Македонски Прегледъ
Година VII, книга 2, София, 1932

2. Преселническо движение на българи отъ Македония и Албания къмъ източнитѣ български земи презъ XV до XIX вѣкъ

 

Отъ Д. Ярaновъ.

 

I. Географско разпространение на „арнаутитъ" и пѫтищата, по които сѫ се движили
     1. „Арнаутитѣ" по пѫтя Царево-село—Горна-Джумая—Разлогъ—Копривщица—Троянъ—Ловечъ—Разградъ—Варна
     2. По пѫтя Петричъ—Неврокопь—Пещера
     3. По пѫтя Кюстендилъ—София—Берковица
     4. Движението на „арнаутитѣ" въ Македония
II. Причини за преселването
     1. Политически причини
     2. Албански народностень натискъ
     3. Стопански причини
III. Името на преселницитѣ
IV. Какъ е ставало преселването
V. Последици
Заключение
     Азбученъ показалецъ на по-важнитѣ географски и етнографски имена
Карта на „арнаутското” преселническо движение

 

Въ Тракия, Дунавска България и Североизточна Македония арнаути се наричатъ отъ мѣстното население не само сѫщинскитѣ албанци, но и българитѣ, преселени отъ Западна Македония. Даже на мѣста, напримѣръ въ Свищовско, „арнаути" се наричатъ всички преселници отъ Македония. [1] На какво се дължи това, ще се опитамъ да обясня по-нататъкъ на съответното мѣсто.

 

Едни отъ тѣзи „арнаути" сѫ дошли около времето на освободителната война, като продължаватъ да идватъ и до днесъ. Други пъкъ сѫ се преселили масово преди по-вече отъ 130 години — преди XIX вѣкъ. Последнитѣ именно ще бѫдатъ обектъ на настоящата работа.

 

Пръвъ съобщи за отдавна преселени българи отъ Западна Македония, и то отъ Охридско, въ Тракия (въ гр. Брацигово) Атанасъ Мишевъ на 1881 година. [2] Г. проф. Александъръ Теодоровъ-Баланъ на следната година потвърди това съобщение, като добави, че преселването станало въ срѣдата на XVIII вѣкъ, и че такива преселници има и въ селата Црънча и Пателеница. [3] Въ пѫтнитѣ си бележки отъ Родопитѣ проф. К. Иречекъ допълни съобщението, пишейки, че македонскитѣ преселници въ Брацигово били дошли отъ костурскитѣ села Слимница, Омутско и Орѣшецъ. [4] Три години по-късно Иречекъ

 

 

1. Л. Милетичъ, „Арнаутитѣ" въ Силистренско и следи отъ носовки въ тѣхния езикъ. Въ сПер. Сп. кн. LXI, 1901, стр. 629 нат. Отъ бѣжанци, живеещи днесъ въ гр. Месемврия, научихъ, че и въ Южна Македония, напримѣръ въ с. Куфалово въ Солунско мѣстното българско население нарича „арнаути" придошлитѣ отъ Западна Македония българи.

 

2. Атанасъ Мишевъ, Бойтъ около Брацигово въ 1876. Пловдивъ, 1881. Вж. рецензия отъ К. Иречекъ въ сПер. Сп., 1883, кн. IV, стр. 102–163.

 

3. А. Т[еодоровъ-Баланъ]. Приносъ къмъ въпроса за българскитѣ носовки. Въ сПер. Сп., 1882, кн. III. стр. 142–143.

 

4. К. Иречекъ, Пѫтни бѣлѣжки за Срѣдня гора и за Родопскитѣ планини. Въ сПер. Сп. 1884, кн. XI, стр. 4–5. Сѫщото Иречекъ отбеляза на следната година и въ статията си Conventionelle Geheimsprachen auf der Balkanhalbinsel въ Archiv f. Slav. Phil. 1885, B. VIII, стр. 100.

 

 

64

 

допълни своитѣ бележки за брациговското население, като съобщи, че преселницитѣ отъ Костурско се наричатъ „арнаути" и че тѣзи отъ тѣхъ, които живѣятъ въ селата Црънча и Пателеница, сѫ се преселили тукъ отъ скоро отъ Брацигово. [1] (Както ще видимъ, последното не е вѣрно). Допълнение за „арнаутитѣ" въ Брациговско направи следъ това Aтанасъ Мишевъ, който, както се каза вече, пръвъ съобщи за давнешни македонски преселници въ този край. Споредъ него „Македонцитѣ сѫ преселени изъ Охридско и Костурско — изъ Прѣвелъ, Слимница, Орѣшецъ и Омускъ". [2] Споредъ г. Гаджовъ „арнаутитѣ" въ Брацигово произхождали „отъ Костурскитѣ села Галище, Сливница, Омутсково, Качаунъ и Орѣхчово". [3] По важно е, че г. Ст. Аргировъ, у когото намираме това съобщение, потвърдява, какво и въ Црънча има такива „арнаути" като добавя, че ги има и въ с. Козарско, все близу до Брацигово. [4] Г. М. Георгиевъ следъ това добави, че въ Брацигово имало преселници и отъ костурското село Костово, и че костурци имало и въ гр. Пещера. [5] Още по-късно проф. Б. Цоневъ потвърди съобщението на г. проф. Теодоровъ-Баланъ, че „арнаути" има и въ Црънча и въ Паталеница, като добави, че такива има и въ село Дебърщица. [6] Въ сѫщата си работа проф. Б. Цоневъ съобщава, че и въ село Дере-кьой (днесъ Воденъ, Елховско) има преселници отъ Македония, отъ Воденско. [7] Юруковъ съобщи следъ това, че и въ Перущица има такива преселници отъ костурското село Слимница. [8] Въ статията си за с. Сестримо, г. проф. Ив. Батаклиевъ споменава за „арнаутскитѣ кѫщи" въ това село, като ги отдава на преселници отъ Западна Македония, съобщавайки сѫщевременно, че „такива случаи има въ селата Бѣльово, Пателеница, Брацигово и др.

 

 

1. Konst. Jireček, Cesty po Bulharsku. Praha, 1888, стр. 318. Бълг. преводъ на Ст. Аргировъ, Княжество България, часть II, Пѫтувания по България, Пловдивъ. 1899, стр. 438.

 

2. А. Мишевъ, Материяли за говоритѣ въ Брацигово. Въ СбНУ., 1894, кн. XI, трети отдѣлъ, стр. 181–182.

 

3. С. Аргировъ, Къмъ българскитѣ тайни езици. Въ Сб. на Бълг. Книжовно Д-во. София, 1901, кн. I, стр. 3 заб. 2.

 

4. С. Аргировъ, цит. съч. стр. 4, заб. 2.

 

5. М. Георгиевъ, Арнаутитѣ и мървацитѣ въ с. Брацигово. Въ Изв. Сем. Слав. филология, София, 1905, кн. 1, стр. 124–125.

 

6. Б. Цоневъ, Диалектни студии по Югоизточна България. Въ Архивъ на М-во на нар. просвѣщение, 1909, год. I, кн, 2, неофициаленъ отдѣлъ, стр. 218.

 

7. Цоневъ, цит. съч. стр. 221.

 

8. Дaнaилъ Юруковъ, Брацигово. София, s. a., стр. 6.

 

 

65

 

севернородопски селища." [1] Пакъ г. проф. Батаклиевъ отпосле съобщи, че и въ гр. Банско има „арнаути", преселени отъ давни времена българи отъ Западна Македония. [2]

 

Изглежда, че проф. Иречекъ не е обърналъ достатъчно внимание на обстоятелството, че въ Брацигово казватъ „арнаути" на българитѣ преселници отъ Костурско, та при пѫтуването си по-сетне въ Варненско и Провадийско, като му е било съобщавано за „арнаути", смѣталъ е последнитѣ за истински албанци. [3] Трѣбваше съ изучването на населението въ Североизточна България да се заеме г. проф. Л. Милетичъ за да се разбере, че и тукъ има преселници и то пакъ отъ Костурско, отъ преди повече отъ три вѣка, заселени първоначално въ с. Кара-Арнаутъ, Разградско, a после преселени отчасти въ Бесарабия, отчасти въ Силистренско. [4] Следъ обясненията, които проф. Милетичъ дава, става ясно, че и въ село Копиловецъ, Чипровско, е имало преселници отъ Западна Македония, отъ Тетовско, които сѫщо се наричали „арнаути" и които следъ Чипровското възстание се принудили да се изселятъ въ Влашко, но отпосле една часть отъ тѣхъ се върнала въ България и основала днешното видинско село Ново-Село. [5]

 

Това бѣха, до колкото ми е известно, всички познати до срѣдата на 1930 год. случаи съ селища, населени или населявани нѣкога отъ „арнаути", преселени отъ Македония преди XIX вѣкъ.

 

Занимавайки се съ преселническитѣ движения у българитѣ въ връзка съ стопанскитѣ отношения между отдѣлнитѣ български области, вниманието ми се спрѣ и върху заселенитѣ въ гореизброенитѣ 9 селища „арнаути". Преди всичко зададохъ си въпроса: дали тѣхното присѫтствие въ България се дължи на случайно преселване, или на изключителни исторически събития, напримѣръ управлението на Али-Паша въ Янина,

 

 

1. Ив. Батаклиевъ, Село Сестримо. Въ сп. „Естествознание и География”, 192ò, год. X, кн. 7–8, стр. 207.

 

2. Ив. Батаклиевъ, Градъ Банско. Въ Годишникъ на Соф. Унив., Истор.-фил. фак., кн. XXV, 1929, стр. 20.

 

3. Jireček, Cesty, стр. 598, 627. Пѫтувания, стр. 814, 853. История на Българитѣ, изд. Славчевъ, стр. 346. Повлияни отъ него подобно нѣщо пишатъ и Кѫнчевъ, Македония. Етнография и Статистика. София, 1900, стр. 15 и Батаклиевъ, Градъ Татаръ-Пазарджикъ. София, 1923, стр. 115–116.

 

4. Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 623–629. Старото българско маселепие въ Сѣвероизточна България, София, 1902, стр. 163–164.

 

5. Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 634–641.

 

 

66

 

както е станало съ случайно заселилитѣ се въ бѣлградскитѣ околности македонци [1] и съ насилствено заселенитѣ въ Южна Тракия (село Байрамичъ-Малгарско) сърби? [2] Или пъкъ присѫтствието на тѣзи „арнаути" въ България се дължи на сѫществуването нa постоянно и силно преселническо движение въ българскитѣ земи отъ западъ къмъ изтокъ?

 

Отговоръ на този важенъ за българската антропогеография въпросъ само възъ основа на цитираната литература азъ не можехъ да си дамъ и затова се принудихъ самъ да се заема съ по-подробни издирвания главно съ цель да разбера, дали нѣма „арнаути" и въ други селища въ България. За цельта употрѣбихъ прѣкия начинъ за издирване като най-сигуренъ: предприехъ анкета за произхода на родоветѣ на нѣкои селища, но покрай това не пренебрѣгвахъ и косвенитѣ начини за издирване чрезъ установяване и сравняване на етнографскитѣ белези: езикъ, носия, обичаи, психически особености и др. Смѣя да кажа, че изучванията ми се увенчаха съ успѣхъ, защото, като посетихъ въ течение на две лѣтни и две великденски ваканции 455 селища, [3] можахъ да разбера, че не въ 9, a въ 36 селища има такива „арнаути", a

 

 

1. Риста Т. Николић, Околима Београда. Въ Насеља српских земаља, књ. II, 1903, стр. 903–1104, passim.

 

2. Вижъ за тѣхъ у: Jеремиjе М. Павловић, Малешево и Малешевци. Београд, 1929, стр. 37–39;  Ђорђе Крстић, Колонизациіа у Јужној Србији. Сарајево, 1928, стр. 27–28;  Jovan Сvijić, La Péninsule Balkanique, Géographie humaine, Paris, 1918, стр. 156. Балканско полуострво и јужнословенске земље. Основе антропогеографије, књ. І. Београд, 1922, стр. 172. Метанастазичка кретања. Нихови узроци и последице. Въ Насеља и порекло становништва, књ. 12, 1922, стр. 12.

 

3. Тѣ сѫ: селата по пѫтя Гюешево-Костенецъ. Почти всички села на Горно-Джумайска, Свети-врачка, Петричка и Неврокопска околия. Всички села на Разложка околия. Всички селища между Родопитѣ и р. Марица (отъ с. Долна Баня до с. Тополово, Станимашко), които до 1878 г. сѫ имали и българско население. Доста села въ Пловдивското и Старозагорското поле. Повечето срѣдногорски селища. Селата въ Гьопса, които сѫ били до 1878 г. български. Много троянски, ловченски и севлиевски села. Само отдѣлни селища въ Североизточна България поради това, че населението ѝ е изучемо почти село по село отъ г. проф. Л. Милетичъ (Старото бълг. население, стр. 73–193). Най-после изходихъ и всички селища на Изтокъ отъ р. Тунджа и на Югъ отъ Стара-планина, но не само съ цель да диря „арнаути", a въ връзка съ друга една тема. Пѫтувайки въ Източна Тракия, чрезъ бѣжанцитѣ отъ турска Тракия можахъ да установя „арнаути" и въ последната. При тѣзи, на мѣста извънредно трудни пѫтувания, и най-малката услуга, която ми се указваше отъ отдѣлни лица, ми биваше скѫпа. Ето защо считамъ за приятенъ дългъ тукъ да имъ изкажа благодарностьта си.

 

 

67

 

и въ други 10 селища има указание за такива, но не напълно сигурни. Въ едно отъ деветтѣ селища — с. Бѣльово — се указа, че нѣма „арнаути", преселени преди XIX вѣкъ, както се смѣташе по-рано.

 

Работата ми не щѣше да ме доведе до никакви резултати, ако бѣхъ тръгналъ безразборно да търся „арнаути" отъ село въ село. Сѫщо резултатътъ би билъ по-малъкъ, ако се задоволѣхъ съ издирвания въ околноститѣ на известнитѣ до сега селища, населени съ „арнаути". Струва ми се, че ако постигнахъ известенъ успѣхъ, той се дължи главно на обстоятелството, че се рѫководѣхъ отъ два антропогеографски принципа, които се указаха извънредно плодотворни. Първиятъ отъ тѣхъ е формулиранъ, може би съвсемъ случайно, отъ известния етнологъ-езиковедъ Херманъ Хиртъ, [1] втория извлѣкохъ отъ познатитѣ ми случаи. Ето и самитѣ принципи:

 

1. Всѣко народно движение и всѣко съобщение е свързано съ известни естествени или изкуствени пѫтища и обхожда голѣмитѣ природни прѣчки.

 

2. При народнитѣ преселвания движението става на етапи, като малка часть отъ движещата се маса остава на постоянно мѣстожителство въ етапната станция — добавя вториятъ принципъ.

 

Трѣбваше значи, ако „арнаутскитѣ" селища сѫ плодъ на едно истинско, сиречь дълготрайно и силно вѫтрешно преселническо движение, разсѫждавайки дедуктивно, пред варително да налучкамъ главнитѣ пѫтища на движението. После, тръгвайки по тѣхъ по посока на движението и водейки се по следитѣ му (защото, ако е сѫществувало предполаганото движение, непременно ще има и следи), да достигна въ областьта за масово заселване.

 

Така и сторихъ. И понеже заключихъ, че предполаганото движение ще да е ставало по единъ или нѣколко отъ пѫтищата: а) Гюешево—Дупница—Костенецъ; б) Царево-село—Разлогъ— Якоруда—Сестримо и в) Петричъ—Неврокопъ—Пещера, заехъ се съ издирвания въ разположенитѣ по тѣхъ селища. Започнахъ съ първия пѫть, който ми се стори най-вѣроятенъ, понеже презъ времето, когато е ставало движението, което е

 

 

1. Hermann Hirt, Die Indogermanen, Strassburg, B. I, 1905, стр. 395.

 

 

68

 

обектъ на настоящата работа, той е билъ главната съобщителна артерия.между Македония и Пловдивска Тракия. [1] По него не се указа никаква следа и затова трѣбваше да се заема съ втория, по-неудобенъ но по-прѣкъ пѫть между Македония, отъ една страна, и Северна Тракия и Дунавска България отъ друга страна. Тукъ вече попаднахъ на това, което дирѣхъ.

 

 

I. Географско разпространение на „арнаутитъ" и пѫтищата, по които сѫ се движили.

 

1. „Арнаутитѣ" по пѫтя Царево-село—Горна-Джумая—Разлогъ—Копривщица—Троянъ—Ловечъ—Разградъ—Варна;

2. По пѫтя Петричъ—Неврокопь—Пещера;

3. По пѫтя Кюстендилъ—София—Берковица.

4. Движението на „арнаутитѣ" въ Македония.

 

 

1.

 

По пѫтя отъ Царево-село за гр. Горна-Джумая, като се премине с. Клисура, се достига до с. Логодaшъ. To е село пръснато, състоящо се отъ 36 махали, жителитѣ на които безъ изключение сѫ дошли отъ тази часть на Македония, която е днесъ подъ сръбска власть, главно отъ Малешевско и Царевоселско. Нѣкои отъ махалитѣ съ имената си сами посочватъ произхода на своитѣ жители. [2] Това ми даде основание да смѣтамъ, че не е изключено жителитѣ на махалитѣ Ресенъ и Суровичовци да сѫ отъ западно-македонскитѣ селища гр. Ресенъ и с. Суровичъ (Леринско), макаръ жителитѣ на тѣзи две махали, все млади хора, да не знаятъ нищо за произхода си. [3] Цѣлото село Логодашъ е разположено въ мѣстность равна, която до преди 150-тина години била съвсемъ свободна за заселване, та едно засѣдане на преселници не е било изключено. Трѣбва да признаемъ все пакъ, че тази първа следа е твърде неположителна.

 

Отъ Логодашъна Изтокъ пѫтьтъ минава покрай гр. Горона-Джумая, между селата Симитли и Ораново, [4] и достига

 

 

1. За това вж. у Йорданъ Ивановъ, Сѣверна Македония. София, 190 3, стр. 149-155.

 

2. Напр. Малешевци, Паланци (отъ гр. Криворѣчна Паланка), Долно Паланци, Цинцарци.

 

3. Да мисля така ми дава основание и обстоятелството, че суровичани-преселенци има и въ Тиквешъ (за това вж. у Воjислaв С. Радовaновић, Тиквеш и Рајец, въ Насеља и порекло становништва, књ. 17, 1924, стр. 353 и 357).

 

4. Въ това село има и „арнаути” и „арнаутска махала". Споредъ Ангелъ Стояновъ отъ сѫщата тази махала, сега живѣещъ въ Симитли, дѣдо Стоименъ (който съ брата си Христо се билъ преселилъ въ началото на миналия вѣкъ отъ Овче-Полско въ малката на времето махала Ораново, която се числѣла къмъ с. Градево), ходилъ съ нѣкакъвь си турски бегъ и се бавилъ дълго въ Арнаутлукъ. Като се върналъ станалъ дѣдо Стоименъ „Арнаутина", a махалата, която неговитѣ потомци образували — „арнаутска". Всичко това дойде като единъ поучителенъ примѣръ въ началото на изучванията ми, който ми посочи, че не всички „арнаути" и „арнаутски махали" сѫ доказателство за българи-преселници отъ Западна Македония.

 

 

69

 

с. Градево, което е при входа на Предѣлската седловина. Споредъ разказа на дѣдо Ташко Арамията отъ градевската Просенишка махала, 95 годишенъ (билъ „пеленаче въ време на голѣмата чума"), „цѣлъ вѣкъ преди него (сиречъ презъ първата половина на XVIII вѣкъ) дошелъ отъ Арнаутлукъ дѣдо Петре и още други хора та се заселили въ селото и образували днешната Просенишка махала". Разбрахъ, че съмъ тръгналъ вече по пѫтя на положителнитѣ следи.

 

Като продължимъ все по сѫщия пѫть и минемъ презъ Предѣлската седловина и гр. Разлогъ ще стигнемъ въ с. Горно-Драглища. „Преди петстотинъ години, разправиха ми селянитѣ, дошли хора отъ Арнаутлукъ и се заселили всрѣдъ другитѣ махали. [1] Но тѣ малко седѣли тукъ. Скоро се дигнали къмъ Стара България (сиречъ Мизия и Тракия), a само двама братя останали, и сега ние сме отъ тѣхъ". Една положителиа следа тъкмо отъ характера на тѣзи, които се стремѣхъ да уловя. „Петстотинтѣ" години обаче ще трѣбва да ги намалимъ значително, защото за толкова отдалечено време надали би се запазило така прѣсно предание, пъкъ и отъ опитъ зная, че щомъ едно събитие се е случило преди по-вече отъ 120—130 години, то става „петстотинъ"-годишно.

 

Въ Разложката котловина „арнаути", за които положително се знае, че сѫ българи преселници отъ Западна Македония, намѣрихъ и въ с. Бaня (родътъ Рачеви) и въ гр. Бaнскo. [2] Въ съседното на Разлога неврокопско село Обидимъ се знае за нѣколко рода, че сѫ придошли отъ „Арнаутлуко". Но кога е станало това и отъ кѫде точно сѫ дошли, знаелъ само единъ старецъ, който, двадесеть дни преди моето посещение въ селото се поминалъ. . . Единъ добъръ примѣръ

 

 

1. Както ще имамъ случай да посоча въ друга една своя работа, до неотдавна типътъ на селищата въ Разложко е билъ пръснатъ. Селата, съ изключение на с. Баня, сѫ били на махали. Съ този типъ се е запазило и днесъ само с. Бабякъ.

 

2. Батаклиевъ, Банско, стр. 20.

 

 

70

 

колко трѣбва да се бърза съ изучването на преселническитѣ движения. [1]

 

Тръгнемъ ли отъ Горно-Драглища по стария пѫть презъ с. Бѣлица и Якоруда презъ Чиста-тепе ще се прехвърлимъ вече въ Тракия и ще поемемъ по билото Балабаница и Османица до мѣстностьта Янатемиитѣ, гдето пѫтьтъ се е раздвоявалъ за къмъ Бѣльово [2] и Сестримо. Да слѣзнемъ въ последното. Споредъ г. Ив. Батаклиевъ „въ източния край на селото имало нѣколко кѫщи, на които казвали „арнаутскитѣ кѫщи" [3]. Той предполага, че „това не сѫ кѫщи на сѫщински арнаути, a на българи отъ Югозападна Македония". [4] Отивайки въ селото, помѫчихъ се да събера, ако е възможно, повече сведения. За жаль, указа се, че вече се били поминали старцитѣ, отъ които г. Батаклиевъ научилъ за „арнаутскитѣ кѫщи". За тѣхъ сега селянитѣ, и то само по-начетенитѣ знаятъ отъ статията на г. Батаклиева. Единственото нѣщо, което можахъ да чуя въ повече, бѣ това, че тѣзи „арнаути" били „отъ Битолския виляетъ", което прави горецитираното предположение на г. Батаклиевъ твърде приемливо. Въ съседното на Сестримо село Габровица научихъ, че родоветѣ Палийскитѣ и нѣкои други по-рано се наричали „Арнаутскитѣ". За жаль, отъ тѣхъ сега има само млади хора, които нищо не могатъ да кажатъ за родословието си. He е изключено да сѫ преселени отъ Сестримо и поради това именно въ последното „арнаутитѣ" да сѫ изчезнали.

 

Отъ с. Сестримо, като слѣземъ въ долината на Марица и тръгнемъ по нейното течение, ще достигнемъ до мѣстото на днешната гара Бѣльово. Тукъ пѫтыъ въ миналото се е раздвоявалъ. Единъ клонъ отивалъ къмъ Срѣдногорието и отъ

 

 

1. Тѣзи сведения езикъть на „арнаутитѣ" не може да ни ги даде по простата причина, че той за кратко време се е изеднаквилъ съ мѣстния говоръ, понеже навсѣкѫде женитбитѣ между мѣстни и „арнаути" сѫ били свободни. Обратното е било до скоро въ гр. Брацигово, и на това трѣбва да отдадемъ продължителното запазване на костурския диалектъ у брациговскитѣ „арнаути".

 

2. Батаклиевъ, Сестримо, стр. 207, пише за Бѣльово, че и въ него имало „арнаути" — отдавна преселени българи отъ Западна Македония. За тѣхния ироизходъ вж. у Д. Никовъ, Преселенци отъ Македония (въ в. Македония, брой 1199, 15.X. 1930). Посетихъ и разпитахъ тѣзи „арнаути" въ селото имъ. Указа се, че всички сѫ дошли следъ освободителната война, така щото нѣма да ме интересуватъ повече въ сегашпата ми работа.

 

3. Батаклиевъ, Сестримо, цит. мѣсто.

 

4. Батаклиевъ, Сестримо, цит. мѣсто.

 

 

71

 

тукъ презъ Стара-планина къмъ Дунавска България; другъ клонъ по течението на рѣката отивалъ право на Изтокъ. Кой отъ двата пѫтя да избера? Преди да взема решение, разсьдихъ така: следитѣ, които се намиратъ до тукъ, сѫ на преселници отъ преди по-вече отъ 200 г. Такива сѫ и „арнаутитѣ" въ Силистренско, [1] a брациговскитѣ сѫ едва отъ преди 160 г. [2] Следователно, заключихъ азъ, по пѫтя, по който вървя, сѫ вървѣли силистренци, a брациговци сѫ минали по другъ пѫть, и затова решихъ да завия къмъ Срѣдногорието. Обаче, за всѣки случай, обходихъ селата: Малко-Бѣльово, Мененкьово, Сараньово, Семчиново, Саитово и Варвара, разположени отъ дветѣ страни на пѫтя за Татаръ-Пазарджикъ. Въ тѣхъ не намѣрихъ нищо интересно за въпроса, който ни занимава.

 

Отъ гара Бѣльово по пѫтя за Срѣдногорието, като преминемъ колибитѣ Дѫбрава, ще се отзовемъ въ с. Аканджиево. Тукъ четири семейства се наричатъ „Арнаутскитѣ". Нито самитѣ Арнаутски, чийто родъ по-рано билъ много по-голѣмъ, нито най-стариятъ и паметенъ човѣкъ въ селото — дѣдо Атанасъ Миковъ — можаха да ми обяснятъ, дали сѫ дошли отъ нѣкѫде тѣзи хора и защо се казватъ гака.

 

Продължимъ ли по сѫщия пѫть презъ с. Вѣтренъ, Кара-Мусалъ и Калугерово ще стигнемъ въ с. Елшица, наричано отъ турцитѣ до 1878 г. и Арнаутъ-кьой. На въпроса ми, защо се е казвало така, селскитѣ старци ми отговориха: „заправено било селото много отдавна отъ български арнаути, при които отсегне се преселили хора отъ околнитѣ села и отъ Шоплука". Не ще и съмнение, че тѣзи „български арнаути” сѫ сѫщински българи, но отъ земя, която е близо до Арнаутлукъ или на времето се наричала Арнаутлукъ.

 

Отъ село Елшица, като се прехвърли една низка седловина, се слиза въ с. Бъта и отъ тукъ въ село Бaня. Тукъ нѣколко рода се наричатъ Лрнаудовци, понеже дошли „поради лошави години отъ Арнаутлука". Тази часть отъ селото, гдето за първи пѫть се ззселили, се нарича още „Арнаутското мѣсто". И тѣ били „български арнаути".

 

Отъ село Баня презъ Панагюрище [3] пѫтьтъ за Северна България

 

 

1. Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 628.

 

2. Юруковъ, цит. съч. стр. 7.

 

3. Въ този градъ родътъ Арнаудови, изселенъ въ София, води наистина началото си отъ единъ българинъ отъ Западна Македония, но той е билъ доведенъ случайно отъ отишли по търговия панагюрски джелепи въ Македония (Споредъ г. Дим. Кърпаровъ, фотографъ въ Панагюрище). Поради това този случай нѣма да го взимамъ подъ внимание. Въ този градъ и многобройниятъ родъ Костуркови произхожда отъ Македония-Костурско, но дошелъ не направо, a презъ гр. Брацигово.

 

 

72

 

продължава, макаръ въ видъ на конска пѫтека, презъ гр. Копривщица. Преди тридесетина години г. проф. Л. Милетичъ е могълъ да чуе за този градъ „предание, че часть отъ населението произхожда отъ Малешево въ Македония" [1]. Свидетелство за това ще да е днешната „Арнаутска" махала съ кладенецъ „Арнаутецъ" въ нея. [2] Посетихъ града за да събера още подробности, но излѣзе, че всичко е забравено. Нищо не можа да ми каже даже стариятъ паметливъ копривщенецъ дѣдо Рашко Мавродиевъ.

 

Отъ гр. Копривщица презъ гр. Клисура, презъ с. Рахманларе ще се отзовемъ при село Текия предъ високия Троянски проходъ. Прехвърлимъ ли го, ще стигнемъ въ Троянъ, вече въ Дунавска България. Но преди това ще минемъ покрай колибитѣ на с. Бѣли-Осъмъ. Тукъ за родоветѣ Генеци, Ралини, Дулевци, Балинитѣ и Балевци се знае положително, че сѫ преселени преди 180—200 години отъ Западна Македония. За Балевци, преселени отпосле въ Троянъ, се знае още поточно, че сѫ отъ гр. Охридъ.

 

Отъ Троянъ пѫтьтъ, шосеенъ още отъ древностьта, продължава къмъ Ловечъ. На два километра западно отъ града е с. Гозница, въ която има едно семейство „арнаути". Още по на западъ въ с. Радювене цѣла махала се нарича „Арнаутска", a 22-тѣ семейства въ нея — „арнаути". Още по на западъ все по пѫтя за Дѫбницитѣ, въ с. Катунецъ, сѫщо има 6 семейства „арнаути". Всичкитѣ тѣзи „арнаути" сѫ българи, които по нищо се не отличаватъ отъ околното население и които, за жалость нищо не помнятъ за своя произходъ. [3] Ако преди четиридесетина години тѣзи мѣста бѣха споходени отъ нѣкой езиковедъ, може би той щѣше да дочуе нѣщо

 

 

1. Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 629.

 

2. Милетичъ, цит. съч. цит. стр.;  Jireček, Cesty, стр. 256-257;  Пѫтувания, стр. 354–355.

 

3. Не трѣбва да ги смѣсваме съ преселенитѣ преди 50 години македонци отъ Царевоселско и Горно-Джумайско въ с. Шанкая и с. Селимъ-махала. Тѣ много добре знаятъ произхода си и помнятъ, че сѫ отъ селата: Стамерь, Турско Габрово, Царево село, Джвегоръ, Градъ и Вирче (Царево-селско); Клисура, Логодашъ, Дрѣново, Лисия и Марулево (Горно-Джумайско) и 3 семейства отъ с. Доленъ, Неврокопско.

 

 

73

 

особено въ езика на „арнаутитѣ". Днесъ последниятъ по нищо не се различава отъ говора на останалото българско население. И затова следитѣ въ тѣзи три села ще могатъ да се взематъ само като вѣроятни, защото възможно е „арнаутигѣ" въ с. Гозница и Катунецъ да сѫ преселени отъ Радювене, a тѣзи въ Радювене по нѣкоя по-особена причина да се наричатъ „арнаути". [1]

 

Но, да тръгнемъ отново по пѫтя по който вървѣхме.

 

Отъ Ловечъ вече е лесно да се отиде до която и да е часть на Североизточна България. Да отидемъ въ Разградско. По пѫтя си вече нѣма да срещнемъ никаква следа отъ „арнаути". Такива следи и да е имало, заличени сѫ били отъ по-късни преселвания, каквото е балканджийското преселническо движение и други. Като следа, обаче, би могло да се счита рѣзбарството въ Трѣвненско, за което г. Б. Даскаловъ, добре познаващъ историята на това изкуство, пише, че е пренесено отъ Дебърско. [2]

 

Въ разградското село Кара-Арнаутъ до 1830 година живѣели „арнаути", преселени отъ Костурско българи още въ първия вѣкъ следъ завладяването на България отъ турцитѣ. На казаната година кара-арнаутци се вдигнали заедно съ рускитѣ войски, но достигнали само до къмъ Бабадатъ и покрай Дунава тръгнали да се връщатъ, като се спрѣли въ Силистренско и то въ селата: Айдемиръ, Сребърна, Бръчма, Кара-Орманъ и Бабукъ. Отпосле отъ Айдемиръ и Сребърна се преселили нѣкои въ с. Хаскьой. Само три семейства се върнали въ старото село, което било заселено съ балканджии. [3] За друго едно разградско село, — Бей-Арнаутъ, което на 1810 година било изгорено отъ руситѣ [4] и се пръснало, та отпосле се

 

 

1. Напримѣръ „арнаути" има и въ с. Сопотъ, пакъ въ Ловчанско, но тѣ знаятъ, че се наричатъ така, защото тѣхниятъ родоначалникъ билъ подхвърленъ нарочно „за да го намѣри нѣкой, та да траятъ рожбитѣ на майка му". Намѣрилъ го единъ арнаутинъ и това било достатъчио, за да се нарече и самиятъ намѣренъ „арнаутинъ". Сравни по-горе съ „арнаутитѣ" въ с. Ораново. Вж. и у Петар Јовановић, Бања (въ Насеља и порекло становништва, књ. 17, стр. 53, 55, 81.)

 

2. Б. Даскаловъ, Нѣщо за трѣвненскитѣ зографи. Въ в. Знаме, отъ 21.I. 1931 г.

 

3. Вж. подробно за това село у Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 623–629;  Старото бълг. население, стр. 163–164.

 

4. Вж. Раковски, Прѣселѣние въ Русиѫ (Въ Съчинения на Раковски, София, 1922, стр. 476). Нарича го Арбанашко велико село. Грѣши обаче като пише, че опожаряването станало на 1812 г.

 

 

74

 

събрала само малка часть, сега положително се знае, че е било населено съ албанци, днесъ напълно вече българизирани. [1] Научавайки отъ Скальковскій, че въ с. Кара-Куртъ живѣятъ албанци или арнаути [2] и отъ Занетова, че такива арнаути населяватъ и части отъ колониитѣ Вълконещи и Комратъ, [3] г. проф. Милетичъ излиза съ предположението, че тѣзи „арнаути" ще да произхождатъ отъ Провадийско, a не отъ разпиляното село Бей-Арнаутъ. [4] Това предположение се потвърдява напълно отъ работата на Köppen, [5] останала неизвестна на всички, които до сега сѫ писали за българитѣ въ Русия, даже и на Державина. [6] Споредъ Köppen живѣещитѣ въ Кара-Куртъ арнаути (109 сем. 1,060 души; покрай тѣхъ и 118 д. българи и 13 д. мало-руси) говорѣли по негово време освенъ на матерния си езикъ още и турски и български и произхождали отъ с. Девня, разположено западно отъ Варна. [7] Следователно и въ Девня сѫ живѣли, както въ Бей-Арнаутъ, сѫщински албанци. Въ известието на Köppen-a не можемъ да се съмняваме нито за моментъ, тъй като той е запознатъ, както личи отъ работата му, съ албанския езикъ, и като пише, че арнаутитѣ покрай матерния си езикъ говорѣли и български, нѣмаме право да мислимъ, че матерниятъ езикъ ще да е нѣкой македонски-български диалектъ. Арнаути отбѣлязва Köppen и въ следнитѣ селища: гр. Болградъ (10 сем., 37 д.), село Чишме-кьой (1 сем., 9 д.), с. Волканещъ (3 сем., 41 д.), гр. Комратъ (28 сем., 164 д.), с. Чадъръ-Лунга (1 сем., 8 д.) и с. Бешъ-гьозъ (2 сем., 9д.) или всичко, извъчь арнаутитѣ въ Кара-Куртъ, още

 

 

1. Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 630-631.

 

2. Скальковскій, Болгарскія колоніи въ Бессарабіи и Новороссійскомъ краѣ. Одесса, 1848, стр. 65.

 

3. Занетовъ, Българскитѣ колонии въ Руссия, въ сПер. Сп. кн. XLVIII, 1895, стр. 871.

 

4. Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 633.

 

5. Р. Köppen, Die Bolgaren in Bessarabien. Ein Bruchstück aus einer noch ungedruckten Reise. Въ Bulletin de la cl. hist.-phil. de l'Acad. des Sciences de St. Pétersb. Tome 11, № 13, 14. St. Petersbourg, Leipzig, 1854, стр. 193–215. Тази статия, преписана буквално и изцѣло на нѣмски, се напечата въ III томъ на Н. Миховъ, Населението на Турция и България презъ XVIII и XIX в, София, 1929, стр. 247–252 и 4 таблици въ края.

 

6. Н. С. Держaвинъ, Болгарскія колоніи въ Россіи, СбНУ. кн. XXIX, 1914. На стр. 28 се даватъ и най-дребнитѣ работи за българитѣ въ Русия, но никѫде не се споменава работата на Köppen-a, пълна съ етнографски сведения, липсващи въ която и да е друга работа.

 

7. Köppen, цит. съч. стр. 199–202. (Таблица І-ва у Миховъ).

 

 

75

 

45 семейства съ 268 д. При това положение твърде вѣроятно се явява и едно друго предположение на г. проф. Милетичъ: че тѣзи арнаути отпосле ще да сѫ се поселили въ изброенитѣ селища отъ Кара-Куртъ. [1] И така отъ горното изложение става ясно, че сѫщински арнаути въ България е имало само въ селата Бей-Арнаутъ и Девня.

 

Предположението на г. проф. Милетичъ, че и жителитѣ на селата Арнаутларъ въ Варненско и Ески-Арнаугларъ въ Провадийско ще да сѫ били сѫщински албанци [2], не може вече да се подържа, следъ като стана известно, отъ где произхождатъ всички албанци въ Бесарабия, за които Скальковскій и Занетовъ само загатваха, та можеше да се смѣтне, че cѫ и отъ с. Арнаутларъ и с. Ески-Арнаутларъ. Напротивъ, отъ даннитѣ, които намираме у Köppen-a, можемъ да смѣтаме, че не само въ с. Арнаутларъ и с. Ески-Арнаутларъ, но и въ много други села, чието население на 1812 г. се е изтеглило въ Русия, е имало „арнаути" — българи, преселници отъ Западна Македония.

 

Ще преведа и приведа изцѣло десетина реда отъ статията на Köppen-a за да се улесня при разбора на твърде ценнитѣ сведения въ тази статия.

 

Ha 1 септемврий 1850 година въ Бесарабия имало 69,525 д. българи (включително и гагаузитѣ). [3]

 

„Тѣзи отъ тѣхъ, които говорятъ български, произхождатъ отъ Македония и Румелия и се наричатъ въ Бесарабия Черни българи; говорещитѣ турски сѫ отъ околностьта на Варна, именно отъ Добруджа и сѫ известни съ името гагаузи... Последнитѣ сѫ се преселили между 1807 и 1812 год., докато пъкъ отъ чернитѣ българи румелийцитѣ едва на 1830 година сѫ дошли въ Бесарабия. Македонцитѣ обаче напустнали Турция едновременно съ гагаузитѣ".

 

„Пришълцитѣ отъ Македония и Румелия се различаватъ помежду си значително, понеже първитѣ си служатъ съ славянското писмо, докато пъкъ произходящитѣ отъ Румелия си служатъ съ гръцката азбука". . .

 

 

1. Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 633–634.

 

2. Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 632;  Старото бълг. население, стр. 142–143.

 

3. Köppen, цит. съч. стр. 197 (у Миховъ – стр. 250).

 

 

76

 

„Що се отнася до носията, то по-късно дошлитѣ румелийци се приближаватъ къмъ турцитѣ, a македонцитѣ носятъ българска носия".

 

„Ако разгледаме колониитѣ една по една, по отношение на българитѣ ще получимъ следния резултатъ:

 

1. Македонци 12,056     17.341%

2. Румелийци 18,816     27.064%

3. Смѣсени македонци и румелийци 17,129     24.637%

(1.-3.:                     69.042%)

4. Гагаузи 21,424 30.958%

______________________

[69,525] [100%] [100%]

 

„Като предположимъ, че отъ писанитѣ подъ точка 3. 17,129 души половината сѫ македонци и половина румелийци, то получаватъ се 20,620 македонци и 27,381 румелийци. . .” [1]

 

Въ таблицитѣ на края на статията сѫ изброени всички български колонии, като сѫ отбелязани и чисто македонскитѣ. Тѣ сѫ: [2] Тараклия [3], Новотроянъ [4], Чийшия или Градина [5], Ташъ-Бунаръ [6], Болбока [7], Карагачъ [8], Иванова [9], Задунаева [10], Кодкитай [11], Банова [12], Шикирликитай [13] и Ени-Кьой [14]. Село Инпуцита, което у Скальковскій е отбелязано като колония „основана . . . болгарскими выходцами изъ Македонии. Жители отличаются прекраснымъ хозяйствомъ и особенною чистотою нравственности" [15]. У Köppen-a това село не е отбелязано като македонско [16].

 

 

1. Köppen, цит. съч. стр. 197–198 (у Миховъ — стр. 251).

 

2. Köppen, цит. съч. стр. 199–210 (у Миховъ — таблици I-III).

 

3. Подробно за нея вж. у Скальковскій, цит. съч. стр. 60. Основана на 1813 г.

 

4. Подробно за нея пакъ тамъ, сѫща стр.

 

5. Подробно за пея пакъ тамъ, стр. 61. Основана на 1813 г.

 

6. Подробно вж. пакъ тамъ, стр. 62. „Основана въ 1814 году вышедшими изъ Македоніи Болгарами".

 

7. Подробно вж. пакъ тамъ, стр. 67. Основана на 1814 г.

 

8. Вж. подробно пакъ тамъ, стр. 69. „Колонія многолюдна и заселена исключительно Болгаро-Македонскими выходцами, которые отличаются, въ сравненіе съ Молдованами, обширнымъ земледѣліемъ, садоводствомъ, скотоводствомъ и среди довольства, чистотою нравственности".

 

9. Вж. подробно пакъ тамъ, стр. 81-82.

 

10. Вж. подробно пакъ тамъ, стр. 81.

 

11. Вж. подробно пакъ тамъ, стр. 84.

 

12. Вж. подробно пакъ тамъ, стр. 85–86.

 

13. Вж. подробно пакъ тамъ, стр. 86. „Жители, отличные хозяева, съ успѣхомъ занимаются садоводствомъ, и по общему мненію замѣчательны чистотою нравственностію".

 

14. Подробно вж. пакъ тамъ, стр. 87.

 

15. Скальковскiй, цит. съч. стр. 67.

 

16. Köppen, цит. съч. стр. 199–202 (у Миховъ — таблица I).

 

 

77

 

При наличностьта на горнитѣ извеsтия явява се преди всичко въпросътъ, тѣзи българи-македонци направо отъ Македония въ Бесарабия ли сѫ се преселили или първо сѫ се били настанили въ Провадийско и Варненско и отъ тукъ, заедно съ другото, коренно население, сѫ се преселили въ Бесарабия? Второто предположение се явява много по-вѣроятно поради това, че никѫде въ Македония не се помни да е ставало въ началото на миналия вѣкъ изселване чакъ въ Русия. Отъ друга страна македонцитѣ въ Бесарабия сѫ се преселили тукъ на 1812 година едновременно съ гагаузитѣ отъ Варненско, та не е изключено и еднитѣ и другитѣ да произхождатъ отъ едно мѣсто — именно отъ Варненско.

 

Другъ фаюъ, на който следъ това трѣбва да се спремъ, е броятъ на българитѣ-македонци въ Бесарабия. Споредъ Köpреn-а тѣ сѫ били на 1. IX. 1850 година 20,620 д. Той, обаче, достига до тази цифра, считайки, че половината отъ населението на смѣсенитѣ колонии е македонско. Ако, обаче, пресмѣтнемъ, че тѣхното отношение къмъ числото на румелийцитѣ е както 12,056:18,816, което е по-право, защото чисто македонскитѣ селища сѫ имали 12,056 д., a чисто румелийскитѣ 18,816 д., то ще излѣзне, че македонцитѣ въ Бесарабия на посочената дата сѫ били 18,745 д. (12,046 въ чисто македонскитѣ колонии и 6,689 въ смѣсенитѣ колонии). Като смѣтнемъ, че отъ 1812 до 1850 година сѫ нараствали нормално съ 15‰. Ще излѣзне, че на 1812 г. сѫ се изселили отъ Варненско 10,641 македонци. [1] Това е минималниятъ брой, тъй като не сѫ пресмѣтнати изселенитѣ въ Таврическа и Херсонска губернии. Като имаме предъ очи обстоятелството, че въ миналото населението на селата рѣдко е надвишавало 1000 души, ще ни стане ясно че най-малко 11 села въ Варненско, които сѫ били населени съ македонски преселници, на 1812 година cѫ се дигнали и преселили въ Бесарабия. Кои сѫ били тѣзи села, днесъ е почти невъзможно да се установи. Твърде вѣроятно е обаче между тѣхъ да сѫ били и Ески-Арнаутларъ, Арнаутларъ, Петрова-Ряка (Дерекьой), Добрина (Джиздаръ-кьой) все въ Провадийско и Варненско. [2] Явно е, че Варненско е областьта за масово

 

 

1. Ако броятъ имъ презъ 1812 г. = х, то х = 18,745: 1.015³⁸; log x = 4*27286—0.00647.38; log x = 4.02700; х = 10,641.

 

2. Вж. у Милетичъ, Старото бълг. население, стр. 100, 105.

 

 

78

 

заселване на тѣзи, които сѫ се движили по проследения до тукъ пѫть.

 

Горното изложение обяснява добре защо, вървейки по следитѣ на движението, не можахъ, както очаквахъ, да попадна въ областьта за масово заселване. Това се дължи на вторичнитѣ преселвания, които сѫ заличили следитѣ на постаритѣ преселвания.

 

 

2.

 

Както отбелязахъ по-горе, „арнаутитѣ" въ Брациговско сѫ се движили по другъ пѫть. Предположихъ, че ще да е този, който минава презъ Петричъ—Неврокопъ—Пещера и затова тука отправихъ издирванията си.

 

Като вървимъ по пѫтя отъ Петричъ за Неврокопъ, ще стигнемъ въ село Враня. Тукъ споредъ дѣдо Атанасъ Куковъ, 75 год., прадѣдо му дошелъ съ други хора отъ Дебърско и се заселили въ селото, което било турски чифликъ и въ което преди това имало придошли отъ Солунско, Гевгелийско и отъ околнитѣ села. Явно е, че преселването на дебърцитѣ е станало къмъ края на 18 вѣкъ. За друго едно мелнишко село, Дебренъ, се знае, че е основано отъ дебърци, преселени „преди 500 години", които нарекли новото си село споредъ името на старото си мѣстожителство. За да се помни обаче това събитие, то ще да е станало по-късно, може би едновременно съ преселването на дебранитѣ въ с. Враня или не много по-рано отъ него. [1]

 

Отъ с. Враня като продължимъ по пѫтя за Неврокопъ ще стигнемъ преди да прехвъриимъ Парилския проходъ въ с.

 

 

1. Въ Мелнишко и Свети-Врачко „арнаути" има и по други селища (напр. въ самия градъ Мелникъ, въ с. Бождово, въ с. Врапча (после преселени въ с. Бѣлица) и пр.), но заселени случайно и поради това нѣма да ме занимаватъ въ настоящата работа. Интересно е обстоятелството, че въ с. Бѣлица (Свети-Врачко) има „Врабчанска махала", чиито жители дошли отъ съседното село Врабча, и „Костурска махала", чието име никой не можà да ми обясни. Като имаме предъ очи, че преселенитѣ отъ костурското село Омотско въ гр. Брацигово живѣятъ въ Омоцка (Омотска) махала (вж. Иречекъ, Пѫтни бѣлѣжки, стр. 5;  Юруковъ, цит. съч. стр. 8), налага се предположеиието, че и въ споменатата „Костурска махала" сѫ живѣели костурчани. Обаче, ако такива костурчани въ с. Бѣлица е имало наистина, то това е било преди повече отъ 1 вѣка, защото следъ това българитѣ били изгонени, заселили се въ Разложко, гдето образували ново село, което нарекли пакъ Бѣлица, a въ старото имъ село се настанили турци. Тѣ живѣли тукъ до 1912 год., когато се изселили, a на тъхмо мѣсто дошли българи-бѣжанци отъ Демиръ-Хисарско и Заровско. Въ по-новата, разложка Бѣлица провѣрихъ, но нищо не се помни за нѣкакви костурчани.

 

 

79

 

Голешово. То е старо село, веднъжъ разсипано и следъ това заселено отново къмъ 1710 год. отъ дебърци и малешевци (с. Берово).

 

Прехвърлимъ ли Парилския проходъ, ще се отзовемъ въ Неврокопското поле, a отъ тукъ, речемъ ли да отидемъ въ Тракия по стария пѫть, ще трѣбва да отидемъ въ село Гърменъ. Тукъ родоветѣ: Чоневци, Ралевци, Доневци и Поповци, наричани общо „арнаутитѣ", произхождатъ отъ 5 семейства, които преди 140 години се преселили отъ „Арнаутлукъ".

 

Продължимъ ли все по пѫтя за Тракия, ще дойдемъ въ с. Скребатно, въ което преди около 150 години се заселили нѣколко семейства „отъ Арнаутлукъ, отъ с. Несрамъ", голѣмо и до днесъ чисто българско костурско село.

 

По сѫщия пѫть по-нататъкъ въ началото на Чукуръ-Тепенския проходъ е с. Ковачовица. Въ него нѣколко рода произхождатъ „отъ Арнаутлукъ", отъ кѫдето дошли пакъ преди около 150 години.

 

Прехвърлимъ ли Чукуръ-Тепенския, a следъ това и Доспатския проходъ, ще се отзовемъ въ с. Батакъ. Тукъ пѫтя се раздвоява. Единъ клонъ отива въ Пещера и отъ тукъ въ Татаръ-Пазарджикъ, другъ презъ Каркарийския проходъ води въ селата на юго-западъ отъ последния градъ. Да тръгнемъ по втория пѫть. Прехвърлимъ ли Каркарийския проходъ, можемъ по желение да слѣзнемъ направо въ едно отъ следнитѣ села: Елли-Дере, Баткунъ, Пателеница, Црънча и Дебърщица. Посетихъ ги и петтѣ.

 

Въ с. Елли-Дере за нѣколко рода се знае, че произхождатъ „отъ Арнаутлукъ" и то точно отъ с. Орѣше. Понеже се родѣятъ съ „арнаутитѣ" въ с. Дебърщица, a последнитѣ сѫ отъ дебърското село Орѣше, вѣроятно е отъ сѫщото да сѫ и „арнаутитѣ" отъ с. Елли-Дере. Въ съседство съ последното е с. Баткунъ, въ което сѫщо има „арнаути", но тѣ сѫ преселени отъ скоро отъ съседното село Пателеница.

 

За „арнаутитѣ" въ с. Пателеница проф. Б. Цоневъ е могълъ да установи, че сѫ отъ Костурско и че на 1905 година имало вече 150 години отъ като се били преселили. [1] Допълнително можахъ да установя, че тѣзи „арнаути" сѫ отъ Костурското село Орѣшецъ, отъ което има преселници и въ

 

 

1. Цоневъ, цит. съч. стр. 218–219.

 

 

80

 

Брацигово [1]. Преселили сѫ се около 1760—1770 година. Едновременно съ тѣхъ сѫ се преселили и родоветѣ Халачеви и Кълвачеви отъ с. Магарево, Битолско, което тогава е било българско, a следъ изселването на по-вечето българи било заселено отъ епирски власи.

 

До Пателеница е с. Црънча. Отдавна е известно, както видѣхме, че въ това село живѣятъ „арнаути", но подробности никакви не се знаеха. Отъ селскитѣ старци и особено отъ дѣдо Бине „Арнаутина" можахъ да установя следното. До преди 210-тина година селото било чисто турско. [2] Най-първо при турцитѣ сѫ се заселили шопи, a на скоро следъ тѣхъ дошли „арнаутитѣ" отъ дебърското село Орѣше [3]. Отъ Орѣше сѫ родоветѣ: Нолеви, Арнаудови и Чорбови. Родътъ Кълвачеви сроденъ съ Кълвачеви отъ Пателеница, произхожда направо отъ с. Магарево, Битолско. Последнитѣ сѫ преселени къмъ 1760 година, a дебранитѣ 30-тина години по-рано, къмъ 1730 година. По този начинъ известието на г. проф. ТеодоровъБаланъ за Црънча и Пателеница се потвърдява [4], a се отхвърля твърдението на проф. Иречека [5].

 

Въ съседство съ с. Црънча е с. Дебърщица. Проф. Б. Цоневъ само споменава, че въ него има „арнаути", безъ да дава нѣкакви подробности [6]. За събиране на такива посетихъ и това село. Указа се, че жителитѣ му сѫ дошли преди около 200 години отъ Дебърско.

 

Ако отъ Батакъ бѣхме тръгнали по пѫтя, който върви по Стара Рѣка, щѣхме да стигнемъ въ гр. Пещера. М. Георгиевъ съвсемъ случайно съобщава, че освенъ въ Брацигово костурчани има и въ гр. Пещера [7]. Д. Юруковъ допълнително съобщи, че тѣ били отъ селата Омотско и Орѫшецъ, че се преселили

 

 

1. Вж. у Юруковъ, цит. съч. стр. 5–6.

 

2. Това предание се подкрепя до нѣкѫде отъ формата на името. Вж. А. Илиевъ, Турски изговоръ на български мѣстни имена. Въ Сп. на Ак. Наукитѣ, кн. XIV. стр. 127.

 

3. Следъ изселването на жителитѣ му — българи се разтурило и днесъ не сѫществува. Намирало се е на западъ отъ р. Черни Дринъ, дълбоко въ днешната албанска говорна область. Днесъ всички села въ неговата мѣстность сѫ албански (вж. Селищев, Славянское население въ Албании. София, 1931, квадрантъ 3с на картата, на която е отбелязано като Орешья).

 

4. А. [Теодоровъ-Баланъ], Приносъ и пр. стр. 142–143.

 

5. Jireček. Cesty, стр. 319;  Пѫтувания, стр. 438.

 

6. Цоневъ, цит. съч. стр. 218.

 

7. М. Георгиевъ, цит. съч. стр. 124, заб. 3.

 

 

81

 

около 1770 година и образували така наречената „Габеръ Махала" [1]. Като посетихъ града, научихъ, че последното е вѣрно, но днесъ жителитѣ на тази махала се пръснали по цѣлия градъ. Отъ тѣхъ сѫ и родоветѣ Гаджеви и Щереви, наричани отначало Арнаудови, a после преименувани на Шкипетарови.

 

Отъ Пещера пѫтьтъ води въ гр. Брацигово. Това е първото селище, както видѣхме, за което въ литературата се съобщи, че е населено съ македонски преселници отъ преди XIX вѣкъ. За него има и най-много писано та при моето посещение въ тоя градецъ азъ нищо повече не можахъ да науча. Като сравнимъ всички известия, които бѣха изброени въ предварителнитѣ бележки, идваме до заключението, че между 1750 и 1770 година сѫ дошли въ Брацигово преселници отъ костурскитѣ села: Орѣшецъ [2], Омотско, Галища и Слимница. Селото. Качаунъ, съобщено отъ г. Гаджовъ чрезъ г. Аргировъ, [3] остава съмнително, тъй като за него не знае никой другъ брациговецъ пъкъ и не можахъ да го намѣря на никоя карта, въ никоя книга. За него не знаятъ и многото костурчани, които съмъ разпитвалъ за разтуренитѣ села въ Костурско. Селото Прѣвелъ, за което съобщава единственъ А. Мишевъ, [4] явно е изопаченото име на с. Превренъ, за което се предава, че се намирало три километра западно отъ днешното Брацигово. Съобщеното единствено отъ М. Георгиевъ с. Костово [5] изглежда да е съкратеното име на Костурско.

 

Отъ Брацигово, продължимъ ли все на Изтокъ покрай подножието на Родопитѣ, ще стигнемъ въ с. Козaрско. Въ него доскоро жителитѣ се дѣлили на „българановци", които заемали махлата на дѣсния брѣгъ на Луда-рѣка, и на „арнаути", които заемали махлата на лѣвия брѣгъ на рѣката. Последнитѣ били дошли преди 170-тина години „отъ Дебърско, Костурско и отъ Грамосъ". Последното твърдение на селянитѣ утвърѫдава писаното отъ Юрукова, че отъ с. Омотско имало преселници не само въ Брацигово но и въ Козарско [6], защото споменатото

 

 

1. Юруковъ, цит. съч. стр. 6–7.

 

2. Днесъ не сѫществува. Намирало се е близо до с. Несрамъ (вж. у Боривоје Ж. Милојевић, Jyжнa Македонија, въ Насеља српских земаља, књ. X, 1921, стр. 51, 57 и 100).

 

3. Аргировъ, цит. съч. стр. 3, заб. 2.

 

4. Мишевъ, цит. съч. стр. 181.

 

5. М. Георгиевъ, цит. съч. стр. 125.

 

6. Юруковъ. цит. съч. стр. 6.

 

 

82

 

село Омотско се намира тъкмо въ политѣ на Грамосъ. [1]

 

„Арнаути" има въ с. Айдинево и Кричимъ, съседни на Козарско, но тѣ сѫ преселени отскоро отъ това последното.

 

Ако вървимъ отъ с. Козарско все на Изтокъ подъ политѣ іиa Родопитѣ, ще стигнемъ въ с. Перущица. Пакъ отъ Д. Юруковъ знаемъ за това село, че въ него се поселили 9 семейства, които дошли отъ Костурско, отъ селото Слимница [2]. Когато посетихъ Перущица, родоветѣ Табови и Андрееви още помнѣха, че сѫ „отъ Костурско езеро", сиречь отъ костурскитѣ села, което потвърдява до нѣкѫде известието на Д. Юрукова. Отъ Перущенскитѣ „арнаути" има послешни изселници въ съседното село Устина. Въ Перущица, обаче, има и сѫщински арнаути, именно родътъ Цачеви, които помнятъ, че сѫ отъ Драчъ. Сѫщински албанци сѫ и арнаутитѣ въ съседното село Брѣстовица, именно родоветѣ Тупарови и Дочеви, родствени съ перущенскитѣ албанци.

 

Продължимъ ли още по-наизтокъ, като заминемъ с. Марково, на пѫтя ни ще се изпречи с. Бѣлàщица. По-старитѣ отъ това село помнятъ, че нѣкои родове макаръ и български се наричали „арнаутски". Добре се помни, напримѣръ, за нѣкой си дѣдо Димитъръ „Арнаутина". Нѣкои указания ни дава името Бѣлащица. Рѣката, която минава презъ селото, не е много бистра за да даде поводъ да бѫде наречена Бѣлащица (окончанието -ица често се среща при имената на рѣкитѣ) и по нейно име да се нарече и селото. Отъ друга страна на западномакедонско наречие бела щица значи бѣла дъска, a тъкмо такива сѫ били сваляни преди време отъ Родопитѣ. Ударението на третия слогъ отъ края ни отпраща въ Охридско, кѫдето ударението е фиксирано именно на третия слогъ отъ края. И въ това село значи е имало преселени „арнаути" — българи отъ Охридско, но значително по-отдавна отколкото въ Брацигово, та вече се забравило.

 

На Изтокъ с. Бѣлащица има за съседъ с. Кара-Агачъ. За него още се помни предание, че жителитѣ му били дошли „отъ Крушовски Демиръ-Хисаръ", сиречь отъ битолската

 

 

1. He е изключено обаче, тѣ да сѫ отъ с. Грамосъ, което по-рано да е било населено съ българи и следъ изселването на последнитѣ да сѫ се настанили власитѣ, които днесъ живѣятъ въ него, както е станало съ с. Магарево (вж. по-горе, стр. 80).

 

2. Пакъ тамъ, сѫща стр.

 

 

83

 

область Демиръ-Хисаръ. Споредъ както разправятъ селянитѣ отъ околнитѣ села, „до преди 20-тина години кара-агачани говорѣли по-инакъ отъ другитѣ". Значи и въ Кара-Дгачъ, както въ Бѣлащица, е станало преселване на българи отъ Западна Македония, но доста отдавна.

 

Ако продължаваме все подъ Родопитѣ, ще стигнемъ въ гр. Станимака, въ с. Червенъ и отъ тукъ въ селата Горно и Долно Арбанаси. Първото отъ край време е заселено съ българи, a второто до скоро е било заселено съ гърци, които се изселили. Споредъ разказа на по-паметни старци отъ Горно Арбанаси „скоро следъ дохождането на турцитѣ въ това село се заселили български арнаути, a въ Долно Арбанаси гръцки арнаути". И еднитѣ и другитѣ били православни. Наклоненъ съмъ да мисля, че еднитѣ и другитѣ сѫ били „български арнаути", сиречь българи отъ западнитѣ български земи и че тѣзи отъ Долно Арбанаси отпосле сѫ били погърчени, както въ най-ново време, следъ освобождението, въ Станимака се погърчи цѣла махла. И тѣзи „арнаути", както „арнаутитѣ" въ Кара-Агачъ и Бѣлащица, ще да сѫ преселени досга отдавна, може би преди 3 до 4 вѣка.

 

Явно е отъ изложеното въ тази точка втора, че южнитѣ части на Татаръ-Пазарджишкото и Пловдивското поле сѫ областьта за масово заселване на тѣзи преселници, които сѫ вървѣли и оставили следи по пѫтя Петричъ—Неврокопъ— Пещера. По този начинъ се сбѫдна очакването ми, че ако тръгна по диритѣ на преселническото движение, непремѣнно ще попадна въ областьта, кѫдето преселницитѣ масово сѫ се заселвали.

 

Но не всички, които сѫ вървѣли по пѫтя Петричъ—Пещера, сѫ се спирали въ природопската часть на Северна Тракия. Нѣкой сѫ продължили пѫтя си още по на северо-изтокъ. Село Арнаутито въ Старо-Загорско, споредъ дѣдо Желю Гьоковъ Чолака, 80 годишенъ, се нарича така, ззщото преди около 220—250 години дошли при бея на единъ чифликъ 6 семейства отъ „Арнаутлукъ", отъ Дебърско, и се заселили съ условие да му работятъ земята. По-късно чифликътъ се обърналъ на село, което било наречено по прѣкора на жителитѣ му.

 

„Арнаути" има и въ други старо-загорски села, именно въ селата: Разкаяни, Кравино и Пъстренъ (до 1905 год. наричани: Пишмана, Инекчиево и Аладжалий). За жаль тѣ подобно

 

 

84

 

на „арнаутитѣ" въ Ловчанско не помнятъ нищо за произхода си, нито по нѣщо се различаватъ отъ останалото население. Трѣбва обаче да отбележа, че и въ с. Арнаутито никой освенъ поменатия дѣдо Желю не знае за произхода на селото си. И следъ неговата смърть, никой нѣма да знае това, тъй като никого не интересува този въпросъ. Ето защо можемъ да считаме, че „арнаутитѣ" въ споменатитѣ три села, подобно на тѣзи въ с. Арнаутито, ще да сѫ дошли доста отдавна отъ Западна Македония.

 

Но нѣкои не сѫ се спрѣли и въ полето, a достигнали чакъ до Странджанско. Такъвъ е случаятъ съ с. Дере-кьой, Елховско, преименувано днесъ на Воденъ, поради това, че жителитѣ му произхождатъ отъ Воденско. Пръвъ и единственъ споменава за тѣзи македонци проф. Б. Цоневъ, който възъ основа на езика заключилъ, че има работа съ воденци. Той пише, че е чудно, гдето никой отъ тѣхъ не помни, отъ где и кога сѫ се преселили въ днешното си село. [1] Последното не е вѣрно, защото следъ дълги разпитвания можахъ да попадна на дѣдо Георги, наричанъ „Старата душа", на когото неговиятъ дѣдо Матей разправилъ, че прадѣдото на последния (значи преди около 185—190 години) билъ дошелъ заедно съ мнозина други отъ Воденско. Съ това предположението на проф. Б. Цоневъ за произхода на дере-кьойци напълно се потвърдява. При това на последнитѣ, за да имъ бѫде позволено да се заселятъ на днешното си мѣсто, имъ е било възложено да пазятъ минаващия презъ землището имъ пѫть отъ Северна и Западна България за Цариградъ, сиречь направени били,, харбалии", име, съ което сѫ известни и до днесъ.

 

Други „арнаути" отишли още по-далече въ Източна Тракия и се спрѣли чакъ въ село Сатѫ-кьой въ Лозенградско. [2] Понеже това село е ново, то и преселването ще да е станало наскоро, преди 140—150 години.

 

Трети „арнаути" и то отъ Тетовско и други западномакедонски краища отишли чакъ въ Цариградско и се поселили въ с. Тарфа. Това станало преди около 125—130 години. [3]

 

 

1. Б. Цоневъ, цит. съч. стр. 221.

 

2. Споредъ бѣжанци отъ това село, живѣещи днесъ въ гр. Карнобатъ.

 

3. Споредъ бѣжанеца Иванъ Колевъ, 60 годишенъ, отъ с. Тарфа, живѣещъ днесъ въ с. Евренлий, Карнобатско.

 

 

85

 

Най-после споредъ статията на Д. Разбойниковъ за село Булгаръ-кьой въ Малгарско, и въ последного имало заселени около срѣдата на 18 вѣкъ преселници отъ Костурско. [1]

 

 

3.

 

Следъ изложеното въ точка 1. и 2. на пръвъ погледъ се явяватъ като съвсемъ уединенъ случай „арнаутитѣ" въ с. Копиловци, Чипровско, за които пише г. проф. Милетичъ. [2] Въ сѫщность тѣхното заселване тукъ преди повече отъ три вѣка се дължи на сѫществуването на трети единъ пѫть, по който е текла една струя отъ занимаващото ни преселническо движение. Отъ Тетово този пѫть минавалъ презъ Скопье, Криворѣчна Паланка, Кюстендилъ, презъ Конювския и Владайския проходъ, покрай село Горна-Баня и София презъ Петроханския проходъ до Берковица и отъ тукъ по разни краища на Северозапѫдна България, включително и Чипровско. [3] И по този пѫть движението е оставило такива следи, каквито намерихме по по-рано указанитѣ два. Именно въ споменатото с. Горна-....... има нѣколко рода, за които се знае, че „много отдавна дошли отъ Арнаутлуко". [4]

 

Присѫтствието на тетовци въ Тракия прави вѣроятно предположението, че при Кюстендилъ единъ клонъ отъ струята, която текла къмъ Чипровско, се е отбивалъ въ пѫтя — Кюстендилъ—Пазарджикъ—Пловдивъ—Одринъ—Цариградъ. Както казахъ въ предварителнитѣ бележки, азъ именно тукъ насочихъ най-първо вниманието си, но никакви следи не намѣрихъ. Ще добавя, че, и да намѣримъ такива, ще трѣбва да се пазимъ отъ прибързани заключения, защото, изучвайки Разложко, можахъ да установя изселвания презъ първата и втората половина на миналия вѣкъ отъ село Бачево къмъ Кюстендилско и отъ с. Горно-Драглища— „арнаутско" село — къмъ Самоковско.

 

 

1. Анаст. Сп. Разбойниковъ, Село Булгаръ-кьой. Въ Тракийски сборникъ, кн. II, София, 1930, стр. 75.

 

2. Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 634–641.

 

3. Когато тази статия бѣше вече набрана, съобщено ми бѣ отъ г. Петко Стояновъ, студентъ по география, че въ нѣкои бѣло-слатински села, напр. Борованъ, има родове наричани „Арнаутцитѣ," които били дошли отъ Македония преди около 125 год. Такива „арнаути" има и въ Бѣленско.

 

4. Като такава следа би могла да се вземе и Димина махала въ с. Габрешевци въ Краище, основана преди 220–270 години отъ изселници изъ Дебърско (Вж. Йорд. Захариевъ, Кюстендилско Краище, въ СбНУ. кн. 32, стр. 504–505.

 

 

86

 

 

4.

 

Въ горнитѣ три точки, описвайки географското разпространение на „арнаутитѣ" въ Източна Македония, Тракия, Мизия, Добруджа и Бесарабия, азъ очертахъ и пѫтищата, по които сѫ се движили въ тѣзи земи. Остава ми, за да приключа съ този въпросъ, да се опитамъ да очертая началнитѣ дѣлове на описанитѣ три пѫтя.

 

Костурчани, видѣхме вече, сѫ се движили по южния и срѣдния отъ тѣзи три пѫтя. Костурската котловина е била сборното мѣсто на българитѣ изселващи се отъ Тесалия, Епиръ и източния дѣлъ на Корчанско. [1] Последнитѣ, заедно съ часть отъ кореннитѣ костурчани, сѫ поемали по два пѫтя.

 

а) Презъ Загоричанския проходъ, презъ Сарѫ-Гьолската котловина, [2] покрай Островското езеро [3] и презъ Владовския проходъ [4] преселницитѣ сѫ стигнали въ Воденъ. [5] Тукъ къмъ тѣхъ въ известни времена сѫ се присъединявали и воденчани и така събрани сѫ продължавали къмъ Мъгленъ. [6] Тукъ едни отъ тѣзи преселници сѫ поемали презъ Ливадишкия проходъ, презъ Гевгелийското и Валандовско поле, прехвърляли сѫ Костуринския проходъ, [7] достигали въ Струмица и презъ Петричъ по изложения по-горе въ точка втора юженъ пѫть сѫ поемали за Тракия. Други отъ Мъгленъ, заедно съ часть отъ мъгленци прехвърляли Сборско-Мрежичкия проходъ и се отзовавали въ Тиквешъ. Последниятъ поради своята уютность е билъ важна етапна станция за преселницитѣ, които, задържайки се тукъ известно време но е могло да не оставятъ следи. Такива има въ с. Клисура, въ което родоветѣ Янчевци и Митковци сѫ дошли отъ с. Ошени, Костурско, отъ преди около 180 години,

 

 

1. Б. Милојевић, цит. съч. стр. 55 и 57.

 

2. Тукъ нѣкои преселници, произходящи отъ областьта Загорие въ Янинско, изостанали въ селата Емборе и Долно Граматиково (Милојевић, цит. съч. стр. 55 и 60).

 

3. Отъ областьта Загорие въ Янинско изостанали преселници-българи и покрай това езеро (Милојевић, цит. съч. стр. 55 и 61).

 

4. И въ село Владово има изостанали преселници-българи и то отъ с. Пласе въ Корчанско (Милојевић, цит. съч. стр. 55 и 62).

 

5. Въ с. Вьртокопъ при Водень сѫщо има изостанали преселници-българи отъ Янинско (Милојевић, цит. съч. стр. 55 и 64).

 

6. He е изключено намиращото се тукъ село Костуряни да дължи произхода си на изостанали по пѫтя си костурци. Видѣхме по-горе, че селата Дебренъ въ Мелнишко и Дебърщица въ Пазарджишко се наричатъ така, понеже основателитѣ имъ произхождатъ отъ Дебърско.

 

7. Казва се така по името на с. Костурино, което възможно е да се нарича така пакъ поради изостанали по пѫтя костурчани-преселници.

 

 

87

 

a Бѣжановци — „отъ Арнаутлукъ". [1] По сѫщото време дошли отъ Костурско и Алексовци въ с. Горно Чичево. [2] По много села въ Тиквешъ има и мъгленци и воденци, особенно отъ края на 18-началото на 19 вѣкъ. [3] Напримѣръ Тръпковци отъ с. Пожарско въ Мъгленъ, избѣгали поради арнаутитѣ и основали тиквешкото село Бунарче. [4] Отъ Тиквешъ преселницитѣ отъ Костурско презъ Овчо-Поле и Кочани сѫ стигали въ Царево-село, отъ кѫдето сѫ се движили по очертания въ точка първа срѣденъ пѫть за Мизия.

 

б) Други преселници отъ Костурско сѫ прехвърляли Писодерския проходъ и сѫ стигали въ Пелагонийско. Отъ тукъ, заедно съ часть отъ леринци и битолчани, сѫ минавали Плетварския проходъ и презъ Раецъ стигали въ Тиквешъ. [5] Отъ тукъ, събрани съ тѣзи, които сѫ минавали по на Югъ, сѫ се отправяли за Мизия.

 

Охридчани и българитѣ изселващи се отъ Корчaнско и отъ областитѣ Колония (на югъ отъ Корча) и Опара (на западъ отъ Корча) сѫ се събирали въ Ресенската котловина. Отъ тукъ презъ Гявятския проходъ, увличайки съ себе си населението на с. Магарево сѫ стигали въ Пелагония, [6] отъ кѫдето заедно съ костурчани презъ Плетварския проходъ сѫ стигнали въ Тиквешъ [7] и Овче поле. Отъ тукъ едни отъ охридчани и корчанци поемали презъ Радовишъ — Струмица—Петричъ южния пѫть за Тракия, други презъ Кочани и Царево-село — срѣдния пѫть за Мизия.

 

Дебрaни, заедно съ българитѣ, изселващи се отъ областьта Мaти (по горното течение на едноименна рѣка), и отъ Елбасанско, Черменика и Голо Бърдо, подобно на костурчани сѫ поемали по два пѫтя.

 

 

1. Војислав С. Радовановић, цит. съч. стр. 203 и 280.

 

2. В. С. Радовановић, цит. съч. стр. 460.

 

3. цит. съч. стр. 216, 226, 289, 294.

 

4. цит. съч. стр. 412.

 

5. Часть отъ Пелагонийци и Мариовци изоставали тукъ. Вж. у В. Радовановић, цит. съч. стр. 216, 226, 288, 394, 405, 413, 418,430 и 511.

 

6. Тукъ часть отъ изселницитѣ изъ Опара изостанали (вж. у Сvijić, La Péninsule Balkanique, стр. 160). Нѣкои отъ тѣхъ изостанали още въ преспанското село Граждано въ началото на 17 в. (Вж. у Милоjевић, цит. съч. стр. 54 и 56).

 

7. Тукъ изостанали часть отъ преселници изъ Източна Албания, отъ Колония (въ началото на 18 в.), вж. у В. С. Радовановић, цит. съч. стр. 294, 297, 301, 470.

 

 

88

 

a) Презъ Гаре-Изворския проходъ, увличайки съ себе си и мияцитѣ, сѫ прехвърляли Яма-планина и стигали въ Кичево. Отъ тукъ, заедно съ нѣкои кичевци презъ с. Бродъ и презъ Барбаревския и Богомилския проходъ сѫ стигали въ Азотъ. Тукъ въ бабунскитѣ села Орѣше и Папрадище часть отъ мияцитѣ изостанали, [1] a другитѣ преселници продължавали пѫтя си заедно съ часть отъ азотци, и то едни къмъ Тиквешъ, a други на Северъ къмъ Куманово. Тѣзи, които отивали къмъ Тиквешъ, подобно на охридчани, поемали пѫтя презъ Струмица къмъ Тракия или този презъ Царево-село къмъ Мизия. Една малка часть, обаче, изостанала въ Тиквешъ. [2] Тѣзи, които сѫ отивали къмъ Куманово, сѫ поемали пѫтя къмъ Кюстендилъ и София, изложенъ въ точка трета на тази глава. Часть отъ тѣхъ, именно нѣколко рода, произходещи отъ Елбасанъ, изостанали въ областьта Козякъ на С.З. отъ града Криворѣчна Паланка. [3] Малко по-насеверъ пчинското село Преображение е основано преди около 140 години отъ изселници отъ Охридско. [4]

 

б) Други отъ дебранитѣ сѫ минали презъ Горна Рѣка, [5] заедно съ часть отъ горнорѣканци прехвърляли Мавровския проходъ [6] и се отзовавали въ Пологъ. Тукъ нѣкои изоставали, a другитѣ заедно съ часть отъ тетовци продължавали на Изтокъ презъ Скопско, въ което сѫщо изостанали нѣкои, [7]

 

 

1. Сvijić, La Péninsule Balkanique, стр. 437 и 460;  Томa Смиљaнић, Мијаци, Горна Рѣка и Мавровско поље (Въ Насеља и порекло становништва, књ. 20, 1925, стр. 40–41). Нѣкои отъ мияцитѣ още отъ Кичево се отбили на югоизтокъ и изостанали въ гр. Крушево и с. Смилево, други останали въ с. Ехловце, область Копачь, трети въ с. Слепче, Прилепско (Сvijić, цит. съч. стр. 440, 452, 460;  Смиљaнић, цит. съч. стр. 40–41;  Ел. Георгиева, Народенъ календарь отъ с. Смилево (Битолско), въ Македонски прегледь, год. VI, кн. 4, стр. 70;  Сима Тојановић, Мијачко племе, (въ Etnolog. Ljubljana, I, 1926/1927, стр. 68–73).

 

2. Вж. у В. С. Paдовaновић, цит. съч. стр. 208, 421, 423, 4 428, 435, 454, 499 и 508.

 

3. Вж. у Cvijić, La Péninsule Balkanique, стр. 160;  Јов. Цвијић, Основе за географију и геологију Македоније и Старе Србије, кн. I, Београд, 1906, стр. 198.

 

4. Риста Т. Николић, Врањска Пчиња у сливу Jyжнe Мораве, (въ Насеља српских земаља, књ. 2, 1903, стр. 220).

 

5. Споредъ Смиљaнић (цит. съч. стр. 78). „Горна Река служила као пролазна област и привремено боравиште породица, које су се повлачили испоред Арнаута". За доказателство См. привежда и доста примѣри (стр. 78–79).

 

6. Въ с. Маврово и Никифорово, въ началото на прохода, часть отъ преселницитѣ, главно тѣзи отъ Мати и много мияци, изоставали (Сvijić, La Péninsule, стр. 443;  Cмиљaнић, цит. съч. стр. 88–89 и 120).

 

7. В. Кѫнчевъ, Македония. Етнография и Статистика. София, 1900. стр. 93;  Смиљaнић, цит. съч. стр. 78;  Цвиjић, Антропогеогр. проблеми Балканскога Полуострва (въ Насеља српских земаља, кн. I, стр. CCVII);  Селищев, Говоры области Скопья. Въ Македонски прегледъ. год. VII, кн. 1, стр. 63.

 

 

89

 

къмъ Криворѣчна Паланка и отъ тукъ по пѫтя за Северозападна Мизия. He е изключено тѣзи отъ тетовчанитѣ, които сѫ се заселили въ Тракия отъ Скопье, да сѫ се отбивали въ Щипъ и отъ тукъ да сѫ поемали южния пѫть — презъ Петричъ и Неврокопъ.

 

Изброенитѣ пѫтища сѫ начертани на приложената въ края карта. Като първи опитъ въ българската книжнина въ това направление, тя ще да има и технически и теоритически и фактически грѣшки. Първитѣ ще ги има поради това, че не съмъ по специалность картографъ. Вторитѣ ще ги има поради това, че чертаниего на антропогеографски карти и до сега не е напреднало много. Най-после, картата ми може да има и непълноти и фактически грѣшки, които ще се дължатъ главно на липсата на специялни антропогеографски изучвания за отдѣлнитѣ български земи. Колкото и да напрѣгахъ сили, азъ не можахъ да извърша за две години това, което е работа на нѣколко души за нѣколко години.

 

*  *  *

 

Въпросътъ, на който ще обърна най-голѣмо внимание въ тая си работа, е за причинитѣ на занимаващето ни преселническо движение. За да мога да отговоря правилно на този въпросъ, ще трѣбва, следъ като биде разгледано въ тази глава географското разпространение на „арнаутитѣ" въ България и пѫтищата, по които сѫ се движили, да се спра съ нѣколко думи и върху времето, презъ което е траяло тѣхното преселване.

 

Най-рано — още презъ 16 вѣкъ, a може би и въ края на 15 вѣкъ сѫ преселени „арнаутитѣ" въ станимашкитѣ села Горно и Долно Арбанаси, въ пловдивскитѣ села Кара-Агачъ и Бѣлащица и въ разградското село Кара-Арнауть. [1] Все презъ 16 вѣкъ, a може би и презъ първата половина на 17 вѣкъ, сѫ се заселили копиловскитѣ „арнаути".

 

Презъ втората половина на 17 вѣкъ ще да е станало заселването на „арнаутитѣ" въ Сестримо и Аканджиево — Татаръ-Пазарджишко, и въ селата Арнаутито, Пъстренъ, Кравино

 

 

1. За първитѣ четири вж. по-горе, за последното вж. у Милетичъ, „Арнаутитѣ", стр. 628.

 

 

90

 

и Разкаяни (Старо-Загорско), a може-би и на тѣзи въ ловченскитѣ села Радювене, Гозница и Катунецъ, ако изобщо сѫ сѫщински „арнаути", сиречь българи, преселени отъ Западна Македония или Албания.

 

Презъ първата половина на 18 вѣкъ сѫ се преселили „арнаутитѣ" въ с. Градево — Горно-Джумайско, въ с. ГорноДраглище и Баня, Разложко, въ с. Елшица и Дебърщица, Татаръ-Пазарджишко, въ с. Воденъ, Елховско, и въ с. Бѣли-Осъмъ, Троянско.

 

Презъ шестото десетилетие на 18 вѣкъ е заселено съ „арнаути" с. Козарско, a на следното десетилетие сѫ дошли брациговскитѣ „арнаути" и тѣзи въ Црънча, Пателеница и Елли-Дере. Малко по-късно дошли „арнаутитѣ" въ с. Враня, Мелнишко и с. Скребатно, Неврокопско.

 

Къмъ края на 18 вѣкъ е станало заселването на „арнаутитѣ" въ лозенградското село Сатѫ-кьой и въ цариградското село Тарфа.

 

Преселницитѣ отъ Западна Македония въ началото на миналия вѣкъ сѫ се спирали главно въ Тиквешко.

 

Въ днешнитѣ предѣли на България презъ първата половина на миналия вѣкъ е ставало преселване само на отдѣлни лица. Това продължавà и следъ това до освободителната война. Ведната следъ нея станаха по-значителни преселвания на „арнаути", напримѣръ на „арнаутитѣ" въ село Бѣльово, гр. Севлиево и другаде, но тѣхното преселване стана по-инакъ отколкото това на тѣзи, които сѫ се преселили преди 19 вѣкъ, и затова то нѣма да ме интересува въ настоящата работа.

 

Не всички „арнаути" въ България сѫ известни. И за всички известни не се знае, кога сѫ се преселили. И все пакъ, само отъ това, което се знае, става ясно, че тѣхното преселване е траяло непрекъснато отъ началото на 16 вѣкъ, даже отъ края на 15 вѣкъ та до началото на 19 вѣкъ, следъ което почти спира по причини, които ще изложа въ следната глава. Следователно преселническото движение, което ни занимава, е траяло цѣли три — три и половина вѣка. Обстоятелство, което ще доведе по-нататъкъ до нѣкои важни заключения.

 

Отначало преселническото движение се е състояло отъ три струи, които сѫ текли: 1. къмъ Северозападна България; 2. къмъ Североизточна България и 3. къмъ Тракия.

 

 

91

 

Не миналъ обаче и единъ и половина вѣкъ и първата струя прекъснала да тече. Следъ нея, доста по-късно, къмъ началото на 18 вѣкъ, прекъснала и втората струя. Третата струя, напротивъѫ достигнала своята максимална сила едва въ срѣдата на втората половина на сѫщия вѣкъ, но следъ това бързо отслабнала, и въ края на сѫщия вѣкъ, както се каза, съ нейното прекратяване се прекратява и цѣлото „арнаутско" преселническо движение, последнитѣ прояви на което ще трѣбва да смѣтаме преселването на българи отъ Западна Македония въ Тиквешко въ началото на 19 вѣкъ. Струитѣ по това време сѫ били толкова слаби, щото сѫ били попивани отъ преходнитѣ земи и не сѫ могли да достигнатъ до България.

 

 

II. ПРИЧИНИ ЗА ПРЕСЕЛВАНЕТО.

 

1. Политически причини;

2. Албански народностень натискъ;

3. Стопански причини.

 

 

1.

 

Още г. проф. Теодоровъ-Баланъ, като съобщи преди 49 години за македонскитѣ преселници въ Брацигово, Црънча и Пателеница, потърси причината за преселването и намѣри, че сѫ „бѣжанци отъ турски злодейства". [1] Понеже въ мѣстата, отъ които сѫ дошли тѣзи преселници, турско население не живѣе, ще излѣзне, че тѣзи злодейства сѫ вършени отъ турската власть, сиречь проф. Баланъ отдава дохождането на тѣзи македонци на политически причини. Още по-опредѣлено въ този смисълъ се изказва Иречекъ, който пише въ своитѣ „Пѫтни бѣлѣжки отъ Родопитѣ", че брациговци били дошли „отъ Костурско и то, казватъ, поради притѣсненията на разни паши и особено на прочутия Али паша Тепеленский, самозваний господарь на Епиръ, Албания и Тесалия (убитъ 1822 год.)." [2] Историкъ по специалность, свикналъ да вижда навсѣкѫде пръста на историческитѣ, и то главно политическитѣ исторически събития, Иречекъ отдава на тѣхъ и преселването на брациговци. Днесъ, като се знае отъ писаното за гр. Брацигово, че „арнаутитѣ"

 

 

1. А. Т[еодоровъ — Баланъ], цит. съч. стр. 142–143.

 

2. Иречекъ, Пѫтни бѣлѣжки, стр. 5; сѫщото твърдение той повтаря и въ статията си Conventionelle Geheimsprachen, стр. 100, въ Cesty, стр. 319 (бълг. прев. стр. 439).

 

 

92

 

въ него сѫ се преселили между 1760—1770 година, обяснението съ Али паша става неприемливо. Споредъ г. Гаджовъ, брациговскитѣ „арнаути" избѣгали отъ Костурско „измѫчени отъ турскитѣ золумлуци", [1] a споредъ г. Д. Юруковъ — понеже „живѣли въ много враждебни отношения съ албанцитѣ-мюсюлмани и практикували помежду си вендетага (бèса)". [2] Споредъ г. проф. Ив. Батаклиевъ „арнаутитѣ" въ Сестримо и Банско се били преселили, понеже „въ съседството си съ арнаутитѣ били притеснявани отъ последнитѣ и отъ кърджалиитѣ". [3] Ще трѣбва да оставимъ настрана последната отъ дветѣ причини, които г. Батаклиевъ привежда, поради това, че преселването на „арнаутитѣ" въ България прекѫсва тогава, когато едва започватъ кърджалийскитѣ времена.

 

Отъ всички гореизложени мнения следва, че „арнаутитѣ" сѫ се преселили въ България поради политически причини и поради албанския натискъ. Политически причини въ известни времена несъмнено сѫ указвали влияние върху преселническото движение, което ни занимава, но тѣ да сѫ основна причина за това движение въ този му видъ, въ който ни се представя — траещо непрекѫснато цѣли три и половина вѣка, е изключено, защото мѫчно е да си представимъ политическо събитие, което да става на едно мѣсто непрекѫснато въ продължение на толкова време. Че политическитѣ събития като причини за занимаващето ни движение идватъ на второ, даже на трето мѣсто, ни убеждава фактътъ, че тъкмо презъ времената, когато западнитѣ български земи сѫ изобилствували съ политически сѫбития — срѣдата на 15 вѣкъ и началото на 19 вѣкъ — не ставали почти никакви изселвания отъ тѣзи земи. Искаме ли, следователно, да подиримъ основната причина за нашето движение, ще трѣбва да отправимъ погледа си въ друга посока. За нея известни указания ни даватъ нѣкои отъ по-горе цитиранитѣ мнения. Именно Юруковъ и Батаклиевъ ни загатватъ за враждебни отношения съ арнаутитѣ и притѣснения отъ тѣхна страна.

 

 

1. Аргировъ, цит. съч. стр. 3, заб. 2.

 

2. Юруковъ, цит. съч. стр. 6.

 

3. Батаклиевъ, Сестримо, стр. 207;  Банско, стр. 20.

 

 

93

 

 

2.

 

Това, което стана въ Европа презъ V вѣкъ преди Христа до VII сл. Хр., се разигра въ миниатюрни размѣри въ западния дѣлъ на Балканския полуостровъ за сѫщо толкова време отъ VII до XIX вѣкъ. Така както срѣдиземноморскитѣ културни народи до I в. сл. Хр. се разширяваха на Северъ за смѣтка на „варваритѣ", така и славянитѣ въ продължение на нѣколко вѣка се разширяваха за смѣтка на албанцитѣ. Заедно съ това обаче, настѫпи и въ двата случая едно твърде обикновенно явление за времената до миналия вѣкъ. „Варваригѣ" въ първия случай, албанцитѣ въ втория случай, останали извънъ културнитѣ влияния на своето време, станали извънредно плодовити. Това докарало у тѣхъ вѫгрешно раздвижване, което не могло да не се отрази и върху съседнитѣ имъ народи. Римскитѣ граждани, които били престанали къмъ I—II вѣкъ сл. Хр. да се множатъ, били пометени отъ варваритѣ. Славянитѣ, които по отношение на естествения си прирастъ сѫщо останали назадъ спрямо албанцитѣ, неминуемо е трѣбвало да почувствуватъ натискъ отъ последнитѣ. Албански етниченъ натискъ, бихме могли да кажемъ, се упражнява непрекѫснаго върху българи и сърби отъ 13-и вѣкъ насамъ. [1] Въ два периода: отъ 14—15 вѣкъ и отъ 17—19 вѣкъ този натискъ върху българитѣ се е усилвалъ значително. [2] Тѣзи колебания въ силата на Ногиска сѫ въ зависимость отъ това, дали вѫтрешното раздвижване у албанцитѣ е избивало повече въ натискъ върху съседнитѣ народи, или е имало за последица уползотворяването на неизползувани до тогава земи, напримѣръ изкореняването на гори, превръщането на пасищата въ ниви и градини и пр. [3] Засилването на натиска презъ втория периодъ

 

 

1. Јован Ердељановић, Неколико етничких проблема код јужних словена, стр. 377 и 382—383 (Въ Зборник радова посвећен Јовану Цвиjићy, Београд, 1921), отдава голѣмата албанска експансивность по отношение на славянитѣ, както и влашката, на обстоятелството, че това сѫ народи по-отдавна заселени на полуострова отколкото славянитѣ и поради това по-добре пригодили се къмъ неговитѣ условия. Би могло, наистина, и тази старинность на албанцитѣ да се счита като една отъ причинитѣ за албанския етниченъ натискъ върху сърби и българи, особено ако това предположение бѫде подкрепено съ нѣкое доказателство.

 

2. Селищев, Слав. насел., стр. 7 и 70;  Днешната югозападна граница на българската говорна область, въ Македонски прегледъ, год. VI, кн. 1, стр. 8;  Полог и его болгарское население. София, 1929, стр. 38 и 40.  Ж. Рaдевъ, Географска и етнографска Македония, въ Македонски прегледъ, год. I, кн. 2, стр. 35–36.

 

3. Вж. у Селищев, Слав. насел., стр. 58.

 

 

94

 

е имало като последица засилването на „арнаутското" преселническо движение въ края на 18 вѣкъ, явление, което вече биде отбелязано по-горе. Тази зависимость, както и обстоятелството, че макаръ и по-слабъ, албанскиятъ етниченъ натискъ е продължавалъ непрекѫснато презъ времето отъ 13 вѣкъ до днесъ, ни дава основание да виждаме въ него една отъ основнитѣ причини за движението, което ни занимава.

 

За начина, по който се проявява албанскиятъ етниченъ натискъ, е писано много, та смѣтамъ за излишно да повтарямъ отново тука това, което е казано вече. [1]

 

 

3.

 

Стопанскитѣ нужди на населението въ Албания сѫ, които предизвикватъ албанския етнически натискъ, и поради това бихме могли да смѣтаме, че косвенитѣ причини за занимаващото ни движение сѫ именно тѣзи нужди. [2] Но дали стопанскитѣ причини не сѫ действували и прѣко върху движението? Това е единъ въпросъ, на който за да отговоря ще трѣбва да се спра повечко, тъй като албанскиятъ етниченъ натискъ засѣнчва, така да се каже, всички други причини за движението.

 

Въ статията си „Преселнически движения, популационенъ капацитетъ и коефициентъ на населеность", печатана въ списанието на икономиститѣ-академици „Стопанска мисьль" (год. III, кн. I, 1932 г.), доста подробно изтъкнахъ, до каква степень сѫществуването, посоката и силата на преселническитѣ движения, дължащи се на стопански причини, се обуславятъ отъ взаимоотношенията между популационния капацитетъ и коефициента (степеньта) на населеность въ земитѣ, отъ кѫдето

 

 

1. [Гьорче Петровъ], Материяли за изучването на Македония, София, 1896, стр. 3, 448, 729–730;  Кѫнчевъ, Македония, стр. 92–95, 97–98;  Д. Иширковъ, Западната граница на Македония и албанцитѣ. София, 1908, стр. 8 (Отдѣленъ отпечатъкъ отъ „Библиотека на Славянска Беседа", год. IV, кн. I);  Јов. Хаџи-Вaсиљевић, Јужна Стара Србија, I. Кумановска област, Београд, 1909, стр. 182–186;  Цвиjић, Антропогеогр. проблеми, стр. CCV–CCIX;  Балканско п-во, стр. 178;  Метанаст. кретања, стр. 18;  Селищев, Слав. насел., стр. 16;  Днешната граница, стр. 17–18;  Полог. стр. 38.

 

2. Не взехъ подъ внимание писаното отъ Г. Петровъ (Материяли, стр. 729): „Тетовскитѣ паши и правителството умишлено cѫ прѣселявали тукъ цѣли села или сѫ повиквали единъ по единъ много арнаути, или най-подирѣ сѫ подпомагали волнитѣ прѣселявания. Това тѣ правили съ цѣль да намалятъ силата и значението на българитѣ, голѣмото болшинство на което ги плашело", защото това е ставало главио презъ XIX и XX в , когато нашето движение е почти спрѣло.

 

 

95

 

тръгватъ движенията (активнитѣ области) и въ земитѣ, за кѫдето тѣ се отправятъ (пасивнитѣ области). сѫществуването на едно преселническо движение е възможно до тогава, до когато сѫществува разлика въ атракционнитѣ (привличащитѣ) фактори [1] на активната и пасивната земя, като въ последната този факторъ, естествено, трѣбва да бѫде по-силенъ. При това силата на движението е право пропорционална на разликата между атракционнитѣ фактори.

 

He е лека работа да се опредѣли атракционния факторъ на една область. Докато коефициентътъ на населеность ни се дава наготово следъ извършването на преброяване, популационниятъ капацитетъ може да баде опредѣленъ точно само следъ подробна анкета на самото мѣсто и следъ продължителни изучвания, като въ края на краищата опредѣлението все пакъ ще си остане субективно и капацитетътъ ще има различна голѣмина, споредъ това, дали е билъ опредѣленъ отъ единъ или другъ изследвачъ, Когато е въпросъ обаче за по-приблизителни изчисления, за опредѣляието на популяционния капацитетъ би могълъ да ни послужи и антопогеографскиятъ принципъ, че въ нашата умѣрена зона най-много може да се сгѫсти населението въ най-низкитѣ мѣста (при условие, че въ никоя отъ по-високитѣ зони не се намиратъ изобилни подземни богатства, че най-низката зона не е заета отъ блата и пр.), a колкото отиваме по-нагоре, толкова тази възможность намалява. Ако въведемъ нашия терминъ популационенъ капацитетъ въ този принципъ, той накратко и общо би гласѣлъ: популационниятъ капацитетъ на земитѣ въ умѣрения поясъ е обратно пропорционаленъ на тѣхната срѣдна височина. За жалость не сѫ правени още измѣрвания за срѣдната височина на отдѣлнитѣ български земи, но и единь по-внимателенъ погледъ върху хипсометричната карта на тѣзи земи би ни убедилъ, че, като изключимъ земитѣ край Бѣло-Море и напълно необитаемитѣ и неизползувани

 

 

1. Атракционниятъ (привличащиятъ) факторъ на една страна се изчислява, като се раздѣли съ популационния капацитетъ разликата между него и коефициента на населеность, умножена съ 100. При това популационниятъ капацитетъ показва, колко души биха могли да живѣятъ свободно върху 1 квадратенъ километъръ на дадена земя при наличнитѣ за даденото време политически, културни и стопански условия, a пъкъ коефициентътъ на населеность показва въ действителность, колко души живѣятъ на 1 квадр. км. въ дадената земя.

 

 

96

 

високи дѣлове на Рила, Пиринъ и Родопитѣ, земитѣ въ българската говорна область отъ Изтокъ къмъ Западъ иматъ все по-голѣма и по-голѣма височина.

 

Като изключимъ Приморска Македония и Бѣломорска Тракия, които при това не заематъ голѣма повръхность, Източна България, състояща се отъ Източна Тракия и Източна Мизия съ Добруджа, е несъмнено най-низката часть на България. Тукъ само на две мѣста — Стара-планина и Странджа се издигатъ надъ изохипсата 1000 метра, недостигайки никѫде 1200 метра; равнинитѣ подъ 200 м., обратно, иматъ голѣмо разпространение.

 

По-назападъ, Западна Тракия и Срѣдна Мизия, макаръ да обгръщатъ въ себе си Пловдивското поле и срѣдната часть на Дунавската равнина, все пакъ общо сѫ значително по-високи отъ Източна България, понеже обематъ въ себе си Родопитѣ, чията неголѣма височина се замѣства отъ голѣмата имъ разклоненость; обематъ и срѣдния най-високъ дѣлъ на Стара-планина съ нейнитѣ предпланини на Северъ и Срѣдна гора на Югъ.

 

Още по-назападъ „Висока Югозападна България”, заедно съ не много пространната Западна Мизия и съ Североизточна Планиниста Македония, напълно заслужава името си.

 

На З. отъ Висока България е Хълмиста Македония по дветѣ страни на р. Вардаръ. Нейната срѣдна височина е по-малка отъ тази на Висока България. Ето защо Хълмиста Македония, макаръ и не много пространна (11,985 кв. клм. [1]), внася известенъ дисонансъ въ стѫпаловидното разположение на българскитѣ земи отъ Изтокъ къмъ Западъ, дисонансъ, който, ще видимъ въ следващата глава, е указалъ значително влияние върху занимаващото ни движение.

 

Най-западната българска земя — Западна Планиниста Македония — съответно съ мѣстото, което заема въ реда на тѣзи земи, има най-голѣма срѣдна височина. Тя справедливо може да носи името планиниста, защото много малко части отъ нея сѫ подъ изохипсата 500 м., a много планини надхвърлятъ 2500 м.

 

 

1. За географското дѣление на Македония, което прилагамъ тукъ и за границитѣ, повърхностьта и ареала на отдѣлнитѣ ѝ части вж. въ моята La Macedoine Economique, Sofia, 1931, стр. 3–5.

 

 

97

 

Отъ цитирания антропогеографски принципъ и краткитѣ бележки за хипсометричнитѣ отношения между българскитѣ земи става явно, че въ последнитѣ популационниятъ капацитетъ намалява отъ Изтокъ къмъ Западъ. Ето защо, ако приемемъ, че популациоиниятъ капацитетъ на Източна България е 90, то, съответно съ горното заключение, ще можемъ да приемемъ, че той въ Срѣдна България е 80, въ Висока България — 60, въ Хълмиста Македония — 70, a въ Западна планиниста Македония — 50.

 

Понеже българскитѣ земи сѫ раздѣлени отъ българо-ромънската и сръбско-българската политически граници, които, бидейки извънредно строго затворени, не позволяватъ сѫществуването на преселнически движения, диктувани само отъ стопанскитѣ интереси на преселницитѣ, ще се занимаемъ накратко само съ тѣзи земи, които влизатъ въ предѣлитѣ на Царство България.

 

Коефициентътъ на населеность въ Източна България [1] е 48, въ Срѣдна България [2] 54, a въ Висока България, противно на очакванията, е още по-голѣмъ — 56. Даже ако отъ София отнемемъ 185 х. и я оставимъ съ 28 х. жители на равна нога съ другитѣ наши срѣдно голѣми градове, пакъ коефициентътъ на населеность остава значителенъ — 50. [3]

 

Ако сега сравнимъ даденитѣ числа за тритѣ области, ще констатираме, че теоритически отъ Висока България къмъ Срѣдна България трѣбва да има преселническо движение, сѫщо отъ Висока къмъ Източна България и отъ Срѣдна къмъ Източна България,

 

Преселническитѣ движения, които ставатъ днесъ въ България, напълно потвърдяватъ горнитѣ теоритически заключения.

 

 

1. Окрѫзи Бургаски, Варненски и Шуменски и Разградска, Кеманларска и Балбунарска околия на Русенски окрѫгъ. Пресмѣтането на коефициента на населеность е основано на сведенията въ „Статистически годишникъ на Българското Царство за 1929–1930 г." (стр. 20–21). Вж. сѫщо и статиитѣ на А. Иширковъ: Гѫстота на населението въ България (въ Наученъ прегледъ, год. II, кн. 2, стр. 59–67), Историко-политическиятъ елементъ въ гѫстотата на населението въ България. Въ Сб. въ честь на В. Н. Златарски, София, 1925, стр. 91–99.

 

2. Окрѫзи Пашмаклийски, Мастанлийски, Хасковски, Пловдивски, Старозагорски, Плѣвенски, Търновски и Русенски безъ гореспоменатитѣ 3 околии.

 

3. Намалявайки съ 185,000 д. броя на населението въ София, косвено се елиминира донѣкѫде влиянието на пернишкия каменовѫгленъ басейнъ, който позволява въ София да се развие значителна индустрия.

 

 

98

 

Безъ да влизамъ въ подробности ще спомена само за изселването на разложани и неврокопци въ Чепинското корито, Пловдивского поле и Разградско; изселването на кюстендилци, радомирци и брѣзничани въ Герлово, Тузлука и въ по-малъкъ размѣръ въ Бургаско и особено масовото изселване на хасковци, чирпанци, старо-загорци и ново-загорци въ Бургаския окрѫгъ. Въ миналото, особено презъ 18 и 19 вѣкъ, тѣзи движения, главно преселването на шопитѣ, сѫ били още по-силни, поради това, че атракционниятъ факторъ на Източна България е билъ още по-голѣмъ отъ днешния. [1]

 

Отъ гореизложеното е явно, че всичкитѣ тѣзи преселнически движения отъ Западъ къмъ Изтокъ сѫ се дължали и се дължатъ прѣко на стопански причини. Дали на тѣзи причини не трѣбва да отдадемъ и нашето „арнаутско” преселническо движение, което има сѫщата западно-източна посока? За да отговоря на този въпросъ, ще трѣбва, макаръ и относително, да опредѣля атракционния (привличащия) факторъ на източнитѣ и западнитѣ български земи презъ времето, когато е ставало движението, a това ще рече да опредѣля кѫде презъ 15—18 вѣкъ населението е било по-гѫсто, кѫде по-рѣдко, защото популационнитѣ капацитети между казанитѣ земи и тогава сѫ се отнасяли помежду си почти така, както и днесъ.

 

Презъ 15—18 вѣкъ пъкъ и до преди нѣколко десетки години Източна България и особено Източна Тракия е била една отъ най-безлюднитѣ зами на полуострова. За да достигне до това състояние виновни сѫ били главно опустошителнитѣ походи на татаритѣ и турцитѣ презъ 13 и 14 вѣкъ. Сьвременнитѣ на този периодъ византийски писатели сѫ единодушни въ твърденията си, че „въ Тракия селяни не останали" [2] и че „рѣдко могло да се видятъ въ нея тукъ-таме волове или

 

 

1. Изложеното въ този пасажъ можахъ самъ да констатирамъ при обиколкитѣ си по България. За чирпанцитѣ и загорцитѣ вж. у Jireček, Cesty. стр. 575 (Пѫтувания, стр. 783), Милетичъ, Старото население, стр. 30, 32. За разложани и неврокопци вж. у Батаклиевъ, Чепино (специално-географски проучвания) (въ Год. Соф. Унив., Истор.фил. фак. кн. 26, 1930, стр. 70, 103–104 и 106). За изселването на шопитѣ въ ново време вж. у Риста Т. Николић, Крајиште и Власина (въ Насеља српских земаља, књ. 8, 1912, стр. 218–221, 314);  Милетичъ, Старото население, стр. 134;  Йорд. Зaхaриевъ, цит. съч. стр. 353, 367, 483, 485, 490, 498, 502.

 

2. Nicephorus Gregoras, Historia byzantina, ed. Bonn., t. 1, стр. 747–748.

 

 

99

 

орачи". [1] Отначало, когато турцитѣ още не се били затвърдили на Полуострова, тѣ предприели по стратегически съображения колонизирането на Тракия съ турци и туркомани. Но когато границитѣ на Отоманската империя отишли далеко на Западъ и на Северъ, колониститѣ отъ Тракия били вдигнати и изпратени въ новопридобититѣ земи на Западъ и Северъ [2], a Тракия си останала все така безлюдна. На мѣстото на нѣкогашнитѣ селища и пѫтища изникнали гори. [3] Не останала неопустошена и Източна Мизия, която сѫщо така къмъ срѣдата на 15 вѣкъ приличала на пустиня. [4] Изобщо Източна България презъ 15—18 вѣкъ е била страна рѣдко населена, сиречь съ голѣмъ атракционенъ (привличащъ) факторъ.

 

Нищо подобно не срѣщаме въ Западна Македония, която, останала на страна отъ областитѣ, въ които се разиграли голѣмитѣ исторически събития, е продължила нормално да се разаива и въ края на 16 вѣкъ, споредъ пѫтнитѣ бележки на Лоренцо Бернардо, нейнитѣ полета били населени и добре обработени, пѫчтищата били добри, a градоветѣ — многолюдни. [5] Следователно тукъ коефициентьтъ (степеньта) на населеность е билъ значително по-високъ отколкото въ източнитѣ български земи, атракционниятъ факторъ съответно съ това е билъ по-малъкъ, а, щомъ е имало различие въ атракционнитѣ фактори, трѣбвало е непремѣнно отъ Западна Македония къмъ

 

 

1. Niсерh. Greg., t. I, стр. 101:

Pachymeres, Bonnae. t. II, стр. 80;  Chalcocondylas, De rebus turcicis, Bonnae, стр. 12, 16. 18. Вж. и y Zinkeisen, Geschichte des osmanischen Reiches in Europa, t. I, стр. 205.

 

2. Chalcocond., стр. 60:

 

3. Тѣ отпосле били отчасти изкоренени отъ пришелци. Мнозина отъ тѣхъ и до днесъ по предание знаятъ, че цѣлото землище на селото имъ е било покрито съ гора. Корененето на горитѣ, израсли следъ XIV в., и строението на нови селища на тѣхно мѣсто продължава и до днесъ, особено въ околиитѣ на Изтокъ отъ р. Тунджа.

 

4. Вж. у Иречекъ, Княжество България, часть I, стр. 57–58. Вж. и у Niсерh. Greg., стр. 548;  Cantacuz., стр. 188–189;  Pachym. t. II, стр. 80.

 

5. Вж. у Р. Matković, Putovanja po Balkanskom poluotoku, въ Rad. jugosl. Akademije, CXXXVI, стр. 30–31.

 

 

100

 

Източна България да се образува преселническо движение. To е тъкмо това, съ което се занимаваме въ настоящата работа.

 

Отъ цѣлото изложение въ тази точка 3. става явно, че основнитѣ причини за „арнаутското" преселническо движение сѫ отъ стопанско естество. И понеже разликата въ атракционнитѣ фактори, следователно и разликата въ стопанскитѣ условия е прѣка последица отъ историческитѣ събития, разиграли се въ източната часть на Полуострова презъ 13 и 14 вѣкъ, следва, че „арнаутското" преселническо движение е косвена последица на тѣзи исторически събития.

 

Нѣколко довода би могло да бѫдатъ приведени въ полза на твърдението, че основнитѣ причини за движението сѫ отъ стопанско естество.

 

1. По обща посока то напълно прилича на шопското и горно-тракийското преселническо движение, които се дължатъ само на стремежа за по-добъръ поминъкъ и главно за придобиване на по-вече и по-добра земя. Имахъ възможность въ гр. Месемврия да разговарямъ съ стареца Тено Косевъ, 70 годишенъ, родомъ отъ с. Турие, Костурско, който ми разправи следното: На 1875 година напълно по свое желание неговитѣ родители, заедно съ още нѣколко семейства отъ с. Турие и отъ селата: Бабчоръ, Кономлади, Търсье, Шестоево, Вишени, и Косинецъ, все въ Костурско, се вдигнали и потърсили повече и по-добра земя първоначално въ Малгарско, но не се спрѣли тукъ, a се прехвърлили въ Мала-Азия, кѫдѣто въ Бигленска околия се заселили въ селата Стенгелъ-кьой и Челтикъ. Въ второто имало още преди тѣхъ българи отъ „Стара-България", така щото костурчани не сѫ се почувствували въ съвсемъ чужда срѣда.

 

Движението презъ 19 вѣкъ почти напълно престана, но едновременно съ това значително се засили гурбетчийството, което може да се счита просто като единъ новъ занаятъ, който повдига популационния капацитетъ на Западна Македония, и по този начинъ се достигна до приравняването на атракционнитѣ фактори на Западна Македония, отъ една страна, и на другитѣ български земи, отъ втора страна.

 

Това приравняване неминуемо щѣше да настѫпи и безъ захващането на гурбетчийството, но по-късно и то поради това, че преселническитѣ движения, дължими на стопански

 

 

101

 

причини, действуватъ така, щото се самоунищожаватъ, понеже приравняватъ атракционнитѣ фактори на активната и пасивната земя. „Арнаутското" преселническо движение не само че не умрѣ, така да се каже, отъ своя естествена смърть, но то не се е и развивало нормално. Въ цитираната моя статия е посочено, какъ силата на нормално развиващитѣ се преселнически движения, плодъ на стопански причини, намалява постепенно до преставането на движението. „Арнаутското" преселническо движение напротивъ, следъ като се развивà нормално до срѣдата на 18 вѣкъ, засилва се значително презъ втората половина на този вѣкъ, a въ началото на 19 вѣкъ замира бързо. Причината за последното ненормално явление, видѣхме, е засилването на гурбетчийството, което презъ последната четвъртъ на 19 вѣкъ още по-вече се засили, по причини които изтъкнахъ вече другаде. [1] Причината за засилването на движението презъ 18 вѣкъ пъкъ съвпада съ засиления по това време албански народностенъ натискъ, за който се говори по-горе и който тукъ се потвърдява и теоритически. Понеже тази причина за „арнаутското" преселническо движение сѫществувà чакъ до 1912 год., тя не остана безъ последици върху българитѣ въ Западна Македония и принуждавà чакъ до тази година да се изселватъ нѣкои отъ тѣхъ тъкмо поради този натискъ. [2] Его защо можемъ да смѣтаме, че „арнаутското" преселническо движение, въ този си видъ, въ който ни занимава, е продължавало, макаръ и много слабо, дори до 1912 год.

 

И така, много условия, зависещи взаимно едно отъ друго, сѫ се стекли презъ 15–19 вѣкъ и сѫ причинили „арнаутското" преселническо движение.

 

Ако само албанскиятъ народностенъ натискъ бѣше причина за нашето движение, a не и различието между атракционнитѣ фактори въ разнитѣ български земи, бихме могли да приемемъ предложението на Радовановића да наричаме това движение „предалбанско". [3] Следъ горнитѣ обяснеиия обаче това име се явява неумѣстно.

 

 

1. Вж. D. Iaranoff, La Macédoine Economique, стр. 133–134.

 

2. Кѫнчевъ, Македония, стр. 95 и 214. Въ последно време (до 1912 г.) албанскиятъ натискъ се е проявявалъ особено въ това, че предизвикалъ изселването на българитѣ отъ смѣсенитѣ села въ чисто българскитѣ на сѫщата область. Това особено добре проличава при сравняването на Кѫнчевата и екзархийската статистика (отъ 1890 и 1912 г.).

 

3. В. С. Рaдовaновић, Тиквеш, стр. 273. Трѣбва да забележимъ, че той смѣта, какво движението спирало до Вардаръ, което не е вѣрно.

 

 

102

 

 

III. ИМЕТО НА ПРЕСЕЛНИЦИТѢ.

 

 

Като споменахъ за предложеното отъ Радовановића име за занимаващото ни движение на така наричанитѣ „арнаути" въ България и като говорихъ за причинитѣ на движението, редно е съ нѣколко думи да обясня и причината, поради която преселницитѣ отъ Западна Македония и Албания въ България се наричатъ „арнаути". Въпросътъ има и теоритеческо значение, защото е единъ примѣръ за начина, по който се създаватъ имената на отдѣлни части отъ народитѣ.

 

Обяснението, което се налага като най-естествено, е, че „арнаутитѣ" сѫ дошли отъ земя, която презъ 15 до 19 вѣкъ се е наричало „Арнаутлукъ". Такова обяснение даватъ и самитѣ „арнаути". [1] Обаче срещу единственитѣ две свидетелства на албанеца Музаки (15 вѣкъ) и Schmidt (1853 г.), че и Западна Македония по това време се е числѣла къмъ Албания, [2] имаме свидетелството отъ 1591 година на поменатия по-горе Лоренцо Бернардо, че „Struga... prvo је mjesto y Bugarskoj", [3] свидетелство отъ 1640 год. на Петъръ Богданъ, че „La Bulgaria si chiama ... la maggior parte della Macedonia . .. sino l'Ohirida et sino alli confini d'Albania", [4] имаме Зографски поменикъ отъ 16-18 вѣкъ, въ който Битолско, Горна и Долна Преспа, Дебърско и Кичевско сѫ писани въ „Блъгар’ска земліа’", [5] та затова трѣбва да приемаме съ резерва горното много правдоподобно обяснение,

 

Следъ като стана известно, че и въ Сърбия много сърби се наричатъ „арнаути" и следъ като станаха известни повече факти около нашето „арнаутско" преселническо движение, би могло да се даде малко по-друго обяснение на името му „apнayти,,.

 

 

1. Така сѫ мислили и „арнаутитѣ" — сърби, които на 1690 г. избѣгали въ Унгария. Така напримѣръ въ едно завещание отъ 1703 г., направено въ Буда Пеща, четемъ: His meis testatum esse volo, qualites Christopherus Turvinovich sit natus Prisreni in Abania (Вж. y Г. Витоваковић, Споменици из Будимског и мештанског архива, в Гласник српског ученог друштва, књ. III, стр. 48).

 

2. А. Иширковъ, Македония. Име и граници. Въ Македонски прегледъ, год. III, кн. I, стр. 6–7.

 

3. Мatkоvić, цит. съч. стр. 30.

 

4. Fеrmеndžin. Acta Bulgariae eccles. въ Monumenta hist. Slav. merid. t. 18, Zagrabiae, 1887, стр. 08.

 

5. Йopд. Ивановъ, Български старини отъ Македония. София. 1908, стр. 286–277, II изд., София, 1931, стр. 507–508.

 

 

103

 

Въ Шумадия и въ съседнитѣ ѝ земи, a сѫщо и въ Вранско „арнаути", „Арнаутовићи" се наричатъ много преселници отъ Черна Гора, Новопазарско, Косово, Топлица и Горна-Поморавия. На мѣста тѣ, както въ България, образуватъ „арнаутски" махали. [1]

 

Отъ глава първа на настоящата работа, както и отъ приложената карта се вижда, че значителна частъ отв „арнаутитѣ" въ България и Македония сѫ българи изселени изъ самата Албания — областитѣ Колония, Опара, Корчанско, Елбасанско, Мати, Черменика, Голо-Бърдо. Часть отъ сърбитѣ, които сѫ живѣели въ Албания на Северъ отъ Дринъ, сѫ се изселили пъкъ въ Сърбия, кѫдето сѫ били наричани „арнаути". [2]

 

Вследствие на всичко това трѣбва да се мисли, че първоначално сѫ били наричани „арнаути" въ България и Сърбия само българитѣ и сърбитѣ, произходящи отъ сѫщинска Албания, и едва после, когато захванали да идватъ българи отъ Западна Македония въ България и сърби отъ Черна Гора, Новопазарско и Косовско въ Сърбия, започнало мѣстното население и тѣхъ да ги нарича, поради подобието имъ съ изселницитѣ отъ Албания по диалектъ, носия и нрави, съ сѫщото име „арнаути", и на край то станало толкова обикновенно, щото съ него започнали да именуватъ въ България и Сърбия всѣкого, който се преселвалъ откъмъ Албания:

 

 

1. Цвијић, Антропогеогр. проблеми, стр. CLXXXII;  Joван Ердељaновић, Доње Драгачево (въ Насеља српских земаља, књ. 1, 1902, стр. 152, 203), Љубомир Jовaновић, Млава (въ Насеља, књ. 2. 1903, стр. 322), Тодор Бушетић, Левач (въ Насеља, књ. 2, 1903, стр. 482, 485, 492), Ристa Т. Николић, Околина Београда (въ Насеља, књ. II, 1903, стр. 952, 958,971, 978, 1002, 1015, 1026, 1029, 1034–1035, 1043, 1047, 1064, 1073 и 1076),  Рaд. Илић, Ибар (въ Насеља, књ. 3, 1904. стр. 617). Риста Т. Николић, Крајиште и Власина (въ Насеља, књ. 8, 1912, стр. 113, 181, 219, 221–222, 314, 331, 337, 360, 365 и 371), Петар Jовaновић, Бања (въ Насеља, књ. 17, 1924, стр. 41, 76, 80, 100 и 107), Боривоје М. Дробњаковић, Јасеница (въ Насеља, књ. 13, стр. 209, 240, 302, 349, 374). Много „арнаути" се споменаватъ и въ архивитѣ на Будимската и други унгарски сръбски общини (Вж. у Г. Витоваковић, Споменици из Будимског и пещанског архива, въ Гласник српског ученог друштва, кнь. III—VI. Књ. III, стр. 71, 148, 191, 213, 215, 217, 255, књ. IV, стр. 4, 89, 242, књ. VI, стр. 290, 294 и 455), Повечето отъ тѣхъ ще да сѫ сърби отъ Косовско и Метохия, но между тѣхъ ще да има и отъ „арнаутитѣ" — българи отъ Тетовско, настанени въ Чипровско, защото се споменаватъ заедно съ чипровчани (напр. въ књ. III, стр 191 Ћуро Ћипровaць, Петарь Ћипровaць, Вучко Арнaуть).

 

2. Вж. Courant de Kosovo и courant des Iribus Monténégrines въ картата Courants métanastasiques dans le peuplement des pays serbes въ Cvijić-евата книга La Péninsule Balkanique.

 

 

104

 

въ България — македонцитѣ, въ Сърбия — черногорцитѣ, косовцитѣ и др. [1]

 

 

IV. КАКЪ Е СТАВАЛО ПРЕСЕЛВАНЕТО.

 

Поради исторически причини, поради албанския народностенъ натискъ и главно поради стопански причини, презъ 16, 17 и 18 вѣкъ значителенъ брой българи отъ Албания и Западна Македония сѫ се принудили да се вдигнатъ и се преселятъ въ по-източни български земи. Какъ е ставало това преселване? Ето единъ въпросъ, на който ще трѣбва да отговоримъ, преди да се опитаме да изложимъ последицитѣ отъ преселническото движение, за което е дума,

 

Следъ като по една или нѣколко отъ изброенитѣ причини едно семейство, a по-често нѣколко такива, сѫ решавали да се изселятъ, тѣ сѫ пращали предварително нѣкого да отиде и разгледа и избере мѣстото за заселване. Често пѫти тази работа се е свършвала случайно отъ хора, отишли по друга причина, напримѣръ по събиране на помощи за строене или подържане на църква или монастиръ, по печалба (такъвъ е случаятъ при преселването въ нѣкои брациговски „арнаутски" села) и пр. Този въпросъ веднажъ уреденъ, решенитѣ да се изселятъ сѫ продавали недвижимия си имотъ (а много често го изоставяли на произвола), взимали съ себе си цѣлото движимо имущество и добитъкъ и поемали по най-прѣкия пѫтъ къмъ цельта си. [2]

 

Поради това, че преселницитѣ сѫ бивали извънредно много натовареии, и поради това, че въ миналото пѫтуването не е било толкова лесно, тѣ сѫ се принуждавали въ по-удобнитѣ мѣста да се задържатъ по-дълго, a на мѣста сѫ оставали и за една-две години. Такива, бихме могли да ги наречемъ етапни

 

 

1. Споредъ Риста Николић (Околина Београда, стр. 971) така, както въ Сърбия сърбитѣ, които идватъ откъмъ Албания, се наричатъ „арнаути", така и „сърбитѣ", които идвать откъмъ България, се наричали „бугари". Сравнението не е доказателство, та съвсемъ не можемъ да смѣтаме, че съ това сравнение Николић е доказалъ сръбщината на заселенитѣ при Бѣлградъ българи. Ако тръгнемь по пѫтя на Николић, бихме могли да изкараме, че сѫ чисти българи и многото „Влахови" въ Македония, които сѫ сѫщински власи дошли отъ Епиръ и Южна Македония и вече побългарени.

 

2. Така направили брациговскитѣ „арнаути". Вж. у Юруковъ, цит. съч. стр. 6. Така ставало преселването и въ Сърбия. Вж. у Сvijić, La Péninsule Balkanique, стр. 128.

 

 

105

 

станции, сѫ представяли за изселницитѣ отъ Епиръ и Костурско селищата въ Пелагония, Сарѫ-Гьолъ, Воденско, Мъгленъ, a особено Тиквешъ. Той, заедно съ Раецъ, отъ време е служилъ като важна преходна земя за движенията отъ западъ къмъ изтокъ. [1] За изселницитѣ отъ Срѣдна Албания, Охридско и Дебърско важни етапни станции сѫ били пакъ Пелагония и Тиквешъ, a освенъ това Велешко и Разложката котловина. За тетовскитѣ изселници важна етапна станция ще да е било Скопското поле. Когато е трѣбвало отново да се тръгне на пѫть, една часть изоставала въ етапната станция. Това изоставане може да се обясни съ психологически причини. По-слабоволнитѣ, изплашени отъ трудноститѣ на изминатия пѫть, неспособни да се освободятъ отъ съмнението, дали тамъ, за кѫдето сѫ се запѫтилм, ще имъ е по-добре отъ мѣстото гдето сѫ се спрѣли, сѫ изостанали, a заедно съ тѣхъ оставали и тѣлесно слабитѣ, които не сѫ могли да издържатъ трудноститѣ на пѫтуването. По тоя начинъ сѫ се образували единъ видъ следи, коию сѫ белязали пѫтя на преселническитѣ потоци. Рѫководейки се тъкмо по тѣзи следи както се видѣ въ глава първа, азъ можахъ да издиря географското разпространение на „арнаутитѣ" въ България и да установя пѫтищата, по които сѫ се движили. Най-типиченъ примѣръ въ това отношение е село Горно-Драглища, както вече отбелязахъ въ казаната глава първа.

 

Бихме очаквали, поради тѣзи изоставания по етапнитѣ станции, преселническитѣ потоци бързо да намаляватъ. Въ сѫщность това става въ много по-слабъ размѣръ, тъй като изоставането на часть отъ преселницитѣ се компенсира до голѣма степень съ увличане на часть отъ староседѣлското население на етапната станция въ преселническата струя. Това е ставало пакъ по психологически причини. Виждайки, че презъ неговото селище или землище минаватъ преселници, които отиватъ нѣкѫде си, гдето ще водятъ по-добъръ и по-лекъ животъ, часть отъ коренното население и то най-притѣснената въ стопанско отношение, се задига заедно съ преселницитѣ. Както видѣхме по-горе, костурчани увлѣкли съ себе си нѣкои островчани и воденчани, охридчани увлѣкли съ себе си жителитѣ на битолското село Магарево и пр. Все пакъ, когато струитѣ сѫ били

 

 

1. В. Рaдовaновић, Тиквеш, стр. 165.

 

 

106

 

слаби, изоставанията по етапнитѣ станции сѫ ги стопявали, или, както бихме могли да се изразимъ картинно, слабитѣ преселнически струи сѫ се попивали въ етапнитѣ станции преди да достигнатъ цельта си. Така е станало съ последнитѣ преселнически потоци на нашето движение, въ началото на 19 в. Тѣ сѫ били толкова слаби, че сѫ се попивали още въ началото, та не сѫ могли да прехвърлятъ Вардара. И затова именно следи отъ тѣхъ се намиратъ само до Тиквешъ. [1]

 

Когато преселницитѣ сѫ достигали до нѣкой проходъ, пакъ е изоставала часть отъ тѣхъ. Поради това повечето отъ проходитѣ, презъ които сѫ минавали преселнически потоци, сѫ, така да се каже, маркирани. Следи отъ нашитѣ „арнаути” има: въ с. Голешово, предъ Парилския проходъ, въ с. Ковачовица, предъ Чукуръ-Тепенския проходъ, въ с. Градево, предъ Предѣлската седловина и пр. Това ще да се дължи на обстоятелството, че преди да прехвърлятъ проходитѣ, преселницитѣ сѫ се спирали за почивка, a пъкъ, както видѣхме малко погоре, тъкмо въ тѣзи етапни станции часть отъ преселницитѣ сѫ изоставали. Изоставането на часть отъ преселницитѣ преди прехвърлянето на проходитѣ може да се обясни на мѣста и съ други психологически причини: страхътъ предъ неизвестностьта задъ прохода, страхътъ отъ мѫчнотиитѣ при преминаването на прохода сѫ действували парализирваще върху волята на преселницитѣ.

 

Преминали цѣлия пѫть и стигнали въ областьта за масово заселване, преселницитѣ не сѫ се спирали направо върху първото удобно мѣсто за заселване, до което достигали, a търсѣли да намѣрятъ най-сгодното. [2] При това всѣкой е търсѣлъ мѣсто, което да прилича отчасти на родното. Може би за това дебрани, охридчани и костурци, свикнали на планинистия и хълмистъ теренъ на Западна Македония, сѫ се заселили въ Пловдивското поле все по периферията му, въ мѣста, гдето има и достатъчно работна земя, но и достатъчно землище въ планината съ гора, паша, хубава вода и камъни за дѣлане. Сѫщо и заселилитѣ се въ Северна България се спирали въ земи съ вълнообразенъ или изпресѣченъ рельефъ. He е изключено обаче за това засѣдане на преселницитѣ

 

 

1. В. Радовановић, цит. съч. стр. 216, 225, 288, 405, 418, 430, 508 и 511.

 

2. Юруковъ, Брацигово, стр. 6.

 

 

107

 

въ хълмиститѣ области причината да е отчасти и обстоятелството, че свободнитѣ земи въ Тракия сѫ били владѣни, a на мѣста и населявани отъ турци, срѣдъ които преселницитѣ не сѫ искали да живѣятъ.

 

Настанени веднажъ окончателно, преселницитѣ, ако сѫ се чувствували добре, сѫ повиквали и своитѣ съселяни (или съграждани) отъ старото си мѣстожителство. Последнитѣ обикновенно се заселвали при своитѣ „земляци", та поради това преселницитѣ не сѫ се пръсвали по всичкитѣ селища на пасивната земя, a сѫ се групирали въ нѣкои нейни области. [1]

 

Въ селата, въ които сѫ се заселвали, чувствувайки се първоначално като чужди, живѣели сѫ въ отдѣлни махали, които по прѣкора на своитѣ жители често бивали именувани „арнаутски махали", или се наричали по името на селището, отъ което произхвѫдали преселницитѣ (Омотска махала и пр.). Когато преселницитѣ основавали ново село, то бивало наречено отъ околното население или по прѣкора на преселницитѣ, напр. „Арбанаси", по-късно „Арнаутъ-кьой”, или по произхода на преселницитѣ (с. Костуряни). Често пѫти преселницитѣ наричали новото си селище по името на старата си родина (с. Дебренъ, Дебърщица).

 

 

V. ПОСЛЕДИЦИ.

 

Следъ като разгледахме географското разпространение на така наричанитѣ „арнаути", времето когато сѫ се преселвали, причинитѣ, поради които сѫ правили това и иачина, по който е ставало преселването, остава ни, за да завършимъ, да разгледаме последицитѣ отъ занимаващето ни движение.

 

1. Като се е изселвала часть отъ българското население отъ Албания и Западна Македония, много селища сѫ били изпразвани съвсемъ. Едни отъ тѣхъ запустявали, както е случаятъ съ поменатото въ глава първа костурско село Орѣшецъ, други били заемани отъ другородци, главно отъ албанци, a въ нѣкои случаи и отъ власи, напримѣръ изпразненото отъ българитѣ село Магарево. Следователно първи последици отъ изселването на българитѣ сѫ промѣни въ поселищнитѣ отношения,

 

 

1. Така се заселили „арнаутитѣ” въ Пещерскитѣ села. Споредъ Разбойниковъ, с. Булгаръ-кьой, стр. 75, така се заселили „арнаутитѣ" и въ с. Булгарь-кьой.

 

 

108

 

и главно промѣни въ етничнитѣ отношения и измѣстване на западната българска народностна граница къмъ изтокъ (Това най-добре личи на приложената карта). Разбира се, преселването, за което пишемъ, не е единствената причина за този нерадостенъ фактъ. [1] Вследствие на това активнитѣ земи на нашето движение все по-вече западали въ културно отношение, защото придошлитѣ албанци сѫ бивали винаги на по-низко културно стѫпало отъ изселилитѣ се българи.

 

2. Въ преходнитѣ области движението сѫщо не е минало безъ последици. Преди всичко то е извършило значителна промѣна, оставяйки преселници отъ активнитѣ земи и завличайки изселници къмъ пасивнитѣ земи. Но тъй като и преселницитѣ и изселницитѣ сѫ били българи, народностни промѣни не сѫ ставали, a само едно измѣсване на населението, съ добри последици за чувството на единность у народа.

 

3. Докато, погледнато общо, въ активнитѣ области отъ нашото движение е имало само вреда, особено отъ българска национална гледна точка, обратно — въ пасивнитѣ области е имало само полза. Преселницитѣ сѫ повдигали културното равнище на тѣзи земи, защото сѫ идвали отъ области съ запазена самобитна българска култура и защото се преселватъ най-предприемчивитѣ и най-възприемчивитѣ. Заселилитѣ се въ Варненско, отпосле преселени въ Бесарабия, споредъ приведеното въ глава първа свидетелство на Köppen-a, единственитѣ сѫ употрѣбявали славянската азбука, докато румейлицитѣ и другитѣ преселници отъ източнитѣ български земи сѫ пишели съ гръцки букви. Споредъ приведенитѣ въ сжидата глава цитати отъ работата на Скальковскій, македонскитѣ българи се отличавали срѣдъ другитѣ бесарабски колонисти съ най-чисти нрави. Въ Източна Тракия първитѣ учители сѫ излѣзли отъ с. Дерекьой, което, видѣхме вече, е основано отъ воденци. Въ Пловдивска Тракия брациговскитѣ „арнаути" винаги сѫ се отличавали съ по-голѣма любовь къмъ науката и отъ тѣхното малко градче сѫ излѣзли доста видни учени и общественици.

 

Преселницитѣ пренесли много занаяти, напримѣръ каменодѣлство (каменодѣлци съ били жителитѣ на с. Дебърщица), иконопиство (въ Банско), рѣзбарство (въ Банско

 

 

1. За другитѣ причини вж. у Селищев, Слав. население в Албании, стр. 89—90.

 

 

109

 

и Трѣвненско), зидарство (въ Брацигово) и пр. И съ това се открили повече възможности въ стопанския животъ, a художественитѣ занаяти сѫ повдигнали значително естетичния вкусъ на падналото въ апатия къмъ всичко мѣстно население.

 

Преселницитѣ сѫ засилвали българския елементъ въ Източна България, заплашена на мѣста съ пълно турцизиране.

 

Преселницитѣ въ Срѣдна и Източна България сѫ указали влияние не само върху културнитѣ, стопански и етнични отношения, но и върху самага географска срѣда, било поради това, че сѫ изкоренявали горитѣ, било поради обръщане въ пасища въ ниви или по други причини, напримѣръ, промѣняне топонимията и пр.

 

Но както преселницитѣ сѫ псвлияли значително върху отношенията въ земята, въ която се заселили, така и тѣ отъ своя страна сѫ били повлияни отъ новата географска и социална срѣда. Преселницитѣ бързо сѫ загубвали своитѣ етнографски белези: носия, езикъ, обичаи, психически особености, особенно когато сѫ бивали малцинство всрѣдъ другото население. Това се обяснява лесно съ обстоятелството, че се преселватъ обикновенно по-предприемчивитѣ, които и по-бързо се нагаждатъ къмъ новата срѣда. Имайки това на умъ, както отбелязахъ въ предварителнитѣ бележки, работихъ при изучаванията си повече съ прѣкия методъ, като не пренебрѣгвахъ и косвения, чрезъ сравняване на етнографскитѣ белези, които тукъ-таме сѫ се запазили. Това запазване се дължи на две съвсемь различни условия: 1. Преселницитѣ сѫ живѣли въ отдѣлно селище и въ рѣдконаселена земя, заобиколени често пѫти съ другородци. Такъвъ е случаятъ съ с. Дере-кьой (сега Воденъ, въ Елховско). 2. По едни или други причини не сѫ ставали женитби между преселницитѣ и староседелцитѣ, та последнитѣ не сѫ могли да упражняватъ непосрѣдно влияние чрезъ вмъкването имъ въ самия домъ на преселцитѣ. Такъвъ е случаятъ съ гр. Брацигово. [1]

 

Нерѣдко въ новата срѣдà преселницитѣ сѫ промѣняли и социалното си и стопанско положение. Едни сѫ ставали дервентджии (пазачи на проходитѣ), други сѫ ставали отъ скотовъдци на чифлигари въ турскитѣ чифлици (напр. „арнаутитѣ" въ с. Арнаутито) и пр.

 

 

1. Такова въздържане отъ женитби между преселци и староседелци отбелязва въ областьта Бања при с. Соко-Бања (Нишко) П. С. Jовановић, цит. съч. стр. 53.

 

 

110

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

 

Отъ изложенитѣ въ насюящата работа факти става явно, че присѫтствието на „арнаутитѣ" въ България се дължи на едно масово и дълготрайно вѫтрешно преселническо движение, което е вървѣло отъ западнитѣ къмъ източнитѣ български земи. Ако днесъ отъ него има сравнително малко следи, — само въ 46 села — това се дължи на факта, че движението е спрѣло ето вече отъ 130 години. Освенъ това преселницитѣ не сѫ се сгрупирвали на едно мѣсто, както е ставало при преселническитѣ движения въ сръбскитѣ земи, ами сѫ се пръснали по цѣла Тракия и Мизия, даже Източна Македония, и поради това сѫ били по-слабо устойчиви на влиянията отъ страна на староседелцитѣ. За заличването на много следи отъ това движение сѫ допринесли доста и вторичнитѣ преселвания, станали главно въ Мизия, напр. изселването на чипровци и варненци задъ Дунавъ, балканджийскитѣ преселнически движения и нѣкои други.

 

Накрай нѣма да бѫде излишно да се сравнятъ заключенията, до които дойдохъ възъ основа на гореизложенитѣ факти съ това, което вече е писано за вѫтрешнитѣ преселнически движения въ балканскитѣ земи. Почти единственъ се е занимавалъ общо съ тѣзи движения въ казанитѣ земи покойниятъ сръбски професоръ Йованъ Цвиичъ и то най-първо въ своитѣ „Антропогеографски проблеми" (цитирани по-горе), a следъ това въ книгата си „Балканскиятъ полуостровъ и югославянскитѣ земи. Основи за антопогеографията имъ" (цитирана сѫщо така по-горе). Въ тѣзи свои „Основи" той пише, че едва отъ 1878 год. се е развило преселническо движение отъ Македония къмъ България. [1] Това твърдение, следъ фактитѣ,

 

 

1. Сvijić, La Рéninsule, стр. 122,  Балк. п-во, књ. I, стр. 176. Сѫщото повтаря и В. Рaдовaновић, въ цит. съч стр. 273.

 

Вѫтрешнитѣ преселнически движения сѫ отъ голѣмо значение за вѫтрешното устройство на единъ и сѫщи народъ, и затова Цвиичъ е отдѣлилъ за тѣхъ въ книгитѣ си значително мѣсто. Нѣщо повече. За да отличи тѣзи вѫтрешни преселнически движения отъ голѣмитѣ преселения въ началото на срѣднитѣ вѣкове и отъ преселванияга, станали при териториялното разширение на балканскитѣ държави презъ сѫщитѣ вѣкове, нарича ги mouvements métanastasiques (метанастазичка кретања) — метанастазични движения — споредъ гръцката дума μετανάσιασις (Вж. La Péninsule, стр. 113, Балк. п-во, 164, Метанаст. кретања, стр. 4), която значи преселване. Цвиичъ обаче не е съобразилъ, че μετανάσιασις е производна дума отъ глагола μετανάστημι — преселвамъ, и че прилагагелното отъ този глаголь ще баде μετανάστατος, така че, вмѣсто mouvements metanastasiques, по-правилно е да се каже mouvements métanastatiques. Ho струва ми се, че и така поправениятъ сложенъ терминъ — метанастатично движение — е излишенъ, първо, защото той буквално значи „преселническо движение", та не може да му се даде това ограничено значение, което иска да му вложи Цвиичъ; и второ, поне нашиятъ български езикъ може да предаде и широкото понятие „преселническо движение" и по-тѣсното понятие „вѫтрешно преселническо движение” съ чисто български думи, които, естествено, ще трѣбва да се предпочетатъ предъ гръцката, която при това не е така разпространена, както други гръцки думи. Обстоятелството, че Птоломей отбелязва въ своето Γεωγραφικὴ ὑφήγησις Язигитѣ, които отъ Азовското море се били преселили между Дунавъ и Тиса съ името Ἰάζυγες Μετανάσται (Вж. Claudii Ptolemaei Geographia. Ed. C. Muelleri Paris, 1883, t. I, стр. 440–441), сочи ясно въ какъвъ смисълъ сѫ били употрѣбявани думитѣ μετανιστημι, μετανάστασις, μετανάστης и пр. Ето защо азъ не говорихъ нито за метанастазични, нито за метанастатични, a за вѫтрешни преселнически движения. Така ги нарича бащата на антропогеографията, Friedrich Ratzel. Споредъ него die Völker sind in beständiger innerer Bewegung (въ смисълъ: вѫтрешно преселване отъ едно мѣсто на друго, населявано отъ единъ и сѫщи народъ). Вж. Politische Geographie von—Dritte Aufl. durchgesehen und ergänzt von E. Oberhummer. München und Berlin, 1925, стр. 64;  Ratzel, Anthropogeographie, I Teil, II Aufl., Stuttgart, 1899, стр. 118.

 

 

111

 

които привеждамъ, явно е погрѣшно. Тази грѣшка бихме могли да я отдадемъ на незнание.

 

Цвиичъ бѣше преди всичко геоморфологъ, даже геологъ, и тъкмо геоморфоложкитѣ въпроси го интересуваха най-живо. Само покрай тѣхъ той се е занимавалъ и съ въпроси изъ областьта на антропогеографията на Балканския полуостровъ. Това той признава и въ предговора на своитѣ „Основи" за антропогеографията на Балк. П-въ (стр. V). Все пакъ може да си помисли нѣкой, макаръ и плодъ на странично занимание, антропогеографскитѣ изучавания на Цвиича да сѫ особено сполучливи, ценни и достатъчни за да си позволи той да състави синтетично изложение възъ основа на тѣхъ. Доколко могатъ да бѫдатъ точни тѣзи изучвания и изводитѣ отъ тѣхъ, ще проличи, като ги сравнимъ съ изводитѣ отъ геоморфоложкитѣ изучвания на Цвиича, които съставяха главното му занимание.

 

Ако изводитѣ отъ геоморфоложкитѣ изучвания на Цвиича въ Сърбия се приематъ и до днесъ за вѣрни, то е, може би, защото той тукъ е работилъ несъмнено много по-дълго време, отколкото въ другитѣ части на Полуострова, a още и за това, че съ геоморфоложки проблеми въ Сърбия малцина сѫ се занимавали. Обаче изводитѣ отъ геоморфоложкитѣ му изучвания въ останалитѣ части на Полуострова единъ по единъ се отхвърлятъ, и може би следъ време ниго единъ отъ тѣхъ нѣма

 

 

112

 

да се приема, защото изучванията му тукъ не сѫ били нищо друго, освенъ едни кратковременни екскурзии и защото съ сѫщитѣ въпроси сѫ се занимавали и други учени, отнасящи се къмъ работата си съ всичката необходима сериозность. За да не бѫда голословенъ ще приведа нѣколко примѣра.

 

Отъ предположената отъ Цвиича „Суббалканска плиоценска рѣка", сиречь рѣка, която презъ плиоцена извирала при Козница надъ Клисура и се изливала въ Черно Море, [1] не остана нищо следъ прецизнитѣ изучвания на г. г. професоритѣ Жеко Радевъ, [2] Albrecht Penck [3] и Наумъ Николовъ. [4]

 

Г. проф. Ст. Бончевъ [5] направо квалифицира изучванията на Цвиича въ Западна Стара Планина за бързи и повърхностни и съ това си обяснява изобилието на невѣрни изводи въ работата му върху тектониката на Балканския полуостровъ. [6] Нѣколко отъ основнитѣ възгледи на Цвиича за строежа на Западна Стара Планина се оборватъ отъ сръбския професоръ С. Радовановић [7].

 

Цвиичъ надълго и нашироко разправя за нѣкакъвъ си плиоценски басейнъ, които билъ на мѣстото на днешната северна часть на Бѣло море и билъ съ ниво 680 до 780 м. повисоко отъ днешното морско ниво [8]. Косматъ, a после, следъ три годишни изучвания, и X. Луи доказаха, че не е имало нищо подобно [9].

 

 

1. Jовaн Цвиjић, Основе за географију и геологију Македоније и Старе Србије, Београд, књ. II, 1906, стр. 571—630; Геоморфологија, Београд, 1926, књ. II, стр. 365–378.

 

2. К. Радевъ, Източна Стара Планина и долината на рѣка Камчия, стр. 77–78 (въ Год. Соф. Унив., Истор.-фил. фак. кн. XXIII, 1926).

 

3. A. Penck, Geologische und morphologische Probleme in Bulgarien. Въ Der Geologe, кн. 38, 1925, стр. 861.

 

4. Hayмъ Николовъ и В. Г. Радевъ, Хидрогеологическо изучване на областьта около термалнитѣ извори въ Карловска околия. Въ Сп. на Бълг. Геолог. Д-во, год. I, кн. 1, стр. 28.

 

5. Ст. Бончевъ, Геология на Западна Стара Планииа, стр. 2. Въ Трудове на Бълг. Природоизпитателно Д-во, кн. IV.

 

6. Сvijić, Die Tektonik der Balkanhalbinsel. Въ Comptes Rendus du IX Congres géologique intern. de Vienne, 1903, стр. 347–370;  Геоморфологија, књ. I, стр. 249–290;  Повечето отъ твърденията относящи се за Западна Стара планина сѫ оборени въ цит. съч. на проф. Д-ръ Ст. Бончевъ въ Трудове на Прир. Д-во, кн. III, стр. 62–63 и кн. IV, стр. 2–51.

 

7. С. Радовановић, О великом шаријажу у североисточној Србији. Въ Записи Српског Геолошког. Друштва, књ. V.

 

8. Сvijić, L'ancien lac Egéen. Въ Annales de Géographie, XX, 1911, стр. 240 и следв.; Основе књ. III, стр. 698–699, 924–943;  Геоморфологија, књ. I, стр. 537–540 и таблица LV.

 

9. Kosmat, Geologie der Zentralen Balkanhalbinsel mit einer Übersicht des Dinarischen Gebirgsbaues. Die Kriegschauplätze 1914—1918 geologisch dargestelt. Berlin, 1924, Heft 12, стр. 159;  H. Louis, Morphologische Studien in Südwest Bulgarien. Stuttgart, 1930, стр. 54.

 

 

113

 

Такива примѣри могатъ да се наведатъ още съ десетки, но нѣма да продължавамъ, защото ще се отклоня отъ темата на настоящата работа. Ще добавя само, че самъ имахъ възможность при една обиколка изъ басейнитѣ на рѣкитѣ Солу-Дервентска и Мътивиръ, придружавайки г. проф. Ив. Батаклиевъ, да се убедя лично въ невѣрностьта и на друго едно Цвиичово твърдение — че Солу-Дервентската рѣка била обезглавена отъ рѣка Мътивиръ [1].

 

Явно е отъ приведенитѣ примѣри, че геоморфоложкитѣ изучвания на Цвиича въ България сѫ били съвсемъ повръхни. Можемъ тогава да си представимъ каква цена могатъ да иматъ Цвиичовитѣ антропогеографски изучвания, които сѫ му били само странично занимание.

 

He е изключено, обаче, не отъ незнание, a отъ нежелание Цвиичъ да не казва нито дума за „арнаутското" преселническо движение. Въ замѣна на него Цвиичъ описва преселническото движение отъ Северна Македония къмъ Южна Поморавия. Той, разбира се, не нарича това движение македонско, защото не приема, че Северна Македония обхваща порѣчието на горното течение на р. Вардаръ, a говори за Вардарско или южно движение. Хора главно отъ Скопско, Битолско, Тетовско и Пчинско сѫ се преселвали въ Южна и Срѣдна Поморавия, a нѣкои сѫ достигнали чакъ до Бѣлградскитѣ села, като увличали съ себе си и нѣкои моравски жители. Въ цѣлата сѫщинска Сърбия има само нѣколко села съ преселници отъ Македония и Моравско и тѣ сѫ около Бѣлградъ [2].

 

Относно тѣзи нѣколко села три нѣща тукъ трѣбва да бѫдатъ подчертани. Първо, не цѣлото население на тѣзи нѣколко малки села се състои отъ преселници отъ Македония и Южна Поморавия; второ, преселването въ тѣзи села не е ставало както сѫ ставали преселническитѣ движения въ другитѣ части на страната. Най-първо въ селото идвали като работници или занаятчии само мѫже, именно печалбари, така както сѫ отивали такива по всички краища на Балканския п-въ, пъкъ и извънъ него. И нѣкои отъ тѣхъ тукъ се задомили или повикали

 

 

1. Цвиjић, Основе за географију, књ. II, стр. 569–570;  Геоморфологија, књ. II, стр. 154.

 

2. Вж. у Р. Николић, Околина Београда, стр. 903–1104, passim.

 

 

114

 

семействата си, a други продължавагь и до днесъ да се чувствуватъ като временни пришълци. Струва ми се, че това съвсемъ не е „масово преселническо движение", a случайно засѣдане на нѣколцина гурбетчии тамъ, гдето сѫ отишли на работа, така както се е случвало и по други краища на Полуострова и на свѣта даже, да засѣдатъ отишлитѣ на временна работа македонци. Колко македонци, напр. сѫ засѣдали въ Цариградъ било като сѫ се задомявали тукъ или като повиквали и семействата си. Но това съвсемъ не значи, че сѫществува преселническо движение отъ Македония къмъ Цариградъ, то съвсемъ не значи, че трѣбва да теглимъ една дебела черта отъ Костуръ къмъ Цариградъ, каквато е теглилъ Цвиичъ отъ Гевгели до бѣлградскитѣ околности. Най-после, трето, твърде важно обстоятелство е и факта, че малцината тѣзи случайно заседнали хора отъ Македония и Южна Поморавия въ Бѣлградско сѫ били чувствувани отъ околното население като чужденци (главно защото „заносили као на бугарски" [1]) и затова имъ давали прѣкоръ „бугари".

 

Всичко това е описано въ единъ сборникъ, който е билъ предъ очитѣ на Цвиича, когато последниятъ е писалъ своята работа. Струва ми се, че ако той бѣше работилъ добросъвестно, щѣше да пресече при Алексинецъ линията, която тегли отъ Гевгели къмъ бѣлградскитѣ околности и нѣмаше да я отбѣлязва на картата, върху която сѫ означени посокитѣ на преселническитѣ движения само въ сръбскитѣ земи. А Цвиичъ е сторилъ обратното. Линията която е прокаралъ отъ Гевгели по Вардаръ и Морава не само че я е продължилъ чакъ до бѣлградскитѣ околности, безъ да обръща внимание на това, че нѣма въ случая сѫщинско преселническо движение, но я е и надебелилъ извънредно много — много повече отъ линиитѣ, съ които е означено динарското преселническо движение, което е промѣнило населението на цѣли области.

 

Тенденцията е явна. Надебелявайки линията отъ Гевгели до бѣлградскитѣ околности, Цвиичъ е искалъ дебело да подчертае, че сѫществува интимна връзка между населението на Сърбия и Македония и съ това косвено да „докаже", че населението въ Срѣдна и Северна Македония се чувствува сръбско. Защото посокитѣ, по които сѫ ставали и ставатъ вѫтрешнитѣ

 

 

1. Р. Николић, цит. съч. стр. 964.

 

 

115

 

преселнически движения, очертаватъ напълно етничнитѣ граници на единъ народъ. Факта, че дълготрайни преселнически движения могатъ да ставатъ отъ една въ друга область на единъ и сѫщи народъ се изтъква отъ Цвиича на нѣколко мѣста въ тази глава въ книгата му, въ която разглежда преселническитѣ движения. Така на едно мѣсто той казва, че нѣмало преселническо движение отъ България къмъ лѣвия брѣгъ на Дунавъ, защото тамъ нѣмало българи, които да приематъ приселницитѣ [1], на друго мѣсто казва, че преселническитѣ движения имали голѣмо значение за вѫтрешното устройство на единъ и сѫщи народъ. [2] При това твърдение Цвиичу е било неудобно да пише за „арнаутското" преселническо движение въ българскитѣ земи, даже и да го е знаелъ.

 

 

1. Cvijić, La Péninsule, стр. 120. И дветѣ твърдения сѫ вѣрни само отчасти. Преселвания на българи на лѣвия брѣгъ на Дунава не липсватъ съвсемъ. И ако тѣ сѫ били много слаби това се дължи между другото на обстоятелството, че отъ тази страна българитѣ граничатъ съ единъ народъ извънредно експанзивенъ — ромънитѣ, a това е едно неблагоириятио положение при разселванията.

 

2. Cvijić, цит. съч., стр. 113.

 

 

116

 

Азбученъ показалецъ на по-важнитѣ географски и етнографски имена.

 

с. = село; гр. = градъ; об. =область; р. = рѣка.

 

Съ черни букви сѫ отбелязани селищата въ българскитѣ земи на изтокъ отъ р. Вардаръ, въ които има или е имало българи отъ Западна Македония и Албания, преселени преди XIX в.

 

 

Айдемиръ, с., 73.

Айдинево, с., 82.

Аканджиево, с., 71, 89.

Албания, 80, 90-91, 94, 102-104, 107.

албанци, 63, 65, 70, 74-75, 82, 87-88, 92-94, 107-108.

„арнаути" (= българи отъ Западна Македония и Албания), 63-75, 78-86, 89-92, 102-110.

арнаути ( = албанци, вж. т. дума).

Арнаутито, с., 83-84, 89, 109.

Арнаутларъ, с., 75, 77.

Арнаутлукъ, 69, 71, 79, 83, 85, 87, 102.

Арнаутска махала, 69, 72, 103, 107.

арнаутски кѫщи, 70.

Арнаутско мѣсто, 71.

Арнаутъ-кьой (= с. Елшица, вж. т. дума)

 

Бабукъ, с., 73.

Банова, с , 76.

Банско, гр., 65, 69, 92, 108.

Баня, с. (Разложко), 69, 90.

Баня, с. (Панагюрско), 71.

Баткунъ, с., 79.

Бей-Арнаутъ, с., 73-75.

Бесарабия, 65, 74, 75, 77, 86, 108.

Битолско, 80, 88, 102, 113.

битолчани, 87.

Болбока, с., 76.

Борованъ, см 85.

Брацигово, гр., 63-65, 70, 72, 78, 80-82, 91, 106, 109.

Брациговско, 64, 78.

Бръчма, с., 73.

Булгаръ-кьой, с., 85, 107.

Бунарче, с., 87.

българи, 63, 65, 69-73, 75-78, 80, 82-83, 86-87, 90-91, 93-94, 101, 103-104, 107, 108, 115.

българи въ Русия, 74-77, 108.

България, 65-66, 73, 75, 89-92, 96-98, 102-105, 110, 115.

Бѣлàщица, с., 82-83, 89.

Бѣлградско, 66, 103-104, 113-114.

Бѣлградъ, 104, 113.

Бѣленско, 85.

Бѣли-Осъмъ, с., 72, 90.

Бѣлослатинско, 85.

Бѣльово, с., 64, 67, 70, 90.

 

Вардаръ, р., 96, 101, 106, 113, 114.

Варна, 68, 74-75.

Варненско, 65, 75, 77, 108.

варненци, 110.

Велеско, 105.

Владово, с., 86.

власи (епирски), 80, 82, 104, 107.

Воденско, 64, 84, 105.

Воденъ, гр., 86.

Воденъ, с., (вж.Дере-кьой, Елховско)

Вранско, 103.

Враня, с., 78, 90.

Въртокопъ, с., 86.

 

Габеръ махала, 81.

Габрешевци с., 85.

Габровица, с., 70.

Галище, с., 64, 81.

Гевгелийско, 78.

Гозница, с., 72-73, 90.

Голешово, с., 79, 106.

Голо-Бьрдо, об., 87, 103.

Горна-Баня, с., 85.

Горна-Поморавия, 103.

Горна-Преспа, об., 102.

Горна-Рѣка, об., 88.

Горно-Арбанаси, с., 83, 89.

Горно-Джумайско, 72, 90.

Горно-Драглища, с., 69-70, 85, 90, 105.

горно-рѣканци, 88.

Горно-Чичево, с., 87.

Градево, с., 69, 90, 106.

Граждано, с , 87.

Грамосъ, с., 81, 82.

Грамосъ-планина, 81, 82.

Гърменъ, с., 79.

 

дебрани, 78-80, 87-88, 106.

Дебренъ, с., 78, 86, 107.

Дебърско, 73, 78, 80-81, 83, 86, 102, 105.

Дебърщица, с., 64, 79, 80, 86, 90, 107-108.

Девня, с., 74, 75.

Демиръ Хисаръ (Крушовско), 82, 83.

Дере-кьой, с., ( = Петрова река, вѫ т. дума).

Дере-кьой, с., (Елховско), 64, 84, 90, 108-109.

Джиздаръ-кьой, с., (= Добрина; вж. т. дума).

Добрина, с., 77.

 

 

116

 

Добруджа, 75, 86, 96.

Долна-Преспа, об., 102.

Долно Арбанаси, с., 83, 89.

Долно Граматиково, с., 86.

Долно-Паланци, махала, 68.

Дринъ, р., 103.

Дунавска България, 63, 68, 71-71.

Дунавъ, 73, 110, 115.

 

Елбасанско, 87, 103.

Елбасанъ, гр., 88.

Елли-дере, с., 79, 90.

Елховско, 64, 84, 90, 109.

Елшица, с., 71, 90.

Емборе, с., 86.

Ени-кьой, с., 76.

Епиръ, 86, 91, 104-105.

Ески-Арнаутларъ, с., 75, 77.

Ехловце, с., 88.

 

Загорие, об., 86.

Задунаева, с., 76.

Западна Македония, 63-65, 69-72, 75, 83-84, 90-91, 96-97, 99-104, 106-107.

 

Иванова, с., 76.

Източна Албания, 87.

Източна България, 96-100, 109.

Източна Македония, 86, 110.

Източна Тракия, 66, 84. 96, 98, 108.

Инпуцита, с , 76.

 

Кара-агачъ, с , 82-83, 89.

Кара-арнаутъ, с., 65, 73, 89.

Карагачъ, с., 76.

Кара-Орманъ, с., 73.

Катунецъ, с., 72-73, 90.

Кичево, гр , 88.

Кичевско, 102.

Клисура, с., (Тиквешко), 86.

Ковачовица, с., 79, 106.

Кодкитай, с., 76.

Козарско, с., 64, 81-82, 90.

Козякъ, об., 88.

Колония, об., 87, 103.

Копачъ, об., 88.

Копиловецъ, с., 65, 85.

Копиловци, (вж. Копиловецъ)

Копривщица, гр., 68, 72.

Корча, 87.

Корчанско, 86-87, 103.

корчанци, 87.

Косово, 103.

Косовско, 103.

косовци, 104.

Костенець, с., 66, 67.

Костурино, с., 86.

Костурска котловина, 86.

Костурска махала, 78.

Костурско, 64-65, 72-73, 79, 81-85-87, 91-92, 100, 105.

костурци, 64, 78, 80-81, 86-87, 100, 105-106.

Костуръ, гр., 114.

Костуряни, с., 86, 107.

Кравино, с., 83, 89.

Криворѣчна Паланка, гр., 68, 85, 88-89.

Кричимъ, с., 82.

Крушово, гр., 88.

Крушовски Демиръ-Хисаръ (вж. Демиръ-Хисаръ, Крушовско).

Кюстендилско, 85.

Кюстендилъ, 68, 85, 88,

 

Леринско, 68.

леринци, 87.

Ловечъ, 68, 72. 73.

Ловчанско, 73, 84.

Логодашъ, с., 68, 72.

 

Маврово, с., 88.

Магарево, с., 80, 82, 87, 105, 107.

Македония, 63-65, 68, 70, 72, 75-77, 85, 88, 96, 102-104, 110, 113-114.

македонци (= българи отъ Македония), 64, 66, 75-77, 84, 91, 104, 114.

Мала-Азия, 100.

Малгарско, 66, 85, 100.

Малешево, 66, 72.

Малешевско, 68.

малешевци, 66, 79.

Малешевци, махала, 68.

мариовци, 87.

Марица. р., 66. 70.

Мати, об., 87-88, 103.

Мелнишко, 78, 85, 90.

Метохия, об., 103.

Мизия, 69, 86, 87, 88, 110.

мияци, 88.

мъгленци, 86, 87.

Мъгленъ, об., 86-87, 105

 

Неврокопско, 66, 72, 90.

Неврокопско поле, 79.

Неврокопъ, 67-68, 78, 83, 89.

Несрамъ, с., 79, 81.

Никифорово, с., 88.

Нишко, 109.

Новопазарско (въ Сърбия), 103.

Ново-село, с., 65.

Новотроянъ, с., 76.

 

Обидимъ, с., 69.

Омотска махала, 78, 107.

Омотско, с., 63-64, 78, 80-82.

Омутско (вж. Омотско).

Опара, об., 87, 103.

Орешья (вж. Орѣше, с., Дебърско)

Орѣхчово (вж. Орѣшецъ).

Орѣше, с., (Дебърско), 79-80.

 

 

118

 

Орѣше, с. (Велеско), 88.

Орѣшецъ, с., 63-64, 79-81, 107.

островчани, 105.

Охридско, 63-64, 82, 88, 105.

охридчани, 87, 105-106.

Охридъ, 72, 102.

Ошени, с., 86.

 

Паланци, махала, 68.

Папрадище, с., 88.

Пателеница, с., 63-64, 79-80, 90-91.

Пелагония, 87, 105.

Перущица, гр., 64, 82.

Петричъ, гр., 67-68, 78, 83, 86-87, 89.

Петрова ряка, с., 77.

Пещера, гр., 64, 67, 68, 78-81, 83.

Пласе, с., 86.

Пловдивска Тракия, 68, 108.

Пловдивско поле, 66, 83, 96, 98, 106.

Пловдивъ, 85.

Пожарско, с., 87.

Пологъ, об., 88.

Преображение, с., 88.

Призрѣнъ, гр., 102.

Прилепско, 88.

Провадийско, 65, 74-75, 77.

Просенишка махала, 69.

Пъстренъ, с., 83, 89.

 

Радовишъ, 87.

Радювене, с., 72-73, 90.

Раецъ, об., 87, 105.

Разградско, 65, 73, 98.

Разкаяни, с., 83, 90.

Разлогъ гр., 67-69.

Разложка котловина, 69, 105.

Разложко, 69, 78, 85, 90.

Ресенска котловина, 87.

Ресенъ, гр., 68.

Ресенъ, махала, 68.

Родопи, 63, 66, 81-83, 91, 96.

 

Сарѫ-гьолска котловима, 86.

Сарѫ-гьолъ, об., 105.

Сатѫ-кьой, с., 84, 90.

Свищовско, 63,

Северна България, 71, 84, 106.

Северна Македония, 68, 113-114.

Северна Тракия, 68, 83.

Северозападна България, 85, 90.

Северозападна Мизия, 89.

Североизточна България, 65-66, 73.

Североизточна Македония, 63, 96.

Сестримо, с., 64-65, 67, 70, 89, 92.

Силистренско, 63, 65, 71, 73.

Скопско, 88, 113.

Скопско поле, 105.

Скопье, 85, 89.

Скребатно, с., 79, 90.

Слепче, с., 88.

Слимница, с., 63, 64, 81, 82.

Смилево, с., 88.

София, 68, 71, 85, 88, 97.

Сребърна, с. 73.

Срѣдна Албания, 105.

Старозагорско, 83, 90.

Струга, гр., 102.

Струмица, гр., 86-88.

Суровичовци, махала, 68.

Суровичъ, с., 68.

сърби, 66, 93, 102-104.

Сърбия, 102-104, 113-114.

 

Тараклия, с., 7.

Тарфа, с., 84, 90.

Татаръ-Пазарджикъ, 65, 71, 79, 85.

Татарь-Пазарджишко, 86, 89-90.

Татаръ-Пазарджишко поле, 83.

Ташъ-Бунаръ, с., 76.

Тесалия, 86, 91.

Тетово, 85.

Тетовско, 65, 84, 103, 113.

тетовци, 85, 88-89.

Тиквешъ, об., 68, 86-88, 90-91, 105-107.

Тракия, 63, 69-70, 79, 85-90, 98-99, 107, 110.

Троянско, 90.

Троянъ, гр., 68, 72.

Трѣвненско, 73, 109.

турци, 76, 78, 80, 83, 98-99, 107.

 

Устина, с., 82.

 

Хаскьой, с., 73.

 

Царево-село, с., 67-68, 72, 87-88.

Царево-селско, 68, 72.

Цариградско, 84.

Цариградъ, 84, 85, 114.

Цикцарци, махала, 68.

Црънча, 63-64, 79-90, 90-91.

 

Черменика, об., 87, 103.

Черна-Гора, 103.

черни българи, 75.

Черни Дринъ, р., 80.

черногорци, 104.

Чийшия, с., 76.

Чипровско, 65, 83, 103.

чипровчани, 103, 110.

 

Шикирликитай, с., 76.

шопи, 80, 98.

Шоплукъ, 71.

Шопско преселническо движение, 100.

Шумадия, 103.

 

Югозападна Македония, 70.

Южна Македония, 63, 81, 104.

 

Янина, 65.

Янинско, 81.

 

 

119

 

Карта на „арнаутското” преселническо движение

[Back to Index]