7. Кресненското въстание въ 1878 година. По спомени на Пантелей Урумовъ
Съобщава Хр. Чочковъ.
За да стане Кресненското въстание причината бѣше провалянето на Санъ-Стефанския миренъ договоръ, по силата на който Македония пакъ остана турска провинция. Това положение се узакони отъ Берлинския конгресъ презъ 1878 год., който допусна тая голѣма неправда спрямо българитѣ въ Македония.
Когато презъ месецъ августъ узнахме за решенията на Берлинския конгресъ, незабавно въ гр. Пловдивъ се събрахме около 50—60 по-събудени мѫже изъ всички краища на Македония за да се занимаемъ съ създаденото положение. Това събрание стана въ пловдивската митрополия. Между присѫтствуващитѣ бѣха митрополитъ Панаретъ, епископъ М. Кусевъ, Натанаилъ Охридски, Д-ръ Мишайковъ, Иосифъ Ковачевъ, А. Ляпевъ, Андр. Георговъ, К. Шулевъ, А. Пановъ, азъ (П. Урумовъ) и още много други, умрѣли и живи, чиито имена не си спомнямъ.
Дневниятъ редъ на това събрание бѣше: „Участьта на Македония". Следъ дълги разисквания събранието се приключи съ следнитѣ решения: 1. да се молятъ за подкрепа европейскитѣ царски дворове; 2. да се отиде въ Русия и да се моли лично рускиятъ императоръ и 3. да се отиде въ Виена да се моли австрийскиятъ императоръ чрезъ посрѣдство на епископъ Щросмайеръ, да вземетъ подъ свое покровителство македонското население. Въ комисията влѣзе и Д-ръ Поменовъ. Обаче реши ce, щото имената на членоветѣ на комисията да не се съобщаватъ по чисто политически съображения. При разискванията мнозина застанаха на становището, е че по-добре да се влѣзе въ връзка съ Австрия, защото споредъ тѣхъ Европа била по-склонна да съдействува за австрийски протекторатъ, отколкото за Русия. Поради това реши се преди всичко да се влѣзе въ споразумение направо съ пловдивския
88
австрийски консулъ чрезъ една тричленна комисия, a следъ това да се отиде въ Виена. Реши се още, единъ отъ тримата делегати да бѫде духовно лице.
Въ това време чрезъ три духовни лица се научава за това екзархътъ, който отъ своя страна уведомява комисаря князъ Корсаковъ-Дондуковъ. Последнитъ чрезъ сѫщитѣ духовни лица внуши на събранието да се изостави идеята за сношения съ Австрия, защото самъ той щѣлъ да отиде въ Ливадия да изложи предъ руския императоръ положението на Македония, и отъ неговата последна дума щѣла да зависи участьта ѝ. И действително подиръ нѣколко дена князъ Корсаковъ-Дондуковъ замина за Ливадия. А на връщане донесе радостната весть, да се успокоятъ македонцитѣ, тъй като за три години тѣ щѣли да бѫдатъ освободени. Дали това е било сериозно казано, е въпросъ, обаче веднага се забеляза едно стремление на рускитѣ власти, щото всички по-будни и интелигентни македонски дейци да се назначатъ на служба, a на останалитѣ имъ се внуши да отидатъ да правятъ въстание. Това бѣше пакъ руска политика — временно да се отстрани вниманието имъ и въ друга посока.
Тогава именно мнозина български и македонски патриоти захванаха да организиратъ въстание. Събираха се пушки и момчета отъ разнитѣ краища на България. Образуваха се комитети, по-главнитѣ отъ които бѣха въ Търново, на чело съ Стамболовъ и Сарафовъ, въ Русе и Рахово — съ Никола Живковъ и Симидовъ Фил., въ Пловдивъ, Кюстендилъ, Дупница, Самоковъ и Г.-Джумая. А централниятъ и главенъ комитетъ бѣше въ София — подъ председателството на владиката Милетий; дѣловодитель бѣше Икономъ попъ Тодоръ, касиеръ — Георги Грековъ. Това бѣше първиятъ комитетъ за онова въстание. Комитетътъ бѣше въ София, защото князъ Дондуковъ се премѣсти въ София, тъй като Румелия се отдѣли. Отъ София, гдето имаше складъ, се препращаха пушкитѣ, събирани изъ разнитѣ краища на провинцията чрезъ Теневъ, Бракаловъ, Каранфиловичъ, Урумовъ и други видни лица.
Въ едно отъ събранията на софийския комитетъ се предложи да се избере една тричленна комисия, наречена „Комисари", за временно правителство на въстанието, което предстоеше да се обяви въ Македония — въ Кресненско. За такива бѣха избрани: П. Урумовъ, Андрей Георговъ и Д. С. Стателовъ.
89
На този комитетъ бѣше даденъ единъ видъ върховенъ надзоръ надъ цѣлото въстаниа: да кореспондира съ Ц. К. въ София; да раздава пушки, пари, облѣкло, храна и пр.; да тури административенъ редъ въ освободенитѣ краища; да назначава кметове, старейшини, пѫдари, клисари, сѫдии и др. Комитетътъ се снабди съ свой печатъ, регистъръ, знаме, евангелие и кръстъ, тъй като всичко се подвеждаше подъ клетва. Прѣката цель на комитета бѣше да рѫководи въстанието чрезъ новоназначения главнокомандуващъ, бивши руски офицеръ Калмиковъ (казакъ по военната часть). Не се знае, дали той не бѣше въ връзка съ руситѣ, но следъ въстанието той е билъ екстерниранъ въ Ромъния. Придружаваха го черногорскиятъ войвода Пеко Павловичъ (Бошковичъ), участвувалъ още въ Босненското въстание, отъ гдето бѣше известенъ и прочутъ; единъ сръбски офицеръ, черногорецъ, Панта Сречковичъ или Сретичъ; военниятъ инженеръ Валтеръ Шулце, като кореспондентъ на нѣкои австрийски вестници, и други нѣкои лица въ тѣхната свита.
Презъ единъ хубавъ есененъ день, въ началото на м. октомврий, „временното правителство" заедно съ този щабъ потегли на 4—5 каруци за гр. Дупница. Тукъ още съ пристигането си потърсиха комитета, за да му предаде паритѣ, орѫжията и др. събрани нѣща, но за голѣмо очудване не намѣриха нищо, защото комитетътъ е билъ разнебитенъ. На чело на него стоеше г. Никола Пановъ. Отъ Дупница рѫководнитѣ фактори на въстанието потеглихме за Г.-Джумая, гдето мѣстниятъ комитетъ начело съ К. Босилковъ ни посрещна и ни настани едни въ училището, други въ попската кѫща, a трети въ разни часгни кѫщи. Тукъ намѣрихме Луисъ Уткевичъ, полякъ, бившъ учитель по французки езикъ въ Велесъ, ожененъ за българка, който самоволно се бѣше нарекълъ главнокомандуващъ на въстанието. Той се придружаваше отъ Мариновъ, офицеръ, родомъ отъ Етрополе, младъ, храбъръ и преизпълненъ съ надежди, и още нѣколко души други воеводи, началници на мѣстнитѣ въстанически чети и други воеводи, между които Капчевъ и единъ гръкъ.
На другия день „правителството" и щабътъ държаха въ училището своето събрание, на което присѫтствуваха всички гореспоменати лица заедно съ мѣстния комитетъ. Тукъ „правителството" имъ прочете своитѣ пълномощия отъ Ц. К. и имъ
90
изложи цельта на мисията си, като имъ дали и нужднитѣ за това наставления. Л. Уткевичъ, като разбра, че отъ Ц. К. се назначава атаманъ Калмиковъ за главнокомандуващъ, остана недоволенъ и заяви, че не желае да се подчини и че ще води самъ предприетото въ Разложко отъ него въстание и че съ своитѣ другари нѣма да се подчинява на военнитѣ разпореждания на Калмикова. Вследствие на това станаха шумни препирни и въ разискванията се дойде до кървави разправии, съ което се нанесе първиятъ ударъ на дѣлото. Поради това събранието се принуди да раздѣли сферитѣ на влиянието между Калмикова и Уткевича. Последниятъ заедно съ другаритѣ си да оперира и напада въ Разложкия районъ, a Калмиковъ — изобщо въ района задъ селото Сърбиново, именно въ Кресна, Влахи, по лѣвия брѣгъ на р. Струма и Каршиака, по дѣсния брѣгъ на р. Струма. Тукъ по-главнитѣ воеводи на мѣстнитѣ чети бѣха Стоянъ войвода, Петко Чолакътъ, Кочо Лютата и др. Първиятъ отъ тѣхъ Стоянъ войвода, имаше на разположение 300 души добре въорѫжени, опитни и пъргави четника. Другитѣ по-малки войводи имаха отъ по 20—40 до 100 четници или всичко подъ Калмикова имаше до 800—900 души; a при Уткевича — около 300–400 души. Но всѣки день прииждаха нови сили: ту отъ мѣстнитѣ селяни, ту отъ провинциитѣ отъ България, които увеличиха броя на четницитѣ. На всички участвуващи временното правителство раздаваше пушки, патрони и др. припаси отъ главния депозитенъ складъ, който се намираше единъ часъ отвънъ града Г. Джумая въ мѣстностьта Чиорлика.
Подъ предводителството на Калмиковъ съ дружината на Стоянъ войвода и на по-малкитѣ войводи една нощь презъ м. октомврий при зори, още въ тъмно, се нападнаха хановетѣ на село Кресна — два хана — две голѣми огромни здания, едно отъ които е на лѣвата страна на шосето, a другото на дѣсната, едно срещу друго. Шосето отива за Мелникъ и има мость на р. Струма.
Селата въ тоя край на Македония освенъ с. Влахи, сѫ разпръснати по махали, по рътлинитѣ и долищата по на единъ или половина часъ разстояние едни отъ други и обхващатъ една мѣстность отъ нѣколко часа пѫть. А съединени сѫ чрезъ една само цръква, училището, общинското управление и нѣколкото кѫщи, принадлежащи на старейшинитѣ.
91
* * *
Село Кресна (177 м. надъ морето) е разположено въ една долина при политѣ на Пиринъ пл. Мѣстото е хълмисто, залесено съ букова, дѫбова и кестенева гора. Кресненското поле е плодородно, защото почвата се състои отъ черноземъ; наторено е преимуществено отъ шумата на балкана и прорѣзано отъ безброй бистри като сълза потоци. Поради това плодородието на това поле е доста значително. По-вече се произвежда кукурузъ, a жито по-малко. Обаче тукъ лозята сѫ най-добри въ Македония — разположени на хубаво и топло слънце и окичени като букетъ по цѣлия склонъ. Отъ тѣзи лозя се получава най-хубавото вино, което се харчи въ Мелникъ, Неврокопъ и Сересъ т. е. въ цѣлата мѣстность около Кресна, наречена Каршилъкъ.
Населението е едро, снажно, здраво и бодро. То се носи облѣчено въ черно облѣкло. А женитѣ сѫ хубави и червени като ябълки, спретнати, работливи, чисти, интелигентни. Въ този край нѣма оная сиромашия, която я има въ полскитѣ мѣста. Въ облѣклото на женитѣ има едно украшение, състояще се отъ червени гайтани, които китно сѫ обшити по сукмана.
Въ селото има хубаво двоетажно каменно училище, ханове и нѣколко десетки групи кѫщи, които, както и населението, сѫ много добре спретнати въ всѣко отношение и правятъ добро впечатление на всѣки пѫтешественикъ.
Въ хановетѣ имаше около 130 души аскаръ отъ турския гарнизонъ, единъ милязимъ, двама юзбашии и нѣколко души турски унтерофицери, a останалитѣ бѣха редовни войски, за да пазятъ мѣстностьта. Като приближиха въстаницитѣ, дадоха единъ залпъ върху хановетѣ, но въ това време отъ турската войска, която вѣроятно още е спѣла, се обадиха само часовитѣ и ставаше само едно движение между войницитѣ. Ала нѣколко души въстаници, които идѣха отъ северъ, се приближиха и промъкнаха до самитѣ ханове и извикаха на турскитѣ войници доброволно да се предадатъ. Но въ това време тѣ си взеха пушкитѣ и се установиха въ хана, който укрепиха. Едни изгърмѣха презъ дупкитѣ, a другитѣ се редѣха предъ хановетѣ въ боевъ редъ. Тогава по командата на Калмиковъ хановетѣ се заобиколиха отъ всички страни и се размѣниха по нѣколко залпа и отъ дветѣ страни, отъ които паднаха двама българи и двама турци и по нѣколко души бидоха ранени.
92
Въ това време турцитѣ извикаха, че ще се предадатъ, понеже бѣха помислили, че въстаницитѣ сѫ редовна руска войска. Взети имъ бѣха около 200—200 пушки мартинки съ 300—400 патрони, a войницитѣ ги затвориха въ лѣвия ханъ, a въ дѣсния ханъ се настаниха въстаницитѣ. Турцитѣ имаха разни хранителни припаси.
Войводитѣ поставиха стража и преминаха въ Кършилъка, гдето превзеха около 43 села при слаба съпротива на турскитѣ войски. По всички дервенти на взетитѣ мѣста въстаницитѣ поставиха патраули.
Временното правителство, заедно съ военния си щабъ, се установи въ единъ отъ хановетѣ — дѣсния на р. Кресна, и се зае съ административното уреждане на освободенитѣ 43 села. На другия день следъ превзимането на тия села разпратиха се куриери по четиритѣхъ страни на освободенитѣ краища да съобщатъ да се събератъ кметоветѣ, старейшинитѣ и нѣкои свещеници за да имъ се дадатъ наставления, какъда се тури административния редъ въ селета. Събраха се около 200 души, които още рано около изгрѣвъ слънце насѣдаха на крѫгъ въ една ливада. Деньтъ бѣше прекрасенъ, зелената трева като чудно кадифе постилаше земята и повѣвайки се канѣше дошлитѣ да седнатъ. А пѣснитѣ на ранобуднитѣ птички допълняха тая чудна обстановка. При тая картина и тримата „комисари" държаха речь и увещаваха събранитѣ да се подчинятъ на правителството и да се постараятъ да турятъ всичко въ редъ, защото имаше грабежи и разбойничества отъ страна на населението и на въстаницитѣ. На сѫщото мѣсто се избраха кметове и старейшини, които тозъ часъ бѣха потвърдени и отъ временното правителство. Раздадоха се брошури и други книжа, съ които се признаватъ за върховни административна власть въ селото, a старейшинитѣ въ съставъ отъ 4—5 души, пъкъ председателствуватъ на кметоветѣ, да пазятъ мира и спокойствието на селянитѣ, за която цель да иматъ постоянно избрани отъ самитѣ тѣхъ по 2—3 полски полицаи, за да пазятъ синоритѣ имъ. A чрезъ уредени патраули отъ по нѣколко селяни, нощна стража, да пазятъ селата имъ. Даде имъ се сѫщо така и административно-полицейска и сѫдебна власть да пресѫждатъ по дребни граждански или углавни разпри, a по-голѣми да ги препращатъ на централното управление въ Кресна. Данъци не имъ бѣше позволено да събиратъ, защото това се изостави
93
за после, когато се уредятъ работитѣ по-трайно. Най-сетне порѫча се имъ да запазятъ недвижимитѣ имоти, които не подлежатъ на развала — собственость на избѣгалитѣ турци, за да имъ ги предадатъ, когато се завърнатъ стопанитѣ имъ. A онѣзи предмети, които се развалятъ, се препратиха въ Кресна: 10,000—15,000 ока бакъръ, 15,000 главъ добитъкъ—овце, овни, кози и нѣкои говеда. Бакърътъ се складира на едно мѣсто въ една черква задъ Кресна, a добитъкътъ биде раздаденъ на овчари да го пасягь.
По-сетне стана нужда, щабътъ и комисаритѣ да се премѣстятъ отъ Красна въ село Влахи.
Въ с. Влахи.
Селото Влахи е разположено на лѣвата страна на единъ потокъ, извиращъ отъ Пиринъ планина. То се заобикаля отъ северъ отъ Пиринъ пл. на извора на потока, отъ западъ отъ единъ камененъ хълмъ, a отъ изтокъ отъ единъ по-високъ баиръ безъ растителность. Има хубава каменна черква. Кѫщитѣ наброяватъ около 160—200 и сѫ покрити съ плочи. Както хановетѣ, така и кѫщитѣ въ поголѣмата си часть сѫ двоетажни. Училището сѫщо така е двоетажно и съ добъръ, интелигентенъ учитель. Жителитѣ сѫ заможни, понеже се занимаватъ съ търговия или отиватъ като дюлгери. При всичко че селото се казва Влахи, то е чисто българско.
Настанихме се въ най-голѣмия, хубавъ ханъ. Най-голѣмата стая заеха комисаритѣ и щабътъ, a другитѣ ги заеха воеводитѣ съ свититѣ си. Л останалитѣ редовни въстаници бѣха разпредѣлени по кѫщитѣ. Вечерьта се запалиха нѣколко голѣми огиьове, на които бѣха изпечени сжоло 15—20 глави овни за да се хранимъ всички. Тази вечерь се изпи доста вино съ кофи и стомни за да се подкрепятъ всички — отъ простия войникъ чакъ до щаба и правителството.
Следъ вечерята се състоя воененъ съветъ подъ председателстрото на атамана Калмиковъ, заедно съ воеводитѣ и правителството, за да се разисква относно мѣркитѣ, които трѣбва часъ по-скоро да се ввематъ, понеже се узна, че турцитѣ се готвятъ да нахълтатъ въ освободенитѣ мѣста, които бѣха вече провъзгласени за самостоятелна провинция. Взеха се за случая следнитѣ мѣрки: реши се на другия день рано сутриньта всѣки войвода съ опредѣлено число въстаници да почне действие
94
въ опредѣленъ районъ. Следъ дълги препирни и кавги сполучи се да се опредѣли на всѣкиго районътъ му; следъ нѣколко дена пъкъ атаманътъ заедно съ свитата си да ревизира войводитѣ. Въ това време между разискванията въ съвета дойде една вдовица и просълзена се оплака, че оставенитѣ на квартира въ нейната кѫща въстаници, следъ като се наяли и напили, нападнали 17 годишната ѝ дъщеря съ лоши намѣрения. По заповѣдь на главнокомандующия и двамата виновници бѣха арестувани и докарани предъ съвета. Следъ като бѣха разпитани и се установи виновностьта имъ, опредѣли се да имъ се ударятъ до 100 тояги. До гдето се изпълни това наказание, идва още единъ селянинъ и се оплака, че седъмь души, квартируващи въ кѫщата му, следъ като яли и пили, вмъкнали се въ зимника и изпуснали бъчвата му съ 700 ока вино. И тѣ бѣха осѫдени на по 50 тояги. Въ време на изпълнение на пресѫдитѣ нѣкои отъ войводитѣ имъ се възпротивиха и работата дойде до кървава разправия между последнитѣ, главнокомандующия и правителствого. Правителството за удобство се оттегли въ една стая, отъ гдето успѣ да посрѣдничи, докато наказанието се намали и въпросьтъ се уреди окончателно. На другия день докараха двама младежи, единъ свещеникъ и единъ възрастенъ селянинъ отъ турската територия, уловени, че се промъкватъ въ с. Влахи отъ вечерьта; обвиняваха ги въ шпионажъ, a особено попа. Нѣкои отъ войводитѣ твърдѣха, че той не е простъ човѣкъ, a другитѣ поради омраза къмъ него бѣха на противно мнение. Но правителството реши да ги изолира затворени, докато се разясни работата.
На другия день атаманътъ съ свитата си отиде къмъ границата, за да ревизира районитѣ. И той на връщане разправяше, че намѣрилъ на едно мѣсто, че отъ 60 момчета липсватъ войводата и 50 души отъ момчетата, a останали само 10 души подъ предлогъ, че другитѣ отишли да се преобличатъ по домоветѣ си; отъ други 300 души били намѣрени само 50—60 души, всѣки ималъ по 2—3 пушки, които продавали за 1 —1 1/2 рубли, пиели по цѣли дни. Единъ войвода, Стойко, поставенъ на главния дервентъ по шосето до р. Струма, най-важната стратегическа мѣстность, съ 140 души, безъ да обади на другаритѣ си съ около 80 души отъ четата си тръгналъ къмъ Сѣрско, a другитѣ въ негово отсѫтствие се разбѣгали и оставили
95
това важно мѣсто безъ охрана. По пѫтя Стойко плѣнилъ единъ турски бегъ и му взелъ 1500 лири откупъ, a по-нататъкъ се отдалъ на грабежъ по турски и български кѫщи, последнитѣ отъ които наричалъ за свое оправдание гъркомански. Като стигналъ до едно село, петь часа далеко отъ Сѣръ, намѣрилъ, че всрѣдъ селото се пекатъ 20-тина овни на шишъ, които били за храна на 200 души черкези, вѣроятно баши-бозукъ. Селянитѣ обаче съ радость посрещнали въстаницитѣ. Въстаницитѣ се развеселили и заиграли хоро. Въ това време се явяватъ черкезитѣ и ги избиватъ. Спасили се само 10-тина души.
Правителството, следъ тѣзи донесения, се завърна въ с. Кресна, защото с. Влахи не е центъръ. За своя охрана то имаше Панта Сретичъ и 10 въстаника. Отиването въ Кресна се наложи, защото се донесоха известия, че около три табора турска войска идва къмъ сѫщото направление. Въ Кресна правителството завари нѣкой си Георги Сахатчията отъ Кюстендилъ, М. К-въ и др. самозвани воеводи и авантюристи, които се бѣха разположили и захванали да се разпореждатъ съ склада, безъ да признаватъ временното правителство. Понеже тия хашлаци бѣха повечко отъ правителството, ние се настанихме въ кѫщата на кмета, малко по-долу отъ хана. Указа ce, че тѣ били хора на кюстендилския комитетъ. Вечерьта тѣ се наговарили да нападнатъ временното правителство. И наистина презъ нощьта тѣ изнасилватъ вратата на кѫщата да влѣзатъ, обаче последното бѣше поставило караулъ и той не ги пропусналъ. Въ това време излиза офицерътъ, и като разбралъ кои сѫ, пусналъ само двама отъ тѣхъ, обезорѫжени, като заповѣдалъ на караула, ако другитѣ насилятъ, да стрѣлятъ. Отъ тѣзи двама правителството узна, че ако то иска склада, щѣло да бѫде избито. Правителството ги успокои и остави работата за другия день. На другия день, когато пристигна единъ отъ воеводитѣ съ 40—50 души, съ тѣхна помощь заедно съ правителственитѣ хора самозванитѣ воеводи бидоха изгонени. Подиръ 1—2 дена двама отъ комисаритѣ отиватъ въ с. Мечкуевци при склада, за да натоварятъ нѣщата на коли и да ги прехвърлятъ на безопасни мѣста. Третиятъ комисарь г. Д. С. Стателовъ се връща въ с. Влахи при атамана за да му докладва какво става съ добитъка и склада съ бакъра. Комисаритѣ бѣха изненадани отъ съобщението,
96
коли се товарѣли и по заповѣдь на воеводитѣ се закарвали въ с. Сърбиново. А за добитъка се узна, че синьтъ на Ильо воевода отъ Кюстендилъ дошелъ и го задигналъ, половината отъ който билъ продалъ на предприемачъ за доставка на рускитѣ войници въ Г. Джумая и Дупиица по 5—6 гроша главата, a останалитѣ закаралъ на баща си въ Кюстендилъ. Съ това се свърши историята съ склада.
Понеже липсваха пари, двама отъ комисаритѣ отидохме за тая цель въ Гор. Джумая. Но понеже бѣше късно, се настанихме въ хана, Докато единиятъ отъ насъ пишеше рапорта до Ц. К-тъ въ София, вратата се отвори и влиза единъ пиянъ казакъ, който ни запитва: „Що такой?!" „Здравствувайте"! „Какви сте християнски търговци?" За да се увѣри въ последното, накара ни да прочетемъ „Воскресенската молитва". Следъ това поканихме го да ни освободи, обаче той почна да вика и крещи, защото ужъ сме го нарекли „Москов-гяуръ". Обаче въпрѣки тая сцена той бѣ принуденъ да избѣга презъ стълбата, защото е видѣлъ, че работата съ оплакването върви зле.
На другия дерь пристигатъ отъ Рахово г. г. Ф. Симидовъ и Ник. Живковъ, обаче като се развеселили и гърмѣли, предизвикали голѣма гюрултия, поради което бѣха арестувани отъ комитета. Тѣ сѫ научили, че отъ комитета въ Рахово сѫ изпратени 5000 рубли, обаче не стигнали въ Кресна, a въ Кюстендилъ.
Въ това време въ Гор. Джумая пристигатъ Натанаилъ Охридски и Ст. Стамболовъ, които носѣли, споредъ сведения отъ мѣстния комитетъ, около 2000 лири. Като се срещнали съ представителитѣ на комисаритѣ, които имъ изложили положението, тѣ отказали да дадатъ пари, понеже били предопредѣлени за Кюстендилъ, a комисаритѣ да поискатъ отъ София.
Въ това време идва и английскиятъ консулъ отъ София въ Джумая и се упѫтва, заедно съ драгоманина си г. Матеевъ, въ Разложко съ цель да се осведоми лично върху хода на въстанието и неговитѣ водители.
Следъ тия събития единъ день дваната отъ членоветѣ па временното правителство тръгнахме на връщане отъ Джумая за Кресна. По пѫтя попаднахме въ една мѣстность, наречена „Беклема" или „Караулъ". Въ единъ рѣченъ боазъ, въ лѣвата страна на Струма, като бѣхме се отбили презъ шумака, a не по отѫпкания пѫть, задъ единъ храсть намѣрихме единъ
97
женски черепъ, полуизгнили 2 косака (плитки), до единъ метъръ дълги, руси, чиси и хубави, като вчера оплетени. Това ни даде поводъ да поразгледаме мѣстностьта и намѣрихме останки отъ човѣшки и добитъшки кости, меса, колчета отъ кола и др. Питахме единъ селянинъ, какво е ставало на това мѣсто. Той ни разправи, че когато бѣгали турцитѣ, въ този дервентъ е имало разни вещи отъ бѣгащитѣ турци. Тогава селянитѣ отъ околнитѣ села, като разрушили моста на рѣката, избили нѣкои отъ тѣхъ и плячкосали сума вещи и избили маса народъ отъ турското население.
По-нататъкъ, като минахме едно бърдо и единъ баиръ, се откри предъ насъ една грозна картина: на една поляна, обраснала съ дребенъ храсть, съ единъ периметъръ отъ 3—4 клм. бѣха запалени много огнища и около всѣки огънь по 10—15 человѣка. Помислихме, че сѫ наши въстаници на лагеръ или че турцитѣ сѫ изгонени до това мѣсто. Но като се приближихме до тѣхъ, оказа ce, че това сѫ били бѣжaнци, които бѣгатъ отъ турския аскеръ и башибузукъ. Картината бѣше покъртителна: голи-боси жени, деца, старци и девици, измѣсени съ добитъка. Всѣки избѣгалъ съ това, съ което е могълъ. Тѣ бѣха се настанили на това мѣсто да пренощуватъ и на другия день да заминатъ за Джумая. На тръгване очитѣ ми останаха y тѣхъ: нѣкой взелъ старата си майка на гърбъ, други — децата си, трети навързали свини презъ кръста; a една голѣма часть болни се влачеха, кой подъ мишка, кой на гърбъ, на рѫце, понеже нѣмаха коли. Когато се явихме предъ тѣхъ, съ камъне щѣха да ни избиятъ, защото заради насъ страдаха. Обаче ние можахме по единъ деликатенъ начинъ да се измъкнемъ и да се приберемъ въ с. Кресна.
Въ това време Калмиковъ заедно съ щаба си се намираше въ с. Влахи. Съ него сѫщо бѣха и 2—3 войводи, едни отъ най-привързанитѣ му. Калмиковъ бѣше младъ човѣкъ, около 30—35 години, който говорѣше на единъ смѣсенъ сръбско-български езикъ. Той бѣше доста уменъ, догадливъ, пъргавъ, неустрашимъ и много общителенъ. Ала като виждаше, че е спечелилъ влияние и власть между близкитѣ си другари и воеводи, разпусналъ се бѣше доста много и се бѣ отдалъ на пиянство, a главниятъ му другарь, Пеко Бошковичъ, и безъ това доста пиеше. Така тѣ занемариха работата си и оставиха надзираването на отдѣлни комити. Това негово поведение
98
бѣ принудило вр. правителство да му направи забележка, че той отива въ разрѣзъ съ дѣлото. Сѫщевременно докладва се на Центр. К-тъ, поради което последниятъ писа едно писмо да му се внуши акуратность и сдържаность и подчинение нa началството му. Писмото бѣше прочетено въ единъ съветъ отъ воеводи и цивилнитѣ власти. Въ време на четенето Калмиковъ се разгнѣви и яростно извика: „Спри!" и запъна пушката cpeщу вр. правителство. Но Стоянъ воевода и други воеводи съ извадени револвери се хвърлиха върху му. Завърза се едно сборичкване. Двама отъ вр. правителство подъ предлогъ на служебна работа напуснахме заседанието, a Стателовъ предъ обещаната закрила отъ Стоянъ войвода остана при тѣхъ, за да се помирятъ.
Въ това време турцитѣ бѣха концентрирали на границата на освободенитѣ земи 6 табора войска съ 2 топа. Всѣки таборъ имаше по 500—600 войника. Разпредѣлени бѣха на 3 групи: дѣсна, лѣва и центъръ. Ценгралната вървѣше по шосето на р. Струма, лѣвата по мѣстностьта Кършилъка, a дѣсната насочена срещу височинитѣ по източния баиръ на с. Влахи. Въ тѣхъ се виждаше една стратегическа мѣрка: бавно да настѫпватъ и да гърмятъ съ топоветѣ си повече на въздуха, за да изплашатъ въстаницитѣ. Като приближихме къмъ селото Кресна, виждахме и чувахме стрелбата на турцитѣ, a сѫщо така забелязахме, че на отсрещната страна на Струма въ една тѣснина се води сражение. Въ резултатъ узнахме, че въстаницитѣ, макаръ че имали надежда въ себе, си принудени сѫ били предъ силната турска войска да отстѫпятъ. Но 50— 60 души мѫжествено бѣха останали на дервента да се сражаватъ, и когато отъ тѣхъ паднали 20 души, то тогава и останалитѣ остѫпиха и дервентътъ се превзе отъ турцитѣ. Централната група се забави, обаче се вести подъ самото с. Кресна. Опасностьта отъ турската войска наложи на щаба и на вр. правителство да се оттеглятъ по-навѫтре. По частенъ източникъ се узна, че шпиониралъ попътъ на селото, за което биде обесенъ на единъ столѣтенъ яворъ. На сутриньта турцитѣ сѫ го взели за караулъ, надали 1—2 залпове отъ около 20 пушки и трупътъ падналъ. Населението и въстаницитѣ се събудиха и удариха на бѣгъ къмъ западния баиръ, гдето следъ малко се завърза едно слабо сражение. Обаче благодарение на единъ попъ отъ колибитѣ и блоковетѣ камъне на
99
около, се завърза едно сражение, което трая около половинъ часъ, при което паднаха и отъ дветѣ страни по 10—15 души. Следъ това сражение въстанилитѣ се оттеглиха задъ баира въ воденицитѣ. Турцитѣ останаха въ селото и удариха на плячка, разорение и клане. Вечерьта въ една отъ кѫщитѣ се събира съветътъ отъ Калмиковъ, Пеко Бошковичъ, Стоянъ воевода, Панко Чолака, Панта Стретичъ, Валтеръ, Стателовъ и др., които решаватъ подъ предлогъ, че руситѣ това изискватъ, четата на Стойко, която ограбваше въ Сѣрско, да се задържи и да ѝ се отнематъ всички пари, които е заграбила. Обезорѫжението ѝ е станало лесно и бързо, и по пѫтя за Джумая довѣрени лица на Калмиковъ ги избиватъ. Сѫщото е станало съ Стоянъ войвода и Панко Чолака, въ които били намѣрени около 5—600 гроша, които Стателовъ е донесълъ въ София на Центр. Комитет. Останалитѣ двама комисари сѫщо потеглили за вѫтрешностьта. По пѫтя пленници турци ни се оплакаха, че стражата ги ограбвала и ги биела, заради което молѣха тѣ да бѫдатъ пратени въ Джумая и да бѫдатъ предадени на руската власть. Обаче по-късно се узна, че въ нашия лагеръ има шпионство. Нѣкой си Алекс. Филиповъ отъ Прилепъ е билъ личность, която бѣше заподозрена въ разни сношения съ турскитѣ войници, a особено съ офицеритѣ, на които имъ препращалъ писма, безъ знанието на вр. правителство.
Двамата комисари се установихме въ с. Сърбиново, като по-безопасно мѣсто. Спрѣхме въ кметовата кѫща на северната страна на селото. To е разположено на половинъ часъ и б—7 килом., на лѣвата страна р. Струма на къмъ северъ. Центъръ е на 400—500 кѫщи, разхвърлени по политѣ на малкитѣ пирински предпланини, които обграждатъ една котловина. Баиритѣ сѫ обрасли съ дѫбъ и кестенъ. Селото има една черква, едно училище, една фурна и бакалница.
Вечерьта, следъ като писахме рапорта до Ц. К-тъ за положението, безъ да подозираме, че сме въ опасность отъ страна на турцитѣ, които ги оставихме на далечъ, спокойно си легнахме. Обаче къмъ 10—11 часа вечерьта внезапно турцитѣ изгърмяватъ съ топъ откъмъ източната страна по пѫтя за Кресна. Гюлето падна кѫде черквата, която вѣроятно вечерьта се е присторила на турцитѣ като крепость. Въ това време изплашенитѣ домашни на кмета почватъ да бѣгатъ, кой на кѫде видѣлъ. Тогава се разбѣгватъ всички, дори и ние, представителитѣ
100
на вр. правителство. По пѫтя щѣхме да се изпрѣчимъ предъ турскитѣ власти, ако единь комита не ни бѣ позналъ ни преведе презъ единь другъ пѫть, гдето временно ни настани въ една овчарска кошара. Отъ тукъ насила се взеха два коня и бързо се отправихме до едно село, a отъ него къмъ Джумая, гдето се настанихме въ една бощинска кѫща.
Както споменахъ по-горе, въ Разлога действуваше Уткевичъ заедно съ поручикъ Мариновъ, бившъ опълченецъ, и др. Този отрядъ се бѣше раздѣлилъ на две отдѣления, a отдѣлението, което предвождаше пор. Мариновъ, следъ като бѣше превзело нѣкои села, пристигнало и нападнало градеца Мехомия или Банско, не помня точно. Тѣ влѣзли въ града, a турцитѣ се разбѣгали, и се изпокрили. Ала въ едно кафене на единъ площадъ били затворени 10—15 души турци, които не искали да се предадатъ. На предложението на пор. Мариновъ да се предадатъ, тѣ отговорили съ единъ залпъ, отъ който повалили нѣколко въстаника, между които билъ раненъ въ бедрото и въ единия кривъ и пор. Мариновъ. Обаче на турцитѣ имъ пристигнала помощь и нашитѣ въстаници трѣбвало да се оттеглятъ, a пор. Мариновъ на носилка го донесоха въ Джумая въ училището, гдето сетне се лѣкуваше. Отъ тукъ бѣше пренесенъ въ София, гдето въ болницата отъ ранитѣ умрѣ.
Сѫщо така разпокѫсана дейность е проявилъ и Ильо войвода, който съ около 200—300 въстаници безъ да се подчини на вр. правителство е водилъ на границата нѣколко сражения безъ резултатъ.
Въ Джумая следъ единъ два дена отъ пристигането на двамата комисари около обѣдъ ненадейно пристигна и третиятъ, Д. Стателовъ. Той пристигна уплашенъ и смутенъ. Той веднага и насъ покани да бѣгаме, защото въстаницитѣ се разбунтували и захванали да вършатъ убийства, та да не би и ние да пострадаме, като ни разправи за всички гореспоменати убийства отъ Стойковата чета, на Стоянъ войвода и Петка Чолака и че тѣ тръгнали да си дойдатъ въ Джумая. Работата била такава: четницитѣ на Стоянъ войвода, като узнали за коварното убийство на войводата си, грабватъ пушкитѣ и почватъ да гърмятъ срещу цѣлия щабъ па дори и Стателовъ. По пѫтя за Джумая въ една тѣснина щабътъ и други четници ги нападатъ, за да ги избиятъ, гръмнали нѣколко залпа, но въ това време всичкитѣ се разпръснали, кой кѫде видѣлъ. Презъ
101
нощьта ние избѣгахме съ кола, защото имахме положителни сведения, че четата идва къмъ Джумая. Презъ нощьта пристигнахме въ Дупница и се настанихме въ единъ ханъ, отвънъ града за по-лесно бѣгане. Презъ тази нощь захвана една виелица и буря. А отсамъ Дупница къмъ София отъ студъ измръзнахме и слѣзохме да ходимъ пешь, защото язденето или седенето не бѣ възможно. И така вечеръта стигнахме въ София.
Въ София написахме обстоенъ докладъ за всички тия приключения и за цѣлото въстание и за неговия печаленъ край. Рапортътъ бѣ прочетенъ и подаденъ въ общото събрание на Софийския Ц. Комитетъ, който сѫщо получи и паритѣ, който донесе Стателовь.
Документитѣ отъ въстанието и преписката по него — смѣткитѣ, протоколитѣ и др. книжа останаха y дѣловодителя на комитета Икономъ попъ Тодоровъ отъ София. A следъ смъртьта му останаха y сина му, който е офицеръ въ българската армия и който вѣроятно ги държи още или пъкъ ги е предалъ нѣкому.
Отъ гореизложеното се вижда, че въстанието е било неподготвено, неорганизирано, повѣрено на такива атамани и воеводи, дори и чужденци, недисциплинирани, нѣмащи помежду си никакво съгласие или солидарность и не изпълняващи заповѣдитѣ на началницитѣ си. Поради всичко това не бѣше възможно да се очаква другъ резултатъ.