Македонски Прегледъ
Година VI, книга 2, София, 1930

1. Имената на нѣкои македонски градове

 

Отъ Ст. Романски.

 

4. Скопие.

 

 

Голѣмитѣ градове на Балканския полуостровъ днесъ сѫ обикновено на мѣста, гдето минаватъ или се кръстосватъ важни пѫтища отъ най-старо време и гдето отъ тогава още сѫ сѫществували значителни въ търговско отношение селища. Следъ завладяването на полуострова отъ римлянитѣ, благодарение на особенитѣ грижи на последнитѣ за пѫтнитѣ съобщения и тѣхната охрана, тѣ сѫ се превърнали и въ важни военни срѣдища. Едното и другото е спомагало за издигането на тѣхното благосъстояние и за широката имъ известность. Тѣхнитѣ имена били обикновено възприемани отъ славянитѣ, при засѣдането имъ въ балканскитѣ земи, дори и въ случаи, когато старитѣ богати градове бивали разрушавани и замѣстяни съ нови, често пѫти и не на сѫщитѣ мѣста. При това тия имена били подлагани на известни измѣнения съобразно съ фонетиката и въ духа на езика на славянитѣ.

 

Такъвъ е случаятъ и съ Скопие, име на единъ отъ тритѣ най-голѣми града въ Македония, наредъ съ Солунъ и Битоля. По своето положение тоя градъ спада въ единъ край, който, въ сравнение съ вѫтрешностьта на Македония, гдето старитѣ имена на градове вследствие на плътната славянска колонизация сѫ изчезнали и замѣстени отъ нови, изобщо спазва старитѣ, предславянски имена на градове. Това е областьта на римскитѣ провинции Дардания и Срѣдиземна Дакия (Dacia mediterranea), които обсѣгали днешна северна Македония, югозападна България и южна стара Сърбия (Моравско и Косовско) и гдето, освенъ Скопие, има още три известни града съ стари имена — Срѣдецъ (Serdica), Нишъ (Naissus) и Липлянъ (Ulpiana) — и гдето, очевидно, старото, предславянско население все още се е задържало до идването на славянитѣ (срв. Jireček, Geschichte der Serben I 101).

 

1

 

 

2

 

Това се потвърждава и отъ сѫдбата на самото име на града Скопие.

 

Като столица на провинцията Дардания тоя градъ се явява подъ име Scupi, което е минало и у гърцитѣ, които само по форма го приспособили къмъ своя езикъ: Σκούπιον у Проколия и по-късно. To се държи и въ албански, Shкuр, съ преходъ на s въ š (sh), станалъ въ албански въ по-късно време, срв. Shkodra вм. Scodra, shkā „славянинъ, българинъ" — отъ лат sclavus и под. Спазването на това име у албанцитѣ, които днесъ сѫ нови жители въ Скопската область, слѣзли постепенно въ ново време отъ Албанскитѣ планини въ долината на горни Вардаръ, и то подъ форма, употрѣбителна тукъ преди дохаждането на славянитѣ, има значение по въпроса за произхода на албанцитѣ, нераздѣлно свързанъ съ въпроса за произхода и на ромънитѣ, при решението на който тъкмо посочената область на старитѣ римсни провинции, Дардания и Срѣдиземна Дакия се взема на първо мѣсто предъ видъ.

 

Колкото се отнася до славянското име, то представя известни отклонения и въ коренния вокалъ, и въ формата. Обяснението на тия различия обаче не е съвсемъ леко.

 

Загребскиятъ професоръ П. Скокъ въ бележкитѣ си по едно свое пѫтуване въ Македония (Лингвистичке бележке с пута по Јужној Србији, Гласник Скопског научног друштва, књ. II, св. 1—2, 1927, с. 280) пръвъ се опитва да обясни по-подробно това име. Той го взема, разбира се, въ официалната му днесъ сръбска форма Скопље, като го намира твърде важно отъ гледището на сърбохърватската фонетика („име је ове вароши са гледишта срп.-хрв. фонетике врло важно"). При това той не поменува ни дума за формата, подъ която редовно се явява то въ старитѣ, не само български, но и сръбски паметници и въ която се държи и до день днешенъ у населението въ Македония. А отъ тая тъкмо форма може по-право да се разтълкува и самата сръбска форма. Но за това по-нататъкъ.

 

Като се позовава на Georges, Lateinisch-deutsches Wörterbuch II, 2282, проф. Скокъ право отбелязва, че латинската форма на името е съ дълго ū: Sсūрі, -orum. Той обаче напусто се сили да докаже, че при все това въ говорения на това мѣсто латински — въ Дардания — („у латинитету овог места") то е било изговаряно съ кратко ŭ, тъй като това се изисквало и отъ албанската

 

 

3

 

форма Shkup, и отъ гр. Σκούπιον („и арнаутски облик Škŭp захтева ŭ, а исто тако и грчки облик код Прокопија Σκούπιον"). Действително, въ албанскитѣ заемки отъ латински дълго ū обикновено минава въ ü сиречь у въ обикновената албанска азбука: brymë „спана" <лат. brūma, mük „плесень" < лат. mucus, vërtyt „сила" < лат. virtutem и пр.), но не малко сѫ и случаитѣ, въ които лат. ū си остава u, като напр. въ lumë (= l'umε) „рѣка", покрай lymë (= l'üma), отъ лат. flūmen, mushk (= mušk) „рамо" < лат. musc(u)lus, nuse „невѣста" < лат. *nuptіа (вм. nupta) и под. (срв. G. Meyer, Etym. Wtb. der alb. Sprache s. v.). Очевидно, албанската форма на името съ кратко и не изисква наложително да се приеме, че коренниятъ вокалъ и въ него е билъ изговарянъ кратко. Още по-малко това може да се заключи и отъ гръцката му форма Σκούπιον, тъй като въ латинскитѣ заемки въ гръцкия езикъ лат. ū редовно се предава съ ου, както може да се види отъ примѣри като κλεισοῦρα „клисура" < лат. clausūra (G. Meyer, Neugriech. Studien III 31), κοῦπα „Becher" < cūpa (35), μοῦλος „копеле", μοῦλα „муле" < mūlus, mūla (45), πέδουλο, πεδούλι „ремъкъ за обуща" < pedūlis (53), σκοῦταρι „щитъ" < scūtum (61) и пр.; дори лат. ō ce явява на гръцки като ου: σκοῦπα „метла" < лат. scōpae, отгдето ед. ч. scōpa (все тамъ 61). Явно е, че проф. Скокъ съвсемъ неоснователно създава форма *Scŭpi, съ кратко ŭ, която му е необходима за да може да обясни вокала о въ славянското име. Понеже въ латинскитѣ и изобщо въ старитѣ чужди заемки въ славянски ū минава въ ы, а ŭ — въ ъ, той приема, че тъкмо вокалътъ ъу произлѣзълъ отъ ŭ на формата *Scŭpi, е могълъ да се изясни въ о — като въ думата бòзеј отъ бъзъ („како се територијално Scupi може још прибројти латинској зони, има се узети, да је вокал u лат. облика прешау у полуглас ъ, а овај као и у гореспоменутој речи бòзеј (отъ бъзъ) у о")! Изяснение на ъ въ о обаче въ тоя случай не може да стане, понеже еровиятъ вокалъ е въ отворена сричка. Сравнението съ макед. бълг. бозеј не помага, тъй като тая дума е новообразувана отъ боз (= бъзъ), гдето правилно, следъ изпадането на крайния ъ, коренниятъ еровъ вокалъ ce е изяснилъ. Такъвъ случай при името ба града Скопие нѣма. Или проф. Скокъ е мислилъ да каже, че предполагаемата лат. форма *Scŭpi е минала първомъ въ *Скъпь, което, следъ изпадането на ь въ края, е дало *Скоп?

 

 

4

 

He по-сполучливо е и обяснението, което проф. Скокъ дава на окончанието на името въ славянски. Като взема предъ видъ единствено днешната сръбска форма Скопље, той заявява, че -ље се е явило отъ прилагателния суф. -јь — („-ље долази од адјективног суфикса -јь"), така че името Скопље представяло първоначално притежателно прилагателно („поседовни адјектив"), като Ариље (= земята на църквата св. Архилий), Прокупље (= земята на църквата св. Прокопий) и пр. Той пояснява при това, че съ тоя лингвистиченъ анализъ се съгласява и обстоятелството, че днешното Скопие не лежи на сѫщото мѣсто, гдето е било старото римско Scupi, но малко по-далечъ. А освенъ това, славянското притежателно прилагателно отъ срѣденъ родъ означава мѣсто, земя, територия (сравни словенското име на земя Koroško „Каринтия" и т. н.) или земище (римски ager), което припада къмъ града Scupi, а не самиятъ градъ. „По-късно — продължава Ск.,— когато въ това земище, следъ заселянето на народа, възникнало ново селище, то било наречено, навѣрно, съ прилагателното, което е означавало принадлежностьта на това земище" (все тамъ, бел. 2).

 

Всичко това, нѣма съмнение, щѣше да бѫде право, ако формата Скопље, която се употрѣбя днесъ отъ сърбитѣ, да бѣше стара — старобълг. Скопле. Такова нѣщо обаче нѣма дори и въ по-старата сръбска писменость. Въ старосръбския речникъ на Даничича (Даничић, Рјечник 3, стр. 115), цитуванъ и отъ Ск., градътъ е назованъ „Скопиѥ, град на Вардару", a то е форма, засвидетелствувана въ една дарителна грамота на сръбския царь Стефанъ Душанъ отъ 1349 г.: и писа се сїе повелѣніемь благовѣрнаго цара Стефана ѹ Скопїи (срв. Miklosich, Mon. serb. 145), и въ много други стари сръбски паметници: ωть Скопи; въ славномь градѹ Скопи царьскомь; ѹ Скопи; веньча се на царьство (царь Стефанъ) оу градоу Скопїи; краль Милутин сазида цркву оу Скопію Троероучицоу; оу Скопю; оу Скопїю; оу Соушицѣ кωнь Скопїа; приде въ Скопѥ; пленише Скопе. — Никаква форма съ -љ- у Даничича не се привежда. Отъ сбирката „Стари српски записи и натписи” на Љуб. Стојановић може да се види, че името на града се употрѣбя редовно подъ обикновената по-горе форма отъ 14 до 19-то стол., както въ български, така и въ сръбски: писа сѫ си книга въ Скопи градѣ попоу Грьдоу, братоу ми, ωд Виныка

 

 

5

 

(въ приписка къмъ рѫкописъ отъ 1313 г., вж. књ. I, бр. 43); тоурци приѥше Скопиѥ (въ рѫк. отъ 1392 г.,— I, 177); прегнаше ѽ Скопа града (отъ 1467 г., — I, 330); прѣселише ѽ Скопа града (сѫщо, — I, 331); коупи сию книгѹ... попь Драгославль ѽ Говрьлѣва ѹ Скопьее (1475 г., въ рѫк. — I, 340); расипаше цркве оу Скоп'е (1535 г., приписка въ рѫкописъ отъ манастира Св. Панталеймонъ въ с. Нерези при Скопие, — I, 478); прїинесена вь место Скопїе оу Кара-Трифѹна (1570 г., въ печатния псалтиръ на „Їаковь, ѽ прѣделехь македонскихь ѽ места зовомь Софиа, Краиков сынь"... — I, 683); трудомъ и подвигомъ владыке куръ Нїканора Скопю и Пологу (1641-1648 г., църковенъ надписъ на плоча, — I, 1351); ωбрѣтох сию книгѹ ѹ Скопъю (1657 г.,— I, 1536); Силиве(с)тарь митрополить скопски... ѽ Маркова монастира иже есть близь града Скопїа (1663 г., къмъ рѫк., I, 1594); у града Скопи (1672 г., приписка въ рѫкописъ отъ Слѣпчанския ман., Македония — I, 1678); до самого Скоп' и Косова (1688 г., къмъ старопеч. книга— 1. 1693); тогда разби Халилъ паша со воиса (тъй!) Скопъе и Качаник (1690 г., къмъ рѫк.,— III, 578); митрополитъ Скопї и Врани (1725 г., къмъ рѫк., — II, 2451); послаша митрополита во Скопїи (1799 г., къмъ рѫкоп., — II 3759); придохь ѹ Лесновски монастирь во време Али-бегово ѹ Скопѣ (1805 г., надписъ въ Лѣсновския манастиръ, — II, 3822); и пр.. Това сѫ примѣри изъ първитѣ три книги. Сѫщото се потвърждава и отъ примѣритѣ изъ останалитѣ книги.

 

Само въ три случаи се явява форма съ -л'-. Единъ пѫтъ това виждаме въ приписка отъ 1409 г. къмъ единъ рѫкописъ (диалогъ на Григория папа Римски) въ манастира Св. Павелъ въ Света-гора: исписа же се въ Чрьнои Горѣ въ странѣ Скопл града (I, 216). Тоя текстъ обаче е даденъ по преписъ на Петковић, до като други учени, както е забелязано и отъ Стояновича, (стр. 34) предаватъ сѫщото име безъ -л'-: Скоп у Бычковъ (Обз. рук. еп. Порф. 64), Скопь — въ Гласн. XLIV, 300. Очевидно, името ще е подправено отъ Петковича. Такъвъ ще е случаятъ и съ приписката отъ 1494 г. — въ лето изгоре Скопле и Лесковац, — дадена по преписъ отъ П. Костић отъ рѫкописъ, собственость на последния (I, 862), както и съ приписка отъ 1682 г. — прїиде проїгѹменъ Герасимъ въ град Скоплю... Ито быс(ть) . . . въ градъ Скоплю, — преписанъ и даденъ нему отъ Атан. Пејатовић изъ едно рѫкописно

 

 

6

 

евангелие въ ман. Св. Троица при Плевлйе (I, 1793). Явно е, че днештѣ сръбски учени четатъ и пишатъ името на града по свой начинъ. Поради това тѣхнитѣ преписи не могатъ да иматъ значение при решаване въпроса за произхода на неговото име. Дори самъ Ск. при тълкуването на тур. Usküb сочи форма „ѹ Скопљи", като цитува Даничичева Рјечник, гдето обаче стои ѹ Скопи!

 

Всички гореизброени случаи показватъ ясно, че старото славянско име на града е било Скопьѥ. Съ това свое окончание -ьѥ то напълно съответствува на гръцкото Σκούπιον и, подобно на последното, представя форма, нагодена къмъ многобройнитѣ славянски имена съ тоя суфиксъ за обозначение на мѣсто: поморьѥ, порѣчьѥ, приморьѥ, загорьѥ и лод. Въ Чехословашко има градец Valašské Mezeřičí ( =Междоурѣчьѥ). Сръбската форма Скопље е очевидно нова, подобно на Подунавље, Посавље и под.

 

Колкото се отнася до коренната гласна -о- вм. -u- (наше у), тя не се дължи на фонетична еволюция, както приема проф. Скокъ, но на народна етимология — усмисляне на корена въ свръзка съ глаголния коренъ -коп- въ копати, скопати, (съ-копати), срв. името на полското селище Zakopanie, може би съ огледъ на лоложението на града на брѣга на р. Вардаръ.

 

Несполучливо е и тълкуванието, което проф. Скокъ дава на турското име на града — Üsк'üb — отъ сръбски мѣстенъ падежъ „ѹ Скопљи", понеже и тур. Edirné и Perlepé били представяли славянски форми за мѣст. падежъ. За всѣки, който знае колко-годе турски, е известно, че въ случаи, когато една дума започва съ група съгласни sk, st, sl и под., въ турски се предпоставя вокалъ і или ü, въ хармония съ вокала въ корена. Така Üsк'üb e съ сѫщо такова предпоставено ü-, както Üsk'üdar вм. Skutari (предградие на Цариградъ на Азиятския брѣгъ), Istefan вм. Stefan, Islimné вм. Sliven и под.

 

Отъ всичко това следва, че старата славянска форма на името на тоя градъ се пази и до днесъ въ говора на населението въ Македония и въ български изобщо— тя е Скопие или, по-точно, Скопйе. Тая форма се явява и у всички пѫтешественици по Македония; тя е минала и въ европейскитѣ езици: италиянски Scòpie, нѣмски Skopie или Skopia и т. н. Иречекъ сѫщо въ своята Сръбска история (Geschichte der Serben I, 1911) пише редовно Skopje безъ l'.

[Back to Index]