5. Народни обичаи въ Боймѝя
Съобщава Xр. Шaлдевъ. [1]
1. Русалии
2. Тодорички игри
3. Свадбени обичаи
4. Лазарски
5. Коледни обичаи
6. Св. Трифунъ (13 февруарий)
7. Дудулица
Въ Боймѝя сѫ запазени много битови обичаи, които се извършватъ въ опредѣлени дни и съ опредѣлена цель. Най-характерни отъ тѣхъ, които сѫ подържали борческия и свободолюбивъ духъ на населението въ Боймия, сѫ русалийскитѣ и Тодорички игри. Други обичаи сѫ: лазарки, сватбени, коледарски, панагиритѣ и дудулицитѣ, за които тъй сѫщо тукъ ще дамъ сведения.
1. Русалии.
Русалийскитѣ игри се извършватъ отъ възрастни хора, които при специално облѣкло и въорѫжение обикалятъ селата въ Боймѝя и съседнитѣ ѝ области съ цель да събератъ срѣдства въ натура и пари за обществени нужди: направа на училище, черква, манастирче и пр. Русалийскитѣ дружини се отличаватъ отъ „джалджийскитѣ", които ставатъ сѫщо въ южна Македония и които се отличаватъ съ карневалския си характеръ; тѣ се отличаватъ и отъ тъй нареченитѣ „бабари", които ставатъ въ з. Македония — въ Прилепско и др. Русалийскитѣ игри се почватъ на първия или най-късно на втория день на Коледа и траятъ до Богоявление, презъ тъй нареченитѣ „Погани дни", когато женитѣ нито ператъ, нито кѫпятъ децата си. За обичая Русалии, който се извършва по българскитѣ села между Енидже Вардаръ и Кукушъ, подробно писа К. Шапкаревъ, „Русалии, древенъ и твърде интересенъ български обичай, запазенъ и до днесъ въ южна Македония". Пловдивъ 1884 г. За сѫщия обичай съ огледъ и къмъ други, сродни обичаи вж. y М. Арнаудовъ „Кукери и русалии" (Сбор. за нар. умотворения и народописъ. Кн. XXXIV. Издава Бълг. Акад. на Наукитѣ. 1920, глава V. стр. 139 нап.). Азъ тукъ ще опиша обичая Русалии точно както го извършватъ въ Боймѝя.
1. Вж. по-горе статията за „Боймия" отъ сѫщия авторъ.
102
* * *
Русалийскитѣ дружини се формиратъ на първия день на Коледа и се състоятъ отъ 25—40 души. Презъ тоя день църковнитѣ настоятели — епитропитѣ и стареитѣ следъ църковния отпускъ се събиратъ въ пристройкитѣ на църквата, гдето опредѣлятъ рѫководителитѣ на дружината или дружинитѣ, ако сѫ повече, района имъ, който ще обходятъ. Всѣка дружина има двама рѫководители: „протъ" и „балтаджия" и единъ водачъ — „главатарь", съ двама помощници „кеседжии". Протътъ (стареятъ) и балтаджията не взиматъ участие въ игритѣ, тѣ само съпроваждатъ дружината, събиратъ подаръцитѣ отъ населението и се спогаждатъ съ селскитѣ стареи за приемането на дружината въ селото. Главатарьтъ е най-личниятъ човѣкъ въ дружината: той я води при пѫтуването и играта и нему сѫ подчинени всички русалии. Двамата кеседжии сѫ помощници на главатаря, и докато последниятъ е винаги на чело на дружината и води играта, единиятъ кеседжия застава до него, a другиятъ — въ срѣдата на редицата, като отъ време на време се дръпватъ отъ играещата дружина, заставатъ предъ своята половина отъ редицата и съ насочена сабя къмъ играещитѣ наблюдаватъ да се спазватъ безупрѣчна стѫпка и редъ, та по такъвъ начинъ вториятъ взима мѣстото на първия кеседжия, a първиятъ става вторъ. Освенъ горнитѣ длъжностни лица въ всѣка русалийска дружина се избиратъ по двама „калаузи" (патраулъ), които вървятъ предъ дружината на известно растояние, когато тя се движи отъ село на село, и които известяватъ рѫководителитѣ и главатаритѣ си за евентуална среща съ друга русалийска дружина. Всѣка дружина води съ себе си двама гайдарджии или доуладжии.
Всѣки русалия е длъженъ да носи специално облѣкло и въорѫжение. Русалиитѣ се обличатъ съ нови долни дрехи, нови цървули и навои, съ бѣла и кѫса до колѣни плисирана фустанела отъ памучно платно, минтанъ, който заедно съ фустанелата приподпасва съ червенъ поясъ, a надъ нея отъ раменетѣ до подмишницитѣ си завързватъ кръстообразно две червени кърпи, подъ които се закачватъ разни сребърни украшения; на главата пъкъ носятъ фесъ, обвитъ съ пъстра или червена кърпа.
Въорѫжението на русалията се състои само отъ една сабя или ятаганъ, които извънъ игритѣ се носятъ окачени на
103
лѣвото бедро, a при играта сѫ дигнати съ цѣсната рѫка. Балтаджията е въорѫженъ съ секира (балтия), която носи окачена на лѣвата рѫка и съ която чрезъ дигане на горе дава знакъ на дружината да почне или да свърши играта. Протътъ (стареятъ) не носи орѫжие, a една тояга, върху която дарителитѣ при игритѣ поставятъ дрехи, кърпи, чорапи и др. подобни нѣща. Огнестрелни орѫжия по обичая на русалиитѣ е забранено да се носятъ. Така облѣчена и въорѫжена, русалийската дружина е внушителна и всѣва респектъ и възхищение y зрителитѣ.
Всѣки русалия, преди да се причисли къмъ дружината, се прощава съ роднинитѣ и близкитѣ си приятели, прегръщайки и целувайки ce, като че тръгва на война, отъ гдето не се знае дали ще се върне живъ, a въ кѫщи се връща, следъ като дружината се разформира. Отъ кѫщи той отива въ дома на главатаря или на опредѣленото отъ последния мѣсто, отъ гдето цѣлата дружина отива въ селския мегданъ за първа игра и отъ гдето тя заминава по селата на опредѣления отъ стареитѣ районъ. Когато дружината стигне селския мегданъ, насъбралиятъ се народъ е въ срѣдата, a русалиитѣ стройно играятъ около мегданя. Въ срѣдата на мегданя сѫ народътъ, протътъ, балтаджията и музикантитѣ. Следъ изиграване на нѣколко игри дружината тръгва за опредѣленото близко село, изпратена до извънъ селото отъ цѣлия народъ и съ огледъ да стигне въ набелязаното село преди залѣзъ слънце. Съгласно съ русалийския обичай дружината не бива да влиза нощно време, a винаги денемъ или най-късно преди залѣзъ слънце.
Когато русалиитѣ стигнатъ набелязаното село, дружината се спира край селото, a протътъ и балтаджията отиватъ да запитатъ селскитѣ стареи, дали ще приематъ дружината имъ, и следъ получения утвърдителенъ отговоръ последната се отправя къмъ селския мегданъ, гдето вече се е насъбралъ народъ. Тукъ тя играе известно време и после русалиитѣ се разотиватъ, като въ всѣка кѫща се настаняватъ не по-малко отъ двама русалии. Споредъ повѣрие русалиитѣ се преследвали отъ самовили та затова всѣкога трѣбвало да бѫдатъ най-малко двама, за да може тогози, който изпълнява нѣкаква работа, при която не може да действува съ сабята си, другарьтъ му да го пази, махайки въ въздуха съ гола сабя. Вечерьта
104
русалиитѣ сѫ по разквартируванитѣ кѫщи, гдето биватъ богато угощавани. Сутриньта рано, при първото удряне на тѫпанитѣ, всички русалии сѫ готови и, следъ като добре закусятъ, при второ удряне на тѫпанитѣ се събиратъ въ кѫщата, гдето сѫ протътъ и балтаджията и отъ гдето почватъ да играятъ по една игра въ всѣка селска кѫща. Първата игра се играе въ двора на кѫщата, гдето сѫ пренощували протътъ и балтаджията. При дадения знакъ отъ балтаджията дружината е въ пъленъ редъ: главатарьтъ застава начело, до наго отъ лѣво е първиятъ кеседжия, a въ срѣдата на редицата е вториятъ. При вторъ подаденъ знакъ отъ балтаджията свирцитѣ засвирватъ, a когато той дигне сѣкирата високо, дружината съ обнажени саби въ рѫце почва играта, вървейки следъ своя главатарь подъ тактъ и правейки всички движения, които главатарьтъ ѝ прави: подскачане на единъ кракъ, завъртване, навеждане на лѣво и на дѣсно, подклекване; a кеседжиитѣ, спирайки се сегизъ-тогизъ съ насочени саби къмъ играещитѣ отъ съответната половина, наблюдаватъ и напомнятъ на играещитѣ, че трѣбва да пазятъ образцовъ редъ и дисциплина. Когато играта трѣбва да се прекрати, балтаджията дава знакъ, и всички единодушно и високо извикватъ: „, èеее!" и веднага се отправятъ къмъ вратата на кѫщата, на която по редъ всѣки русалия прави кръстообразенъ знакъ; a ако има болни, такъвъ знакъ правятъ върху всѣки болникъ, за да оздравѣе. Следъ получения подаръкъ дружината прескача плета и навлиза въ двора на съседната кѫща, и така по редъ изрежда всички селски кѫщи, пропускайки само тѣзи, въ които има родилки.
Презъ време на играта на никого не се позволява да мине предъ или презъ редицата на дружината. Ако предъ дружината би се позволила да замине друга русалийска дружина, то въ такъвъ случай ставали сбивания съ сопитѣ. Така, презъ 60-тѣ години на миналия вѣкъ въ Гумендже били образувани две русалийски дружини по случай на граденето на новата черква. Следъ като обиколили районитѣ са и се завърнали въ града, едната дружина почнала играта си на площада, по-рано отъ другата; главатарьтъ на последната, надуманъ отъ свои близки стареи, се опитва да влѣзе въ площада и да играе и той. Настѫпва скарване и сбиване съ шашкитѣ. Насъбралиятъ се народъ се спусналъ да ги разтървява съ молба да
105
не се пролива кръвь. Между помирителитѣ билъ и Петгъшкиятъ бегъ, който сѫщо молилъ за помиряване, като имъ казвалъ:
„Азъ съмъ турчинъ и за направата на новата ви черква подарихъ цѣла кория дърва, a вие искате за основи да ѝ поставиге христианска кръвь? Грѣхота отъ Бога и срамота отъ хората е да се биете! Трѣбва да се помирите, като виновницитѣ се дръпнатъ и поискатъ извинение."
Дошлата по-късно дружина се дръпнала на страна и поискала прошка, и въ знакъ на помиряване всички се разцелували. Русалийскитѣ дружини сѫ избѣгвали среща и когато пѫтуватъ отъ едно село въ друго. Заради това всѣка дружина имала подвама „калаузи", които вървѣли предъ дружината, и когато забелѣзвали, че насреща имъ идва друга русалийска дружина, съобщавали на главатаритѣ си и едната е трѣбвало да се отбие отъ пѫтя и да тръгне въ друга посока. При неразбирателство и упорство неминуемо настѫпвали сбивания, при които сѫ били давани и жертви. Убититѣ се заравяли на мѣстото, гдето е станало сбиването, безъ да бѫдатъ опѣти отъ свещенникъ, a върху гробоветѣ имъ сѫ натрупвани грамади камъне. Такива гробища се именуватъ „рyсaлийски" и такивз има между селата Кониково и Кошиново, между Срѣдно и долно Куфалово, между Мустачево и Еледжиево, до с. Постолъ, между Бугариево и Каваклиево. За да се избѣгватъ подобни сбивания и даване жертви, въ по-ново време турското правителство е позволявало русалийскитѣ игри само при задължение отъ страна на селскитѣ стареи и главатаря, че ще се избѣгватъ нещастни сбивания.
Когато селата, които русалиитѣ обхождатъ, сѫ малки и на близко разстояние, то въ единъ день тѣ обикалятъ нѣколко, като предварително се известяватъ стареитѣ на селата, въ кое именно време ще пристигне дружината.
На „неядка" — деня преди Богоявление — следъ обща игра на селския мегданъ дружината отива въ черква, влизайки презъ женската врата и нареждайки се предъ северната олтарна врата. Явява се свещеникътъ, който чете молитва по отдѣлно на всѣки русалия, като се мѣсти постепенно къмъ пангара на църквата и после къмъ владишкия тронъ, гдето задължително трѣбва да свърши четенето. Тукъ отъ владишкия тронъ той поръсва всички русалии, които отиватъ и целуватъ по редъ всички икони на иконостаса и поспе излизатъ презъ
106
южнитѣ врата на притвора и тукъ оставятъ орѫжието си. Следъ това, гологлави, повторно влизатъ въ черквата, запалватъ по нѣколко свещи, правятъ три пѫти метания и излизатъ отъ черква като чисти христиани. Сега вече могатъ да си отидатъ въ кѫщи и се сношаватъ съ домашнитѣ си. Следъ пристигането въ кѫщи русалията се сдрависва съ всички, целува рѫка на по-старитѣ и съблича всичкитѣ си дрехи, горни и долни, които споредъ повѣрие трѣбва да се изператъ вънъ отъ селото. На Богоявление стареитѣ даватъ гостба на всички русалии, a събранитѣ пари преброяватъ, даренията сортируватъ и продаватъ чрезъ наддаване. Въ Боймия русалийскитѣ дружини се формироваха до 90-тѣ години на миналия вѣкъ. Апостолъ Петковъ, като войвода, се обличаше въ русалийско облѣкло.
2. Тодорички игри.
На Тодоровъ день, презъ първата великопостна седмица, следъ божествената служба населението отъ Горна Боймия отъ по на две-три села се събира редовно всѣка година на съборъ на междата на селскитѣ имъ синури за съвмѣстна веселба и игри. Така, населението отъ Гумендже, Крива и Петгъсъ се събира на ливадата при Вълкановата воденица, която е на границата на селскитѣ синури, a населението отъ Тушилово, Горгопикъ и Тумба — на опредѣлено мѣсто между тѣзи три села. Презъ тоя день тукъ се стичатъ мѫже и жени, старци и деца, продавачи на разни дѣтски лакомства и играчки. Подъ звуковетѣ на гайди, зурли и тѫпани презъ цѣлия день се въртятъ народни хора отъ млади булки, моми и ергени. Последнитѣ се надпреварватъ и въ други игри: — хвърляне камъкъ, скачане на една или три крачки и пр. Годеницитѣ се срѣщатъ съ бѫдещитѣ си свекърви, целуватъ имъ рѫка и получаватъ подаръци. Младежитѣ пъкъ отъ 14 до 18-годишна възрасть отъ съседнитѣ села малко се интересуватъ за тѣзи игри; тѣхъ занимава краятъ на предстоящия двобой, за да се види, кой ще излѣзе победитель. A за спечелването на тая победа тѣ сѫ се упражнявали въ селата си дълго време, раздѣлени на две групи, представляващи дветѣ бѫдещи неприятелски страни. За Тодоровъ день всѣки младежъ се снабдява съ нова „прагя" (пражка), приготвена отъ сплетено лико отъ черничеви прѫчки. Единиятъ край на пражката е съ „клетка" (бримка), въ която се поставятъ двата първи пръста на дѣсната
107
рѫка — показалецъ и срѣдниятъ; въ срѣдата пражката има сѫщо бримка — „чуперокъ", на който се поставя камъкъ, който ще се хвърли на далечно разстояние, a другияτъ край на пражката е по-тънъкъ и гладъкъ, та при хвърлянето на камъка се притиска съ палеца o показалеца и срѣдния пръсти, до като пражката съ камъка се завъртва нѣколко пѫти и при повдигането на палеца пражката силно изплесква, a камъкътъ отлита надалече въ желаната посока. Понеже, навсѣкѫде не могатъ да се намиратъ подходещи камъни, то всѣко момче си носи презъ рамо „тубуле" (торбица), въ която се поставятъ камъни за запасъ. Момчетата отъ едното село образуватъ една дружина съ свой главатарь, който заема срѣдата на разгънатата дружина. Негови помощници сѫ „чаушитѣ", които сѫ отлѣво и отдѣсно на редицата и които рѫководятъ малкитѣ групи и действуватъ: настѫпватъ или отстѫпватъ по командата на главатаря. Когато главатарьтъ даде знакъ за настѫпление, всички прашници усилено хвърлятъ камъни и викатъ „ай-де!" Често пѫти при отстѫпление на дружината нѣкои бойци-прашници биватъ залавяни отъ противника и се смѣтатъ за „есири" (пленници); за да ги направятъ безвредни, вързватъ имъ рѫцетѣ отзадъ съ пояситѣ или съ пражкитѣ си и ги пазятъ въ тила на дружината, гдето сѫ и раненитѣ отъ дружината. Държането спрямо пленницитѣ е добро — тѣхъ нито ги биятъ, нито ги оскърбяватъ съ нѣщо.
Боятъ между неприятелскитѣ дружини почва около 2 ч. следъ пладне въ черничевитѣ градини, гдето дънеритѣ на черницитѣ представляватъ удобни позиции за прикриване. Той се почва отъ 2—3 малки групички, къмъ които постепенно се събиратъ останалитѣ момчета-бойци. Обикновено наддѣлява тая страна, която разполага съ повече бойци и по-решителни рѫководители. По-слабата постепенно отстѫпва къмъ селото си, въ което се скрива и се признава за победена. Когато бойното щастие се мѣни и борещитѣ се страни запазватъ позициитѣ си далече отъ селата имъ, то привечеръ единъ отъ главатаритѣ на дружинитѣ извиква „баръшъ!" и боятъ престава. Тогава враждуващитѣ страни приятелски се рѫкуватъ, предаватъ се пленницитѣ и се почватъ други игри: хора или атлетически борби, докато най-после се сбогуватъ и си разотиватъ по домоветѣ си.
84
3. Свадбени обичаи
Свадбитѣ въ Боймѝя и околийския ѝ центъръ Гумендже се извършватъ около гроздоберъ, когато хората разполагатъ съ повече парични и други срѣдства. Тукъ до последно време сѫ запазени старинни обичаи, които представляватъ известенъ интересъ.
Две-три седмици преди сватбата бащата на момчето следъ черковния отпускъ се отправя въ кѫщата на момичето и се уговарватъ съ баща му, въ коя недѣля ще стане сватбата. Родителитѣ на момичето следъ това закупватъ и набавятъ всичко необходимо за невестинското облѣкло.
Сватбата се почва една седмина преди вѣнчаването на младоженцитѣ съ пѣсни и хора отъ посестримитѣ и побратимитѣ. Тоя день се нарича зафатокъ и тогава всѣки обещава, кой, кога и каква работа ще извърши презъ течение на седмицата. Преди да се разотиватъ, играятъ хоро, като почватъ съ пѣсеньта:
Шò е югрия̀ла я̀сната мисечѝна.
Я̀сната мисечѝна пу то рàмну пòле.
Пy то ргмно поле — Стоянови дворе.
— Не е, мале, не е ясната мисечѝна,
Туку е, мале, туку Яна, бела Яна.
Яна, бела Яна, язе шо я сакам.
Язе шо я сакам и она шо ме сака.
Нижи, мале, нижи три низи фурѝни.
Пуши, мале, пуши три мина стройни́ци.
Тримина стройници — мойте три вуйковци.
Белки ни я дадат Яна, бела Яна.
— Нижах, сино, нижахгри низи фурини.
Пущих, сино, пущих три мина стройници.
Три мина стройници — твойте три вуйковци.
Пущих, сино, пущих, па не ни я дават,
Па не ни я дават Яна, бела Яна.
Па не ни я дават, от' сме сирумàси.
— Ако сме, мале, ако сме, сирумаси
Ако сме сирумаси, дилким сме юнаци.
Па ки ни я дадат, Яна, бела Яна.
Въ четвъртъка става калесването (поканването), което ce прави само отъ мѫжка страна. За цельта още сутриньта въ
109
кѫщата на момчето се събиратъ момичетата отъ най-близкитѣ му роднини и се опредѣля, кои други момичета да се поканятъ, които ще калесватъ роднинитѣ и приятелитѣ на зета. Следъ обѣдъ групата поканени момичета пристигатъ една по една съ честена [1] на глава и съ мащрапа (кана), пълна съ вино, които подаватъ на свекървата и поднасятъ честитяванията си съ думитѣ: „Честита ви радость! Младитѣ да се кердосатъ!" Като се събератъ всички поканени момичета, групово тръгватъ да канятъ посоченитѣ семейства съ колачета, които носятъ въ копринени кърпи и на които казватъ: „Здраве и клайнате имате отъ. . . да дойдете на сватба!" На кума момичета поднасятъ особенъ колакъ. Най-после се кани и невѣстата, на която поднасятъ пакъ особенъ колакъ. Когато момичетата посестрими свършатъ съ поканването, връщатъ се въ кѫщата на момчето и почватъ хора, и въпрѣки че има свирци започватъ хорото съ пѣсеньта: Шо е югрияла ясната мисечина и пр.
Въ сѫщность сватбата почва въ сѫбота и трае три дни, — до понедѣлникъ включително. Въ сѫбота следъ обѣдъ женитѣ или момичетата на поканенитѣ отиватъ съ честена и кана съ вино въ кѫщитѣ на момчето и момичето, за да честитятъ радостьга, гдето до късно вечерь играятъ хоро. Следъ като се разотидатъ, за вечерята пристигатъ мѫжетѣ имъ, като всѣки носи по шишенце ракия. Гоститѣ, по отдѣлно мѫже и жени, заематъ трапезитѣ, които изпълватъ всички кѫщни стаи: ядатъ, пиятъ, пѣятъ и играятъ подъ звуковетѣ на гайди или зурни и тѫпани до късно презъ нощьта. Въ недѣля зараньта следъ църковния отпускъ поканенитѣ мѫже се отбиватъ въ кѫщитѣ на младоженцитѣ и правятъ само една обикновена визита, за да дойдатъ после заедно съ женитѣ си, за да взематъ участие въ вѣнчалния обредъ. Само побратимитѣ и посестримитѣ отъ сутринь сѫ около момчето и невѣстата и присѫтствуватъ на всички обреди презъ тоя день. Така, побратимитѣ присѫтствуватъ при бръсненето на зетя, при обличането му, целуването рѫка на гоститѣ и приемането на невѣстата. При бръсненето [2] на зетя побратимитѣ държатъ бѣлата кърпа за крайчицитѣ ѝ,
1. Честина е сито или решето, пълно съ пшеница и цветя, съ което се отива на сватба за чостито.
2. По обичая бръснарьтъ трѣбва да има живи родители; сѫщо и момчета — побратими, които държатъ бѣлата кърпа.
110
а момичетата отъ най-близки роднини, раздѣлени на две групи съ кърпи въ рѫце две по две, играятъ рѫчерица и пѣятъ подходещи пѣсни, като почватъ съ следната:
Поминàх село Древòно,
Шо видèх момче убàво.
На сиво конче вяяше —
Ветър му чумбар вèеше.
Даваш ли ме, мале, за него,
Ил' ки пубегнам пу негу.
Ce редом одих и дойдèх,
Кат' Гюрга мома не видèх.
Една на порти стоеше,
Гюргина руба носеше,
Гюргина руба носеше —
Гюргиното лице не беше.
Следъ обръсването зетьтъ се облича въ новитѣ си дрехи и му се дава въ рѫка обвързана съ сърмени конци китка съ прикачена златна пара и, придруженъ отъ побратимитѣ, отива да целува рѫка на сватоветѣ, които го даряватъ съ пари. Когато се свърши този обредъ, сватбаритѣ тръгватъ за иевѣстината кѫща. При излизането имъ женитѣ и момитѣ пѣятъ:
Триж блазè му, триж блазè му на тà майка
Що е сѝна, що е сѝна изгледàла.
Да го прàти, да го прàти за нивèста.
За нивеста, за нивеста нарън Mapa. . .
Въ сѫщото време въ невѣстинската кѫща сѫ посестримитѣ, които сѫщо не се отдѣлятъ отъ невѣстата презъ цѣлото свадбено шествие и взиматъ участие въ всички обреди. Невѣстата си мие главата и се облича въ присѫтствието на посестримитѣ, като старитѣ дрехи оставатъ въ майчината ѝ кѫща. При обличането посестримитѣ ѝ помагатъ, нагласяватъ ѝ червеиото покривало, златнитѣ тельове, вѣнеца и бѣлото перо на главата; тѣ ѝ стъкмяватъ златната китка и презъ всичкото време пѣятъ подходещи пѣсни:
Мàро ле, нàша другàрко,
Стѝга си мòма одѝла,
Стига си танец водѝла,
Стига си момче лъжàла.
111
Чини ce, Mapo, чини ce,
Чини се млада нивеста
Сус зелен венец на глава,
Сус бело перо отгоре,
Сус покривало на очи,
Сус тельове отгоре.
На чужда кукя ке одиш
На свекор ред да правиш,
На свекор диван да стоиш,
На свекоръ и на свекърва.
Наръчай, Mapo, поръчай
На твойте верни другарки
Да ми ти двори измитат,
Да ми ти цветя поливат,
Да ми ти майка разтъжат.
Следната пѣсень се пѣе на два гласа — първитѣ 3 стиха съ една мелодия, a следнитѣ 6 стиха — съ друга.
Нòси, мòме, нòси кѝтки, дрòбни кѝтки
Кѝтки, дрòбни кѝтни-сѝтни теменỳжки
Носи, моме, носи до дека си мома.
Море пуста младост скоро поминỳва,
Пуста младос скоро поминува, бре!
Море като роса пу зелèна трева,
Като роса пу зелена трева, бре!
Море като трева пу ширòко поле.
Като трева пу широко поле, бре!
При пристигането на младоженеца въ кѫщата на невѣстата последната го опръсква съ чаша вино. Следъ черпнята на дошлитѣ сватбари невѣстата имъ цѣлува рѫка и получава парични подаръци. На тръгване отъ кѫщи първи излизатъ сватбаритѣ отъ момковата сватба, като мѫжетѣ вървятъ напредъ, a следъ тѣхъ женитѣ имъ; по сѫщия редъ вървятъ сватбаритѣ на нзвѣстата, като единъ отъ мѫжетѣ носи въ тепсия излупена червена лубеница, окичена съ цвѣтя. [*] Невѣстата заедно съ посестримитѣ, две отъ които я подпиратъ подъ мишка. Тя върви много бавно и гдето срещне мѫже или жени
*. Изнасянето на лубеницата вече напълно увѣрява дошлитѣ сватбари отъ момковата страна, че невѣстата имъ даватъ и че е вече тѣхна.
112
низко имъ се кланя. Когато при вѣнчаването свещеникътъ подаде вино на младоженцитѣ и кума, последниятъ обичайно подскача три пѫти и високо извиква: „ѝ ху ху! ѝ ху ху! ѝ ху ху!" Следъ свършването на вѣнчалния обредъ, когато невѣстата цѣлува иконитѣ на иконостаса, свекърътъ взима на рамо одеялото, на което при вѣнчаването сѫ стояли младоженцитѣ, и заедно съ младоженеца самички бързо отиватъ въ кѫщи по най-прѣкия пѫть, за да посрещнатъ невѣстата и сватбаритѣ отъ дветѣ страни.
При тръгването отъ черква сватбаритѣ отъ дветѣ сватби вече се смѣсватъ, като мѫжетѣ вървятъ напредъ, a женитѣ следъ тѣхъ. Най-подиръ вървятъ натоваренитѣ коне съ сандъцитѣ, въ които е чеизътъ на невѣстата. Когато сватбаритѣ стигнатъ кѫщата на момчето, майката-свекърва съ група жени и съ честина на глава посрѣща невѣстата вънъ отъ дворнитѣ порти и, пѣейки, бавно върви гърбомъ къмъ входнитѣ кѫщни врата, като презъ това време шегобийци я чернятъ съ сажди, окачватъ ѝ низи отъ червенъ и чесновъ лукъ или отъ пиперки и подхвърлятъ разни остроти. Пѣсеньта, която пѣе групата жени, е следната:
Бре нивèсто черноòка, бре нивèсто черноòка,
Дèка òдиш, бре нивèсто, дèка òдиш в’чỳжда кỳкя.
В'чужда кукя, бре нивесто, в'чужда кукя — в'чужди люди.
На йден свекор, бре нивесто, на йден свекор мед и млеко.
На свекърва, бре нивесто, на свекърва мед и млеко.
На йден девер, бре нивесто, на йден девер мед и млеко,
На две золви, бре нивесто, на две золви, на две кучки. . .
Когато се стигнатъ кѫщнитѣ врата, свекървата спира и подава шишенце съ вода, отъ което невѣстата три пѫти пийнува и после три пѫти бавно и низко до земята се кланя, като презъ това врема свекървата държи честината надъ главата ѝ. Честината следъ това се поставя на покрива, a невѣстата почва да дарява членоветѣ отъ зетовата кѫща и най-близкитѣ му роднини, като почва отъ най-малкото дете, което има живи родители. Когато невѣстата свърши съ дара, другаркитѣ ѝ я въвеждатъ въ кѫщи, но преди да прескочи прата зетьть си иззува едната обувка, съ която удря невѣстата три пѫти по гърба, a побратимитѣ му отниматъ обувката и после му искатъ откупъ. Когато невѣстата отведатъ въ опредѣлената
113
стая, другаркитѣ ѝ дръпватъ тельоветѣ отъ предъ очитѣ ѝ на страна и отъ тогава тѣ вече се отдѣлятъ отъ нея. Сватбата презъ тоя донь се приключва съ така нареченото „Невѣстинско хоро", въ което взиматъ участие и младоженцитѣ.
Понедѣлникътъ е последниятъ день на сватбата, деньтъ на „поклонитѣ". Презъ тоя день близкитѣ и далечни роднини се събиратъ на общъ обѣдъ, като си донасятъ по една погача, тава съ приготвено ядене и кана съ вино. Преди обѣдъ се пие „благата ракия", a после група мѫже на чело съ музиката отива въ кѫщата на невѣстината майка да я поздравятъ. Тукъ тѣ биватъ почерпени и заедно съ гоститѣ на невѣстината сватба и съ печена кокошка на върлина връщатъ визитата на първитѣ, отъ гдето получаватъ печена мисирка (пуйка) или пѣтель. Следъ това почва се обѣдътъ, презъ който пристига отъ невѣстината кѫща „поклонъ"— голѣма погача, която се оставя предъ кума на общата трапеза и върху която всѣки хвърля своя париченъ дарь. Сѫщиятъ поклонъ после се занася на женската сватба и тукъ сватбаритѣ поднасятъ своя дарь, който се прибира отъ майката на невѣстата и се предава на младоженцитѣ презъ идната недѣля, когато тѣ отиватъ на първичъ при нея и когато се изяжда поклонътъ. На общитѣ обѣди въ сѫбота вечерьта и въ понеделника се поднася на сватбаритѣ булгуръ. Това е едро скълцана пшеница, сварена и попарена съ мась. Получава се нѣщо като пилафъ, който е много вкусенъ и върху който най-много се нахвърлятъ децата.
4. Лазарски.
Следъ заговяване за Великдень група момичета, гласовити и пѣснопойни, се събиратъ всѣки день да се упражняватъ въ пѣние на пѣсни, които ще пѣятъ на Връбница, — недѣлята следъ Лазаровдень. Тази група отъ момичета се нарича „лазарки". Групата се състои отъ 4 или 6 момичета. Цельта на групитѣ лазарки е да пѣятъ лазарски пѣсни предъ роднини и познати и да си събератъ подаръци за Великдень — яйца и пари, въ зависимость кой какво пожелае да имъ подари. Поради това една отъ лазаркитѣ, обикновено най-малката, когато групата почне да обикаля селото или махалата, носи кошничка. Презъ време на упражненията момичета пѣятъ и вършатъ друга работа: плетатъ, предатъ, шиятъ и пр. На самия день
114
Връбница (Цвѣтница) групата момичета, облѣчени въ празднично облѣкло и съ по две сдиплени и държани въ рѫцетѣ кърпи, тръгва по махалата или селото да пѣе лазарски пѣсни, подходещи за всѣко лице, което срещнатъ или което ги чака предъ портитѣ си. Пѣсеньта се запѣва отъ едната половина на групата, a другата половина повтаря куплета, като презъ време на пѣенето момичетата движатъ рѫцетѣ предъ пояса и грѫдитѣ си съ сдипленитѣ кърпи и на често вдигатъ пръститѣ на нозетѣ си. Пѣснитѣ сѫ разнообразни и се отнасятъ за възрастьта, пола, положението, занятието и пр. на лидето, на което лазаркитѣ пѣятъ.
За малко момче.
Мѝло мàло малечкàво
Мѝла кàпа, мѝло мàло, мѝла кàпа наредèна.
Наредèна, мило мало, наредèна, накичèна.
От нỳнкото, мило мало, от нункото донесèна
Кòга ветър, мило мàло, кога вèтър подуйнỳва,
Мила капа, мило мило, мила капа дзънгарỳва;
Кога слънце, мило мило, кога слънце югрею̀ва,
Мила капа, мило миле, мила капа прилъскỳва.
За малко момиче.
Имàла мàйка блàга абълка
Крѝла я, крѝла под облàците,
Да не я види летното слънце
Летното слънце, зимното югче.
Ако я види, ки я поцърне.
Мòри, рѝбо, бèла рйбо! Нѝм ми врàжи в'мòйта вòйчка! [1]
Ки те кàжам, „ „ бèла рѝбо, ки те кàжам на мàйка ми.
Да изплèти, „ „ да изплèти тèнка мрèжа.
Ки те фатам, „ „ ки те фатам, ки те дробам,
Ки те дробам, „ „ ки те дробам залък малък,
Ки те сварам, „ „ ки те сварам за Благовец.
Нѝм ми пàлай мòма, мàле, ним ми кòня трòши!
Мòмата е, мила мàле, на гòрната мéла.
1. войчка = водичка.
115
На гòрната мàла, мàле, на лèвата стрàна.
Ако не верỳваш, мàле, оди да я вѝдиш;
Оди да я ви́диш, мале, шо мунѝста носи;
Шо муниста носи, мале, на рỳдото гърло.
Зàйдно ги нижàхме, мале, на йднà вечерѝна;
На йднà вечерйна, мале, пу йднà масечѝна,
Пу йдна мисичѝна, мале, на ѝднà ругузѝна.
Ой ти, Нйко, дèли Нико, сам овчàрин, сам кеàя.
Шò ти влèзе, дèли Нѝко, шò ти влèзе сѝлно стàдо
Силно стадо, дели Нико, йуд момѝна ми градѝна.
Му йзгризàя, дели Нико, дрòбно бèло цвèте,
Дробно цвете, дели Нико, дробно цвете бел босѝлек,
Тежка глоба, дели Нико, тебе те глобѝя:
Сека сълба, дели Нико, сека сълба и форѝна,
Секой корен, дели Нико, секой корен и стотѝна.
Зè си лỳдо тèнка пỳшка, зе си млàдо тенка пỳшка,
Ta отѝди на планѝна, да си лòви дрòбни пѝлци,
Да си лови дробни пилци, добри пилци-ирибѝци.
Не ми били дробни пилци, дробни пилци ирибѝци,
Тук ми била бела Неда, язи нея шо я сакам,
Язи нея шо я сакам, она мене шо ме сака.
За ергенинъ.
Кòйн го вйеш, лỳдо, кòйн го кършиш
Кат вèйка „ орийòва, орийòва,
Като сълба, „ босильова, босильова,
Като ремен, „ окол пояс, окол пояс,
Като река, „ на прииде, на прииде,
И ти така, „ по момите, по момите.
Пѝиш, пѝиш, млàд Андòйне, рòйно блàго вѝно.
Пѝех, пѝех, мой другàре, сèга не го пѝям,
Оти имам, мой другàре, кòйнче аджамѝя.
Яз го теглям, мой другаре, на зелена трева,
Яз го теглям, мой другаре, на студена вода,
Той ме тегли, мой другаре, на момина порта.
Испаднала, мой другаре, момината майка:
116
— Ти шо пàлаш, врашко чедо, на нашата порта?
Язи немам, врашко чедо, мома за'рмасàне
Язи имам, врашко чедо, мома за мъжèйне.
Ce сакàхме, мàле, сò йдна мòма,
Ce сакàхме, мàле, нè се зèхме.
Ce армаса, мале, за барчет ми. [1]
Me кания, мале, на армасут.
Страм ми падна, мале, не отидох.
Me кания, мале, на сватбата,
Me кания, мале, баш побратим.
Даль' да одам, мале, иль' да не ом?
Оди, синко, оди, оди не се люти!
Ка отидех, мале, и я видех,
И я видех, мале, и на виде —
Права стана, мале, ръка баца,
Ръка баца, мале, и заплака.
За несгодена мома.
Кадъ́н, Кàтка, войводèнка, Кàтка стои на бунàрут,
На бунàрут, кадъ́н Кàтка, на бунàрут до амбàрут.
Лудо иде, „ „ лудо иде ут уздолу.
Ут далеко, „ „ ут далеко глава върти,
Ут по-близко, „ „ ут по-близко проговàря:
Върти, върти, „ „ върти, върти кова вода!
Да напоям, „ „ да напоям мойта коня.
Дай на койнют „ „ дай на койнют сус кòвата,
A на мене, „ „ сус ỳстата.
— Шò пу пóле бèгаш, бре Дòно, бòса голуглàва,
Бòса голуглàва, бре Дòно, гòла распашàна?
— Бегам, бегам, стара бре мале, още по-надолу.
На път стритех, стара бре мале, момче годенджийче,
Момче годенджиче, бре мале, моми шо годява.
На арните моми, „ „ лошите момчѝня,
На лошите моми, „ „ арните момчиня.
На мене се падна, „ „ идно стàро аро,
Идно старо аро, „ „ старо дуодèно!
1. барчет = братучед.
117
За сгодена мома.
Мори Нèдо, бела Нèдо! Внъ̀тре, Нèдо, постелю̀ваш,
Внътре, Недо, постелюваш, надвор ягне устрелюваш
Пустели си, бела Недо, пустели си, нареди си
Ки ти дойдет, бела Недо, ки ти дойде свекърва ти
Свекърва ти, бела Недо, свекърва ти, ятърва ти,
Ки ти донцат, бела Недо, ки ти донцат голем бакшиш
Свекървата, бела Недо, свекървата — пендолйрка
Ятървата, бела Недо, ятървата — сърмен колан.
Кàк те сонѝх, Нèдо, дал ме сонѝ, дал ме сонѝ?
— Ние бàхме, Нèдо, на лòзята, на лòзята
Ta станàхме, Нèдо, два голỳба, два голỳба
Ta паднахме, Нèдо, на църквата пилоричка
Бог да бие, Нèдо, поповито пилорички
Ta летнахме, Нèдо, зайно, зайно, токмо, токмо
Ta паднахме, Нèдо, на лозята, пилорички
Бог да бие, Нèдо, падарито пилорички
Шо ни нази, Нèдо, пропадия, распадия;
Ta литнахме, Нèдо, зайно, зайно, токмо, токмо
Ta паднахме, Нàдо, уфъ нивите пилорички
Бог да бие, Нèдо, орачито пилорички,
Шо ни нази, Нèдо, пропадия, распадия.
За невеста въ положение.
Бре нивèсто църноòка, бре кадъ̀но калешàта,
Ако ѝмаш гòлем късмет, да ни рòдиш мъ̀жко дете,
Да ни родиш мъжко дете, мъжко дете й мала мома.
Ний ки ойме, бре нивèсто, ний ки ойме в’ Солун града.
Ки купуйме, бре нивесто, ки купуйме, ки търгуйме:
На детенце, бре нивесто, на детèнце либадèнце,
А на мома, бре нивесто, и на мома антерѝка.
За булка съ първа рожба.
Ей Стàно, Стàно, убàва Стàно
От' не си, Стано, като шо беше,
Като шо беше, убава Стано,
Като шо беше ланска година.
Ланска година, убава Стано,
118
Ланска година, ланското лето.
Дил' ме пѝтате мои другàчки
Дил' ме пѝтате, яз ки ви кажам:
Язи си имам, мои другачки,
Язи си имам синджир на ръце,
Синджир на ръци, мои другачки,
Синджир на ръци, мѫжко ми дете.
Не ме устава, мои другачки,
Не ме устава нокя да спиям,
Нокя да спиям, мои другачки,
Нокя да спиям, дейня да шетам.
За невеста, омѫжена далече.
— Варай слъ̀нце, мѝлно слънце
Шò те пйтам, дà ми кàжеш,
Когу шеташ, варай слънце,
Когу шеташ, когу гледаш?
Дал’ я виде, варай слънце,
Дал' я виде, мойта майка,
Мойта майка, мило слънце,
Мойта майка, мойто татко.
Мойто татко, милно слънце,
Мойто татко, мойте братк'я.
Мойте братк’я, милно слънце,
Мойте братк’я, мойте снаи,
Мойте снаи, мило слънце
Мойте снаи, мойте сестри.
— Дил' ме пѝташ, брè нивèсто, дил' ме пѝташ, ки ти кàжам
Твóйто тàтко, бре нивèсто, твóйто тàтко вѝно тòчи
Вино точи, бре нивесто, вино точи, сълзи рони
Сълзи рони, бре нивесто, сълзи рони теб те чека.
Твойта майка, бре нивесто, твойта майка поклон прави
Поклон прави, бре нивесто, поклон прави сълзи рони
Сълзи рони, бре нивесто, сълзи рони теб те чека.
Твойте браткя, бре нивесто, твоите браткя койня коват
Койня коват, бре нивесто, койня коват сълзи ронат
Сълзи ронат, бре нивесто, сълзи ронат теб те чекат.
Твойте снаи, бре нивесто, твойте снаи постелюват
Постелюват, бре нивесто, постелюват сълзи ронат
Сълзи ронат, бре нивесто, сълзи ронат, теб те чекат.
119
Твойте сестри, бре нивесто, твойте сестри двори метат
Двори метат, бре нивесто, двори метат сълзи ронат
Сълзи ронатъ, бре нивесто, сълзи ронат, теб те чекат.
На ученикъ.
Имáла мáйка сѝн питими́я,
Ta го пущѝла ỳка да ỳчи.
Ука да учи, поп да се чини.
Поп да се чини, дяк да се стори.
За кехая.
Кàта вèчер, дѝмни Мáрко, кàта вèчер, кàта дзàстра
Дѝмна гòра, дѝмни Мàрко, дѝмна гòра убидỳва;
Една вечер, димни Марко, една вечер не отиде.
Кога 'тиде, димни Марко, кога 'тиде на дзастрата,
Кога 'тиде, що да види — димна гора изгорена!
Изгорена, димни Марко, изгорена упланата.
Сите търла, димни Марко, сите търла изгорèни
Су се овци, димни Марко, су се овци и ягнèта.
Па си викна, димни Марко, па си викна да си плаче.
5. Коледни обичаи.
Коледнитѣ обичаи започватъ веднага следъ коледнитѣ заговезни. На заговезни вечерьта, следъ като се устрои заговезната вечеря, мѫжетѣ отъ нѣколко близки и роднински кѫщи се събиратъ въ една кѫща на продължителна нощна гощавка до зори, когато при разотиването си викатъ: „Коледа! Коледа!" Децата ставатъ и тѣ почватъ да викатъ сѫщо, колкото имъ гласъ държи: „Коледа!". Това тѣ вършатъ въ продължение на цѣлитѣ пости сутринь и вечерь. Деньтъ преди Рождество Христово въ Боймия се нарича Кoледа. Презъ тоя день още преди зори женитѣ ставатъ и мѣсятъ колаци за раздаване на коледаритѣ. Призори групи деца съ тояги въ рѫце и отъ порта на порта чукатъ и викатъ „Коледа!" Домакинката излиза и подава на всѣки коледарь по колаче.
Игнатовъ день (2. I) се нарича день на „ягнищата и пилищата". Прсзъ тоя день мѫжстѣ посещаватъ близкитѣ си и кехаитѣ и, преди да влѣзатъ въ кѫщи, въ двора викатъ: „църъ, църъ, църъ!" После взиматъ въ рѫка вейки,
120
които поставятъ въ огнището съ благословиитѣ: „На ви ягнища, на ви пилища, здраве и берикетъ! Ка сили огинутъ, така да сили и домакинутъ". Презъ тоя день не се позволява да се изнесе огънь или какво и да е отъ кѫщи, защото се смѣта, че берикетътъ (плодородието) заедно съ огъня ще излѣзе отъ кѫщи. Обичая да се поставятъ прѫчки въ огъня продължава отъ Игнатовъ день до Богоявление. Сѫщевременно се забелѣзва, кой пръвъ ще посети кѫщата, и поеле следатъ, дали е дошелъ съ щастие или съ нещастие и се посочва като добъръ или лошъ — „хаирлия или хаирзъсъ човекъ".
Коледната вечерь срещу Рождество Христово се нарича „Бъдни вечерь". За тая вечерь стопанинътъ на всѣка кѫща се снабдява съ бучумъ, — дебело дърво или голѣмъ пънь, който се поставя въ огнището и трѣбва да гори непрекѫснато три дени. Тоя пънь се нарича бъдникъ. Пепельта мy се събира и съ нея се туря по малко на коренитѣ на плоднитѣ дървета, за да бѫдатъ запазени отъ червеи, бръмбари и др. насѣкоми и за да дадатъ повече плодъ. Вечерата на бѫдни вечерь е разнообразна: на трапезата се поставя освенъ погачата съ парата, саралията (посна баница, залѣта съ сиропъ) и приготвеното ястие, още отъ всичко, каквото за ядене има въ кѫщи: орехи, калинки, смокини, леблебия, пекмезъ, разни мармалади, грозде, лубеница и пр. Всичко това се поставя на софрата (трапезата), която се нарежда при входната кѫщна врата. Когато стареятъ заповѣда, да се почне вечерята, две момчета отиватъ при софрата, подигатъ я на рѫце и три пѫти казватъ: „Божике, Божике, ела да вечеримъ!" [1] Вратата остава отворена презъ нощьта на бѫдни вечерь, както и презъ първия и втория день на Рождество Христово. Когато трапезата се пренесе до огнището и всички се наредатъ около нея, стареятъ взима погачата съ парата, прекръства ce, прекадява съ тамянъ софрата и раздробява погачата на парчета, като всѣко отчупено парче подава на членоветѣ отъ семейството по възрасть, не забравяйки Бога, имота, кѫщата и ззнаята, като участници на вечерата, на които сѫщо се отдѣлятъ парчета отъ погачата. Следъ това всѣки се заема да търси парата и, който я намѣри, счита се за
1. Единъ отъ вънъ отговаря: „Вечерайте, вечерайте! Ясъ утре ки домъ на печеното прасе!"
121
щастливецъ. Когато вечерата свърши, сѫщитѣ момчета дигатъ трапезата и я поставятъ въ единъ отъ ѫглитѣ на стаята, безъ Да бѫде разчистена отъ чиниитѣ до сутриньта. Трапезата тукъ се нарежда и стои презъ тритѣ рождественски празднични дни.
6. Св. Трифунъ (13 февруарий).
Населението на Боймия зачита тоя църковенъ светецъ като покровитель на лозята и го нарича „Трипонъ". Презъ тоя день тамъ, гдето има лозя, става голѣмъ водосветъ, на който пристѫтствува цѣлото население. Следъ освещаването на водата всѣки си взема отъ нея по малко въ едно шишенце и си занася въ кѫщи. Тукъ тя се туря въ по-голѣмъ сѫдъ-котелъ или гюмъ, които сѫ пълни съ обикновена пивка вода. Съ тая вода единъ отъ челядьта поръсва всичкитѣ си лозя съ босилекова китка, пѣейки тропаря „Спаси Господи люди твоя." Поръсването на лозята съ осветена вода става за да се избѣгне всѣка напасть, която би дошла отъ бръмбари, скакалци, червеи, мравки и др. насѣкоми, които повреждатъ лозята и които презъ тоя день се проклинатъ. Презъ сѫщия день стопанинътъ отрѣзва по нѣколко лозови прѫчки отъ всѣка лоза, смѣтайки, че съ това се почва рѣзането на лозята, безъ да се очаква опасность отъ замръзване, тъй като народното повѣрие е, че Сечко сѣче, ама на лѣто мирише.
7. Дудулица.
При продължителна суша и бездъждие освенъ църковнитѣ литии, които се извършватъ отъ свещеницитѣ и народа въ Боймия е запазенъ и стариятъ обичай Дудулица, който безспорно е остатъкъ отъ предихристиянското езичество. За случая момичета отъ една махала се съгласяватъ да направятъ една отъ другарскитѣ си „дудолъ". Това момиче се окичва съ дълга зелена трева отъ главата до петитѣ, обикновено съ „бъзель" (бъзъ), и се развежда по селото, като при кръстопѫтищата и по важнитѣ мѣста на селото групата момичета се спиратъ и пѣятъ:
Дудулѝца мòли бòга: ой дудèле, мѝли бòже,
Да зарòси ситна рòса, ой дудèле, мѝли бòже,
Да се роди жито просо, ой дуделе, мили боже,
122
Де се пълнат амбарите, ой дуделе, мили боже,
Да се женат ергените, ой дуделе, мили боже,
Ергените и момите, ой дудуле, мили боже,
Да се раждат мъжки деца, ой дудуле, мили боже!
При пѣенето на горната пѣсень женитѣ отъ близкитѣ кѫщи излизатъ съ паниче брашно и канче или гюмче вода, посипватъ малко брашно върху главата на дудулицата и я поливатъ съ вода; остатъка отъ брашното предаватъ на групата момичета, които пѣятъ и съпровождатъ дудулицата. Освенъ брашно поднасятъ се като даръ и разни дрехи, съ които дудулицата обличатъ.