6. Собственото име „Кали" у македонскитѣ бьлгари въ XIV вѣкъ.
Отъ Л. Милетичъ.
Въ обнародванитѣ отъ г. Ив. Сакъзовъ въ „Македонски Прегледъ", год. VII., кн. 2—3 „Новооткрити документи отъ края на XIV вѣкъ за българи въ Македония, продавани като роби” прави впечетление между имената на продаденитѣ българки робини сравнително честото гръцко име „Кали" — име, което сега рѣдко се срѣща въ Македония и то въ по-друга форма. Така въ съобщенитѣ отъ мене изъ поменика на манастира Св. Иванъ Бигоръ имена се срѣща само два пѫти името Кало (зв. пад.) отъ село Сбожди и село Греканье (Дебърско) [1], а въ поменика („парусия") на манастира Пречиста (Кичевско) сѫщото име Кала намираме само веднаждъ (отъ 1841 г.), и два пѫти въ форма Калина [2]. Напротивъ името Кали въ казанитѣ документи — на брой 232 — се споменува 28 пѫти. Покрай това име еднакво често се срѣща името Мария-Марица (28 пѫти), а следъ него по численость идатъ гръцки имена: Ирина (13 п.), Теодора-Тодора (11 п.), Маргарита (3 п.), Марина (1 п.), Параскева (1 п.), Магдалина (1 п.). Български женски имена сѫ: Гюша (3 п.), Станка (1 п.), Дона (1 п.), Мила [3] (1 п.), Добра (1 п.). И мѫжкитѣ собствени имена въ критскитѣ документи съ малко изключение не сѫ народни: най-често се срѣща името Георги (8 пѫти), следъ него Михаилъ (3 п.),
1. Виж. у мене „Исторически и художествени паметници отъ манастира Св. Иванъ Бигоръ", печ. въ Списание на Бълг. Акад. на наукитѣ, кн. 16, 1914 г.
2. Виж. у мене „Изъ единъ паметникъ на манастира Пречиста (Кичевско)", печ. въ Спис. на Б. А. Н. кн. 18. г. 1919. Нека отбележимъ, между имената отъ северо-източна България, които съобщихъ въ съчинението си „Старото българско население въ северо-източна Бълария" (1902 г.), се срѣщатъ само формитѣ; Кальо, Калко (зв. п.), Калина, Калица, Калуша (вж. стр. 200).
3. Всички тѣзи народни имена сѫ известни и сега: името Мила има и въ поменика на манастира Пречиста, отбелязано отъ 1842 г., и въ звателна форма, Мило, въ поменика на Иванъ Бигоръ (отъ село Бибанье).
142
Димитъръ (3 п.), Никола (2 п.), Янъ (2 п.), Алексо (1 п.). Народни имена сѫ: Добри (1 п.), Драганъ (1 п.).
Отъ посоченитѣ числени съотношения на женскитѣ и мѫжки имена личи, че и въ XIV в. сѫ преобладавали инороднитѣ — библейски и гърцки имена. Между последнитѣ, както се каза, най-много бие на очи името Кали (споменато въ документитѣ подъ номеръ 3, 6, 30, 36, 41, 58, 61, 62, 74, 76, 91, 97, 118, 127, 130, 131, 145, 148, 149, 150, 158, 159, 164, 170, 185, 203 и 205).
Че наистина името Кали е било въ Македония така разпространено още въ XIV. вѣкъ, за тсва намирамъ едно бележито потвърждение въ старобългарското глаголическо евангелие отъ X. вѣкъ, известно подъ име: „Зографско евангелие." Професоръ В. Ягичъ въ своето издание на тоя нашъ паметникъ (Берлинъ, 1879), като говори за различнитѣ „приписки", нанесени съ кирилски букви въ по-сетнешно време отъ разни рѫце на нѣкои отъ страницитѣ на рѫкописния оригиналъ на евангелието, съобщава (стр. XIII) и за една старовремска приписка въ края на евангелието на Матея отъ неизвестна рѫка:
Отъ сѫщата рѫка въ последното евангелие на Лука сѫ приписани следнитѣ имена:
И
тъй, въ посоченитѣ приписки на „Зографското евангелие" се срѣщатъ сѫщитѣ имена
на нашитѣ роби-българи и българки отъ Македония: Кали — 4 пѫти, Мария — 5 п.,
Стана — 1 п., Герги — 2 п., Никола, Янъ, Алекси и Михалъ — по единъ пѫть. Отъ
факта, че въ кирилскитѣ приписки още правилно се употрѣбява по старобългарски
знакътъ ъ и че по подражание на глаголическия правописъ чрезъ ѣ се
предава кирилскиятъ знакъ
, а именно въ имената
(само веднажъ е написано:
мариа) — може да се приеме, че припискитѣ сѫ отъ старо време — не
по-късно отъ XIV вѣкъ. Нека при това забележимъ, че Зографското евангелие е нашъ
писменъ паметникъ, произходещъ отъ Македония, отъ гдето по-късно е миналъ въ
собственость на българския Зографски манастиръ въ Св. Гора, по чието име е и
нареченъ.