Стоян Новаковић за македонскитѣ българи
Д. Ярaновъ.
До преди 60—70 години сърбитѣ признаваха, че населението на Македония е българско. Свидетелства за това често пѫти сѫ бивали изнасяни. Едно такова свидетелство е и „Прва српска читанка за ниже гимназије и реалке" на Ст. Новаковић, одобрена отъ специялната училищна комисия и издадена отъ сръбската държавна печатница въ 1870 г. въ Бѣлградъ. На стр. 138 Новаковичъ, като пише за Видовъ день, между друго казва: „Освенъ Сърбия, изъ която преди малко години съвсемъ бидоха изчистени турцитѣ, още трае тѣхното лошо, произволно управление въ Босна, Стара Сърбия и Херцеговина, земи, въ които живѣятъ сърби, и въ България и Македония, земи, въ които живѣятъ наши едновѣрци и роднини по езикъ и кръвь, българитѣ. За увѣрение, че тъкмо така ce изразява Новаковић (въ съдържанието на учебника за авторъ на статията е посоченъ Ст. Новаковић), напълно признавайки българщината въ Македония, тукъ прилагамъ и фотографско факсимиле отъ цитуваното мѣсто отъ учебника му:
167
Осим Србије, из које су тек пре мало година са всим ишчишћени Турци, још траје њихова немила самовољна влада у Босни, Старој Србији и Херцеговини, земљама у којима живе Срби, и у Бугарској и Маћедонији, земљама у којима живе наши једноверци и рођаци по језику и крви, Бугари.
Читанката на Новаковић е последниятъ сръбски учебникъ, въ който се признава българщината на славянското население въ Македония. Въ учебницитѣ, пъкъ и въ сръбскитѣ книги изобщо, издадени следъ тази дата, това население се нарича или просто „словенско" или още по-често „сръбско". Това стана първоначално подъ натиска на сръбскитѣ политици, които искаха по този начинъ да подготвятъ бѫдещето разширяване на Сърбия къмъ югоизтокъ. На този натискъ не можа да устои и единъ такъвъ ученъ и културенъ човѣкъ, какъвто бѣше и Ст. Новаковић, известенъ като историкъ и славистъ. Именно въ по-късно издаденитѣ свои съчинения сѫщиятъ Новаковић вече говори за „словени" и за „сърби" въ Македония, като отрича българщината на македонцитѣ. Този новъ свой възгледъ Новаковић прокарва особено въ редица свои статии, събрани на 1906 г. въ книгата му „Балканска питања и мање историјско-политичке белешке о балканском полуострву" (Ср. особено стр. 67—69, 91 и сл., 118, 301 и др.). Тукъ Новаковић вече нарича населението на северна Македония „србско", а за южна Македония сѫщото население той нарича „словени". Сѫщиятъ Новаковић и въ други свои трудове говори само за „словени", а не и за българи вь Македония, пров. нпр. въ статията му „Охридска архиепископија у почетку XI века" стр. 1 (печат. въ „Глас" српске краљ. академије наука, т. 76, год. 1908). И въ цѣлото му съчинение „Први основи словенске књижевности и пр." за Новаковић сѫществуватъ сѫщо така само „словени" въ Македония.
Промѣната, която виждаме у Новаковић, е характерна за цѣлата сръбска интелигенция, която къмъ 1870 г. по директива, дадена отъ горе, промѣни своя истински възгледъ за етнографията на Македония и продължава и до сега така да извърта истината.