epigr. Mitteilungen aus Oesterreich-Ungarn, 1886, t. X, стр. 135. Накратко за сѫщото вж. и въ неговитѣ Cesty ро Bulharsku, Praha, 1888, стр. 497-498 (Бълг. преводъ на Ст. Аргировъ, Княжество България, часть втора, Пѫтувания по България, Пловдивъ, 1899, стр. 676).
18
Кабиле не може да се отъждествява съ Ямболъ поради това, че първиятъ градъ споредъ итинерара на Aнтонинъ е билъ разположенъ на 79 римски мили отъ Одринъ, a Ямболъ е отдалеченъ отъ последния градъ само на 68 римски мили [1]. Споредъ Иречекъ, Кабиле се е намиралъ при Таушанъ-тепе [2]. Сѫщо тъй и Диосполисъ ме можелъ да се отъждествява съ Диамполисъ—Ямболъ, защото споредъ Синекдемуса на Hierocles-a Диосполисъ е спадалъ въ областьта Тракия, a пъкъ Диамполисъ изглеждало да е спадалъ въ областьта Хемимонтъ съ главенъ градъ Одринъ [3].
Докато твърдението, че Кабиле не може да се отъждествява съ Ямболъ, е напълно приемливо, другото твърдение, съ което се отхвърля идентификацията на Διοσπολις съ Διάμπολις е мѫчно да се подържа, защото нѣмаме никакво свидетелство, което да решава съ положителность, дали Ямболската область е влизала въ областьта Хемимонтъ или въ сѫщинска Тракия. И Амианъ Марцелинъ, и Хиероклесъ и Константинъ Порфирогенетъ поставятъ въ Хемимонтъ градове, разположени на югъ, изтокъ и североизтокъ отъ Одринъ, но не и градове на северъ или северозападъ отъ последния [4]. Важно е въ нашия случай и обстоятелството, че пловдивската епархия, както отбелязва и самъ Иречекъ, въ началото на срѣднитѣ вѣкове е допирала почти до самия Одринъ [5], значи вѣроятно източната ѝ граница е вървѣла по Тунджа, a пъкъ не е изключено на мѣста и да е прехвърляла тази рѣка, значи да е обхващала и мѣстото на днешния Ямболъ [6]. Известно е, отъ друга страна, че епархиялнитѣ
1. Jtiner. August, loc. cit.
2. Jireček, op. cit., стр. 134.
3. Jireček, op. cit., стр. 135.
4. Ammianus Marcellinus, ed. Car. Clark, Berlin, 1915, t. III, стр. 42710-13: Thracia . . . quam Filippolis (sic!) Eumolpias vetus, et Beroa amplae civitates exornant. post hanc Haemimontus Hadrianopolim habet... et Anchialon. Hieroclés Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum, ed. Parthey, стр. 4-5, 72-73, 160-162, 179-180, 195-196. Constantini Porphyrogeniti, De thematibus, Bonnae, t. III, стр. 478-12.
5. Jireček, op. cit., стр. 135; Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel, Prag, 1878, стр. 73.
6. До разрушаването на Кабиле на 378 год. последниятъ билъ седалище на епископъ, зависещъ, по всѣка вѣроятность, отъ пловдивския митрополитъ, тъй като Кабиле е билъ на дѣсния брѣгъ на Тунджа. Следъ разтурянето на Кабиле епископското седалище е било премѣстено въ съседния Диосполъ, като епископътъ е продължилъ да е подъ юрисдикцията на пловдивския митрополитъ, макаръ седалището му да е било вече на лѣвия брѣгъ на Тунджа. Че ще да се е случило подобно нѣщо, може да се заключава и отъ факта, че къмъ пловдивската митрополия се е числѣлъ и епископътъ на Маклели, която крепость е била на изтокъ отъ днешния Ямболъ. Вж. П. Мутафчиевъ, Къмъ църковно-историческата география на Пловдивско. (Въ Сборникъ въ честь на Пловдивския митрололитъ Максимъ, 1931, отд. гин., стр. 10).
19
и административнитѣ граници по онова време сѫ се съвпадали. Следователно, можемъ да приемемъ твърдението на Томашекъ, че Διόσπολις е старото име на Διάμπολις — Ямболъ, за напълно вѣроятно, да считаме, значи, че за Ямболъ се споменава още въ началото на VI в.
При изучване на преселническитѣ движения, които сѫ ставали въ Източна Тракия презъ последнитѣ два вѣка, става явно, че около 4/5 отъ днешнитѣ селища датиратъ едва отъ XVIII и XIX вѣкъ, и че и другитѣ не сѫ много по-стари. Изключение правятъ само градоветѣ, разположени на мѣста предопредѣлени отъ географскитѣ условия за градски центрове. По тѣзи мѣста сѫ възникнали градове още въ времето, когато се формиралъ градски животъ въ тази часть на Тракия: VII—VI в. пр. Хр. Достатъчно е за примѣръ да се спомене за Цариградъ и Одринъ. Едно такова мѣсто, удобно за основаване и развиване на голѣмъ градъ, е и мѣстото на днешния Ямболѣ, близу до завоя на Тунджа, гдето се събиратъ пѫтища отъ всички посоки. Ето защо a priori трѣбва да се заключава, че Ямболъ ще да е сѫществувалъ още преди VI вѣкъ и то като значителенъ градъ. За да се намѣрятъ доказателства за тови априорно предположение доста е да се обърнемъ къмъ изворитѣ за географията на Тракия преди VI в. сл. Хр., като спремъ вниманието си главно върху сведенията на Птолемея за тракийскитѣ градове, които той старателно изброява. Спирайки се върху всѣки единъ отъ тѣхъ, ще стигнемъ и до Καρπούδαιμον [1], споменаванъ единствено y Птолемея, мѣстоположението на който градъ до сега никой не се е опиталъ да фиксира точно. Споредъ Птолемей този градъ се е намиралъ близу до Τονζος, градъ, наричанъ така по името на рѣка Тунджа, намиращъ се нѣкѫде по срѣдното ѝ течение, и близу до Καβύλη. Дали този
1. Рtolemaeus, ed. cit., t. I, стр. 4825 (lib. III, cap. 11,7).
20
градъ Καρπούδαιμον не е Διόσπολις на Hierocles-a, Malala и Theophanes? Най-сигуренъ отгоооръ на този въпросъ ни дава името Καρπούδαιμον. To значи буквално „богъ на плода, на плодородието [1]. Такъвъ е билъ y траки и гърци богътъ Дионисий. Ето защо съ сигурность можемъ да предположимъ, че Καρπούδαιμον е описателно предаденото име на градъ Διονυσόπολις. Въ птолемеевата география имаме и други случаи, когато едно географско име се предава описателно. Така, напримѣръ, на северъ отъ Карпатитѣ и на северъ отъ сарматскитѣ планини Птолемей поставя между „малкитѣ" народи Ἀρσιῆται на северъ и Πιενγίται на югъ народа Σαβῶκοι, което име отговаря на зaбоци, сиречъ хора отъ другата страна на планината (Карпатитѣ — въ случая) или загорци [2]. На северъ отъ планината Певке, клонъ отъ Карпатитѣ, Птолемей поставя народа Τρανσμοντανοί [3]. Не може да има никакво съмнение, че съ това име е отбелязанъ народъ, или племе по-право, което се е наричало загорци [4]. Та именно този примѣръ съ описателно предаденото име на загорцитѣ ни позволява да мислимъ, че не е изключено и нѣкой градъ Διονυσόπολις [5] въ Тракия да е предаденъ въ птолемеевата Γεωγραφική ὑφήγησις не като „Дионисовъ градъ”, a описателно, като „градъ на бога на плодородието", по-кратко „богъ на плодородието", „богъ на плода" — καρπουδαίμων, отъ което следъ затъмняване на етимологията се е получило y преписвачитѣ καρπούδαιμον.
И така, твърде вѣроятно е, Ямболъ да е сѫществувалъ
1. He трѣбва да ни смущава, че е писано καρπούδαιμον вмѣсто Καρπούδαιμον, като знаемъ, че когато етимологията на една дума се затъмни, нейниятъ правописъ мѫчно се спазва. Ср. по-горе цитата отъ Amm. Marcellinus, гдето е писано Filippolis вмѣсто Philippopolis.
2. Ptolem., ed. cit., t I, стр. 425 (lib. III, 5,8).
3. Ptolem., ee. cit., t. I, стр. 426 (lib. II, 5,9).
4. Вж. Karl Möllenhoff, Deutsche Altertumskunde, Berlin, 1887, t. II, стр. 84—86. Макаръ y Птолемей да имаме случай, при който единъ народъ се споменава на две различни мѣста (напр. Ἰάζυγες при Азовското море и Ἰάζυγες Μετανάσται между Дунавъ и Тиса (Ptolem. ed. cit., t. I, стр. 440—441), не трѣбва да считаме съ положителность, че имената Σαζῶκοι и Τρανσμοντανοί, се отнасятъ до едно и сѫщо славянско племе, тъй като тъкмо между славянскитѣ племена имаме нѣколко случая, при които племена, нѣмащи нищо общо помежду си, носятъ еднакви имена.
5. Сѫществуването на градъ Διονυσόπολις въ Мизия (днешниятъ Балчикъ) не бива да ни смущава, като имаме на умъ, че има много други случаи, когато градове даже въ една и сѫща область носятъ еднакви имена.
21
още въ времето на императора Марка Аврелия (161—180 г. сл. Хр.), когато Птолемей е писалъ географията си, a може-би и по-рано [1], и се наричалъ Διονυσόπολις. По-късно въ християнско време, поради неразбиране значението на първата часть на името и поради постоянния стремежъ за съкращаване на думитѣ това име добило формата Διόσπολις [2]. Така го споменаватъ въ срѣдата на първата половина на VI вѣкъ едновременно Hierocles [3] и хронистътъ Malala [4]. Описвайки събитията отъ сѫщото време, три вѣка по-късно, въ началото на IX в. хронистътъ Теофанъ споменава града съ сѫщото име [5]. Доста по-късно, въ края на 11 в. — началото на 12 в. хронистътъ Кедринъ споменава отново нашия градъ подъ името Δάμπολις [6]. Ще да се е употрѣбявала обаче и формата Διὰμπολις, защото презъ първата половина на сѫщия 12 в. y историчката Αна Комнина четемъ ту Δάμπολις, ту Διάμπολις [7]. Доста по-късно нашиятъ градъ се споменава y историка Пахимеръ (отъ края на 13 в. — началото на 14 в.) съ още по-съкратено име Ὑάμπολις [8]. По-старото име обаче се задържало още известно време, защото се споменава и въ срѣдата и въ края на 14 в. [9]. Съ настаняването на турцитѣ съкратената форма Ιάμπολις се затвърдява, и вече въ 17 в. Хаджи-Калфа пише Janboli [10]. Отъ
1. Така би трѣбвало да смѣтаме, ако приемемъ предположението на Ludwig Schmidt (Gesch. d. deutschen Stämme bis zum Ausgange der Völkerwanderung, t. I, стр. 20), че Птолемей e преписалъ всичко отъ Марина Тирски.
2. Братя Шкорпилови (въ статията: Материали по археологията и антическата география на България, въ Пер. сп., кн. 21—22, стр. 524— 525) тълкуватъ това име като „градъ на Зевса". Това тълкуване е малко вѣроятно, защото ако съвременницитѣ бѣха схващали това име тъкмо въ този смисълъ, то едва ли е щѣло да се запази непромѣнено. Въ случая трѣбва да си спомнимъ за Яполония, преименувана на Созополъ.
3. Hierocles, ed. cit., стр. 5 и пр. Вж. по-горе заб. 3.
4. Вж. заб. 3 по-горе на стр. 17.
5. Вж. заб. 3 (с. 17).
6. Вж. заб. 4 (ib.).
7. Вж. заб. 4 (ib.).
8. Вж. заб. 4 (ib.) Предположението на Иречека (Archaeol. Epigr. Mitteil, t. X, стр. 135), че Пахимеръ е писалъ името на града по този начинъ, понеже го е идентифициралъ съ споменавания въ Илиадата едноимененъ градъ въ Фокида, се опровергава оть обстоятелството, че малко по-късно то става обикновеното име на града.
9. Вж. заб. 4 (ib.).
10. Mustafa Ben Abdalla Hadschi Chalfa, Rumeli und Bosna geographisch beschrieben. Aus dem Türkischen übersetzt J. Hammer. Wien 1812, стр. 53.
22
тази турска форма на името е днешната българска Ямболъ.
Обстоятелството, че y Кедрина четемъ само за Δάμπολις, a y Ана Комнина покрай Διάμπολις сѫщо тъй и Δάμπολις, показва, че въ началото на 12 в. това име ще да се е употрѣбявало редовно. И тъкмо името на Ямболъ въ този мy видъ е дало основание да се създаде и българска вариация, като първата часть на думата — Δαμπ е била уподобена на българската дума дѫбъ (чети: дъмп). Останалата часть на името — ολιν [1] е била схваната като именно окончание и заменена съ илин, по подобие на окончанието на други поселищни имена : Пловд-инъ (Пловдивъ) [2], Одринъ и др. По този начинъ се получила формата дѫбилин, която срещаме на надписа, намѣренъ отъ братя Шкорпилови въ 1885 год. въ турскитѣ гробища на градъ Ямболъ и датиращъ отъ срѣдата на 14 в. — 1357 г. [3] По-късно, следъ 74 години Константинъ Филисофъ, описвайки живота на сръбския деспотъ Стефанъ Лазаревичъ, разправя, че Муса, отивайки отъ Влашко за Одринъ, спрѣлъ при „Доубоулинѣ" [4] (имен. падежъ Доубоулин). Това име явно е руска. редакция на името Дѫбилинъ.
Тритѣ обстоятелства: 1) Съвпадането на имената Δάμπολις и Дѫбилинъ; 2) Намирането на споменатия надписъ въ ямболскитѣ
1. Селищнитѣ имена и сега и по-рано cѫ се употрѣбявали по-често въ винителенъ, отколкото въ именителенъ падежъ, та смѣтамъ че имамъ основание да взема въ случая тъкмо акузативното окончание.
2. За името му вж. Jireček, Cesty, стр. 95, Пѫтувания, стр. 133— 134 и Zum Namen Plovdin oder Plovdiv (въ Archiv f. slav. Philologie, Bd. XVI, 1894. стр. 594—600). По-старото българско име несъмнено е Пловдивъ (чрезъ Пльпьдивъ отъ Pulpudeva). Впоследствие, обаче, подъ влияние на окомчанието на гръцкото име Φιλιππούπολιν, се е получила струва ми ce, българската форма Пловдинъ, тъй както отъ Δάμπολιν се получило Дѫбилинъ и отъ ἁδριανούπολιν — Одринъ. Дали това разрешение на въпроса за името Пловдинъ е по-правилно отъ разрешението, което Иречекъ търси (Пѫтувания, стр. 133), могатъ да кажатъ езиковедитѣ.
3. Шкорпилови въ цит. статия погрѣшно четатъ на надписа Дабилин, вмѣсто Дѫбилин, както е въ сѫщность. (Надписътъ е въ Нар. музей инв. № 555).
4. Вж. y В. Jaгић, Константин Философ и његов живот Стефана Лазаревића, деспота српскога (въ Гласник срп. научног друштва, кн. XLII, 1875, стр. 293). Вж. сѫщо и y J. Шафарик, Живот деспота Стефана Лазаревића, великог кнеза српског (въ Гласник, кн. XI (XXVIII), 1870, стр. 412).
23
гробища и 3) Споменаването на Дѫбилинъ на пѫтя отъ Влашко за Одринъ, говорятъ достатъчно убедително, че българското име на днешния Ямболъ е било Дѫбилинъ. Интересенъ е обаче въпросътъ, защо турцитѣ сѫ възприели гръцкото, a не българското име на този градъ. Обяснението донѣкѫде може да се търси въ това, че Ямболско, както и по-голѣма часть отъ Източна Тракия, сѫ били обезлюдени, още по-точно обезбългарени следъ жестокитѣ татарски и турски набѣги презъ 13 и 14 в. [1]. Следователно турцитѣ сѫ научили и възприели мѣстнитѣ имена отъ малкото, останало по мѣстата си мѣстно градско инородно, главно гръцко население, каквото винаги е имало по голѣмитѣ градове на Тракия.
Накратко, казаното до тукъ би могло да се резюмира въ следната схема за развоя на името на града Ямболъ:
Съ възприемането на тази схема се разрешава и въпросътъ за града Καρπούδαιμον, споменаванъ единствено отъ Птолемея. Mannert [2], Forbiger [3] и Kiepert [4] най-старателно сѫ избѣгнали да се занимаватъ съ този градъ, a Müller, издательтъ на Птолемея, спирайки се ще не ще на този въпросъ, съ голѣма резерва се опитва да идентифицира Καρπούδαιμον съ Castra Rubra на певтингеровата карта, Castozobra на Ерусалимския итинераръ, съ Subzugara и Castra Jarba на Антониновия итинераръ и Καρτρα Ζαρβα на Прокопия [5]. Тази идентификация, придружена отъ самия ѝ авторъ съ нѣколко въпросителни, разбира ce, никого не може да задоволи. Явно е, че тѣзи сѫ имената
1. Една часть отъ българското население е избѣгала въ Балкана, вж. y Lj. Miletič, Das Ostbulgarische, Wien, 1903, стр. 10; — Старото българско население въ Сѣвероизточна България, София, 1902, стр. 35; друга часть била отвлѣчена и изтрѣбена. Вж. y Д. Ярановъ, Преселническо движение на българи отъ Македония и Албания къмъ източнитѣ български земи презъ XV до XIX вѣкѣ (вж. Мак. Прегледъ, год. VII, кн. 2—3, стр. 98—99). Часть отъ българитѣ, жители на самия Ямиболъ били заробени и продадени като роби чакъ въ Критъ (Вж. y Сакѫзовъ, loc. cit.).
2. Konrad Mannert, Geographie der Griechen und Römer. Landshut, 1812, t. VII.
3. Albert Forbiger, Handbuch der alten Geographie. Leipzig, 1848, t. III. Europa.
4. Heinrich Kiepert, Lehrbuch der alten Geographie. Berlin, 1878, crp. 329—330.
5. Ptolem., ed. cit., t. I, стр. 482.
24
на нѣкоя „Червена крепость", която нѣма нищо общо съ Птолемеевия Καρπούδαιμον.
Lubor Niederle, като говори за нападението на карпитѣ въ Балканския полуостровъ, казва, че свидетели за заселвани на Полуострова карпи ще да сѫ Vicus Carporum на Амиана Марцелинъ, Κάρπος на Константина Порфирогенетъ и Καρπούδαιμον на Птолемея. [1] Струва ми ce, че е изключено сѫществуването на каквато и да било връзка между последния споменатъ градъ и преселенитѣ на Полуострова карпи, защото споредъ самия Niederle карпитѣ за първи пѫть сѫ се прехвърлили на Балканския полуостровъ и то въ Мизия, едва на 214 год. [2], a пъкъ Птолемеевата георграфия е писана, както е известно, презъ времето отъ 161—180 година сл. Хр.
1. Lubor Niederle, Slovanské Starožitnosti. Praha, 1910. t. II2. стр. 325.
2. Niederle, цит. съч. t. II., стр. 107.