Македонски Прегледъ
Година
VIII, книга 3, София, 1933

 

3. Преселници отъ Македония въ Чепинското корито

 

Отъ Д. Ив. Ηикοвъ.

 

 

Безспорно, единъ отъ най-красивитѣ кѫтове у насъ е и Чепинското краище. Нѣма пѫтникъ, който, миналъ оттамъ, a да не се е възхитилъ отъ неговата хубость и да не е запазилъ дълбоки спомени за него. И нека се забележи, че Чепинското краище съ своя отличенъ климатъ, богати гори и термални води отдавна е привличало погледитѣ на много видни люде. Достатъчно е да споменемъ само, че намѣрениятъ римски каптажъ на старата каменска баня ни свидетелствува, какво и римляни сѫ търсили прохладата и термалнитѣ води на Чепино и сѫ го считали за отлично лѣтовище.

 

Презъ турското робство Чепино, бидейки мѫчнодостѫпно, не е имало щастието да бѫде посетено отъ пѫтешественици, които сѫ минавали презъ Българско и сѫ ни оставили ценни сведения отъ това време за нашитѣ земи. To е оставало твърде уединено та потурченото тукъ българско население е могло да загуби своето национално съзнание и да стане най-фанатиченъ привърженикъ на турцизъма и жестокъ врагъ на своитѣ сънародници християни, които най-страшно си изпатиха отъ помашкия фанатизъмъ и безумие въ Баташкото клане. Само единъ единственъ пѫтешественикъ презъ първата половина на 19. вѣкъ (1836 год.) Викеснелъ, може би само по една случайность, е миналъ презъ Чепино та ни дава малки сведения за него въ своето съчинение „Voyage dans la Turquie d'Europe", т. II. стр. 103 и 204, Paris 1868 год. Преди Викеснела обаче кратки сведения за Чепино намираме у попъ Константиновото описание на Пловдивската епархия отъ 1819 год., a двадесеть години следъ Викеснела татарпазарджичанинътъ Стефанъ Захариевъ въ много ценната си книга „Описание на Татаръ-Пазарджнишкѫ-тѫ-каазѫ", Виена 1870 год. стр. 27—29 и 66—69 ни даде доста много сведения за Чепино,

 

 

38

 

особено съ публикувания тукъ за първъ пѫть попъ Методиевъ разказъ за потурчването на чепинскитѣ българи (67), който остава до днесъ най-важенъ източникъ за историята на тази трагедия, [1] попълненъ отъ часть и отъ Голѣмо-Бѣловската хроника [2]. Отъ тѣзи хроники се вижда, че потурчването е станало къмъ 1657 год. презъ времето на султанъ Мохамедъ IV и великия везиръ Мохамедъ Кюпрюли (1656—1661). Презъ това време турцитѣ сѫ воювали съ венецианцитѣ, та е станало нужда самъ султанътъ да мине презъ Чепино за Разлога и оттамъ за Солунъ.

 

Отъ освобождението насамъ презъ Чепинското краище минаха съ научна цель мнозина наши учени па дори и чужди отъ разни клонове на науката. Нѣкои отъ тѣхъ отчасти го засегнаха въ трудоветѣ си, a други написаха специални съчинения за него. Професоръ Л. Милетичъ написа въ Периодическо списание кн. XVI, 1905 год. стр. 193—221, студия върху езика на чепинскитѣ помаци — „Фонетични особености на помашкитѣ говори въ Чепино". Въ тази студия биде изтъкнато, че помашкитѣ говори въ Чепино се отличаватъ съ много характерни, неизвестни до тогава особености.

 

Скоро излѣзе книгата на Ив. Батаклиевъ подъ заглавие „Чепино (Специално географски проучвания", печ. въ Годишникъ на соф. унив. кн. XXVI, 1 София, 1930 год.). Авторътъ подробно е посочилъ съчиненията, отъ които се е ползувалъ и които отчасть или изцѣло засѣгатъ Чепинското краище. Това е последенъ наученъ трудъ върху Чепинското краище. Въпрѣки че Ив. Батаклиевъ е засегналъ много въпроси отъ историко-археоложка гледна точка (да се има предъ видъ, че той е правилъ специално географски проучвания), все пакъ Чепино чака още изследовачи.

 

Моята задача тукъ е съвсемъ кратка и ограничена. Азъ си зададохъ за цель да проследя, кога и какви преселници сѫ

 

 

1. Къмъ епохата, когато се потурчили чепивскитѣ помаци, се отнася и главното масово потурчване на ловчанскитѣ помаци (вж. Л. Милетичъ, Ловчанскитѣ помаци).

 

2. Тази хроника биде пубикувана отъ Проф. П. Мутафчиевъ въ съчинението му „Стари градища и друмове изъ долинитѣ на Стрѣма и Тополница", стр. 73, София 1915 год. Преписъ на сѫщата тази хроника, съ малки различия, публикува Н. Начовъ въ сп. Бълг. Прегледъ, год. V кн. II, 149 сл.

 

 

39

 

навлизали въ Чепинското краище отъ Македония. Трѣбва да забележа, че селото Корово и Флоровскитѣ и Св. Петканскитѣ колиби не влизатъ въ крѫга на моята работа, понеже тамъ нѣма нито единъ македонски преселникъ (тамъ дори нѣма преселници и отъ България, съ изключение на 2—3 семейства въ село Корово, дошли отъ село Петричъ, Панагюрско). Моитѣ изследвания се отнасятъ изключително до жителитѣ на селата: Баня, Лъджене, Каменица, Ракитово, Костандово и Дорково.

 

Землището на Чепинското краище се пада изключително въ Родопитѣ. Сегашнитѣ му граници точно сѫ описани у Ив. Батаклиевъ. Чепино заема значителна часть отъ северозападнитѣ разклонения на Родопитѣ съ почти цѣлия басеинъ на р. Елидере. На западъ не започва отъ самото начало на Родопитѣ, a отъ долината на р. Яденица и Яврамова седловина и стига на изтокъ срѣдата на Баташкото поле и височинитѣ подъ него къмъ мѣстностьта Св. Константинъ. На северъ презъ ридоветѣ Милеви скали и Каркария се намира въ съседство съ Пазарджиското поле, a на югъ опира на главното родопско било и масива Сютка, които го отдѣлятъ отъ Разлога и Доспатското краище. Днешнитѣ граници на Чепино съвпадатъ съ старитѣ му граници, които ни описва Хр. П. Константиновъ [1] възъ основа на единъ турски документъ съ дата 1. Шевалъ Мюхаремъ 1068 = 1658 г., собственость на с. Костандово. Споредъ този документъ чепинскитѣ села образували отдѣлна нахѝя (подоколия) и били вакъфъ на нѣкой си паша отъ Одринъ, комуто били дадени отъ султанъ Сюлейманъ. Въ тѣзи си граници Чепино заема по въздушна линия една дължина въ почти западно-източна посока между Велиица и Визир-тепе отъ 38 клм., a широчина въ северо-южна посока между връхъ Млѣкоевица и рида Милеви скали и Сютка — 27.6 клм. Пространството на Чепино въ тѣзи граници е 661.872 кв. клм. (Батаклиевъ, ц. с. стр. 10).

 

Следъ потурчването на българитѣ въ Чепинско, Баня става срѣдище на турцизъма въ Чепино и освобождението го заварва като най-голѣмо и многолюдно помашко село. Оттукъ се е пръскало най-много турска култура, a оттукъ сѫ излѣзли и най-голѣмитѣ главорѣзи и водители на Баташкото клане. И право се

 

 

1. Хр. П. Константиновъ, Чепино. Едно българско крайще въ северозападнитѣ разклонения на Родопскитѣ планини, вж. Сб. за Н. Ум. наук. и кн., т. 3, 1890 год.

 

 

40

 

предава, че полудивитѣ помаци по това време отъ Флоровскитѣ и другитѣ колиби, които сѫ познавали само Баня и сѫ чували за Стамбулъ, сѫ мислили, че следъ Стамбулъ по голѣмина е идвало селото Баня.

 

Вѣрскиятъ антагонизъмъ, който се е развилъ съ най-голѣма сила между българо-християнитѣ и помацитѣ, е ималъ голѣмо значение за взаимнитѣ отношения между отдѣлнитѣ села въ Чепино. Въпрѣки че по предание много родове отъ помацитѣ съ християнски родове се знаели за роднини, като напр. Каменскитѣ родове Мичовци, Шульовци и Ташчиовци съ едноименнитѣ отъ с. Корово, Синаповци отъ с. Баня съ едноименния родъ отъ с. Каменица, Будниковци отъ с. Лъджене съ Аризановци отъ с. Каменица и др., все пакъ омразата едни къмъ други, поради вѣрскитѣ различия, е била голѣма, a помацитѣ се считали истински господари на българо-християнитѣ. Известно е, че помацитѣ съ приемането на мохамеданството сѫ изгубили своето народно съзнание, та дори и днесъ тѣ мислятъ, че всѣки, който е мохамеданинъ, е турчинъ. Всичко това е станало причина, че нито едно християнско семейство до освобождението ни не е смѣело да се засели срѣдъ помашкото население или пъкъ обратно. Ето защо виждаме, че до осзобождението не намираме никакво смѣсване на помашко съ българо-християнско население въ чепинскитѣ села: Каменица даже и до днесъ не е позволила да се засели тамъ помакъ, a въ Корово, Лъджене, Дорково и Баня до освобождението никакъ не намираме българо-християни. Малко по-другояче е било въ с. Ракитово. Тамъ се заселили българо-християни много отдавна преди освобождението, но не въ помашката, a въ долната, българо-християнска махала, но и тукъ дветѣ махали живѣели сѫщо така отдѣлно, безъ да си смѣсватъ кѫщитѣ.

 

Следъ освобождението вече размѣстване на населението въ чепинскитѣ села става бърже и значително: много каменчани се преселили въ с. Лъджене, a преселници наченали да идатъ и отъ Батакъ, Пазарджикъ и околностьта му, отъ Панагюрище и Пещера и най-много отъ Македония. Само с. Корово останало малко засегнато отъ преселници, — тукъ има заселени 2—3 семейства отъ с. Петричъ, панагюрско, докато най-голѣми промѣни въ това отношение сѫ претърпѣли селата Лъджене, Баня, Ракитово, Костандово и Дорково. За това има и икономически причини: използуването на богатитѣ гори на Чепино, a

 

 

41

 

най-много — исторически: изселването на помашкото население въ Мала-Азия отъ една страна и отъ друга прииждането на бѣжанци следъ македонското Илинденско въстание (1903 год.), освободителната балканска война па дори и всеобщата, следъ всѣка отъ които македонски преселнически вълни една следъ друга заливатъ Чепинското корито [1].

 

Ще съобща сега за всѣко чепинско село поименно македонскитѣ преселени родове заедно съ броя на коренитѣ, отъ които се представлява всѣки родъ.

 

Сведенията, които давамъ, азъ лично събрахъ като посетихъ Чепинско съ научна цель презъ 1930 г.

 

 

Въ с. Баня.

 

Първитѣ преселници въ с. Баня идватъ изключително отъ Македония. Презъ пролѣтьта 1888 год. тукъ се заселилъ родътъ Главееви отъ с. Якоруда, разложко, който днесъ се представлява отъ 2 корена. Презъ лѣтото и есеньта сѫщата година идватъ: Гушавилови 3 кѫщи пакъ отъ с. Якоруда; Ищеви 3 к. отъ с. Кресна, мелнишко; Петрови 2 к. отъ сѫщото с. Кресна; Томови (Терзиеви) 2 к. отъ с. Годлево, разложко; Васеви 1 к. отъ с. Бѣлица, разложко; Стаматови 1 к., Москови 3 к., Узунови 1 к., Груеви 1 к., Гаргови 1 к., Петкови 1 к. всички отъ с. Обидимъ, неврокопско; Велко Филиповецъ 1 к. отъ с. Филипово, неврокопско; Дуреви 1 к. отъ с. Драглище, разложко и Джолеви 1 к. отъ гр. Мехомия. Преди тѣзи родове обаче къмъ 1896 г. сѫ придошли тукъ въ съвсемъ напреднала възрасть Сава Радоновъ отъ с. Голиева-Баня, разложко, Димитъръ Велковъ отъ с. Обидимъ, неврокопско и Георги Грънчара отъ с. Голиева-Баня, разложко; тѣ работѣли своитѣ занаяти: първиятъ бояджийство, вториятъ — овчаръ-наемникъ, a третиятъ — грънчарство. Семействата имъ до заселването на горнитѣ родове живѣели въ с. Каменица, понеже животътъ между помацитѣ билъ още невъзможенъ. Днесъ тѣхни потомци сѫ: Велкови 3 к., Радонови 2 к. и Грънчарови 1 к.

 

 

1. Преселницитѣ се настанявали главно въ кѫщитѣ на изселилитѣ се помаци, като закупували и тѣхния полски имотъ. Прави впечатление, че нѣкои отъ онѣзи преселници, които се настаиили въ такива кѫщи, наченали да носятъ и родовитѣ прѣкори на бившитѣ помаци-стопани на тѣзи кѫщи, каквото нѣщо срѣщаме въ с. Ракитово.

 

 

42

 

Презъ 1889 год. се заселватъ Богомилъ Партеневъ 1 к. отъ с. Годлево, разложко; Трендафилъ Костовъ 1 к. отъ с. Филипово, неврокопско; Паланови 3 к. отъ с. Обидимъ, неврокопско; Бояджиеви 1 к. отъ с. Якоруда, разложко; Пукневи 1 к. отъ с. Горно-Драглище, разложко, a на другата година идватъ: Цвѣткови 3 к. отъ с. Кресна, мелнишко; Сачкови 2 к. отъ с. Бѣлица, разложко; Юрукови 1 к., Пуледжанови 2 к., Весйови 1 к. и Пръкови 2 к. отъ гр. Мехомия; Мицинови 2 к. и Даскалови 2 к. отъ с. Обидимъ, неврокопско.

 

Отъ 1891 год. до Доспатското въстание въ 1895 год. сѫ придошли: Самарджиеви 3 к. и Палигорови 3 к. отъ гр. Мехомия; Ихтиманскитѣ 3 к. отъ с. Бѣлица, разложко; Саво Георгиевъ 1 к. и Праматарови 3 к. отъ с. Елешница, разложко; Дурчови 1 к. отъ гр. Банско и Стоянъ Тупановъ 1 к. отъ с. Гостунъ, неврокопско.

 

Отъ Доспатското въстание до Илинденското въстание 1903 год. сѫ дошли: Илия Грънчаровъ 1 к. и Якимъ Цоковъ 1 к. отъ с. Бѣлица, разложко; Никола Карчиновъ 1 х., Иванъ Дункинъ 1 к., Симеонови 3 к., Вецови 2 к., Никола Пулинъ 1 к., Юрукови 2 к., Кондевци 2 к., Шаински 1 к., Ат. Лачадински 1 к. и Марко Златаревъ 1 к. отъ гр. Мехомия; Ковачеви 2 к., Езекилъ Бориковъ 1 к. и Костадинъ Рачевъ 1 к. отъ с. Голиева-Баня, разложко; Георги Заревъ 1 к., Тодоръ Бояджиевъ 1 к., Илия Софевичинъ 1 к., Иванъ Шарковъ 1 к., Иванъ Бандаковъ 1 к., Кръстю Фидевъ 1 к., Димитъръ Девесиевъ 1 к., Илиеви (Мутафчиеви) 2 к. и Касапови 2 к. отъ с. Елешница, разложко; Сирилещови 3 к., Ушеви 2 к. и Фурнаджиеви 2 к. отъ гр. Банско; Петъръ Кърката 1 к. отъ с. Кременъ, неврокопско; Гърбови 1 к. отъ с. Осеново, неврокопско; Парекьови 2 к., Георги Аврамовъ 1 к., Чопеви 2 к., Чореви 1 к. и Иванъ Якимовъ 1 к. отъ с. Обидимъ, неврокопско.

 

По време на Илинденското въсгание: Петъръ Калояновъ 1 к. и Боянови 3 к. отъ с. Долно-Драглище, разложко; Рабаджиеви 2 к. отъ гр. Банско; Клечарови 5 к., Марикови 2 к., Атанасъ Норовъ 1 к., Георги Сакиевъ 1 к., Германови 3 к., Митаръ Зелевъ 1., Сеизови 2 к., Филипови (Узунови) 1 к., Ланджови 1 к., Аризанъ Дрънката 1 к., Дигимаркови 1 к., Келеви 3 к., Иванъ Бакара 1 к., Никола Станудинъ 1 к., Бѣлцови 4 к., Илия Мичевъ 1 к., Георгиеви 2 км Дончови 3 к., Гаджови 3 к., Кангьови 2 к., Арнаутскитѣ 3 к. и Атанасъ

 

 

43

 

Андриевъ 1 к. отъ с. Обидимъ, неврокопско; Иванъ Керемидчията 1 к. отъ С. Бачеаи, разложко; Никола Газяновъ 1 к. отъ с. Годлево, неврокопско; Илия Гръчковъ 1 к., Коце Радоловъ 1 к. и Ушеови 2 к. отъ с. Кременъ, неврокопско.

 

Презъ 1904—1905 год.: Христо Тричковъ 1 к. отъ с. Бѣлица, разложко; Колчагови 2 к. отъ гр. Банско; Георги Ласковъ 1 к. и Радичеви 3 к. отъ с. Обидимъ, разложко и Бизеви 1 к. отъ гр. Банско.

 

Презъ 1910—1914 год.: Коце Радинъ 1 к., Никола Тодевъ 1 к., Коце Скабринъ 1 к., Лазаръ Янчевичанъ 1 к., Димитъръ Берговъ 1 к. и Петъръ Бахановъ 1 к. отъ гр. Банско: Кръстю Ковачевъ 1 к. отъ с. Долно-Драглище, разложко; Паскалеви 2 к. и Бандеви 1 к. отъ с. Елешница, разложко; Хаджи Попови 1 к. отъ гр. Банско; Ботушанови 2 к., Малчеви 1 к. и Карааризанови 1 к. отъ с. Обидимъ, неврокопско; Спасъ Тупановъ 1 к. и Стоилъ Бѣлевъ 1 к. отъ с. Гостунъ, неврокопско; Василъ Сазовъ к. отъ гр. Кавацарци; Маринъ Тодоровъ 1 к. и Георги Шумановъ отъ с. Горно-Броди, сѣрско; Петъръ Рѫжовъ 1 к. и Бѣгови 1 к. отъ с. Кърчово, демиръ-хисарско; Свещ. Стоянъ попъ Николовъ 1 к. отъ с. Сингелово, демиръхисарско.

 

Отъ Европейската война до днесъ: Димитъръ Трандафиловъ 1 к. отъ с. Гостунъ, неврокопско; Георги Тепегьозовъ 1 к. и Ганеви 2 к. отъ с. Горно-Броди, сѣрско; Юрданъ Девесиевъ 1 к. отъ с. Елешница, разложко; Костадинъ Бозаджиски 1 к. отъ гр. Банско и Иванови (Коцревски) 1 к. отъ с. Лазарополе, дебърско.

 

 

Въ с. Лъджене.

 

Въ с. Лѫджене преселници отъ Македония почнали да идватъ още по време на нашето освобождение. Тогава сѫ дошли: Бакърджиеви 2 к. отъ с. Голиева-Баня, разложко; Даскалови 2 к. отъ с. Горно-Драглище, разложко и Бояджиеви 1 к. отъ с. Голиева-Баня, разложко.

 

Приблизително презъ 1886 год. се заселватъ родоветѣ: Невенови 2 к., Иванъ Тасевъ 1 к., Никола К. Поповъ 1 к., Кръсто Благоевъ (Фръндевъ) 1 к. и Ангелъ Савозъ 1 к. отъ с. Елешница, разложко; Масларови 4 к. отъ с. Якоруда, разложко и Бунищови 1 к. отъ с. Голиева-Баня, разложко.

 

 

44

 

Отъ 1890 год. до Доспатскито въстание (1895 год.): Пантовци (Чолакови) 2 к. отъ с. Горно-Драглище, разложко; Костадинъ Рачевъ 1 к. отъ гр. Мехомия; Георги Банскалията 1 к. отъ гр. Банско; Голомеови 2 к., Кадурини 1 к., Малчеви 1 к., Шумлеви 1 к., Бокове 2 к., Иванъ Чолевъ 1 к., Иванъ Матевъ (Исйовъ) 1 к., Бучкови 1 к., Даскалови 2 к., Пендева 1 к., Бозаджиови 1 к., Свещ. Георги Байовъ 1 к. и Ботушанови 2 к. отъ с. Якоруда, разложко.

 

Отъ Доспатското въстание до Илинденското въстание включително: Никола Бошковъ Сапунджията (Висйовъ) 1 к., Атанасови 3 к., Лазарови (Алексови) 4 к., Бориковци 1 к., Полупкови 2 к., Катошеви 1 к., Щереви 1 к. и Кехайови 1 к. отъ с. Голиева-Баня, разложко; Георги Колевичинъ 1 к., Христо Бицинъ 1 к. и Пичови 1 к. отъ гр. Мехомия; Колчагови 3 к., Пицини 1 к., Улевинови 1 к., Анте Лазаровъ 1 к., Баракови 2 к. и Никола Минковъ (Сандъкчията) 1 к. отъ гр. Банско; Пскови 1 к., Атанасъ Милановъ 1 к. и Георги Савовъ Катранджията отъ с. Елешница, разложко; Яткови 1 к. и Георги Фурнаджиевъ 1 к. отъ с. Горно-Драглище, разложко; Караиванови 1 к., Расолкови 4 к., Пръчикапови 1 к., Теофилови 4 к. и Васеви 3 к. отъ с. Бѣлица, разложко; Атанасъ Бѣлцовъ 1 к., Иванъ Радоновъ 1 к. и Благо Гаджановъ 1 к. отъ с. Обидимъ, неврокопско; Стоянъ Джаджеровъ 1 к. и Дим. Стоименовъ 1 к. отъ с. Ксвачевица, неврокопско; Пенкини 1 к., Денизови 2 к., Георги Ст. Пасковъ 1 к., Костови 2 к., Петкови 2 к. и Шoпови (Ангелови) 2 к. отъ с. Осихово, неврокопско; Димитъръ Стефановъ 1 к. отъ гр. Старчище; Иванъ П. Николовъ (Опашковъ) 1 к. отъ гр. Мехомия; Кюрчиеви 4 к., Качореви 2 к., Шаламанови 3 к., Клешкови 3 к., Бѣличнови 3 к., Дзиврапанови 3 к., Вардеви 2 к., Пицови 1 к., Цинцеви 1 к., Юргакьови 1 к., Джеджорови 1 к. и Дим. Гугаловъ 1 к. отъ с. Якоруда, разложко; Никола Белешковъ 1 к. отъ с. Годлево, разложко.

 

Около 1905 г.: Хаджи Попови 2 к. отъ гр. Банско; Юрданъ Стойчевъ 1 к., Гапе Видиновъ 1 к. отъ с. Горно-Драглище, разложко и Ст. Паланковъ 1 к. отъ с. Елешница, разложко.

 

Отъ Балканската до европейската война: Ланджови 3 к., Златеви 2 к. и Параско Ангеловъ 1 к. отъ с. Клепушна, зиляховско; Тодоръ Атанасовъ Стоиловъ 1 к. отъ с. Скрижево, зиляховско; Иванъ Г. Кулгомановъ 1 к. отъ с. Ореховецъ,

 

 

45

 

сѣрско; Илия Костадиновъ 1 к. отъ с. Дутлий, сѣрско; Чакърови 1 к. отъ гр. Банско.

 

Презъ 1929 г. се заселва въ с. Лѫджене и единъ коренъ отъ рода Иванови (Кощревски) отъ с. Лазарополе, дебърско. Отъ този родъ има два корона въ с. Голѣмо-Бѣлово, т.-пазарджишко [1] и единъ въ с. Баня, когото вече споменахме.

 

 

Въ с. Каменица.

 

Въ с. Каменица, което е българо-християнско село, намираме преселници отъ Македония много по-рано отъ освобождението, като напр. родътъ Балтаджиеви 4 к. отъ с. Горно-Драглище, разложко, дошълъ около 30 г. преди освобождението, a около последното идватъ: Самарджиеви 3 к. отъ гр. Банско; Чолакови 2 к. отъ Горно-Драглище (разложко); Стефанъ Марковъ 1 к. отъ с. Осеново (неврокопско); Цòпанови 1 к., Маноиловци 1 к. и Давидовци 2 к. отъ с. Голиева-Баня (разложко); Гушевилови 1 к. отъ с. Якоруда (разложко).

 

Отъ Доспатското до Илинденското въстание: Захари Джеджоровъ 1 к. отъ с. Якоруда (разложко); Мисаилъ Григоровъ 1 к. о:ъ с. Горно-Драглище (разложко); Милошеви 2 к. и Георги Ботковъ 1 к. отъ с. Якоруда (разложко); Кръстьо Гешовъ 1 к. отъ с. Годлево (разложко); Стамберовци 2 к. и Георги Т. Сейменовъ 1 к. отъ с. Елешница (разложко).

 

 

Въ с. Ракитово.

 

И въ с. Ракитово намираме преселници отъ Македония много по-рано отъ освобождението, но настанени тогава въ българо-християнскато махала. Родътъ Тупарови 10 к. отъ с. Якоруда (разложко) е най-рано преселенъ тукъ македонски родъ. Първиятъ неговъ родоначалникъ се е наричалъ Вельо и ще се е заселилъ въ Ракитово приблизително 60—70 г. преди освобождението, защото неговиятъ синъ Тодоръ е умрѣлъ презъ 1897 г. на 100 год. възрасть. Преди освобождението е дошълъ и родътъ Мечеви 6 к. нейде отъ Македония, но откаде и кога, не се знае. Преди освобождението сѫ дошли и родоветѣ: Андонови (Каназирски) 7 к. отъ гр. Мехомия; Костови (Люткови) 2 к. отъ с. Бѣлица (разложко); Хаджи Попови

 

 

1. Вж. статията ми въ в. „Македония" — Преселници отъ Македония", брой 1199 отъ 15 октомврий 1930 г.

 

 

46

 

3 к. отъ гр. Банско; a около десетина години следъ освобождението: Зигарови 4 к., Бебечеви 5 к., Недѣлчеви 1 к., Левтерови 3 к. и Дрѣнкови (Димови) 2 к. отъ с. Човачево (неврокопско); Димитъръ Г. Велевъ 1 к. отъ с. Гостунъ (неврокопско); Атанасъ Шелевъ 1 к. отъ гр. Мехомия.

 

Отъ 1890 г. до Илинденското зъстание: Кръстьо Георгиевъ 1 к. отъ с. Елешница (разложко); Георги Чечевъ 1 к. и Спасови 4 к. отъ гр. Мехомия; Петъръ Бояновъ 1 к. отъ с. Долно-Драглище (разложко); Георги Филиповъ 1 к. отъ с. Тешово (неврокопско); Микови 1 к. отъ гр. Банско; Грозденови 4 к. отъ с. Доленъ (неврокопско); Дим. Голомеовъ 1 к. и Ташеви (Златареви) 5 к. отъ с. Якоруда (разложко); Баракеви 2 к. отъ с. Скребатно (неврокопско); Исакови (Порязови) 2 к., Ангелъ Прикоповъ 1 к. и Георги Куртевъ 1 к. отъ с. Ковачево (неврокопско).

 

Около 1908 г. идва Георги Марковъ (Астинъ) 1 к. отъ с. Якоруда (разложко), живѣлъ преди това нѣколко години въ гр. Казанлъкъ.

 

Презъ 1913 г.: Димитъръ Ивановъ (Стоянкинъ) 1 к. отъ с. Виница (кочанско); Спиро попъ Василевъ 1 к. отъ с. Липецъ, (кочанско); Недѣлчо Цвѣтковъ (Марковъ) 1 к. отъ с. Бинечъ, (скопско); Кост. Зепковъ 1 к. отъ с. Горенци (зиляховско); Кост. Иванчовъ 1 к. отъ с. Бѣлотинци (драмско); Палячкови 2 к. (единиятъ коренъ е дошълъ преди Илинденското въстание) отъ с. Горно-Броди (сѣрско); Тодоръ Келпековъ 1 к., Георги Динковъ 1 к. и Стойо Лолутовъ 1 к. отъ с. Търлисъ (неврокопско); Савкови 2 к., Ив. Родевъ 1 к., Варламови 2 к., Бангееви 2 к.. Томови 2 к., Петъръ Запревъ 1 к., Дим. Зайковъ 1 к. и Никола Симеоновъ 1 к. отъ с. Г.-Броди (сѣрско).

 

Отъ европейската война насамъ: Георги Кабаковъ 1 к., Стоилъ Розевъ 1 к., Киро Пачаловъ 1 к. и Велеви 2 к. отъ с. Ковачево (неврокопско); Ив. Софевичинъ 1 к. отъ с. Елешница (разложко); Попъ Иванови (Чолакови) 2 к. (единиятъ отъ тѣзи корени е дошълъ още презъ 1902 г. отъ с. Долно-Драглище, разложко).

 

 

Въ с. Костандово.

 

Преселници отъ Македония въ с. Костандово намираме едва отъ 1908 г.: Дим. К. Бараковъ 1 к. отъ с. Скребатно (неврокопско); Мутафови 2 к. и Кост. Караасански 1 к. отъ

 

 

47

 

с. Осеново (неврокопско) и Стоиіменъ Чолевъ 1 к. отъ с. Скребатно (иеврокопско).

 

Отъ 1911 — 1916 г.: Янкови 2 к. отъ с. Голиева-Баня (разложко), Георги Думковъ 2 к. отъ с. Горно-Броди (сѣрско); Йосифъ Илиевъ 1 к., Илия Ст. Графовъ 1 к., Илия Ив. Божовъ 1 к. и Димо Каракехаовъ 1 к. отъ с. Скребатно (неврокопско); Гардански 3 к. и Христо Стоиловъ 1 к. отъ с. Осеново (неврокопско); Илия Буровъ 1 к. отъ с. Гостунъ (неврокопско); Атанасъ Бояджиевъ 1 к. отъ с. Клепушна (зиляховско); Ив. Минковъ 1 к. и Петъръ Загоричинъ 1 к. отъ гр. Банско; Стоименъ Динчевъ 1 к. отъ с. Гостунъ (неврокопско); Георги попъ Кировъ 1 к. отъ с. Елешница (разложко) и Ангелъ Гълѫбовъ 1 к. отъ с. Осеново (неврокопско).

 

Презъ 1918 г.: Кръстьо Чанковъ 1 к., Ив. Тричковъ 1 к., Петъръ Бояджиевъ 1 к., Никола Тошковъ 1 к., Каранфилъ Шарковъ 1 к., Юрданъ Бѣлевъ 1 к. и Софевичини 2 к. отъ с. Елешница (разложко).

 

Отъ 1929 г. до днесъ: Христо Йочевъ 1 к. отъ с. Голиева-Баня (разложко), Ив. Харисковъ 1 к. отъ гр. Старчище и Иванъ Туфановъ 1 отъ с. Гостунъ (неврокопско).

 

 

Въ с. Дорково.

 

Най-рано преселенъ родъ въ с. Дорково отъ Македония намираме отъ 1901 г.: Петреви 2 к. отъ с. Варошъ (прилепско).

 

Презъ 1914—1915 год.: Атанасъ Лаз. Тотуовъ 1 к. отъ с. Годлето (разложко); Борисъ Телевъ 1 к. отъ с. Добърско (разложко); Зарко хаджи Поповъ 1 к. отъ гр. Банско и Свещ. Фоте попъ Миновъ 1 к. отъ с. Клепушна (сѣрско).

 

Отъ 1921—1927 год.: Пейо Илиевъ Мирчевъ 1 к. отъ с. Турбалукьой, (Деде-агачко); Илия Шошевъ 1 к. отъ с. Осеново (неврокопско); Дим. Панайотовъ 1 к. отъ с. Клепушна (сѣрско); Дим. Тандевъ І к. отъ с. Горно-Драглище (разложко); Георги Гърбевъ 1 к. и Илия Трендафиловъ 1 к. отъ с. Осеново (неврокопско); Иванъ Кост. Мутафчиевъ 1 к. отъ с. Баница, (сѣрско); Иванъ Д. Терзиевъ 1 к. отъ с. Гостунъ, (неврокопско) и Аврамъ Д. Балабановъ 1 к. отъ с. Баница (сѣрско).

 

Отъ гореизложеното се вижда, че преселници отъ Македония има най-много въ селата Баня, Лъджене и Ракитово. Въ първитѣ две села македонскитѣ преселници представляватъ абсолютно мнозинство спрямо другото население. Тукъ българо-

 

 

48

 

мохамедани сѫ останали много малко, a и преселницитѣ отъ другаде сѫ сѫщо така малко въ сравнение съ македонцитѣ. Така че тѣзи две села — Баня и Лъджене — могатъ да се считатъ напълно помакедончени, което може да се види не само отъ броя на македонцитѣ, но и отъ духовното влияние, което сѫ указали тѣ върху другото население. Днесъ Баня и Лъджене сѫ твърде хубави и подредени — по градски образецъ — села, a съ чудната якорудска носия младитѣ момичета украсяватъ веселитѣ хорà на мегдана и улицитѣ. Това всѣки лѣтовникъ или случаенъ минувачъ знае. Якорудската моминска носия обичатъ и момитѣ отъ с. Каменица, a така сѫщо и отъ другитѣ села.

 

Bъ с. Ракитово, ако е дума за преселници отвънъ, македонцитѣ сѫщо представляватъ мнозинство; сѫщото може да се каже и за останалитѣ села.

 

За да се види, какъ е нараствало населението въ чепинскитѣ села отъ 70 години насамъ, прилагамъ накрай и една сравнителна таблица, въ която вписвамъ: сведенията за броя на населението отъ времето на Ст. Захариевъ, които той ни дава въ цитираната вече негова книга, отъ първото преброяване на 1880 г. и отъ последното на 31. XII. 1926 г.

 

[[ Общини, Споредъ Стефанъ Захариевъ, Споредъ преброяването на 1880 г. [1], Споредъ преброяването на 31.XII. 1926 г. [2]

Дорково, Костандово, Корово, Каменица, Лѫджене, Баня, Ракитово ]]

 

 

1. Главна дирекция на статистиката, Списъкъ на населенитѣ мѣста въ царство България отъ Освобождението (1879) до 1910 г., стр. 27, 162, 226, 267, 269, 305 и 404, София 1921 г.

 

2. Главна дирекция на статистиката, Списъкъ на населенитѣ мѣста въ царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1926 г., София 1930 г.

 

3. За останалитѣ народности не отдѣлихъ графа, защото тѣ сѫ много малко пъкъ и не представляватъ интересъ за нашитѣ проучвания.

 

4. Отъ тѣхъ 300 българо-християни и 260 помаци.

 

5. Отъ тѣхъ 80 помашки и 40 българо-християнски.

 

[Back to Index]