Три български евангелия съ гръцко писмо на долновардарско наречие
Л. Милетичъ.
Българското население около Солунъ, колкото и да е било непросвѣтено и крайно потискано отъ турци и гърци, за чудо е запазвало доста силно народно съзнание та всѣкакъ е противостояло въ борбата си за самосъхранение. Обнародванитѣ животописни бележки на Дѣдо Трайко отъ с. Ватилъкъ (вж. Мак. Прегледъ год. VIII, кн. 1) донегде даватъ понятие за духовното и материялно сьстояние на тѣзи наши еднородци въ Солунско презъ миналия вѣкъ. Забележително е, че тъкмо въ тая потисната срѣда, гдето гръцката писменость изключително ce е налагала, ce е развила въ по-голѣми размѣри българска книжнина съ гръцко писмо. Безъ съмнение това най-вече ce длъжи на културното влияние на близкия Солунъ, гдето още въ 1833 година ce отваря първата българска печатница на Теодосий Синаитски, родомъ отъ Дойранъ а сѫщо тъй и на влияние на наши монаси отъ близката Св. Гора. Въ 1852 год. ce е печатало въ Солунъ едно българско недѣлно евангелие съ гръцко писмо, писано по говора на село Кониково (въ Ениджевардарската околия) по дѣсния брѣгъ на Вардаръ. Отъ това евангелие за жалость сѫ запазени само първитѣ два листа. На заглавния листъ, отъ който притежавамъ фотография, [1] по-долу възпроизведена, е казано (cъ гръцки букви):
„Евангелие на Господа Бога и спаса нашего Исyса Христа, сига ново типосано на богарски йезик за секоа неделя от година до година со рет. Преписано и диоторисано от мене Павел иромонах, божигробски протосингел, родом Воденска епархия от село Koниково. Солон, щампа Кирякова Държилен 1852."
Госп. проф. Йорд. Ивановъ. който въ своитѣ „Български старини Македония” (вж. II. изд. 1931, стр. 183) дава кѫсъ образецъ отъ Кониковското евангелие, съобщава, че този Павелъ Божигробски е билъ нѣкогашенъ калугеръ отъ Зографския светогорски манастиръ. Езикътъ на преведеното отъ него евангелие, представлява богать диялектоложки материялъ, за жалость, сега загубенъ, ако още негде не ce намѣри по-пъленъ екземпляръ отъ това евангелие.
За щастие добре ce запазили въ рѫкописъ други два евангелски превода съ гръцко писмо пакъ отъ Долновардарско по говора на българитѣ въ селото Колакия, близу до Солунъ, при устието на Вардаръ. Единъ отъ двата рѫкописа, сьдържащъ недѣлно евангелие, е притежание на проф. Йорд. Ивановъ, намѣрилъ го въ Солунъ въ 1907. Отъ заглавния листъ, отъ който г. Ивановъ дава факсимиле (ц. с. 192), се вижда, че го е писаль Евстатий Киприади, който може да е билъ учитель въ селото Колакия. Цѣлиятъ надсловъ гласи:
„Господ(и)ново и сфетaго евангèлио на бòга нашаго голèмата цръ̀кфа християноф, искàрено на бугàрцко изикь, тувèшно збòр на Вардаріа, за уф недèлите, съ̀ти, зи гудѝната и за съ̀ти прàзницити големите, за цèла годѝна за литургѝята. Cà пѝсало ут Евстàтио Киприади уф селòто Колакѝя на 30 ноèмврио мèсиц, 1863."
1. Тоя заглавенъ листъ е получилъ въ Солунъ покойниятъ А. Стоиловъ, както е отбелязалъ той на самия листъ, отъ нѣкой си Василъ Христовъ отъ село Мачуково (Гевгелийско) на 18. I. 1892 год.
174
Въ своето издание „Два български рѫкописа съ гръцко писмо" (печ. въ „Български Старини" кн. VI. 1920 г.) азъ дадохъ една извадка (съ гръцко писмо и въ кирилски преписъ), съобщена ми отъ г. Ивановъ, за образецъ отъ тоя рѫкописъ. Отъ речената извадка, както и отъ другъ единь образецъ, даденъ отъ проф. Ивановъ въ цитувания му трудъ, не ce вижда добре, какъ изглежда самиятъ оригиналъ на рѫкописа, въ който авторътъ му Евстатий Киприади си служи и съ особени диакритични змаци, съ които ce е мѫчилъ фонетически по-точно дa предаде нѣкои български звукове. По-късно узнахъ за единъ обнародванъ отъ г. Ивановъ въ в. „Миръ", 1913 г. бр. 3899, малъкъ откѫслекъ отъ сѫщото евангелие въ факсимиле, което дава ггьлна представа за казанитѣ отличителни знаци въ оригиналния рѫкописъ на Колакийското евангелие. За неизлишно считамъ да възпроизведа тукъ това факсимиле, главно за да са видятъ реченитѣ диякритични белези на рѫкописа — толкова повече, че то не е извадено въ „Български старини изь Македония". Понеже г. Ивановъ въ статията си въ в. Миръ, „Прѣводъ на евангелието на солунски български говоръ", не дава съдържанието на факсимилето въ кирилска транскрипция, азъ тукъ правя това.
И вториятъ запазенъ колакийски рѫкописъ, писанъ отъ сѫщия Евстатий Киприади, съдържа пакъ евангелски текстъ. Авторътъ си е служилъ съ сѫщитѣ диакритични знаци. Рѫкописьтъ, намѣренъ въ Солунъ презъ време на свѣтовната война отъ г. Дени, професоръ въ школата на източнитѣ езици въ Парижъ, сега ce намира въ библиотеката на последната. Професоритѣ г. г. Мазонъ и Ваянъ, които любезно ми показаха оригинала, ce заеха печатно да го издадатъ, съ което много ще ce услужи и на българската диалектология. Съ нетърпение чакаме това ценно издание, въ което безъ съмнение подробно ще ce обясни и графиката на оригинала.
За образецъ на езика на Кониковското евангелие, факсимиле отъ заглавния листъ на което следва по-долу, тукъ давамь откѫслекъ въ кирилски препись:
175
Кониковско евангелие.
По-долу следва факсимиле отъ рѫкописа на Колакийското евангелие. Къмъ факсимието прибавямъ и кирилски преписъ на текста.
176
Колакийско евангелие.
177
На факсимилето се вижда, че често подъ буквата а има точка, съ която се означава тъмно (редуцирано) произношение на тая гласна, която въ транскрипцията азъ я предавамъ съ обикновено а; гласната ъ се предава чрезъ і нпр. πὶτουτ = пъ̀тут; ър се предава чрезъ ιρ, нпр. πίργου = бъргу, βίρπιτε = вѣрбите; — ръ чрезъ ρᾳ: βρᾷς =връс; — б чрезъ π; — ч чрезъ τσ; — дз чрезъ ς; — ш чрезъ σ и пр.