5. Имената на нѣкои македонски градове
Отъ Ст. Романски.
2. Охридъ.
И за произхода на днешното име на града Охридъ, разположенъ на единъ високъ ридъ (старобълг. хридъ) на северния брѣгъ на едноименно езеро въ западна Македония, на границата на Албания, колкото и да е то изразито българско, още не сѫществува съгласие между ученитѣ. Това име излиза на свѣта тепърва въ IX в., по времето на завземането на тая область отъ българитѣ, въ гръцкитѣ извори : Ἀχρίδα (имен. падежъ сѫщо Ἀχρίς). По-старото име на града, както и на езерото, е било Λυχνίς, Λυχνιδός, Λυχνίδιον, исторически засвидетелствувано още въ III в. пр. Хр., когато градътъ е билъ владѣнъ отъ македонскитѣ царе; то сѫществувало и следъ завземането му отъ римлянитѣ и основаването на римската провинция Македония (146 г. пр. Хр.), па и следъ появата на новото име Ἀχρίδα не изчезнало съвсемъ, но се употрѣбяло покрай него до къмъ срѣдата на XIII в. (срв. Regling, Lychnidis, eine neue Münzstatte in Illyrien, Zeitschr. für Numismatik 35, 1925, 255 ff., рец. отъ H. Мушмовъ въ Мак. прегл. II, 2, 140 сл.).
Известниятъ изследвачъ на топонимията на Старопланинскитѣ земи и на остатъцитѣ отъ езика на старитѣ траки, Томашекъ, по поводъ на споменуването името на града — 'Axrîda — у арабския географъ Идризи, 1153 г., изтъква, че славянската форма се осланя на думата хридъ „скала" (Felsen), но сѫщевременно изказва догадка, че „при все това е възможно да сѫществува, може би, известна връзка съ античното име, което въ илирски уста трѣбва да е гласѣло Lyxrida, както тоскийскиятъ диалектъ има р вмѣсто н" (W. Тоmaschek, Zur Kunde der Balkanhalbinsel II, Wien 1887, S. 353). Любопитно e, че въ науката много често това, което се изказва отъ единъ ученъ като плаха догадка, се подема отъ други като цѣла теория, въ подкрепа на която се привеждатъ редъ доказателства. Така и въ случая проф. Йорд. Ивановъ, като взема
72
поводъ отъ догадката на Томашекъ, излиза съ твърдение, че имената Lychnis, Lichnidus, Λυχνίς, Λυχνιδός, Λυχνίδιον, Ἀχρίς, Ἀχρίδα, Охрида, Охридъ идѣли „едно отъ друго"; срѣдновѣковната форма се била получила подъ влиянието на албанския езикъ, на диалекта на тоскитѣ, гдето именно „се замѣня интервокалното, a по нѣкога и краесловното н съ р", a що се отнася до най-новата, славянската форма Охрида, Охридъ, то „тя представя правилно славянско срѣдновѣково предаване на чуждоезичното а кратко като о" (вж. Сборникъ въ честь на проф. В. Н. Златарски, София 1925, стр. 56-57, заб. 2). Това послужи на проф. Милетичъ да подеме наново въпрсса и да подкрепи мнението за славянския произходъ на името Охридъ. Той намира именно, че етимологичното обяснение на Иванова, което се сгажда съ догадката на Томашека, „не може, както и подирната, научно да се поддържа главно съ огледъ къмъ звуковитѣ закони"; Ив. се спира само върху промѣната на р въ н, както и върху добре известната въ чуждитѣ думи замѣна на началното кратко а въ о у българитѣ и изобщо славянитѣ, „но не отива, споредъ Мил., по-нататъкъ да обясни, какъ е могла да се преобрази формата „Лихрида" (която исторически и не е засвидетелствувана) та да стигне до формата „Ахрида", което именно трѣбваше да се докаже." Затова Мил. все пакъ смѣта като „най-приемлива етимологията отъ думата хридъ" и сравнява Охридъ по съставнитѣ му части съ бълг. думи като: окрѫгъ, окопъ, ограда и пр. съ представка (префиксъ) о. Колкото се отнася до гръцката форма Ἀχρίς, Ἀχρίδα, която се отличава отъ българската главно съ представката а вм. о, то тя, споредъ него, ще да се дължи било на пряма замѣна на о чрезъ а, или пъкъ на народна етимология. Въ подкрепа на последното той привежда едно мѣсто отъ византийския писатель Кедренъ, гдето се казва, че градътъ, нареченъ съ новото име Ἀχρίς, се намира на високъ ридъ до самото голѣмо езеро, и допуска, че въ случая, при възприемането на българското наименование на града, начално а въ гръцки ще се е явило по асоциация съ ἄχρις „връхъ, хридъ, височина". Въ полза на българския произходъ на името Охридъ срещу илирския, съответно албанския на Томашекъ и Ивановъ, той посочва и друго едно мѣстно назвзние въ България, тъждествено по значение и етимологиченъ съставъ съ Охридъ — Ахридосъ (Ἀχρίδος) съ което се е именувала една скалиста мѣстность, съ нѣколко
73
крепости, въ срѣдата на Родопитѣ, по долна и срѣдна Арда, и което сѫщо трѣбва да представя гръцка форма на едно славянско, сир. българско име Охридъ (вж. Мак прегл. II, 2, 142 и сл.).
По въпроса се намѣси — безъ да се спре обаче и върху това последното, родопското име,— и проф. Ст. Младеновъ, въ сп. Бълг. мисъль II, 1927, стр. 487 (повторено и въ Balkan-Archiv IV, 1928, S. 191 f.). Подхвърляйки на Милетича, че той билъ защищавалъ ужъ народно-етимологично тълкуване на името Охридъ отъ междуметие „охъ!" и „ридъ", Млад. приема мнението на Иванова, съотв. на Томашека, като се сили да обясни фонетически произхода му отъ старото име Λυχνίδα. и Отъ Lychnis, Lychnidos, вин. п. Lychnida — пише той — съ илир.-южноалб. r предъ (sic!) вокалъ е произлѣзло *Lychrіs*, *Lусhrіdа, съ дисимилация *Nусhrіda, *Nuсhrіda, въ което виждали предлога n, εν, така че името било схванато като Uchrida — Ochrida (неудар. о въ бълг., ромънски и албански е почти еднакво съ u): срв. Zagreb — z Agram — Agram. Старослав. о било изговаряно твърде отворено, така че то твърде често било писано като a; по такъвъ начинъ произлѣзла формата Achrida и къмъ нея като имен. форма въ гръцки Achris" (Balkan-Archiv IV 191). Азъ привеждамъ дословно цѣлото това мѣсто, за да се види, колко е изкуствено — и невъзможно — да се произвежда днешното име на града Охридъ отъ старото му име Λυχνίς, Λυχνιδός. Въ него собствено има само едно вѣрно — че срѣдновѣковната гръцка форма Ἀχρίδα (схваната и като винит. пад., споредъ който е скроена именит. форма Ἀχρίς) действително произлиза отъ слав., съотв. бълг. Охрида, тъй като право е, че тогавашното слав. о е било изговаряно, въ сравнение съ гръцкото, доста отворено, та затова въ гръцки се предава обикновено съ a: срв. Ἀρδάγαστος, името на единъ слав. князъ отъ края на VI в. Радогость, ζάκανον — законъ, Σκλαβηνοι — Словѣне и пр. (срв. Kretschmer; ASPh. 27, 228, Weigand, Balkan-Archiv IV 13 f.). Къмъ това обаче трѣбва да се прибави, че изходната бълг. форма за гр. Ἀχρίδα, съ краесловно -a, е не именителна форма, но генитивна съ аблативно значение : тия последнитѣ форми изобщо сѫ послужили при възприемането на мѣстни славянски имена, особено на градове, въ околнитѣ езици, та и въ гръцки, срв. Τριάδιτζα отъ Срѣдьца, имен. п. Срѣдьць и мн. др. Както е вече разяснено, тая падежна форма е била твърде честа, тъй като съ нея се обозначава произходътъ,
74
идването отъ известно мѣсто. Гръц. Ἀχρίδα, следователно, отразява косвенъ падежъ отъ една бълг. именителна форма Охридъ.
Що се отнася до това последното име, погрѣшно е да се мисли, че -р- въ него стои вмѣсто като въ тоскийския, южния диалектъ на албанцитѣ, споредъ Томашекъ и Ив., или въ „илирско-южноалбански", както пише Млад.. Най-точенъ въ формулирането на това звуково явление въ южно-албанския (тоскийски) диалектъ е Ив., който, срещу твърде неопредѣленото указание на Томашека, право опредѣля, че този преходъ е засегналъ само „интервокалното, a понѣкога и краесловното н” (когато то първоначално сѫщо се е намирало между гласни), като привежда и примѣри: тоск. урдър „заповѣдь" срещу лат. ordinem, тоск. веръ „вино” — лат. vіnum, гр. Φοῖνος, тоск. ъмъра, един. ч. ъмър — слав. имена, ед. ч. имѧ, имен-, Влóра вм. Валона и т. н. Затова тъкмо Ив. приема, че съгласната х предъ н ще да е изчезнала, вследствие на което и пише въ скоби Ли'нида, срещу Лихнида, безъ обаче да обясни, какъ после тая съгласна е била отново въстановена. Млад. обаче невѣрно твърди, че такова р вм. н се е явило изобщо предъ вокалъ — „съ илир.-южноалб. r предъ вокалъ", — нѣщо противно не само на всичко, което се знае досежно условията на ротацизма — прехода на –n- въ -r- въ албански, но и на обикновеното съображение, че въ такъвъ случай не би могли да сѫществуватъ въ албанския тоскийски диалектъ и думи съ начално н, последвано отъ гласна, каквито въ него има множество, но безъ какъвто и да билъ случай съ преходъ въ р. При това съвсемъ необосновано е твърдението, че тоя преходъ е билъ станалъ още въ „илирски", сир. предалбански, та въ албански, ако и само диалектично, да е наследенъ отъ по-старо време. Илирскиятъ езикъ е почти непознатъ, за него се знае още по-малко, отъ колкото за тракийски, и, независимо отъ отношението, което държи къмъ него албански, не могатъ токо тъй характернитѣ белези на последния, особено пъкъ когато сѫ само диалектични, да се възвеждатъ къмъ него. Всичко това прави невъзможно произвеждането на старобълг. Охридъ отъ Лихнида.
Но и останалитѣ звукови обяснения на Мл. не сѫ посполучливи. Появата на начално н- вм. л- вследствие на дисимилация („разподобение"), и то съ плавната р въ следходната сричка,
75
не е толкова обикновено явление, че да може да се прибѣгва до него, безъ да се подкрепи съ нѣщо. Сѫщо така съ нищо не се доказва, че въ случая съ гръцкото υ се е обозначавалъ звукътъ у. Старото произношение на υ като ü въ гръцки действително се е задържало дълго време, дори и днесъ то се е спазило въ нѣкои гръцки диалекти, напр. цаконски. Въ IX в. обаче то ще е било вече минало въ както може да се сѫди по гръцкитѣ думи, заети въ старобългарски (Κύριλλος — Кирилъ, μύρον — миро, κυπάρισσος — кипарисъ и под.), освенъ въ случаи, гдето то се спазва графически. Ако въ Λυχνίδα по това време ще се изговарялъ и- звукъ, той е билъ палаталенъ ü-звукъ, какъвто сѫществува и въ албански, а не u (наше у). Така трѣбваше да се получи Нюхрида, а не: Нухрида (срав. и днесъ въ бълг.: Панагюрище, гюпци и под.). Колкото се отнася до схващането на добития ужъ чрезъ дисимилация началенъ звукъ н като предлогъ, що се съпоставя съ гр. εν, и неговото откѫсване, за да се добие желаната форма *Ухрида, Млад. навѣрно мисли, че това е „илир.-алб." предлогъ (алб. ndë) съ значение „въ", но тогава сравнението съ нѣм. Agram отъ z-Agreb (Zagreb) е неумѣстно. По-подходно би било сравнение съ гр. (εἰ)ς τὴν Πόλι, собствено „въ града", отъ гдето е произлѣзло турското име Stambul „Стамбулъ", но това тъкмо показва, че при предлогъ, който означава „въ”, става сливане, а не обратното, както е въ случаи, когато тоя предлогъ (или частица отъ думата, която се схваща като предлогъ) означава „отъ", „изъ". Затова и въ гръцкия за означаване „изъ Цариградъ" се казва ἀπὸ τὴν Πόλι, безъ сливане на предлога. Сѫщо така странно е, какъ може да се обяснява преходътъ на едно у въ о въ името Охридъ отъ едно предполагаемо *Ухрида съ това, че неударено о се произнася близко до у въ български, ромънски и албански, когато е толкова естествено, че въ такъвъ случай трѣбваше собствено о да се предава съ у, а не обратното.
Тѣзи фантастични предположения обаче ставатъ ненуждни като се приеме първото тълкувание на Томашека, подкрепено и отъ Милетича, че въ името Охридъ се крие славянско, именно старобълг. о-хридъ. Това става толкова по-необходимо, като се вземе предъ видъ, че и другаде въ България, гдето не може ни дума да става за нѣкакво по-старо име Λυχνίδα, нито пъкъ за изселяния отъ Охридъ, се срѣща сѫщото име. Такъвъ е случаятъ съ с. Охридъ въ Врачанско,
76
разположено и то на единъ високъ ридъ, надъ рѣката Ботуня, край желѣзолжтната линия за Ломъ и Видинъ, при станция Бойчиновци. Колкото се отнася до представката о-, тя съвсемъ не е необикновена при образуване мѣстни имена въ славянски, срв. напр. с. Обреж въ Моравско (Сърбия), сетне: Oropјe, Opolje, Odôbje (въ Словенско). и под. Трѣбва, следователно, да се приеме, че до дохаждането на славянитѣ езерото и градътъ на него сѫ носили име Λυχνίς, Λυχνιδός, и то известно време още е останало като име на езерото, докато градътъ е билъ нареченъ, съ огледъ къмъ своето положение на рида надъ езерото, съ ново, славянско име Охридъ, което се и отбелязва по време на заемането му отъ българитѣ и основаването на Самуиловата държава. Така тъкмо трѣбва и да се разбира често цитуваното свидетелство на Ана Комнена за преименуването на старото име Лихнидосъ въ Ахрида на варварския езикъ на българския царь Самуилъ
както и по-късно на Охридския архиепископъ Хоматиянъ, който въ проложното житие на Климента изрично изтъква, че градътъ Лихнида билъ нареченъ Ахрида споредъ езика на мизийцитѣ, сир. българитѣ
Hoвото българско-славянско име на тоя градъ е въ пълно съгласие съ имената и на други градове въ Македония, все славянски: Прилѣпъ, Рѣсенъ, Прѣсла, Тетово, Битоля, Дебъръ и пр. И турцитѣ, при завладяването на Балканския полуостровъ, не винаги сѫ възприемали старитѣ български имена, а сѫ давали нови, срв. Калканделенъ вм. Тетово, Шаркьой — Пиротъ и пр.
Колкото се отнася до албанското име на Охридъ—Ohorë, то е взето отъ български, при което крайното d, произнасяно като беззвучно t, е схванато за мѣстно, съотв. аблат. окончание -t на членуваната форма, та споредъ това е скроена горната именителна форма, както въ бълг. диал. има лимона вм. лимона-та, сала вм. сала-та, или въ ромънски hrisov вм. hrisov-ul и пр. Сѫщото съкращение виждаме и въ турското му име Охри [да.