5. Византийски печати съ значение за българската история
Отъ Н. А. Мушмовъ.
1. Печатъ на Никита Кариецъ, проедъръ и дукъ на България
2. Печатъ на Никита, прото-проедъръ и пименархъ на българитѣ
3. Другъ печатъ на сѫщия
4. Печатъ на Леонти Кедринъ, веститъ и протоспатарь на България
5. Печатъ на Константинъ вестархъ и проноитъ на цѣла България
Въ Македонски Прегледъ год. III, кн. 1, 1927 г. стр. 71 след. издадохъ три оловни печата на архиепископитѣ Теофилактъ [1] и Константинъ и епископъ Стефанъ, всички отъ XI в. Както казахъ и въ споменатата статия, заедно съ тия три печата, които се намиратъ въ виенския Народенъ музей, покойниятъ директоръ Мюнстербергъ ми бѣ изпратилъ още петь други отпечатъка отъ оловни печати съ значение за българската история. Обаче тѣзи печати не можахъ да прочета на времето, за да ги обнародвамъ заедно съ другитѣ три. Отъ тогава до сега следъ многократни подкачвания и прекѫсвания да се занимавамъ съ тѣзи печати най-сетне можахъ да успѣя да прочета надписитѣ и да ги проуча.
Съ обнародването днесъ и на останалитѣ петь печата въ Македонски Прегледъ ще се попълни цѣлата серия отъ изпратенитѣ ми отпечатъци. Всичкитѣ 8 печата сѫ били на високопоставени византийски чиновници, военни, граждански и духовни, чийто длъжности били специално създадени за управлението на новозавладаната България презъ XI в. Затова тѣзи печати иматъ своето значение за българската история.
1. Печатъ на Никита Кариецъ, проедъръ и дукъ на България.
1. Клишето на този печатъ по невнимание е обърнато на опаки при отпечатвамето му на стр. 72. Това да се има предъ видъ при сравнявание надписа съ печата.
91
Прочитане на надписа:
Надписътъ e въ стихове. Преводъ: Печатъ на писмата на проедъръ Никита Кариецъ, дукъ на България. Диам. 18 мм. Обр. 1 и 2.
Между печатитѣ на чиновницитѣ, назначени отъ византийското правителство като специални пратеници за въвеждане на византийско управление въ завладаната отъ Василий II Българоубиецъ българска область отъ Дунава до Балкана, този на Никита Кариецъ е първиятъ обнародванъ още презъ 1873 г. отъ Mordtmann, въ Conférence sur les sceaux et les plombs byzantins стр. 57. Този печатъ преиздаде презъ 1884 г. Шлюмберже въ своята Sigillographie de l’Empire Byzantin стр. 239. Азъ го препреиздадохъ въ своя трудъ Монетитѣ и печатитѣ на българскитѣ царе 1926 г. стр. 165, 252 по изданието на Шлюмберже, понеже нѣмахъ, па и сега нѣмамъ на рѫка изданието на Мордтманъ.
Не зная, дали този дава рисунки на печата, понеже въ публикацията на Шлюмберже нѣма такива. Тѣзи рисунки ми бѣха потрѣбни, за да сравня съ тѣхъ нашия печатъ по отпечатъцитѣ, които ми изпрати покойния Мюнстербергъ.
Сравнени двата надписа, нашия и онзи, издаденъ отъ Шлюмберже, иматъ значителна разлика въ устройството, отъ което следва да се заключи, или че и двата печата, макаръ и на единъ и сѫщъ стопанинъ, сѫ отъ различни печати, или пъкъ не е предаденъ съвсѣмъ вѣрно надписътъ на Мордтмановия печатъ, за който Шлюмберже казва, че последната дума, т. е. презимето на стопанина, е било полуизтрито, затова прочитането било съмнително. Ето този надписъ споредъ Шлюмберже:
92
Преди всичко думата ΓΡΑΦ’ въ началото на надписа положително липсва въ нашия печатъ; членътъ ΤΗC, който Шлюмберже предава като сѫществующъ, но слабо запазенъ, сѫщо липсва въ нашия печатъ; на всѣкѫде той предава ΟΥ вмѣсто в както е въ нашия печатъ. Колкото за презимето на стопанина на печата, което Шлюмберже предава за ΚΛΗΚΗ, въ нашия печатъ е по-ясно, че е ΚΑΡΙΚΗ, обаче нито отъ тази форма, нито отъ първата не може да се извади никакво име.
К. Константопулосъ въ Journal international ďarchéologie numismatique т. III, 1900, стр. 187, 55, обнародва печатъ съ презиме ΚΑΡΙΑΝΙΤΟV. Затова трѣбва да приемемъ, че въ печата погрѣшно е издълбана буква К, вмѣсто А. По такъвъ начинъ се получава сѫщото презиме, което значи Карианитянинъ или Кариецъ, отъ Кария, градъ въ М. Азия.
Отъ всичко гореизложено трѣбва да заключимъ, че нашиятъ печатъ не е еднакъвъ съ издадения отъ Мордтманъ, Шлюмберже и отъ менъ, a е новъ, неиздаденъ печатъ на сѫщия проедъръ Никита, който е ималъ презиме Кариецъ и който е билъ дукъ на България и презъ 1096 г., по сведенията на византийскитѣ лѣтописци, както казва Шлюмберже, е квартирувалъ въ Нишъ и е спасилъ жалкитѣ останки отъ пълчищата на Готие-санъ-Авоаръ, които щѣли да бѫдатъ нарѣзани на кѫсове отъ сърби и българи.
2. Печатъ на Никита, прото-проедъръ и пименархъ на българитѣ.
93
Преводъ : Никита, бившъ монахъ отъ свети (?) монастиръ .... първопредстоятель и духовенъ пастиръ (архиепископъ) на българитѣ. Диам. 18 мм. Обр. 3 и 4.
Повече отъ една трета отъ този печатъ липсва. За щастие по-голѣмата часть отъ надписа на лицето е сравнително добре запазена та можахъ да го прочета напълно.
Обаче сѫщото не можà да стане съ втората половина отъ надписа, която е на спакото. Отъ името на стопанина на печата, което е на последния редъ на опакото, сѫ запазени само буква N и лѣвата половина отъ буква Н или I. Като сѫдя по тѣзи букви и по разстоянието на праздното мѣсто, дохаждамъ до убеждение, че тѣзи букви сѫ началнитѣ на името NHCHTA или NICHTA. Върху предидещия печатъ това име е написано NICHTA. Обаче и дветѣ форми еднакво се срѣщатъ. Освенъ това предидущиятъ печатъ на Никита Кариецъ ни подсказва, че и този печатъ трѣбва да е на сѫщия Никита, който изглежда преди да е билъ проедъръ, архиепископъ и дукъ на България е билъ монахъ въ нѣкой манастиръ, името на който е заличено, и сетне е станалъ архиепископъ на българитѣ.
3. Другъ печатъ на сѫщия. Този печатъ е дѣлъ, но е твърде зле запазенъ. Обаче отъ това, което можахъ да прочета, дохаждамъ до заключение, че той е еднакъвъ съ горния, затова не преписвамъ неговия надписъ, a само давамъ отъ него фотографическа снимка. Диам. 18 мм. Обр. 5.
94
4. Печатъ на Леонти Кедринъ, веститъ и протоспатарь на България.
Преводъ: Господи, помагай на Леонтия Кедринъ, веститъ и протоспатарь на България! Диам. 24 мм. Обр. 6 и 7.
Между печатитѣ на византийскитѣ управители на България следъ завладяването ѝ отъ Василий II Българоубиеца презъ XI в. не се срѣща управитель на име Леонти Кедринъ, нито пъкъ нѣкой отъ известнитѣ до сега управители е носилъ титлата Βέστη. Само единъ, Константинъ, между другитѣ титли е носилъ и титлата Βεστάρχος. Тъй че въпросниятъ тукъ печатъ ми открива, че между управителитѣ на византийска България имало и Леонти Кедринъ, за когото до сега не знаехме.
Титлитѣ:
и пр. били дворцови длъжности и произхождали отъ длъжностьта Vestiarium, или императорски дрѣхо-хранитель. [1]
Тѣзи титли се срѣщатъ и върху много други печати въ свързка съ други по-важни или много по-интересни титли, както е при нашия случай, заедно съ титлата протоспатарь — генералъ.
1. Schlumberger, цит. съч. стр. 602.
95
5. Печатъ на Константинъ вестархъ и проноитъ на цѣла България.
Преводъ: Господи, помагай на Константина вестархъ и проноитъ (промислитель) на цѣла България!
Диам. 28 мм. Обр. 8 и 9.
Споредъ Шлюмберже, стопанинъ на този печатъ е Константинъ Диогенъ, който въ началото билъ капитанъ на Салоникъ, сетне е билъ назначенъ за антипатъ, патриций и дукъ на ново презавладяна България, a най-сетне билъ назначенъ за вестархъ и проноитъ (съ неограничена власть) на цѣла България.
Този печатъ е издаденъ за пръвъ пѫть отъ Шлюмберже (цит. съч. стр. 240, 2) и преиздаденъ отъ мене (цит. съч. стр. 166, 254). Обаче смѣтамъ неговото преиздаване тукъ по виенския отпечатъкъ за полезно и нужно затова, че давамъ фотографическа снимка отъ печата, това което Шлюмберже не е направилъ, a още
96
и
за това, че съ моето издание тукъ се поправя и една, макаръ и малка, грѣшка въ
прочитането на надписа. Шлюмберже чете
, a въ нашия печатъ е BOVΛГАРІАС, както
това се вижда отъ разстоянието между буквитѣ. За жалость и нашиятъ печатъ на
това мѣсто не е съвсемъ добре запазенъ, но това може да се твърди съ
положителность, както това се вижда и отъ фотографическата снимка.