6. Църковно-училищнитѣ борби въ Драмско
Отъ Апостолъ Д. Кочовъ.
- Драма
- Просеченъ
- Плевня
- Дрѣново, Кобалища, Карлуково, Горенце, Егри-дере, Скрижово, Алистратъ, Граченъ, Раменица (чифликъ)
Епохата на църковно-училищнитѣ борби въ Драмско, която се нагърбихъ като съвременикъ и очевидецъ да опиша, е доста отлетѣла — има отъ тогава до 65 години. Сведенията, които можахъ да събера, и тѣзи, които си припомнихъ, сѫ истински, но, разбира се, не сѫ пълни. При все това считамъ, че и това малко, което тукъ изнасямъ, не ще бѫде излишенъ приносъ къмъ историята на българското духовно възраждане въ Драмско. Отъ дейцитѣ и рѫководителитѣ съвсемъ малко сѫ останали живи, по-вечето сѫ покойници.
Историята на Отецъ Паисий бѣ намѣрила почва и отзвукъ и въ драмския край. Народни будители, каквито сѫ били рѣдки, поради много причини сѫ се явили много по-късно. За драмската область, ако и прочута по природни богатства, сравнително малко грижи сѫ се полагали за стопанското ѝ повдигане. Лишена отъ шосета и отъ желѣзопѫтни съобщения, тя не е имала сношения съ просвѣтенъ свѣтъ. Почти три четвърти отъ населението ѝ се състои отъ турци, българи и помаци, поради което християнското българско население се е чувствувало твърде потиснато и изоставено въ рѫцетѣ на гръцката духовна власть.
Гръцкото духовенство следъ издаването на фермана въ 1870 г., който позволяваше на всѣка народность въ отоманската империя свободно да се учи и моли на своя материнъ язикъ, се стресна и почувствува, че ще му се изплъзне изъ рѫцетѣ българскиятъ народъ, и затова патриаршията почна да стѣга обрѫчитѣ, да попълня редоветѣ на духовната си армия, да назначава по епархиитѣ въ Македония енергични и хитри архиереи, за да се стараятъ по всѣкакъвъ начинъ да го задържатъ подъ нейната власть.
Когато се разпрати въ Македония царскиятъ ферманъ до всички градски и селски кметове съ порѫка, да му дадатъ
98
широка гласность между населението и да съставятъ отдѣлни списъци за всѣка отъ тритѣ народности — турска, българска и гръцка, ферманътъ бѣше напечатанъ на респективнитѣ три язика. Тогава драмскиятъ епархияленъ съветъ се председателствуваше отъ патриаршеския митрополитъ Агатангелосъ, човѣкъ високопросвѣтенъ и вещъ теологъ, но надъханъ съ омраза къмъ всичко българско. За да попрѣчи образуването на български общини въ епархията си, митрополитътъ на първо време измѫдри да доведе преселници гърци отъ другаде, та чрезъ тѣхъ да може да задуши българизма, или поне да се уравновесятъ въ всѣка община двата християнски елемента, a тъй сѫщо до прилагането на фермана гръцкиятъ елементъ, който въ драмската область бѣ малочисленъ, да запази господствуещето си положение. Гърцитѣ тогава зземаха главно крайбрѣжието отъ устието на рѣка Места горе-доле до малкото пристанище Лефтера, западно отъ Кавала; всичкото останало население въ вѫтрешностьта състоеше отъ българи, отъ българи-помаци, турци и тукъ-тамъ власи (каракачани).
Поради обещанията на митрополита Агатангелосъ, че пришелцитѣ ще намѣрятъ освенъ материялни още и добри климатическитѣ условия при богатата почва на областьта, доста хорица се съблазниха та на поканата му се отзоваха охотници, дори отъ Епиръ, a повече отъ янинската область, гдето Али паша бѣше потушилъ избухналото въстание въ Халкидонския полуостровъ и бѣ изгорилъ главния градъ на власитѣ Мосхопулосъ, a жителитѣ му бѣ пропѫдилъ далечъ низъ империята.
Това бѣха гърцитѣ въ Драмско въ началото на българогръцкитѣ църковно-училищни разпри. Агатангелоса го наследи митрополитъ Иоаникий, човѣкъ още по-силно надъханъ противъ българитѣ. По-долу ще укажемъ, въ кои села и градове се образуваха тогава български общини, кои сѫ рѫководили борбата съ гърцитѣ и до каква степень сѫ се развивали разпритѣ.
Да почнемъ най-напредъ отъ областния градъ Драма. Градътъ Драма, разположенъ на юго-източнитѣ поли на Плевенский Бозъ-дагъ, на около 40 километра северно отъ Бѣло море, по онова време броеше не повече отъ 10,000 жители, отъ които повечето бѣха турци, следъ тѣхъ власи отъ Епиръ,
99
българи, гърци, евреи, арменци и цигани. Забележителното е, не въ града имаше много бегове, владетели на чифлиди и на голѣми пространства земя.
Българитѣ тукъ повечето бѣха обущари, манифактураджии отъ Крушево (Битолско) градинари, майстори, керемидари, тухладжии отъ Неврокопско и абаджии отъ Ахѫ-Челебийско. Съгласно съ една клауза въ фермана, българитѣ не можеха да образуватъ българска община, a това се постигна, когато се позволи да се назначаватъ екзархийски намѣстници въ драмската епархия, и търговски агенти въ Кавала и когато за преработвене тютюнитѣ на X. Георги попъ Ивановитѣ складове въ г. Драма се привлѣкоха опитни тютюноработници отъ околностьта отъ Кукушко, Гевгелийско и др. Чакъ тогава се основа внушителна българска община, припозната отъ властьта, съ параклисъ „Св. Георги", съ митрополия, епархиаленъ съветъ и съ участие на екзархийскитѣ намѣстници въ меджлиса при дѣла отъ църковно-сѫдебенъ характеръ. Освенъ това българитѣ имаха вече и членъ въ областното сѫдилище, именно Георги Томовъ, родомъ отъ Мехомия (Разложко), свършилъ правнитѣ науки въ цариградския Хукукъ. Имаше трикласно и основно българско училище съ пансионъ въ с. Просеченъ, които се премѣстиха въ Драма тепърва за учебната 1909/1910 година. Учители бѣха Михаилъ С. Янчуловъ и Донка Балтова отъ Прилепъ, Георги Фотевъ отъ с. Клепушна (Зъхненско), Фания Иосифа отъ Солунъ, Георги попъ Ивановъ отъ Плевня и Христо Анг. Карамановъ отъ с. Просеченъ. Църковно-училищнитѣ настоятелства наредиха щото параклисътъ да бѫде до желѣзопѫтната станция на града, за да е по-близу до българскитѣ гробища и до квартала на работницитѣ българи.
За екзархийскитѣ намѣстници следва да отбележимъ, че първъ, който се назначи, архимандритъ Евгений, родомъ отъ Калоферъ, после игуменъ на Рилския монастиръ, вториятъ бѣ архимандритъ Паисий, родомъ отъ гр. Ямболъ, свършилъ Духовната академия въ Киевъ, сетне като протосингелъ преведенъ въ Сливенската митрополия, a по-после игуменъ на Бачковския манастиръ и сега на почивка въ Станимашкия метохь. Третиятъ екзархийски намѣстникъ бѣше архимандритъ Кирилъ, родомъ отъ Дебъръ, свършилъ духовната академия въ Киевъ, a сега при братството въ Рилския манастиръ. Той
100
остана въ Драма и презъ окупацията на областьта отъ гърцитѣ презъ 1913 година, и едва следъ 7 месеца се прибра въ София.
Гордостьта на българизма въ Драма бѣше неуморимиятъ общественикъ и търговецъ Илия X. Георгиевъ попъ Ивановъ; неговата любезность и пожертвователность бѣха го издигнали предъ сънародницитѣ му до високо уважение. При народнитѣ увеселения на праздника Св. Кирилъ и Методий той не щадѣше трудъ ни материялни жертви, само и само да даде блѣсъкъ и тържественость на праздника. Тѣзи качества отъ една страна, a отъ друга родолюбието му и конкуренцията по тютюневата търговия възбудиха у гърцитѣ въ Драма и Скеча голѣма ненависть къмъ него, та се мѫчиха по всѣкакъвъ начинъ не само да му пакостятъ, но и да го унищожатъ, което най-сетне и изпълниха. На 19-й май ст. ст. 1909 година гръцкиятъ комитетъ въ Скеча чрезъ свои хора посрѣдъ бѣлъ день въ самия градъ покоси живота на добрия български синъ. Изобщо казано, въ самия областенъ градъ поради това, че нѣмаше на време българска община, не се прояви и църковно-училищна борба.
Сѫщински духовенъ животъ на българщината се развиваше въ близното голѣмо с. Просеченъ 13 к. м. западно отъ Драма, което по населението си, 5000 жители, и по църковно-училищнитѣ си наредби и благоустройство държеше видно мѣсто въ околията. Просеченъ е прочутъ по добритѣ качества тютюни, посещавано ежегодно отъ чужденци търговци изъ далечни страни — Англия, Русия, Германия и дори отъ Америка, поради което благосъстоянието на селото бѣше добро. Жителитѣ му се отличаваха съ голѣмо ученолюбие. Още презъ 1866/67 учебна година българитѣ въ селото притежаваха добре уредено училище. На царския ферманъ се даде широка гласность презъ втората половина на месецъ май 1870 год. съ заповѣдь щото на видно мѣсто въ селото идещата недѣля следъ църква заедно съ азитѣ да се призове всѣки гражданинъ християнинъ за да се разпише на който списъкъ желае — въ списъка на българитѣ, или въ списъка на гърцитѣ. Списъцитѣ, подписани и подпечатани съ селския печатъ, се предадоха въ канцеларията на мютесарифа въ Драма. Кметътъ до тогава и на двата тарафа бѣ Димитъръ Кочооглу, човѣкъ пъргавъ и деятеленъ. Той съ най-голѣма охота прие
101
кметството на българската община, която, като новосъздадена и слаба, доста умѣло направляваше въ бурни времена. Като се отдѣлиха българитѣ въ отдѣлна община, Д. Кочооглу положи неимовѣренъ трудъ докато се наредиха църковно училищнитѣ работи.
Селото Просеченъ притежаваше две църкви, голѣмата „Въведение въ храмъ прѣсвятия Богородици", и малка „Св. Архангелъ Михаилъ". И дветѣ бѣха построени отъ българитѣ преди преселването на Али-пашовитѣ изгнаници. При раздѣлата гърцитѣ и гъркоманитѣ-цинцари задържаха за себе голѣмата църква, и нито дума не даваха да се каже за повръщането ѝ на законнитѣ стопани, та отъ тукъ се заредиха сетне борбитѣ за църквитѣ. Гърцитѣ упорствуваха, неотстѫпваха, защото имаха подърѫката на драмския владика Иоаникий, на влиятелни гърци и на бегове отъ града. Българскиятъ кметъ, обиденъ отъ неотстѫпчивостьта особено на пришелцитѣ, които се домогваха да станатъ пълни господари и на църковнитѣ имоти, свиква у дома си събрание отъ първенцитѣ българи, на което се е взело решение: най-напредъ да се оплачать чрезъ общо заявление на меджлиса да имъ се повърне църквата, и ако молбата имъ не се изпълни, да искатъ плебисцитъ, и на която страна се укаже болшинството, на нея да остане църквата. Властьта не удовлетвори тѫжницитѣ, a постанови щото отъ едната страна, лѣва или дѣсна, въ църквата да се чете всѣка недѣля и праздникъ на български, a отъ другата на гръцки; странитѣ лѣва и дѣсна да се промѣняватъ седмично. Това решение не даде очакваното, понеже щомъ се почнѣше напр. „катавасията" или „всякое дихание" на български, сѫщевремено се провикваха и гръцкитѣ псалтове, и отъ тукъ започваха караницитѣ, та църквата заприличваше на роякъ отъ пчели, — глъчъ между мѫжетѣ, глъчъ и между женитѣ, викове, писъци, боеве на една страна съ църковнитѣ свѣщници, на друга съ юмруци и тояги, a тукъ-тамъ се мѣркаха и хладни орѫжия.
Деньтъ, въ който гърцитѣ претърпѣха първото поражение въ Просеченъ, бѣ на Димитровъ-день, 26-й октомврий 1870 година. Отъ срамъ и честолюбие гърцитѣ тутакси следъ сражението въ църквата се накачиха кои на коне, кои на мулета и осли и право въ Драма за да се оплачатъ предъ владиката и мютесарифа. Властьта на следующия день повиква
102
скоро да се явятъ въ Драма кметътъ Димитръ Кочооглу, Иванъ Божикооглу, братята Ташо и Атанасъ Ангови, Ив. Кочилиевъ, Михалъ Кочияневъ, Янчо Караколевъ, Георги Урумовъ, Василъ Франгалъ Анговъ, братята Димитръ и Иванъ Дели Атанасови, Василъ Божиколиевъ и други.
Сѫдътъ поради нелегално завземане църквата осѫжда първитѣ шестъ души съ кмета заедно на 8 дни затворъ, a другитѣ по на 15 и 20 дни, a сѫщевременно и веднага да се повърне църквата на гърцитѣ съ условие, щото седмично да става смѣна на църквитѣ, т. е. една седмица, когато гърцитѣ ще служатъ въ голѣмата църква, българитѣ да служатъ въ параклиса „св. Архангелъ", и обратно, на слѣдующата седмица гърцитѣ въ параклиса, a българитѣ въ голѣмата църква. Тази наредба не трая много. Българскитѣ първенци обмислюваха, какъ да се намѣри по-скоро начинъ да си присвоятъ голѣмата църква, понеже тѣ сѫ я градили презъ грознитѣ кърджалийски времена, a сега новацитѣ си я присвояватъ. Най-сетнѣ решили щото съ помощьта на нѣкои влиятелни бегове, които съ готовность приели да дадатъ съдействието си, на сила да превзематъ църквата си. Случай имъ се удава на 21-й ноемврий 1870 год. въ деня на храмовия праздникъ Въведение Пресвятия Богородици. — Кметътъ наредилъ да се съобщи на около 25 души отборъ момчета, щото всѣки да се престегне и се намѣри въ 6 часа по полунощь въ църковния дворъ; да блокиратъ и пазятъ никой отъ гърцитѣ да не прескочи стенитѣ на църковния дворъ; да се отнематъ ключоветѣ на църквата отъ гръцкия клисарь и се предадѫтъ на българския; свещеникътъ попъ Иванъ х. Николовъ да бѫде готовъ за службата си, клепалото да забие на 10 часа по турски сутриньта и веднага да започне литургията.
Кметската порѫка се изпълни и приложи на дѣло, свещеника влѣзе въ ролята си и псалтоветѣ тоже, но и момчетата стояха на постоветѣ си. Щомъ се започна утренята и запѣ „Богъ Господь яви се намъ", гърцитѣ, известени тайно отъ клисаря имъ, събрали се и веднага нахълтаха съ свещеника си полъ Иванъ Икономото въ църквата на брой около 40 души, и всички като изъ едно гърло викнаха: ексо, и еклисия ден ине дикисас (вънъ, църквата не е ваша). Сѫщата история, каквато се изигра на 26-й октомврий миналия месецъ въ църквата, се повтори и сега, ала и този пѫтъ нашитѣ момчета
103
победиха. Гърцитѣ право отишли да се оплачатъ въ Драма, a българетѣ тържествено, бавно и съ речь отъ учителя х. Георги попъ Ивановъ завършиха литургията си.
Отъ Драма на ново захвърчаха призовкитѣ и тозъ пѫть въ затворитѣ нахвърлиха освенъ мѫже, но и жени българки. Ала беговетѣ, ангажирани отъ по-рано, че ще дадатъ покровителство, зачестиха съ посещенията си по канцелариитѣ, смекчиха наказанията, та едни осѫдиха на по три месеца, други по на единъ, a трети освободиха, съ една дума, удовлетвориха и гърцитѣ, но оставиха въпроса висещъ, — пакъ на седмична смѣна.
Владиката Иоаникий отъ ядъ, че не се дадоха тежки наказания на бунтовницитѣ-разколници, заболѣ; неговитѣ постоянни оплаквания до патриаршията противъ българитѣ въ Просеченъ вече не хващаха мѣсто. Дойде день да излѣе и той надъ вироглавцитѣ своя ядъ. Бѣше сѫбота срещу недѣля презъ месецъ февруарий, 1871 или 1872 година не помня, когато владиката Иоаникий дойде въ Просеченъ и слѣзе на конакъ въ кѫщата на дядо Жога, влахъ-гъркоманъ, Българскитѣ водители и общинари бѣха дочули, че е дошелъ да служи, a най-вече да провъзгласи българитѣ за отцепници отъ патриаршията. Този слухъ скоро се разнесе низъ селото, и кметътъ Д. Кочооглу веднага свика общинаритѣ и първенцитѣ, които взеха решение: да се поканятъ всичкитѣ наши българи, сутриньта рано да дойдатъ въ голѣмата църква, гдето ще се отслужва владишка литургия, ала съ порѫка, щомъ владиката пристигне и застане на владишкия тронъ, веднага мѫже и жени да напустнатъ църквата и да се разотидатъ по домоветѣ си. Нареди се още, щото селскиятъ български протогеръ съ 7—8 души момчета да предадатъ това решение още сѫщата вечерь на всѣка българска кѫща въ селото.
Решението биде точно изпълнено и владиката остана смаянъ отъ тая демонстрация. Мнозина отъ българскитѣ младежи не можаха да се въздържатъ та обратно се върнаха нѣкои въ църквата да слушатъ анатемата, която щѣше да се произнесе. Тѣ разправяха, че владиката билъ застаналъ на царскитѣ врата на олтаря и проклелъ съ анатема отцепницитѣ българи.
104
Като разбраха гърцитѣ, че българитѣ оставатъ твърди на убеждението си и че не се страхуватъ ни отъ схизма ни отъ други заплашвания, търсѣха срѣдства за да засилятъ пропагандата си, и за тази цель устройваха лотарии, даваха театрални представления, пущаха всѣка сѫбота на пазара кутии да събиратъ за елинската идея помощи отъ пазарджиитѣ, откриха женски пансионъ за бедни момичета, отвориха девическо училище, доведоха изтънчени учителки и учители, даромъ снабдяваха беднитѣ ученици съ учебници, — съ една дума проявяваха извънредно голѣма деятелность.
Следъ споменатото поражение на гърцитѣ на 21 ноемврий въ църквата църковниятъ въпросъ се забрави, заглъхна, — стана второстепененъ. Докато бѣше кметъ Димитръ Кочооглу, въпросътъ за цьрквитѣ периодически се повдигаше, ала щомъ се избра за кметъ Ташо Анговъ, този въпросъ се погреба, и гърцитѣ за винаги присвоиха голѣмата църква, a българитѣ се прибраха въ малката „св. Архангелъ", която презъ 1910 и 1911 година събориха, a на мѣстото ѝ съградиха нова църква (която обаче остана недоправена) съ 1,000-то турски лири, които правителството за първъ пѫтъ следъ хуриета отпуснана българската община въ Просеченъ.
Просеченъ разполагаше само съ едно голѣмо училище, което бѣше съградено отъ българитѣ, но бѣ общо до образуването на отдѣлни общини. Когато царскиятъ ферманъ почна да се прилага, общъ учитель и на българи и на гърци бѣ Хаджи Георги попъ Ивановъ, родомъ отъ село Волакъ, отстояще 5 ч. на северо-изтокъ отъ Просеченъ. Той бѣ човѣкъ тихъ, любознателенъ, и покрай владѣенето на елинския езикъ владѣеше и псалтикията. Щомъ се почнаха борбитѣ за училището, той мина на страната на българитѣ. Почти две години продължиха свадитѣ и на край гърцитѣ чрезъ влиянието си предъ мютесарифа, предъ високитѣ чиновници и силнитѣ бегове присвоиха и голѣмото училище, a българитѣ се принудиха да наематъ частни кѫщи за училище. Най-напредъ се нае кѫщата на Иванъ Тропчевъ Тулумкинъ, полусрутена, съ тъмни стаички. Поради неудобства скоро училището се пренесе въ кѫщата на Димитръ Бурчака. У тозъ последния се нае само една стая за една година; следъ това училището пакъ се пренесе, — въ кѫщата на Илчо Манушъ Петковъ, гдето остана две години. Презъ всичкото туй чергаруване учителствуваше
105
X. Георги попъ Ивановъ. Той е, който пръвъ заучи българскитѣ деца въ Просеченъ на български материнъ езикъ. Той презъ 1872 година бѣ отъ просеченската българска община пращанъ въ екзархията специялно за да ѝ изложи положението на българизма въ тоя край, да набави учебници за училището и да научи, ако му се даде възможность, решенията на последния смѣсенъ съветъ.
Чергаруването доста дотегна на българското училищно настоятелство въ Просеченъ, то не можеше да понесе и срама, щото при наличностьта на собствени здания да плаща наеми за училище, и поради това заведе дѣло и по сѫдебенъ редъ отне зданието отъ гърцитѣ, находеще се въ двора на голѣмата черква. Тукъ се установиха и просвѣщаваха на постоянно помѣщение българскитѣ ученици до окупацията на селото отъ гърцитѣ. Въ това последно здание се редуваха доста учители. Следъ х. Георги негови наследници бѣха: Анастасъ попъ Ивановъ Картулювъ отъ с. Ловча, Спасъ попъ Прокоповъ отъ с. Гайтаниново, Георги Моневъ отъ с. Либяхово, Иванъ Бояджиевъ отъ с. Зърнево, Димитръ Иоакимовъ отъ с. Старчища и други.
Общината съ помощь на екзархията откри и девическо училище. Първата българска учителка бѣ Елена Атанасова Чолакооглиева, родомъ отъ сѫщото село. Нейни наследници бѣха: Фроса Узунова, отъ гр. Струга, Луйза Чакмакова, отъ Кукушъ, Госпожица Пенчева, отъ Кукушъ, и други.
Селото Просеченъ по своето мѣстоположение и голѣмитѣ си пазари бѣ като вторъ центъръ на драмската околия; въ него идваха пазарджии не само отъ околнитѣ села, но и отъ селата на зъхненската околия. Отъ 1888 година до окупацията отъ гърцитѣ то бѣ мюдюрлъкъ съ 18 села. Екзархийскитѣ училищни инспектори, които обикаляха училищнитѣ райони, схванаха, че то и въ учебно отношение може да бѫде добъръ центъръ та съ съдействието на екзархията драмската власть разреши та се откриха въ 1908 год. образцово трикласно-основно училище съ пансионъ и едно духовно поднамѣстничество съ титуляръ попъ Илия Георгиевъ, родомъ отъ Лагадина, Солунско. Първиятъ директоръ на ІІІ-класното основно училище бѣше Кочо Мавродиевъ отъ с. Гайтаниново, убитъ въ 1913 год. въ Сѣръ отъ гърцитѣ; учители бѣха Христо Анг. Карамановъ, отъ с. Просеченъ, и Иванъ Бояджиевъ, отъ с. Зърнево.
106
Въ началото на учебната 1909—1910 год. тѣзи училища заедно съ пансиона се премѣстиха на постоянно седалище въ гр. Драма.
Споредъ силитѣ си селото Просеченъ даде доста интелигентни младежи съ специялно висше образование.
Село Плевня е чисто българско, отстой 2 1/2 часа западно отъ г. Драма, брои около 350 кѫщи. Жителитѣ му сѫ спретнати, трудолюбиви и съ развито национално съзнание. Реформата, която царскиятъ ферманъ прогласи, тукъ се извърши безшумно, понеже населението е само българско. Спокойствието въ селото се дължеше главно на енергичнитѣ съселяни дедо Печо хаджи Димитревъ (Миталевъ), дедо Алекшо Чаневъ-Кехайовъ и Атанасъ Букурещлиевъ. Тѣ бѣха и първенцитѣ въ селото, тѣхната дума бѣше законъ, каквото кажеха, точно се изпълняваше ; ползуваха се съ довѣрие и влияние не само предъ силнитѣ бегове въ града, но и предъ правителственитѣ крѫгове, тъй че бѣха здрава крепость.
Драмскиятъ владика Иоаникий, колчимъ се опитваше да превземе тая крепость, все не сполучваше. Сѫщиятъ, следъ като опита различни срѣдства за да образува гръцка партия и се увѣри, че е невъзможно, започна чрезъ обещания, подкупи, подаръци и постройка на параклисъ да задържи поне и колкото последователи има. Гордѣеха се плевенци, че притежаватъ единствената църква въ селото съ свое духовенство, на чело на което бѣше свещеникътъ Партений, родомъ отъ село Годлево, Разложко. И училището бѣше голѣмо, a по наредбата си служеше за образецъ. Имаше и учители, доведени отъ по-далечни мѣста. Такива напр. бѣха Стоянъ Джансъзовъ отъ с. Пранга, Пловдивско, братъ му Василъ Джансъзовъ, Христо Захариевъ, синъ на известния родолюбецъ Захарий отъ гр. Т. Пазарджикъ. Като първи ученици на последнитѣ учители можемъ посочи Андрей Букурещлиевъ и Андрей Гяуровъ, — първиятъ заемаше после високъ воененъ чинъ въ българската армия, a вториятъ свърши по висша педагогия. Отъ учителкитѣ може да споменемъ Елена Kapчева, родомъ отъ гр. Охридъ, първата българска учителка въ селото, и Фанка Чипанова, пакъ отъ Охридъ и др.
Известно е, че въ онова време въ Турция сновѣха разни самозвани лѣкари (хекими) гърци, които, безъ контролно упражняваха професията си. Плевенци, за да се избавятъ отъ
107
тѣхъ, доведоха въ селото си Димитъръ Шоповъ, „Доктора", отъ гр. Пещера. Доколко националното съзнание е било развито въ селото, вижда се отъ следния случаи. Драмскиятъ гръцки владика веднажъ предизвестилъ своя единственъ последователь въ селото, Т. Балабановъ, че ще дойде да служи въ църквата. Женитѣ, като се научили за това и узнали още, че идва да афореса българитѣ, въ опредѣления день се събиратъ около 50 жени и тръгватъ да го причакатъ. Щомъ съзрѣли, че владиката съ дякона и ясакчията се задава отдалечъ и наближава къмъ тѣхъ, всички почнали да му викатъ да се върне, че не го щатъ въ селото и пр. Владиката далъ заповѣдь на ясакчията да прогони женитѣ съ коня си, дори и да ги сплаши съ револверенъ изстрелъ въ въздуха, но женитѣ, разярени, кое съ камъне, кое съ тояги се възпротивили, и владиката, като видѣлъ, че е невъзможно да влѣзе въ селото, върналъ се обратно и право при мютесарифа въ Драма за да се оплаче. Отъ женитѣ доста били повикани на сѫдъ и нѣкои сѫ били осѫдени на затворъ и глоби.
И Плевенъ е далъ доста интелигентни сили, свършили разни специялни срѣдни и висши училища въ България, въ Турция и въ чужбина.
Село Височанъ съ стотина кѫщи, отстои западно отъ Драма на 3 километра, съ смѣсено население — българи и турци. Българитѣ постоянно бѣха подъ силния натискъ на драмския гръцки владика, който не имъ позволяваше да се учатъ на своя роденъ езикъ. Едвамъ следъ хуриета се обявиха за екзархисти. Видни будители на селото бѣха Чорбаджи Стоименъ, свещеникътъ Атанасъ, убитъ презъ 1913 г. отъ гърцитѣ, и Яню Богатиновъ.
Село Дрѣново, единъ километръ северно отъ Драма, бѣше чисто българско, имаше до 50—60 кѫщи. Драмскиятъ гръцки владика зорко бдѣше надъ него, и щомъ забележеше, че български свещеникъ или учитель обикаля селото, веднага вземаше противни мѣрки та селото не можеше да прояви както трѣбва своята българщина.
Село Кобалища броеше до 40 кѫщи; то отстои западно, на 7—8 километра отъ Просеченъ, жителитѣ му на половина бѣха българи, половина турци. Селото не знае църковно-училищна борба, тукъ националното свестяване било благополучно. Зи водители въ селото минаваха чорбаджи
108
Павльо, Делигьозови, свещеникъ Атанасъ Павльовъ и учительтъ Тимотей попъ Ивановъ Картульовъ отъ с. Ловча (Неврокопско).
Селата: Карлуково, Горенце, Егри-дере, Скрижово, Алистратъ, Граченъ и чифликътъ Раменица административно спадаха къмъ зиляховската кааза, a духовно се числѣха къмъ драмската епархия.
Карлуково се намира на източнитѣ поли на Бозъдагъ, броеше презъ време на църковно-училищнитѣ борби около 120 кѫщи българи и турци. Преминаването къмъ страната на екзархията тукъ мина безшумно. Отъ по-виднитѣ учители ще спомена Димитръ Панайотовъ Калефата, родомъ с. Просеченъ.
Горенце е загнѣздено юго-източно въ политѣ на Бозъдагъ, броеше до 100 кѫщи, изключително български. Драмската гръцка митрополия пазѣше всячески да не стѫпи въ селото български свещеникъ или учитель. При все това народътъ съзна своето и потърси помощьта на св. екзархия, която му се и даде. Децата заучиха на български и въ църквата почнаха да се молятъ на свой язикъ. Но тукъ се заведе и гръцка партия подъ водителството на попъ Иванъ Манолевъ отъ сѫщото село.
Чифликътъ Раменица бѣше заселенъ само отъ българи, които притежаваха и свой параклисъ. Свещенодействуваше попъ Маринъ отъ село Калапотъ и събираше децата въ тъмна и тѣсна килийка за да ги учи. Пробуждането и съзнанието се дължи на първенеца въ чифлика Петъръ Димовъ Тимушкинъ и на Димитъръ Кочооглу отъ с. Просеченъ.
Егри-дере е малко селце, въ ребрата на юго-изгочния склонъ на Бозъ-дагъ, съ 80 кѫщи. Жителитѣ сѫ българи, малко власи и турци. Власитѣ образуваха гръцката партия и доста пречеха на българитѣ за да се проявятъ като отдѣлна община. Българитѣ владѣеха църквата и училището. Като църковенъ български просвѣтитель се сочи тукъ свещеникъ Христо Ангелушевъ, отъ сѫщото село, и като училищенъ — учительтъ Кочо Павловъ отъ с. Кобалища. Настойникъ и виденъ български родолюбецъ е билъ Паско В. Мачкордовъ отъ с. Егри-дере.
Скрижово е голѣмо село съ повече отъ 350 кѫщи, на билото на юго-източния склонъ на Бозъ-дагъ. To бѣше населено само отъ българи, хора будни, трудолюбиви,
109
предприемчиви и при това добри родолюбци. Мнозина отъ тѣхъ поради клевети отъ гръцкия владика биваха разкарвани по сѫдилищата и затваряни по зиляховскитѣ и сѣрски тъмници. Поради чистотата на населението тукъ не сѫ се водили борби за църква и училище. Селото притежаваше две църкви — „Св. Димитъръ" и „Св. Богородица". Последнята църква бѣ половинъ часъ далечъ северо-западно отъ селото, биде отстѫпена на гъркоманската партия, която броеше не повече отъ 7—8 кѫщи.
Училището бѣше доста голѣмо и солидно, отговаряше на съвременитѣ условия. Скрижовяне по онова време се гордѣеха съ учителя си Никола попъ Гологановъ, родомъ отъ с. Кара-кьой, Неврокопско, — отпосле свещеникъ.
Скрижево е дало въ жертва доста синове за българската народность както презъ църковно-училищнитѣ борби, тъй и презъ революционнитѣ времена. Легендарниятъ Стою войвода бѣ родомъ отъ това село. Днесь цѣлото село е развалини, понеже гърцитѣ го бомбардираха и изгориха презъ 1913 година, a жителитѣ му избѣгаха и се разпръснаха кое по родопскитѣ села, кое по градове и села въ България.
Мѣстностата около върха „Св. Илия”, северо-западно отъ селото, е знаменита съ една голѣма пещера. Въ нея сѫ се крили въстаници, между които и Гоце Дѣлчевъ; служила е изобщо и за почивка и за подслонъ.
Като родолюбиви водители въ селото минаваха Вангелъ Малаковъ, Кочо Верговъ (Шипковъ), Кочо Аврамовъ, Никола попъ Ивановъ, преселени отъ с. Волакъ (Драмско).
Алистратъ е голѣмо село съ около 1000 кѫщи, населено отъ турци, власи-гъркомани и българи, мѣстни и преселенци отъ Скрижово и Горенце. — Доста се потрудиха българитѣ чрезъ правителството да си отворятъ параклисъ и училище, но драмскиятъ владика Германосъ, който често спохождаше Алистратъ, не позволи това; даже когато екзархията назначи за учитель въ селото Василъ Джансъзовъ отъ с. Плевня, той не посмѣ да дойде въ селото и да заеме мѣстото си.
Граченъ, северно на б километра отъ Алистратъ, населено отъ българи и малко власи, всичко до 50 кѫщи. Съпротивлението на владиката Германосъ не даде да се заговори и тукъ за българска църква и училище.
110
Бабълецъ, северо-западно отъ Плѣвня, съ около 30 кѫщи българи. Поради балканското мѣстоположение и непроизводителностьта на почвата тукъ нѣмаше ни църква ни училище. Жителитѣ се черкуваха въ ближнитѣ села.
Волакъ, северо-западно отъ плѣвенския Бозъ-дагъ, чисто българско село съ 100 кѫщи. Жителитѣ му се занимаваха съ земледѣлие, скотовъдство, вѫглярство и приготвяне строителенъ материалъ. Драмскиятъ гръцки владика сполучи да създаде тукъ гръцка партия. При все това на гъркоманитѣ, които бѣха малочислени, не провървѣ добре, понеже българитѣ здраво държаха църквата и училището. Затова тукъ не се развиха голѣми разпри и борби.
Гьореджикъ, северно отъ Просеченъ до 30 километра, съ 70 кѫщи жители, изключително българи, които си притежаваха църква и малко училище. Почва за църковно-училищна борба отъ начало нѣмаше, но отъ когато търговци гърци и гъркомани власи отъ Драма и Просеченъ се втурнаха да събиратъ кожи, овощия, зърнени храни и пр., отъ тогава се промъкна и тукъ гърцизъмътъ, само че не успѣ та селото продължаваше спокойно да си уславя българи учители и учителки.
Драмско изобилствуваше съ българо-мохамедански помашки села, въ които се говорѣше чистъ български езикъ. Гърцитѣ никога не се опитваха и между тѣхъ да проявятъ пропаганда. Помацитѣ и по пазаритѣ въ Драма, Просеченъ и Алистратъ свободно си говорѣха само български, не обезпокоявани отъ никого. Женитѣ помакинки лѣтно време, като слизаха по жетва въ драмского поле за да жънатъ, на тихъ гласъ си пѣеха само български пѣсни. Сега тѣхъ ги нѣма вече, тѣ се преселиха въ Турция.